Приказка без край е филм от 1984-та по книгата на Михаел Енде, писана 1979 г.
но е класика

в края има един важен епизод, който ми се иска да изгледаме заедно, а после  и да се позамислим. навява силни аналогии с днешния ден на България, на света:

– Фантазия няма граници. Това е светът на човешкото въображение. Всяка част и всяко същество в нея е част от надеждите и мечтите на хората. Затова Фантазия няма граници.
– Тогава защо Фантазия загива?
– Защото хората започнаха да се обезверяват и да забравят мечтите си. Така Нищото става все по-могъщо.
– Какво е Нищото?
– Празнината, която остава. То е като отчаянието, унищожаващо света.
– Но защо?
– Защото хората без мечти са лесни за контролиране. А у когото е контролът – притежава властта.

–––
писах още за най-яките 5 детски филма на тема семейство, най-яките детски филми на еко тема

благодарна съм на протеста. искрено съм благодарна за това, че 300 дена по-късно протестът продължава. днес бяхме много. и ако някой каже – 1000-1500 души не са много – лъже се. на ден 1 бяхме поне 15 000, в следващите дни на юни бяхме над 50 000, днес на ден 300 бяхме много, много хора на площада.

победа номер 1: заради протеста г-н Пеевски не е шеф на ДАНС. следват още много победи, разбира се, породени от многото изумителни поразии, които това правителство прави ден след ден. и ден след ден ние сме на площада. и не само. намерихме се. стартираха неизменими процеси. създаде се Протестна мрежа. проекти като НОрешарски, в-к Протест, стотици акции от различен мащаб и естество, събудено общество, сензитивно за всяка поредна измама, кражда, лъжа. след всичко това в началото на март стартира и #ДЕОС, политически проект роден от протеста.

нещата се случват. имаме вяра и продължаваме. посоката е само една. България заслужава по-добра съдба!

радвам се, че и днес, в ден 300 срещнах моите герои на протеста, които ми дадоха нови сили:
Юлия
Люба
Яшу
Тео
Мария
Мишо
и всички останали, за които вероятно още не съм писала, но са герои, защото са на площада неотменно!

#ОСТАВКА #дансwithme #промяна #ДЕОС

много хорасвам написаното от Ромен Гари. затова и когато взех зарядът на душата очаквах пътешествие. а то се оказва много смело и мащабно. и смислено. и разтърсващо.и тъжно. и … човешко.

измислен е начин да се прихваща душата на умиращите и да се използва като мощен енергиен източник. от това, разбира се, произтичат много последствия от различно естество. и да, тоталната дехуманизация е наистина тотална.

„ако все пак някога светът бъде разрушен, това ще бъде от някой създател“

„никога не се е случвало в историята Силата да не стигне до собственото си унищожение“

„не гений липсва на света, а граници пред гения“

„още колко пъти цивилизацията може да бъде спасена така, че все още да заслужава да бъде наречена цивилизация?“

“ … процеса на привикване, който винаги се случваше в историята и който водеше до атрофия на чувствителността, така че те вече почти не забелязваха …“

„всички народи са орли. това е част от реториката. колкото повече ги карат да пълзят, толкова повече им обясняват, че летят и че са орли“

„законите на войната са приложими единствено по време на война. по време на мир всичко може“

явно неслучайно я четох тази книга именно в тази ситуация на България, на света. имало защо. a must read за мислещия човек. с уговорката: ясно е, не е леко четиво.

„има ли все още нещо човешко в нас …“

още от Ромен Гари: Големия Гальовник, Животът пред теб, Сияние на жена

автор: Самуил, 12 г., Добрич

автори: децата от клуб „Батик“, Младежки дом, Търговище

автор: Виктория, 8 г., Търговище

автор: Даниела, 14 г., Трявна – понедител 2014

отново бях в журито и отново бях изумена от креативността и способностите на децата от цяла България!

и рисунките от рецептите на баба 2013 тук