Три пъти Ура за ПРОТЕСТА!

garnizov-366

Браво! На всички пробудени! Всички, които тези 14 месеца не заспахме, не се уморихме, не се отказахме!
Браво на Юлия Берберян-Малеева, която неотменно вечер след вечер водеше шествието! Браво на Протестна мрежа и щурите глави там, които непримиримо бдяха и не позволиха хиляди извращения да се случат задкулисно! Браво Лъчо, Жоро, Тони Цонева, Асен, Боби, Иво, Миряна, Михаела, Мартин, Ивет, Ники, Алекс, Жана, Ивайло, Тони, Юлия, Иван, Йордан, Кирил, Людмила, Райна, Вася, Сашо, Ники, Борил, Анет, Ванка, Боби, Яска, Яшу, Мишо, Емо, Дарин, Мария, Люба, Веси, Милена, Киро, Боби, Ани, Росен, Лео, Галя, Митко, Пепи, Яна, Събина, Крис, Мишо, Ивчо, Пенко, Рени, Руми, Деси, Марто, Мими, Лили, Поли, Здравко, Мая, Аля, Марта, Гиби, Боби, Васко, Калин, Дани, Димо всички, всички, всички! Браво Ранобудни студенти! Браво ДАНСwithme World! Браво хора!!!

14 месеца с най-арогантното, алчно, мазно, анти-българско управление на България!
14 месеца на неуморен протест, който за да уцелее и успее намери невероятни форми и превъплъщения.
14 месеца на промяна ако не на цялото общество, то поне на една не малка събудена част от него. Необратима промяна.

14 месеца, след които сме по-сплотени, по-силни, въпреки че се опитваха да ни разделят през цялото време.
14 месеца, в които показахме, че моделът #КОЙ вече не може да продължи да съществува безнаказано.
14 месеца, в които въпреки медийните лайномети и манипулации хората се научиха да различават кой кой е.

Браво България! Най-големият урок по демокрация в посткомунистическа България бе тежък, но го минахме! Дано се поучим от него!

И още няколко мнения:
Дарин Стойков
Началото на края. Денят, след който нищо няма да е същото. Нощта, след която всичко ще зависи отново от нас, от всички нас. Запрятайте ръкавите, навивайте крачолите, имаме работа. Ще празнуваме после

Мирела Заричинова
Разбира се, протестите имаха значение за тази оставка. Разбира се, че е важно, че бяхме там, че писахме и снимахме, че не бяхме безразлични, че задавахме въпроси и се противопоставяхме. Че се запознахме. Че ги изнервихме, изолирахме ги от света, разклатихме плановете им и направихме отношенията помежду им нестабилни и чупливи.
Разбира се, че е едно да правиш шашмите си тихомълком, съвсем друго – на цената на подобно унижение, на фона на гласовете на някогашните ти приятели, крещящи срещу теб под прозореца.
Може да не живеем в перфектната демокрация, но от нас зависи да си я градим и поддържаме. Това няма да стане с омаловажаване на личния ни принос. Гражданската енергия беше фактор за фиаското на това правителство.

Георги Грънчаров
Оставка. Преди една година сигурно бих се зарадвал страшно много. Сега, след толкова помия, след толкова нелепости, на които станахме свидетели, не съм оптимист, въпреки оставката. Най-кошмарното правителство в посткомунистическа България си отиде. Дано не дойде някое, което да ни покаже, че има още някъде…

Борислав Сандов
Контролираното подаване на оставка не може да обезличи гражданския натиск, който над 400 дни неуморно и неизменно беше на площада, в медиите и в мрежата, изобличавайки престъпните деяния на зависимата от мафиотското задкулисие нелепа власт. Поредната победа на неуморимите, безкористни активни граждани трябва да ни дава увереност, че живеем в една променена към по-добро България.

Снимката е на Васил Гарнизов

как ме промени последната година #дансwithme

garnizov-366

снимка Васил Гарнизов

година по-късно не съм същата.

да, Филип – бебето на Мирянка беше в количката, сега вече бяга устойчиво и прави бели
не само децата – всички пораснахме. всички.
България порасна.

