това на снимката е Юлка, Юлия Спиридонова, вероятно най-популярната българска детска съвременна авторка. може и да не си чувал за Любими Попътечо, Тина и половина, Кръстьо частен детектив и Приказки от Долната земя, но днешните малки любители на четенето със сигурност ги познават и са им любими

на кръглата маса за детското четене наскоро Юлка даде няколко детски книжки за разчитане на деца, т.е. да накараме децата на четат:

• Приключенията на капитан Гащи – не е висша литература, напомня комикси, но кара децата да се забавляват и да искат да четат;
• всичко на Роалд Дал – според мен Матилда и ГДВ за начало;
• Как да станеш пират – работи и при момиченца;
• Доктор Дулитъл – от по-старите заглавия, забавна е и на днешните деца.

моето лично мнение е, че в 7-8 клас да констатираме, че децата ни не четат е глупаво. ако не са зачели още в 1-2-3 клас шансът е минимален

няколко съвета от всички на кръглата маса:

• имайте книжки у дома и четете на детето от най-ранна възраст, най-малкото вечер преди лягане;
• водете детето си в книжарници – нека само избира своите книжки;
• водете детето си от малко и в библиотеката – това е вълшебно място;
• продължавайте приказките и историите от книжките с рисунки, театър, съчинявайте свой край или песнички за любимите герои;
• не пробутвайте книжките от вашето детство, днешните деца искат модерни, динамични истории, дайте им ги;
• четете вие самите, много хора, които не четат се чудят защо децата им не четат – ами как да четат, като не виждат друг да го прави.

честит ни ден на детската книга!

това е трудна книга. и вероятно няма да има много читатели, макар да ми се иска да има това е книга, която те шамаросва и събужда.

книгата е разказ на един глас. гласът на човек, който вече не съществува, защото не приема тишината, наложена от новия режим. думите, гласовете, звуците са излишни в новия свят, в който управляващата партия иска да направи всички щастливи, като им отнема ненужните им неща – имената, говоренето, пеенето, свободата.

книгата ни затваря в една стая и ни дава в богат детайл физическото страдание, съпътстващо отнемането на личността от тялото.

Петър Денчев е българският Оруел на 2012-та

„Наистина ли си толкова глупав, да смяташ, че ако хората трябва да избират между свободата и щастието, ще изберат свободата? Разбира се, че ще изберат щастието, защото то има прекалено малки измерения. Когато затваряш кръгозора на хората, щастието става съвсем лесно постижимо за тях. Ти можеш да им го осигуриш. Когато им отнемеш всичко, после можеш лесно да ги направиш щастливи и благодарни.

… не всички имат нужда от свободата, защото не могат да се управляват сами“

още за книгата Тихото слънце на Петър Денчев – в Kafene.bg

На вниманието на:

Сергей Игнатов

Министерство на образованието

Копие до:

Министерство на културата

Регионален инспекторат към образованието

гр. София

Копие до:

Национални медии

Отворено писмо

Уважаеми г-н Министър,

На 30 март в Столична библиотека се проведе национална кръгла маса за детското четене. На нея бяха приети настоящите препоръки относно насърчаване на четенето от деца в училищна възраст:

– Да залегне в учебните програми задължително посещение на местна библиотека минимум по един път на месец за децата между подготвителен и четвърти клас.

– Актуализиране на списъците за лятно четене чрез допитване до ученици, родители, учители и библиотеки и по-голяма свобода на учителите в подбора на заглавията и насърчаване включването на произведения от съвременни детски автори.

– Модернизиране на текстовете в учебната програма и включване на повече съвременни автори – чрез включване на учители, библиотеки, деца и родители от цялата страна.

– По-голяма свобода на учителите при избора на текстове, които отразяват целите на учебните програми.

– Промотиране на различни форми на извънкласно четене, в които и учителите и родителите да са активно въвлечени.

– По-голяма финансова подкрепа на библиотеките за комплектуване на литература, включена в учебните програми.

Силно вярваме, че с настоящото писмо ще допринесем за оптимизиране на взаимоотношенията между различните институции,свързани с детското четене, за възпитаване на по-висока култура и мотивация за четене у бъдещите граждани на България.

30.03.2012

София

сред голямото количество издавани български автори все по-често започват да се срещат наистина добри. само за последните месеци прочетох няколко впечатляващи текста. ето и следващата изненада.

добавено лято е роман, който ме грабна за гърлото и не ме остави до края. върна ме далеч в детството, в милите, топли и уютни дни на безгрижни игри до късно вечер, на пакости и смях, на влюбвания и трепети. не, не прекали с това, защото през цялото време действието прекрачва твърдо и в настоящето.

поредния текст за емигрант, завръщащ се. но в идеално недосадна, дори напротив, добра интерпретация на темата. за завръщането и спомените, за обичта към града, твоето място, твоето дърво, в чиито клони като дете си чел Пипи, твоите улици, твоето училище. и страха, страховете от детството, които са завинаги.

добавено лято ме разтърси, разплака, умили, натъжи, замисли. и ми хареса много. мисля, че ще ти хареса и на теб.

