Тонове вдъхновение и мечти в действие „Аз мога – тук и сега“

IMG_0052

Тези дни се провежда поредната СУПЕР лятна академия Аз мога тук и сега. И аз отново съм тук, в Девин. Срещаме се с 40 прекрасни млади хора между 7 и 12 клас и заедно с 10-15 ментора, лектора от топ ниво (Гео Линков, Жоро Малчев, Вася Атанасова, Цвети Тенева, Ники Тенев и още и още) и правим заедно това чудо насред планината.

Започнах лекцията си нетрадиционно днес и помолих участниците да напишат по една своя мечта. Събрах листчетата пълни с мечти. Уау! Впечатляващо! Затова и споделям!

Трите най-алтруистични мечти:
Да оставя света едно по-добро място
Да обучавам и помагам на другите
Да съм възможно най-полезен на другите хора

Следват най-конкретните и най-забележителни с това мечти:
Да правя филми в LA, NY
Успешен бизнес с автомобили
Собствен моден бизнес
Уеб дизайн фирма
Да имам успешен Amway бизнес
Да създам най-добрата игра в света
Да бъда технологичен визионер
Да направя иновация в изкуствения интелект
Да създам екип водещ в технологиите с изкуствен интелект

Следват професионалните мечти:
Да правя анимации
Да се реализирам професионално в България
Да стана Android developer
Мечтая да стана капитан
Да стана маркетинг експерт
Do what you love, money will follow
Реализиран PR

И по-общите:
Хубава работа, семейство
Успешна кариера

И още по-общите:
Свобода (няколко пъти)
Успех (няколко пъти)
Щастие (няколко пъти)
Хармония
Промяна, революция

Много се радвам на мечтите. Те не са на някого конкретно, макар отделните хора да ги записаха на листчетата си. Те са общи. Затова и ги споделям. Те са големи. Всяка от тях. Заедно – още повече. Тези мечти (могат да) променят света.

Протестирам винаги, когато някой безотговорно каже, че от младите хора в България нищо не става, че нямат мечти, амбиции и желание за нищо. Това не е вярно! Горният списък е добро начало за оборване на всеки негативизъм в тази посока!

IMG_0055

Благодарна съм! Поздравления за организаторите и всички участници! Продължавайте!

p.s. За утре съм приготвила супер специална презентация по подсказка на Вася след днешната ни тема за това какво е успехът. Темата ми утре е за неуспеха. Ще споделя свои грандиозни провали.

Ура за „Френе“, Николета и свободното образование и в Бургас!

_DSC7024

Николета Петрова е от онези прекрасни млади хора, действени вместо мрънкащи, правещи вместо чакащи, смели вместо обвиняващи. Признавам си, свързани сме. Не само с това, че бе от любимите и значими учителки на Томи, но и с това, че имаме важни общи каузи – свободното образование, чистата природа, човешките отношения. Ники е борец и няма как освен да вдъхновява и да не респектира и да намира подкрепа. За нейната мечта, превърната в реалност, да има свободно образование и то да се случва и в Бургас си говорим днес.

Как се срещнаха Ники и Френе – как ти хрумна идеята? Кои бяха най-стръмните моменти в реализацията й?
Висшето ми образование беше времето, когато осъзнах, че на мен, всъщност, ми е било доста скучно в училище. Бях почти двайсет годишна, когато за пръв път видях смисъл в това, което уча и се замислих каква е причината за това. Отговорите са прости: в университета за пръв път бях избрала сама това, което учех, преподавателите бяха хора, с които можех да говоря свободно и нормално, повечето неща бяха по-скоро пожелателни, а не задължителни, което от своя страна ми носеше спокойствие и един нов тип отговорност към това, което правя, с колегите бяхме екип, не просто състуденти. Вярвам, че основата на доброто образование е именно това – спокойната и дружелюбна среда, в която учиш и се развиваш без натиск, подкрепящи хора, с които си в екип и най-важното – смисъл и цел, които да следваш и в които да вярваш. Първото място, на което имах щастието да преподавам, ми показа, че всичко това е напълно възможно, и освен че е възможно, се случва по най-естесвения начин. Работейки там, идеята за Училище -такова, каквото вярвам, че трябва да бъде, започна все повече да ме тегли към Бургас – там, където усещах, че има нужда да пренеса всичко, което бях научила и където да продължа да уча. Най-трудно за мен беше началото. „Откъде да започна?“ – това беше въпросът, който си задавах всеки ден. Благодарение на хората около мен, които припознаха Френе и като своя кауза, Френе заживя в Бургас и започна да се развива. Френе го има благодарение на вярата в доброто образование за децата в Бургас. Стръмни моменти има, но благодарение на това, че сме все повече, тези моменти минават все по-бързо и по-лесно.

А най-симпатичнитре и мили моменти?
Моментът, в който Макс осъзнава, че чете.
Моментът, в който Борко довършва проект по Архитектура.
Адриан преодолява страха си и се пуска по въжен тролей.
Ежедневните прегръдки между децата.
Радостта от нови книжки.
Сълзите от щастие в очите на родител.
Нетърпеливите детски погледи в началото на деня.
Изписаната от децата стена в края на годината:
„Обичам да пиша“, „Обичам да чета“ , „Обичам английския“, „Обичм Цвети“, „Обичам Френе“….

Как мина лятото с децата?
Летата са най-чудесното време за учене, колкото и парадоксално да звучи. Докато децата са във ваканция, са отворени за всичко ново около себе си. Няма ги стресът и напрежението, дните са пълни с нови преживявания и нови приятели.
Тази година темата на Лятна Академия Френе беше „Назад във времето“, с акцент към Странджа. Потопихме се в история, фолклор, архитектура, бит, култура, флора, фауна… Знанието е безкрайно! Това, което показваме на децата чрез мултидисциплинарните програми, е колко интересно може да бъде всичко, докато едновременно учиш, играеш и преживяваш. А най-голямото потвърждение за резултата от това, е радостта, с която идват всяка сутрин и ентусиазмът към всяко занятие.

