алтернативното образование е добро. то е различно, опозиция на общото. вероятно създава по-успешни, по-умни и по-знаещи хора. вероятно ги депресира, стресира, форматира по-малко от стандартното образование.

но аз не вярвам в алтернативното образование, защото като алтернативно то ще е винаги за малцина. за шепа богоизбрани, за шепа по-заможни, за малка група по-просветени или различно мислещи и смели родители.

това, което трябва да се случи с образованието е да се промени изцяло, в критична маса. алтернативното да се превърне в main stream. и промените в този смисъл трудно ще дойдат от долу нагоре, трябва да дойдат отгоре. машината е голяма и тромава. но промяната ще се случи. неизбежно е. не само за бг говоря, за света.

Учениците са онлайн и най-естественото първо и често единствено място за търсене на информация е именно Интернет. Без значение дали за домашно или за да отговорят на въпрос в клас, за формула или доклад – информацията е налична онлайн. Дори да не е на български – умело се използват онлайн речници за автоматичен превод. Не рядко ученицитие прибягват и към готови курсови работи. Това е така не само в България, учениците по цял свят променят своите навици в подобна посока. И този процес е необратим. Вместо да сакнционираме или променяме учениците, вероятно ще е по-лесно и по-ползотворно да се съобразим с тези нови форми на комуникация и активно да ги интегрираме в учебния процес.

Как трябва да се промени образованието в ерата на новите технологии? Най-естественият и лесен отговор – като във всяка класна стая се въведе компютър. Но истината е, че това е формално погледнато. Всъщност промяната трябва да започне от учителите и учебните програми, както и с методиките на преподаване. Възможни са много и различни форми:

• уроци под формата на презентации, интегриране на кратки видео клипове по конкретни теми;
• прожекция на видео филми и видео уроци;
• домашни под формата на презентации, мултимедийни проекти;
• работа по колективни интерактивни проекти;
• интерактивни форми на проверка на знанията – онлайн тестове, въпросници;
• виртуални посещения на обекти, отдалечени физически – музеи, научни центрове;
• създаване на затворени групи в социалните мрежи с оглед оптимизация на комуникацията;
• активно въвеждане на блогове и други Web 2.0 форми на общуване по общи теми от учебния материал, училищния и обществен живот на учениците;

• дистанционни онлайн срещи с учени, експерти.

Модернизиране на образованието включва задължително:

• технологично обезпечаване – компютри, а скоро и мобилни устройства (четци, телефони);

• промяна на учебното съдържание – това е изключително сериозен елемент от промяната, модернизацията, спрямо новите изисквания към младите хора, които излизат от училище;

• промяна на начините и методите на преподаване, съответно – стабилна подготовка на учителите.

Как да се случват всички тези промени?
Нещата не могат да се променят с вълшабна пръчица. Изискват се средства от една страна за техническо обезпечаване, от друга – време за обучение на педагогическите кадри и най-вече – залагане на промените в образователните планове и методики. И за всички тези промени трябва да се мисли и действа веднага. Защото ясно е – технологиите изпреварват много образованието, то не успява да ги догони, но е добре поне да се задвижи в позитивна посока. Иначе рискуваме още повече да изолираме децата си и да ги оставим небообразовани и недоподготвени за бъдещето.

–

наскоро Цвети ме покани да напиша текст за технологиите и образованието. това е част от него. целият е публикуван в списание Мениджър. още – тук

писах също: има ли шанс за промяна в масовото образование, децата като наше огледало, е-учебници и е-книги vs хартиени

мда, доброволчеството е добротворчество. и защо да не го започнем от днес или от този уикенд, защото доброволчеството е нещо, което правим за всички, давайки труд и свободно време. личният ентусиазъм привлича – обърнете се към съседи, приятели, а през фейсбук защо не и до всички за подкрепа.

да, първоначално всички ще ви поислят за хахо. да, ще намерите съмишленици. да, няма да е лесно. но пък ще е забавно. и от полза за всички.

1. пред блока, на нашата улица – почистване на общите площи. сега е време за есенно почистване, засаждане на цветя, подстригване на храсти и дръвчета, освежаване.а защо не и с малко повече въображение, като на снимката.

2. в помощ на еко организации – ако има акции по почистване на паркове, планини, реки, посаждане на дръвчета (почти всеки уикенд има подобни на различни места) – включете се или инициирайте подобна кауза за хората около вас.

3. детската площадка – мястото, на което играят децата ни, вероятно има нужда от нови свежи цветове, а защо не и малки промени, нововъведения като въжета с възли за катерене, вместо счупената люлка или провисната стара гума към катерушката, например, нов пясък в пясъчника и прекопаване и засаждане на трева наоколо.

4. игра с децата. ако имате интереси и добри умения в специфична област – можете да правите отлично малки модели, четете изразително, правите кукли от стари кутии или нещо подобно – излезте на площадката и организирайте за час кръжок. ще се получи добре, може да стане традиция всяка събота или поне всяка първа събота на месеца да се занимавате с децата от входа.

5. възрастните хора. предложете на съседите, възрастни хора, от долния етаж да им помогнете с нещо в домакинството. ако има дом за възрастни хора наблизо – посетете го и преложете помощта си.

6. близкото училище. със сигурност учлището също има нужда от подкрепа. дори децата ви да не учат там – вероятно често играят в двора му. предложете на ръководството да сформирате екип доброволци и освежите оградата, спортните съоръжения, да помогнете с друго.

