човешкият живот е безценен

IMG_9790

не успявам да остана безразлична при новина за убийство. ще кажеш – не си ли свикнала? мисля, че с това не може да се свикне.

без значение от обстоятелствата и причините – животът е най-ценният дар, който имаме и никой, по никакъв начин няма право да го отнема. още по-малко през 2013-та в България, когато сме част от модерния свят или поне претендираме за това.

гнусно и извън всякаква професионална и лична етика е медии да показват подобни сцени. още по-неморално е да канят в предаванията си „защитници“, които да се възползват от своята минутка слава, достигната чрез подобен зловещ повод.

хляб и зрелища. и нито крачка напред в еволюцията.
тъжно и жалко.

мислите ми са с роднините на убитата жена. с нейните колеги. с всички, които преживяват трагедията като такава.

в допълнение – много силен текст на Манол Пейков по темата в Капитал тук

с мисъл за другите. с мисъл за себе си. или за Кармичният часовник на Вербер

IMG_1431

усмихна ме, замисли ме, натъжи ме, зарадва ме. има спасение за всеки от нас и то е у нас самите.

от нас тръгва промяната. от нас тръгва светът. защото всички сме свързани.

„всички сме отговорни и за най-малкия свой жест. дори и за най-незначителния. … всяко действие отеква като безкрайно ехо във Вселената …

благодарение на свободния избор всеки прави каквото реши и всеки отговаря за своите действия по време на живота си.

никой не е невинен за извършващите се около него престъпления. макар и непряко човек е отговорен за тях.“

„- а ако ви кажа, че не ми пука за хармонията във Вселената?

– на Вселената й пука за вас.“

откъсите са само от сериозната част, но не е само това. четивото си заслужава. и се минава бързо. а после дълго остава.

Кармичният часовник на Бернар Вервеб може да си изтеглиш безплатно тук

не купувай малки пластмасови бутилки

вероятно ще погледнеш скептично на заглавието, но ако изчетеш текста и се замислиш – ще се радвам. говоря за малките пластмасови бутилки, които се разглезихме много и използваме постоянно, без да се замислим. да, удобни са, леки, купуваш – пиеш – изхвърляш. дори в заведения ти поднасят вода в бутилка. после пак – на боклука. една след друга. хиляди, милиони …

да, дори да ги изхвърляш. на правилното място. разделно. пак има проблем.

пластмасата не се разгражда лесно. дори почти въобще не се разгражда. изобретение на новото време тя е навсякъде. но е и голяма беля. няма отърване от нея. но виж тази снимка:

Screenshot-187

хиляди птици загиват от нея.

виж и това, не е монтаж, истина е.

1125182-3x2-340x227

и моля те, другият път, когато решиш да си взимаш (малка) пластмасова бутилка вода, безалкохолно, бира, мляко – замисли се. има начини да опазим малкото останало от планетата.

малки стъпки. всеки ден. всеки от нас.

100-те победи на протеста

IMG_9194

този протест ми донесе много. както и на теб, вероятно.

този протест ми донесе много нови приятели. добри приятели.
този протест ми даде увереност, че не съм сама в искането си България да е едно по-добро място.
този протест ми помогна да разкажа много на децата си за миналото на страната ни и да споделим идеи за бъдещето й.
този протест ми донесе усмивки, радост, показа ми креативни, интелигентни хора, търсещи и мислещи, срещна ме с обикновени хора, готови да направят нещо необикновено за страната си.
на площада срещнах смели, непредаващи си 100 дни, отдадени, действени, супер-герои.

ето част от най-интересните послания, които видях из плакатите през тези 100 дни:

„Стига свинщини!“

„Оставете ни място за бъдеще“

„Много умни българи избягаха от вас и сега, за да се върнат те ще бягате вие!“

„Сега вече ядосахте мама!“

„Липсата на еволюция във вас води до революция в нас“

„ДПС не заслужава българските труци!“

„Господа политици, предлагаме ви безплатен преглед. Студентите по психология“

„Do not participate in cirque de Sergey“

100-те победи на протеста, описани от екипа на в-к Протест може да се прочетат на сайта на Протестна мрежа тук

#оставка

IMG_9218

100 дни по-късно – не сме се отказали #оставка

нали не си се отказал да мечтаеш?!

да мечтаеш за една по-добра България. в която работиш усърдно, получаваш достатъчно и живееш достойно.

да мечтаеш за една по-чиста България, и духовно, и морално, и природно.

да мечтаеш за една по-обичаща България, в която отглеждаш децата си без да изкаш да ги изпратиш в чужбина, когато порастнат.

да мечтаеш за една по-красива България, в която ценностите са различни от сегашните.

да мечтаеш за едина по-смислена България, в която всички заедно случваме промяната.

аз не съм.
вярвам и ти не си.

човек трябва да работи, за да случи мечтите си.
а тези мечти изискват дори още повече работа. не само три месеца на площада.

