Ура за Ива и испански за Камино!

70326275_2685798354784742_2518984837201657856_n

Ива е сред най-засмените хора, които познавам! Преподава сугестопедия испански и прави този специален курс Испански за Камино в 7 ключа.

Ето какво казва Ива, че можете да научите по време на курса

Мога да ви науча да правите чудесна сангрия и то докато спрягате глаголи по испански. Шегувам се, досега не сме правили сангрия в курсовете ни, но защо да не опитаме?! Есперанса Верде де ла Монтаня (т.е. Зелената Надежда от Планината), това е сугестопедичното ми име, обожава сангрия.

Какво е по-различното при ученете чрез сугестопедия?

В сугестопедията имаме роли и нови самоличности, което подпомага пречупването на езиковата бариера и отпускането. От първия ден в курсовете по сугестопедия нашите курсисти си припомнят какво е отново да учат без да бъдат осъждани за допуснатите грешките.

Разликите са толкова много, че не знам дали няма да е по-лесно да разкажа за приликите. Методът на проф. д-р. Лозанов, създаден преди повече от 30 години, бива признат за най – ефективният и хуманен начин за изучаване на чужди езици от ЮНЕСКО. Сугестопедията e учене чрез преживяване. Процесът се подчинява на 7 закона. Първите три са свързани с етиката. Всичко започва с Любов. Човеколюбието е основата на общуването в курса. Следващият закон е Свободата. Всеки е свободен да се включи или не в предложените дейности. Увереността на преподавателя, че нещо необикновено се случва е третият ни гарант за успех. Това усещане поражда вдъхновение, което неусетно се пренася у курсистите. Следващата група закони са свързани с педагогиката. Имаме многократно увеличен материал, от 3 до 5 пъти, който се поднася чрез връзката част-цяло и цяло-част, т.е. всичко е част от контекст. Като да вземеш парченце от пъзел и да видиш мястото му в голямата картина. Всичко това се случва в хармония подчинена на златната пропорция, наречена още божествена. В курса тя се изразява в разделянето на времето и ритъма на дейностите. Седмият и последен закон е дело на проф.д-р Евелина Гатева, музата на д-р Лозанов. Женската нотка прави целия процес да бъде и красив. Гатева привнася класическото изкуство и естетика в сугестопедията. В учебните зали винаги има свежи цветя и красиви картини, а новите сцени (уроците) се четат на фона на специално подбрани класически симфонии, които стимулират паметта.

Какво не бива да очакваме от този курс?

Много от курсистите, които идват при нас казват, че искат само да научат езика и аз искам да науча български. Научаването на език не е еднократно действие, говорим за жив организъм, който се изменя непрекъснато и не мисля, че може да бъде доминиран на 100%. Ето защо сравнявам ученето с пътуване без крайна спирка. Стандартните сугестопедични езикови курсове траят 5 седмици, аз се занимавам с испански от 15 години, от 7 го преподавам и не твърдя, че съм достигнала финала на това пътуване. За 2 седмици, колкото трае курсът “Камино”, можем да се подготвим за онези типични ситуации, които са свързани с пилигримското ежедневие. Да придобием езикови умения, да си поръчаме храна, да се настаним в алберге (така се наричат пансионите, в които нощуват поклонниците), да се ориентираме във време и пространство, да споделим какви са климатичните условия или нашето настроение, да посетим местните забележителности и да научим интересни факти за испанската култура. За по-малко приказливите това е напълно достатъчно и да заживеят в Испания. Курсът е подходящ и за хора, които пътуват в испаноговорящи страни, макар основата му да е Камино, много от ситуациите са сходи с туристическите нужди.

Какво е Камино и защо испански за Камино?

Камино е мрежа от поклоннически пътища в Испания. Път от пътечки със средна дължина 800 км, всяка от които води до мощите на Свети Яков. Макар да е започнал като религиозен, малка част от хората, които го изминават имат религиозни подбуди. Някои тръгват, за да останат насаме със себе си или да го намерят това “себе си”, други за да срещнат някой друг или просто да се откъснат от натовареното ежедневие, всеки има своя личен мотив. Предполагам, че причините за изминаването на Камино са колкото са и хората, които поемат по пътя, а те са близо 2 милиона годишно. Камино е една от неизживените ми мечти и потърсих своя път към Сантяго, именно чрез това, което обичам да правя. Написах учебник и езикова програма, които да са като моята първа крачка по Камино. Казват, че пътят на пилигрима започва от вратата на дома му, аз смятам, че започва от сърцето. Освен това местните рядко говорят чужди езици и понякога това създава големи трудности в комуникацията. Мои познати, изминали Камино, са ми разказвали истории, в които малките думички на подходящия език спасяват ситуацията. Затова вярвам, че основни фрази и базисен испански са нужни за Камино почти колкото удобните обувки.

Още подробности 

Курсовете ни се провеждат в една среда, която се доближава до картина на класически автор. За това допринася и интериорът на невероятна къща на ул.“11 август” номер 10 – Сугестопедична къща “7-те ключа”. Всеки е добре дошъл, за да се разходи из красивите стаи, които напомнят за някогашна красива София и да разгледа прекрасните картини от изложбата, която краси стените. Освен курсът “Камино”, домът на сугестопедагозите предлага още курсове по английски, италиански, немски, руски и български за чужденци. 

Ура за Ива и този курс! Успех!

Дайте по един лайк тук и се запишете – дори да не направите Камино ще ви е полезно!

Ура за Даката Боянов и учителството в Кения: децата там са щастливи и изключително благодарни за това, което имат

селфи след края на часа по математика в 21:00 вечерта с учениците от 9 класна

селфи след края на часа по математика в 21:00 вечерта с учениците от 9 клас

Даката е любим учител в Увекинд в София. Но, вече е любим учител и за много деца от Кения. Това лято той гостува там и споделя сърцераздирателни снимки и истории от истинския живот в този доста беден регион на планетата. Накратко си говорим за това в интервюто, специално за вас.

Разкажи ни за своето гостуване в Кения това лято? Какво те отведе там?   

