#hrana

разбирам, че форум Храна на Горичка е минал супер, както се и очакваше. не бях там, но пък темата ме съпровождаше. ето какво открих в едно списание – предложение да сменим класическата „хранителна пирамида“ с тази:

img_2282

Могенсен, Кнюдсен и Хермасен са написали доклад през 2009-та до Датското Министерство на храната, земеделието и риболова във връзка с калкулиране климатичното влияние на храната, Climate Recipe Book

много малко телешко, малко месо въобще, по-малко мляко, яйца и риба, малко хляб и вносни плодове и зеленчуци, повече тукашни плодове и зеленчуци и най-много гъби 🙂

img_2351

междувременно в Дания дори лисиците са минали на полезна храна като моркови, ябълки и картофи, поне в Малкия свят на Тиволи

най-хубавите ни дървета

p5060026

фондация Екообщност прави интерсен конкурс „Дърво с корени“, за най-красиво, голямо, забележително, уникално и всичко друго най-дърво у нас.

лично съм виждала уникалното дърво на около 500 години в с. Скравена, дори съм писала тук и гласувах за него

няма значение кое дърво ще изберем в този конкурс или в друг. важно е да ги опазваме, защото в момента нищо че пише за държавата – тя само го охранява, не се грижи за него, а това точно дърво е болно и има нужда от грижи. природата ни като цяло има нужда от грижи, защото твърде дълго я експлоатирахме до безобразие. но това е друга тема.

p5060031

София много интересна през уикендите

мега интересни събития. в момента, утре и другата събота:

TEDxYouth@Sofia – входът беше само за 14 до 25, аулата на СУ, всички останали можем да гледаме онлайн тук

OpenFest10 – днес и утре в Интерпред, под мотото Да споделим свободата, подробности тук

6-та национална Хари Потър фен среща – следобед от 5 в The Mall, подробности тук

форум Храна – другата събота, 27-ми, Модерен театър, много силни лектори, подробности тук

няма място за грам скука, само много идеи, приятели и вдъхновение. хайде 🙂

жени и пушене.

сутринта на кръстовището около мен имаше няколко едри черни коли, всичките с отворени прозорци откъм шофьора и от там излизащи кълба дим. модерно е шофьорите да са нервни и при по-дълго чакане на светофара да пушат цигари. аз съм ОК с това. не ми пречат. просто беше любопитна гледка. синхрон.

днес е световният ден за борба с тютюнопушенето. ОК съм с пушачите, доколкото пречат на себе си. не съм ОК със статистиките. а именно:

Делът на жените в България, които пушат:
1986 –  16,7%
1996 –  23,8%
2001 –  29,8%
2007 –  38,1%

през 2008 година процентът на запалилите първата си цигара момичета под 10 годишна възраст е 16,3% (!!!)

още стряскащи статистики – тук

не са виновни децата, виновни са възрастните. винаги.

„Зад всяко дете, което нарушава закона, има дълъг списък от възрастни, които не са изпълнили своите задължения да защитават, подкрепят и насочват детето в живота.“

още как се съдят децата у нас, престъпници ли са всъщност децата, кой е виновен в крайна сметка и кой носи отговорността …

пълният текст – в материала на Ивет

хора, не купувайте (още и още) играчки на децата си

img_1591

„за Бога братя, не купувайте“ беше култова фраза преди доста години на един не много запомнен във времето роден политик

повтарям я, защото мисля, че безумието от купувани-на-вятъра-безсмислено-тъпи-китайски-чупливи-играчки трябва да спре. сега. незабавно. веднага.

каква е реалността? в масовия случай средностатистическото българско дете живее (минимум) с около 10 пъти повече играчки отколкото са живяли неговите родители. родителите са расли в мизерия и нямане и сега от една страна купуват всичко, за което са мечтали като деца, от друга – смятат, че компенсират отсъствие от дома и липса на време и внимание към децата – с играчки. така неусетно детето от бебе е затрупано от мнооого играчки.

не стига това, ами идват бабите (събирателно за близки роднини) и с повод и без повод подаряват по нещо (буквално „нещо“, най-често от магазина за 1 лев)

идват приятели – носят още подаръци, т.е. играчки

постепенно играчките започват да извират навсякъде – в хола, детската, банята, коридора, из гардероби, мазета, тавани, балкони и навсякъде. завземат все повече пространство. счупени голяма част от тях. безсмислени и глупави – другата.

след всичко това:
– децата израстват в излишество, играейки с всяка играчка не повече от 5 минути средно;
– децата гледат повече телевизия, отколкото да играят с играчките си – по телевизията виждат още реклами и искат още играчки, които захвърлят на петата минута, за да гледат телевизия и да искато още играчки … ;
– децата не изграждат никаква естетика, защото играчите са всякакви, но 90% са китайски, в ярки и странни цветове, невероятно чупливи, съвсем боклуци;
– децата не развиват въображението си, защото всичко им идва „смляно“, место да хванат подръчни материали сами да си направят неща за игра;
– да не говорим, че всички тези играчки в голямата си част са и опасни – от неизвестни материали, пластмаси, бои, стърчащи и дребни елементи и подобни;
– съвсем не без значение – така децата ни стават капризни, материално ориентирани и консуматори;
– замърсяваме природата и хабим ресурс без грам смисъл, с огромни опаковки и после самите играчки, превърнати за нула време в боклук.