И какво ново предстои от септември за теб и екипът ти?
Тази есен Френе ще обживее сградата на едно прекрасно училище в центъра на Бургас. Сградата е на ул. Лермонтов 11 в Бургас. Това, което предстои през тази учебна година, е да въведем първата в Бургас целодневна форма на обучение от алтернативен характер, която да е съобразена с Държавните образователни изисквания, но и да надгражда уменията и развитието на децата в начален курс. На мен и на екипа на Френе ни предстоят много нови емоции около новото училище, заредили сме си раниците с куп нови идеи и чакаме предизвикателствата на новото начинание с отворени сърца.

За какво мечтаеш? И какво си пожелаваш за тази учебна година?
Мечтите ми са от доста шарен характер … От въжени люлки, висящи от таваните в училището, до промяна в мисленето на хората. Като се замисля, ако имаме въжени люлки, на които да сядат повече възрастни с книжка в ръка, промяната в мисленето ще стане доста по-бързо.
Пожелавам си нестихващо вдъхновение и снежна бургаска зима.

14171950_10210636629502370_825320668_n

За Френе: Френе е първият център в Бургас, който предлага алтернатива на държавната образователна система. Нашата дейност е допълващо звено към стандартното образование, което развива и възпитава личността в децата всички онези качества, които поради една или друга причина, не са приоритетни за училището в момента. През учебната година ни посещават групи от подготвителен и първи клас, които от тази година ще могат да се обучават при нас и целодневно, а това от своя страна, е нещо напълно ново за града ни. Водим се най-вече от желанието си да създаваме цялостност и връзки в процеса на обучение, любов и желание към знанието и среда, която да подкрепя посоката на развитие на всяко дете. Програмите ни са мултидисциплинарни, разработваме ги най-вече ние във Френе, като подбираме подходящи теми и материали специално за децата, с които сме през годината. Във Френе дисциплините, в които децата се обучават и ценностната система, която възпитаваме, са комплексно свързани и създават един цялостен поглед за света.

Дайте по един лайк във фб, споделете инфото и сайта им с хора от Бургас, които търсят и очакват свободни форми на образование.

Промяната е в действие! И никой не може да я спре.  

Ура за Байчо и 9 Academy! И покана за включване в Сезон 5

baycho

Байчо Георгиев е от тези хора, които скромно, с усмивка, но и проактивно и без отказване намират и работят за промяната. Без мрънкане. С действие, увереност и професионализъм. Той и група прекрасни млади хора като него стартираха преди 5 години 9 Academy – Бизнес академия, в която в рамките на 9 модула по около месец всеки. Имам честта да срещам всяка година тези чудни хора и да водя обучение по онлайн комуникации, с което искрено се забавлявам и радостта е голяма. Намирам 9 Academy за много смислен, зареждащ и на практика работещ проект и затова го подкрепям.

В момента тече регистрацията за 5-тия сезон на Академията. Поканих Байчо да поговорим за това. Заповядайте!

Разкажи ни за 9 Academy – как дойде идеята, която стартирахте?
Идеята се роди на база на реалната нужда, която беше назряла преди няколко години и това беше голямото количество неструктурирани обучения и лекции на различни теми и без конкретни резултати след тях. Заедно с другите основатели на Академията имахме богат опит в образователната система и организирането на обучения, което беше естествена причина да се опитаме да решим наболелия проблем пред младите професионалисти. С изключителен ентусиазъм работихме по първи сезон – първият вариант на методологията, чрез лични контакти и приятели намерихме подходящи лектори и събрахме екип от 15 доброволци, които обезпечиха Академията. И така вече предстои 5 сезон, 200 участници завършили академията, над 200 организирани събития, над 50 обучители и общество с общи ценности като взаимопомощ, споделяне един с друг на възможности, отношението “предай нататък”.

Какви хора идват обикновено и има ли промяна в годините?
Участниците в Академията са пъстри и разнообразни, което е една от най-големите добавени стойности. В Академията се срещат на едно място ученици от 11 и 12 клас, студенти, млади професионалисти, маркетолози, търговци, счетоводители, юристи, младши мениджъри, хора със собствен бизнес, служители в големи международни компании, майки с деца и др. Магията да се срещнеш с толкова различни хора и да се чувстваш защитен и да имаш възможността да учиш от всички тях според нас е безценна.

Имате ли обратна връзка за успеха на личните начинания на курсистите в годините?
Успяхме да изградим силен алумни клуб и се опитваме да следим развитието на всеки един от участниците, независимо дали разработват собствен проект или се развиват кариерно. Неведнъж вече станахме свиделите на участници, които след Академията решиха да се преквалифицират и да сменят работа, участници, които наеха други участници на работа, лектори, които наеха участници на работа или участници да започнат работа във фирми партньори на Академията.

Кого каните да се включи в новия сезон?
За 5 сезон каним да се запишат всички, които искат да придобият нови знания и умения в някой от деветте модула, всички, които имат желание да получат знания и са готови да допринесат и споделят своите знания и умения с останалите участници. Академията дава достъп до общество от проактивни млади професионалисти, които постоянно търсят нови предизвикателства, учат нови неща и се развиват.

9Academy_season2 (10 of 147)
Кога и как е регистрацията, какви са тънкостите в подготовката на кандидатите за участие?

Регистрацията за сезон 5 вече е отворена и всеки участник може да попълни формуляра за кандидатстване тук. Регистрацията ще бъде отворена до 30 септември. Важно нещо, което трябва да се има предвид при попълване на регистрацията, е, че повечето въпроси са отворени и участниците е добре да отделят време и подготовка за попълването им. След подбора по документи, отличилите се ще бъдат поканени на лична среща. След провеждане на интервютата, ще бъдат избрани и новите 50 в сезон 5 на 9 Academy.