Основната причина беше желанието ми да помагам на хората. По призивание съм учител и винаги изпитвам удоволствие, когато помагам на децата, споделяйки знания и опит. Тъй като лятото съм ваканция от училище, реших да потърся място, където ще бъда полезен. Африка от години ми е на сърце, а и никога не бях ходил там и реших да направя нещо различно. Заедно с един от най-добрите ми приятели, който също желаеше да отидем започнахме да разпитваме хора, организации и сдружения за различни училища в различни държави на континента. Успяхме да се свържем с директор на частно училище, намиращо се в околностите на гр. Накуру,  Кения. Проведохме доста разговори с него и съпругата му, Трогна ме историята му и посвещението му към децата. Свързахме се и с хора, които са били там и ги познават и това ни даде допълнително спокойствие и увереност да го направим. Впоследствие и друг мой приятел реши да се присъедени към нас, така че станахме 3-ма.

20190712_080809

учениците и учителите, когато се казват важни съобщения за деня

Колко продължи и какво прави там?

Учебната година ми приключи на 28 юни (петък) и на 30-ти същият месец вече летях на там. Желанието ми беше да остана възможно най-дълго, но момчето с което пътувах можеха да го пустнат от работата му максимум за 5 седмици и затова на 5-ти август се прибрахме. На 1-ви август обаче дойде Диан (другият ми приятел) и той в момента е там за същият период от време. Училището е предимно за деца, които са сираци или родителите им не могат да осигурят храна и образование. Децата живеят и учат там по време на учебната им година (юли месец е учебен за учениците в Кения). Включих се с това което мога най-добре – да преподавам математика. Първата една седмица се запознавах с учебния процес, местните учители и система на обучение и от втората започнах да преподавам на 9,10 и 12 клас.

 раздаваме ориз на семейства, живеещи на сметището

раздаваме ориз на семейства, живеещи на сметището

Най-големите предизвикателства за хората от тези бедни региони в ежедневието им?

Шокиращо е, че макар цените да са същите като тези в България, около 1/3 от населението живее с под 1 долар на ден (под 2 лв.). В района, в който се намира училището няма ток и вода. За самата сграда е закупен генератор, който работи само рано сутрин и късно вечер за да може да има осветление в стаите. За къпане и пране се използва събраната, чрез покривите дъждовна вода. За пиене – идваше цистерна, която пълни веднъж седмично големи резервоари. За много деца от улицата обаче, дори чистата вода е лукс. Храната в училище е една и съща абсолютно всеки ден – закуска с угали (смляна царевица), за обяд и вечеря – царевица с боб (понякога и ориз). Децата бяха много благодарни дори за това, защото преди да отидат в училище, много от тях са гладували дни на ред и са яли от отпадъците на сметището.

С какво се завърна?

Отидох за да уча децата, а се оказа че ученикът бях аз. Много от тези деца, въпреки преживяните тежки истории бяха щастливи и изключително благодарни на Бог, за това което имат (покрив и храна). Времето изкарано с тях и учителите им беше удоволствие за мен. Техните сълзи при тръгването ми и молбите им, ме карат да се връщам всяко възможно лято там. Така че догодина плановете ми за лятото са да съм отново в Кения. Спестих си морета, сафарита и всякакви удоволствия, за да мога да купя подаръчета на децата там. Усмивките и благодарността им, ме прави щастлив.

След бране на боб заедно с учениците

След бране на боб заедно с учениците

Много тъжни снимки, с великолепни деца. Кое остана най-много с теб в сърцето ти?

Обичам всичките деца и когато чувах техните истории, не можех да заспя лесно през нощта. Мислех какво мога да направя за тях и как мога да им помогна повече. Теди например е ученик в 12 клас. При раждането му са настъпили усложнения и лекарите са поставили избор пред майка му кого да спасят – нея или детето й. Тя избира живота на сина си. Баща му е пътувал от друг град, за да отиде в болницата. Докато управлява колата му съобщават по телефона, че съпругата му е починала. Афектиран, губи управлението над автомобила и катастрофира. В деня на раждането си, Теди остава без двамата си родители. Има невероятни баба и дядо, които се грижат за него докато навърши 7 години. Те обаче имат повече от 30 внуци (там всяко по-бедно семейство има по 6-7 деца) и не могат да продължат да се грижат за него. Свързват се със Сами и Мили (директорът и съпругата му) и те записват Теди да учи и живее там. Други истории на част от децата и снимки с дейностите ни там, може да откриете в групата ни във фейсбук „Мисия Кения“.

Какво можем да направим, за да получат шанс тези деца? С какво може всеки от нас да помогне за по-доброто им образование, храна, живот?

Преди да си тръгнем се опитахме да закупим с лични средства и средства дадени ни от приятели храна и дрехи за децата. Основната нужда обаче си остава възможността повече такива деца да получат образование, храна и закрила в училище. Имаше деца, които ме молиха ако можем да вземем техни братчета или сестричета, които живеят на улицата при тях. Разходите за едно дете са 72 лв на месец (което включва храна, дрехи, учебници, легло, ток, вода, заплати на учители и т.н.). В момента планираме създаване на фондация за събиране на средства за нуждите на тези деца, за да може всеки да дарява. Когато е готова, ще напишем в групата „Мисия Кения“ банкова сметка. Със събрани средства от приятели, вече платихме едногодишната грижа за 5 деца. С помощта на работниците в училището, децата ни записаха благодарствени клипчета, които ще качим в групата.

заедно с учениците от Rain Edge High school, в гр. Накуру, Кения

заедно с учениците от Rain Edge High school, в гр. Накуру, Кения

Ура за Руми и Цени от 7 ключа!

7Keys

Две смели момичета са Руми и Цени, а начинанието им е красиво, уютно и обещаващо – наскоро отвори врати тяхната сугестопедична къща „7 ключа“ в центъра на София (съвсем близо до операта). И защото са творци и педагози и някакви невероятни, реших, че си заслужава да ви запозная и да поговорим споделено:

