Нашата кочина си е наша

IMG_3402

Живеем в една кооперация. Заедно. Всеки – в своята клетка. Имаме домоуправител, които избираме пак заедно. И касиер. И него избираме заедно.

Да, но никак не сме доволни какво се случва в кооперацията. Някой краде крушките в асансьора, друг драска стените между етажите. Единият съсед бие жена си. Другият изхвърля боклука през терасата си.

Ден след ден сме готови да подминаваме всичко това. Защото така ни е удобно, защото така ни е по-лесно. Всеки бърза към своите дела. Кооперацията – какво толкова, нали моят дом си е добре.

Е, да, все още смрадта от боклука пред входа не се е разнесла. Издрасканите стени в тъмното никой не ги вижда. Пък и който и да стане домоуправител – оправия няма в нашата кооперация. Та нека си кретаме както си е.

И в държавата ни така. Ама точно така. Докато не ни пука какво става около нас, докато и пръста си не мърдаме, за да променим нещо – ще си тънем в кочинката. А тя, в крайна сметка, си е нашата кочинка …

каква майка си, като толкова много работиш!

IMG_3291

„Каква майка си ти, щом толкова много работиш! Кога ти остава време за децата!“ – ако си от отбора работещи майки, особено от този на майките-предприемачи вероятно редовно си чувала подобни реплики. Днес срещнах моя приятелка, майка на три деца, която започна свой бизнес наскоро. Та тя ме попита как реагирам при подобни реплики.

Въпреки че и майчинството и бизнеса не са отскоро постоянно чувам критики в тази посока. Защо съм на среща, вместо у дома. Кой се грижи за децата. Как така не става.

Убедена съм, че майчинството и работата не си пречат. Има място и за двете в живота на една жена, че дори остава пространство и да е жена, повярвай. Въпрос на организация, дисциплина, светоглед.

Аргумент 1. Децата имат нужда да общуват и с бащата, баби и дядовци, други роднини и приятели. Няма нищо лошо да са една или няколко вечери седмично в друга компания. Дори напротив – плюсовете са много!

Аргумент 2. Качество за сметка на количеството. Плътно, пълноценно, забавно време заедно може да се получи и в по-кратък интервал. Ако е осмислено, осъзнато, прието от всички като такова. И от децата – и от родителите.

Аргумент 3. Майката ще е щастлива като майка ако е пълноценна и като жена и като професионалист. Майчинството е малка част от ежедневието, макар и водеща. Но щастието и усмивките вървят ръка за ръка през 24-те часа на денонощието.

И вместо край: хайде стига сме робували на стереотипи от преди години, на клишета и хорски приказки. Винаги ще има някой да говори нещо. Момичета, горе главите! Както си го усещате майчинството – така си го изживявайте и подреждайте!

Черна кутия – ниско прелитащи кучета

IMG_3231
„Който не е познал дъното, няма да познае и върха. Винаги можеш да започнеш отначало. Няма срамна работа. Стига да не ти пука.“

Бях фен и на първата версия на „Черната кутия“, но признавам си, Алек Попов чудничко е направил нов прочит и „Ниско прелитащи кучета“ е наистина много добър роман. Действието е динамично, като на кино, героите се развиват много по-задълбочено. Преплитания, обрати, неочаквани случки и в Щатите и в България. И картини от родния тежък преход, без да натежават, и красиви и никак некрасиви сцени от живота в Америка. Идеалното четиво за уикенда или ваканцията.

Алек е смел и заслужава аплодисменти. А книгата заслужава много читатели.

Още за:
Сестри Палавееви
Телесни плевели
Черната кутия

игри с деца – рисуване с печати от картоф

Processed with Moldiv

Нищо ново под слънцето, но забавно – да си направим сами печати от картоф, да се омажем целите в боя, да рисуваме по нов начин, да измисляме още и още.

За забавлението, подходящо и за по-малки (3-4 години) и за по-големи (8-10 години) деца, са нужни: картоф (може да се замени с друг зеленчук или плод), бои (може темперни, но може и водни), листове. Рисунките стават бързо и лесно. Експериментира се и с формите и с цветовете. После могат да се използват за правене на картички (като се изрежат и залепят рисуваните сърца, например, върху цветен картон, изрязан и сгънат като за картичка).

Усмивките и омазаните до уши с боя деца – гарантирани!

Питър Пан в Театър София – за малки и големи

peter last!!

Хайде на театър!
Мюзикълът Питър Пан за първи път поставян у нас на сцената на театър София в един магически, необикновен, пъстър, завладяващ, разплакващ, усмихващ, обнадеждаващ спектакъл!

Комплиментите са за режисьора Бисерка Колевска, смелата и раздвижена сценография на Свила Величкова, чудната хореография на Зорница Петрова и актрьорите Борис Георгиев, Йоанна Темелкова, Лора Мутишева, Мартин Гяуров, Николай Върбанов, Николай Димитров, Росен Белов, Симона Халачева, Юлиян Малинов, Юлиян Рачков, Александър Валериев, Валери Георгиев, Йово Панайотов, Николай Йорданов.

Силно препоръчвам за малки и големи.

Боза, етикети, Е-та, болести и здраве


IMG_3247

Темата за бозата е доста коментирана напоследък. И защото ми се иска повече хора да са наясно – ето подробности.

Купих случайна боза от случаен супермаркет в София. Съставки: пшеничено зърно, вода питейна, подсладители: ацелусфам к, аспартам, захарин и цикламат.

