с или без мораториум, ясно е, че ГМО и без законно разрешение си има у нас, да не говорим за вносни храни, не от ЕС (например от Китай)

очевидно генно модифицирани храни у нас има под път и над път, данните са от 2004-та насам, официални

при изследвани соя, царевица, ориз става ясно, че има доста продукти, съдържащи яко (разбирай над допустимите 2%, лошото е че не се казва колко, може да е и 100%) ГМО – вафли, салами, луканки, наденици – все българско производство! тези продукти са на трапезата ни ежедневно …

ето малко цитатче:

„Нестандартни проби, които би следвало да бъдат етикетирани са:

–         КРЕНВИРШИ. Пробата е постъпила за изследване от РИОКОЗ Перник, с резултат над 2,0% ГМО, българско производство.
–         СУРОВИ КЕБАПЧЕТА. Пробата е постъпила за изследване от РИОКОЗ Пазарджик, с резултат над 2,0% ГМО, българско производство.
–         КЕБАПЧЕ ОТ СВИНСКО МЕСО. Пробата е постъпила за изследване от РИОКОЗ Сливен, с резултат над 2,0% ГМО, българско производство.
–         СОЕВИ ГРАНУЛАТИ.Пробата е предоставена за изследване от РИОКОЗ Русе, с резултат над 2,0% ГМО, произход Сърбия.
–         СОЕВ ГРАНУЛАТ. Прабата е предоставена за изследване от РИОКОЗ Габрово, с резултат над 2,0% ГМО, произход Бразилия.
–         ВАФЛИ ОБИКНОВЕНИ С ЛЕК ЛИМОНОВ КРЕМ. Пробата  е предоставена за изследване от РИОКОЗ Бургас, с резултат над 2,0% ГМО, българско производство.
–         БЯЛО СОЕВО БРАШНО „IZZI”. Пробата е предоставена за изследване от РИОКОЗ Пловдив, с резултат над 2,0% ГМО, внос от Сърбия.“
пълните данни тук, на сайта на Национална лаборатория за контрол на ГМО

ГМО вреди, за сега доказано на:
– репродуктивното здраве
– алергии и натравяния
– ракови заболявания – а броят на заболелите от злокачествени заболявания у нас нараства ежегодно!

държа да знам, че даден продукт няма ГМО. моля ако няма – слагайте надпис „без ГМО“! искам да знам, когато дадена храна има ГМО!

споделеното тук е от моята камбанария, но обобщава мнението на не малко колеги, преподаватели в различни висши учебни заведения за студентите днес. важно е да се знае, че това са неща, които важат не само за моите студенти, но за студентите по принцип, в България, а за някои от аспектите – и по света

споделянето не е с оглед да оплюем студентите, някой ВУЗ или системата, а да се замислим и направим, всеки това, което е във възможностите му, нещо, за да променим ситуацията в позитивна насока

неграмотност е силна дума, но липса, у част от студентите, на базисни познания по български език и правопис – нещо не просто дразнещо, но отчайващо на моменти. не мисля, че и преди е било много по-добре. просто не е било толкова видно, в ерата на Интернет и компютрите някак това се вижда по-лесно

copy/paste. всеки ще се съгласи – толкова искусително лесно е да направиш гугъл сърч и да изкопираш първото или второто, което ти падне. стереотипът е у тях отдавна, от ученическите години, когато учителите не са онлайн, че да погледнат от къде е „взаимствано“, продължава с копиране на готини SMS-чета, вместо на замисляне и измисляне сам на такива, та до курсовите и дипломните … нужно е ясно правило, като в западните университети – хванат ли те с c/p – наказание, повторно – вън от университета. за жалост моделът е силно натрапчив и тотално отмива способността за мислене, анализиране, създаване

работа и учене. това не е първото поколение студенти, които работят. истината е, че едва около 30% от тях работят. но не на всички им остава време, достатъчно време за четене и учене. а за какво е студентството, ако не именно за голям обем четене и учене. времената са сложни, но кога не са били

учене за диплома, не за знания. предполагам и това винаги го е имало. все си има някакъв процент от хората влезли да учат без да знаят защо, само за да са в София, за да не накърнят мераците на родителите си, да поживеят малко, ей така, на майтап. любопитното е, че тези хора не рядко стигат до диплома. естествено после никога няма да работят по специалността не само защото не искат, но и не могат

списъкът може да продължи, но няма смисъл, защото нищо няма да се промени. гледах някакъв спор между ректори на уриверситети по повод този в Перник – говореха за фуниите, на къде да са обърнати, къде да е цедката – на входа или на изхода. нямаха единно становище. не е ясно още защо държавата бълва специалисти в области, в които има много, а не прави нищо за други, в които има глад. ясно е, че и за в бъдеще в България ще има достатъчно ИТ търсене. но за разлика от Румъния, където на високо ниво се взеха мерки преди години и в момента има достатъчно кадри, у нас нищо не се прави.

студентите са млади хора, като цяло мислещи. ако изискваме повече от тях – аз, ти, университета им, цялата система – ще е по-добре за тях и за всички. важното е добра воля да има. и да не тръшкаме врати, обвинявайки другите за собствените си неуспехи.

за да не остане само некрасивото – ето и на студентите с любов

тази нощ TTVI излъчиха нашия филм „Целувка за лека нощ“. искрено им благодаря!

работихме с Андрей по този филм през пролетта на 2007-ма, с много страст и емоции. получи се добре. темата бе важна за нас, за обществото. но бе избутана от последвалата голяма шоу-кампания на bTV и Могилино

целта на филма и на цялата ни кампания Аз съм, за всяко дете – семейство! беше не да затваряме домове, преселвайки децата в различни други институции. искахме да поговорим с хората, оставящи децата си в институции, за отглеждане, че за всички – за децата, за самите тях и за обществото като цяло – ще е по-добре да не ги оставят. децата имат нужда от много малко – най-вече от обич, за да растат. и ако не й се гледа на една майка едно дете, по-добре да не го ражда. а не да го изоставя. децата в институции за жалост са все още константното около 8 000 … по официални данни. цифрата може да варира. но при всички случаи е пъти по-висока от други европейски държави. да оставиш детето си в институция е като социално клише, случва се без особено да се замисли някой. системата е такава, не само го позволява, а на моменти го насърчава. знам, че ти, който четеш това, със сигурност не си си оставил детето. но около 1000 майки и тази година ще го направят. и все още, години след Могилино и Целувка за лека нощ не сме изградили адекватни механизми за справяне с явлението, за преодоляване на безхаберието.

на TEDxBG една от най-силните лекции бе тази на Ива Бонева, която в края призова да не се дарява на домове. каза също, че в домовете децата не плачели, защото няма кой да ги чуе. много пъти съм била в домове, различни домове. знам, че това не е вярно. децата там плачат. дори много плачат. но този плач остава не чут. защото лелките наоколо спират да го чуват в даден момент, рано или късно. предполагам е естествена защитна реакция. а всички ние никога и не го чуваме този плач. защото тези деца остават невидими за нас. пък било и сградите, в които да са настанени да се намират в центъра на София или където и да е другаде. странно защо се наричат домове. толкова далеч от дом е това място … остатъци от едно друго мислене и време, с което не можем да се разделим и днес, толкова години по-късно.

и така, малко джавкане (разбирай шоу). а керванът си върви.