Студентите ми в НБУ са …

IMG_9242

На първата ни среща с новата порция студенти в НБУ се запознахме и помолих всеки да се представи с три думи. Резултатът бе чуден и бързам да го споделя:

Истинска.
Романтична.
Креативен.
Искрен.
Добра.
Харизматична.
Забавна.
Изненадваща.
Социална.
Грижовна.
Позитивен.
Отворен.
Енергичен.
Висок, красив и умен.
Дейна.
Честна.
Емоции, сезони, любов.
Амбициозен.
Находчив.
Чаровен.
Обича новостите.
Трудолюбива.
Усмихната.
Инат.
Интелигентна.
Ученолюбива.
Емпатия, дисциплина, отговорност.
Упорита.
Свободна.
(Малко) мързелив.
Лоялна.
Различен.
Мечтателка.
Талантлив.
Оптимист.
Нахъсана.
Любопитна.
Целеустремен.
Пътешественик.
Умен, див, красив.
Съпричастност.
Въображение.

Получих също алтернативни като:
„Нека силата бъде с вас.“
„Пътувам в черно.“
„Аз съм – тук и сега.“

Ето какви са студентите (ми) в НБУ. Ами, доволна съм за начало!

Успешна учебна година!

Креативни млади хора в София и Пловдив – каня ви на КЛЮЧе

DSC02829 (1)

КЛЮЧе е място, на което освен вдъхновение и нови идеи ще получите и доста приятелства и добри познанства с хора като вас.

Каня ви на КЛЮЧе в Пловдив на 31 октмоври – подробностите са тук.

Каня ви на КЛЮЧе в София на 14 ноември – подробностите са тук.

 

ДЕОС в първо лице: Еми. Мечтая за България, която те кара да се чувстваш полезен и на мястото си

12039565_10205252066124585_8182426443714770998_nЕмилия Данчева е една от много любопитните личности, с които ме свърза ДЕОС – освен естествената й красота, допълнена с голяма доза чар и щедра усмивка, Еми ме респектира с широкия си поглед върху развитието на ромските въпроси у нас и експертността й по темите за човешките права. Активист, борец, непримирим дух, оптимист – радвам се, че е в листата на ДЕОС за общински съветници за предстоящите избори!
Еми, какво те доведе в ДЕОС?
Не мога да се примиря с факта, че страната, в която живея аз, семейството ми, моито приятели, е поела един курс на масово самоубийство. Този стремеж на правителствата да угодничат на всеки външен фактор, загърбвайки интереса на собствения си народ, който е по-разделен от всякога, рано или късно ще доведе до пагубни последици. Крайна съм в това си виждане, но такива са моите наблюдения. Като човек с гражданско мислене съм на мнение, че трябва да се вземат спешни мерки този процес да бъде спрян. ДЕОС е моята спешна мярка. ДЕОС тръгва от малкото към голямото, което според мен е правилната политика.
Би ли имало ДЕОС без протестите и каква бе ролята им за България като цяло, според теб?
На мнение съм, че протестите само ускориха формирането на ДЕОС и слава Богу. Формации като ДЕОС неминуемо се случват, защото идейните хора и хората с визия за добро бъдеще намират начин да се обединят под форма, чрез която да реализират идеи и да формират политики. Фактът, че ДЕОС се случи от протестите, говори, че място за отстъпление няма и е време хората с истински гражданско мислене да заемат позиция в политическото пространство.

Какви хора има в ДЕОС и кого още каниш?
ДЕОС стои в очите ми като общност. Аз съм поразена, в добрия смисъл на думата, от тяхната организираност, компетентност и дисциплина по отношение на нещо, което може и е наложително да се свърши. Хората в ДЕОС са един неизчерпаем извор на идеи. Те са водени от кауза. Тяхната кауза е България и хората в нея. В този смисъл тази общност няма как да не расте, привличайки хора като тях.

За каква България мечтаеш?
Мечтая за България, която да е страна, черпеща и развиваща се от потенциала на всеки гражданин, живеещ в нея. България, която те кара да се чувстваш полезен и на мястото си. България, която обединява обществото, а не го разделя. Когато видя заедност. Когато видя тази България аз ще съм истински спокойна за бъдещето на моето дете.

Какво казваш на скептиците?
На мнение съм, че скептицизмът в малки дози е полезен до толкова, доколкото да провериш и да се увериш, за да повярваш на нещо или някой. За мен има два вида скептици. Едните са тези, които проявяват „здравословна” доза скептицизъм, а другите, за съжаление към които спадат по-голяма част от нашето общество са докарани до там, че техния скептицизъм преминава в патология. Кой от вас не е чувал изречението „Туй няма как да стане!” Обикновено отговарям: „Пак ще си говорим.”

