…
никакви
Followкакво харесвам на зимата
1. снегът. първият сняг – посипал нежно всичко наоколо. снегът по Коледа. многото сняг в планината – достатъчно за ски. снегът, скърцащ под обувките, все още кристално чист. разходките в парка или планината са прекрасни, свежи и истински отморяващи.
2. празниците. голямото скупчване на хубави празници. всички си идват за празниците. има и много вкусни неща. има и много време да се видиш с всички. весело е и незабравимо. и леко уморително.
3. слънцето. кога повече от през зимата ценим слънцето. всеки слънчев ден е истински празник.
4. червеното вино. зимата е неговото време. ок, може да му се изневери и с чаша греяна ракия.
5. пролетта. краят на зимата е може би едно от най-хубавите неща в нея.
от къде започва толерантността
толерантността. толкова ни убягва. и колкото повече светът се слива в едно толкова повече България ми се струва, че изостава. не толерантността към ромите, нито към хората с различна сексуална ориентация. говоря за онази, малката толерантност, от която започва и голямата, а и човека като човек по принцип.
толерантността на пътя – да „пуснеш“ някого, да изчакаш майката с количката да пресече, без да й викаш „айде ма“, да не бипнеш на светофара още на жълто.
малката толерантност към хората с различни имена, хората с очила, онези със захабени дрехи или повече кила, например
толерантността започва от там да уважаваш другия, който и да е той. толерантността започва от изслушването му, а не с грубото потъпкване на достойнството. но как да уважаваш другия, като не уважаваш себе си.
знам, че е трудно. разбирам го. естествена защитна реакция на малкия човек. страх. за да скрие този страх от различното, другото малкият човек решава да се избъзика, да се подиграе.
така искам този малък човек вече да порасне. но не би.
лек срещу хейтъри
ето рецептата, която съставих с помощта на моите приятели срещу хейтърски атаки и други подобни глупости. надявам се да е от помощ на тези, на които подобно изпитание тепърва предстои:
1. не се връзвай!
2. ако се вържеш – преспи една нощ и отново обмисли. така ще стигнеш до правилното действие – 1.
3. изпий чаша чай от маточина
4. имай за всеки случай и чай с цианкалий – за черпавка на нежелани гости
5. не забравяй също, че шоколадът винаги помага – млечен и по възможност с лешници
6. обади се на готин човек и сподели
7. пусни си любимата музика
8. спомни си, че всичко отминава
9. и още нещо за успокоение – лошотията мъчи повече, тези които я носят в себе си …
за Кирил Христов
днес по обяд получих мейл от необичайно естество от г-н Кирил Христов. не познавам г-н Христов, но съм зачитала някои постове в блога му. ето, г-н Христов ми задава няколко въпроса, чиито отговори иска да публикува в блога си. отговарям тук, в моя блог. и благодаря за въпросите – рядко мога да говоря по точно тези теми и възможността сега ми допада.
„Пиша ви тук в блога си с надеждата да ми отговорите на няколко въпроса. Те са породени от факта, че вие, г-жо Томс пишете във всеки брой на списание .NEТ и до колкото знам сте и преподавател в НБУ, виждал съм и ваши книги за интернет маркетинг. Приемана сте за изтъкнат специалист в областта, но искам да ви задам няколко въпроса за практическата страна на вашата професия.“
Въпрос: От каква позиция разглеждате интернет маркетинга? Не съм забелязал голяма кампания да минава през вашата агенция? Говоря за бюджет над 20 000 EUR.
Отговор: г-н Христов, с онлайн бизнес се занимавам от 1998-ма година. Специализирала съм в чужбина. За вече повече от 12 години имам стотици кампании, сайтове, клиенти, много от които значими брендове, които са ми се доверили на мен и моя екип. Не знам имате ли Вие самият представа колко годишно кампании в България са с бюджет над 20 000 Евро. Повярвайте ми – не са много. Със сигурност част от тях са били клиенти и на компаниите, с които се занимавам. Трудното е да не върнеш клиент и с 2 000 лв за кампания, а да намериш добро, работещо решение и за него.
Относно студентите и мнението им за мен – доста са се изказали, можете да прочетете, ако имате желание.
Нека поясня също, че съм написала сама или в съавторство 8 книги за онлайн медии и онлайн маркетинг. И тези книги са уникални по рода си, защото реферират именно към българоезичното уеб просранство и дават родни примери и възможности.
В допълнение от 1999-та година насам организирам конкурса БГ Сайт, за най-добър български уеб сайт. Това ми позволява отблизо да следя и тенденциите и новите сайтове и проекти, както и професионалната общност като цяло. С това имам честта най-големите експерти и имена в родния уеб да са ми приятели.
Благодаря на Биляна Лаундс, издател на списание .Net за поканата да съм техен автор от първия брой. Мисля, че това е едно добро партньорство, а списание .Net е наистина много добро, полезно и сплотяващо бранша издание. Главният му редактор, г-н Бойчев също е страхотно попадение и заедно с екипа на списанието правят наистина много добри неща, наред с останалите им инициативи като Web After Hours и семинарите.
Пропускате, г-х Христов, в професионалните ми ангажименти да споменете и лекциите, освен в НБУ изнасям лекции на множество конференции и семинари в България и Европа. Темата е – онлайн медии, онлайн маркетинг и ПР.