Как дойде идеята за приключението „7 ключа“?
Обичаме това, което правим и искаме да го правим все по-добре. Ние сме пеподаватели по английски език, филолози, сертифицирани сугестопеди с богат опит в преподаването. Логично и естествено продължение на нашата дейност бе решението да създадем собствен център. Сугестопедична къща „7 ключа“ е най-добрата възможност да развием разбирането си за това какво е обучение, как трябва да протича и най-важното – каква стойност има за хората. А сугестопедията ни дава пътя и инструментите да постигаме желания резултат. Учене с желание, без да се насилваме и натоварваме, постигане на удивителни резултати ден след ден. Да, всичко това е възможно и ние го виждаме в практиката си. Курсистите изненадват сами себе си с уменията, които се разкриват. Подобряват самооценката си и откриват неподозирани таланти. Вдъхновението, което се ражда в сугестопедичния процес, разкрива наистина необятен потенциал.
Според нас няма такова нещо като „езиците не ми се отдават“. Просто хората учат по-различен начин и когато това се разбере и приеме, всичко си идва на мястото. С нужната компетентност и деликатна подкрепа от преподавател изучаваният език се проговаря лесно, без езикова бариера и страх от грешка. Паметта е стимулирана така, че запаметяването е трайно и бързо. Например в стандартен сугестопедичен курс се усвояват повече от 2000 лексикални единици. А липсата на домашна работа само доказва, че пътят на учене е различен. https://sevenkeys.bg/suggestopedia/

Набира ли достатъчно популярност сугестопедията и какво вие привнасяте в своите обучения?
Всичко се развива на цикли. Като че ли сега се намираме в низходяща част на синусоидата след големия „бум“ на възраждане на метода в България /преди около седем години/. Това се отнася до обучението по чужди езици на възрастни. При обучението на деца популярността на метода е бавен възход, според нас. Има още много да се прави, много работа имаме.
Какво привнасяме? Креативност, душа и сърце… Подкрепяме нашите курсисти през целия период на обучение, не само в учебната зала, а докато стигнат до желаното ниво и самучувствие при говоренето на език. За целата създаваме различни авторски порограми, които носят и силна практическа полза. Например такива са програмите ни по Бизнес английски. Разработихме модули, в които каним гост лектори от практиката. В сътрудничество с тях учебният материал се превръща в практическо упражнения на реални ситуации от бизнес ежедневието. Наученото можем да приложим веднага, още днес. Благодарение на сугестопедичния подход, усвояването на лексика, терминология и фрази е бързо, лесно и трайно. „Презентация“, „Бизнес преговори“, „Подготовка за интервю“ са част от темите, които сме разработили. https://sevenkeys.bg/kursove/biznes-angliiski/

Кой е поканен да ви посети и кой може да се възползва от услугите ви – разкажете по-подробно за тях.
Всеки, който иска да инвестира в собственото си развитие, иска да надгражда и да учи нови езици е добре дошъл. Също така всеки, който има какво да сподели във връзка с израстването ни като хора – във вид на беседа, семинар, курс може да се свърже с нас. Даваме пространство за изява на хора с идеи и умения, които са в синхрон с нашите ценности. В клуб 7 ключа и приятели вече имаме и първите участници https://sevenkeys.bg/events/

Какво си пожелавате?
Пълна къща с хора с блясък в очите, вдъхновение, изобилие. Здраве и късмет😊

Повече за Румяна Йохнева https://sevenkeys.bg/za-nas/ekip/rummy-yohneva/
Повече за Ценомира Димитрова https://sevenkeys.bg/za-nas/ekip/tzenomira-dimitrova/
Галерия https://sevenkeys.bg/galeria/

 

sofiavoucher-site-02

Ура за Анди и Колежа “Адам Смит”!

ua_12_Andy

Анди Стойчев е ръководителят и „сърцето“ на Колежа „Адам Смит“. И защото е прекрасен, като човек и професионалист, а и защото Колежът е също такъв – нетрадиционен, приветлив, истински – реших, че е добра идея да ги представя тук – Анди и Колежа „Адам Смит“ 🙂

Разкажи малко за историята на Колежа „Адам Смит“ – кога и как те намери идеята и какво се промени през годините?
Започнахме през 1999-та. Предходната година Министерство на промишлеността закри своето обучаващо звено, което беше подготвяло управленски кадри няколко десетилетия. Семейството ми и преподавателският екип, с които от 1992-ра година бяхме създали изцяло нова програма, която тогава се наричаше “Бизнес колеж”, запретнахме ръкави – нямахме нищо друго – и решихме да продължим начисто. Идеята ни харесваше, бяхме вложили много в създаването и усъвършенстването на програмата. Нямаше да позволим да потъне в забвение. До 2004-та година работихме само като обучаваща организация, а програмата се наричаше “Училище по мениджмънт”. Нямахме формален лиценз, хората идваха при нас, заради това, което получаваха умовете им, не за диплома. Лицензирахме дейността през 2004-та година под името “Колеж по мениджмънт “Адам Смит”. Тогава, паралелно с редовната програма, направихме и първите си стъпки от прехода от кореспондентско към онлайн обучение. Някъде през цялото това време спряхме да броим годините. Използвахме всяка минута, за да се променяме. Ако нещо се случваше по същия начин, както и в предходния курс, ако съдържанието оставаше непроменено, ние недоволствахме. Философията ни беше простичка – светът се променя непрекъснато и ако не можем да го изпреварим, то трябва поне да тичаме достатъчно бързо, за да сме в крак с него.

Има доста консерватизъм и стереотипи в образованието – как ги разчупвате?
Някой беше казал (прости ми за клишето, но наистина не мога да си спомня кога и къде го чух), че стереотипите не са непременно неверни – те просто не включват всичко. Струва ми се, че усещането за консерватизъм идва от твърде удобното за защита “традицията трябва да се пази и продължава”. Съгласен съм, традициите са важно нещо. Но пазейки тях, не трябва да пазим себе си от промяната. Ние залагаме на промяната. И то не на самоцелната промяна, а на промяната, която ни подсказва развитието на науката. Следим всичко, което се случва в полето на изследователската дейност и иновациите в образованието. Скъпи и мащабни изследвания, които ние не можем да си позволим. Но можем да си позволим да се възползваме от свободния обмен на информация. Трябват само очи – да виждат и уши – да слушат.

Кои са най-големите предизвикателства пред това да се занимаваш с частно образование у нас?
Търпението пред бавните крачки. Парадоксално е, че светът се развива ужасно бързо, а в същото време някои неща се променят със скоростта на уморена костенурка. Усещането да знаеш, че можеш да раздаваш с шепи, да си отворил вратата широко и да гледаш как тълпата се движи към въжеиграчите и гълтачите на огън на площада, вместо към книгата и електронното знание. Устойчивостта пред осъзнаването, че е позволено да гребем от мъдростта и изобретенията на десетки хиляди от най-добрите в света, а не го правим. Но това са моите лични предизвикателства, моята лична тъга. Не се оплаквам. Ако правиш нещо с любов, не е трудно да изтупаш от рамо ежедневните предизвикателства, бюрокрацията, недомислиците… стига погледът да е нагоре.