Еми е на 4-то място в листата на ДЕОС за общинси съветници. Можете да гласувате на 25-ти октомври 2015-та за нея в София с 35/4 🙂

Мая за The Social Teahouse #чайна

unnamed3

Мая Донева ни разказва за това, което се опитва тя и екип доброволци да направият във Варна – The Social Teahouse или още известно като #чайна oт конкурса на Нова Тв „Промяната“. С усмивка, с ентусиазъм, с много доброволчески труд, последователно и с вяра в доброто Мая и екип показват как се случва реално промяната в България.

Чайната ще отвори през октомври във Варна, в една прекрасна сграда – паметник на културата в сърцето на града и ще бъде не само място за чай и сладки, но и място за събития, литературни вечери, следобеди на поезията и така нататък. Млади хора , които са израснали в домове ще могат да започнат работа, като преди това са били част от менторската им програма. Идеята е Чайната да променя живота на тези млади хора.

ФБ https://www.facebook.com/SocialTeaHouse

Мая: От 4 години съм доброволец в една доброволческа група – „Розови очила“ във Варна и там всеки вторник и четвъртък правим следобедни ателиета с децата и младежите от домове. За 4 години видях много истории и много деца, които в един момент са буквално в безпътица. Когато им се наложи да напуснат дома трябва да се изправят пред много решения, за които не са готови- какво да работя, как да се издържам, как да живея сам и независим. За 4 години имах много срещи с младежи, израснали в домове – и щастливи срещи и много тежки срещи и след всичките тези преживявания със Стояна Стоева просто седнахме проведохме един много дълъг разговор и решихме, че трябва да направим нещо. И измислихме чайната- идеята няколко пъти се променя, но основата винаги е била една и съща- променяш контекста на деца и младежите от домове, променяш средата.

Какво носи Чайната за тези млади хора?
На първо място време и внимание за споделяне и израстване. Подкрепа чрез 3-годишната менторска програма и независим живот- както финансово заради предложената работа, така и емоционално заради различната среда. Чисто в човешки план им носи приятно споделено време, приятели и преживявания, които всяко едно обикновено дете и млад човек би искал да му се случат- забавления, игри, грешки от които се учим, поуки.

Кои бяха най-предизвикателните моменти до тук? И на кой етап сте в момента?
Целият този проект е едно голямо предизвикателство- да убедим обществото и институциите, че има нужда и смисъл да се работи с деца и младежи относно личностно развитие и професионална реализация още когато са тийнейджъри, да мотивираме самите младежи за нещо толкова голямо, да убедим Община Варна да ни предостваи за 5 години сграда в центъра на града за чайна. Всичко това успяхме да направим за 1 година с помощта на много партньори, доброволци и приятели. Сега сме на етап на набиране на средства – за да реновираме сградата, за да оборудваме кухнята, салона, семинарната зала за менторската програма. Пишем проекти, писма до спонсори, но най-вече разчитаме, че обикновените хора като нас ще ни подкрепят- през crowdfunding платформата IndieGogo с дарение, или по друг начин, който те са намерили за добре. Но това е общностен проект и той може да стане само с общностен подход и подкрепа.

chaina

За каква България мечтаеш лично ти?
По-възпитана и по-мила. В повече ми идва лекотата и безразличието, с които се нагрубяваме тук. Наистина ми се иска хората малко повече да мислят един за друг и да се възприемат като общност и като цяло

Пожеланието за всички млади хора, които имат нужда, но няма да бъдат обхванати от вашия проект?
Всеки може да постигне всичко. Не вярвайте на тези, които ви казват, че няма да успеете. Повярвайте в себе си, ценете себе си и се харесвайте!

Можете да помогнете на #чайната и Мая с дарение, дори и малко или като разкажете на свои приятели и познати за този чуден проект!

Моята София, мечтаната София, възможната София

IMG_6734

 

Много обичам София. София е моят град. Родена съм тук и всичко важно ми се е случило тук.

Обичам София заради хората й – забързани, небрежни, свободни, делови, активни, различни, пъстри, допускащи, работещи, четящи, критични – повечето космополитни хора.

Обичам София заради Витоша – устой на всички ни, дищаща, винаги там, даваща.