година по-късно, вероятно най-динамичната година в моя живот, вероятно най-ключовата година в „прехода“ ни като цяло
съм много по-толерантна към различното
и много по-малко толерантна към преднамереното зло
много по-малко приемаща алчността, лукавството, лицемерието, сервилниченето, неистината, лъжата
много по-търпелива съм
но и много по-гневна при всяка поредна порция безсмислие и неглижиране на хората
и съм още по-добра

още на 14 юни 2013 разбрах, с радост, че не съм само аз, че сме много

година по-късно се вълнувам много повече от това, което се случва в Парламента и МС
и започвам да разбирам, че партия и политика не са мръсни думи, просто голяма част от хората, занимаващи се с партии и политика у нас са нечисти хора

това е година, в която всеки ден бе свързан с протеста
това е годината, в която приятелите, истинските, придобиха още повече смисъл„ а другите си тръгнаха с лекота от мен
това е годината, в която бе някак по-лесно да разгранича смелите от страхливите,

борбените от нерешителните

мрънкачите от действените,

фейсбукарите от пълнокръвните,

скатавчиците от тези, които реално правят промяната

в тази година положих, както вероятно и много други, изключително много време в доброволен труд – обикаляне по паветата и викане

да, в тази година разбрах, че може и да си на 40 и да викаш с пълно гърло на площада

следих активно новините

общувах изключително много с нови и нови приятели

участвах в намислянето и случването на редица протестни акции – артистични и не само

един от най-ключовите бе създаването на вестник Протест през август

участвах в създаването на уникалното явление за родния политически пейзаж Протестна мрежа, през миналото лято и в създаването на либералния политически проект ДЕОС през тази пролет

говорих си с непознаните на площада и ставахме приятели

говорих си с непознати в много места от страната – за ситуацията, за нуждата от промяна, за това защо искаме оставка и какво ще се случи след това

водих децата си на протест, редовно и взимахме заедно важни уроци по гражданственост

дадох много интервюта за международни и родни медии на тема протест

минахме и през караници и през откровения, през заплахи и през заливане с помия из парцаливи медии, биха ни полицаи, после ние ги целувахме, после пак ни биха, някои ги привикваха да дават показания, други ги сплашваха по телефона

научих се да чакам
научих се да търся
научих се да не се отказвам

разбрах, че алчността няма край
с изумнение се уверих, че и в днешно време има хора, готови да предадат род и Родина
с погнуса научих, че пошлостта, продажността и непукизма при някои са безгранични

губех надежда, възвръщах си я, отивайки обратно на площада, говорейки с хората
да, върнах си надеждата в хората
в нашата сила заедно
в способността ни да местим планини

днес, година по-късно, аз съм различна. ти също. и всеки от нас. България е различна. и промяната е дълбока и необратима.

#дансwithme бе голям учител. за мен. за всички нас.

от днес #дансwithme е #дансnomore

време е за ОСТАВКА

14 юни и #ДАНСwithme промениха всеки от нас

1382294_10152610362321758_1848244985_n

най-слабото правителство на България постигна най-големия успех за България в последните вероятно не само 25, но и 70 години. не знам даваме ли си сметка колко неща, колко изключително важни неща се случиха в тази една година.

в тази толкова тежка година, след която народът е като след война, започнаха необратими процеси.

започна краят на това уникално за България понятие „мутра“.
започна краят на партиите, каквито ги знаем – лукави, обслужващи корпоративни и лични интереси
започна краят на апатията
започна краят на търпимостта към нетърпимото
започна крахът на лъжата
започна крахът на безкрайната самовлюбеност, самоувереност и алчност
започна крахът на много нива в държавата
започна походът на будните и недоволните
започна походът на търсещите и непримиримите
започна походът на готовите на всичко в името на истината, справедливостта и свободата
започна промяната, която не може да бъде спряна
започна промяната в мисленето
започна изграждането на невидима мрежа между хората на площада
започна изграждането на мрежа между мислещите и загрижени хора в цялата страна и извън нея
започна свързване
започна структуриране
започна съграждане

да, някои са отчаяни. да, някои са уморени. да, някои заминават. да, някои се свиха и затвориха в себе си.
но други продължиха. да са всяка вечер на площада. да не спят, за да мислят и действат. да бдят. да алармират. да ровичкат. да ръчкат. да се борят. всеки ден. ден след ден. 365 дена. година. неуморно. и още и още.

не, най-трудното не е отминало. най-трудното предстои.
и не, ние няма да загубим сили. няма да се отчаяме. няма да се приберем. няма да се предадем.

протестът промени мен. това бе може би най-динамичната година в моя живот.
протестът промени и теб, дори да не си бил с нас на площада.
протестът промени всички нас, заедно. промени ни безвъзвратно.
даде ни сили.
даде ни приятели.
даде ни мотиви.
даде ни начини да продължим.

