в деня на Земята две думи за рапицата

rapica

в последните 1-2-3 години подобни снимки щедро се споделят, превъзнасяйки красотата на българската природа. и да, природата ни е уникално красива, но не и на тези снимки.

жълното растение, което така прекрасно пролетно време контрастира със синьото небе и допълва зелените дървета е рапица.

„България осигурява 13,1% от износа семена от рапица – 13.1% (любопитен факт е, че през 2010 г. България беше на второ място в света по износ на рапица, а година по-късно – на пето.)“

рапицата, за жалост, изтощава почвата и след това са нужни години за нейната реанимация

ок ли е това? за нас? за България? за земята?

професия майка или SOS детски селища – добра грижа за децата без семейство

темата за децата в институциите. децата без родителска грижа. изоставените деца. невидимите деца на България. болна тема.

преди 10-тина години бяха 12 000, после станаха около 8 000 (когато снимахме Целувка за лека нощ), в момента официално са около 4 000. но темата ще е болна докато не останат наприме 400. а и тогава ще боли. имаме доста още работа да свършим. и да, едва 30-35% от тях са от ромски произход.

тези дни имах шанса да срещна хората, работещи в SOS Детски селища България и да разбера от тях подробности за това как работят, как се случват при тях нещата. защото да живееш в семейство е много по-добре от това да си в дом. да получаваш адекватна грижа, любов, подкрепа.

sos-logo

SOS Детски селища е проект, който тръгва от Австрия през 1949-та, когато има много майки и деца, без бащи, след Втората световна война … и до днес, въпреки че сме далеч от „големите“ войни сме в ситуацията да имаме нужда от подобен род организация, която разпростира дейността си в 133 държави от целия свят.

днес в България има две селища – в Трявна и в Дрен. средно по 60-70 деца има във всяко селище. в семейства със средно 5 деца всяко. организацията е лицензирана от Агенция за закрила на детето и Социалното министерство. от 2007-ма освен майка всяко семейство има и баща. всички са сертифицирани приемни родители, организацията започва дейността си у нас през 1993 година. отделно се грижат и за своите студенти, които към момента са 36.а общо обгрижените на различните възрасти деца са над 700 в момента.

Дани, който е инициатор и провежда заедно с Люпчо велообиколката на Балканите, вече работи в София. казва, че има 16 братя и сестри – толкова са минали през семейството му. чувства ги близки всичките. грижи се за майка си, посещава ги редовно.

кое в историите за SOS Детски селища ме впечатли най-много ли? това, че на празниците там се събират всички заедно и празнуват в големите си семейства, с много усмивки и любов. не знам дали знаете, но празниците са най-тъжното дни в „нормалните“ домове за деца лишени от родителски грижи, защото тогава там е най-празно, само с дежурни лелки.

как се издържа подобна организация? за момента имат 30% от фирми и дарители в България, 15-20% от държавни субсидии и останалото – от чужбина. и да, имат нужда от повече подкрепа от всички нас.

дори само с 5 или 10 лв дарение на месец човек може да стане SOS приятел и да помага. лесно е. подробностите са на сайта им sosbg.org


писах още за: Исус от Враца, Исус от Долна Баня, и Васко от Долна Баня, за помалко деца в домовете, да заспиш без целувка за лека нощ

Цената на комфорта и простете за дискомфорта.

climate1

Климатични промени. Климатични проблеми. Според данни на Met Office, температурите стават по-екстремни – до +8 градуса в най-топлите дни, сушата се увеличава значително, водата намалява със 70%. Ключова дума: адаптация.

climate2

climate3

climate4

climate5

Цената на комфорта е проект на Асен Ненов. Благодарност за предоставената възможност да споделя и тук.

Е, как сме с комфорта?

приказка без край

p_45715

Приказка без край е филм от 1984-та по книгата на Михаел Енде, писана 1979 г.
но е класика

в края има един важен епизод, който ми се иска да изгледаме заедно, а после  и да се позамислим. навява силни аналогии с днешния ден на България, на света:

– Фантазия няма граници. Това е светът на човешкото въображение. Всяка част и всяко същество в нея е част от надеждите и мечтите на хората. Затова Фантазия няма граници.
– Тогава защо Фантазия загива?
– Защото хората започнаха да се обезверяват и да забравят мечтите си. Така Нищото става все по-могъщо.
– Какво е Нищото?
– Празнината, която остава. То е като отчаянието, унищожаващо света.
– Но защо?
– Защото хората без мечти са лесни за контролиране. А у когото е контролът – притежава властта.


–––
писах още за най-яките 5 детски филма на тема семейство, най-яките детски филми на еко тема

RIP Борис Карадимчев

65651_10152062522186235_9092961356267222975_n

има хора-Колоси. те оставят дълбока следа, правят разлика, живеят винаги.

Борис Карадимчев, Борето, Папа … от хората, направили много, много за музиката и за хората около себе си

земен, човечен, обичащ, раздаващ се безспирно и до край, творящ, вдъхновяващ, разбиращ, приемащ, насърчаващ, любящ, с грижа. Пим Пам, Бяла тишина, Хора и улици, Нашият град … и още и още
и колкото и да напиша ще е малко

почивай в мир, Боре!