Въпрос: Защо вашите сайтове са едни от най-не…
Отговор: Всеки има право на лично мнение. Приемам и Вашето. Хубаво е, че и го споделяте.По-долу цитирам колко души месечно имат различно от Вашето мнение.
Въпрос: Какви по-големи рекламни кампании се случват във вашата мрежа от сайтове? Защо да си построим сайт по ваш пример?
Отговор: Случват се достатъчно интересни, добри и големи кампании. Екипът, с който работя е повече от прекрасен! Има много клиенти, които ни имат пълно доверие. И за тях правим наистина много добри неща! Стига да искате да ги видите – можете да го направите. Не карам никого да си построи сайт по мой пример. Сайтове се правят с различни цели. Всеки, който инвестира избира целите и начините, по които да ги достигне.
Очевидно, също така, не сте наясно, че Алекса далеч не е нещото, на което вярваме и по което да си ги мерим. За успеха на родните сайтове вече две години и половина можем да попитаме независимият арбитър – Гемиус. По данните на Гемиус медиите, с които се занимавам имат 15% покритие за декември 2010, т.е. около 500 000 читателя месечно и се нареждат в топ 15 на родните онлайн медийни групи.
Въпрос: Как бихте ме убедили да ви се доверя и да ми направите сайт или да планирате рекламната ми кампания?
Огтовор: Не искам да Ви убеждавам, г-н Христов. Достатъчно ми е да работя с хората, които ми се доверяват и без да се налага да ги убеждавам публично при определено негативен подход. Знаете ли, явно сте далеч от бизнеса, но в бизнеса хората, които работят заедно по един проект са от един отбор. Проблемите възникват, когато си нямат доверие, нападат се и вместо да градят позитивно копаят негативно в градинката на другия. Е, предполагам няма да зачетете мнението ми, имайки предвид, че с лека ръка зачерквате и други, доста по-популярни имена в маркетинга. Но, естествено, това е Ваш избор.
позволявам си, от своя страна също да задам няколко въпроса:
– г-н Христов, Вие с какво се занимавате, че в средата на работния ден да имате време да се ровите в делата на другите? или това именно Ви е работата?
– г-н Христов, Вие самият какво правите, с което да сте полезен и на друг, освен на себе си?
– г-н Христов, колко кампании над 20 000 Евро имате зад гърба си?
– А Вие от каква позиция разглеждате Интернет маркетинга?
– Спите ли добре? Имате ли достатъчно приятели, ама истински? А семейство? Искате ли да Ви препоръчам интересен филм или книга, с които да запълвате по-пълноценно времето си?
още веднъж благодаря за вниманието, с което удостоихте скромната ми персона!
Жюстин Томс
и замирисва на пролет
какво не харесвам в блога ти
Гомбето е написал 6-те неща, които ще ме отблъснат от блога ти:
1. дългите публикации
2. избягването на темата
3. един дълъг абзац
4. страхотни и уникални прилагателни
5. неправилното форматиране на текста
6. подвеждащите и грозни снимки
и още толкова от мен:
7. правописните грешки (не техническите такива)
8. CapsLock – виртуалното крещене
9. няколко снимки една под друга без текс за и между тях
10. два и повече последователни поста, в които ми разказваш за себе си (Аз това, Аз онова)
11. пост, започващ с днешната дата или днес ми се случи еди какво си …
12. шаренко в текста, отвъд стандартното форматиране, особено с повече от един цвят
/снимката взех от тук http://verve.co.in/
ГМО размишления
интересни дискусии се оформят около темата ГМО. експериментът с предния пост по темата също доведе до любопитни коментари. при Григор се е завихрила още по-доляма дискусия. на много други места из нета – също.
основните неща, които правят впечатление:
– темата се коментира основно или най-вече от мъжете. жените относително по-рядко изказват мнение, а когато изказват такова то е против ГМО, докато при мъжете по-скоро клони към „за“;
– много от коментиращите защочват с „аз не ям ГМО, предпочитам БИО продукти, но нямам нищо против ГМО“ или „ами не купувай кренвирши от 4 лева“, сиреч – абе нека за бедните има манджа, пък било то и вредна, нали аз съм си добре;
– хората се замислят по темата, четат, някои ги хваща и параноя;
– доста казват, че са се уморили да говорят и споят по темата, в последните седмици, но продължават да го правят.
според мен целият този процес на разнищване на темата онлайн е важен защото показва, че вече имаме основи на гражданско общество (сори за клишето, но всъщност това е много важно нещо, пък било и клиширано), което за съжаление е основно онлайн, но все пак се чува, буни, действа и понякога е чуто от управляващите (без значение кои точно са те). показва, че темата е важна и хората тук четат, информират се, искат да знаят още, влизат в спорове и имат становище. и не могат лесно да бъдат излъгани. а това е добре.
сладък поглед към февруари
the weakest link
едно тематично видео, кредит Андрей
и един коментар от FB на Л.О.: „Ако Желева падне, пада целия екип на Барозо..а някои от тях са доста добре. The weakest link отново е бг, но този път трябва да стиснем зъби. Така де, Бойко е без хора докато Божидар Димитров внесе марсианци, пардон македонци“
–
имаше една песен в зората на демокрацията „Дано! Дано!“, е, днес по-скоро ми иде „Защо?! Защо?! Защо?!“ …