ЗА свободно развитие на образованието

12705218_10153936613353988_5718030470366669077_n

През февруари 2016-та се случиха няколко важни събития, свързани със свободното образование, но безспорно най-значимо, мащабно, влиятелно и вдъхновяващо, мисля не само за мен или малък кръг борци за свободно образование, а за цялото ни общество събитие бе Втората национална конференция за свободно образование, организирана от Националната мрежа на родителите (НМР).

Гая започна с много силни въвеждащи думи:

„Свободата се преоткрива всеки ден, иначе се губи!“

„Не искаме свободно образование заради резултата, а заради ценностите – човечност и свобода.“

„Не правим всичко това, за да променим другите, а за да запазим себе си!“

Изумителни презентации и речи от уникални личности последваха в целия ден – Яков Хехт, Питер Пидерсен, Дейвид Тейлър, Патрик Смитьойс, Майкъл Тагард и всички, всички!

Малко цитати:
„Деморацията изисква не само да казваме за какво мечтаем, но и да работим за него!“

„Резултатът от свободното училище – много не са измерими, като самочувствие, отговорност, готовност за активно участие в обществото …“

„Всеки човек да открие своя елемент (по Кен Робинсън) – своето поле на успеха – мястото, където талант и мотивация се срещат и училището следва да спомогне за това.“

От пирамиди към мрежи – и в образованието.

Различието е възможност за растеж, не пречка.

По-трудно се прави промяна с 10%, отколкото х10!

„Демокрацията ще си отиде, ако не се грижим за нея“

Демократичното училище има 4 основни характеристики, според Яков Хехт:
1/ Ученикът сам дефинира план за учене
2/ Ученици, учители, родители взимат заедно решенията
3/ Има много пряка връзка между ученици и учители
4/ Всичко е центрирано към човека и човешките права.

Гая е основната фигура – двигател на събитието, заедно с Явор и Маргарита и цялото вече съществуващи стабилно общество за свободно образование. Благодаря ви, че ви има и за всичко, което правите възможно да го има и тук!

12795518_934764326579382_8267267843605121407_nНа снимката – Стоичков сам няма как да успее, в отбор са! Същото е в образованието и в живота като цяло!

 

А какво прави един човек добър човек?

Запитах днес лежерно във фб А какво прави един човек добър човек?

ето част от отговорите

 
Влади: Ако е Човек, няма как да не е добър.

Райчо: Милосърдието, усмивката, спокойствието.

Павлина: поведението и делата, отношението към хората, природата, живота и въобще света

А иначе аз мисля, че няма добри и лоши хора, има хора, които постъпват добре и зле в конкретни ситуации. Случва се всички да правят грешки.

Све: да не позира с това, че е добър

Виолета: И аз не зная какво е за теб добър човек, но за мен е: някой, който е откровен, отговорен за себе си, има интегритет, поставя граници и умее да дава и получава любов.

Сабина: Човек, който се изправя честно пред себе си и дава най-доброто от себе си да изправи не толкова добрите си.

Мина: Любовта, разбира се

Ивайло: Очите на другия!

Лъчезар: „По плодовете им ще ги познаете“

Светлозар: Емпатията, разбирането. Когато чувстваш истински какво правиш на другите, това те кара да вършиш добро. И да бъдеш добър за другите.

Вили: да обичаш другия както обичаш себе си (което предполага че е нужно да обичаш и себе си като творение на Бога, защото животът не ти принадлежи, той е дар) С подобна нагласа просто няма как да не си добър. Да го наречем с една дума- смирението.

Светлана: Благодарността и доброто намерение.

Ивет: Гледа си добре работата, живее морално, не се пъчи и не блести, не дава съвети.

Светлана: Съгласна съм с Ивет. За мен смирението прави човек истински добър.

Лиди: умнието да прави разликата Добро Зло да действа, инфрмирано в посоката

Благодаря ви!

Кейт Аткинсън. Живот след живот

timthumb

Живот след живот на Кейт Аткинсън е един доста сериозен роман. Разказва за смъртта. И за войната, за безумието на войната, за съхраняването на човека във войната, под отломките, сред смъртта.

Романът е интересно заплетен. Урсула живее и умира много пъти. По различен начин. През различните версии на нейния живот разкриваме една уютна Европа от началото на миналия век, една объркана Европа на 20-те и 30-те, една опустушена Европа на 40-те, една възстановяваща се Европа след това.

Не, това не е женски роман, както може да ви подведе корицата на българското издание (умишлено не я слагам тук). Не, това не е забавен роман, както могат да ви подведат цитираните чужди селебритита, неизвестни никому тук. Не е и окултен, нищо, че Урсула живее много пъти живота си на страниците на книгата.

