Лига на разказвачите в Грамофон довечера. Таласъми и вампири.

преди няколко месеца Катето ми звънна в една дъждовна привечер и предложи (за което много й благодаря!) и ето, сега е факт – Лига на разказвачите с подкрепата на Kafene.bg

за всички разказвачи и не само за тях – довечера в Грамофон от 8 ч. с тема естествено хелоуинска – таласъми и вампири – чакам ви 🙂

web 2.0 (съботни) коментари

на OpenFest в събота си бях заплюла да видя частта за web 2.0 в програмата

тази година имаше интересни чуждестранни лектори, браво за организаторите + като че ли повече хора и по-голям интерес като цяло

появих се относително когато трябваше; засякохме се с Петър на входа на Военния клуб, а после дойдоха и Виктор, Мирела и Светла; качихме се на втори етаж където трудно установихме къде е зала 3, залата за web 2.0 ; оказа се че е през терасата, стигнахме до нея, бе претъпкана (най-малката от трите зали, с най-голям интерес); вътре постоях няколко минути, едва се дишаше, а един човек говореше нещо не много интересно; имаше много млади хора, за които съм сигурна знаят за web 2.0 повече от лектора, но това е мое мнение; накрая си тръгнахме и отидохме да пием кафе

с Гори и Мишо преди няколко седмици правихме едни портокалени презентации, а после с Гори написахме и нещо повече за web 2.0, ето цитат и линк към пълния текст: Web 2.0 променя не само уеб, а и бизнес моделите и преосмисля в нова светлина традиционните маркетингови комуникации. Новият уеб слива в едно, като дава еднакъв приоритет на хора, технологии и процес. Той е предизвикателство за всеки в Интернет, като го кара да създава и споделя активно. Или както списание Time обяви – личност на 2006-та година си ти, да именно ти, човекът онлайн.

Sergio Mendes e Black Eyed Peas – Mas Que Nada

защото си имам редовен коментатор на постовете ми, което страшно ме ласкае и ми е приятно и защото днес това бе страхотното пожелание за ритмична седмица и денят ми наистина бе ритмичен – споделям го с всички: Sergio Mendes e Black Eyed Peas – Mas Que Nada

от тези дни активно ползвам ICQ – не бях се логвала в акаунта си поне 4-5 години; за който иска съм на 9413233; по чудо си спомних паролата, а Джамбо ми пусна да си имам gmail-ския IM и ICQ в един общ под Линукса; активно цъкам и из Facebook

и видях онлайн Flower, който пък ми даде този линк – самият той свири Radiohead Pyramid Song

Bebel Gilberto – So Nice

нежно и леко

като за прекрасен есенен ден като днешния, ако се обстрахираме от всичко останало; ден за разходка в парка или планината, ден за събиране на красиви жълти и червени листа, ден за кафе с приятели, приятна книга и музика …

не-агитационно, любопитно

защото остава още съвсем малко време до деня за размисъл да споделя моите мисли за предстоящият уикенд

събота – OpenFest, както щедро говориха Богомил, Гори, Йовко, Пейо вече
ако трябва да съм честна основният двигател на желанието ми да се включа е големият ентусиазъм на Гори и присъствието на интересни хора, които ще видя
любопитна съм

неделя – избори, както щедро говориха Юлиан Попов, Милена Фучеджиева, Невена Гюрова; до сега винаги съм гласувала – смятам това за свое изконно право и намирам, че трябва да гласувам; досега винаги в последните няколко вота бях крайно разочарована от резултатите; досега някак знаех за кого искам да гласувам; в неделя ще гласувам не за човека, защото въпреки добрата му кампания той не е именно моя човек, ще гласувам за идеята, пък да видим;
любопитна съм като цяло как ще се представи София в този ден

денят х, един от онези дни и Brassens за успокоение

днешният понеделник бе от онези дни, в които от всякакви места се обаждат с не добри новини (добре че бяха само за служебни неща); ако трябва да потърся и хубавото от деня – отметнахме не малко работа; имах добра среща със студентите си в НБУ

да, добре е тук да постна ПОКАНА за прожекция на нашия филм Целувка за лека нощ + дискусия на тема децата в институции – този петък от 16 ч в аулата на Нов Български (вход свободен) – заповядайте!

