Майка ми гъската

Processed with Moldiv Толкова е хубаво, когато хората правят това, което могат да правят най-добре, с много сърце и душа. Получава се вълшебство. Така и Ивайло и чудният екип на Майка ми гъската – музикален спектакъл за деца по приказките на Шарл Перо и музиката на Морис Равел.

Пет приказки и пет духови музикални инструмента, минорно и мажорно, дует, квинтет, разкази за инструментите и музиката, за това как ни влияе тя и как говори, с ноти. Много настроение и деца със зяпнали усти и грейнали лица.

И да, искрено се радвам, че в България все още творците, поне част от тях, не са дали фронта и изпълняват задачата си – да ни водят напред, да ни помагат да намираме себе си и откриваме света наоколо.

Благодарност!

п.с. при следващи представления не изпускай да заведеш децата си, ако са между 2 и 10 ще им хареса много, а също на теб!

7 дни боклук на Грег Сигъл

Lya, Whitney and Kathrin. започвам дълга серия публикации, посветени на боклука.
този боклук, който произвеждаме ден след ден, всеки ден, всеки от нас.
започвам в последния ден на седмицата на боклука с една уникална колекция фотографии, посветени на темата. проекът е 7 дни боклук на Грег Сигъл. снимките са на хора от Калифорния, снимани с едноседмичния им боклук.

в САЩ боклукът, който изхвърлят днес е два пъти повече от този, който са „произвеждали“ през 60-те и с около 50% повече от този, който изхвърляме в ЕС (на глава от населението).Michael, Jason, Annie and Olivia Sam and Jane. Marsha and Steven. да се замислим #боклук #консуматорство #бъдеще

Дениз Герганова за аудиокнигите и как да четем, слушайки

IMG_9727 Дениз Герганова се е заела с нелеката задача да създава и разпространява аудио книги. Сайтът е AudioKnigi.bg, а селекцията книги, които само за около година вече имаме на разположение е завидна. Лично аз се радвам най-вече на много плътното присъствие на любими съвременни автори като Георги Господинов, Алек Попов, Захари Карабашлиев.

Признавам си – наскоро слушах първата си аудиокнига. И ми хареса. От къде у теб интересът към тях и желанието да направиш слушането на книги популярно и в България?
Слушането на книги заобичах от немските и английски аудиокниги. Любимото ми място за слушане на аудиокниги е в колата на дълъг път. Особено приятно преживяване е и когато не съм сама, ами с приятели в колата. Това са часове в които човек може спокойно и кнцентрирано да изслуша цял роман. Хората на запад използват и по-вече ценят времето си от нас. В Америка аудиокнигите се рекламират с мотото „double your time“. Удвои времето си, използвай го максимално. „Чети“, „учи“ когато не би могъл да четеш.

Как преминава процеса по създаване на една аудио книга?
Записването на аудиокниги е много трудоемък процес. Работата на актьора е много трудна и важна. Той трябва да интерпретира текста така че хем да го направи много интересен за слушателя, хем да остане верен на автора и да предаде неговото послание.

Любопитно ми е да знам дали хората, които слушат книги са по-млади, които нямат време и много пътуват и разполагат с време на път, или са по-възрастни хора, на които вече им е трудно да четат?
Хората които слушат аудиокниги са най вече между 25 и 35 годишни, добре образовани активни млади хора, които имат отношение към литературата. Много млади хора слушат в колата текстове свързани с професията си. Но също така и много възрастни хора са във възторг от възможността да продължат да следят новите литературни произведения и когато вече им е трудно да четат. В западните държави тази група любители на аудиокниги е много голяма. Тук възрастните хора не са свикнали с технологическите новости и имат нужда от помощ. Обаждат ни се доста възрастни хора.

