Ура за Мая и безопасните детски площадки! Когато търсиш отговори, ги намираш!

mt (1)
Мая Цанева е съосновател на Гражданската инициатива за безопасни детски площадки, която включва над 900 граждани. Мая е журналист на свободна практика и блогър. Заради важността на темата, отдадеността на Мая и защото е за общото благо – направихме това интервю.

Как и кога се зароди идеята за инициативата ви за безопасност на детските площадки?
Идеята за Гражданската инициатива за безопасни детски площадки се роди преди около година и половина. Тогава разбрах колко е трудно да получиш в срок адекватна информация за ремонта на детска площадка. Не съм първата с този проблем, но като човек, който се занимава с комуникации, съзрях възможност заедно със съмишленици да подобрим взаимодействието между гражданите и общинските, държавни институции, и най-вече да научим хората какви права и задължения имат, как могат да се грижат за площадките за игра. Всъщност се заех с предизвикателството заради градинката, където синът ми играе, но се учудих искрено, че само с един пост успях да събера достатъчно съмишленици, които искат и търсят начин за промяна. Тогава се събрахме със Стилияна, Деница, Таня, Цвети. Сега към ядрото на организацията се присъединиха и Доротея, Владимира, Юрий.

Лесно ли се намират съмишленици за тази кауза и какво постигнахте до момента?
И да, и не. Факт е, че бързо се събрахме достатъчно хора, за да стартираме. В същото време има голяма „спяща“ маса недоволни, които трудно се задействат или очакват друг да го направи. Редно е да кажа, че има и много обезверени граждани, които са се отказали. Но за година и половина успяхме да активизираме достатъчно будни хора и доброволци, които да пращат редовно сигнали, да търсят отговори настоятелно, да се грижат сами за площадките за игра. Гордеем се с доброволчеството в полза на площадките за игра, което задействахме.
Общинските власти ни познават добре като „майките“ и рядко срещаме отказ или нежелание за среща. В нашата общност има над 900 граждани, подкрепят ни сродни организации, медии.
По наша инициатива Столична община разработи подробна интерактивна карта на детските площадки, която за момента се ползва предимно от специалисти. Организираме доброволчески акции по почистване и обновяване на местата за игра с помощта на общината и дарители, създадохме и разпространяваме информационни материали. Компании ни търсят за развиване на корпоративна социална отговорност. От два месеца провеждаме обществени обсъждания за приоритетите на районите за изграждане и поддържане на площадките през 2018 г. Предстои скоро да се регистрираме официално и като неправителствена организация.

Има ли чуваемост и разбиране в институциите по темите за безопасността на децата на площадките или по-скоро има административно прехвърляне на отговорност? И в крайна сметка под чия опека са градинките и съоръженията за деца в междублоковите пространства?
Когато търсиш отговори, ги намираш. Инициативата стартира с търсене на дълго отлагани отговори и ги получихме. С раздвижването на гражданското общество по темата за градската среда, детските площадки се превърнаха в „горещ картоф“ за всички. Ние се оказахме в подходящото време да мотивираме и активизираме повече хора да питат за състоянието и безопасността на местата за игра. Като цяло Столична община ни чува, слуша и се опитва заедно с нас да промени ситуацията. Разбира се, има районни управи, които са пасивни, но има и проактивни.
Ние настояваме за единна общинска структура, която да се занимава с изграждането и поддържането на детските площадки. Сега за тях се грижат районите, дирекция „Зелена система“, някои градинки са общински, други- строени по евро проекти… Това възпрепятства взаимодействието с гражданите, които искат бързи отговори “на едно гише“. Разбира се, има Контактен център, както и няколко платформи за подаване на сигнали, но като цяло информацията и отговорите не са „на едно гише“.
В края на 2018 г. изтича срокът, до когато България трябва да приведе площадките в състояние по строги правила за безопасност. Но бюджетите за изграждане и поддържане на местата за игра и на междублоковите пространства са малки и общините наистина трудно избират коя да е първата в списъка за ремонти. Ние не искаме всички площадки да са еднакви, нито желаем старите площадки да изчезнат. Ако са безопасни за възрастта на децата, по-важно е да ги има, за да могат хлапетата да играят навън.
Но най-важното е да се развие диалог и взаимодействие между гражданите и институциите, за да може планирането, изграждането и поддържането на площадките да е наша обща отговорност. Има златни възможности, които чакат да бъдат оползотворени.