Хралупата – разкажи ни повече за този нов проект на Колежа?
Хралупата е усещане за уют, място за отпечатъци, нашата онлайн платформа за учене. Тя не е просто софтуер, тя носи нашето ДНК. В нея можеш да се загубиш. В нея можеш да намериш себе си и своето място. “Адам Смит” е училище за предприемачи. За търсачи. Хралупата е тяхното място за намиране на неща. Удобна, с учебно съдържание, специално разработено от нас, с много интерактивности, задания, видеоклипове, забавни казуси.

Кой е поканен да се присъедини?
Нека заповядат онези, които са усетили в себе си тръпката на създаването, тръпката на намирането на решения. Ние не можем, а и не желаем, да моделираме службогонци. Можем да помогнем на усетилия себе си като предприемач да развие увереност, да разшири представата си за бизнеса, да познае – сред различните начини на правене на бизнес – своя.

Какво си пожелаваш?
Умът ми да бъде здрав достатъчно дълго, за да мога да направя още мъничко за онези, които имат нужда някой да направи нещо за тях.

Хайде! Бъдещи предприемачи и мениджъри – записването е още в ход на сайта на Колежа – https://www.adamsmith.bg/

Ура за Кари! Успехът не се съдържа само в големите “победи”

IMG_5900

Карин Околие е българска лекоатлетка, състезаваща се в спринта на 60, 100 и 200 метра. Това е официалната информация за нея в страницата й в Уикипедия (и не, не съм създала и писала тази страница аз). Карин също е и блогър – може да я намерите тук в My book of inspiration (истински вдъхновяващ е блогът й!). И – Кари бе сред моите студенти в НБУ тази година. И нямаше как да не я забележа още от първата ни среща – в лекциите по дигитален маркетинг. Още първия час тя си тръгна с единствената за този ден 6-ца. И поради съчетанието от толкова интересни качества нямаше как, след като преминаха отношенията ни преподавател-студент, да не поканя това мило момиче за интерво. Прекрасно-лъчезарна, работлива, с много радост от живота, която естествено блика от нея – представям ви Карин Околие!

Как успяваш да съчетаеш състезателна дейност, учене в университет и активен дигитален живот на блогър?
Първо нека кажа, че съм изключително щастлива, че ще бъда представена именно във Вашия блог!
Да съчетаваш много дейности е лесно тогава, когато знаеш коя е приоритетната ти. За мен това е спортът. Спортът, защото с него се занимавам от най-много време и, защото е първата ми “страст -професия”. Когато знам, че в момента той е основната ми цел, просто степенувам по важност и удоволствие всички останали дейности. Блогът определено е на второ място, макар да е нещо съвсем ново за мен. Харесва ми да пиша и ми помага да се освободя от всички моментни трудности и напрежения. Той изразява най-точно мен самата и това, което мисля сега, в този момент. В него съм напълно себе си, както и на пистата. Университетът от друга страна е нещо, към което се приспособявам все още. Оценявам това, че се срещам с доста добри преподаватели, които ми помагат да се насоча към по-профилирана специалност. Благодаря Ви, за което.

Какво ти дава и какво ти взима леката атлетика и активното спортуване?
Спортът “яде свободно време” , хаха. Взима много от социалния живот на един млад човек, защото трябва да се придържаш към определен режим. Пътувам често и за дълго по лагери, което ми пречи да откривам и общувам с повече хора. За хората това е непонятно, например – как можеш да не ходиш по клубове и дискотеки или да не излизаш, когато си пожелаеш. Не е лесно, но определено се превръща в навик, за който не мислиш, имаш друга цел. В обкръжението си имам много малко, но много истински приятели, които ме познават и знаят защо се лишавам от определени неща. Подкрепят ме.

Спортът дава всичко останало! Благодарение на спорта започнах да пътувам от много малка, което се превърна в страхотен начин да порастна по-лесно. Направи ме самостоятелна и изключително дисциплинирана – знам какво трябва да направя и го правя без да се оплаквам. Спортът ме научи да печеля, но и да губя. Да ставам, след като падна, но и да се чувствам като наистина успешен човек. Спортът, какъвто и да е той, съумява да изгради силен характер у човек.

Най-голямата ти победа до тук, лично за теб?
Често, когато ми задат този въпрос си мисля за конкретно състезание. В този момент обаче, ще кажа нещо различно. Най-голямата ми победа до тук е, че не се отказах по време на дългия си тежък период на пистата и, че започвам да намирам себе си отново именно там.

А за блога – как подбираш темите си? Колко време отделяш за него – всичко там е толкова красиво и изпипано?
Постовете в блога ми се реждат от нищото. Бях си изградила план, в който да публикувам по-често и да се фокусирам върху определени теми, но не успях да го осъществя поради липсата на достатъчно време. От друга страна ми харесва да пиша за каквото ми хрумне, защото думите излизат директно от мен самата и звучат естествено. Харесва ми и свободата в това, че мога да пиша за всичко. Това е причината да кръстя блога си “My book of inspirations”, защотото вдъхновенията не влизат в определени граници и форми, те могат да са навсякъде и всичко.
Когато пишеш просто, защото обичаш да го правиш нещата се нареждат сами. Често дори да нямам снимков материал за даден пост, излизам и нащраквам нещо, което ми хваща окото и то сякаш “залепва” за думите.
Много искам да публикувам стойностен материал веднъж седмично и се надявам след време да се науча да го правя. Засега пиша тогава, когато открия музата, хаха.

Чувстваш ли се успяла и какво всъщност е успехът за теб?
Чувствам се успяла. Според мен всеки един човек е успял, защото успехът не се съдържа само в големите “победи”, но и в малките, ежедневните, а всеки един от нас има такива.
За мен успехът е преходен и никога не е постоянен, нещата се променят бързо и успехът се превръща в нещо, за което трябва да се работи неуморено и постоянно. Неговият “вкус” преминава толкова бързо, че ние искаме пак да го опитаме и така се стремим към следващия успех. Ако трябва да го сравня с нещо, то той е като щастието – кара ни здравата да се потрудим, а отлита като миг. Успехът е всичко това, което сме постигнали, а сме мислили, че не можем.

