Днес мислех да пиша в блога за пролетта и подбирах от различни папки (неподредени!) пролетни снимки от миналата година, но не ми стигна времето. И сега този пост :).. теорията за синхронността действа. Това е едно от любимите ми стихотворения:
Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!
Днес мислех да пиша в блога за пролетта и подбирах от различни папки (неподредени!) пролетни снимки от миналата година, но не ми стигна времето. И сега този пост :).. теорията за синхронността действа. Това е едно от любимите ми стихотворения:
Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!
Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.
В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!
1918
леле и на мен колко ми е любимоооо! благодаря Валентина!
В такъв случай, Жюстин, това е поздрав за теб и твоите читатели:
http://augusta-books.com/blog/augusta-spring-mood/