love is all aroung – изпрати ми сърце :)

logo-love2

love is all around е проект, който тръгна от хобито ми да събирам снимки на сърца, което пък дойде от Ива Кръшняк като идея

всичко се случи неочаквано, непланирано и хубаво. много хора започнаха да ми изпращат снимки на сърца, затова реших че е време всички тези сърца да имат свой сайт 🙂 и да си поставя мега амбициозна цел до края на лятото да събера много, много снимки от всякъде и от всички

защо точно сърца ли? защото виждам доста намусени и нещастни хора, хора, забравили да се радват на малките неща, забравили да поглеждат към небето, да прегръщат дървета или да галят камъчета, хора обезверени, кисели, на които всеки и всичко са им виновни, реших, че не ми харесва повече така и искам да ги усмихна тези хора поне веднъж, да си поговорим, да им разкажа добри истории и да им покажа малките неща, в които лично аз намирам радост

хората, които се усмихват повече живеят по-добре, хората, които са щастливи живеят по-добре. искам в България, а и по света да живеят повече щастливи хора

хайде, помогни ми, ако идеята ти допада. ако видиш сърце (а те са навсякъде), снимай го, изпрати ми го 🙂 ако не намираш – нарисувай едно и пак го изпрати 🙂

love is all around

пак за щастието

IMG_1832

в продължение на предния пост за щастието – нещо много важно: позитивността води до щастие

сами решаваме да сме щастливи или не

щастието повишава интелигентността, креативността, енергията, намалява стреса

предимствата на щастливия работещ човек:

  • повече шанс да има работа
  • повече шанс да запази работата си
  • повишена продуктивност

цялото видео от TED – Shawn Achor: The happy secret to better work

don’t worry, be happy, човече

IMG_4574

всякакви статистики се подмятат, че сме сред най-нещастните нации по света. склонна съм да се съглася – има някакъв силен фатализъм у нас като цяло, чувство за малкост, малоценност, фокус върху собственото нещастие и нищожество. май в това се крият доста от проблемите ни

нещастните хора не се грижат за себе си, нещастните нации – също

нещастните хора не обичат, а мразят. затова вместо да садят градинки с цветя, тъпчат тези на съседа или изхвърлят фасове през балкона

нещастните хора си намират повод да са нещастни във всичко – ако вали се вайкат че вали, ако е тъмно, вместо за запалят свещ или да преброят звездите опищяват света какво нещастие ги е сполетяло като е паднала нощта

тук си мислим, че парите правят щастието и липсата им ни прави нещастни

позивитните и обичащи хора са и по-щастливи. вероятно щастието им се крие в малки лудости от сорта да наблюдават как мравките подреждат мравуняка си, снимат сърца из улиците, подаряват книга на непознат или други симпатични жестове

любопитно, че сред най-щастливите нации са кубинците. в доста по-мизерно състояние от нас, но пък с лежерен подход към живота

какво мислиш? променя ли се тази нещастност или се увеличава, според теб, в последните години?

на мен лично ми е тъжно и понякога досадно да гледам фатално нещастни хора постоянно и по много на ден. а на теб?

don’t worry, be happy, човече

виж и симпатичната лекция на Румен Бистанджиев за това как интимността влияе на живота ти, любовта, която ти е нужна и за да си здрав на форум Здраве на Горичка. завършва с думите: любовта е здраве и здравето е любов

за кого са книгите?

IMG_5205

книгите са за всички. книгите са крайно нужни на всеки.

на децата, за да открият света и хората, разнообразието и красотата

за младежите и студентите, за да намерят по-лесно себе си

за зрелите хора, за да се сдобиват с нови и нови доказателства и истини и сили

за възрастните хора, за да пътешестват надалеч, надалеч, без да напускат дома си

книгите са за тези, които искат да постигнат нещо в живота си

и за тези, които смятат, че животът е несправедлив към тях

книгите са за хората с динамично ежедневие, за да имат момент, в който спрат и се вглъбят

и за хората с монотонно ежедневие, за да имат приключения и нови приятели

книгите са за хората с по-скромни възможности, защото по-обучените и подготвени имат по-големи шансове в днешния ден

и за по-заможните, защото знанията са истинското богатство, което не може да се загуби лесно

книгите са за теб и мен. а след като ги прочетем, можем да си поговорим за тях.

