днес Сашо ме светна защо толкова ми харесаха гръцките селца – защото хората, които живеят там са спокойни и положителни, обичат дома си, мястото си и се грижат за него – не го цапат и не изхвърлят боклуците си до / около селото / дома си, поливат дърветата дори да не са в техния двор и замитат тротоарите си, правят мястото уютно и добро

не се въздържам и ще спомена и за нас, чета Майките на Теодора Димова и една от героините там е цитирана като потънала в собствената си трагедия и доволна от това не иска да излезе от това си състояние – е, ние тук сме така – забравили да обичаме себе си, да обичаме дома и мястото си, за всичко обвиняваме другите и чакаме спасение от някъде, без да се сещаме, че може би спасението ни дебне в самите нас