очаквах нещо подобно от Ромен Гари. след животът пред теб и сияние на жена. и все пак ме изпълниха и погълнаха удоволствието от текста, от философските размисли, от човешкото, дори твърде човешко, самотата и оптимизма на Голям Гальовник

книгата е била двойно цензурирана у нас – един път от френска страна през 1974-та, когато излиза и втори път през 1986-та, когато родната власт също я орязва. е, днес вече я имаме цялата, за щастие, пълна версия

преводът на български е повече от великолепен и си представям, че е бил същинско предизвикателство, с което Красимир Мирчев се е справил блестящо. текстът те носи, без да бърза, в оплетени смисли и мисли

Голям Гальовник някак естествено при мен дойде след Страната на чудесата на Мураками, за да продължи действието в асансьорите и тайнството, което се случва в тях, както и темата за самотата и за щастието и за човека като такъв, в своя живот

– да, животът има нужда от поощряване

***

– деветата симфония е от Бетховен – каза инспекторът
– знам, но е време да настъпи промяна

***

когато смяташ по цял ден с милиарди, вечер се връщаш вкъщи обезценен, в състояние, близко до нулата. числото 1 става трогателно, съвършено несретно и уплашено, също като тъжния комик Чарли Чаплин. всеки път щом видя числото 1, ми се ще да му помогна, за да избяга

***

животът е сериозно нещо, поради своята незначителност

***

не е достатъчно известна истината, че слабостта е изключителна сила и е много трудно да й се съпротивляваш

***

свободата е особено мъчителна история, понеже ако не съществуваше, щяхме поне да имаме извинения, щяхме да си знаем защо

***

За тази книга намерих само още два блог-поста:
Голям Гальовник на amayula и Голям Гальовник на nav

че са готини всички от Горичка, ясно е
вече за трети път тези готини хора показаха, че правят и стойностни и добри събития. в събота бе Форум Дом

да кажа първо, че бяхме двете с Ивет, а следобед дойде и Томи. Ивет го е написала своето тук „12 рецепти за уютен, икономичен и удобен дом„, ето и още снимки от събитието, а ето и моите няколко щриха:

Апостол Дянков е от тези мащабно мислещи млади хора, които те захвърлят да се чувстваш прашинка в необятното и за които няколко милярда години са равни на час. знаем всички, нямаме още много време на Земята, трябва да се опитаме да й върнем грижата и нещата, които до момента ни е давала. и да се променим, да променим отношението към нея и към себе си.

искрено се надявам Мартин Заимов отново да се кандидатира за кмет на София. знам, че знае какво трябва да се случи и предполагам знае и как. на Форум Дом Заимов бе чаровен, убедителен, забавен. „София се събужда от 40-50 години лош живот и лошо управление“, „Градът може да е добър или лош, независимо от това дали обитателите му са бедни или богати. Те обаче определят неговият характер и излъчване“ и примерът с кмета на Сао Пауло, който забранил всякаква външна реклама в града си <бис>.

Делчо Делчев от Трансформатори ми хареса с увереността си, че студентите и младите хора могат да променят градската среда, да я трансформират и да пишат шестица на София. проектът им е 6 за София – предстои разработването на 6 различни теми за града, първата – подлезите, после чешмичките, възрастните хора и т.н. всеки от нас получи нотариален акт за грижа към конкретна чешмичка в София, добра хрумка, дано това съживи поне част от около 60-те неработещи такива в града ни днес.

само с 11% би се повишила цената на сграда, ако тя се направи пасивна – за това ни разказа архитект Николов, вече има една такава в България (да, за жалост само една), но вярвам скоро ще има още. подобни къщи се отопляват само с 2 чаени свещи (!).

да, бяха представени различни архитектурни проекти и решения. някои бяха твърде ексцентрични. други – забавни.

Диана Иванова почти ни разплака с емоционалното си връщане в селото на нейните майка и баба Бела Речка и фестивалът на козето мляко, който провежда там от 2003-та всеки 21-24 май. основното, което остана от нея у мен бе завръщането, разговорът с възрастните хора, въвличането на местните в подобряването и съживяването на селото, и още и още. поздрави и искрен възторг.

и Филип Кирилов, от Тринога, който искал да стане селянин като малък, а сега, като голям сбъднал мечтата си. селото е Желен, до Своге и отново основната му тема бе общуването между хората, общуването с природата, работата, която не е срамна, макар и тежка, предаването на знания между поколенията, взаимното уважение, калта като не мръсна.

хайде, Горичка, очакваме покана за следващия форум. благодарим за този!

„Всички, които обичат нещата, с които се занимават, се определят като късметлии, а които смятат, че не са успели в живота, казват, че просто не са имали късмет. … Постигналите високи резултати имат сходни нагласи:

упоритост,

самоувереност,

оптимизъм,

амбиция

и неудовлетвореност.“

Кен Робинсън, Елементът

фондация Екообщност прави интерсен конкурс „Дърво с корени“, за най-красиво, голямо, забележително, уникално и всичко друго най-дърво у нас.

лично съм виждала уникалното дърво на около 500 години в с. Скравена, дори съм писала тук и гласувах за него

няма значение кое дърво ще изберем в този конкурс или в друг. важно е да ги опазваме, защото в момента нищо че пише за държавата – тя само го охранява, не се грижи за него, а това точно дърво е болно и има нужда от грижи. природата ни като цяло има нужда от грижи, защото твърде дълго я експлоатирахме до безобразие. но това е друга тема.

днес имах истински интересна среща с един харизматичен човек, много позитивен, абсолютен професионалист, а на всичкото отгоре бърборко и добряга. скоро ще има линкове към подробности.

подарък за този, който познае с кого съм на снимката. 🙂

толерантността. толкова ни убягва. и колкото повече светът се слива в едно толкова повече България ми се струва, че изостава. не толерантността към ромите, нито към хората с различна сексуална ориентация. говоря за онази, малката толерантност, от която започва и голямата, а и човека като човек по принцип.

толерантността на пътя – да „пуснеш“ някого, да изчакаш майката с количката да пресече, без да й викаш „айде ма“, да не бипнеш на светофара още на жълто.

малката толерантност към хората с различни имена, хората с очила, онези със захабени дрехи или повече кила, например

толерантността започва от там да уважаваш другия, който и да е той. толерантността започва от изслушването му, а не с грубото потъпкване на достойнството. но как да уважаваш другия, като не уважаваш себе си.

знам, че е трудно. разбирам го. естествена защитна реакция на малкия човек. страх. за да скрие този страх от различното, другото малкият човек решава да се избъзика, да се подиграе.

така искам този малък човек вече да порасне. но не би.

от Айн Ранд за финал:

„Чувстваше, че може да прости всичко на всекиго, защото щастието беше най-сигурното средство за пречистване … Хората бяха толкова жадни да видят радостта, колкото винаги е бил и самият той – за миг на облегчение от сивия товар на страданието, което изглеждаше така необяснимо и ненужно. Никога не беше успял да проумее защи хората трябва да са нещастни.“

–

последно и от 2008