е, какво четеш в момента?

писах още: отворено писмо относно детското четене, как децата ни да четат повече, колко четат децата ни

снимката е от Детски отдел на библиотеката в Габрово, по време на гостуването на Забавното лятно четене през септември 2011

Ной дава последни указания

IMG_1185

няколко истории от всички в сборника на Калин Терзийски Ной дава последни указания на животните истински ме впечатлиха

Тийнейджър 2. за тийнейджърите днес, шляещи се по МОЛ-овете, нещастни, че не могат да имат най-новия айфон, красиво облечени и безгрижни и тийнейджърите преди само около 20 години, които „пазиха“ страната, границата и убиваха по заповед, на същите 18 години

и Всичко за баба ми. за твоята и моята баба, за благото баба

корицата е смущаващо некрасива, напук прилича на корица на учебник по литература и никак не те грабва

парите от продажбата на книгата се даряват за лечението на Пламен Войков

писах още Калин Терзийски за щастието и Кайо за доброто, както и за Има ли кой да ви обича а тук е интервюто с Калин от миналата есен в Kafene.bg

прекратете абонамента си за кабелна телевизия

5447Валя е в 11-ти клас, а има толкова знания, богата култура, мъдрост, че почти всеки роден политик (и не само!) може да й завиди!

„Струва ми се, че част от българския ни манталитет е да обвиняваме другите за собствените си нещастия и проблеми. Дали на прицел са министър председателя, мюсюлманите, отоманското робство, Европейския съюз или ромите, сякаш никога не отчитаме собствената си отговорност.“

Валя е активна и мислеща, непримирима към нередностите и несправедливостите, но за разлика от повечето само мрънкащи хора, тя си набелязва цели и задачи и действа

„Относно това, кога осъзнах, че нетолерантността срещу ромите трябва да се обозначи като неморална и дълбоко грешна – получих покана за група „Да спрем циганизацията на България“ във фейсбук. На стената на групата видях хиляди злобни нападки, заплахи и псувни. Това, което най-много ме озадачи бяха авторите на тези коментари. Те не бяха тийнейджъри, заблудили се, че е „куул“ да мразиш и тормозиш по-слабите. Членовете на тази група бяха възрастни, завършени личности, които открито парадираха с расистките си виждания.
В този момент осъзнах, че обществото ни е дълбоко отровено от тази омраза.
Първата ми реакция бе да уведомя полицията – на страницата имаше стотици смъртни заплахи. След това започнах да звъня на телевизии и вестници, изпратих материали по темата на няколко онлайн ежедневници. Исках да предупредя хората, че тази омраза ескалира и ще завърши кърваво (което и стана в Катуница).
Следващият ми ход бе да проведа дискусии в Увекинд и още две софийски гимназии.“

България ще стане добро място за живеене, когато на власт дойдат хора, които я обичат. Само образованите, млади и активни хора могат да революционизират една страна.“

пожелание към младите хора тук: „Анализирайте, мислете критично, прекратете си абонамента за кабелна телевизия.

цалото интервю с Валентина Миланова – в Diploma.bg

Елиф Шафак: 6 причини да четем днес

IMG_2394

„Вярвам, че историите ни свързват. Вярвам, че литературата отива отвъд националните граници, религиозните, етнически, класови, полови граници. Тези граници са винаги пред нас – невидими, но много силни. Понякога, чрез изкуството, можем да изградим мостове над тези граници. Силно вярвам в тази възможност.“