Какво планирате – как ще продължи тази битка?
Надяваме се да успеем да подготвим и представим промени в нормативната база на общинско и национално ниво на темата. Също така да привлечем съмишленици и от други градове, да ги вдъхновим и подкрепим. Ще продължим с доброволческите акции, за да превърнем площадките от общински в „наши“. Вярваме, че отговорността за това къде играят децата ни е споделена.

Какво си пожелаваш?
Мечтая да ме запомнят като Мая от Гражданската инициатива за безопасни детски площадки. Дотогава съм „Майката на детската площадка“.

За подробности: https://www.facebook.com/safeplayground.sofia/

Маратонът на София 3 км – подготовка и участие. От първо лице.

IMG_1161

Имам един специален приятел и колега – Петър. Преди години Пешо е участвал в маратона в Ню Йорк и с това той е герой за мен. Да, много хора участват в маратони и всички те са герои. Но Пешо е специален – има силно намалено зрение и за него участието на маратон е още по-голяма работа. Та, Пешо бе този, който отново тази година сръчка моето желание за по-здравословен живот и по-редовни упражнения и ме подтикна към реализирането на един от плановете ми – да съм редовен участник в Маратона на София. Та с него се регистрирахме двамата за най-малката дистанция тази година – 3 км.

Ще кажете – какво са 3 километра – нищо не са! И ще сте прави. Но за начало 3 не е лошо. Тук ми се иска да разкажа за подготовката ми, да споделя опит. И да си обявя публично, че догодина с Пешо ще се подготвим за 10 километра!

Как мина подготовката за Маратона на София 2017?

Започнах късно. По принцип от няколко години тренирам, къде редовно, къде не толкова. Основно със свободни тежести тренировки с моя мил треньор Марто. Ноооо лятото винаги се отпускам, трудно намирам време в графика си и това не е добре. С времето се научих да ценя и да се радвам на лекото напрежение в мускулите през деня след добра тренировка сутрин. И да – тренировките преди работа ме тонизират и усмихват.

Тичане му е майката. Та, две седмици преди Маратона, когато попълнихме с Пешо формуляра на сайта на Маратона и вече връщане назад нямаше, започнах всяка сутрин на тичам. Първите дни едва пробягвах по 200-300 метра, после почивка с бързо ходене, после пак. Поетапно увеличих километрите на 1, после на 2 и в последните дни – по 3. Дишането пооправих. Ходенето за почивка между километрите тичане – също. Тичах на пътечка във фитнес залата и в нашия квартал. Ако нямах достатъчно километри за деня – добавях с доста ходене вечер. За 3 километра се чувствах подготвена в навечерието на Маратона.

Храна. Вода. Сън. За да са добри тренировките и ефектът от тях най-важен е балансът храна-вода-сън. Намалих храната. Става по естествен начин. По-лекото тяло се справя с километрите по-добре. С водата по принцип нямам добри навици. Което, знам си, не е добре. Бях на хубава лекция за пиенето на вода и за фитолизин наскоро и това допълнително ме мотивира да приемам повече, за да се чувствам по-добре. Често усещането за глад е всъщност не добре разпознато усещане за жажда. Бъбреците също страдат. Напоследък активно работя по тази тема. Около Маратона бях постигнала добър баланс. За съня също работя – около Маратона успявах с добър сън и ранно лягане (преди 11) и около 8 часа на нощ. Съчетано с доброто движение и по-леката храна – получаваше ми се.

Добрите навици в ежедневието. Митко от BB-Team все повтаря, че добрите навици са тези, които сме успели да направим ежедневие. Почти две седмици по-късно все още се справям добре с движението (почти всяка сутрин – тренировка). По балансираното хранене, прием на вода и сън все още имам какво да намирам като дисциплина. Но едно е ясно – живот и здраве с Пешо сме убедени, че догодина сме на 10 километра четвърт маратон и се готвим!

p.s. Благодарност на екипа на Маратона на София за наистина перфектната организация за толкова мащабно събитие! Браво и на всички участвали – за мен бе радостно да видя толкова приятели!

Поля: Мили момичета, обичайте момичешките си части

2013-BCA-Early-Detection-Logo
Преди няколко дена Поля написа това на своята стена във фб. Нямаше как да остана равнодушна, помолих да споделя и тук, а и да си поговорим открито с Поля за рака. Благодаря й, че се съгласи. И вярвам този разговор е важен за всяка от нас.

