Приказка без край е филм от 1984-та по книгата на Михаел Енде, писана 1979 г.
но е класика
в края има един важен епизод, който ми се иска да изгледаме заедно, а после и да се позамислим. навява силни аналогии с днешния ден на България, на света:
– Фантазия няма граници. Това е светът на човешкото въображение. Всяка част и всяко същество в нея е част от надеждите и мечтите на хората. Затова Фантазия няма граници.
– Тогава защо Фантазия загива?
– Защото хората започнаха да се обезверяват и да забравят мечтите си. Така Нищото става все по-могъщо.
– Какво е Нищото?
– Празнината, която остава. То е като отчаянието, унищожаващо света.
– Но защо?
– Защото хората без мечти са лесни за контролиране. А у когото е контролът – притежава властта.
–––
писах още за най-яките 5 детски филма на тема семейство, най-яките детски филми на еко тема
Follow
Чудесен филм и, трябва да се признае – още по-чудесна книга. На времето Михаел Енде никак не беше харесал филма и, трябва да му се признае, имаше право. Аз бях харесала първата част на филма и дълго не ми се беше случило да попадна и на втората. Междувременно, прочетох книгата, беше невероятно преживяване.
Препоръчвам я на малки и големи читатели, определено е вълнуваща, без значение от възрастта.