е, не става така, бе те каааа :(

рядко изказвам негативни мнения – не съм деструктивно настроен човек, рядко, ама много рядко излизам от равновесие, но като в рамките на две седмици някой, който претендира, че е велик, някой, който със сигурност печели много и демонстративно харчи много, за да печели още повече – се дъни с качеството на услугата си – еееее аман!

както няма съвършени хора, така няма и съвършени доставчици, за жалост
но не искам да съм съвършен човек, не мога, признавам си го, не искам и доставчика ми да е съвършен, но поне да се справя!

за втори път в рамките на броени дни се обяснява, че видите ли при вас (т.е. при нас, клиента!) бил проблемът, че този път бил нашия файеруол или каквото там, виновен, предния път модема си бил загубил видиш ли ти ай пи то … при вас е проблемът, оправяйте се е „любезният“ им отговор след сто часа разговори и разправии, няма техници, които да бъдат изпратени, няма любезен тон има сърдити оператори и акаунти, които и те не знаят какво правят там и защо!?
колкото си по-мастодонт, толкова повече се забравяш
предната седмица по подобен начин ме изкара от равновесие и друг такъв един, портал роден водещ с три букви, първата е д
извод: хора, не ползвайте за доставчик БТК или въобще забравили се от мания за величие „големи“!
изводът е категоричен!

п.с. търся нов доставчик!

на сайта на Спектър има клатещи се на флашчета телефони в различни цветове, но няма телефон за контакт, а само форма – ууу 🙁

извън контекста, днес изпитвах студентите си в НБУ и беше много забавно, пу, отиде ми доброто настроение заради тези … хм

петъчни разни

някакви хора изпитват досада от това да четат скучни, според тях, блогове и я споделят публично, с което пък стават досадни самите те
как може да кажеш на някой, т.е. на никой (в блога си), ей така – не пиши скучно, защото ми е скучно да те чета – просто не го чети
това не беше май написано за мен, но ме обиди и ми даде да преосмисля блога и блогосферата
в крайна сметка блогът е личен и всеки в него е длъжен да е себе си и не може да е друго, само за да се харесва на другите, защото тогава няма да се случват наистина нещата
както и да е, толкова по тази тема

да, другото досадно нещо от седмицата, което ме смути и може би остави да не пиша известно време бе друго изказване относно блоговете, че „сред нашите“, т.е. български имало много copy/paste и никаква или силна липса на оргиналност
лелеее … това пък как ме ядоса, според мен нет-а дава такава огромна сила с възможността да се споделя, да се споделя всичко, че подобни изказвания отново …
пак – както и да е , толкова по тази тема, но аз ще продължа да го правя (copy/paste-a)
Jack Welch's 6 Commandments, Via Emergic , VC Confidential posts them:
1. Face reality as it is, not as it was or as you wish it to be.
2. Be candid with everyone.
3. Don't manage, lead.
4. Change before you have to.
5. If you don't have a competitive advantage, don't compete.
6. Control your own destiny, or someone else will

за Либия Георги каза това, което аз нямам смелост да кажа – благодаря ти Георги! и се радвам, че не съм единствената на това мнение!

Think. Believe. Dream. Dare.

хората подписват понякога писмата си с мъдри мисли.

Ники Русиновски навремето ми действаше много успокояващо с едно „Peace“ в края на всеки мейл. Е, днес вече повече хора го ползват, но все още е добре дошло в края на мейл или постинг в блог / форум.