Това е болезнен роман за живота, семейството, отстояването на свободата. Живот след живот е дълбок размисъл за хода на историята и мястото на отделната личност в него.

В началото, до към първата четвърт си мислех, че тази книга не е за мен. Но после ме срази. Остави ме безмълвна. Да, темата за Втората световна война ме вълнува дълбоко. Да, всичко което се случва днес в света е сякаш още не сме си взели важните уроци от онова време.

Има една нежна нишка с лисиците в родния дом на Урсула. Много омайна. Има и много важни теми обиграни от различен ъгъл през различните й животи – майка-дъщеря, братя и сестри, баща и дъщеря, мъже, съпрузи, любовници, брак, секс.

Радвам се и благодаря на Колибри, че изчетох и мога да пиша този пост днес – 11-ти февруари  – деня, в който Урсула се ражда, много много пъти в Живот след живот.

Комплименти за Колибри за избора на това заглавие!

„Колко бързо цивилизацията може да се разпадне на своите по-груби основни части. Германците, най-ерудираните и най-възпитаните хора на света, а ето … Аушвиц, Треблинка, Берген-Белзен.“

„Жената пред нея беше изумително елегантна с разкошно самурено палто до земята, сребристосиво, но и тя стоеше там, чакаше търпеливо с кофите в хапещия студ.“

Пригответе се за труден път и я прочетете.

Книги за предприемачи: Ефектът моментум

IMG_2576

Ефектът моментум – истинско вдъхновение, без значение на кой стадий от развитието на бизнеса си сте – от идеята, до уседнал вече бизнес.

В първата част от книгата има много примери за фирми, уловили моментума и възхода им. Втората част дава много добри идеи и насоки за продажбени техники и търговци. В този смисъл книгата е и за предприемачи и за всеки, който е в активната верига на бизнеса.

Къде е неограниченият потенциал? Как се създава стойност? Завладяващи прозрения. Какво е силно предложение? Какво привлича клиентите? Защо степента на удовлетворение има значение? Съвети за амбициозни лидери. Това са част от въпросите, чиито отговори се крият в книгата. Поднесени забавно и с лекота.

Моментум си остава магия, нюх, възможност, но ако развием усещането за него – имаме реален шанс да го използваме максимално.
Ефектът моментум – Как да постигнем изключителен растеж е книга на Жан-Клод Лареш, издадена от Рой Комюнишейшъл.

Роня, дъщерята на разбойника в Театър София – за малки и големи

r-1024-768-teatyr (1)

Роня, дъщерята на разбойника е нова постановка на Театър София, която силно препоръчвам, не само за деца, но и за всеки. Смела постановка, точно колкото смела е и любимата Роня. Може би не си спомняте – наред с Пипи – дръзкото, свободолюбиво момиче, родено от въображението на Астрид Линдгрен.

Богата и по традиция за театър София – великолепна сценография, магическа и наситена музика, чудно сценично присъствие и отдадена игра на силен актьорски състав, макар и доста млад в голямата си част. Комплименти за целия екип, осъществил Роня!

r-1024-768-teatyr

п.с. Позволявам си бегъл коментар – хубаво би било децата да се водят на театър от по-малки, за да не ги е страх, а напротив, да очакват с нетърпение залата да се затъмни и да започне представлението! Така още от малки ще знаят кога се ръкопляска и кога е желателно да не се вдига шум, как да уважаваме актьорската игра,а също и останалите хора в публиката. Повече от лесно е да се каже на децата, че час и половина могат без вода и храна и е уважение към театъра като изкуство да не консумираме в залата. Дребни на вид неща, но вероятно трудни за мнозина.

писах още за: Питър Пан, пак в театър София, кукления театър като магия, slow down

Гийермо Мартинес: Отблъскващо щастие

IMG_1958

Признавам си, много ми се усладиха разказите на Гийермо Мартинес, събрани в Отблъскващо щастие.
Ивет ми ги препоръча. Каза ми – „Ще ти харесат!“ Така и стана.

Обикновени хора и случки, със странни обрати и лежерно подпъхнати елементи нереалност. Ама толкова лежерно подпъхнати, че човек трудно улавя границата. И това е забавно. Разказ след разказ.

В търсене на щастието са впрегнати неочаквани похвати. Времето е размито на места, а на места пространството. Лудост ли е или само странност, се пита човек. Играта на въображението е без граници.

Чуден превод на Маня Костова. Чудна корица на Стефан Касъров. Браво за Колибри!