само заедно ще успеем. и не, не сме се отказали.
протестът продължава. до оставка.
и след това – промяна.

няма да спрем да мечтаем. и да работим за мечтите си.

IMG_9105

#оставка

никъдето на родното земеделие. земя Българска.

Changing the Perception of Agriculture in Bulgaria: Casey Angelova at TEDxAUBG

това е видео от преди време. в него една чужденка говори за българското земеделие. говори с отношение. говори с любов.
за това колко се отдалечихме от корените си. за това как въртим едни пари. за това как опропастяваме земята си

до кога така? има ли път за промяна? ще можем ли да я случим? или е късно?

#оставка

можело значи. детското игрище в село Скравена.

село Скравена е близо до Ботевград. вместо са се оплакват и чакат на кметска милост хората в началото на лятото поели готина инициатива – да направят игрище за децата

един дал земята си (не я подарил на общината, за да не бъде продадена след това …), друг дал железата, трети купил мрежите, четвърти боядисвал, останалите копали и работили. така голяма сговорна дружина създала нещо чудно за всички – място за спорт и игра, което се радва на детски смях през целия ден

дори изрисували пешеходни пътеки из тихите улици наоколо и купили дружно и монтирали спящ полицай, че да не се лети именно около игрището и да е по-спокойно на всички

аплодисменти, хора. така се прави!

IMG_8798

IMG_8797

IMG_8799

много повече от вик за #оставка

този протест е много повече от вик за оставка

този протест е много повече от абревиатури и имена

този протест е много повече от действие против мафията

този протест е вдигнатата глава, воля за добро, желание за свобода, жажда за морал, търсене на красивото, намиране на общото, установяване на граници, сваляне на стени, разкъсване на с десетилетия споени вериги, разбиване на митове, колективна мантра, биенето на празнична камбана, подадена ръка, заедност, приятелство, себеразкриване, съмишленичество, енергия, поток, разбуждане, изцеляване, сбъдване, туптене, живот.

той е много повече от три минути по телевизията, няколко нови думи в речника, шепа хаштагове, много групи из социалните мрежи, стотици вече интервюта, статии и анализи.

той е удивителната след въпросителната след многоточието.

той е най-голямото нещо, случило се тук на всички нас.
този протест е чудо. цяло чудо. чудо, което продължава вече близо 100 дни.

чудото сме ние. и силата е с нас.

#оставка

IMG_8621

задължително четиво по темата и при Владо Kaladan – притеснен съм и при Мирянка – ДПС не заслужават българските турци

а след оставката какво? ето какво #оставка

IMG_8666

много хора са обезверени, обезсърчени. питат ме: а след оставката какво? пак същото?!

след оставката – избори.да, вероятно след това ще се наложат още едни и още едни избори.

не е добре да се страхуваме от избори. именно те са основен инструмент на демокрацията.

не е добре сега да сменяме изборния закон. ще отнеме време. няма да го направят както трябва. законите следва да се пипат с чисти ръце.

будното гражданско общество няма да позволи повече грешни решения. и ще реагира всеки път, веднага.
хора, ще се случи. защото ние сме добрите.

#оставка

IMG_8782

един разговор за случващото се в Сирия

IMG_4686

говоря си с Руслан Трад за случващото се в Сирия

какво е Сирия за теб?
Сирия е част от мен – без нея, нямаше да мога да съм този, който съм. Не съм живял там, посещавал съм лятото страната, заедно с родителите си. Веднъж пътувах сам и няма да забравя това пътуване, в което взех само една чанта и хайде на автобуса. Понякога си мисля много за миговете там, липсва ми Сирия, нейните хора и атмосферата й.

какво се случва в Сирия?
Протестите възникнаха през пролетта на 2011 година, когато те бяха вдъхновени от демонстрациите в Египет. В началото не можем да говорим за антиправителствени протести. Те бяха насочени към желание за промяна в някои точки от ежедневния живот на страната – свобода на словото, свобода на изразяването и подобни. Но правителството реагира репресивно, не се вслуша в хората, макар и някои първоначални плахи опити за това. Този отговор на правителството доведе до избухване на истински бунт, който повече от година след старта на протестите прерасна във въоръжен. Факт е, че до преди началото на съставянето на въоръжена опозиция, жертвите вече бяха хиляди, а информационното затъмнение не позволи да се сдобием с яснота за ставащото.

има ли мирен изход от тази ситуация?
Към момента считам, че мирният изход е невъзможен. Смятам го, защото в страната има много напрежение между единиците на обществото. Вече няма връщане назад по познатия път, нито пък могат да бъдат съставени избори в присъствието на това правителство. Никой не би ги сметнал за честни, а пък въоръжената опозиция ева ли сега ще свали оръжие – мнозина вярват, че ако това се случи, отговорът на властите ще е безкомпромисен и затворите ще се напълнят.