и утре, в ден 366 ще сме отново там. на площада пред МС. ще вървим недоволни, гневни, мълчаливи и крещащи, с изкривени лица и с ведри лица, със закана, с упоритост, с непреклонност, с лекота, защото правото е на наша страна.

оставката предстои. случващият се фарс навлиза в нови и нови епизоди. но оставката е близо. а след нея ни чака още много.

снимка: Гергана Динева

още 300 причини да съм благодарна на протеста и за ДЕОС и за моите герои на протеста

ден 300. 300 причини да съм благодарна на протеста

IMG_8947

благодарна съм на протеста. искрено съм благодарна за това, че 300 дена по-късно протестът продължава. днес бяхме много. и ако някой каже – 1000-1500 души не са много – лъже се. на ден 1 бяхме поне 15 000, в следващите дни на юни бяхме над 50 000, днес на ден 300 бяхме много, много хора на площада.

победа номер 1: заради протеста г-н Пеевски не е шеф на ДАНС. следват още много победи, разбира се, породени от многото изумителни поразии, които това правителство прави ден след ден. и ден след ден ние сме на площада. и не само. намерихме се. стартираха неизменими процеси. създаде се Протестна мрежа. проекти като НОрешарски, в-к Протест, стотици акции от различен мащаб и естество, събудено общество, сензитивно за всяка поредна измама, кражда, лъжа. след всичко това в началото на март стартира и #ДЕОС, политически проект роден от протеста.

нещата се случват. имаме вяра и продължаваме. посоката е само една. България заслужава по-добра съдба!

IMG_8933

радвам се, че и днес, в ден 300 срещнах моите герои на протеста, които ми дадоха нови сили:
Юлия
Люба
Яшу
Тео
Мария
Мишо
и всички останали, за които вероятно още не съм писала, но са герои, защото са на площада неотменно!

#ОСТАВКА #дансwithme #промяна #ДЕОС

ОСТАВКА за авторите на учебника по музика за 4-ти клас!

internet-muzina

срам ме е. гнус ме е.

и моля всеки родител и учител, който се срамува като мен от текста на песента в учебника по музика за 4-ти клас да реагира. веднага и остро.

в какво възпитаваме децата си?! в какво ги превръщаме?! възможно ли е училището да проповядва подобни неща?!

бащата играе бридж в интернет?!

майката пазарува диор и хуго бос?!

„няма нужда от мечти“?!

ОСТАВКА!

снимки и начален сигнал: Румяна Йохнева. благодаря ти!

още глупави детски книги: ик хермес, превода на Артур и цигари в учебника по рисуване

професия лъжец.

photo_verybig_1201510

в един свят, в който „Сълзите са на свършване“

а училището е „Държавно мълчилище“ и обществото не иска да се говори

пенсията се взима, а не се дава

свят на кръстопът, в който е важно да сме еднакви и никой да не е първи

свят, в който лъжата е като „въздуха и слънцето за всяко живо същество“

„Какво е ОСТАВКА? Доброволно оттегляне от властта поради гузна съвест“

„Земевзелски съюз.
Със земята се започва, после ще им вземем любовта, надеждата и прочие“

свят, в който „хората трябва да бъдат обърквани, а после побърквани“

свят, в който живяхме до скоро или дори може би още живеем в него …

c6733e7589

искрени комплименти за актьорите. а Теди Москов е ВЕЛИК.

задължително.

а да, и ОСТАВКА

героите на протеста: Теодор

IMG_6347

сред моите герои на протеста е Тео (Теодор Михайлов). скромен, усмихнат, закачлив, артистичен, категоричен когато е нужно, до безцеремонен. измисля великолепни проекти и ги реализира тихо и кротко. вдъхновява. продължава.

#lafka #оставка #промяна #България

още от моите герои на протеста: Юлия, Мишо, Люба, Апостол, Мария, Иво, Христо, Петър, Яшу, Николай, Мария

браво и за втората окупация на Ректората.

IMG_3010

много се изписа и за първата и за втората окупации. брожения и сред поддръжниците на протеста и сред противниците му. личното ми мнение е: комплименти за смелчаците! да, създават хаос, дискомфорт на мнозина. редовите студенти няма да могат да се явяват на изпити в указаното време. преподаватели и администрация ще останат без заплати. проблем. да, но малък на фона на проблемите на България. 240 души „законно“ са окупирали Парламента и не искат да си ходят. вече 7 месеца така. правят се, че не чуват. действат по своята програма. бързат.