за да не пиша много кисели постове ще сложа тук един линк към театър на сенките (кредит: Мишо)
и, дори с лек мирис на нафталин, за мен тази песен има много нежност – Georges Brassens – Les amoureux des bancs publics

честит първи сняг :)

навън са около 2 сантиметра и е много коледно, макар да е само 20-ти октомври
но покрай коледните неща, които пиша напоследък ми е точно
за фон Snow на любимите ми Red Hot Chili Peppers

от вчера съм във facebook, след като не си намерих подобна любима бг услуга
и като сме на тази тема да допълним и с By the way

Юнг и полигамията

когато работиш с хора винаги трябва да мислиш за тях, особено когато си им шеф, те се превръщат в твое второ семейство и съпреживяваш щеш нещеш това, че на един топлата вода е в профилактика, на друг днес зверски му се спи, трети е влюбен и така … още по-сложно става когато някой върши добре работата си, а/но всички останали са му обърнали гръб

за да не задълбавам в сложноразбираеми словоизлияния за дребните детайли от офисното всекидневие
и въпреки уикенда, в който днес разбрах, че плътно ще водя лекции
стигам веднага до Деси, която днес сътвори този забавен материал за полигамията в учението и живота на моя любим от студентските години Юнг
enjoy 🙂

за тези, които не обичат да кликат ето един teaser:
„Целта е чрез разрешаване на полигамията за “силните” да се отхвърлят репресивните механизми на цивилизацията и да се събуди “кръвта на предците” от епохата на матриархата, траяла хилядолетия според Бахофен. На неговото учение се облегнали Грос и Юнг, както и на еволюционистката теория от Ламаркистки вид. Психиатичната теория и практика отхвърля много по-радикално от Фройд институциите и механизмите за социална репресия над сексуалността. Тя дава по-широки хоризонти за еманципация на инстинктивното човешко начало с благородни и духовно-въздигащи намерения, а не на низки и развратни цели.“

Ella и животът като детска игра или импровизация

(ей сега ще направя едно голямо обобщение)

животът е като неспирна детска игра или безкрайна импровизация
ако го правиш с кеф и ти се отдава – и публиката ти се радва
доказателството – чуй Ella – One note Samba (scat singing) 1969
(опитай парчето до край, жестоко е)

дъх на печени ябълки и канела се прокрадна в последните коментари на предния ми пост; в атол намерих приятел от детството, едно от първите гаджета, какво прави нет-а, а; с Гори книгата ни е на финалната права, wow; в офиса се смеем по много, колко е гот да си обиколен от готини хора; детските рожденни дни са забавни за децата

ето къс споделен офисен фолклор от деня: „За сватбата – опази боже, помилуй мя, дано не се случи такова бедствие, амин, во веки веков. Тогава ще да бъда с хавайска тениска (от тези, много шаренките, каквито носят старите хора от 60 години нагоре), електриковорозова коса (отново за пример – старите хора – може бииии 65 години нагоре?), къси панталонки тип „Елате ме вижте, а като се насмеете, си тръгнете!“, вратовръзка, която ще бъде единственото черно в облеклото, защото все пак траурен ден, жени се човек, не е шега работа, после ще бъде кубинската пура, за обувки – сандали римски тип (не от римско време, но никой не е съвършен). „Черешката“ в облеклото би било… хм, сигурно гайдата на гърба ми?“

blog action day – моите малки стъпки в посока еко – 2

през март описах моите малки стъпки в посока еко

шест месеца по-късно нещата не са много променени, но дописвам:
лично:
– избягвам да дъвча дъвка – дъвките се разграждат бавно и замърсяват много;
– простираме, максимално не ползваме сушилнята;
– отказвам винаги, когато мога найлонови торбички (и ме гледат странно);
– избягвам да взимам безалкохолно в пластмасова бутилка;
– събирам старите батерии и непотребните дискове за времето, когато ще има пункт, в който да ги предам;

служебно:
– създадохме секция Зелено на Az-jenata.com;
– в офиса редовно събираме цялата насъбрана хартия и я връщаме;
– сведохме до минимум употребата на пластмасови прибори и чаши;
– почти на 90% минахме на икономични монитори;

предстоящи:
– планирам да започна да не използвам химикалки, само моливи;
– ще засадим фирмена гиричка през пролетта;
– ще засадя още нови дръвчета на нашата улица;

още не съм:
– си взела колело;
– успяла да накарам всеки, който излиза от тоалетната да гаси осветлението или да спира добре кранчето на водата;
blog action day

и макар и крайно, хареса ми това мнение на Орлин