Машината на Ян Бибиян

BIG13487254891ian_bibian

за какво служи изкуството? за да ни развлича ли? вероятно да. но изкуството има и други много, много по-важни мисии.

Машината на Ян Бибиян е един невероятно добър нов прочит на класическата история на Елин Пелин. Ян Бибиян бяга от себе си и стига до себе си. история, в която абстракцията ни води из лабиринта си.

машината на злото е могъща, отнася ни, смила ни, отнема ни. машината на злото е шумна, черна, огромна, безмилостна, мазно-примамлива. но ние имаме волята да устоим. и можем. и го правим.

„Прости ми, майчице добра,
Оставам тук за вечни времена.
Сълзи на разкаяние проливам.
Потъвам в Долната земя. „

комплименти за Петър Пашов – Младши и творческият екип на Ателие 313

Елица има страхотен пост за Професия Лъжец, в който пита същото: за какво служи театърът? „Вероятно и за това служи театърът – да помага на истината, когато реалността отрича съществуването й.

кока кола и деца?!

IMG_7017

наистина ли кока кола не се свенят да се поместят на входната врата на всяко училище, за да се промотират? прикрити зад турнир за ученици?! да попитаме учителят по фивическо?! кой КОЙ разреши това?! и ние, всички родители, съгласни ли сме подобно нещо да се случва?!

аз не съм съгласна. и твърдо искам да знам кой позволява подобни безобразия? да се комуникира към деца (в училището има деца от 1 до 12 клас!!!) именно тази марка!

Мистър Пибоди и Шърман

mrpМистър Пибоди и Шърман е забавен, смислен и красиво нарисуван анимационен филм, който ни зареди с добро настроение, а на децата подсказа колко е любопитна историята и как всеки период има своите чудеса и интересни случки.

филм, в който кучето си има човек. уникално попадение! и разбира се, обича го и се грижи за него.

едно пътешествие във времената на древен Египет и Троя, Италия през Ренесанса, Франция по време на Революцията.

Мистър Пибоди и Шърман е вече сред фаворитите у дома

професия лъжец.

photo_verybig_1201510

в един свят, в който „Сълзите са на свършване“

а училището е „Държавно мълчилище“ и обществото не иска да се говори

пенсията се взима, а не се дава

свят на кръстопът, в който е важно да сме еднакви и никой да не е първи

свят, в който лъжата е като „въздуха и слънцето за всяко живо същество“

„Какво е ОСТАВКА? Доброволно оттегляне от властта поради гузна съвест“

„Земевзелски съюз.
Със земята се започва, после ще им вземем любовта, надеждата и прочие“

свят, в който „хората трябва да бъдат обърквани, а после побърквани“

свят, в който живяхме до скоро или дори може би още живеем в него …

c6733e7589

искрени комплименти за актьорите. а Теди Москов е ВЕЛИК.

задължително.

а да, и ОСТАВКА

пътят на ДЕОС до тук, напред и нагоре

1947949_839546022739209_224080517_n

ако някой преди четири месеца ми беше казал, че ще се занимавам с партиен проект вероятно бих се усмихнала широко и подминала. защото, истината е, че както и много българи доскоро считах, че политиката е нещо мръсно, не за обикновените хора, далечно и петъчен парламентарен контрол съществува, за да запълва програмата на радиото, а не за нещо по-сериозно.

защото така ни е внушено, от години. да мислим, че за обикновените хора в политиката място няма. тя е ресор за „специални хора“. такива, които могат безскрупулно да лъжат. такива, които лесно обещават, а после също толкова лесно забравят.

дойдоха протестите. вървяхме дълго. говорехме. вечер след вечер. вероятно още юли бе, когато Григор Гачев ми каза „трябва да направим нова партия. сега му е времето“. вървяхме заедно с него и още 5000 души към Немско посолство, да бутаме Берлинската стена от кашони, една от първите акции на Протестна мрежа. аз носех малкия си син на рамене, защото от Министерски съвет до Плиска не е никак малко, а после има още. вървяхме и говорихме. и така месеци.

после останахме по-малко на площада. но още се събирахме. вечер след вечер. мислехме, говорихме, чудихме се, търсехме решения. и пак си спомням често повтаряните от Юлия Берберян думи „направете партия, вие можете, вие сте мислещи, трябва да променим някак нещата, а без партия няма как да стане“.

чухме тези думи и в Европа. питаха ни „къде е опозицията в България? защо наистина не подкрепя протеста?“, а ние свивахме рамене и се споглеждахме. и пак крачехме по жълтите павета. все по-замислени.

ясно е, че Протестна мрежа е надпартийна и ще остане още дълго, надявам се, като балансьор, като гласът на хората от улицата. Протестна мрежа е уникален феномен за България. обединител и на леви и на десни, и на хора, симпатизиращи на ГЕРБ, както и на тези от РБ, Зелените, както и много негласували или непредставени. затова и Протестна мрежа ще продължи своята мисия.