Къде да се намери още инфо по темата?
Информация за сезон 5 на 9 Academy може да бъде открита на сайта на Академията, в официалната страница във Facebook цяло лято ще публикуваме интервюта и впечатления на участниците от сезон 4, а там може да се намерят снимки и видеа от всички предни сезони на Академията. Всички заинтересовани могат да се свържат с нас или през социалните мрежи или да ни пишат на електронната поща: info@9academy.com

Какво е новото в новия 5-ти сезон?
Сезон 5 няма да бъде изключение с изненадите и новите неща в програмата – лектори, нови специални събития и инструменти, които ще използваме за създаване на обучителната среда. През новия сезон ще продължим развитието на специалния допълнителен модул за личностно развитие.
Друга новост още на етап кандидатстване е, че 10-ма от желаещите да се включат в новия сезон ще имат възможността да спечелят стипендия в размер на 50% от таксата за участие. Допълнителните критерии ще бъдат обявени на по-късен етап.

Какво пожелаваш на екипа на 9 Academy и какво на хората, които ще прочетат това интервю и ще проявят интерес?
На екипа на 9 Academy пожелавам една изпълнена с емоции кампания за набиране на нови участници и безброй незабравими мигове през новия сезон, който ние истински съпреживяваме с участниците. На всички, които проявят интерес да кандидатстват, им пожелавам да бъдат дръзки и смели, и да се възползват от всяка възможност, която се отвори пред тях.

Браво за Венко и браво за Успелите

17796802_1394751260548217_5918373815629770393_n

Това е Венелин Добрев, когото мнозина познаваме като Венко – изключително усмихнат, проактивен и позитивен човек. Венко е сред създателите на Успелите и на редица други добри инициативи. Без мрънкане, с действие, ежедневно променя България към добро. Един изключителен човек. За мен е радост, че си поговорихме и мога да споделя тук.

Разкажи за Успелите – как ви хрумна, как го реализирате и развивате?

„Успелите“ започва своята история като всички хубави неща – от един бар във весела компания с хабли бира. Най-общо казано идеята тръгна след един спор с мои приятели, с които тогава се срещнахме в един рок бар в Стара Загора. Тогава всички от нас бяха ходили или плануваха да ходят на студентски бригади в САЩ и някак логично, може би се стигна до въпросът „тук или там“, който прерасна в една оживена дискусия. Повечето от тях смятаха, че един млад човек не може да успее в България освен ако не е връзкар, не е от богато семейство или не се занимава с нещо, което не е съвсем законно. Понеже видях, че нямаше как да ги убедя реших да интервюирам млади хора, които са под 35 години и се реализират в България. Започнах с мои познати, като в началото нивото и качеството беше много ниско. Съвсем скоро след началото се намерихме с Александър Хинков, който имаше опит в онлайн медия и внесе доста ноу-хау и идеи. След това лека-полека започнахме да растем, да се развиваме, да публикуваме повече и по-качествени неща, а в един прекрасен ден се запознахме с Ирина, нашата дизайнерка и Калоян Гаджев, който внесе много полезно ноу-хау от техническа и маркетингова гледна точка. Мисля, че нашето събиране като екип беляза огромният прогрес, който последва. От обикновен студентски блог с периодични публикации ние изубнахме за по-малко от две години до най-голямата положителна медия у нас с около 100 000 читателя месечно, екипът ни от доброволци се разшири главоломно, а между тях намерихме и нашата прекрасна главна редакторка Десислава Иванова, която честно казано ми напомня донякъде на теб 🙂

Чисто оперативно бих казал, че работим на принципа на холокрацията – има определени кръгове, като всеки доброволец според интереса си отразява приоритетно материали, интервюта и отделно може да пише авторски текстове по различни теми. Разбира се, има насоки при развитието на материалите, но цялата ни работа най-вече е основана на свободата във вземането на решения и именно заради това смятам, че „Успелите“ са това, което са днес – всеки човек в екипа е оставил своя белег и отличителните резултати от неговата работа са разпознаваеми. Ние сме като едно семейство зад една думичка от осем букви (Успелите). И ако трябва да съм напълно честен без приносът на всеки един от екипа, най-вече на другите трима съоснователи на „Успелите“ това щеше да си остане един средностатистически студентски блог с прекрасна идея. А сега е една прекрасна идея, която расте, развива се и най-важното – вдъхновява.

Бъдещото ни развитие ще е фокусирано върху бизнес модел, който да ни носи източници доходи от различни източнци. Като започнем с „Носия“, минем през дарения от нашите читатели и се надяваме скоро да си направим електронен магазин. Разбира се, ще търсим спонсорства и реклама, но имаме високи критерии за нашите спонсори. Отказвали сме на няколко пъти на компании, които по един или друг начин не сме смятали, че могат да отговарят на посланието, което искаме да отправим с нашата работа по сайта. В насока на съдържание – ще разширяваме партньорствата си с различни медии, надяваме се да успяваме да привличаме все повече журналисти от други медии в екипа, които паралелно с работата си да бъдат част и от „Успелите“. Скоро решихме да изказваме личните си мнения по различни актуални обществени теми – през прайда до темата за паметника „1300 години България“. Ще се опитаме да се фокусираме върху видео съдържание и повече интеракция с нашите читатели, която и към момента е доста висока, но искаме да сме пионери в тази насока. Искаме не само да сме медия за хората, а хората да са част от медията.

Имаш силни позиции по важни за обществото ни теми. Това не е много типично за младите хора у нас? Или греша?