мили момичета,
от сърце ви моля да обичате момичешките си части, да ги познавате и да ги наблюдавате редовно и внимателно. и моля ви, започнете от днес, от сега, от веднага
(това ще е дълъг пост).
днес ми казаха, че вече нямам рак. в смисъл, че са махнали тумора изцяло и че нямам разсейки в близките лимфни съдове. и че ще трябва да пия лекарства и да ходя на радиотерапия известно време, но след това се предполага само и единствено наблюдение няколко пъти в годината.
моята битка е къса (за сега). усетих копеленцето много рано, и здраво натиснах да се отърва от него. дадох си сметка, че нещо не е съвсем ОК към края на юни и ме оперираха на 29 август след ред процедури, включая и смяна на хирург по мое желание.
къса е, понеже копеленцето беше успяло да порасне до 3см в най-добрите си дни, като са го махали е било по-малко от 2см в диаметър.
а можеше да е много по-зле, можеше да е ад. ад, в който, убедена съм, поне една жена, която познавате, е била.
битка, която, убедена съм, поне една жена, която познавате, е загубила.
моята битка не е приключила още съвсем, но аз от днес живея с идеята, че съм спечелила войната. защото го хванах рано, защото потърсих помощ, защото поисках второ мнение в момент, в който загубих доверие. все неща, които, вярвам, всяка от нас може да направи.
моля ви, обичайте женските си части. важно е. важно ми е.

The_Birth_of_Venus_detail_-_Venus
Ето и разговорът ни с Поля, дни след операцията й.

Как, какво, кога да правят жените, за да се предпазят от рака?
основното е така клишираната профилактика. опознаваш тялото си и го следиш. в случая с гърдите (какъвто е моят случай) си е направо лесно – описано е и го има навсякъде и по листовки, и в интернет.
за мен рецептата грубо е: след първият ми специализиран преглед се прибрах и се „запомних“ като здрава, след което веднъж на 2-3 седмици се „преглеждах“. то си става инстинкт почти, а и не изисква допълнително усилие. спокойно може да се попритиснеш тук-там под душа и да се тестваш за новости. по принцип гърдата променя консистенцията си малко спрямо месечния цикъл, жлезата може да се втвърди и уголеми около овулация или мензис – това не е задължителна индикация за проблем. но ако се познаваш и забележиш тряйно втрърдяване на нетипично място или в по-голям размер, и това се позастои и не се усеща нормално – добре е да потърсиш специалист.

Как се справи ти? Има ли таен ключ?
ми аз не съм се справила още напълно. тепърва предстоят разни неприятни неща. усетих го рано. в този момент вече бях живяла почти 2 години на острова, но още нямах GP & NHS number: не виждах защо да се хабя. като се позаседя копеленцето и ми стана притеснено си изкарах регистрациите и номерата и отидох на лекар, от там се почна сагата със специалисти, хирурзи и чудеса, но тук почти всички са мили и отзивчиви, а и нямат право да ти откажат ако всичко ти е изрядно.
няма таен ключ. аз това работя – с рак се занимавам, с клинични изпитвания. шансовете винаги са по-добри ако е хванато по-рано. другото е да искаш да живееш, да имаш някакъв смисъл, и да имаш хора около себе си. те са ръка за ръка тези неща. а, и е добре да си ползваш главата все пак. в смисъл, да не се увличаш по световни конспирации, ми да идеш на лекар, а ако нещо не усещаш както трябва и на втори, и на трети. аз смених специалист тук и не съжалявам. проработи добре. мисля може навсякъде да се направи.
откакто си чух диагнозата (подранил подарък за 40тия ми РД) бачкам още по-мотивирано… рак. ще го пребием скоро. човек ако му се занимава, ще види, че вече повечето онко-диагнози НЕ са смъртна присъда. всеки ден излизат нови терапии, все повече хора са излекувани. днес съм смъртник, утре столетник, така де

Кой помогна най-вече? Силният ти дух, хората около теб, лекарите?
тепърва предстои да разберем
хората около мен определено са ключови – благословена съм с обкръжението си. без лекарите за никъде не сме също. аз съм инат, при това доста голям. знанието, че това не е смъртна присъда, че е овладяемо, че не е непреодолимо, че всеки ден се случва нещо ново, което рита шибаното копеле все по-далече и далече от нас и от страха ни и че скоро ще сме се справили с него напълно, и че (и това е толкова сладко) аз ще съм част от това справяне


