Day: октомври 7, 2008

университетски

by Justine

новата учебна година започна.всъщност, започна в Глазгоу, както вече споменах, но истински – снощи в НБУ

курсът ми отново е доста голям – около 100 души
изненада ме приятно готовността за работа от първия час, активността на групата като цяло, любопитството и прямотата на тези нови мои студенти
малко статистики за това от къде тръгваме с тях:
около 25% едва са във Facebook или MySpace
около 40% имат поща и в gmail.com (за сравнение преди 3 години бяха едва 2-ма)
двама работят по специалността текущо
нито един не ми обясни защо е добре студент по ПР да има профил във FB например, но получих няколко аргумента защо FB и социалните мрежи не са добро нещо за когото и да е

обнадеждена съм. стартът е висок.

***

бързо сравнение на университетите в Глазгоу и НБУ например:
– там студентите масово ходят с колела на училище (нищо че вали често), а тук студентите ходят на училище най-вече с коли (или с градски транспорт)
– там студентите са може би една идея по-лежерно облечени
– и там често залите не достигат или са твърде малки, но редовна практика е провеждането на „теле“-лекции – в две съседни зали, преподавателят е на живо в едната, всичко се излъчва в другата на екран; така до изпита може да не ти се случи да се срещнеш с преподавателя „на живо“
– както вече съм споменавала може би и тамошните преподаватели се оплакват от явлението „copy/paste“ и то директно и най-вече от Wikipedia, също като и тук (и може би навсякъде по света)

следват още малко снимки от Каледонския университет в Глазгоу

вратата на кабинета на професора по психология Forbes

а ето го и самият професор, в кабинета си

фоайето на една от сградите, идентична на тези в останалите – уютно някак

Multimedia Journalism

колелата отпред

Email, RSS Follow

време е да започнем да приемаме различните

by Justine

коментара на Петя за приемането на различните хора / семейства у нас съвпада с няколко мои неща от деня

едно.
предната седмица, отзвук от учителка в първи клас „С оглед на това, че в класа има едно-две деца с по двама бащи или такива без баща, т.е. деца от разведени семейства ми беше много трудно да говорим по урока за семейството и показваме по картинката семейството – баща, майка, две деца.“

две.
срещнах се с мой приятел холандец, който разказа, че в класа на сина му (учи в Амстердам) всяко дете идва (е родено) от различно място по света, има няколко деца на хомосексуални двойки, всички тези деца (и родители) се приемат наравно и се чувстват ОК в класа и в обществото

три.
по BBC в новините, които гледах в Глазгоу (сутрин са много социални) показваха система за интегриране на децата, говорещи различни езици, тъй като отново достигат до проблема – в класа / групата има деца от къде ли не с различни нива на познание по английски, а учителката е една и следва да се оправя, възпитава, отглежда всички; директор разработил език на жестовете, с който децата се ориентират по-лесно първоначално и учат по-бързо езика

четири.
моя приятелка, майка на две деца, разведена, иска да започне да живее с приятелката си. в София. всички около нея са в потрес и паника. защо?!

мисля, че е крайно време нещата в учебниците да се променят поне малко, в нашите, за да не поставят учителите пред неловки ситуации; не намирам официални статистики, но наблюденията ми сочат, че доста от децата в София растат или само с майка си, или дори са отглеждани само от баба и дядо, или са с по двама бащи и т.н.

за езиковите различия и интеграция още не сме с проблемите на Холандия или Обединеното Кралство, но скоро ще бъдем

време е да започнем да приемаме различните, всякаквите различни (в крайна сметка всички сме различни, колкото и да сме еднакви), да сме по-толерантни и не толкова концентрирани в другите, а може би в себе си. поне така ми се иска. да.

Email, RSS Follow