разбирам желанието за радикализация на протеста. разбирам и приемам и този неочакван и вероятно не добре обмислен, но важен ход. в момента, в който пропагандата ръсеше, че протестът е приключил. искрено се зарадвах на новината за окупация на СУ. а на следващата вечер и на ПУ. любопитна съм ще има ли окупация на нов обект и днес след полунощ?

да окупираш не е лесно. изисква се много смелост. да действаш по необичаен начин в необичайни ситуации е похвално. нищо, че повечето няма да те разберат и ще ти се нахвърлят.

браво на младите хора в Ректората днес. искрено възхищение към тези, които остават и да нощуват там. чува се, че сутринта робокопите ще бъдат изпратени, по заповед на Ректора (позор!) и на Министъра на вътрешните работи (срам!) да ги разгонят. и ако това се случи наистина – ще знаем със сигурност, че наистина всякаква демокрация в България е потъпкана.

кураж, млади хора! заедно сме.

ето и официалната
Декларация на Преподавателите в подкрепа на студентския протест по повод окупацията на Ректората на Софийския университет от 25 януари 2014 г.

Стоим на своите позиции: от месец юни 2013 г. подкрепяме гражданския протест. По-късно подкрепихме и протеста на студентите, които също са граждани. Това означава, че споделяме цели и ценности с тях – искаме морал и почтеност в политиката, върховенство на закона, прекъсване на връзките на политическия елит с олигарси и организирана престъпност. Затова и продължаваме да настояваме – оставка на правителството на г-н Орешарски, разпускане на 42-то Народно събрание, избори, граждански контрол на всички институции и власти, демонополизация на медиите. Борим се за бъдеще на България в Европейския съюз и цивилизования свят.

Възникнaхме като група в подкрепа на Ранобудните студенти, които в момента имат различия за формите на протест: ние продължаваме да подкрепяме своите студенти, без да се поставяме в позиция на съдии. Ние сме техни колеги, а не организатори, нито ментори: нека всеки студент и преподавател, всяка група поеме своята отговорност за избраната форма на протест или на мълчание. Ще работим за координация между активно протестиращите.

Независимо, че всеки от нас има една или друга преценка за повторната окупация, единни сме в едно: не бива да се допусне насилие в границите на Алма Матер. Призоваваме за това всички – студентите, които са вътре и студентите, които са вън, привърженици и противници на протеста. Настояваме ръководството на СУ също да се въздържа от прибързани действия.

Обръщаме се към студенти и граждани: нека не се фиксираме в медийно фабрикувани шумни сензации и скандали, а да удържаме най-важното: моралната си солидарност. Тя ще ни потрябва – както за всекидневието на протеста, така и за скорошните избори.

#occupysu #occupy272 #окупация #оставка #избори #дансwithme

апатията е най-големият ни грях.

apatia

ден на протета в България: 223

оценка на ЕС за българското правителство: слаб 2

брой протестиращи днес в София: около 2000

.

брой на убитите в Киев днес: 6

.

апатията убива.

героите на протеста. Явор.

IMG_4547

сутрешно кафе пред Парламента, 28 юни

Явор Никифоров е онова момче с черната брада, което цяло лято носеше остроумни големи плакати по жълтите павета, измисляше какви ли не акции, като например тази с дините пред Парламента на 45-тия ден. Яшу беше арестуван няколко пъти – единият в нощта на Белия автобус. Яшу беше се понесъл на протест на 12-ти октомври въоръжен с праз и огромен пакет тоалетна хартия и снимката му все още обикаля пространството и навява усмивки.

IMG_921921 септември, 100 дни протест

е, днес, 10 януари, Яшу организира и Националния протест на полицаите. и за пореден път обра овациите, заслужено. хиляди полицаи от цялата страна пазеха празната сграда от … никого.

интелигентен, чудат, усмихнат, прям. докато тук има подобни млади хора – има и надежда.

комплименти!

Ирен Филева: Когато власта вижда в Явор Никифоров момчето с праза и не забелязва учителят по информатика на година, няма шанс с никакво разузнаване и силови акции! Това е положението. Формално Явор свика национален протест на полицията. И не започна пръв.

още от моите герои на протеста: Юлия, Мишо, Люба, Апостол, Мария, Иво, Христо, Петър

#протест #оставка #дансwithme #промяна