Илюстрация: фрагмент от Раждането на Венера на Ботичели (1486)

Зеленчукови композиции идеални за компост

kompost

Това са отпадъците от подготовката за една семейна вечеря.
От една семейна вечеря. Салата. Зеленчуци за яденето. Около 200-250 грама обелки, семки, дръжки. Понякога може да достигне до килограм (динени кори, кори и семки от пъпеши, например). Ако се умножи за обяд и за вечеря стават около 0.5 кг на ден. Умножено по 300 дена в година прави около 150 кг. Да, 150 кг органичен отпадък, който отива в общия кюп отпадъци. От всяко семейство, от всеки вход, блок, къща, квартал на всеки град.

Ако дори малка част от нас компостират тези 150 кг годишно то това е био маса, която може да се превърне в прекрасна почва за зеленината около дома, блока, градинката в квартала. А и може да се спести разход за извозването на този отпадък към сметището.

Какво може да се компостира ли? Всякаква био маса – листа, обелки и други остатъци от плодове (ябълки, диня, пъпеш, круша, банан, цитруси и още и още) и зеленчуци (листа от зеле, обелки от картофи, семе и дръжки от чушки и още и още), черупки от яйца.

Другаде семействата са насърчени и дори на места задължени да компостират или изхвърлят био масата за компост в отделни контейнери. За това получават облекчения от данъци или глоби, ако не го правят.

Крайно време е това да започне да се случва и у нас.
Лесно е. Не е мръсно. Ползите са големи. За всички нас.

За компостирането писах още:
И пак ви казвам – компостирайте
Всеки може, навсякъде може
Моят начин лесно да изхвърлям разделно
а и едно чудесно видео с Любо Ноков, за който още не го е гледал, патриотично видео – тук.

Три пъти Ура за Инес! С пожелание да сме Inspired. Fit. Strong.

14102559_10157338665250075_8783488385554033788_n

Инес Субашка – Inspired. Fit. Strong. е име, което предполагам сте чували. Инес е вдъхновяваща, силна, лъчезарна. В допълнение познавам от няколко години Инес и знам, че притежава ценни качества, каквито ми се ще да имат повече хора – позитивна е, неуморно трудолюбива, последователна и човечна. И нищо от това не е преувеличено.

Наскоро Инес издаде и първата си книга. Имах честта да я чета още в работен вид, а сега препрочитам с наслада и вярвам тази книга ще мотивира мнозина за лична промяна.

Коя е Инес, която не познаваме? Зад книгата, отвъд снимките и споделеното в залата, в социалните мрежи?
Всъщност, Инес е това, което виждате, защото аз не се опитвам да бъда някой за пред другите и да имам маска и да създавам илюзия за себе си. Аз съм обикновен човек, който обича да споделя себе си, да предизвиква себе си и да разширява зоната си на комфорт и да открива нови възможности и после да подава ръка на другите, за да се осмелят да опитат и те. Може би единственото, което не всички осъзнават е, че аз не съм по-различна от тях и аз също имам емоции; дни, в които не съм на гребена на вълната; моменти, в които умът ми се опитва да ме пречупи; моменти, в които не кипя от ентусиазъм – просто не се идентифицирам с тези моменти и емоции и се опитвам осъзнато да ги приема и после да ги трансформирам.

Разкажи за тази книга – как се роди? Доволна ли си?
Тя по-скоро се материализира. Отдавна я имах в ума си, но като всяка мечта, преди да бъде реалност, трябва да мине време – такова, в което да преживееш всичко необходимо, което да те направи достатъчно способен, мъдър и знаещ, за да се получи добър краен резултат. Книгата е резултат от желанието ми да подредя логически всичко, което научих за здравословното хранене и да помогна на другите да видят себе си между страниците, да си вземат по нещо и да се чувстват малко по-уверени и по-здрави.