Какво да направим ли?
– да обясним и тактично да забраним на роднини и приятели да идват с играчки без повод (тук изключваме рожден ден на детето или Коледа);
– да подаряваме (с повод) по-малко, но по-смислени и истински желани от детето играчки (например музикален инструмент, курс по рисуване, екскурзия или нещо полезно)
– да съберем в пликове или кашони годните, но вече неинтересни на детето играчки и ги отнесем дарение в близката детска градина, дом за деца лишени от родителски грижи или лекраки кабинет, където ще успокоят други деца и ще са полезни;
– да правим последното редовно;
– да отделяме повече време за игра с децата си, да ги насърчаваме да изработват сами играчки, картички, да рисуват, да танцуват, спортуват и каквото още преценяваме, че е полезно за тях да правим заедно.

проблемите с образователната система не са само в България

както скоро писах – масовото образование има нужда от реформа. голяма, дълбока, радикална. веднага.

проблемът е навсякъде. става ясно от това доста добро видео по темата. enjoy

да дадем шанс на малките сърдити човечета

малките сърдити и злобни човечета. на всеки му се е случвало да ги срещне. често и по няколко на ден. от онези, които защото са смазани от шефчето, което е смазано от секретарката на шефа, която е смазана от шефа, който пък е смазан от Големия шеф, който пък е нещастен защото няма още по-голяма кола, още по-молям телевизор и жена му е кисела, защото няма още по-голям бю… както и да е, та онези, които са смазани, именно защото са толкова много смазани ти звънят по телефона, викат ти, събуждат цялата ти фамилия посред нощ на събота срещу неделя да ти държат сметка за нещо си, било то малко или голямо

сещаш се за кои ти говоря. да ти кажа честно, за тях има шанс да се оправят. и те са хора. и тях майка ги е раждала.

предлагам ти да им дадем шанс. може би викат така защото освен че са смазани тотално не те и познават. сигурно и не искат да те познават, за да могат да ти викат. но дай им шанс. усмихни им се. остави ги да се навикат и просто ги погледни чисто човешки в очите и се усмихни, както само ти го можеш. повтори упражнението с усмивката и после, а след това пак. когато се прибереш изпрати един мил мейл, все едно никакво викане не е имало, завърши го с усмивка. продължи така. покажи постепенно на тези малки човечета, че светът има и хубава страна. че животът е прекрасен и спасение дебне отвсякъде. и че голяма работа, че нещата не стават от раз. животът продължава въпреки това. усмихни се. голяма работа, че телевизорът на онзи е по-малък с инч, кажи – ми ние, дето нямаме въобще телевизори какво да правим. усмихни се. голяма работа че и колата му, пардон, джипката не е чак толкова голяма, по-полезно е и по-добре за всички да се кара колело. усмихни се.

така ден след ден, усмивка след усмивка малките злобни сърдити човечета може би ще започнат да се променят. ще започнат да променят отношението си към теб. може би и към света. може да се събудят един ден и цялата тежест дето ги смазва да си е отишла да се рее из облаците. и в този ден може би ще направят тези човечета опит да се усмихнат. ще видят, че слънцето е изгряло. ще ти пуснат мейл, в който спокойно ще ти кажат какво не е наред и ще предложат дори решения, вместо да псуват. и когато се видите ти ще се питаш – ама това онези малки сърдити човечета ли са всъщност. защото те ще ти се усмихват. ама много.

братовчедът-художник на Амели Пулен върлува из Варна

img_1656

последните пъти във Варна, вместо да гледам другите неща из улиците на града, като хора, витрини и дупки по тротоара се оглеждам да мерна някое ново творение на една незнайна но мега креативна ръка, която претворява трафопостове, всякакви кутии за жици, разположени на публични места и много други иначе незабележими и некрасиви елементи от градската среда в свежи типове, човеци, мини сюжети. с мисъл. и стил. и внимание към детайла.

img_1641

ето така из Варна напоследък (по мои сметки в последните година-две) се е развихрил на Амели Пулен братовчед й. не знам как се казва, но знам, че създава нещо изящно. и превръща града в сцена на модерното изкуство, колкото и гръмко да звучи това.

искам да го поздравя този човек. да му кажа, че е невероятен. да предложа на Кмета на Варна да го издири и да го награди и да му дава безплатно бои, за да продължи човекът да рисува. и човекът да продължи да ни изненадва – зад този ъгъл, и зад онзи, на онова електро-табло, на вълнолома, на фара, из кварталите и в центъра – навсякъде.

img_1643

а междувременно ще си колекционирам снимки с произведенията му. ето четири. в колекцията си имам още няколко, но да не досаждам. ако забележиш и други – изпращай ми ги, моля, но не казвай къде са, искам сама да ги открия другия път като минавам натам 🙂

img_1654

децата и агресията – колко си ужасен!

майка и дете в мол-а, то яде кфц, тя седи и го чака. леко си говорят. двамата са добре облечени, спокойни и изглеждат симпатични. по едно време майката се развиква на детето, повишава доста тона, защото е посипало храна по пода и завършва с „колко си ужасен!“. потрес.

не разбирам родители, които обиждат децата си. още повече – на висок глас на публично място. жал ми е за тези хора. и за децата им. защото утре и те така ще викат на децата си. и на останалите хора.

каквото и да направи детето – не може да е ужасно. ужасно го виждаме ние и реагираме ужасно. а после – съвременните деца били агресивни. агресивни са съвременните родители. обществото е агресивно. не децата.

за бога хора, не обиждайте децата си!