странно, но днешните събития ме върнаха към две песни от онези мътни, но пълни с ентусиазъм и желание за промяна години

„Аз не съм комунист, аз не съм нихилист,
аз не съм шовинист, аз не съм терорист,
аз не съм антихрист, аз не съм екстремист.
Аз съм просто човек!

Аз не съм бюрократ, аз не съм технократ,
аз не съм тарикат, аз не съм плутократ,
аз не съм психопат, аз не съм общопризнат.
Аз съм просто човек!

Аз не съм милитарист, аз не съм маоист,
аз не съм ционист, аз не съм каратист,
аз не съм ленинист, аз не съм утопист.
Аз съм просто човек!

Аз не съм сталинист, аэ не съм рецидивист,
аз не съм националист, аз не съм колективист,
аз не съм товаист, аз не съм оноваист.
Аз съм просто човек!“

…

„Ако до всяко добро същество,
застане поне още едно…
тогава, тогава, предвиждам такъв живот,
че само си викам дано…“

…

има ли шанс за България? има ли шанс, да сме хора? просто човеци? не мразещи? не биещи? не затриващи? не нихилисти? не националисти? просто човеци … добри същества