Обичам София заради духа й – из уличките, скритите дворчета, трамвайния звън, великолепните стари къщи, жълтите павета, старите дървета, шареното.

Моята София е тази, която виждаме всеки ден в кадрите на People of Sofia, в акциите на Трансформатори, Спаси София, Група Град. Моята София бе на площада на 14-ти юни 2013-та. Моята

Малко, наистина малко воля е нужна, и от страна на управниците й и от страна на хората София да заприлича на един наистина достоен европейски град с многовековна история. Да се спре с напиращият напоследък кич и бутафория. Да няма хомофобски и расистки надписи на всяка трета сграда, оставяни волно от общинските служби по почистване и хората с месеци. Да се престане с поголовното, силно болезнено за столичани рушене на архитектурни паметници и величествени от време оно къщи и кооперации. Да се поработи за невидимото – възхуха, който дишаме. Защото е безумно с наличието на Витоша и паркове да сме най-замърсената с фини прахови частици столица в ЕС. Да има повече алтернативи – и за транспорта, и за образованието, и за културата. Да има и транспорт и условия за образование и култура дори в крайните квартали, че сега няма. Да са по-малко крайни крайните квартали. Да е по-чисто, по-уютно, по-свободно!

Подробностите са в програмата на ДЕОС за София – на deos.bg

Мечтаната София за мен е тази с повече възможности. Тази София, обгрижвана с повече мисъл и любов. Тази София, която ще накара всеки да се влюби в нея.

Възможна е. Знам го.

Деца – предприемачи в Серендипити

11873992_10153548716883988_1205903045_n

Неусетно тази седмица отмина и второто издание на лятната академия за деца – предприемачи в Серендипити – изпълнено с вълнения, усмивки, идеи и забавление!

Няколко извода в края:

  • не, на 10 не са малки, за да се говори с тях за бизнес, напротив – готови са;
  • децата искат да работят, творят, създават, само трябва да им осигурим условия за това;
  • децата имат идеи, както и много възрастни, но за разлика от много възрастни децата са готови да работят неуморно, за да реализират идеите си и наистина не бива да им пречим;
  • успяващите деца са тези, които имат около себе си подкрепящи ги възрастни;
  • и да – създаването и работата са забава за всички, още повече когато се работи в екип!

11850964_10153548518343988_1561230780_n

От 9 идеи за бизнес избрахме този път три, т.е. децата избраха след обсъждане – игра с карти на отбор Асоциирай ме, био веган бонбони на отбор БиоБон, играчки и бижута на отбор xMake, но творческата искра бе запалена у децата и дойде и четвъртият, доста класически проект на отбор Лимонче – лимонада и оранжада.

11857556_10153548716943988_1788407308_n

Моля забележете старанието, с което са създадени и опаковани био бонбоните – продукт, лого, опаковка, етикет, плакат! Всичко бе изумително добре намислено и реализирано от екипа Миа и Божена!

Деси, Поли и Мая работиха бижутата и плюшените играчки с много творческо вдъхновение!

Ники и Тео изцеждаха лимони и портокали с такова старание, все едно навигираха самолет, а продуктът им бе идеален за жегата!

Митко и Самуил хвърлиха огромен труд в намислянето и създаването на играта Асоциирай ме. Смятам да я предложим на някой издател да мине в масово производство.

11872813_10153548716533988_1870067477_n

Имахме всички късмет, защото:

  • всички деца от групата бяха настроени да работят отборно, екипно и нямаше солови играчи;
  • всички деца бяха работливи, сръчни и отдадени на проектите си;
  • всички родители бяха много подкрепящи децата си и проектите им и дойдоха на финалната разпродажба, с което допринесоха за успешния финал на курса ни.

Благодарна съм! И вярвам в доброто, защото тези деца ги има!

В ДЕОС събираме подписи за участие на изборите – подкрепи ни!

11825105_1173743819319426_8138508520984689327_n

Тези дни ДЕОС събираме подписи за участие в изборите. По закон имаме нужда от 2500 подписа – три имена, ЕГН и подпис, за да се регистрираме за участие.

Седим на ключови места из София, Хасково и Перник, където ще участваме в изборите за кмет и събираме от случайни минувачи. Разказваме за ДЕОС и за нашите готини кандидати. Говорим с хората за проблемите на нашия град.

Много хора ни отминават с думите: „Не се занимавам с политика“, „Партиите не ме вълнуват“, „Абе вие луди ли сте?!“ и т.н. окуражаващи слова.

В класическите партии от статуквото подписи така не се събират. Събират се по друг начин. Досещате се как.