7. библиотеката или читалището. ще се зарадват на вашата помощ – можете да изработите плакати заедно с децата си, да ги размножите и залепите на различни места в квартала с покана всеки да дари книги на библиотеката. подгответе представление, поставете го в читалището и със събраните средства закупете нови книги за библиотеката. бъдете креативни и проактивни  и нещата ще се получат добре.

8. близката болница. вероятно тази доброволческа задача ще ви се стори трудна, но пък е наистина важна. децата в болниците искрено биха се радвали някой да ги забавлява поне час – да им почете приказки, да им нарисува нещо. изисква се разрешение за достъп, но пък рядко биха ви отказали такъв, при вашето добро желание. подобни четения могат лесно да се превърнат в традиция.

9. градската среда. имате любимо място от детството, което вече не изглежда така, както преди – фонтан, чешмичка, паметник или градинка. решете се и го направете. с малко административни разрешителни и дори в някои случаи без тях можете с приятели да се хванете и почистите паметника, градинката, да стегнете чешмата, така че тя отново да проработи и радва хората и дори да направите фонтата още по-атрактивен и от преди. малко повече усилия, но си заслужават.

10. wikipedia и споделеното знание. ако имате познания в специфична област от човешкото знание, ако конкретни теми ви вълнуват и сте със задълбочени познания по тях – погледнете описани ли са в wikipedia на български език и още сега въведете нови теми, допълнете съществуващите такива – това ще е от полза на всички, защото стотици хиляди българи ползват ежедневно wikipedia като основен източник на познание, за справки, референции и т.н.

–

още идеи за доброволчество – от Ивет тук
писах още: позабравеното доброволчество, доброволчеството означава добра воля

популярните книги за училище – за свободен достъп и в аудио формат – вече са достъпни на openculture.com. Оруел, Шекспир … всичко. разбира се, не говорим за българските класики.

вероятно за 2011-та е нереалистично, но за 2012-та си пожелавам родните министерства на Културата и на Образованието да инвестират в сайт-библиотека, в който да са достъпни в свободни формати родните класици, както и учебниците, всичките за всички класове. за ползване през web, през мобилно устройство – който както му е удобно.

защото класиката е за всички. а образованието и културата са веднага след слънцето и въздуха за всяко живо същество.

дали това може да стане?

писах още: е-книги vs хартиени

днес с Деси (boshnakova.com), Руми (getlocal.com) и Апостол (зелените рицари) влязохме неволно в разговор за това как да направим света по-добър, всъщност по-добро място за живеене. излязоха няколко различни начина и по класическото клише, което хората много обичат – ето ме с обобщение за 10-те начина да направим света по-добър:

1. да обичаме ближния (не само семейство, близки, но и съседите, хората по принцип); обичаме тук включва грижа и уважение;
2. да образоваме по-добре децата си – да настояваме за смяна в образователната система;
3. да не изоставяме децата си в домове, да няма деца за осиновяване, да се грижим за децата си;
4. да черпим повече мъдрост от възрастните хора и да ги уважаваме, а не да ги оставяме на произвола на съдбата;
5. да сме с грижа към природата и устойчивото развитие, зелените идеи, което включва и това да имаме по един поне кошер с пчели във всеки двор, например или да се движим повече с колела, вместо коли;
6. да възпитаваме у себе си и децата си повече вяра в собствените сили и увереност, че може всеки един от нас да допринесе нещата да са по-добре;
7. да не разчитаме държавата / общината / другите да свършат всичко – да почистят, да посадят дървета, да се погрижат за улиците и парковете, да се захванем и свършим нещо и ние, още сега;
8. да не изхвърляме болкуците си където и да било и да изказваме недоволство, категорично недоволство, когато ставаме свидетели на това други да го правят;
9. да не се оправдаваме с бездействието на другите, а да правим нещата така, както искаме самите ние да са – по-добре;
10. да се усмихваме – защото една усмивка сутрин може да обърне и най-киселия човек в не толкова кисел и поне малко по-добър.

роди ме майко с късмет, пък ме хвърли на смет

малкият Исус е само на около месец, а е вече с две сериозни операции, успешни, останали в миналото. родил се с малформации – спина бифида, шесто дете на майка ромка от Врачанско, която го оставила в родилното. но пък лекарите около него, като рекли, че ще живее това бебе – чудеса направили, докарали го в детска неврохирургия в Пирогов. и лекарите от Пирогов приели Исус като свое дете, оперирали го, след това и медицински сестри и санитарки – всички поели грижата за малкото бебе като за свое – коя му купила дрешки, коя – памперси. депутат дал пари за скъпа клапа, нужна за операцията на главичката.

малкият Исус – разкошно бебе. малко, но преживяло толкова. захвърлено от майка си, но отгледано през първия си месец с много любов от чуждите хора в болницата.

е, вчера дойдоха и го откараха обратно, вече здрав, в болницата във Враца. ще постои там, пък после ще ходи в дом. и дано има все същия късмет нататък.

и дано майка му, като не го иска, поне да се подпише, че се отказва от него, че да има шанс красивото ококорено бебе Исус да бъде осиновено и расте в семейство. защото всеки има нужда от семейство. всеки.

–

писах и за друг Исус, изоставен от родителите си в дома в Долна Баня и тук пак за него, за по-малко деца в домовете, и за филма „Целувка за лека нощ“