днес поставихме началото на ДЕОС. политически проект, роден на площада, след 9 месеца износване. роден от любов. любов към България и към свободата.

предстои ни много работа. ние сме непрофесионални политици, но всеки идва със своята експертност, с желание, с възможности да се учим, да търсим добри примери и решения, да говорим, да изпробваме модела на пряка демокрация в партийна структура. да, това ще е нещо ново за България, но феномен, който вече съществува успешно на много места по света. да, ще сме хоризонтални, прозрачни, отговорни, проактивни. ще разчитаме на доброволчество, на много разговори, на въвличане чрез идеи и действия, а не чрез напразни обещания, кебабчета или принуда.

предстои ни много работа, но съм уверена, че както бяхме заедно 9 месеца на площада и не се сломихме, не спряхме да вярваме и да намираме решения, да говорим, мислим, действаме, така ще продължим и напред. заедно. с всички обикновени хора, уморени от обещания, искащи промяна, търсещи истински решения, различни от Терминал 2.

1966823_839529346074210_815530814_n

какво предстои ли? напред и нагоре. всеки без обвързаност с ДС е добре дошъл. търсим чистите хора, за да направим по-чист своя живот тук. заедно ще успеем.

ела в ДЕОС.

#ДЕОС #България #бъдеще

писах още за ДЕОС, 26 декември, 6 месеца по-късно България никога повече няма да е същата
и в Капитал Гражданите-политици от площад „Независимост“

не чакайте покана

903activism2

не чакайте покана да сте част от живота. не чакайте покана да сте активни граждани.

промяната започва от теб и мен. от това да почистим пред входа, през който минаваме ежедневно. през това да поздравим съседа сутрин. през това да се усмихнем при всяка среща. през това да сме дейни и да не се оставяме на инерцията, негативното, злонамереното, да не се примиряваме с тях. промяната продължава през труд, който е адекватно заплатен. преминава през липсата на шмекерлъци и считането на другите за балъци. промяната идва с всеки, осъзнал, че грижата, а не безхаберието правят разликата. че желанието трябва да е придружено с мисъл и действие, за да доведе до позитивен резултат. промяната идва не с виненето на другите, очакването месията, лидера, бос-а да реши и нареди, а с това всеки един от нас да поеме своята отговорност и направи възможното нещата да са различни за по-добро.

не чакайте покана да се присъедините към промяната, да се присъедините към ДЕОС. всеки с чисто минало и желание за достойно настояще и бъдеще на България е добре дошъл в ДЕОС. неделя, 13 ч пред МС.

промяната тръгва от нас.

чудесен материал за ДЕОС и в Капитал тук

#ДЕОС www.deos.bg

подарете семейство за 8-ми март

banner(4)

от години отказвам да получавам цветя като цяло и в частност за 8-ми март. причините са много. и не е защото не обичам цветя, дори напротив. но наистина предпочитат парите да отидат за каузи, за благотворителност, за помощ.

виждам пробуждане и това ме радва. знам, че не само аз ще откажа цветята в събота.

заедно можем. а вече и искаме.

още дами споделят защо се отказват от букети и как да дарите има на сайта на за нашите деца

преди да стана Боб

bob

няма да крия, че съм претенциозна по отношение на детските книги. искам да са красиви, цветни, привлекателни, забавни, смислени, направени с чувство, мисъл, естестика, да са четими, написани грамотно, да са модерни. малко са книжките, макар количеството на пазара да е голямо, които напълно удовлетворяват изискванията ми.

затова и се радвам на всяка смислена книжка, далеч от типажите на дисни, от анимационните филми от тв екрана, от непохватната аматьорщина.

е,  попаднах на подобна днес – поредицата за котето Боб и по-специално първата „Преди да стана Боб“. у дома изчетохме историята няколко пъти поред – откровена, с чувство, леко страшна, добра, симпатична, истинска. и Боб стана наш приятел.

Боб е коте, чиято стопанка се разболява и отива в болница. Боб тръгва да я търси, изгубва се в големия град и страда … Все пак съдбата е благосклонна и в края Боб намира кой да го обича и остават заедно завинаги 🙂

в Kafene.bg има още за Преди да стана Боб и за Уличният котарак Боб

писах още за детските книги и Юлка тук и българските детски автори от днешния ден и тетрадка за приказки

like. Bulgaria

1796441_239251492921055_1866419532_n

lb4

lb2

влюбена съм в този проект. искам да има повече хора като автора му – Николай Тонков. искам България да се рекламира именно така – креативно, със сърце, красиво. с доброволните си усилия Николай върши повече работа от всички рекламни кампании с държавни пари в последните поне десет години.

истинско вдъхновение. благодаря от сърце, че го има like Bulgaria!

сайтът на like Bulgaria и фб страницата на проекта