Какво искаш да промениш у хората?
Искам да им покажа, че когато човек знае, има свободата да избира. Много хора прекарват живота си, сляпо следвайки нещо, което очевидно не им върши работа. Губят доста време да следват, без да отделят нужното време да разбират. Иска ми се хората, да започнат да се вслушват повече в тялото си и по-малко в това какво другите казват, че е правилно. Да осъзнаят, че за промяната няма точно време, подходяща възраст и че всеки един момент е правилният. Да осъзнаят, че няма значение в какво състояние са сега – че това, което са е резултат от изборите, които са правили и че моментът, в който започнат да избират различно, започват да получават различни резултати.

За какъв свят мечтаеш?
Мечтая за по-осъзнат свят. За свят, в който хората са разбрали, че животът не се случва НА нас, а ЗА нас. Свят, в който хората се вдъхновяват повече от бъдещето, което им предстои, вместо да гледат назад към миналото и непрестанно да се препъват в бъдещето. За свят, в който всеки осъзнава своето съвършено несъвършенство и го използва като предимство.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си най-вече да съм здрава и все така да не позволявам на външния шум, да заглушава вътрешния ми глас, убеждения за това какво е правилно и интуиция за това на къде искам да вървя.

#щесесправим с климатичните промени

IMG_9365

Тази седмица се случи първи от поредица дебати на Горичка с тема Климат: Ще избегнем ли катастрофата?

2015 г. е ще бъде най-горещата година в историята, измествайки 2014 г. от първото място. Температурата на планетата вече е почти с градус над нормата отпреди началото на Индустриалната революция.

Времето ни за реакция вече не тиктака в часовника, а в термометъра, защото според учените имаме право само на още един градус затопляне.

Преминем ли го, идните поколения ще станат свидетели на необратими процеси в една планета, намираща се на прага на тежко боледуване. Горичка вярва, че никой от нас не би искал да завещае на децата си свят, изгубил перфектния си баланс, и бъдеще, белязано от природните бедствия, превърнали се от аномалии в ежедневие.

Моето мнение напълно съвпадаше с това на Боян Рашев и Димитър Мирчев – #щесесправим

Три силни аргумента в подркепа на тезата, че човечеството ще се справим с климатичните промени:

  • хората сме се справяли винаги, т.е. винаги когато сме се справяли 🙂
  • има много, различни, малки решения, които в комбинация ще проработят
  • да, малко хора споделят притесненията покрай климатичните промени, освен учените и част от политиците, но коя ревоклюция, коя промяна не е случена именно от малка група, но много мотивирани и ентусиазирани хора?

В допълнение – вече доста хора знаят. Доста политици знаят. Доста корпорации знаят. Знаят за промените. Знаят за устойчовостта. И действат. Малко по малко. Но с все по-големи крачки.

Лично аз разчитам на личната отговорност на всеки. Вярвам, че хората мислят и действат.

Вярвам, че ще се справим!
Но за да се случи наистина – всеки трябва да помага.
Хайде!

p.s. комплименти за Горичка, че продължават да говорят! Браво на Маги и Апостол за модерацията! Идеята да се гласува с капачки и бутилки бе чуууудесна!

Из София с велосипед – теми за размисъл и действие

IMG_7970

В последната година-две съм доста често из София с велосипед:
защото е удобно – бързичко се придвижва човек,
защото е приятно – движението е полезно и добро,
защото е щадящо за природата – няма вредни газове в атмосферата.

И няколко теми постоянно ме занимават, докато съм на велосипеда:

. Велоалеите. Чудна е велоалеята, която ми е удобна до офиса – по Цар Борис III, но е единствена такава в София. Нужни са още много. А изградените напоследък са странни – освен неочакваните им завои и стеснявания, най-често завършват в никъдето и човек се чуди от къде да мине. Мисля, че са проектирани и реализирани от хора, които никога не са се придвижвали из града с велосипед.

. Въздухът. Често, наистина доста често е кошмарно да се диша, докато се кара велосипед из София. Защото е мръсно и човек се задушава или едва диша. Това идва от колите наоколо, разбира се и от фините прахови частици, с които градът ни се нарежда сред най-мръсните в Европа. И не ми казвайте, че не е така. Пешеходците дишат същото, но по-рядко го усещат осезаемо. И това е доста, доооста неприятно, повярвайте.

. Улиците и тротоарите. Не са мислени никак и не са обгрижвани никак. Всички го знаем. Но минавайки на колела – с детска количка или велосипед – изживяването е още по-силно. Дупки, разместени и липсващи плочки, нулев наклон при подходите към тротоарите, а някои места са направо непроходими между паркирали автомобили.