днес получих това „Think. Believe. Dream. Dare.“ в мейл от мой студент – Асен и реших да го постна

да, Виктор също пишеше страшни краища на писмата си, навремето, трябва да си ги издиря и публикувам, ама и да го питам първо, че правата са си негови 🙂

5-те неща, т.е. моите пет/шест

мда – Гори ми го каза преди да го видя – Богомил е виновен (ех това момче!)- ето че и до мен стигна

– дядо ми – един от първите минни инженери в България – е бил захвърлен в концлагер, семейството му/ми – изселено и малтретирано – искам някога да напиша книга и/или сценарий за филм, нищо че и други хора го направиха

– като малка години наред свирех на пиано, сега мога да свиря само Котешкия марш и Тръгнал кос …

– всяка вечер (или през вечер, защото се редуваме с Джамбо) четем у дома по (минимум) една приказка – това в последните 4-5 години, предполагам поне още толкова

– на десктопа ми винаги има повече от 20-30 иконки, но се оправям с тях, или поне така си мисля

– много обичам да карам кола(та си), да пия кафе, да работя в събота и нощем, не съм hard Интернет потребител – мога да издържа няколко дена без мрежа

– винаги сме имали кучета и котки, в момента в двора ни живеят 3 кучета (английски бигъл – Меги, Карта и Баджо), 3 котки (столична превъзходна – Бианка, Сивчо, Рижко) и 4 деца 🙂

защото по някакъв начин е забавно, продължавам към Гори и Звезда

Айнщайн и да си болен

отдавна гледам как Джамбо играе на една логическа игра, но сега, като се разболях и залежах цял уикенд – и на мен ми се услади – казва се Айнщайн (редят се фигури с логически зависимости)

оказа се, че като не ми е добре предпочитам по-пасивни форми на контакт и дори не съм си проверявала мейла, не съм ходила из блогове и сайтове, само играх (малко)

уикендът мина и с два детски рожденни дни – весело, с усещане за пролет (навън бе 15 градуса!) и с малко от книгата, която Елица ми подари – Играта на Нийл Строс – само малък цитат от нея:

„Като тийнейджър нощем лежах и се молех на Господ: „Не ме оставяй да умра, преди да съм правил секс“. Сега обаче имах друга мечта. Нощем се молех на Господ да не умра преди да съм станал баща.“

темата за смъртта отново е в пълна сила на дневен ред при мен от около месец, може би малко повече; дори да си наясно с нея, т.е. да си преодолял страха от смъртта, след като си изчел много философи и мъдреци, като ти се стовари наоколо и пак наново трябва да я бориш; съзнанието не може или трудно възприема нищото, може би защото винаги има нужда от опорни точки, от познатости, а същото на смъртта е непознато, затова плаши; в „Кафка на плажа“ смъртта на Наката настана толкова внезапно за мен, изуми ме, разплака ме, извади смисъла и го завъртя на малкия си пръст и ми трябваше много време да го осъзная, да изчета книгата до край и да препрочитам и търся неговата поява отново и отново, макар да знам, че го няма; така и в реалния живот, но, както и друг път съм казвала … той продължава

Duc de Paris и работна забава

пия си сега един Duc de Paris, който Гори ми подари, защото пък аз й подарих хвърчилото, което ми се падна на томболата следновогодишната на РОИ в Грамофон тази вечер. освен това се разминах с 13 килограмова шоколадова мида от Red Devil, но пък за утеха получих една екзотика – Selena В 216 – и двете ми баби имаха подобни – много забавно – беше весело, а и работа се отмента – браво Деси! 🙂 да, Гори получи още и супер стъклен шах и кошница с бонбони, както и книжката Мечо Пух с буркан мед! Деси сподели че парите за проучването са събрани, пручването е завършено и скоро, след обработка ще имаме резултати – проучването е за разбирането на българина що е ПР – резултатите ще са любопитни
днес беше хубав ден – имахме успешни, макар и неочаквани разговори с клиенти и директно договаряне за цяла година, което беше супер, после се видяхме макар и за малко с Лина и с много други приятели и познати – пак на партито в Грамофон; а, да, пуснахме конкурс за кръстници на Az-deteto.com

да, след работа и преди томболата сготвих заешка супа, а децата изнесоха концерт пред семейната публика, което също бе неочаквано и забавно

открих блога на Юнуз

условия за ски на Витоша още няма, за шейни става

да дам кратък отчет от уикенда – на Ветровала има достатъчно сняг за начинаещи и деца – работи и малкия влек