IMG_0374

Как преминава един твой ден?
Един нормален мой ден преминава така:
– Събуждам се рано и пия кафе докато чета. Много обичам да чета сутрин.
– Отивам на тренировка, която продължава около 2 часа
– Прибирам си и си правя нещо вкусно, НО здравословно за обяд
– В следобедите пиша или уча в зависимост от задачите, на любимо мое място (няма да го издавам). Не успявам да се съсредоточа достатъчно добре вкъщи, обичам да пиша в творческа обстановка и сред хора, разбира се не шумни.
– Вечерите се разтягам, защото мускулите на краката ми имат нужда от повече стречинг и медитирам. Пускам си водени медитации, обожавам ги – успокояват ме. Обичам и да гледам филми.
– Лягам си рано около 10-10.30 – трябва да се наспя, сънят често е ключът към щаститето.

Какво си пожелаваш за годината?
За тази година си пожелавам да изпълня всички запланувани спортни цели. Да развия повече блога си и най-сетне да реша каква магистратура искам да запиша!


Великолепна си, Кари – успехът е твой!

Ура за Мая и Туй-онуй! А знаете ли кой светна луната?

Maya-Bocheva

Мая Бочева е създателят на тази чуууудна история, дори вече много истории за деца, прекрасно илюстрирани, които тръгнаха от игра за мобилни устройства, а вече са серия книжки, коя от коя по-красиви и прекрасни и още и още! Издателството се казва Tat Creative, а Мая е чаровната вълшебница, която забърква тези приказни магии!

За Кой светна луната вече съм писала. С голям кеф. Но с Мая интервю не бяхме правили и се радвам, че прие поканата ми и ето ни в разговор за историите, децата, времето семейно заедно и още и още 🙂

Как Туй-онуй промени Мая?
От толкова години се занимавам със създаването на този проект, че мога спокойно да кажа, че заедно израстнахме. За хората, които не знат какво представлява – това е мултимедиен проект, което означава, че оживява в различни медии. В звеното му са книги с приказки в които има игри. Същевременно първата печатна книга: „Кой светна луната?“ се появи и на таблети и телефони, а част от игрите в книгите се изиграват от сайта. Т.е. съдържа в себе си много и различен вид творчество всяко от което обожавам да правя, а именно – от сценария и текста, през илюстрацията, та до режисурата, анимацията и игрите.
Тъй като това не е лесен проект и създаването му изисква години труд, много сериозно финансиране в комплект с железни нерви и силна вяра, каквито аз не притежавам особено много, то смея да кажа, че „Туй-Онуй“ ме накара да повярвам в невъзможното.

who_lit_the_moon_starla

Кои бяха най-големите предизвикателства до момента и къде се криеха решенията им?
Когато нещо е ново и не знаш как се постига, защото точно такова не е правено – то предизвикателствата стават не малко. Ще си помислите, че най-трудното е намирането на финанси, но точно това ми се случи сравнително лесно, защото попаднах на правилният човек – Петър Митев от Hause Group, който финансира проекта. Но от там нататък аз трябваше да създам мобилна приказка, която беше равностойна на не малък анимационен филм, който обаче не се гледа, а се играе, а играча може да движи всички герои, да натиска върху всичко в играта и то да реагира, да има всеъвзможни игри каквито до сега не са се правили в подобна апликаия, особено на български език. Това костваше години работа, търсене на подходящите хора за реализация и всевъзможни малки или големи спънки. Първата фирма, която пое програмирането на играта не се справи, после ни отне време докато намерим друга. След това имаше смяна на персонал, на програмисти, координатори – постояно нещо се променяше и изникваха „кризисни моменти“, но преминахме през всичко и то смея да твърдя – доста успешно, като за пионери в тази област.

1_who_lit_the_moon

Как луната светна и кой я светна? Как децата приемат играта и книжките?
Кой светна луната – е отговор до който всеки сам е добре да стигне 🙂
За моя голяма радост – децата приемат играта повече от добре! Захласват се и не искат да я оставят. Изненадващото за мен е, че дори момчета на по 9-10 години се заиграват и им е интересна, въпреки, че според мен горната възрастова граница е 8 г. По-приятната изненада е, че точно толкова харесват и печатните издания на книгите. Постоянно получавам трогателни писма от родителите на децата, как това им е любимата поредица и не минава ден без да прочетат някоя от книгите. Това е най-голямото удовлетворение и мотивация да продължа напред!

kartinkata_na_cveti

(картинка от Цвети-фен на „Туй-Онуй“, която е нарисувало Любка:))

Как печатните книжки допълват играта и какво е продължението на историята?
Всъщност моята идея беше играта да допълва печатните книги, но така се случи, че второто печатно издание на „Кой светна луната?“ излезе доста след излизането на играта. Моята цел е децата, които не се заглеждат много по книгите, но стоят доста на компютрите и таблетите – да обърнат внимание и на книгите именно покрай дигиталната версия. Защото във всеки свой вариант тя е книга и разказва приказка.
Всяка книга е отделна история и до този момент са излезли две приказки на книги. Сега на пазара излиза трета книга от поредицата Туй-Онуй – това е: „Колко е часът? – Наръчник за Времето“. Това е моята предколедна изненада за феновете на „Туй-Онуй“ в която ще разберат Кое е Времето, какво обича и какво не обича То, ще видим как буквално Времето тече или как лети. Същевременно ще смятаме и ще решаваме задачки, за да разберем колко парчета има в тората за рождения ден на една минутка. Ще пазаруваме и ще готвим вкусна пица, която е любимата на Времето, а той е голям лакомник и си похапва секунди, минути и часове, а ние после се чудим: къде ли изчезнаха? Ще се учим на цифрите на часовника и ще се запознаем със стрелките. В книгата и на сайта има много условия за игри в които да тренираме наученото за това да познаваме часовника и да пресмятаме минутите и часовете.

korica_kolko_e_chasut

Мястото на времето заедно, времето с устройства и времето за книжки – рецептата на Мая за съвременния родител?
Дали е печатна или дигитална – книгата си е книга. Останалото са носители и инструменти за ползване. Не са нищо повече от различен тип средства една информация да достигне до нас. Всяка една медия има своите плюсове и ако може да се каже – своите „минуси“. Все едно да сравняваме киното и литературата. Едното борави с едни изразни средства, с картини и музика примерно, а другото повече с думите. В таблета може да се побере много повече информация. Аз мисля, че едно от най-добрите решения за тоновете учебници, които се произвеждат всяка година, както и проблема с тежките раници в училище – може да се разреши именно с един малък таблет, който не тежи, но носи много повече информация и има много повече интеракция, където детето може не само да чете, но и да е активен участник в урока. Всъщност нашите усилия, като родители трябва да се насочат именно към правилното използване на съвременната технология, а не към забраните и ограниченията. Освен това всичко е в баланса. Както не е добре едно дете да стои заровено само в книгите, така не е добре да стои само на таблета/телефона. Светът е шарен и разнообразен, освен това е триизмерен и е добре да живеем повече в „нашата реалност“ все пак. Когато денят на детето е ангажиран и с други дейности и когато го научим да полага усилия, за да получи по-голямо удовлетворение от каквото и да било, то играта на таблета няма да е единственото забавно нещо.

