Мая Донева ни разказва за това, което се опитва тя и екип доброволци да направият във Варна – The Social Teahouse или още известно като #чайна oт конкурса на Нова Тв „Промяната“. С усмивка, с ентусиазъм, с много доброволчески труд, последователно и с вяра в доброто Мая и екип показват как се случва реално промяната в България.

Чайната ще отвори през октомври във Варна, в една прекрасна сграда – паметник на културата в сърцето на града и ще бъде не само място за чай и сладки, но и място за събития, литературни вечери, следобеди на поезията и така нататък. Млади хора , които са израснали в домове ще могат да започнат работа, като преди това са били част от менторската им програма. Идеята е Чайната да променя живота на тези млади хора.

ФБ https://www.facebook.com/SocialTeaHouse

Мая: От 4 години съм доброволец в една доброволческа група – „Розови очила“ във Варна и там всеки вторник и четвъртък правим следобедни ателиета с децата и младежите от домове. За 4 години видях много истории и много деца, които в един момент са буквално в безпътица. Когато им се наложи да напуснат дома трябва да се изправят пред много решения, за които не са готови- какво да работя, как да се издържам, как да живея сам и независим. За 4 години имах много срещи с младежи, израснали в домове – и щастливи срещи и много тежки срещи и след всичките тези преживявания със Стояна Стоева просто седнахме проведохме един много дълъг разговор и решихме, че трябва да направим нещо. И измислихме чайната- идеята няколко пъти се променя, но основата винаги е била една и съща- променяш контекста на деца и младежите от домове, променяш средата.

Какво носи Чайната за тези млади хора?
На първо място време и внимание за споделяне и израстване. Подкрепа чрез 3-годишната менторска програма и независим живот- както финансово заради предложената работа, така и емоционално заради различната среда. Чисто в човешки план им носи приятно споделено време, приятели и преживявания, които всяко едно обикновено дете и млад човек би искал да му се случат- забавления, игри, грешки от които се учим, поуки.

Кои бяха най-предизвикателните моменти до тук? И на кой етап сте в момента?
Целият този проект е едно голямо предизвикателство- да убедим обществото и институциите, че има нужда и смисъл да се работи с деца и младежи относно личностно развитие и професионална реализация още когато са тийнейджъри, да мотивираме самите младежи за нещо толкова голямо, да убедим Община Варна да ни предостваи за 5 години сграда в центъра на града за чайна. Всичко това успяхме да направим за 1 година с помощта на много партньори, доброволци и приятели. Сега сме на етап на набиране на средства – за да реновираме сградата, за да оборудваме кухнята, салона, семинарната зала за менторската програма. Пишем проекти, писма до спонсори, но най-вече разчитаме, че обикновените хора като нас ще ни подкрепят- през crowdfunding платформата IndieGogo с дарение, или по друг начин, който те са намерили за добре. Но това е общностен проект и той може да стане само с общностен подход и подкрепа.

За каква България мечтаеш лично ти?
По-възпитана и по-мила. В повече ми идва лекотата и безразличието, с които се нагрубяваме тук. Наистина ми се иска хората малко повече да мислят един за друг и да се възприемат като общност и като цяло

Пожеланието за всички млади хора, които имат нужда, но няма да бъдат обхванати от вашия проект?
Всеки може да постигне всичко. Не вярвайте на тези, които ви казват, че няма да успеете. Повярвайте в себе си, ценете себе си и се харесвайте!

–

Можете да помогнете на #чайната и Мая с дарение, дори и малко или като разкажете на свои приятели и познати за този чуден проект!

 

Много обичам София. София е моят град. Родена съм тук и всичко важно ми се е случило тук.

Обичам София заради хората й – забързани, небрежни, свободни, делови, активни, различни, пъстри, допускащи, работещи, четящи, критични – повечето космополитни хора.

Обичам София заради Витоша – устой на всички ни, дищаща, винаги там, даваща.

Обичам София заради духа й – из уличките, скритите дворчета, трамвайния звън, великолепните стари къщи, жълтите павета, старите дървета, шареното.

Моята София е тази, която виждаме всеки ден в кадрите на People of Sofia, в акциите на Трансформатори, Спаси София, Група Град. Моята София бе на площада на 14-ти юни 2013-та. Моята

Малко, наистина малко воля е нужна, и от страна на управниците й и от страна на хората София да заприлича на един наистина достоен европейски град с многовековна история. Да се спре с напиращият напоследък кич и бутафория. Да няма хомофобски и расистки надписи на всяка трета сграда, оставяни волно от общинските служби по почистване и хората с месеци. Да се престане с поголовното, силно болезнено за столичани рушене на архитектурни паметници и величествени от време оно къщи и кооперации. Да се поработи за невидимото – възхуха, който дишаме. Защото е безумно с наличието на Витоша и паркове да сме най-замърсената с фини прахови частици столица в ЕС. Да има повече алтернативи – и за транспорта, и за образованието, и за културата. Да има и транспорт и условия за образование и култура дори в крайните квартали, че сега няма. Да са по-малко крайни крайните квартали. Да е по-чисто, по-уютно, по-свободно!