Ние искаме да правим нещата както е редно, както е нужно, не по закон, а спрямо моралните ни норми. Затова и сме на площада да събираме подписи.

Ако си за добрите, ако не подкрепяш тези, които ръсят със свещена вода, раздават кебапчета, обещават таблети, дават пари в плик или под масата, разпореждат се с корпоративен вот, принуждават икономически или по друг начин гласоподаватели, винаги прилагат връзки, вярват в далаверата като единствено работещо решение, да, ако не си за всичко това, пропиващо толкова много пластове на обществото ни, ако искаш нещата да се случват нормално, по правилата, чисто и прозрачно, в името на обществения договор и благото на всички ни, ако държиш на свободата и личната отговорност – подкрепи ни.

Нося винаги с мен бланка, отделно във фб на ДЕОС анонсираме всеки ден къде сме – ела! Всеки подпис ни е важен. И искрено ти благодаря!

Моите първи 7 дена без мобилен телефон

photo-copy

Хоп и ето, че се изтъркулиха първите ми 7 дена без телефон и със силно редуцирано време онлайн и с устройство въобще. Да, за мен в случая и без часовник и без фотоапарат, защото всичко това си беше в телефона и нямам други устройства за целта. И не искам да имам, за момента.

Чух какво ли не –  много хора ме съжаляват, други – упрекват, че това е безотговорно, трети смятат, че си правя с тази акция евтин ПР, четвърти просто не ме разбират. И защото обещах да докладвам – ето накратко какво мисля самата аз.

Чудесно ми е без телефон. Сериозно го казвам.

Най-остро се оказва, че ми липсва фотоапарата на телефона, т.е. възможността да снимам. Бях свикнала да имам между 5 и 25 снимки на ден от различни моменти, хора. Хммм. Е, нямам.

Чуването с хора не ми липсва. Фб и мейлът се оказват идеални за целта и достатъчни. Малко изнервяне – като си уреждаш среща с приятел на многолюдно място или когато някой закъснява за среща. Но е преодолимо.

Евентуаааално за работа малко ми липсва. И евентуално за там трябва най-много. Но има начини да се преодолее. Мейлът е решение.

Плюсовете – ухаааа!
Време, много време, за мислене, за четене, за хората, за всичко.
Спокойствие. Ама истинско. Нещата са само тук и сега.

Рапорт даден за първите 7 дена. Продължавам.

B1gyUIVCQAEfoDg

Експеримент през август: по-малко вещи и без телефон

less-is-more

Стартирам август с експеримент – всеки ден ще съм с поне по една вещ по-малко около себе си, у дома, в офиса. Време за разчистване. Време за даряване. Време за осъзнаване, че можем с много по-малко. Че има много наистина ненужни неща в живота ми/ни.

Идеята взимам от The Minimalists – две момчета, които през юни изхвърляха всеки ден с една вещ в повече, т.е. на 1-ви една, на 2-ри две и т.н. до 30-ти – 30. Ще се постарая да ги последвам, да видим. Ще изхвърлям, дарявам, оставям навън, раздавам, подарявам неща, които стоят непотребни у дома от години, а биха били полезни, зарадвали друг. Какво ли? Дрехи, книги най-вече вероятно.

Да, още една моя крачка в посока антиконсумеризъм.

Добавям нещо още от себе си – август ще е месец без телефон (gsm) за мен. Да, наистина.Ще е месец, в който ще съм без телефон. Може би ще е трудно да се разбере, но мисля, че за мен ще е много освежаващо и любопитно как ще се случи. Ще използвам фб, туитър и мейл по макс час на ден. Който иска да ме намери – моля да опитва там.

По-малко е повече. По-малко вещи – повече радост от наличните.
Повече време за хората и идеите. Повече въздух.

Ще разказвам как е.

Мандарини

18504

Мандарини е филм за безсмислието на войната, доказано на шепа ничия земя, с много малко думи. И много човещина.

Годините са 1992-93, действието се развива в Абхазия-Грузия, в малко градче, към което военните действия наближават. Последните му жители са от естонски произход и отглеждат мандарини. Иво и Маргус спасяват по чудо оцелелите в схватката Ахмед от чеченците и Нико от грузинците.

Филмът е естоно-грузинска копродукция. Режисьор и сценарист – Заза Урушадзе, оператор – Рейн Котов, музика – Ниаз Диасамидзе.

tangerines_900

Гледай също: Песента на морето, Раната, Игра на кодове, Кутия за храна, Пяната на дните, Филомена