„Времето на fast food, времето на технологиите, времето на Интернет, на Facebook, Twitter … Как свързваме тези бързо развиващи се технологии, как ги хармонозораме с бавния ритъм на литературата? Възможно ли е това? Аз вярвам, че е възможно. Вярвам, че именно защото живеем в този забързан свят имаме нужда от моментите, в които спираме, поглеждаме навътре и поемаме това наше собствено пътешествие, което литературата и книгите ни дават. За мен не е противоречие да говорим за нуждата от книги и да говорим затехнологиите в същото време. Вярвам, че те могат да съществуват заедно.“

  • книгите подхранват въображението, а от въображение има нужда всеки
  • книгите подпомагат емпатията, толкова нужна, за да разберем другия
  • книгите създават нашата индивидуалност и ни правят различни
  • книгите ни носят хумор, важен във всяко време
  • книгите съпровождат „номадското мислене“, помагат ни да пътешестваме
  • книгите ни свързват

цялата реч на Елиф Шафак на Медиа Мастърс 2012 тук

писах още за събитието тук

Отворено писмо до МОН относно детското четене

14119

На вниманието на:

Сергей Игнатов

Министерство на образованието

Копие до:

Министерство на културата

Регионален инспекторат към образованието

гр. София

Копие до:

Национални медии

Отворено писмо

Уважаеми г-н Министър,

На 30 март в Столична библиотека се проведе национална кръгла маса за детското четене. На нея бяха приети настоящите препоръки относно насърчаване на четенето от деца в училищна възраст:

– Да залегне в учебните програми задължително посещение на местна библиотека минимум по един път на месец за децата между подготвителен и четвърти клас.

– Актуализиране на списъците за лятно четене чрез допитване до ученици, родители, учители и библиотеки и по-голяма свобода на учителите в подбора на заглавията и насърчаване включването на произведения от съвременни детски автори.

– Модернизиране на текстовете в учебната програма и включване на повече съвременни автори – чрез включване на учители, библиотеки, деца и родители от цялата страна.

– По-голяма свобода на учителите при избора на текстове, които отразяват целите на учебните програми.

– Промотиране на различни форми на извънкласно четене, в които и учителите и родителите да са активно въвлечени.

– По-голяма финансова подкрепа на библиотеките за комплектуване на литература, включена в учебните програми.

Силно вярваме, че с настоящото писмо ще допринесем за оптимизиране на взаимоотношенията между различните институции,свързани с детското четене, за възпитаване на по-висока култура и мотивация за четене у бъдещите граждани на България.

30.03.2012

София

фантастичното време, в което живеем

Screenshot-14

времето, в което ако си талантлив, упорит, оригинален, уникален можеш да станеш популярен из цялата планета за по-малко от месец-два. поредното доказателство – Walk off the Earth

пет души и една китара. и песента Somebody That I Used to Know. качена е на 5 януари 2012-та. към момента само това копие има 81 139 001 гледания!!! а тези готини млади хора са популярни вече почти колко, а не бих се учудила и повече от Сартър или Малер, например

кажи ми после, че времето, в което живеем не е фантастично. използвай го. покажи се.

био и еко е нормално, всичко друго – не

Screenshot-12

понякога се чувствам като сектантка, като говоря на приятели и познати да не ядат вредни храни (вафли, чипс, зайо-байо …), да четат подробно етикетите, да внимават със ситните буквички и Е-тата, да изхвърлят пластмасите от кухнята си ….

ясно е, че думите „еко“ и „био“ звучат доста „модерно“, „фенси“, леко като поза, като демонстрация. много хора са отблъснати от това, а „еко“ общността се разви до определени мащаби и се капсулира в себе си.

мда …

иска ми се вече да прескочим тази бариера. био и еко да се възприемат като каквито са – естествени и не те да са отделени в ъгълчето на щандовете със специален надпис, а всички останали боклуци да са сгушени в края. иска ми се бозата да е само като тази на Хармоника, а козметиката – като тази на Weleda и всеки бизнес да е устойчив, което ще рече поне една идея повече с мисъл за хората и планетата. защото био и еко са норма, а всичко друго – не.

писах още: нямане и хранене, най-злите родни храни, „здравословен продукт“