Подробностите са в програмата на ДЕОС за София – на deos.bg

Мечтаната София за мен е тази с повече възможности. Тази София, обгрижвана с повече мисъл и любов. Тази София, която ще накара всеки да се влюби в нея.

Възможна е. Знам го.

моята София,
която мнозина намират за грозна, не харесват, не обичат, не се грижат за нея,
и все пак моята София,
е уютна и в шепа побираща се – от НДК до Операта за има-няма 20-тина минути пеша
е артистична и леко разпиляна, почти съвсем като жена в началото на златната си възраст
е тайнствена и често в задните дворове или пък по мансардите на старите кооперации кипи живот
е като лабиринт от улички, в които е романтично да се позагубиш
е на градинките и парковете със смеещи се деца и старци, играещи табла
е на старите дървета навсякъде, които дават толкова достолепност на града
е на шумните кафенета и барове, в които винаги е пълно с приятели
е на хората, които все повече се научават да се усмихват
е на младежа със странната прическа, на другия с чудната шапка или на момичето с ярките чорапи и червило
е на забързаните пъстри пешеходци
е на свежите велосипедисти
е на лъвовете на Лъвов мост и на орлите на Орловия
е на държащите се за ръка влюбени на спирката
е на странниците, които не бързат за никъде
е на четящите в трамвая и тролея
е на протестиращите на жълтите павета
е на променящите се квартали, дори и по малко, но променящи се, всеки ден

моята София е хората в София
не я отричай, обичай я, нали си част от нея 🙂

има някои неща в нашия град, които ми харесват повече как се случват тази година. малки промени, някои по-видими, други не толкова. но се случват. затова и ми се ще да не ги подминем.

места за паркиране на велосипеди. има ги на все повече и дори понякога неочаквани места. значи и велосипедистите са повече. скоро вероятно дори и велоалеите ще са повече. чудесно!

по-пълни места за узкуство. театри, коцерти, клубове са все по-пълни, често много пълни. кипи живот. същинска европейска столица. ама наистина.

по-чисто. особено пътувалите наскоро в Париж или Рим вероятно ще се съгласят веднага – градът ни е доста чист. и това е приятно. за всички ни.

освен това няма как да пропусна готините проекти People of Sofia и Сподели София и още много великолепни онлайн и офлайн неща, които се случват тук и сега.

както много пъти съм казвала – обичам София!

в един свят, в който „Сълзите са на свършване“

а училището е „Държавно мълчилище“ и обществото не иска да се говори

пенсията се взима, а не се дава

свят на кръстопът, в който е важно да сме еднакви и никой да не е първи

свят, в който лъжата е като „въздуха и слънцето за всяко живо същество“

„Какво е ОСТАВКА? Доброволно оттегляне от властта поради гузна съвест“

„Земевзелски съюз.
Със земята се започва, после ще им вземем любовта, надеждата и прочие“

свят, в който „хората трябва да бъдат обърквани, а после побърквани“

свят, в който живяхме до скоро или дори може би още живеем в него …

искрени комплименти за актьорите. а Теди Москов е ВЕЛИК.

задължително.

а да, и ОСТАВКА

Шекспир. напразните усилия на любовта. един класически текст, един великолепен превод, поставен по възможно най-нетрадиционния и разкрепостен начин на сцената на театър София. режисура, актьори, декори, костюми, музика – изпълнени с невероятна динамика, ритъм, единно звучене, в пресъздаване на пиеса, писана преди столетия. вероятно интерпретацията за някои ще е прекалено скандална. но за мен бе вдъхновяваща.

„Тъй славата, която ние всички
преследваме до сетния си дъх,
записана на бронза ни надгробен,
ще ни спаси от истинската смърт;
дорде живеем, да извършим подвиг,
пред който всепоглъщащото Време
нащърбило косата си, да трябва
да ни даде в наследство вечността!“

извън основния текст имаше няколко любопитни вметки, които допълниха приятно контекста. едната, която бе съвсем в края ми се ще да споделя, за тези, които няма да отидат да изгледат постановката. люлка, ние всички сме на една люлка. и винаги ще има едни, много, които са долу, за да вдигат и държат горе онези, малкото. и дори да се залюлее люлката и нещата да се променят някак за някои, отново многото ще са долу и малцината ще са горе.

поздравления за екипа на постановката и за театър София за свободата, която дават на творците.

село Скравена е близо до Ботевград. вместо са се оплакват и чакат на кметска милост хората в началото на лятото поели готина инициатива – да направят игрище за децата

един дал земята си (не я подарил на общината, за да не бъде продадена след това …), друг дал железата, трети купил мрежите, четвърти боядисвал, останалите копали и работили. така голяма сговорна дружина създала нещо чудно за всички – място за спорт и игра, което се радва на детски смях през целия ден

дори изрисували пешеходни пътеки из тихите улици наоколо и купили дружно и монтирали спящ полицай, че да не се лети именно около игрището и да е по-спокойно на всички

аплодисменти, хора. така се прави!