Аз мисля, че всеки човек, независимо млад или стар има свое лично мнение по всяка наболяла тема – от интеграцията на малцинствата до образователната ни система. Обаче масово хората, а и доста от младите не се чувстват удобно да говорят за това, защото по някакъв начин е загубена средата за дискусия. Това от една страна се дължи на факта, че при дебат по актуални теми се канят хора с подчертани крайни гледни точки, които си крещят един на друг (нормално, рейтинг трябва да има) и зрителите виждайки това остават с впечатление, че масата от хора смята така. Не се чува гласът на аргументацията, а на крайността. И друг голям проблем, който ни води до това е, че не се изслушваме. Ние чакаме другия да се изкаже, за да му кажем, че не е прав без дори да осмислим думите му. Аз лично съм имал подобна ситуация неведнъж (и държа да подчертая, че това отразява личното ми мнение) – по темата с бежанците съм съгалсен, че трябва да приемаме хората свободно, но не трябва да забравяме елементарни мерки за сигурност и проверка на техния истински произход. И когато седна и споделя това свое мнение някъде аз или съм наричан „расист“ или съм наричан „толераст“. Имам същите примери за теми като феминизма, хората с различна сексуална ориентация, малцинствените групи, социализма и още много други. Реагирайки така ние убиваме средата си за диалог, а именно в това се ражда истината – да чуеш другата гледна точка, да я разбереш и ако смяташ, че си прав да се опиташ да я обориш. Разбира се, има хора, с които не може да се спори и те са твърдо убедени в това, което твърдят дори да изложите неоспорими факти, но има и много други, които имат различно мнение от моето или твоето и могат да го променят, или пък да повлият на нашето. Това, което искам да кажа е, че не всеки, който е гласувал за БСП е задължително луд комуняга, не всеки веган обикаля и обяснява на хората как да ядеш пържола е убийство и не всеки бежанец е опасан с динамит фанатик. Но за да променим тези предсатави ние първо трябва да сме готови да изслушаме различно мнение от своето и да приемем, че хората мислят различно. Защото иначе просто гледаме света през своята ключалка и си крещим разни неща, като похранваме крайности.

Всеки човек у нас, млад или стар има позиция по важните за обществото ни теми, която е пречупена през призмата на личния му опит, ежедневие и мироглед. Не всеки обаче е готов да я сподели и защитава. Много го правят, защото не смятат, че ще бъдат чути и разбрани. Или мислят, че няма смисъл. И независимо в кой сценарий попадат трябва да променим това, но да го направим по начин, чрез който самите хора да осъзнаят коя е наистина правилната страна. Трябва да създадем среда за дискусия, в която на преден план стои аргументацията и изслушването на другия, а не надвикването. Мисля, че това би било едно добро начало.

Къде живее доброто и можем ли да черпим вдъхновение за добро от другите?

Доброто живее навсякъде. В мен, в теб и във всеки човек. Добро може да се намери и в привидно лошите хора, както и можем да намерим нещо лошо в добрите хора. Можем да намерим доброто в новините (дано да става все по-често), в нашето ежедневие и работа, но най-хубаво е да черпим вдъхновение чрез доброто, което ние самите предизвикваме. Било то дори в нещо малко като това да купим кафе и закуска на колелите в офиса в понеделник. Това, че някой е щастлив заради ваша постъпка или действие е най-прекрасното чувство, което човек може да изпита и да го мотивира да твори още прекрасни неща.

Как средата ни може да е по-добра за всеки от нас?

Като всеки един от нас стане по-добър и по-взискателен към самия себе си и към заобикалящата го среда. Аз вярвам, че промяната започва от вътре, от самите нас. Не можем да изискваме другите да бъдат по-достойни хора ако самите ние бъдем такива. Не е много добър пример да казвам на приятелите си как трябва да тренират и да се хранят здравословно докато пия 3 бири и хрупам чипс 🙂 Най-вероятно няма да ме послушат. Конкретно за това как нашата среда може да е по-добра смятам, че започва с това да бъдем по-активни като граждани в различни насоки – да участваме в доброволчески инициативи или сами да инициираме такива, да се усмихваме повече, да сме по-любезни с другите и да започнем да вярваме, че нашите собствени действия могат да започнат да носят промяна към по-добро, било то изчистена градинка пред блока, запълнена дупка с чакъл или благотворителна акция. Трябва да бъдем и по-взискателни към институциите и по-малко толерантни към несправедливостта. Когато бият някой не трябва да снимаме с телефона, а да се намесваме или поне да извикаме полиция, като някой полицай ни спре в нарушение не трябва да се опитваме да му бутнем 20 лева, за да ни се размине. Така ние допринасяме за цялостното болестно състояние на системата. Оправдателните думи „Еми те всички го правят“ са супер, но те са основен симптом на деградацията ни като общество и държава. Ако някой ви поиска рушвет – подайте сигнал и приканвайте други да го правят. Всичко е въпрос на критична маса. Един човек, който отстоява своите права може да бъде подминат и заглушен, но стотици или дори хиляди не могат.

Голяма част от дребните далавери и общото състояние на некадърност в институциите са породени от факта, че смятат, че на хората им е все едно и си правят каквото си искат. Ами нека им покажем, че грешат. Подавайте сигнали, търсете правата си и ако сте убедени в правотата си (в случаите когато тя е подкрепена с факти и наистина знаете, че е на ваша страна) вдигайте врява до небето. Рано или късно ще бъдете чути и все повече хора ще започнат да правят същото. А този процес ще задвижи институциите и ще бъде насърчен от всички кадърни хора, които са в администрациите. Защото има и множество такива, но фокусът от тях остава настрани в морето от обща посредственост.

Къде оставяш мрънкането и с какво го заменяш?

Оставил съм го някъде назад във времето и се надяам да не го намирам отново 🙂 Заменил съм го с действие. Като видя даден проблем се опитвам да го реша, дори това да означава да си „начукам канчето“ и да се разочаровам. Много неща ще се оправят и както каза вече покойният доц. Кристиян Таков – България се е събудила. Ще е е бавно, мудно, но все повече хора ще изоставят мрънкането и мисля, че ще видим приказката за Неволята, само че ние ще си оправим държавата, а не каруцата.

Какво си пожелаваш?
Простички неща – здраве за мен и любимите ми хора и любов, че без нея сме за никъде. 🙂

Чудесен Венко! Благодаря за това интервю и желая успех!

Снимка: Иво Желев

Браво за Естония или каква може да бъде България

DDjxVy2XsAAQBgD.jpg:large

Естония поема председателството на ЕС и това е поводът за този пост. Цитираните в инфографиката данни радват толкова много!

Естония е първата страна в света, въвела електронно гласуване – това става още през 2005 година! Знаем, че там е електронно и управлението и много неща минават онлайн – в това отношение Естония е европейски лидер.

Близо 50% от територията на Естония е заета от гори – ехаааа!

БВП на глава от населението – 15 883 Евро – wow!

Инфографиката е от twitter на Европейския парламент.

Може ли и България? Сериозно питам.