IMG_1329

(Лео чете страстно новата книжка от порецидата)

Какво си пожелаваш?
Една любима думичка на Джон Кехоу – Prosperity или така благозвучната – Благоденствие. Хармонията в живота за мен е Благоденствието, т.е. баланса и доброто съществеуване във всеки един аспект на живота – семейство, работа и т.н. Също така мисля, че е свързано и с постигане на един вътрешен мир и разбиране за света, защото иначе хората сме склонни до безкрай да гоним успехи или желания и никога да не сме доволни.

Успех и от мен, Мая и Туй Онуй!

Ура за „Френе“, Николета и свободното образование и в Бургас!

_DSC7024

Николета Петрова е от онези прекрасни млади хора, действени вместо мрънкащи, правещи вместо чакащи, смели вместо обвиняващи. Признавам си, свързани сме. Не само с това, че бе от любимите и значими учителки на Томи, но и с това, че имаме важни общи каузи – свободното образование, чистата природа, човешките отношения. Ники е борец и няма как освен да вдъхновява и да не респектира и да намира подкрепа. За нейната мечта, превърната в реалност, да има свободно образование и то да се случва и в Бургас си говорим днес.

Как се срещнаха Ники и Френе – как ти хрумна идеята? Кои бяха най-стръмните моменти в реализацията й?
Висшето ми образование беше времето, когато осъзнах, че на мен, всъщност, ми е било доста скучно в училище. Бях почти двайсет годишна, когато за пръв път видях смисъл в това, което уча и се замислих каква е причината за това. Отговорите са прости: в университета за пръв път бях избрала сама това, което учех, преподавателите бяха хора, с които можех да говоря свободно и нормално, повечето неща бяха по-скоро пожелателни, а не задължителни, което от своя страна ми носеше спокойствие и един нов тип отговорност към това, което правя, с колегите бяхме екип, не просто състуденти. Вярвам, че основата на доброто образование е именно това – спокойната и дружелюбна среда, в която учиш и се развиваш без натиск, подкрепящи хора, с които си в екип и най-важното – смисъл и цел, които да следваш и в които да вярваш. Първото място, на което имах щастието да преподавам, ми показа, че всичко това е напълно възможно, и освен че е възможно, се случва по най-естесвения начин. Работейки там, идеята за Училище -такова, каквото вярвам, че трябва да бъде, започна все повече да ме тегли към Бургас – там, където усещах, че има нужда да пренеса всичко, което бях научила и където да продължа да уча. Най-трудно за мен беше началото. „Откъде да започна?“ – това беше въпросът, който си задавах всеки ден. Благодарение на хората около мен, които припознаха Френе и като своя кауза, Френе заживя в Бургас и започна да се развива. Френе го има благодарение на вярата в доброто образование за децата в Бургас. Стръмни моменти има, но благодарение на това, че сме все повече, тези моменти минават все по-бързо и по-лесно.

А най-симпатичнитре и мили моменти?
Моментът, в който Макс осъзнава, че чете.
Моментът, в който Борко довършва проект по Архитектура.
Адриан преодолява страха си и се пуска по въжен тролей.
Ежедневните прегръдки между децата.
Радостта от нови книжки.
Сълзите от щастие в очите на родител.
Нетърпеливите детски погледи в началото на деня.
Изписаната от децата стена в края на годината:
„Обичам да пиша“, „Обичам да чета“ , „Обичам английския“, „Обичм Цвети“, „Обичам Френе“….

Как мина лятото с децата?
Летата са най-чудесното време за учене, колкото и парадоксално да звучи. Докато децата са във ваканция, са отворени за всичко ново около себе си. Няма ги стресът и напрежението, дните са пълни с нови преживявания и нови приятели.
Тази година темата на Лятна Академия Френе беше „Назад във времето“, с акцент към Странджа. Потопихме се в история, фолклор, архитектура, бит, култура, флора, фауна… Знанието е безкрайно! Това, което показваме на децата чрез мултидисциплинарните програми, е колко интересно може да бъде всичко, докато едновременно учиш, играеш и преживяваш. А най-голямото потвърждение за резултата от това, е радостта, с която идват всяка сутрин и ентусиазмът към всяко занятие.

И какво ново предстои от септември за теб и екипът ти?
Тази есен Френе ще обживее сградата на едно прекрасно училище в центъра на Бургас. Сградата е на ул. Лермонтов 11 в Бургас. Това, което предстои през тази учебна година, е да въведем първата в Бургас целодневна форма на обучение от алтернативен характер, която да е съобразена с Държавните образователни изисквания, но и да надгражда уменията и развитието на децата в начален курс. На мен и на екипа на Френе ни предстоят много нови емоции около новото училище, заредили сме си раниците с куп нови идеи и чакаме предизвикателствата на новото начинание с отворени сърца.

За какво мечтаеш? И какво си пожелаваш за тази учебна година?
Мечтите ми са от доста шарен характер … От въжени люлки, висящи от таваните в училището, до промяна в мисленето на хората. Като се замисля, ако имаме въжени люлки, на които да сядат повече възрастни с книжка в ръка, промяната в мисленето ще стане доста по-бързо.
Пожелавам си нестихващо вдъхновение и снежна бургаска зима.