Гледаш ли и към българите в чужбина – вероятно онлайн покупката на книгите ще е идеален начин за тях да достигат до новите български автори?
Разбира се! Българите в чужбина знаят по-вече за аудиокнигите, понеже в книжарниците във всички големи европейски държави има голям избор от аудиокниги. Правя всичко възможно да разпространя информацията за съществуването на audioknigi.bg сред тези общности. Имаме вече редовни купувачи от Германия, Англия, от Полша, Тайланд. Също така децата на тези българи в чужбина, които най-често не се научават да четат на български, биха могли да слушат приказки и произведения от българските класици на български. Изпращаме периодично информация до българските неделни училища по света.

Какво пожелаваш за сайта?
Да се пълни със същото темпо с качествено съдържание, и да се създаде у все по-вече българи навика, когато тръгват на път, да си подбират поредната книга за слушане. В един момент би се достигнала критичната маса и от двете – съдържание и любители на аудиокнигите. От този момент нататък ще може да се каже че и този жанр съществува у нас.

ДЕОС в първо лице: Борил.

10357438_10203646004743252_6378910738269542790_n

Какво те води в ДЕОС?

Желанието ми да действам, да определям аз посоката.
Дълги години търсих моето политическо представителство сред партиите в България. Гласувал съм на всички избори за кметове и общински съветници, народни представители и президент. Тези за които гласувах винаги бяха с някакъв приет от мен компромис, по-голям или по-малък. Веднъж, на втори тур на избор за президент, компромиса от моя страна беше изключително голям, наложи се да избирам между социализъм и национал-социализъм. Избор на по-малкото зло. От което съм все още изключително погнусен. В крайна сметка след изборите за 42 народно събрание останах без представителство в парламента, а новоизбраното правителство и парламент започнаха да приемат решения с които не можех да се примиря по никакъв начин.
Започнаха протестите, в които се включих активно. Там се запознах лично с много и все вдъхновяващи ме хора, които преди това познавах само задочно, от Интернет, чрез блоговете им, туитър и т.н. В течение на времето, ми стана ясно, че едни евентуални нови избори ще доведат отново на власт хора без ясни морални устои, без идеология, чиито възгледи за държавата ни и за ролята ѝ са коренно противоположни на моите. Тогава в началото на 2014 г. чух от новите ми познати за предстоящото учредяване на ДЕОС. Поинтересувах се и, както се казва, открих другите крастави магарета.

Каква искаш да е България за твоите деца?

Искам България да бъде една подредена страна, в която всеки с труда си да може да съществува достойно според вложените знания и умения. В която нуждаещите се от помощ не трябва да се унижават за да я получат.

Искам да оставя България, като страна в която знаещите и можещите да успяват изключително заради своите знания и умения, в която шуробаджанащината е неприемлива и подсъдна алтернатива за начин за успех.
Искам България, в която разделението на властите и равенство пред закона не е само на думи.
Искам България, в която администрацията не е бездушна и е в услуга на всички хора.
Искам България, в която думите чест, достойнство, лична отговорност, свобода на личността, неприкосновеност на собствеността, върховенство на закона не са голи думи, а принципи за мнозинството от гражданите.
Искам България, в която различните са приветствани, а не отхвърляни. Където всички сме хора, индивиди, а разделението и дискриминацията по пол, етническа, верска и расова или друга принадлежност е отхвърлено и изучавано в учебниците по история.

Как е възможна промяната?

Промяната започва от всеки от нас. От желанието ни да сме по-добри човеци. От приемането и осъзнаването на най-основната ценност – човешкият живот и достойнство са неприкосновенни. И изхождайки от нея да ползваме най-ценното ни – здравият разум за да работим и да правим необходимото тази ценност да се прилага навсякъде в отношенията ни към и с другите хора. Последното да е в основата на функциониране на държавата.

Какво казваш на скептиците?

Мрънкайте колкото си искате, мрънкайте за всичко от което сте недоволни, но прилагайте горния принцип. А лично ми се ще да оборя повечето от скептиците с резултата от това, което правим и ще правим в ДЕОС.

Кого каниш в ДЕОС?

