Двете Кралства – разкази за гласовете на Щастието

IMG_1199

Новата книжка на чудното издателство Рибка Двете Кралства – разкази за гласовете на Щастието на Катя Антонова с великолепните илюстрации на Мартина Андонова е едно същинско бижу и като история и като книга!
Силно препоръчвам.
Вероятно се намира само в отбрани специални книжарници и места. Знам сис сигурност, че в Серендипити я има 🙂

IMG_1201

Приказки колкото усмивка

IMG_1197

Ясно е, че Приказки колкото усмивка на Джани Родари е нужна за всяко дете. Заради автора, разбира се и неговите невероятно сплетени смешни истории за деца. Но това издание на Сиела е специално и още по-хубаво за малчуганите и за големите деца покрай тях, защото е изумително сладко илюстрирано от Дамян Дамянов. Още от корицата се вижда.

Идеален подарък за деня на детската книга 2 април 🙂

IMG_1198

градско земеделие: алтернативни саксии за разсад

IMG_1184

освен от градина много се вълнувам и от възможността да живеем с нулеви отпадъци или поне да използваме максимално каквото може, т.е. рециклиране или повторна употреба

така увлечена в двете тази пролет стигам до няколко практични неща, които ми се ще да споделя, може да са от полза на някого. може би за мнозина са отданва познати, но за мен са от сега. та ето ги.

босилека, подал се току що на снимката горе е в саксия от пластмасова кофичка от плодове, за чиято подложка използвам пластмасова кутия от сладолед. имаше си пробити дупки, не съм слагала. чувстват се чудесно.
IMG_1182

още разсад за босилек има в тези саксии от яйца. срязах я и капака използвам за подложка, а основата – за пръст и саксия. във всяка от 6-те купички пробих дупка за водата.

IMG_1181

идеята за тези хартиени саксийки мернах онлайн. използвах вече използвана хартия за печене. за подложка тук влизат в работа силиконовите формички за мъфини, които 20-тина дни, докато стане за разсаждане навън, няма да използвам. чидна идея и много симпатична. на снимката – чери домати от наше семе от миналата година, от 1 март до сега 🙂

ето така при нас с градското ни земеделие. за момента, докато навън е по-хладно, единствен проблем е пространството. чакаме топлите дни! 🙂

писах още: семе домати, началото на градината.

Книги за деца: Животът ми като или Историите на Дерек

IMG_0929

В дните преди празника на детската книга ми се ще да представя тази нова поредица – Историите на Дерек. Мисля, че е доста симпатична за начало, за разчитане на деца и ще интригува тези между първи и четвърти клас. В стила на всички подобни съвременни поредици – това са забавни текстове, с усмивка, с интрига и с поука.

Препоръчвам 🙂

Мими и Макс

IMG_1202

Мими и Макс е история за малки и големи, написана от младата българска детска писателка Маги Благоева. Открива се само в специални места, но е мнооого симпатична и като история и като илюстрации, както е видно 🙂

IMG_1203

Мина, магиите и бялата стъкленица

zx450y250_2503388

Мисля си, че Мина на Весела Фламбурари, магиите и бялата стъкленица е идеалната книга за децата 2-3 клас. Забавна, магическа, истински приключенска!

Препоръчвам!

Петя и приказките от детството

10958304_10153149281779742_6999534028494743057_n

Петя Кокудева е от най-приказните хора, които познавам и всичко около нея е приказно. Говорим си тук за детските приказки и детството. Ако не сте чели с децата си историята на Петя Лулу – време е 🙂

Четяха ли ти книжки у дома, когато беше малка? Кой? Какво?
Дядо ми ми четеше доста, главно книги за животни, защото аз само такива исках. И сега е така – животните са ми някак по-забавни от хората:) Иначе, майка ми предимно си измисляше – спомням си колко се смеех на една нейна история, в момента, когато гърбавата баба избоботваше: „Тенджери, капаци! Ще се пребия“. Аз направо се напикавах от кикот. Имам почти плътен звуков спомен за собствения си смях тогава. Най-отчетливо помня песните на майка ми – „The house of the rising sun“ (тя я пееше на български, де) и една за „Малко негърче тича в полето…“ – винаги подсмърчах на нея.