. Велопаркинги. Къде да си оставиш велосипеда – със съвсееем малки изключения – няма къде. Връзваш го по стълбове и дървета. Много се дразня да се налага да развалям рахата и моля пазачите на банков клон или офис да ми наглежда возилото.

. Толерантност. Имаме тепърва, като шофьори и като велосипедисти и като пешеходци да си формираме навици. Не виня никого. Просто констатирам.

Добрата новина е, че въпреки горните пет теми хората в София, които предпочитат да се придвижват на велосипед са все повече и повече. Значи промяната е в действие! 🙂

Ето такива теми на колела из София. Може да има и още.
Ти какво мислиш?

и пак ви казвам – компостирайте

IMG_4597

 

Дори да нямате зеленчукова градина, дори да нямате цветна леха пред блока, дори ама никак да не ви се занимава със земеделски дейности в градски условия – компостирайте!

Компостирайте. Компостирайте. Компостирайте!

Защо да компостирам? – питате. Ето три разумни причини защо:

1/ ако компостирате боклукът, който изхвърляте в кофата за боклук, общата, ще е доста по-малко, някъде между 25 до 50 процента, а това означава по-малко транспорт, по-малко замърсяване, особено ако го правим повече от всички нас;

2/ ако компостирате създавате условия и в идните години зелените площи около жилището ви да са зелени и пълни с растителност, защото компостирането обогатява почвата и я прави отново жизнена;

3/ ако започнете да компостирате ще привлечете и съседите да го правят, ще приучите и децата си да го правят и може би ще имаме почва и в бъдеще, а няма тотално да я изтощим в идните няколко десетилетия.

Какво да компостирам? Писах тук.

Апропо – на не малко места по света домакинствата, които компостират, са с намален 30 до 50% далък смет. Мисля че е време да помислим за това и да си го поискаме от Кмета. Ако не друго – това също може да е добър мотив.

И пак чудното видео на Любо, в което разказва подробно за най-ценното ни нещо – почвата.

компост и компостиране: всеки може, навсякъде може

IMG_1917

Както вече е ясно – почвата е едно от най-големите ни богатства и трябва да я пазим и да се грижим за нея. Любо Ноков великолепно разказа за това на TED

Но повечето хора си мислят, че нямат какво толкова да направят за почвата. А аз мисля, че всеки може. Отговорът е лесен – компостиране.

Компостът е място, на което изхвърляме органичните отпадъци в нашето ежедневие. Има различни начини да се компостира – от специален контейнер, който тук-там общините дават, други си купуват, трети – сглобяват от дъски, до просто дупка в земята, в която последователно зе изхвърлят пласт след пласт всички органични отпадъци от дома.

Ние имаме компост вече може би три години, тук в София. В него слагаме всичко – обелки от ябълки, картофи, чесън и лук, зеленината от репичките, корите на дините – всичко. Да, компостираме и есенните листа от дърветата, черупките от яйца, семките и вътрешната част, освен обелките от тикви, пъпеши, нар – всичко.

Изключение, у дома с нашия компост, правим с корите на цитрусовите плодове и бананите, защото използваме компоста за торене на зеленчуковата ни градина и преценяваме, че силно третирани плодове е по-добре да държим далеч от бъдещата тор за градината ни.

Компост може да се обособи около всеки жилищен блок, във всеки двор или в ъгъла на зелена площ между блоковете.

Компостът не мирише и не пречи на никого.

Компостът, освен че помага да имаме обогатена почва, и намалява с не малко колиграмите общ боклук, извозвани от боклуджийските камиони.

На рисунката Али е показала как се случва компоста.

Писах още: Градско земеделие – алтернативни саксии за разсад, Началото на градината

Кърменето е навсякъде!

EU France Italy

Кърменето е навсякъде!

Та кой се храни в тоалетната, че да трябва майките да кърмят там?!
Дори в Европарламента се кърми!

Майки,
няма по-свещено нещо от кърменето и по-важно нещо, което да направите за своите деца!

Кърмих трите си деца навсякъде. И вуниверситети, и в паркове, и по спирките на градския транспорт и в трамвая, и на плажа, и на плажа, и в офиса и в чужди офиси. И да, няма, няма, няма нищо нередно в това!

#кърмене #майчинство #свобода
o-WHEN-NURTURE-CALLS-2-900