Каня хората осъзнаващи и приемащи ценността за неприкосновеността на човешкия живот и достойнство, принципите на индивидуалната свобода и лична отговорност, неприкосновеността на частната собственост, свободна пазарна икономика, върховенството на закона и демокрацията. Каня хората, които желаят държавата да е само инструмент в ръцете на гражданите за осигуряване на спазване на тези ценности и принципи, а не инструмент за лично облагодетелстване.

Ела в ДЕОС и ти – www.deos.bg

Брюно Портие: Преходът бардо

10407925_10152878605553988_1612200846524443200_n

Преходът бардо е книга за смъртта. Но не страшната, трагичната, каквато я третираме в нашата културна среда, а смъртта като отделяне, сбогуване, намиране на покой, светлина и път.

Смъртта като мир.

Темата е тежка, но текстът освобождава и помага.

по-малко стрес, повече страст

1486718_1502830056637344_2955407122981773330_n

много ми е трудно да приема, че има хора, които работят единствено за пари. хора, които не изпитват радост от труда. хора, които подлагат себе си, а и хората около себе си, от там цялото общество на неимоверен стрес.

ние сме свободни да избираме. в цялото мрънкане, в цялото оплакване колко сме зле, колко зле са нещата, всеки от нас има избор. винаги, през цялото време. избор между хиляди възможности.

стресът прави хората кисели, непоносими, мрънкащи, мрачни, затворени, агресивни, начумерени, безразлични, арогантни до цинични, пресметливи, избухливи …

разумни и свободни хора сме, за да правим избор. да избираме къде да работим, с кого да работим, какво да работим. да знаем къде са ни силните страни, кое ни носи радост, кое ни ядосва, натъжава, фрустрира. ако познаваме по-добре себе си ще знаем по-добре как да направим своите избори. ако обичаме себе си, ще ценим повече свободата си и ще уважаваме изборите си. с нова няма да си позволяваме стрес, а ще търсим нещата, които ще правим с повече страст.

хайде, пожелавам ви го.

по-малко стрес,
повече страст

Заслушай се. Адриана Първанова

IMG_0069Запознах се с Адриана Първанова около кампанията Заслушай се. И се радвам че можем да си говорим с нея на тази тема – как се разбираме / не се разбираме като хора и как заедно можем да променим това.

Успяваме ли ние, чуващите, да чуем и хората с нарушен слух?
Не! Много са нещата, но един е основен. Ние нечуващите, изучаваме майчиния език, както вие чуващите изучавате английски. /Кажете една дума на английски език на чуващ, който не знае английски и го накарайте да я напише. Със сигурност ще сгреши./ При нечуващите хора при изговаряне на звуците „Б” и „П” идва и звука „М”, защото е с едно долепване на устните, а ние отчитаме думите по устните. Затова грешим при писане. Случва се хората да си помислят, че съм чужденка или че чувам 
Нямам какво да крия, аз съм естествена и откровена към хората. Тези, които имат желание успяват лесно да ме разберат.

Кои са основните предизвикателства лично за теб – работа, среда, хора?
Предизвикателствата са много. В работа най-важно е да изпитваме удоволствие от това, което правим, но също така и да ценят труда ни и да проявяват разбиране към нас. Много е важно да ни бъде даден шанс да покажем какво можем, а също и да покажем, че се учим и развиваме уменията си, както всички останали хора. По отношение на средата – естествено , важно е тя да ни мотивира и вдъхновява, да е позитивна спрямо хората с увреждания. Хората са най-важният фактор за мен. Има отрицателни и положителни хора. Какво им пречи да се обърнат към – единствения в колектива, който е нечуващ и да говорят спокойно, така че и аз да разбера?. Другите чуват и работят без да гледат устните на говорещия, но те не ни дават гръб и си говорят помежду си.