„можеше да си позволи малко безделие, моментно отпускане сред роден въздух, контролирано приключение, което на порции да убива и възражда в поносим вид така дълго таената носталгия“

„с вглеждането навън оставаш сам. няма нужда да бързаш, да полагаш усилия, да се стремиш. влакът те носи със скорост, която не зависи от теб. просто се отпускаш и примиряваш. изолираш се от ежедневието, стигаш до себе си. осъзнаваш задъхването на живота, който може би не е твой. тих преврат на подтисканите емоции, които в този момент са съзрели възможността да поживеят. учудваш се, че ежедневно пренебрегваш кой си. не помниш кога за последно си бил дете, кога си се радвал, просто защото следобедът е слънчев, откога в снега виждаш проблем, а не приказка. обещаваш си да се върнеш към това. обещаваш си да бъдеш онзи, който навремето мечтаеше. и се отпускаш на прозореца, оставяш се на този шарен и красив филм“

браво на Сиела за поредното добро попадение. и на Евгени браво, наистина добър текст

още за книгата – в Kafene.bg

днес на форум Пространство за общуване имахме възможност група хора да поговорим за детското четене. получи се нещо като фокус-група и бързам да споделя резултата, защото ми се струва любопитен. в групата имаше родители, учители, хора, които още не са родители и скоро са завършили училище. изводи:

– библиотеките трябва да са по-активни, ежедневно нещо забавно и интересно за децата да се случва в тях;

– ако децата имат електронни четци вероятно ще четат поне една идея повече;

– на децата трябва да се чете от малки, да са обградени от книжки;

– в детските градини да не се пуска телевизия и филмчета, а да им се четат приказки, най-вече преди заспиване на обяд;

– родителите да са по-активни и да предлагат, даряват книги на детските градини, училищата и библиотеките;

– летните списъци да станат препоръчителни и да се актуализират с интересни за децата текстове;

– книгите, четени по време на учебната година, откъсите в учебниците да се актуализират с по-интересни и съвременни текстове.

какво мислиш? какво ще допълниш към този списък?

писах още: колко четат децата ни, интересни факти за родното книгоиздаване

няма какво да се лъжем – при наличието на телевизия и Интернет децата ни четат по-малко. но, нека сме реалисти – ние колко четем? или колко сме чели на тяхната възраст? ама всеки да си признае честно.

мисля, че понякога драматизираме повече. а от друга страна – не полагаме достатъчно усилия в посока да променим нещата. констатираме и точка.

хубавото е, че в последните година-две поне говорим повече за това. и има раздвижване. миналата година БНТ направиха „Голямото малко четене“, Az-deteto.bg и Столична библиотека имахме кампанията „Забавното лятно четене“, Аз чета тези дни извадиха интересни статистики за библиотеките, идния петък пък Az-deteto.bg и Столична библиотека организираме Национална кръгла маса за детското четене …

и тук ми се иска да направя няколко коментара към изнесените от Аз чета данни. едното е, че София чете най-малко. според проучването на Az-deteto.bg пък децата в София четат доста. разликата идва от това, че децата в София, според мен, посещават по-малко библиотеките, защото библиотеките, особено с детски отдели, са малко и придвижването е трудно. затова пък тук сме най-облагодетелствани откъм големи книжарници и книги се купуват. факт.

втори лек коментар е по отношение броя книги за деца по градове, специално изнесените за Варна 200 000 – колегите от Детски отдел на Регионална библиотека Варна са притеснени от цифрата и специално ми обясниха, че това са детски и юношески отдели взети заедно, а колегите от Столична библиотека казаха, че има официални статистики за броя книги и те са по-меродавни.

при всички случаи е ясно, че книгите в библиотеките са малко и хората като цяло забравиха библиотеките. ако ви се намира нова книга в дублаж, ако искате вместо кафе и минерална вода един път да направите добро – купете книга от книжарниците наблизо и минете до библиотеката да й дарите.

няма смисъл да спорим кокошката или яйцето. ясно е, че и библиотеките, и децата, и учителите, и родителите имаме доста да направим, за да променим ситуацията, вместо за пореден път да констатираме пасивно и виним държавата

писах още: културната ни политика, интересни цифри за родното книгоиздаване, време за книги и време за библиотеки

една книга, в която любов и еротика са наравно със смъртта, тежките тайни, целия живот

пет текста, новели, в които емиграцията присъства, без да се натрапва, а Америка е видяна като провинция, без холивудския й блясък. и за малко България от 60-те. красиви жени. и мъже. различни любови, все заплетени и ако ги четеш една след друга може да се почувстваш на моменти като в бразилски сериал. пет различни смърти. и отношения деца, родители и техните родители

мисля, че заглавието подвежда и би привлякло повече мъже, но книгата е доста женска. корицата – нежна. а Златко Ангелов е чаровник

още – в Kafene.bg

да, вече не е новина, но популярната Елиф Шафак ще  е тук в началото на април по покана на Мтел за техните Медиа Мастърс!

прочетох Любов точно преди година, по препоръка на Райна. писах за това тук, но повече от книгата се впечатлих от речта на Шафак на TED. искрено се радвам, че ще имам шанс да я видя и на живо (надявам се).

харесва ми също, че Мтел подаряваха книгата й Любов в някои цветарски магазини на 8-ми март. а също ми харесва, че в предните години каниха все готини автори – Лаура Ескивел и Бегбеде

ето така пролетно в очакване 🙂

една от тъжните истини за България, според мен, е че интелигенцията й винаги е правила компромиси, сервилничила е на различни режими и политики и почти без изключения се е съобразявала със силните на деня. в доказателство – дългият списък агенти и от хората на изкуството и от всички области интелигенция … много тъжно.

да, България няма своя Довлатов, който в думи прости описва без емоции и излишни драми малкия човек в ролята на интелектуалец. и да, въпреки многото текстове за близкото ни минало – лишен от политиканстване, но с голата истина, погледната в очите текст нямаме.

а за онова време има още много неизговорени истини. и героите му са актуални и днес. малки хора ще има винаги. но винаги ще има и големи, които да ги опишат. Довлатов е сред тях.

още за книгата – тук