снимката е лоша, за което съжалявам, но съдържанието – симпатично разкрива тъжни истини за битието ни – огромната табела най-вероятно на офиса на Millionaire.bg до магазина за преоценени маркови стоки, центъра на София
Month: октомври 2008
две думи за гласуването на журито в БГ Сайт днес
мина добре.
знам, че може да се тълкува разнозначно, но пълно видео от процеса ще има на сайта на конкурса идната седмица, а победителите – на 3-ти в Шератон
12 500 в гласуването на публиката до момента. приключва след около 26 часа. който не е насмогнал – сега му е времето тук
детско порно, насилие, безопасност в Интернет
тази сутрин с Георги Апостолов от Съвета за безопасен Интернет гостувахме на Дарик радио и говорихме по темата за безопасния Интернет и детското насилие, които виждат по-широк бял свят през нет-а
говорихме за инкриминиране на виртуалното блудство, за педофилията, детското порно, за създаването му тук, за все по-честото „от деца към деца“, а не само от възрастни търсене, провокиране на подобно съдържание и още много се в този дух
за съжаление в студиото така и не дойдоха поканените представители на МВР и Агенцията за защита на детето – не ме учудва: за пореден път държавни институции отказват да застанат пред хората и кажат какво се случва. по-вероятно – защото нямат идея какво се случва
а междувременно децата (между 12 и 16 годишни) си снимат клипчета, правят специално режисирани училищни побоища, за да ги снимат с мобилните си телефони и ги качват онлайн, все по-често качват снимките си (хм, във вид, който родителите им едва ли биха одобрили) и търсят запознанства, вече не използват Интернет основно за сваляне на филми и музика, а за общуване, защото това им липсва
не казвам, че само Държавата е отговорна, родители и учители също не правим достатъчно, може би най-вече, защото децата са по-подготвени от нас, а нас ни е страх, страх ни е от Интернет и се надяваме, че като им забраним да сърфират или като сложим софтуер да следим с кого си чатят нещата ще се оправят; само че истината е, че само с контрол не става
дори в момента да нямаме големи проблеми с всичко това като общество – скоро ще имаме; но ако днес няма кой да обърне внимание на случващото се – утре може да е късно – за конкретните деца, а и за всички нас
най-силният ми курс!
тъй като днес им го казах, да го легитимирам и тук – текущият ми курс в НБУ е най-силният ми до сега и искам да ги поздравя специално!
курсът е от около 100 души, но на лекции идват традиционно около половината
факт е, че се справят много добре, активни са по време на час и взимат дейно участие, имат желание да се учат и достатъчно въображение и добри идеи, за да се превърнат в добри практици скоро! радвам им се и им го желая от сърце!
соц културата живее и днес
невероятен материал на Петър Добрев за соц културата и живота й днес!
искрени поздравления за Петър и смелостта да пише за това! за първи път виждам подобен „прочит“ на явлението Лили Иванова и напълно го приемам, дори с риск да скандализирам някои приятели, които са й големи фенове, както и на всички останали цитирани и нецитирани соц страшилища, които вилнеят на родната „културна“ сцена и до днес, изцяло в поддръжка на неизменно управляващите леви и незаменими без значение от политическия контекс!
съгласна съм, че култура през соц-а и нямаше и имаше, или поне ми се иска да вярвам че е било така, отвъд казионните, подпомагани от „партия и родина“ „творци“ има и други
ще ми се да вярвам, че унищожаването на интелигенцията и завирането й в лагери, „запушването“ на устите на мислещите все пак е оставило мислещи, творящи хора; малкото такива отвъд го доказват и се радвам, че ги има
и защото не писах за филмите в К15, може би тук дори пак с риск да съм не много популярна с това им поставяне в подобен контекст ще споделя, че очаквах повече, наистина повече
този, който остана след гледането на всички за мен е филмчето на Шошо – поздравления за него, както и двата на Богданов и Мисирков, които може би бяха с най-преки послания
повече от 10 000 гласа до сега за най-добър български сайт
гласуването продължава още два дена, но до момента вече имаме над 10 000 потвърдени гласа в БГ Сайт 2008!
който още не е гласувал, а има желание да определи победителите – вотът е изцало онлайн тук и продължава до 24 ч на 30-ти октомври – гласувай сега!
нещо полезно за студентите ми
реших, че е крайно време да има място, на което да слагам полезните линкове по темите, които преподавам и ги обединих тук, ще продължа да добавям, това е само началото
текущата курсова работа, която дадох касае лендскейпа на родноезичното уеб пространство, като установихме, че лендскейп се превежда като пейзаж, очаквам резултатите с любопитство
и нещо, което не ми харесва, но е сложно за решаване: без значение дали групата е от 15 или 50 души все така ми се случва, че има едни 1-2 процента много знаещи и останалите – начинаещи, по-лесното и забавно е да се работи с първите, но не е честно спрямо вторите и така се получава сконфузно. следва да намисля хитри начини да го преодолявам някак, защото разликите в нивата между двете групи от година на година стават по-големи.
студентите – педагози – с блог!
за разлика от студентите 3-та година ПР в НБУ студентите 2-ра година подагогика в СУ имат свой блог! приятно изненадана съм! браво!
създали са го, когато са били първи курс и блогът наистина се списва прекрасно – описани са целите му, кой пише, има напомняния за изпити и домашни! браво! браво! браво!
ето целите: „Идеята, целите и задачите на този блог могат да бъдат обобщени в три основни насоки: основното е да си обменяме тук инфорамция, свързана с учебния процес; да станем по-сплотени от нещо, което да вършим заедно за самите нас; и на трето място най-амбициозната цел – да популяризираме специалността.“
„Ще се опитаме да направим нещо по-позитивно тук, а именно да заслужим уважението и симпатиите ви, които за съжаление се изплъзват през годините. Ще ви представим какво в действителност представлява специалността ‘Педагогика’ или поне такава, каквато е тя в СУ. Публичното споделяне на материали и обмен на информация са добър начин страничният наблюдател да се ориентира за протичането и същността на академичната работа в тази специалност. И накрая – дори да не сте впечатлени и очаровани от нашия академичен живот, поне ще бъдете по-информирани.“
за всички любопитни – http://gemmarose.wordpress.com/
професионална квалификация за сметка на работодателя
днес в колежа през почивката с присъстващите се заформи дискусия – ако работодателят ти те изпрати на обучение:
а/ трябва ли след това да ти вдигне и заплатата, защото ще си по-квалифициран (ама пък той ти е платил, че да си по-квалифициран)
б/ трябва ли да подпишеш договор, че ще работиш още ен на брой години, защото ти е платил обучението
в/ ама трябва ли въобще да ходиш на това обучение или да си го платиш, ако решиш да напускаш, като той (работодателят) те е заврял да учиш, пък си и учил не в работно, а в свободното си време, вместо да си почиваш
ето едни такива разговори.
ти какво мислиш за обучението, квалификацията и работодателя?