За гледане: Tomorrow

Demain_main

Ако се вълнувате от промяната в обществото, от това как ще се правим с промените в климата, с изхранването на населението, с енергията – този филм е за вас – Tomorrow на Сирил Дион и Мелани Лорен.

Преди три години екип от четири млади ентусиасти тръгват да търсят по целия свят устойчиви решения и малки, работещи примери, решаващи предизвикателствата на човечеството за

  • храната ни и изхранването ни в бъдещето (градско земеделие и перма земеделие) с примери от Детройт, Франция, Англия, Африка;
  • енергията и източниците й (рационално използване на възобновяеми източници, без разхищението от днешния ден) и по-малкият отпечатък с използване повече на велосипеди в градовете, например – Дания, Исландия;
  • финансите и парите кацо цяло (защо „моно“ решенията и в земеделието и във финансите са пагубни) – Англия, Австрия;
  • образованието (за свобода и различни подходи, нови решения в образованието) – естествено примерът бе от Финландия.

Красиво заснет и смислено, интересно поднесена сериозната тема за промяната и за денят утре. Силно препоръчвам.

Благодаря на Дени, че го сподели с мен. Предавам нататък 🙂

Tomorrow at IMDB

Ура за Марина Стефанова и CSR Advice Box

Interview_Justine

Марина Стефанова е от борците за по-устойчиво и по-зелено бъдеще. Занимава се от много време с популяризиране на „корпоративна социална отговорност“ сред бизнеса в България. Да, преди няколко години заедно написахме първата (и като че почти единствена на български език) книга за КСО (CSR на английски).

Та Марина смело продължава да работи по темата и да споделя натрупания в годините опит. Така се роди, започна проекта CSR Advice Box. Тук си говорим за него:

Защо CSR темата е важна за теб, Марина? Кое ти дава сили да работиш така активно по темата?
Корпоративната социална отговорност като част от стратегическия мениджмънт е не само моя професия, но и моя философия на живот. Аз искам да живея в среда, в която ценности като честност, отговорност, трудолюбие, съпричастност, взаимопомощ и партньорство изграждат правилата на съжителство и бизнес.
Вярвам, че всеки професионалист носи отговорност да си върши работата добре и да участва в развитието на своята професия и общност. Това е моята отговорност – към колегите, към компаниите, към децата си. Натрупала съм достатъчно опит и знание и не мога да не го споделям. Не съм от хората, които отлагат днешната работа за утре.

Какво още не прави бизнеса, за да е светът по-добро място?
Темата за отговорността на компаниите е особено актуална. Днес хората са не само потребители. Те са едновременно граждани, медии, клиенти. В тази среда бизнесът, който иска да бъде успешен за дълго време, повече не може да си “заравя главата” за темите, които вълнуват обществото. Този процес е чувствителен и изисква специфични познания, които повечето от заетите с управление на процеса „корпоративна социална отговорност” нямат. Затова те взимат „сигурни“ решения, които преповтарят поведението им. Понякога с години. А реално „живият“ бизнес може да предложи умни, устойчиви и печеливши решения за повечето социални или екологични предизвикателства на днешния ден. Стига да разпознае в тях пазарни възможности, а не да ги възприема като „разходи“.

Големият бизнес по-голяма отговорност ли носи от малкия?
Аз бих казала, че очакванията към големия бизнес са по-големи. Отговорността е спрямо отпечатъка. Всеки носи отговорност за ефектите от своята работа и тя не се измерва в обороти, заети лица, дълготрайни активи. Подобна отговорност лесно се вписва в законите и се превръща в съответствие и законосъобразност. Това големите го умеят по-добре – както да го спазват, така и да го заобикалят по елегантен начин. Но, ако не е въплътено в културата на служителите, това е измислена отговорност, неосъзната, насила.
Аз вярвам в силата на Давид да променя света към по-добро. Малките екипи са по-сплотени, по-смели и гъвкави. Те могат бързо да внедрят всяко иновативно решение. Те имат отговорността да впрегнат своите креативни сили и да се възползват от предимствата си, за да може повече хора да живеят по-добре, сега и за по-дълго време. Това нищожен брой големи компании го умеят.

Колко стъпки си планирала да изминеш към CSR и кои са най-трудните от тях?
В дарителската кампания #CSReverywhere, чрез която споделям как всеки може в ежедневието и работата си да бъде по-отговорен, реших да измина първите 100 000 стъки към устойчивото развитие. За мен не е изненада, че няма нищо сложно в това да си осъзнат за въздействието си върху другите хора, върху пазара и околната среда. Всеки го може. Тук и сега.
Дълбоко в себе си ми е трудно се съглася с поведението на хората, които знаят какъв е „техния отпечатък“, но не се променят. Това са интелигентни хора, които в името на статуквото правят компромиси. И ми е трудно да обясня, че за действията ти „сега“ няма „утре“. Но те постъпват с всичко по този начин. Не само с отговорността.

Имаш ли надежда, че посланието ти ще бъде чуто, ще намери публиките си?
Не мога да извървя стъпките на всички хора. Това е техен личен и свещен избор. Да живеят така, както живеят. Но не мога и да спра да ги изчакам, само за да бъдем заедно. Затова вървя онези 100 000 стъпки, подаваща ръка и споделяща своя опит с всички, които търсят да научат повече; да направят нещо по-смислено и устойчиво; да бъдат по-полезни на себе си и на другите. Знам, че и тях ги има. Срещам ги постоянно – на живо и онлайн. Ще се намерим, само трябва да се заявим без да правим компромис с нашето настояще и бъдещето на децата си.

Всеки може да подкрепи Марина:
лайк във фб като минимум
дари за каузата
или сподели информацията за CSR Advice Box 🙂

Благодаря! Успех Марина!

Ура за Лили от 3KEY Rooms! И за жените предприемачи и това да създаваш от нулата

Лили е винаги засмяна. Иначе вероятно делово бихме я нарекли с истинското й име – Лилия Моллова – маркетинг мениджър в 3KEY Rooms. Но тя е предприемач по натура, мечтател по душа и широк човек, съзидателна и действена. Майка, но и работяга голяма Създава със своя съпруг и още едно приятелско семейство една от първите ескейп стаи в София, като скача от корпоративния живот в джунглата на предприемачеството. Смел скок. И успешен. Та така – поговорихме си с Лили тук 🙂

Как се случи така, че от корпоративния сектор мина в startup и то именно в развлекателния сектор?
Когато веднага след държавния си изпит по „Маркетинг“ бях одобрена за стажант в „Хенкел България“, осъзнах каква невероятна възможност имам пред себе си. За хора с икономическо и маркетингово образование е изключително полезно да наблюдават отвътре корпоративна компания и да се учат от нея. Да проверят дали и в каква степен могат да бъдат част от нещо толкова голямо и стабилно. В Хенкел случих на страхотни колеги и шефове, самият козметичен бизнес ми беше наистина интересен, бързооборотните стоки са доста вълнуващ пазар. Беше много динамичен период от живота ми, израснах и ми повериха водещи брандове. След това имах щастието да стана майка. Към края на майчинството ми ние със съпруга ми и наша приятелска двойка пътувахме до Белград, там опитахме непознатото за България забавление real-life escape room. Толкова много ни хареса като изживяване и като бизнес модел, че още същата вечер решихме, че заедно ще създадем Стая на загадките в България. Първоначалният замисъл не беше да напусна работата си заради този предприемачески проект, но скоро стана ясно, че и 3KEY Rooms (ТРИКИ Стаите), е като едно дете, което има нужда от посвещаване, за да се стабилизира и порасне. Така че се реших и след майчинството си напуснах Хенкел, за да дадем по-голям шанс на start-up-a ни. Още повече, че да имаш собствен бизнес ти дава известна свобода да планираш времето си, а това е важно, когато имаш малко дете. Както казват, сама решавам кои 8+ часа от денонощието ще работя.

Имаше ли подкрепа от семейството си, от приятелите за това начинание?
Започнахме като семеен бизнес между приятелски двойки, така че заедно поехме риска. В личен план това беше начин да отделям повече време за детето и когато се налага – да работя от вкъщи без да обърквам работния ритъм в голям корпоративен офис. Мъжът ми видя в бизнеса ни шанс да натрупаме предприемачески опит и да сме по-добри родители. Имаше моменти в началото, когато роднините и приятелите ни гледаха на бизнес идеята ни като на нещо доста фантазьорско. Несъществуваща в България бизнес концепция, която звучи неясно, това въобще има ли някакво бъдеще, питаха се някои? И ние обяснявахме дълго и напоително, че това е тематично декорирана стая, в която влизаш с приятели в екип от 2 до 6 души, заедно попадате в необичайна среда и трябва да намирате улики и загадки, да откривате решения заедно, за да намерите изход от предизвикателната ситуация. Но общо взето докато не направихме първата си Стая на триковете – „Детектива и Машината на времето“, и не поканихме близките си да я изиграят, според мен те не вярваха колко вълнуващо, забавно и градивно е това изживяване. Ние в 3KEY имахме голям късмет. Не успяхме да бъдем първата Стая в София, но все пак бяхме третата, а това значи, че много хора усетиха ескейп изживяване първо при нас. Първата escape игра винаги е страшно вълнуваща, стига да ти се случва в наистина добра Стая на загадките. Хората излизаха така заредени и ентусиазирани, имаше емоционални гости, които ни прегръщаха и настояваха скоро да имаме нови и нови Стаи… (Една пъзел стая може да се изиграе само един път.) Когато нещата започнаха да потръгват и хората заговориха за ТРИКИ с любов, вече бях абсолютно сигурна – от каквото и да се бях отказала, за да се хвърля в това начинание, струвало си е!

Какво се изисква от една дама, за да е успешна и като бизнес начинание и като майка? Какво помага и с какво пречи едното на другото?
Труден въпрос. Винаги имаш колебания справяш ли се достатъчно добре. Времето е такова, че една жена може и трябва да е всичко – професионалист, майка, страстна съпруга, домакиня. Не знам кой успява да е всичкото това през цялото време. Да бъда майка ме научи на повече търпение. Да обяснявам нещата колкото пъти се налага и с думи, които са адекватни на събеседника и ситуация. Да обясниш на детето си защо да не бърка в контакта; на гостите на Стаята на загадките защо ако не се справят навреме в играта си не значи, че са неуспешни; на колегите си защо еди-коя-си идея ще сработи… Ситуациите са различни, публиката също, но във всеки случай се изисква спокойствие, правилен подбор на думи и мотивиращи фактори. Всъщност детето ми ме учи на много повече неща от каквото и да било друго в живота ми. Включително на това да разбираш едва загатнатите потребности на другия или пък да приоритизираш нещата си така, че в края на деня да можеш да преглътнеш всичко, което не си съумял да свършиш, защото свършеното наистина си е струвало. Да имаш собствен бизнес е голямо предизвикателство за личния ти живот. От една страна сам си си шеф и не се обясняваш на никого, когато трябва да свършиш нещо лично в работно време. От друга страна – всяко време за теб е „работно време“. За да си в бизнеса със забавленията, трябва да си най-отзвивчив, когато хората почиват, дори това да значи да ти звънят в 23 часа и през целия уикенд или да излизаш за работа точно когато мъжът ти се прибира от работа и ви се иска просто да вечеряте спокойно. Наскоро имах една много тягостна ситуация. Беше от онези дни, в които телефонът не спира да звъни, а уж си решил, че е почивен ден и ще си у дома. Малкият искаше да играем на „Не се сърди човече“, но всеки път когато понечвах да хвърля зара, служебният ми се обаждаше и аз обяснявах отново и отново на сина си „пази тишина, мама за малко ще говори и веднага се връщам, обещавам“. След поредното прекъсване и „обещание“, на детето му се напълниха очите със сълзи: „мамо, ама ти обеща, че ще си играем и сега не искаш…“. Къса ми се сърцето само като се сетя. Така че – не знам каква е тайната да бъдеш успешен и в работата си, и в семейството си и какво точно значи „успех“, но пък много искам да се науча на това.

Ако трябва да окуражиш млади момичета с бизнес идеи в главата си какво би им казала?
Не знам колко градивно е самонавиването в стил „ако наистина имаш мечти, преследвай ги и не се отказвай“. Според мен има две основни неща за които да се замислиш, преди да се отдадеш на някоя бизнес идея. Първото е – концепцията ти струва ли си? Най-добрият вариант е да си първи в нещо, както ни учат маркетинг гурутата. Ако не можеш да си първи, помисли добре – пазарът изпитва ли истински, сериозен „глад“ за това, което ти можеш да му предложиш? И ако наистина „е гладен“, всички ли знаят за това? Защото ако отговорът е „да“, значи вече си закъснял. Докато извадиш тенджерата и си нарежеш продуктите, другите вече ще сервират ястията топли-топли. Второто нещо е – имаш ли добър екип? Ти не можеш всичко. Никой не може. Дори и да можеше, все някога ще загубиш трезва представа за ситуацията, пазарен нюх или вяра в себе си. Жизнено важно е с кой си в играта. Партнирай си с хора, с които си имате доверие и взаимно се допълвате. Ако теб не те бива например в дизайна или във финансите, намери доверени хора, които да се грижат за това и приемай авторитета им. Не знам някой успех да се дължи на солов играч. Примерно 3KEY Rooms е проект на четирима души, а сега имаме и доста колеги, без които нямаше да сме успешни и различни. Колективът на ТРИКИ-тата се обогати със страхотни образи. Много пъти съм си казвала: „Боже, ако за това трябваше аз да се сетя или сама да го направя, никога нямаше да се случи“. Има доза стрес, докато се научиш да се доверяваш на чуждата преценка. Но когато усетиш, че нещата се случват и взаимно си вярвате и успявате без сериозни грешки (защото винаги има някакви грешки), се получава нещо много красиво. Истинско партньорство.

Основните предизвикателства в ежедневието, сега след повече от 2 години в частния бизнес?
За мен предизвикателство е да си структурирам времето. Тъй като често работя от вкъщи, „да прозвъня клиентите“ често се слива с „да простра пералнята“ и това е леко влудяващо. От друга страна ако съм в офиса, много трудно успявам да се измъкна оттам. Винаги има още нещо, което ти се иска да отметнеш. От това да преправиш някой пъзел, през това да пратиш файлове на партньор, до това да събереш прахта. Понякога майка ми ми звъни докато съм в офиса и пита „къде си“. А аз без да се замислям казвам „в нас“, защото явно на работа ми е като у дома и у дома – като на работа. Сигурно я побърквам. Така че моето лично предизвикателство е да отделя личния живот от бизнеса. На този етап и специално за мен това май-май е невъзможно.

Какво ново да чакаме от ТРИКИ?
Наскоро поехме съществуваща стая „Тайният бар на Ал Капоне“ и в момента я подготвяме, за да я пуснем като наша – ТРИКИ Стая. До момента ние отговаряхме за създадените от нас игри „Детектива и Машината на времето“ и „МаТРИК Стаята“. Барът, както наричаме новото попълнение, е красива Стая, която създателите ѝ от Questopia са направили вдъхновени в голяма степен от нашия „Детектив“. Когато те ни казаха, че искат да си починат от ескейп бизнеса и предпочитат да поверят Стаята си на друг, ние решихме, че това е проект, който можем да припознаем и доразвием, защото наистина е в наш стил. Всъщност отдавна работим и по друго наше си начинание, но „Барът на Ал Капоне“ не беше възможност, която да изпуснем. Така че когато приключим с разкрасителните дейности и добавим идеите си към игровия механизъм, се надявам да зарадваме всички ескейп фенове с мафиотска ТРИКИ Стая, а ние да продължим да работим по другите си идеи.

Какво си пожелаваш?
Първо, пожелавам си да запазим вдъхновяващото настроение, което цари в ТРИКИ колектива. Имаме страхотни водещи на групите и приятели на Стаята, като се съберем всичките настава голям купон и после с кеф отиваш на работа, дори да си дивял до малките часове. Второ си пожелавам да направим Бара истински вълнуващо и обичано място, в което наистина да се усеща нашия стил и дух. И трето – да реализираме и другите си проекти по начин, който истински да докосне и забавлява гостите ни. Да, най-важното пожелание си оставям за накрая – всички да успяваме да балансираме добре с личния си живот, защото в крайна сметка най-важното нещо в живота е това, което чувстваш и ти се случва вечер, след като затвориш от вътре вратата на дома си.

20881p.s. Голям фен съм и на двете стаи – ако не сте ходили – непременно! Започнете с Детектива и Машината на времето и после Матрикс! Браво Лили! Успех и с новите проекти – очаквам с нетърпение!

Отговорната компания.

otgovornata_compania

Отговорната компания – Какво научихме от първите 40 години на „Патагония“ е книга на Ивон Шуинар и Винсънт Стенли за създаването и успеха на една от първите силно природозащитно организирани бизнес начинания.

Ивон Шуинар е основател, идеен ръководител и собственик на „Патагония“, а Винсънт Стенли е съиздател на „Хроники на отпечатъка“.

През 2007-ма година списание Форчън определя „Патагония“ като „най-страхотната компания на планетата“. Дори и само заради това си заслужава да се прочете книгата 🙂

Основните съвети са няколко:

  • следете и намалете отпечатъка си върху околната среда;
  • произвеждайте законни продукти, които са трайни;
  • опознайте своя бизнес и снабдителната си верига в дълбочина, за да се възползвате от колкото може повече възможности през идващите години;
  • спечелете по този начин така ценното доверие към вас и уважението на служители, клиенти и общност.

Освен от книгата силно се впечатлих и от интервюто в Горичка с Ивон Шуинар. Там той споделя 6 неща, които е научил от „Патагония:

  1. Оптимизмът е загуба на време.
  2. Не усложнявайте.
  3. Изкачвайте всеки връх.
  4. Измамниците никога не успяват.
  5. Консумеризмът убива.
  6. „Бавното“ пътуване е важно.

Още малко цитати от книгата:

„Печалбите ще дойдат не от взаимното използване, а от ефективността, постигната в резултат от разбиране на проблемите на партньора и посрещането на взаимните нужди.“

„Клиентите ще стават все по-избирателни и ще купуват по-малко. Все повече ще искат да знаят дали продуктите са здравословни и безопасни.“

„Трябва да произвеждаме по-малко, а произведеното да е с по-високо качество и трайност, за да компенсира по-добре своята социална и екологична цена.“

„В момента преминаваме към постконсуматорско общество и възвръщане на колективния разум – по отношение на време, обществено пространство и пропорции.“

„Всяка успешна бизнес стратегия се обляга не само на интелигентността на ръководните кадри, но и на тази на обикновените служители.“

Силно препоръчвам на всеки, не само на предприемачите и мениджърите. За тях е задължителна.

Браво на ИК Жанет 45 за добрия избор, корица и превод!

 

Три пъти Ура за Таня, Йоана и Иванина от Зелена работилница!

15910254_10210433865715556_1652304340_n

Наскоро получих поредното трогателно съобщение и го споделям с вълнение: „Ти беше първото вдъхновение на един бизнес екип, който се роди на едно от събитията на Първи стъпки в бизнеса в гр. Пловдив. Благодаря ти, че ни показа, че не бива да се страхуваме от това дали ще успеем и ни увери, че няма нищо по-хубаво от това да обичаш работата си. Твоята лекция беше първата крачка, а днес една идея се превръща в бизнес, които много хора отценяват по по-положителен начин, отколкото сме си представяли. Надяваме се един ден и ние да бъдем дори и на половина толкова вдъхновяващи, колкото си ти!“

Иванина, Йоана и Таня са три смели млади дами, които отскоро стартираха своя бизнес в Пловдив – Зелена работилница. Занимават се с производството на храни изцяло с безглутенов произход по авторски рецепти, а също са лектори в събития, свързани със здравословното хранене.

Защото са истинско вдъхновение с това, което правят, поканих ги да си поговорим. Споделям.

Как дойде идеята за Зелена работилница?
Всяка от нас на различен етап от своя живот е открила необходимостта от балансиран и здравословен начин на живот, в това число и консумирането на качествена храна. Така, че приготвянето на “чисти” храни беше част от нашето ежедневие. Като първоизточник на идеята ни е един проект, който трябваше да правим в университета. За да покажем на аудиторията, че здравословните храни могат да бъдат и вкусни, ние приготвихме един продукт за дегустация. След изключително позитивния отзвук, ние решихме, че това може не само да бъде наше хоби, но и професионално поприще, в което ще можем да съчетаем всички области, в които сме добри!

Кои се захванахте и колко време ви отне, за да стартирате?
Мечтателите, които се крият зад стартиращата фирма “Зелена работилница”, това са Таня Григорова, Йоана Желева и Иванина Черкезова. Ние сме млади маркетинг ентусиасти по професия, мастър шефове в кухнята и перфекционисти в ежедневието си! Подготовката за стартиране ни отне приблизително една година, през която активно работихме върху проекта и надграждахме първоначалната идея, за да бъде днес това, което е. Самият процес все още не е приключил в някои от аспектите си, но за 2017 ние сме си поставили много цели с изпълнението, на които ще направим една голяма крачка напред, чрез която нашите продукти ще могат да достигат до по-голям кръг потребители.

15910091_10210433865755557_972155999_n

Кои бяха основните предизвикателства?
Първоначално се сблъскахме с трудности относно самото изготвяне и усъвършенстване на продуктите. Причината е в самата консистенция на смесите – липсата на глутен прави направата в пъти по-трудна от обичайната, придаването на привлекателен външен вид също невинаги е постижимо. Други трудности, с които непрекъснато се сблъскваме са всевъзможните/ понякога абсурдни/ изисквания от институциите, регламентиращи реда в хранително-вкусовата индустрия.
Въпреки всичко ние приехме всички трудности като предизвикателство за самите нас и решихме да докажем на себе си и на всички останали, че няма невъзможното просто изисква повече време!

Знаят ли хората вече за ползите и нуждата от здравословно хранене?
Ние от “Зелена работилница” не искаме просто да продаваме дадени продукти и да реализираме печалба – ние сме социално ориентирана фирма и нашите ценности са много по-висши. Затова сме си поставили за цел каузата да образоваме колкото се може повече хора за ползите и нуждите от здравословното хранене и смеем да твърдим,че работим силно в тази насока. Живеем във време на информационно пренасищане и е все по-трудно човек да “пресее” информацията, която е актуална, незаблуждаваща и полезна за самия него, особено в хранителната индустрия. Ние целим да подпомогнем хората точно в този аспект. Дали ще решат да отворят очите си за истината е въпрос на личен избор!

Мисия ли е това или бизнес?
Един стартъп винаги е мисия за основателите му. Всеки предприемач изпитва голяма страст към това, с което се захваща, за да предприеме голямата крачка към създаване на бизнес, което далеч не е лесна работа. За нас е мисия не просто да създаваме нови продукти, а да убедим повече хора, че качеството на нашия живот е силно зависимо от това, което консумираме.

Какво бихте посъветвали хора, които сега започват свой бизнес?
Не се отказвайте, колкото и трудно да. Заслужава си, всяка безсънна нощ си заслужава, всяко ставане сутрин с нова идея се отплаща и всеки похарчен лев ти носи печалба, защото самия опит и грешките, които допускаш са един вид печалба на знания и умения. Не се протеснявайте от провала, той е нещо нормално и понякога е изключително ценен. Ако наистина създавате бизнес свързан с нещо, което обичате да правите и което е важно за вас, не спирайте да се борите. Ако не успеете от първия път, то винаги има втори шанс!

Какво си пожелавате за 2017-та?
Пожелаваме си здраве, за всичко останало ще се трудим и ще постигнем. Ние вярваме, че позитивните мисли водят до позитивни резултати. Вярваме в щастливия край и се надяваме предстоящата година да ни доведе до една крайна точка, където да отворим своето мечтано местенце за здравословни безглутенови храни, което от своя страна да бъде нашето ново начало.

Дайте по един лайк, най-малкото, за Зелена работилница!
А от мен – искрено пожелание за успех, момичета!