14171950_10210636629502370_825320668_n

За Френе: Френе е първият център в Бургас, който предлага алтернатива на държавната образователна система. Нашата дейност е допълващо звено към стандартното образование, което развива и възпитава личността в децата всички онези качества, които поради една или друга причина, не са приоритетни за училището в момента. През учебната година ни посещават групи от подготвителен и първи клас, които от тази година ще могат да се обучават при нас и целодневно, а това от своя страна, е нещо напълно ново за града ни. Водим се най-вече от желанието си да създаваме цялостност и връзки в процеса на обучение, любов и желание към знанието и среда, която да подкрепя посоката на развитие на всяко дете. Програмите ни са мултидисциплинарни, разработваме ги най-вече ние във Френе, като подбираме подходящи теми и материали специално за децата, с които сме през годината. Във Френе дисциплините, в които децата се обучават и ценностната система, която възпитаваме, са комплексно свързани и създават един цялостен поглед за света.

Дайте по един лайк във фб, споделете инфото и сайта им с хора от Бургас, които търсят и очакват свободни форми на образование.

Промяната е в действие! И никой не може да я спре.  

Ура за Байчо и 9 Academy! И покана за включване в Сезон 5

baycho

Байчо Георгиев е от тези хора, които скромно, с усмивка, но и проактивно и без отказване намират и работят за промяната. Без мрънкане. С действие, увереност и професионализъм. Той и група прекрасни млади хора като него стартираха преди 5 години 9 Academy – Бизнес академия, в която в рамките на 9 модула по около месец всеки. Имам честта да срещам всяка година тези чудни хора и да водя обучение по онлайн комуникации, с което искрено се забавлявам и радостта е голяма. Намирам 9 Academy за много смислен, зареждащ и на практика работещ проект и затова го подкрепям.

В момента тече регистрацията за 5-тия сезон на Академията. Поканих Байчо да поговорим за това. Заповядайте!

Разкажи ни за 9 Academy – как дойде идеята, която стартирахте?
Идеята се роди на база на реалната нужда, която беше назряла преди няколко години и това беше голямото количество неструктурирани обучения и лекции на различни теми и без конкретни резултати след тях. Заедно с другите основатели на Академията имахме богат опит в образователната система и организирането на обучения, което беше естествена причина да се опитаме да решим наболелия проблем пред младите професионалисти. С изключителен ентусиазъм работихме по първи сезон – първият вариант на методологията, чрез лични контакти и приятели намерихме подходящи лектори и събрахме екип от 15 доброволци, които обезпечиха Академията. И така вече предстои 5 сезон, 200 участници завършили академията, над 200 организирани събития, над 50 обучители и общество с общи ценности като взаимопомощ, споделяне един с друг на възможности, отношението “предай нататък”.

Какви хора идват обикновено и има ли промяна в годините?
Участниците в Академията са пъстри и разнообразни, което е една от най-големите добавени стойности. В Академията се срещат на едно място ученици от 11 и 12 клас, студенти, млади професионалисти, маркетолози, търговци, счетоводители, юристи, младши мениджъри, хора със собствен бизнес, служители в големи международни компании, майки с деца и др. Магията да се срещнеш с толкова различни хора и да се чувстваш защитен и да имаш възможността да учиш от всички тях според нас е безценна.

Имате ли обратна връзка за успеха на личните начинания на курсистите в годините?
Успяхме да изградим силен алумни клуб и се опитваме да следим развитието на всеки един от участниците, независимо дали разработват собствен проект или се развиват кариерно. Неведнъж вече станахме свиделите на участници, които след Академията решиха да се преквалифицират и да сменят работа, участници, които наеха други участници на работа, лектори, които наеха участници на работа или участници да започнат работа във фирми партньори на Академията.

Кого каните да се включи в новия сезон?
За 5 сезон каним да се запишат всички, които искат да придобият нови знания и умения в някой от деветте модула, всички, които имат желание да получат знания и са готови да допринесат и споделят своите знания и умения с останалите участници. Академията дава достъп до общество от проактивни млади професионалисти, които постоянно търсят нови предизвикателства, учат нови неща и се развиват.

9Academy_season2 (10 of 147)
Кога и как е регистрацията, какви са тънкостите в подготовката на кандидатите за участие?

Регистрацията за сезон 5 вече е отворена и всеки участник може да попълни формуляра за кандидатстване тук. Регистрацията ще бъде отворена до 30 септември. Важно нещо, което трябва да се има предвид при попълване на регистрацията, е, че повечето въпроси са отворени и участниците е добре да отделят време и подготовка за попълването им. След подбора по документи, отличилите се ще бъдат поканени на лична среща. След провеждане на интервютата, ще бъдат избрани и новите 50 в сезон 5 на 9 Academy.

Къде да се намери още инфо по темата?
Информация за сезон 5 на 9 Academy може да бъде открита на сайта на Академията, в официалната страница във Facebook цяло лято ще публикуваме интервюта и впечатления на участниците от сезон 4, а там може да се намерят снимки и видеа от всички предни сезони на Академията. Всички заинтересовани могат да се свържат с нас или през социалните мрежи или да ни пишат на електронната поща: info@9academy.com

Какво е новото в новия 5-ти сезон?
Сезон 5 няма да бъде изключение с изненадите и новите неща в програмата – лектори, нови специални събития и инструменти, които ще използваме за създаване на обучителната среда. През новия сезон ще продължим развитието на специалния допълнителен модул за личностно развитие.
Друга новост още на етап кандидатстване е, че 10-ма от желаещите да се включат в новия сезон ще имат възможността да спечелят стипендия в размер на 50% от таксата за участие. Допълнителните критерии ще бъдат обявени на по-късен етап.

Какво пожелаваш на екипа на 9 Academy и какво на хората, които ще прочетат това интервю и ще проявят интерес?
На екипа на 9 Academy пожелавам една изпълнена с емоции кампания за набиране на нови участници и безброй незабравими мигове през новия сезон, който ние истински съпреживяваме с участниците. На всички, които проявят интерес да кандидатстват, им пожелавам да бъдат дръзки и смели, и да се възползват от всяка възможност, която се отвори пред тях.

Към бъдещите студенти: 10 причини да изберете да учите в България

IMG_5395

Много често при обиколките ми и срещите ми с млади хора, ученици из цялата страна ме питат – „Къде да продължа да уча?„, „Струва ли си?„, „Този или онзи университет е по-добър?“. За мен универсалният отговор е лесен „Зависи какво ви се учи, колко ви се учи, в каква посока искате да продължите след това, но при всички случаи – не си спестявайте висшето образование!“. Ето в подробности моята теза защо препоръчвам на всеки млад човек да опита да продължи да учи и след завършване на училище.