Както говорите на чуващи и така трябва да се обръщате и към глухите, ние сме еднакви хора. Има добри хора и са много внимателни към мен, но има и хора, които ми обръщат гръб и не говоря с мен в компания, не ми обясняват какво обсъждат останалите. Както изолирам този момент много обичам да съм сред чуващи хора, да научавам много нови неща, да се развивам и усъвършенствам. Посещавала съм многа държави и ми се иска социалната политика в България да е както в Естония, Испания, Русия, Франция, Канада и други. Пътувала съм като участник в групата за синхронно пеене „ЖестиМ” за хората с увреден слух и по проекти на АРДУС.

Други приятни предизвикателства за мен са свързани със спорта – обичам да карам ски, да плувам, да танцувам и пътувам.

Разкажи ни за твоето образование и професионален път накратко.
Завършила съм ТУ – София, специалност „Инженерен дизайн” степен бакалавър. С много желание, труд и упоритост успях да се преборя за тази своя кауза. В момента съм последна година магистратура в НБУ специалност „Мултимедия, компютърна графика и анимация”. Същевременно работя като главен специалист в Национален военноисторическа музей, като основното ми задължение е изработване и поддържане на уеб страницата на музея и филиалите из страната.

Как могат още хора да се включат в кампанията Заслушай се?
Като научат за нея повече хора – от медиите и социалните мрежи например. Като бъде популяризирана в училищата или сред студентите. Като се потърсят партньори и се покаже примерът на успешно реализиращи се в обществото нечуващи хора.

Какво си пожелаваш в личен план?
Искам да се усъвършенствам в програмирането на уебсайтовете, и да работя сред колектив, които да не ме изолира, за това, че не чувам. Да комуникират с мен по всяко време, и така да научавам повече за света и да се чувствам пълноценна. Бих си пожелала също да живея в общество, в което нечуващите са активна част и работят заедно с чуващите в училища, банки, болници и т.н.

Започни кариерата си от Люлин #zapochni

IMG_0180IMG_0194

В 90-то СОУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“ в Люлин започва дарителска кампания за набиране на средства за ремонт на помeщение в училището, в което ще започне дейността си Младежки кариерен център.

Центърът е единствен по рода си на територията на Западна София, който ще предлага кариерно консултиране и професионално ориентиране и ще работи напълно безплатно. Фокусът на работата му ще бъде върху предприемчивото, но няма да се ограничава само до една тема.

„Кариерното ориентиране може да бъде подходящо за всяка възраст. Човекът има нужда да открива своите дарби, възможности, таланти и потенциал във всеки период от развитието си. Темата засяга децата още от 1-ви клас, макар че обикновено си мислим, че професионалното ориентиране става след 7-ми или след 12-ти клас. Напротив, аз считам, че това е задача за целия живот на човека.” – споделя г-жа Емилия Иванова, Директор на 90-то СОУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“.

Младежкият кариерен център има нужда от 6000 лв. за ремонт на помещението. Ако искаш да станеш част от кампанията, изпрати дарителски SMS с текст на латиница DMS KARIERA на номер 17 777 (за абонати на Tеленор, VIVACOM и Mtel).
За абонати по договор с Tеленор, VIVACOM и Mtel цената на 1 sms е 1 лв. За потребители на предплатени услуги на трите мобилни оператори цената на 1 sms е 1,20 лв. с ДДС. За реален акт на дарение се счита плащането на дарителските sms към мобилните оператори, а не тяхното изпращане.

Мигове на малки радости

IMG_0364

Явно напоследък е тенденция заглавията да звучат подвеждащо лековати. Но зад тази симпатична корица с това лековато заглавие седи един наистина приятен текст на Франческо Пиколо, който пасна идеално с лятното ми настроение през уикенда.

Съществуват ли мигове на малки радости? Можем ли да сме радостни? Мимолетни ли са? А след тях?

Мигове на малки радости е изпълнена наистина с мигове на малки радости, които имаме всички всеки ден, но някак незнайно защо подминаваме. Малките неща, които изпълват живота ни, един след друг, като в наниз.

„Всички хора, които не са красиви или са грозни, после, като ги опознаеш, винаги стават по-хубави.“

В кратки изречения, много детайли, с усмивка, но и с поводи за размисъл – една чудна книга, която препоръчвам.