Имаше ли си любим герой, който бе дълго с теб?

Май лисицата, дето се прокрадваше всяка нощ в пруста на мечока, да му краде меда. Имах навика да седя по цял ден на един широк прозорец у баба, лятото, и да пресъздавам тези истории с гумени животни – говорех от името на всяко, с променен глас. Баба ми и досега се смее колко „лесна“ съм била за гледане, защото си прекарвах по цял ден сама на прозореца.

Четеше ли ти самата под завивките тайно? Или някоя симпатична случка от детските дни, свързана с книгите?
Не съм чела тайно. Нашите понякога ми казваха: „Стига си чела, излез да играеш“, но в крайна сметка ме оставяха да си правя, каквото искам. Смешна случка, която помня е, че обичах да ям в леглото, точно каквото ядяха героите, за които в този момент четях. Още огладнявам, като си спомня как исках едни огромни бобени сандвичи, които си правеха патетата от комиксите за Доналд Дък. Но то такъв боб няма:))))

Любими заглавия, които още са с теб и до сега?

Ммм, Куба, Бартек и Мецанка. Наскоро чак разбрах, че те били от филмче. Аз обаче никога не съм го гледала. Майка ми всяка вечер ми разказваше за тях – сигурно просто е ползвала героите и си е измисляла истории за тях. Вероятно се забелязва, че не съм останала трайно свързана с конкретни книги, макар че четях доста. По-скоро явно ми е бил важен контактът, участието на възрастния – разказаните истории помня по-отчетливо от прочетените.

–––

Този пост е част от поредицата ми 2015, посветена на детската книга и детското четене :)

Галена и приказките от детството

10487448_799734833393553_8081846621955726263_n

Галена Георгиева е млада, смела, издател Инициали, родител, четящ човек. Говорим си за книгите в детството й, тяхното място и къде са днес.

Четяха ли ти като малка?
Да, четяха ми много.

Любима?
И като дете имах, и сега, имам, повече от едно любими заглавия 🙂 В съзнанието ми обаче, ясно се е запечатал споменът за лятната ваканция, в която прочетох „Сърце“ на Едмондо де Амичис. Бях толкова впечатлена от тази книга, че съм запомнила безброй детайли около нейното изчитане. Скоро се опитах да я прочета отново, не успях…

А любим герой?
Не, но много обичах тези, които пътешестват – Мюнхаузен, Гъливер и Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада.

Любопитна случка около теб и четенето?
Като че ли нямам някаква особено впечатляваща случка. Спомням си само, че някъде в 5 или 6 клас баща ми ми забрани да чета книги, защото според него не учех достатъчно. Не че постигна нещо… разтварях книгата между учебника и така 🙂 Самият той много бързо осъзна абсурдността на ситуацията. Нима има по-добро обучение от книгите?
А сега, когато и аз съм родител, се убеждавам, че децата са най-добрите учители!

–––

Този пост е част от поредицата ми 2015, посветена на детската книга и детското четене 🙂

Кърменето е навсякъде!

EU France Italy

Кърменето е навсякъде!

Та кой се храни в тоалетната, че да трябва майките да кърмят там?!
Дори в Европарламента се кърми!

Майки,
няма по-свещено нещо от кърменето и по-важно нещо, което да направите за своите деца!

Кърмих трите си деца навсякъде. И вуниверситети, и в паркове, и по спирките на градския транспорт и в трамвая, и на плажа, и на плажа, и в офиса и в чужди офиси. И да, няма, няма, няма нищо нередно в това!

#кърмене #майчинство #свобода
o-WHEN-NURTURE-CALLS-2-900