от къде започва толерантността

толерантността. толкова ни убягва. и колкото повече светът се слива в едно толкова повече България ми се струва, че изостава. не толерантността към ромите, нито към хората с различна сексуална ориентация. говоря за онази, малката толерантност, от която започва и голямата, а и човека като човек по принцип.

толерантността на пътя – да „пуснеш“ някого, да изчакаш майката с количката да пресече, без да й викаш „айде ма“, да не бипнеш на светофара още на жълто.

малката толерантност към хората с различни имена, хората с очила, онези със захабени дрехи или повече кила, например

толерантността започва от там да уважаваш другия, който и да е той. толерантността започва от изслушването му, а не с грубото потъпкване на достойнството. но как да уважаваш другия, като не уважаваш себе си.

знам, че е трудно. разбирам го. естествена защитна реакция на малкия човек. страх. за да скрие този страх от различното, другото малкият човек решава да се избъзика, да се подиграе.

така искам този малък човек вече да порасне. но не би.

12 thoughts on “от къде започва толерантността

  1. Жюска, за съжаление си ужасно права. Исках да ти напиша нещо оригинално и смислено, но няма какво повече да се каже – липсата на самоуважение е решаваща в случая, защото ние пак чакаме някой друг да почне да ни уважава, за да уважим ние него и накрая себе си, а то е съвсем съвсем обратното.

  2. Да ви кажа как се запознах аз с баш толерантната жена Жюстин.
    Значи, погрешно пиша на и-мейл, който тя гледа, пиша за някакви там работи някой си организирал. И двамата не разбираме, че е грешка, защото и Жюстин по това време върши подобни работи, за които аз пиша до тоя и-мейл. И понеже има недоразумение, аз по едно време нещо по-остро съм написал май. Жюстин обаче вместо да ме сиктердоса или да не ми отговори, продължава с толерантността. Та така най-сетне се разбрахме, уточнихме грешката и станахме малко така приятели.
    Ако обаче Жюстин не беше толерантна, щяхме да се запомним с едни недоразумения и тъпотии, сега се помним с усмивки, ей такива големи, :-))) като на Жюстин.

  3. Толерантност по български: седях си един ден в трамвая и по едно време се качи някаква бабичка. Станах, за да и отстъпя мястото си.

    Оказа се обаче, че от вратата зад мен, която не виждах, се е качила друга бабичка. Като ме видяла да ставам, тя веднага се юрнала към освободеното място. И… двете бабички се сбиха за това място! Посред бял ден, в пълния трамвай.

    На ти сега една толерантност!

  4. Страхотно текстче, браво!

    Може би ще ви бъде интересно да разгледате страничката „Първо сме хора, после сме различни“. Има няколко много хубави клипчета и картинки от кампанията на Британския съвет 🙂

    http://www.facebook.com/purvo.sme.hora

  5. Понеже не пишеш такива философски размисли от ваканциите във Велинград, нещо ме кара да си мисля че средата дето си те е впечатлила.

    Толерантността се появи в профила ми на един тест правен за американските пилоти, topgun. Предприемах поредната крачка в кариерата си, правиха ми разрез по паралелите и меридианите и откриха – я!

    Та се зачетох какво, в крайна сметка, е толерантност ? Доктрина, концепция, Атлантис, утопия или. Оказа се култура. В определението за нация, културата е нещото дето обединява всички, дето принадлежат към..

    Всички червени индикатори, дори бабичките на Апостолов, сочат че днес бг освен място свободно от свободи е територия свободна от култура. Миналата седмица ВВС пак откри дупка в националността, с името чалга – най разединяващото явление от 681 насам.

    Как се гледат деца в тая чорба, не знам ! И това е истинският проблем.

  6. В България има толерантност, но фалшива. Което е по-скоро безразличие или апатия. Толерантност към вандалите, към мърлячите, към мързеливите, към некоректните и непочтените и т.н.

    Имаме основния проблем да бъркаме понятията. И да проявяваме толерантност там, където не трябва. Затова се и изхабяваме и когато трябва наистина да порявим толерантност, не виждаме смисъл да го правим. И кръгът се затваря с глупостта българска.

    Аз пък се учудих, че ти толкова си се впечатлила и притеснила от онова интервю. Все пак имаш голям опит в нет-а, където се навъртат всякакви с всякакви целички.

    Явно досега блогът ти е бил територия, свободна от подобни изцепки, което може само да те радва 🙂

  7. Толерантността започва от семейството. Ако родителите нямат време за децата си, ако те се третират като вещ в къщи и с тях не се общува достатъчно, ако с тях не се играе достатъчно и с любов, ако с децата не се отнасяме толерантно и те не са свидетели на толерантност в къщи,те не израстват толерантни хора 🙁

  8. Ами, Викторчо, ами. А не- мииии. И изобщо, всеки, който започва едно изречение по този начин, не е нито духовит, нито умен. Това обръщение говори за едно: този човечец е галфон.

  9. @Апостолов – моля без обиди! Виктор не е галфон, напротив, той е истински, ама от най-истинските хора, които познавам!

    @in2h20 – за съжаление не е провокиран от там, където съм в момента, а от поредния тъп коментар за името ми из нета, във връзка с тазседмичния инцидент …

  10. А, аз не се обиждам. Само ще ходя в Гугъл да видя какво е това галфон… 🙂 А то се подразбира, че като говориш, може да ъкаш и да акаш, но като пишеш, значи си го написал амито нарочно, г-н Апостолов. Рекох да се пошегувам с вас, но вие сигурно се сещате. 🙂

  11. Яааа, това било интересно, в Уикипедия пише:
    „Човек, който е глупав и мързелив.“
    аз пък си мислех, че е нещо като простак, идиот. За галфон ми е думата. Сиреч, г-н Апостолов, мързелив човек може би не би си направил труда да пише излишно, например „амиии“, както съм написал. А сега като започнах с „яааа“, какъв ли съм? Тоест, това определение за галфон от Уикипедия не може да е обида, защото глупавият човек си е глупав, той не е виновен за това, а пък мързел… знам ли, да кажеш на някого, че е мързеливец, може и обида да е за някого, за мен не е.
    Но като говорим за толерантност, както и написах първо, трудна е толерантността без информация и разбиране, така че, трябва да разбираме и да познаваме нещо, тогава може и да сме толерантни. Ето в случая, аз си направих труда да видя какво е това галфон, и сега разбирам, че г-н Апостолов не е искал да ме обиди, а да ми намекне, че е по-добре да не ме мързи, когато пиша коментари, ами да си направя труда и да изчистя коментара си от излишни работи като например „амиии“. Още е искал да ми каже, че трябва да не ме мързи и да обърна повече внимание на стила си, че да не изглеждам глупав, започвайки с „Амиии“. Сиреч, Жюстин, ти си прибързала, не си вникнала достатъчно и не си проявила достатъчна толерантност, за да прозреш това, което аз прозрях в съвета на г-н Апостолов.
    И като прочее имаме всичко това предвид, ще бъдем още по-толерантни.
    Хихи, хи, хих, хи. Опитвам се нещо като шега да издокарам, но може пак галфонско да излиза.
    Вие как смятате, г-н Апостолов? 🙂 Дали толерантността в интернет не започва в днешно време и от Уикипедия?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *