За гледане: Tomorrow

Demain_main

Ако се вълнувате от промяната в обществото, от това как ще се правим с промените в климата, с изхранването на населението, с енергията – този филм е за вас – Tomorrow на Сирил Дион и Мелани Лорен.

Преди три години екип от четири млади ентусиасти тръгват да търсят по целия свят устойчиви решения и малки, работещи примери, решаващи предизвикателствата на човечеството за

  • храната ни и изхранването ни в бъдещето (градско земеделие и перма земеделие) с примери от Детройт, Франция, Англия, Африка;
  • енергията и източниците й (рационално използване на възобновяеми източници, без разхищението от днешния ден) и по-малкият отпечатък с използване повече на велосипеди в градовете, например – Дания, Исландия;
  • финансите и парите кацо цяло (защо „моно“ решенията и в земеделието и във финансите са пагубни) – Англия, Австрия;
  • образованието (за свобода и различни подходи, нови решения в образованието) – естествено примерът бе от Финландия.

Красиво заснет и смислено, интересно поднесена сериозната тема за промяната и за денят утре. Силно препоръчвам.

Благодаря на Дени, че го сподели с мен. Предавам нататък 🙂

Tomorrow at IMDB

Ура за Марина Стефанова и CSR Advice Box

Interview_Justine

Марина Стефанова е от борците за по-устойчиво и по-зелено бъдеще. Занимава се от много време с популяризиране на „корпоративна социална отговорност“ сред бизнеса в България. Да, преди няколко години заедно написахме първата (и като че почти единствена на български език) книга за КСО (CSR на английски).

Та Марина смело продължава да работи по темата и да споделя натрупания в годините опит. Така се роди, започна проекта CSR Advice Box. Тук си говорим за него:

Защо CSR темата е важна за теб, Марина? Кое ти дава сили да работиш така активно по темата?
Корпоративната социална отговорност като част от стратегическия мениджмънт е не само моя професия, но и моя философия на живот. Аз искам да живея в среда, в която ценности като честност, отговорност, трудолюбие, съпричастност, взаимопомощ и партньорство изграждат правилата на съжителство и бизнес.
Вярвам, че всеки професионалист носи отговорност да си върши работата добре и да участва в развитието на своята професия и общност. Това е моята отговорност – към колегите, към компаниите, към децата си. Натрупала съм достатъчно опит и знание и не мога да не го споделям. Не съм от хората, които отлагат днешната работа за утре.

Какво още не прави бизнеса, за да е светът по-добро място?
Темата за отговорността на компаниите е особено актуална. Днес хората са не само потребители. Те са едновременно граждани, медии, клиенти. В тази среда бизнесът, който иска да бъде успешен за дълго време, повече не може да си “заравя главата” за темите, които вълнуват обществото. Този процес е чувствителен и изисква специфични познания, които повечето от заетите с управление на процеса „корпоративна социална отговорност” нямат. Затова те взимат „сигурни“ решения, които преповтарят поведението им. Понякога с години. А реално „живият“ бизнес може да предложи умни, устойчиви и печеливши решения за повечето социални или екологични предизвикателства на днешния ден. Стига да разпознае в тях пазарни възможности, а не да ги възприема като „разходи“.

Големият бизнес по-голяма отговорност ли носи от малкия?
Аз бих казала, че очакванията към големия бизнес са по-големи. Отговорността е спрямо отпечатъка. Всеки носи отговорност за ефектите от своята работа и тя не се измерва в обороти, заети лица, дълготрайни активи. Подобна отговорност лесно се вписва в законите и се превръща в съответствие и законосъобразност. Това големите го умеят по-добре – както да го спазват, така и да го заобикалят по елегантен начин. Но, ако не е въплътено в културата на служителите, това е измислена отговорност, неосъзната, насила.
Аз вярвам в силата на Давид да променя света към по-добро. Малките екипи са по-сплотени, по-смели и гъвкави. Те могат бързо да внедрят всяко иновативно решение. Те имат отговорността да впрегнат своите креативни сили и да се възползват от предимствата си, за да може повече хора да живеят по-добре, сега и за по-дълго време. Това нищожен брой големи компании го умеят.

Колко стъпки си планирала да изминеш към CSR и кои са най-трудните от тях?
В дарителската кампания #CSReverywhere, чрез която споделям как всеки може в ежедневието и работата си да бъде по-отговорен, реших да измина първите 100 000 стъки към устойчивото развитие. За мен не е изненада, че няма нищо сложно в това да си осъзнат за въздействието си върху другите хора, върху пазара и околната среда. Всеки го може. Тук и сега.
Дълбоко в себе си ми е трудно се съглася с поведението на хората, които знаят какъв е „техния отпечатък“, но не се променят. Това са интелигентни хора, които в името на статуквото правят компромиси. И ми е трудно да обясня, че за действията ти „сега“ няма „утре“. Но те постъпват с всичко по този начин. Не само с отговорността.

Имаш ли надежда, че посланието ти ще бъде чуто, ще намери публиките си?
Не мога да извървя стъпките на всички хора. Това е техен личен и свещен избор. Да живеят така, както живеят. Но не мога и да спра да ги изчакам, само за да бъдем заедно. Затова вървя онези 100 000 стъпки, подаваща ръка и споделяща своя опит с всички, които търсят да научат повече; да направят нещо по-смислено и устойчиво; да бъдат по-полезни на себе си и на другите. Знам, че и тях ги има. Срещам ги постоянно – на живо и онлайн. Ще се намерим, само трябва да се заявим без да правим компромис с нашето настояще и бъдещето на децата си.

Всеки може да подкрепи Марина:
лайк във фб като минимум
дари за каузата
или сподели информацията за CSR Advice Box 🙂

Благодаря! Успех Марина!

Ура за Лили от 3KEY Rooms! И за жените предприемачи и това да създаваш от нулата

Лили е винаги засмяна. Иначе вероятно делово бихме я нарекли с истинското й име – Лилия Моллова – маркетинг мениджър в 3KEY Rooms. Но тя е предприемач по натура, мечтател по душа и широк човек, съзидателна и действена. Майка, но и работяга голяма Създава със своя съпруг и още едно приятелско семейство една от първите ескейп стаи в София, като скача от корпоративния живот в джунглата на предприемачеството. Смел скок. И успешен. Та така – поговорихме си с Лили тук 🙂

Как се случи така, че от корпоративния сектор мина в startup и то именно в развлекателния сектор?
Когато веднага след държавния си изпит по „Маркетинг“ бях одобрена за стажант в „Хенкел България“, осъзнах каква невероятна възможност имам пред себе си. За хора с икономическо и маркетингово образование е изключително полезно да наблюдават отвътре корпоративна компания и да се учат от нея. Да проверят дали и в каква степен могат да бъдат част от нещо толкова голямо и стабилно. В Хенкел случих на страхотни колеги и шефове, самият козметичен бизнес ми беше наистина интересен, бързооборотните стоки са доста вълнуващ пазар. Беше много динамичен период от живота ми, израснах и ми повериха водещи брандове. След това имах щастието да стана майка. Към края на майчинството ми ние със съпруга ми и наша приятелска двойка пътувахме до Белград, там опитахме непознатото за България забавление real-life escape room. Толкова много ни хареса като изживяване и като бизнес модел, че още същата вечер решихме, че заедно ще създадем Стая на загадките в България. Първоначалният замисъл не беше да напусна работата си заради този предприемачески проект, но скоро стана ясно, че и 3KEY Rooms (ТРИКИ Стаите), е като едно дете, което има нужда от посвещаване, за да се стабилизира и порасне. Така че се реших и след майчинството си напуснах Хенкел, за да дадем по-голям шанс на start-up-a ни. Още повече, че да имаш собствен бизнес ти дава известна свобода да планираш времето си, а това е важно, когато имаш малко дете. Както казват, сама решавам кои 8+ часа от денонощието ще работя.

Имаше ли подкрепа от семейството си, от приятелите за това начинание?
Започнахме като семеен бизнес между приятелски двойки, така че заедно поехме риска. В личен план това беше начин да отделям повече време за детето и когато се налага – да работя от вкъщи без да обърквам работния ритъм в голям корпоративен офис. Мъжът ми видя в бизнеса ни шанс да натрупаме предприемачески опит и да сме по-добри родители. Имаше моменти в началото, когато роднините и приятелите ни гледаха на бизнес идеята ни като на нещо доста фантазьорско. Несъществуваща в България бизнес концепция, която звучи неясно, това въобще има ли някакво бъдеще, питаха се някои? И ние обяснявахме дълго и напоително, че това е тематично декорирана стая, в която влизаш с приятели в екип от 2 до 6 души, заедно попадате в необичайна среда и трябва да намирате улики и загадки, да откривате решения заедно, за да намерите изход от предизвикателната ситуация. Но общо взето докато не направихме първата си Стая на триковете – „Детектива и Машината на времето“, и не поканихме близките си да я изиграят, според мен те не вярваха колко вълнуващо, забавно и градивно е това изживяване. Ние в 3KEY имахме голям късмет. Не успяхме да бъдем първата Стая в София, но все пак бяхме третата, а това значи, че много хора усетиха ескейп изживяване първо при нас. Първата escape игра винаги е страшно вълнуваща, стига да ти се случва в наистина добра Стая на загадките. Хората излизаха така заредени и ентусиазирани, имаше емоционални гости, които ни прегръщаха и настояваха скоро да имаме нови и нови Стаи… (Една пъзел стая може да се изиграе само един път.) Когато нещата започнаха да потръгват и хората заговориха за ТРИКИ с любов, вече бях абсолютно сигурна – от каквото и да се бях отказала, за да се хвърля в това начинание, струвало си е!

Какво се изисква от една дама, за да е успешна и като бизнес начинание и като майка? Какво помага и с какво пречи едното на другото?
Труден въпрос. Винаги имаш колебания справяш ли се достатъчно добре. Времето е такова, че една жена може и трябва да е всичко – професионалист, майка, страстна съпруга, домакиня. Не знам кой успява да е всичкото това през цялото време. Да бъда майка ме научи на повече търпение. Да обяснявам нещата колкото пъти се налага и с думи, които са адекватни на събеседника и ситуация. Да обясниш на детето си защо да не бърка в контакта; на гостите на Стаята на загадките защо ако не се справят навреме в играта си не значи, че са неуспешни; на колегите си защо еди-коя-си идея ще сработи… Ситуациите са различни, публиката също, но във всеки случай се изисква спокойствие, правилен подбор на думи и мотивиращи фактори. Всъщност детето ми ме учи на много повече неща от каквото и да било друго в живота ми. Включително на това да разбираш едва загатнатите потребности на другия или пък да приоритизираш нещата си така, че в края на деня да можеш да преглътнеш всичко, което не си съумял да свършиш, защото свършеното наистина си е струвало. Да имаш собствен бизнес е голямо предизвикателство за личния ти живот. От една страна сам си си шеф и не се обясняваш на никого, когато трябва да свършиш нещо лично в работно време. От друга страна – всяко време за теб е „работно време“. За да си в бизнеса със забавленията, трябва да си най-отзвивчив, когато хората почиват, дори това да значи да ти звънят в 23 часа и през целия уикенд или да излизаш за работа точно когато мъжът ти се прибира от работа и ви се иска просто да вечеряте спокойно. Наскоро имах една много тягостна ситуация. Беше от онези дни, в които телефонът не спира да звъни, а уж си решил, че е почивен ден и ще си у дома. Малкият искаше да играем на „Не се сърди човече“, но всеки път когато понечвах да хвърля зара, служебният ми се обаждаше и аз обяснявах отново и отново на сина си „пази тишина, мама за малко ще говори и веднага се връщам, обещавам“. След поредното прекъсване и „обещание“, на детето му се напълниха очите със сълзи: „мамо, ама ти обеща, че ще си играем и сега не искаш…“. Къса ми се сърцето само като се сетя. Така че – не знам каква е тайната да бъдеш успешен и в работата си, и в семейството си и какво точно значи „успех“, но пък много искам да се науча на това.

Ако трябва да окуражиш млади момичета с бизнес идеи в главата си какво би им казала?
Не знам колко градивно е самонавиването в стил „ако наистина имаш мечти, преследвай ги и не се отказвай“. Според мен има две основни неща за които да се замислиш, преди да се отдадеш на някоя бизнес идея. Първото е – концепцията ти струва ли си? Най-добрият вариант е да си първи в нещо, както ни учат маркетинг гурутата. Ако не можеш да си първи, помисли добре – пазарът изпитва ли истински, сериозен „глад“ за това, което ти можеш да му предложиш? И ако наистина „е гладен“, всички ли знаят за това? Защото ако отговорът е „да“, значи вече си закъснял. Докато извадиш тенджерата и си нарежеш продуктите, другите вече ще сервират ястията топли-топли. Второто нещо е – имаш ли добър екип? Ти не можеш всичко. Никой не може. Дори и да можеше, все някога ще загубиш трезва представа за ситуацията, пазарен нюх или вяра в себе си. Жизнено важно е с кой си в играта. Партнирай си с хора, с които си имате доверие и взаимно се допълвате. Ако теб не те бива например в дизайна или във финансите, намери доверени хора, които да се грижат за това и приемай авторитета им. Не знам някой успех да се дължи на солов играч. Примерно 3KEY Rooms е проект на четирима души, а сега имаме и доста колеги, без които нямаше да сме успешни и различни. Колективът на ТРИКИ-тата се обогати със страхотни образи. Много пъти съм си казвала: „Боже, ако за това трябваше аз да се сетя или сама да го направя, никога нямаше да се случи“. Има доза стрес, докато се научиш да се доверяваш на чуждата преценка. Но когато усетиш, че нещата се случват и взаимно си вярвате и успявате без сериозни грешки (защото винаги има някакви грешки), се получава нещо много красиво. Истинско партньорство.

Основните предизвикателства в ежедневието, сега след повече от 2 години в частния бизнес?
За мен предизвикателство е да си структурирам времето. Тъй като често работя от вкъщи, „да прозвъня клиентите“ често се слива с „да простра пералнята“ и това е леко влудяващо. От друга страна ако съм в офиса, много трудно успявам да се измъкна оттам. Винаги има още нещо, което ти се иска да отметнеш. От това да преправиш някой пъзел, през това да пратиш файлове на партньор, до това да събереш прахта. Понякога майка ми ми звъни докато съм в офиса и пита „къде си“. А аз без да се замислям казвам „в нас“, защото явно на работа ми е като у дома и у дома – като на работа. Сигурно я побърквам. Така че моето лично предизвикателство е да отделя личния живот от бизнеса. На този етап и специално за мен това май-май е невъзможно.

Какво ново да чакаме от ТРИКИ?
Наскоро поехме съществуваща стая „Тайният бар на Ал Капоне“ и в момента я подготвяме, за да я пуснем като наша – ТРИКИ Стая. До момента ние отговаряхме за създадените от нас игри „Детектива и Машината на времето“ и „МаТРИК Стаята“. Барът, както наричаме новото попълнение, е красива Стая, която създателите ѝ от Questopia са направили вдъхновени в голяма степен от нашия „Детектив“. Когато те ни казаха, че искат да си починат от ескейп бизнеса и предпочитат да поверят Стаята си на друг, ние решихме, че това е проект, който можем да припознаем и доразвием, защото наистина е в наш стил. Всъщност отдавна работим и по друго наше си начинание, но „Барът на Ал Капоне“ не беше възможност, която да изпуснем. Така че когато приключим с разкрасителните дейности и добавим идеите си към игровия механизъм, се надявам да зарадваме всички ескейп фенове с мафиотска ТРИКИ Стая, а ние да продължим да работим по другите си идеи.

Какво си пожелаваш?
Първо, пожелавам си да запазим вдъхновяващото настроение, което цари в ТРИКИ колектива. Имаме страхотни водещи на групите и приятели на Стаята, като се съберем всичките настава голям купон и после с кеф отиваш на работа, дори да си дивял до малките часове. Второ си пожелавам да направим Бара истински вълнуващо и обичано място, в което наистина да се усеща нашия стил и дух. И трето – да реализираме и другите си проекти по начин, който истински да докосне и забавлява гостите ни. Да, най-важното пожелание си оставям за накрая – всички да успяваме да балансираме добре с личния си живот, защото в крайна сметка най-важното нещо в живота е това, което чувстваш и ти се случва вечер, след като затвориш от вътре вратата на дома си.

20881p.s. Голям фен съм и на двете стаи – ако не сте ходили – непременно! Започнете с Детектива и Машината на времето и после Матрикс! Браво Лили! Успех и с новите проекти – очаквам с нетърпение!

Отговорната компания.

otgovornata_compania

Отговорната компания – Какво научихме от първите 40 години на „Патагония“ е книга на Ивон Шуинар и Винсънт Стенли за създаването и успеха на една от първите силно природозащитно организирани бизнес начинания.

Ивон Шуинар е основател, идеен ръководител и собственик на „Патагония“, а Винсънт Стенли е съиздател на „Хроники на отпечатъка“.

През 2007-ма година списание Форчън определя „Патагония“ като „най-страхотната компания на планетата“. Дори и само заради това си заслужава да се прочете книгата 🙂

Основните съвети са няколко:

  • следете и намалете отпечатъка си върху околната среда;
  • произвеждайте законни продукти, които са трайни;
  • опознайте своя бизнес и снабдителната си верига в дълбочина, за да се възползвате от колкото може повече възможности през идващите години;
  • спечелете по този начин така ценното доверие към вас и уважението на служители, клиенти и общност.

Освен от книгата силно се впечатлих и от интервюто в Горичка с Ивон Шуинар. Там той споделя 6 неща, които е научил от „Патагония:

  1. Оптимизмът е загуба на време.
  2. Не усложнявайте.
  3. Изкачвайте всеки връх.
  4. Измамниците никога не успяват.
  5. Консумеризмът убива.
  6. „Бавното“ пътуване е важно.

Още малко цитати от книгата:

„Печалбите ще дойдат не от взаимното използване, а от ефективността, постигната в резултат от разбиране на проблемите на партньора и посрещането на взаимните нужди.“

„Клиентите ще стават все по-избирателни и ще купуват по-малко. Все повече ще искат да знаят дали продуктите са здравословни и безопасни.“

„Трябва да произвеждаме по-малко, а произведеното да е с по-високо качество и трайност, за да компенсира по-добре своята социална и екологична цена.“

„В момента преминаваме към постконсуматорско общество и възвръщане на колективния разум – по отношение на време, обществено пространство и пропорции.“

„Всяка успешна бизнес стратегия се обляга не само на интелигентността на ръководните кадри, но и на тази на обикновените служители.“

Силно препоръчвам на всеки, не само на предприемачите и мениджърите. За тях е задължителна.

Браво на ИК Жанет 45 за добрия избор, корица и превод!

 

Три пъти Ура за Таня, Йоана и Иванина от Зелена работилница!

15910254_10210433865715556_1652304340_n

Наскоро получих поредното трогателно съобщение и го споделям с вълнение: „Ти беше първото вдъхновение на един бизнес екип, който се роди на едно от събитията на Първи стъпки в бизнеса в гр. Пловдив. Благодаря ти, че ни показа, че не бива да се страхуваме от това дали ще успеем и ни увери, че няма нищо по-хубаво от това да обичаш работата си. Твоята лекция беше първата крачка, а днес една идея се превръща в бизнес, които много хора отценяват по по-положителен начин, отколкото сме си представяли. Надяваме се един ден и ние да бъдем дори и на половина толкова вдъхновяващи, колкото си ти!“

Иванина, Йоана и Таня са три смели млади дами, които отскоро стартираха своя бизнес в Пловдив – Зелена работилница. Занимават се с производството на храни изцяло с безглутенов произход по авторски рецепти, а също са лектори в събития, свързани със здравословното хранене.

Защото са истинско вдъхновение с това, което правят, поканих ги да си поговорим. Споделям.

Как дойде идеята за Зелена работилница?
Всяка от нас на различен етап от своя живот е открила необходимостта от балансиран и здравословен начин на живот, в това число и консумирането на качествена храна. Така, че приготвянето на “чисти” храни беше част от нашето ежедневие. Като първоизточник на идеята ни е един проект, който трябваше да правим в университета. За да покажем на аудиторията, че здравословните храни могат да бъдат и вкусни, ние приготвихме един продукт за дегустация. След изключително позитивния отзвук, ние решихме, че това може не само да бъде наше хоби, но и професионално поприще, в което ще можем да съчетаем всички области, в които сме добри!

Кои се захванахте и колко време ви отне, за да стартирате?
Мечтателите, които се крият зад стартиращата фирма “Зелена работилница”, това са Таня Григорова, Йоана Желева и Иванина Черкезова. Ние сме млади маркетинг ентусиасти по професия, мастър шефове в кухнята и перфекционисти в ежедневието си! Подготовката за стартиране ни отне приблизително една година, през която активно работихме върху проекта и надграждахме първоначалната идея, за да бъде днес това, което е. Самият процес все още не е приключил в някои от аспектите си, но за 2017 ние сме си поставили много цели с изпълнението, на които ще направим една голяма крачка напред, чрез която нашите продукти ще могат да достигат до по-голям кръг потребители.

15910091_10210433865755557_972155999_n

Кои бяха основните предизвикателства?
Първоначално се сблъскахме с трудности относно самото изготвяне и усъвършенстване на продуктите. Причината е в самата консистенция на смесите – липсата на глутен прави направата в пъти по-трудна от обичайната, придаването на привлекателен външен вид също невинаги е постижимо. Други трудности, с които непрекъснато се сблъскваме са всевъзможните/ понякога абсурдни/ изисквания от институциите, регламентиращи реда в хранително-вкусовата индустрия.
Въпреки всичко ние приехме всички трудности като предизвикателство за самите нас и решихме да докажем на себе си и на всички останали, че няма невъзможното просто изисква повече време!

Знаят ли хората вече за ползите и нуждата от здравословно хранене?
Ние от “Зелена работилница” не искаме просто да продаваме дадени продукти и да реализираме печалба – ние сме социално ориентирана фирма и нашите ценности са много по-висши. Затова сме си поставили за цел каузата да образоваме колкото се може повече хора за ползите и нуждите от здравословното хранене и смеем да твърдим,че работим силно в тази насока. Живеем във време на информационно пренасищане и е все по-трудно човек да “пресее” информацията, която е актуална, незаблуждаваща и полезна за самия него, особено в хранителната индустрия. Ние целим да подпомогнем хората точно в този аспект. Дали ще решат да отворят очите си за истината е въпрос на личен избор!

Мисия ли е това или бизнес?
Един стартъп винаги е мисия за основателите му. Всеки предприемач изпитва голяма страст към това, с което се захваща, за да предприеме голямата крачка към създаване на бизнес, което далеч не е лесна работа. За нас е мисия не просто да създаваме нови продукти, а да убедим повече хора, че качеството на нашия живот е силно зависимо от това, което консумираме.

Какво бихте посъветвали хора, които сега започват свой бизнес?
Не се отказвайте, колкото и трудно да. Заслужава си, всяка безсънна нощ си заслужава, всяко ставане сутрин с нова идея се отплаща и всеки похарчен лев ти носи печалба, защото самия опит и грешките, които допускаш са един вид печалба на знания и умения. Не се протеснявайте от провала, той е нещо нормално и понякога е изключително ценен. Ако наистина създавате бизнес свързан с нещо, което обичате да правите и което е важно за вас, не спирайте да се борите. Ако не успеете от първия път, то винаги има втори шанс!

Какво си пожелавате за 2017-та?
Пожелаваме си здраве, за всичко останало ще се трудим и ще постигнем. Ние вярваме, че позитивните мисли водят до позитивни резултати. Вярваме в щастливия край и се надяваме предстоящата година да ни доведе до една крайна точка, където да отворим своето мечтано местенце за здравословни безглутенови храни, което от своя страна да бъде нашето ново начало.

Дайте по един лайк, най-малкото, за Зелена работилница!
А от мен – искрено пожелание за успех, момичета!

Ура за Пролет и Деси! Ура за Trouble Bakers – книги и храна!

dsc_0712

Бързам да ви запозная с две прекрасни млади дами – Пролет и Деси, създатели на чудно предприятие, съчетаващо книги и храна – Troublebakers.eu

Книги! И храна! Йеее!

От къде дойде Trouble Bakers? 🙂
Идеята за Trouble Bakers се роди най-вече поради емоционални причини – и двете обичаме да четем, и двете обичаме да похапваме вкусотии. Най-логичното беше да съчетаем тези две страсти в едно. Няма нищо по-хубаво от това да четеш „Баба праща поздрави и се извинява“ на Бакман и всичко около теб да ухае на канелени кифлички като самата книга. Така удовлетворението от четенето става още по-завършено. Решихме, че не може да крием тази тайна само за себе си и че трябва да я споделим и с останалите.

Кое ви зарежда?
Мотивира ни най-вече положителното отношение, което срещаме. Виждаме, че хората приемат идеята ни много добре и все повече започват да обръщат внимание на вкусотиите, които се „крият“ в любимите им литературни произведения. Надяваме се, че до колкото повече хора достигне посланието ни, толкова повече ще се увеличат любителите на добрите книги. Разбира се, най-голямата ни цел е да възпитаме у децата желанието да четат и да се научат да откриват магията на книгите.

Какво ви се случи до тук?
Досега сме имали две представяния на идеята си – едно в София и едно в Стара Загора. Предстоят ни няколко събития в близко бъдеще, с които се надяваме да популяризираме четенето и хапването.

За какво мечтаете?
Най-голямата ни мечта на този етап е да имаме наше място, на което да можем да се развихрим. За момента гостуваме на CoKitchen – единствената споделена кухня в София. Там винаги цари непринудена атмосфера и е идеалното поле за вкусни приключения. Благодарни сме на Яна и целия екип за топлото отношение.

Относно самото развитие на проекта – искаме да правим всичко. Има безкрайно много книги – като автори и жанрове, и ние искаме да сготвим по нещо от всяка. Вярваме, че по този начин книгата ще стане неизменна част от ежедневието на малки и големи, точно както е храната.

Какво си пожелавате?
Вместо да си пожелаваме нещо, ще цитираме Тери Пратчет, защото той го е казал много хубаво във „Волният народец“:
„…ако вярваш във себе си…
…и не се отказваш от мечтите си…
…и следваш пътеводната си светлина…
…пак ще си по-назад от онези, които се трудят усилено и се учат непрекъснато, и не са толкова мързеливи.“

13232931_502748356589058_2504005306896441239_n

Чудни чудни! Желая им успех от все сърце!

Ако и на вас ви харесват – дайте им по един лайк най-малкото тук 🙂

 

Социално предприемачество в действие: ура за Отсреща и Антон Вълков

img_8206

Познавам Антон Вълков като мечтател и като благ, добър, съзидателен човек. Наскоро той се зае с една наглед сложна и доста предизвикателна задача – да създаде споделено пространство в Пловдив – Отсреща. Получава му се, според мен, на него и партньорите му. Но в този разговор, който споделям тук, научаваме още.

Как дойде идеята за Отсреща и как я реализира?
Идеята за Отсреща е много стара. Първо като тийнейджърска мечта да имам кафене, като това от сериала „Приятели“, а по-късно и като осъзнато търсене на физическо пространство за изява по темите, които ме вълнуват – устойчиво развитие, смислени разговори, общности. Споделих я с близките ми хора – сестра ми Ана и нейният приятел Христо, които също имаха подобна идея за техните проекти свързани повече с науката, дизайна и изкуството. Кафето се оказа добра пресечна точка между всички теми и начин да привлечем разнообразни хора към тях. Мястото изградихме сами, по дизайн на Христо, с минимална финансова инвестиция и много часове вложени в ремонт, изработване на част от мебелите и другите елементи на интериора. Удоволствие е да погледнеш почти всяко нещо около себе си и да се сетиш как си го правил 🙂

По-различен ли е Пловдив с Отсреща? Какво носи мястото на хората?
Иска ни се да вярваме, че сме място, което задава тон по алтернативен начин за теми като устойчивото развитие на града и бизнеса като цяло, качеството на средата, която обитаваме, математиката, астрономията, визуалните изкуства. Правим го чрез собствените си проекти и като предоставяме пространството на всеки, който се свързва с нашите търсения. Понякога достъпът до много информация за всичко, което се случва някъде другаде ни дава измамна представа, че го имаме и тук. Иска ни се повече смислени инициативи да се случват на местно ниво за местните хора, Пловдив дава много възможности, но все още неизползвани.

Социалната промяна в ход ли е, според теб, и в България? Как може да се ускори?
Обществото се променя постоянно, едва ли някога е спирало. Въпросът е на какво обръщаме внимание, в кое влагаме енергия и време. Отговорът е във всеки от нас и малките избори, които прави всеки ден – от това какво да купи, с кого и как да общува до това какво да работи. Не вярвам, че има някаква конкретна промяна, която трябва да се случи на всяка цена, по-скоро в кръговрата на неизбежната промяна да успеем да хванем най-същественото.

Какво си пожелаваш?
От гледна точка на развитието на Отсреща си пожелавам да бъда по-търпелив и да мога по-добре да виждам реалните нужди – както моите, така и на хората около мен.

Ако и на вас са ви симпатични – посетете ги или поне дайте по един лайк – fb 🙂

interior

Книги за предприемачи и не само: Запали ги!

IMG_2272

След Говори като на TED се присетих, че не съм писала за друга доста вдъхновяваща за мен книга, която прочетох преди време, на същия автор – Кармайн ГалоЗапали ги! Разбирам, че тиражът й е изчерпан, но вероятно може да се намери из библиотеки или приятели, затова и пиша.

Запали ги! на Кармайн Гало е книга със седем лесни правила за предприемачи, търговци, публични говорители, политици, лидери, които искат да са по-омайни и вдъхновяващи при повеждането и „запалването“ на хората по конкретна тема или.

В книгата с примери и любопитно инфо има разказано
как да вдъхновите колегите, клиентите и купувачите си,
как да продадете себе си, вашата концепция и вашите ценности,
как да общувате с харизма и увереност.

„Наша основна потребност е да има някой, който да ни вдъхнови да бъдем това, което бихме могли да бъдем“, казва Ралф Емерсън. А Гало ни показва и как да го правим.

„Вие имате силата да вдъхновявате всекиго, навсякъде, по всяко време. Всеки ден вие упражнявате влияние върху някого.“

За пътя, ползите, оптимизма, предизвикателствата, участието, потенциала – Запали ги!

Книги за предприемачи и не само: Говори като на TED

IMG_2114

Говори като на TED – 9 тайни от водещи умове в света как да говорите пред публика, на Кармайн Гало е новата книга на ROI Books, която силно препоръчвам ако:

  • си фен на TED и черпиш вдъхновение от зареждащите им клипчета;
  • си шеф на фирма или top level / middle level мениджър – налага ти се често да говориш пред хора;
  • си преподавател или учител;
  • си студент или ученик имаш да изнасяш презентации, представяш проекти;
  • си търговец, работиш в НПО или активист;
  • си предприемач или startup човек;
  • вероятно ако си политически лидер, политик или пък пастор, поп също може да ти е полезна;
  • просто имаш да убеждаваш другите.

В смлян вид книгата дава доста убедителни техники и практически съвети за говорене пред публика, за омайване на хора, като се цитират конкретни примери от TED лекции, които може веднага да се гледат и онлайн за по-голяма достоверност и сила.

Това е от мен. Четенето оставям за теб 🙂

Книги за предприемачи: Ефектът моментум

IMG_2576

Ефектът моментум – истинско вдъхновение, без значение на кой стадий от развитието на бизнеса си сте – от идеята, до уседнал вече бизнес.

В първата част от книгата има много примери за фирми, уловили моментума и възхода им. Втората част дава много добри идеи и насоки за продажбени техники и търговци. В този смисъл книгата е и за предприемачи и за всеки, който е в активната верига на бизнеса.

Къде е неограниченият потенциал? Как се създава стойност? Завладяващи прозрения. Какво е силно предложение? Какво привлича клиентите? Защо степента на удовлетворение има значение? Съвети за амбициозни лидери. Това са част от въпросите, чиито отговори се крият в книгата. Поднесени забавно и с лекота.

Моментум си остава магия, нюх, възможност, но ако развием усещането за него – имаме реален шанс да го използваме максимално.
Ефектът моментум – Как да постигнем изключителен растеж е книга на Жан-Клод Лареш, издадена от Рой Комюнишейшъл.