на Алеко се караше на Лалето, но снегът все още е твърде малко, пред хижата традиционно караха доста начинаещи скиори, сноубордисти, шейни

на Алеко всичко е в Милка (преди малко четох, че Дзвер обича) – няколко кабинки на лифта са лилави, пред хижата има една крава (разбира се – лилава), част от ски-училищата са също с брендирани блузки – човек се чувства като на Алпите, оглежда се и за бобъри, които да клатят гюмове с шоколад на дупки 🙂 има и уеб камера, която според Джамбо не работи 90% от времето, а днес от Венц разбрах че той я е сложил и съпортва и също е брендирана в горния аспект – де да имаше и сняг като на Алпите, цена нямаше да има Витоша
нищо че говоря така, като човек, роден в София много обичам Витоша, а снегът скоро ще дойде – не може да не дойде

Алис стана на 1 годинка

беше с розова рокля и много усмихната и доволна! 🙂 днес бе роднинското тържество, а в събота ще е бебешкото

много пожелания, обаждания, подаръци – мерси на всички!

мило пожелание от Верджи и Саши, което ми се ще да си запазя: „Да е много здрава и да се радва на прекрасното семейство, в което е попаднала. Да бъде красива, мила, талантлива и трудолюбива като майка си. Много обичана – това е ясно:))))))) и да стане човек, с който всички да се гордеем:)))“

мутрите – все още (се мислят за) силни

днес ми се случи нещо, което не повярвах че се случва и все още недоумявам – паркирала съм на Шандор Петьофи като редови гражданин, ще тръгвам след малко, но си водя бизнес разговор по телефона и не съм тръгнала да излизам още; не осъзнавам в началото, но от няколко минути пред мен е спрял огромен черен мерцедес с двама бабаити вътре, които ръкомахат, нервират се, очевидно, след това изскачат от супер новата си кола, размахват заплашително ръце, дават ми знаци до кога ще говоря и други, като тук вече зацепвам, че сигурно искат да паркират на мястото ми, но си довършвам разговора, при което те вече са крайно бесни, крещят наоколо, размахват юмруци, паркират пред мен така, че да не мога да изляза и отпрашват нанякъде

хвана си ме шубето, мислех че като нищо ще ме набият – бая бабаити бяха, бая кола имаха, бая малко акъл … за малко да се запитам – в свободна държава ли живея (така си мисля, т.е. вярвам в това) или в мутренска … дълго се маях възможно ли е това
да, днес бе странен понеделник освен тази случка имаше разнообразие: дадохме добра пресконференция с Гори, Светла и Ирина (браво момичета!) за старта на Puls.bg; не смогнах със задачите за деня и на половина защото Томи не беше добре; забавлявахме се доста със студентите ми в НБУ, измислихме добри неща за viral за ракия :); търсих на около 5-6 РЕП-а в-к Атака и навсякъде беше свършил – брей, много се харчи този вестник значи и от беглия му преглед (накрая се сдобих със заветния последен брой в една будка) установих, че доста са смекчили тона хората, които го списват и употребата на думата „циганин“ е с особено внимание и пестеливост

Может быть дело не в интерфейсе …

>Хм… Может быть дело не в интерфейсе, а в ядре биллинга?

Достаточно посмотреть на сам интерфейс и все будет ясно даже не разбираясь в коде 🙂 У того кто его сляпал было очень тяжелое детство, чугунный ноутбук, которым его били по голове старшие товарищи, и вообще мозги остались в матрице. Я не знаю какую надо иметь извращенную логику, что бы создать такое неюзабельное нечто. 20 закладок, в каждой еще по 10 закладок, на которых еще туча чекбоксов и подменюшек. Для проведения рутинной операции надо пройти 9 кругов ада интерфейса. Мышь начинает дымится 🙂 ИМХО изменение параметра через mysql> происходит в разы проще и быстрее 🙂

http://www.linux.org.ru/

want more of this? pls visit: http://www.lorquotes.ru/