Важно е да знаем, че поговорката „Учи мама, за да не работиш.“ вече не е в сила. Напротив. Колкото по-хубава и високопатена работа искате, вероятно толкова повече ще е нужно да я защитите с дипломи, удостоверения, сертификати.

Учене за знания. Разбира се – ученето е най-вече за знания. И няма как да е иначе. Но, нека сме наясно – ученето в университета не прилича никак на това в училище. Все повече и родните университети въвеждат нови форми на преподаване, възможности студентите сами да избират кои лекции да записват, в зависимост от интересите си. Знанията си зависят най-вече от вас!

Учене за приятелства. Приятелства – и с колеги състуденти, и с преподаватели, с най-различни интересни хора – това е вероятно едно от най-ценните в дългосрочен план предимства на времето в университета и предприемчивите и отворени към бъдещето млади хора следва да виждат този потенциал и да го разгръщат максимално.

Учене за купона. Нека не се лъжем – купонът, забавата, времето с приятели, срещите – това е мнооого важна част от студентския живот и никак, ама никак не искате да минете без нея. И тук идва важно предимство на ученето в България – е, по-забавно и динамично от тук няма как да ви е никъде другаде.

Учене за личностно израстване. Времето в университета, с всички предизвикателства и възможности, които дава, е един важен период от живота на всеки млад човек, носещ заряд за личностно израстване. От една страна заради креативната и стимулираща среда – състуденти, преподаватели. От друга – достатъчно време за четене – не само по специалността, но като цяло. От трета – съпътстващия ученето студентски живот. Приемете го като важна задача, поставете си лични цели и ги гонете с последователност и страст.

Учене за нови и нови възможности. Срещите с хора, с нови знания, събитията, книгите – всичко това дава много нови и нови възможности пред всеки млад човек. От това да започне стаж, за да напредне и добие реална представа за истинския бизнес, дейности, които му предстоят, до запознанствата, самоусъвършенстването, новите идеи и пътища, по които може да се поеме още по време на следването.

Учене и предприемачество. Някои от най-интересните ми студенти са тези, които вече са стартирали свой бизнес и въпреки това не спират да учат, жадни за знания и самоусъвършенстване. Вече повече от 10 години у нас се създава и развива предприемаческа общност и култура, отварят се все повече и повече възможности и в тази посока. Оргаизираните startup събития са из цялата страна и привличат основно ученици в горните класове и студенти. На тези събития хора с бизнеси и опит са ментори и лектори и ученето става неусетно, леко, с много вдъхновение и генериране на добри идеи. Ако вече имате идеи в главата си в тази посока – задължително се поогледайте и се включвайте!

Събития, конференции, обучения, семинари. Никога в България не е имало толкова голямо предлагане и силна конкуренция в областта на специалните събития и възможности за допълнителна квалификация, вдъхновение, среща с изумителни лидери, лектори, визионери от световната сцена както в последните години. Най-важното предимство на по-голяма част от всички тези събития е тяхната достъпност.

За разлика от в Европа, където достъп до подобни е срещу доста солидни суми, тук често събитията са безплатни, а ако са платени има намаления за студенти и приемливи цени. Говоря за събития като WebIt, Innovation Day, DigiTalk, IAB Forum например, в областта на технологиите и иновациите, за Startup уикендите, за Smart talsk и многото други подобни формати, които се провеждат и в София и в други университетски градове. Няма как да пропусна TEDxNBU, който тече всяка пролет и кани не само студенти от НБУ. Все повечето места за co-working space, които привличат млади хора предприемачи, студенти, стартиращи бизнеси като Бетакаус, Сохо в София, Startup Factory в Русе, ZaraLab в Стара Загора, Отсреща в Пловдив и много други.

Позволявам си един съвет – предпочитайте тези места пред дискотеки и барове. Едното не замества другото, но вдъхновението, знанието, networking-а са много важни за всеки млад човек, а всяко от тези места и събития е невероятен шанс – не го изпускайте!

В следващия пост – продължение по темата:

Още бонуси от университетите в България.
За финал.

Този текст написах по покана на новото списание Студентите. Публикувам тук с леки съкращения. Пълния текст търсете там.

ЗА свободно развитие на образованието

12705218_10153936613353988_5718030470366669077_n

През февруари 2016-та се случиха няколко важни събития, свързани със свободното образование, но безспорно най-значимо, мащабно, влиятелно и вдъхновяващо, мисля не само за мен или малък кръг борци за свободно образование, а за цялото ни общество събитие бе Втората национална конференция за свободно образование, организирана от Националната мрежа на родителите (НМР).

Гая започна с много силни въвеждащи думи:

„Свободата се преоткрива всеки ден, иначе се губи!“

„Не искаме свободно образование заради резултата, а заради ценностите – човечност и свобода.“

„Не правим всичко това, за да променим другите, а за да запазим себе си!“

Изумителни презентации и речи от уникални личности последваха в целия ден – Яков Хехт, Питер Пидерсен, Дейвид Тейлър, Патрик Смитьойс, Майкъл Тагард и всички, всички!

Малко цитати:
„Деморацията изисква не само да казваме за какво мечтаем, но и да работим за него!“

„Резултатът от свободното училище – много не са измерими, като самочувствие, отговорност, готовност за активно участие в обществото …“

„Всеки човек да открие своя елемент (по Кен Робинсън) – своето поле на успеха – мястото, където талант и мотивация се срещат и училището следва да спомогне за това.“

От пирамиди към мрежи – и в образованието.

Различието е възможност за растеж, не пречка.

По-трудно се прави промяна с 10%, отколкото х10!

„Демокрацията ще си отиде, ако не се грижим за нея“

Демократичното училище има 4 основни характеристики, според Яков Хехт:
1/ Ученикът сам дефинира план за учене
2/ Ученици, учители, родители взимат заедно решенията
3/ Има много пряка връзка между ученици и учители
4/ Всичко е центрирано към човека и човешките права.

Гая е основната фигура – двигател на събитието, заедно с Явор и Маргарита и цялото вече съществуващи стабилно общество за свободно образование. Благодаря ви, че ви има и за всичко, което правите възможно да го има и тук!

12795518_934764326579382_8267267843605121407_nНа снимката – Стоичков сам няма как да успее, в отбор са! Същото е в образованието и в живота като цяло!