снимка: личен архив Анна Симова

ден 300. 300 причини да съм благодарна на протеста

IMG_8947

благодарна съм на протеста. искрено съм благодарна за това, че 300 дена по-късно протестът продължава. днес бяхме много. и ако някой каже – 1000-1500 души не са много – лъже се. на ден 1 бяхме поне 15 000, в следващите дни на юни бяхме над 50 000, днес на ден 300 бяхме много, много хора на площада.

победа номер 1: заради протеста г-н Пеевски не е шеф на ДАНС. следват още много победи, разбира се, породени от многото изумителни поразии, които това правителство прави ден след ден. и ден след ден ние сме на площада. и не само. намерихме се. стартираха неизменими процеси. създаде се Протестна мрежа. проекти като НОрешарски, в-к Протест, стотици акции от различен мащаб и естество, събудено общество, сензитивно за всяка поредна измама, кражда, лъжа. след всичко това в началото на март стартира и #ДЕОС, политически проект роден от протеста.

нещата се случват. имаме вяра и продължаваме. посоката е само една. България заслужава по-добра съдба!

IMG_8933

радвам се, че и днес, в ден 300 срещнах моите герои на протеста, които ми дадоха нови сили:
Юлия
Люба
Яшу
Тео
Мария
Мишо
и всички останали, за които вероятно още не съм писала, но са герои, защото са на площада неотменно!

#ОСТАВКА #дансwithme #промяна #ДЕОС

ОСТАВКА за авторите на учебника по музика за 4-ти клас!

internet-muzina

срам ме е. гнус ме е.

и моля всеки родител и учител, който се срамува като мен от текста на песента в учебника по музика за 4-ти клас да реагира. веднага и остро.

в какво възпитаваме децата си?! в какво ги превръщаме?! възможно ли е училището да проповядва подобни неща?!

бащата играе бридж в интернет?!

майката пазарува диор и хуго бос?!

„няма нужда от мечти“?!

ОСТАВКА!

снимки и начален сигнал: Румяна Йохнева. благодаря ти!

още глупави детски книги: ик хермес, превода на Артур и цигари в учебника по рисуване

зарядът на душата

IMG_8791

много хорасвам написаното от Ромен Гари. затова и когато взех зарядът на душата очаквах пътешествие. а то се оказва много смело и мащабно. и смислено. и разтърсващо.и тъжно. и … човешко.

измислен е начин да се прихваща душата на умиращите и да се използва като мощен енергиен източник. от това, разбира се, произтичат много последствия от различно естество. и да, тоталната дехуманизация е наистина тотална.

„ако все пак някога светът бъде разрушен, това ще бъде от някой създател“

„никога не се е случвало в историята Силата да не стигне до собственото си унищожение“

„не гений липсва на света, а граници пред гения“

„още колко пъти цивилизацията може да бъде спасена така, че все още да заслужава да бъде наречена цивилизация?“

“ … процеса на привикване, който винаги се случваше в историята и който водеше до атрофия на чувствителността, така че те вече почти не забелязваха …“

„всички народи са орли. това е част от реториката. колкото повече ги карат да пълзят, толкова повече им обясняват, че летят и че са орли“

„законите на войната са приложими единствено по време на война. по време на мир всичко може“

явно неслучайно я четох тази книга именно в тази ситуация на България, на света. имало защо. a must read за мислещия човек. с уговорката: ясно е, не е леко четиво.

„има ли все още нещо човешко в нас …“

още от Ромен Гари: Големия Гальовник, Животът пред теб, Сияние на жена

децата рисуват: рецептите на баба 2014

IMG_8703

автор: Самуил, 12 г., Добрич

IMG_8708

автори: децата от клуб „Батик“, Младежки дом, Търговище

IMG_8711

автор: Виктория, 8 г., Търговище

IMG_8715

автор: Даниела, 14 г., Трявна – понедител 2014

отново бях в журито и отново бях изумена от креативността и способностите на децата от цяла България!

и рисунките от рецептите на баба 2013 тук

три пъти ура за Дани и Люпчо и SOS Балкански велосипеден тур

10152679_614506048641755_309279697_n

Дани и Люпчо са отраснали в SOS Детски селища. Дани в Дрен, а Люпчо в този до Скопие. запознават се на футболен турнир, организиран за децата от SOS Детски селища от различните балкански държави, организиран от Балъков в Албена. стават приятели. споделят страстта към велосипедите.

Дани и Люпчо решават да направят балканска обиколка на SOS Детски селища в няколко държави, за да се срещнат с децата там, да ги окуражат, да им вдъхнат от своя оптимизъм, позитивно отношение към живота. искат да им помогнат да вярват повече в себе си и да се научат да следват мечтите си до край. звучи шаблонно, но когато идва от сърцето и душата на младежи, отраснали в SOS Детски селища не е. търсят, разбира се, и внимание от страна на обществото към каузата SOS Детски селища.

в семейството, в което е отраснал Дани до момента са минали вече 16 деца. той се чувства като късметлия с цели 15 братя и сестри! макар да е вече извън семейството и да се издържа сам, работейки в София, на 8-ми март Дани се връща в своя дом и носи голям букет за майка си. и дори поема да гледа децата, за да може тя да може да излезе в тази вечер. ето такъв човек е – сърдечен, усмихнат, оптимист!

успех, Дани и Люпчо! и респект!

скоро ще пиша още за SOS Детски селища.

а междувременно: още за инициативата на SOS Детски селища България Балкански велосипеден тур 2014 има тук