Етикетът буди няколко въпроса:
1/ защо подсладителите са изписани с имена, не с техните Е-номера от класификацията на хранителните добавки.
ацелусфам к е Е950
аспартам е Е951
захарин е Е954
цикламат е Е952

2/ защо са нужни 4 (четири!) подсладителя за една боза!
IMG_3271

3/ всички тези съставки, без значение как са изписани и макар и разрешени по Европейските стандарти, са забранени в някои държави защото са считани за канцерогенни.
например Е952 е забранен в САЩ и UK като канцерогенен

Знам, ще кажете, но Е-та има във всичко. Не във всичко, но в голяма част от готовите, пакетирани храни. И да, не всички Е-та са вредни. Но с елементарно приложение на телефона ви или бързо търсене в Гугъл може лесно да се намери кое е считано за вредно и кое – не.
Разбира се всеки прави своя избор сам. А четенето на етикетите, нищо че понякога са с твърде малки букви, си заслужава, мисля си.

Информация за E-тата има и в Wikipedia и доста добре разписано в BB Team

Постът на VarnaSummer за боза Анет и за бозата във Варна общо

Писах още: „най-злите „родни“ храни

п.с. с цел проверка взех и няколко вида топени сирена с подозрителен брой Е-та и признавам, при тях нещата бяха ОК, поне по етикет

Теория за всичко

0532592001410520807_0

Колко хубава филмова серия по кината тези дни! След невероятно добре разказаната история на великия математик Алан Тюринг, ето и тази на великия Стивън ХокингТеория за всичко!

За разлика от Алан Тюринг, за когото светът научи наскоро, особено частта от живота му, свързана с разбиването на Енигма и промяната хода на Втората световна война, за Стивън Хокинг като че знаем повече. Поне за теорията му за черните дупки и Големия взрив. И все пак – изключително любопитно е да се проследи животът на толкова необикновен човек, учен, гений като Хокинг. За силата на мисълта, която надмогва предизвикателствата на физическото състояние на тялото. За силата на духа и живота.

„Докато има живот, ще има надежда.“

Силно препоръчвам да се гледа.

Игра на кодове.

The-Imitation-Game-Poster

Признавам си – този филм истински ме съблазни. С историята си – необикновено необикновена, глобално значима, истинска, чиста, мащабна. Да, необикновено необикновена история, разказана по изключително необикновен начин.

Математиците може да звучат като скучни хора и вероятно понякога са наистина такива. И Алън Тюринг е именно такъв. Но геният не може да остане мирен, незабелязан, без въздействие върху хода на историята и върху всички нас.

И защото забравяме историята си. И защото не си взимаме поука от нея. И защото истината, дори дълго да чака, винаги рано или късно изплува. А великите хора остават велики дълго, дълго след като са напуснали материалния свят.

Задължителен.

slow down. има нужда. има и как.

IMG_2659
защото светът ни е насляпо забързан, вероятно заради нарастващата ентропия, или пък от чисто човешката природа да иска още и още, понякога ни се случват случки, които ни карат да поспрем, да се замислим, да намалим темпото

признавам си, търся своите начини за slow down отдавна. но да се противопоставиш на всичко наоколо, на темпото на другите, на живота не е лесно

някои мои начини:
– грижата за градината;
– рисуването;
– свиренето;
– писането;
– ходенето на театър и кино;
– времето с приятели в бавно кафе или вино с приказки;
– времето в планината, сред природата, то е задължително бавно;
– да послушаш птичките сутрин;
– да медитираш;
– да почетеш стихове;
– да напишеш писмо на хартия до любим приятел;
– да погалиш тревата;
– да прегърнеш дърво в парка;
– да поспреш и послушаш уличните музиканти;
– да послушаш дишането си;
– да послушаш себе си.

и някак е нужно още забавяне, и още, и още …

Куче от станиол. От студентска задача до национална кампания

IMG_2937

Харесвам хората, които действат с мащаб и успяват да излязат от собственото си малко битие, за да помогнат и направят нещо за другите. Вярно е, че няма много подобни хора. Но имам късмета да срещам такива. И винаги ме завихрят.

В случая говоря за Мария. Мария Василева е учител, родител, студент, активен човек. В курса ни по онлайн комуникации в НБУ тази година реших да обвържа проектите за оценка със социални кампании по избор на всеки. Докато други студенти се оглеждаха какво да подхванат, Мария започна една идея, в която въвлече толкова много съмишленици, че вместо нещо проформа само за оценка в един от курсовете си, превърна задачата в национална кампания!

Говорим за Куче от станиол. Учениците от 44-то училище, учениците от НПМГ София, студентите от НБУ и много организации се включиха в помощ на Фондация Очи на четири лапи и канят всеки да се присъедини. Целта е да съберем за две години 15 000 лв. нужни за отглеждане и обучение на едно куче-водач на незрящ човек. Кучето е Макси (бебето на снимката) и  е прекрасно. Целта е ясна, а средствата са още по-благородни – да събираме цветни метали битови, да ги предаваме за вторична преработка и събраните средства да даряваме. Звучи като не трудна задача, да видим ще се справим ли.

В подкрепа на кампанията при старта на Куче от станиол дойдоха много незрящи, вече разполагащи с кучета. На снимката виждаме Жан, горд водач на Панчо. На снимката са и Албена, човекът в основата на Фондация Очи на четири лапи, както и треньорите, обучаващи кучетата.

Хайде, ако искате – включвайте се!

Най-малкото с лайк тук.