де е България

marta

днес в Чудо голямо с децата правихме мартенички. в края бяха останали куп парченца прежда, като за боклука. но с малко въображение се превърнаха в тази красива мартенска картичка.

дадох й име: де е България

защото България е в сърцата ни. в обичта, а не в омразата. в градивното, а не в разрухата. в малките пръстчета, които сплитат мартенички …

back in time в зорите на демокрацията

странно, но днешните събития ме върнаха към две песни от онези мътни, но пълни с ентусиазъм и желание за промяна години

„Аз не съм комунист, аз не съм нихилист,
аз не съм шовинист, аз не съм терорист,
аз не съм антихрист, аз не съм екстремист.
Аз съм просто човек!

Аз не съм бюрократ, аз не съм технократ,
аз не съм тарикат, аз не съм плутократ,
аз не съм психопат, аз не съм общопризнат.
Аз съм просто човек!

Аз не съм милитарист, аз не съм маоист,
аз не съм ционист, аз не съм каратист,
аз не съм ленинист, аз не съм утопист.
Аз съм просто човек!

Аз не съм сталинист, аэ не съм рецидивист,
аз не съм националист, аз не съм колективист,
аз не съм товаист, аз не съм оноваист.
Аз съм просто човек!“

„Ако до всяко добро същество,
застане поне още едно…
тогава, тогава, предвиждам такъв живот,
че само си викам дано…“

има ли шанс за България? има ли шанс, да сме хора? просто човеци? не мразещи? не биещи? не затриващи? не нихилисти? не националисти? просто човеци … добри същества

цигани, цигани, ама българи

темата за малцинствата, които може би вече не са малцинства, но всички делим тази държава нещо набъбва в пространството за пореден път

„ще те дам на циганите“ освен традиционна реплика на доста родители у нас и до днес (за жалост) е и заглавието на много добър материал по темата на Дойче Веле

успоредно с това Мартин Ралчевски се възмущава, че Майкъл Палин представил България като циганска държава, под материала има много много коментари, едни в подкрепа на Ралчевски, други – на Палин, отново има изписани БЪЛГАРИ, има и обидни думи за циганите

и част от коментар: че тая британска телевизия е показала България като най-толерантната, най-високоразвитата държава с изключително високохуманен народ, защото от Лондон до Истанбул циганите не живеят така свободно, както си разбират живота, освен в България

не, не ги обиждам като ги наричам така, роми е доста лицемерно, според мен. с колкото такива хора съм говорила – не ги е срам да си кажат че са цигани, и предпочитат пред „от ромски произход“. предполагам темата тепърва ще става все по-актуална. ние междувременно просто си траем. всички, най-вече политиците

истината все пак е, че и циганите са българи, може би дори БЪЛГАРИ

заслужава си да се прочете и коментара на Виктор към бис за осиновителите на циганета

на днешния трети март

IMG_6196

  • на днешния трети март Националният исторически музей не работеше, макар да имаше много желаещи родители и деца да го посетят;
  • на днешния трети март София бе окичена със знамена, но като цяло по-малко отколкото турски знамена се веят из Истанбул в обичаен ден;
  • на днешния трети март разбрах, че 100-те Национални обекта са брендирани с Дачия;
  • на днешния трети март група добре изглеждащи и ентусиазирани българи се бяха отправили към Боянската църква, наша гордост, призната и от Юнеско, но като разбраха, че входният билет е 10 лева се отказаха;
  • на днешния трети март пространството около Свети Александър Невски беше нелепо окупирано от Атака;
  • на днешния трети март имаше хора с цветя, които обикаляха паметниците на Левски и незнайния войн с почит;
  • днес разбрах също, че вече внасяме детегледачки и домашни помошнички от Шри Ланка (!!!);
  • на днешния трети март много българи се почувстваха по-българи, защото изписаха БЪЛГАРИ с главни букви след честит празник на първия си за деня статус във фб;
  • повечето хора в туитър пък бяха скептични и освириха горното;
  • из блоговете имаше привърженици на двете крайности;
  • и за оптимизъм накрая нещо от Камелия в туитър днес: „Родината се обича не затова, че е велика, а затова, че е своя.“

паметниците са за живите

когато бях малка моята баба много се грижеше за мен и за това да ме научи на възможно повече неща, ходехме редовно из парковете, спирахме се пред паметници и тя ми разказваше за героите на България, после, вечер, на картата търсехме родните им места, учех ги, както и стихове за тях. за жалост днешните баби са обсебени от сериалите и рядко проявяват подобна инициатива за своите внуци, поне такива са общите ми наблюдения

за моя радост днес имах хубав повод да поговоря със сина си за Васил Левски, родолюбието, честта. Томи знаеше за него – явно в първи клас още се учи. разпита ме за инициативата ни за паметниците, колко вече са станали (за последните два дена научихме за 6 още паметника) и първоначално се учуди, защо само 14 има в чужбина, след което сам си отговори – „ами те там си имат свои герои и сигурно на тях им правят паметници“ …

p7180019

днес на паметника на Апостола в Борисовата градина, по повод 172 години от рождението му имаше група военни, духов оркестър, поканен от Столична община, пенсионерско дружество и няколко случайни минувачи, както и 5-6 тв камери
нашата група от Kafene.bg поднесохме цветя първи, последваха венци от институциите, никой от височайшите, чиито образи още висят по сайтове, билборди и непочистени плакати не забелязах, може би дори не помнят кой е казал „ако загубя, губя само себе си, ако спечеля …„, може би им е непонятно … или неловко.

p7180026

паметниците са “създадени не толкова за мъртвите, които са си въздигнали паметник неръкотворен с делата, колкото за живите, за да развиват и укрепват в тях ония доблестни чувства, които дават на един народ право да живее” казва Вазов

ако в твоя град има паметник на Апостола, моля пиши на info@kafene.bg, за да го ключим в Картата на родолюбието