Морето. Българско хайку. Двуезична антология

IMG_8113

През изминалите дни получих от прекрасната Диляна Георгиева, председател на Българския хайку съюз тази прекрасна антология Морето и бързам да я споделя с вас. Антологията е двуезична – на български и английски език и включва 62 автора, всеки с по две хайку. Радвам се да видя толкова приятелски имена на едно място!

Споделям само три избрани:

стар зид
вълните проникват
в историята

Диляна Георгиева

***

под плажния чадър
се мушна и този
прегорял следобед

Владислав Христов

***

стара лодка
морето ръждясало
в нея

Христина Панджаридис

 

Чудесно издание и прекрасна корица и илюстрации на Детелина Тихолова!

Браво за всички, работили по тази антология!

image1-1-673x440

Интервю с Диляна по темата има в Kafene.bg

Коледни идеи за подаръци: тахани и мед от Атанас и фамилия

кошница-1

В тези предпразнични дни ежедневно ви срещам с хора с мил, локален, добър, смислен бизнес, които познавам и съм виждала и използвала продуктите и услугите им и затова ги препоръчвам. Много е хубаво да ги подкрепим, мисля си.

Затова и споделям с вас 🙂 Ден пети – София и семейния бизнес на Атанас и фамилия.

Докато си говорихме тази седмица със София за коледните им предложения – кошници с прекрасните им продукти, София кърмеше малкото си бебе Атанас. Роди съвсем скоро и веднага е обратно в семейния бизнес. А бебето е много сладко и е с майка си през цялото време. Картинката ми напомни за моите кърмения с моите деца – много специални са тези моменти. Така че – още един път браво за София и бебе Атанас!

Какво ви мотивира и вдъхновява да сте предприемачи?

Преди две години завръщайки се в родния град Харманли, ние (Аз – София, моят брат Павел и съпругът ми Тихомир) знаехме какво ще правим тук. Развитието и разрастването на семейната ни таханджийница е движеща сила за всеки един от нас, искаме „Атанас и фамилия“ да бъде синоним на онези успели млади хора от малкия град, които променят света около себе си към по-добро.

Вдъхновение за нас са хората, които ни се доверяват. Онези, които започват деня с лъжица тахан и биха предложили същата и на децата си, защото знаят, че влагаме много внимание и сърце във всяко бурканче старателно събрано „здраве“.

кошница-2

Какво сте подготвили за Коледните празници за Вашите клиенти?

Тази Коледа ще бъде по-различна от другите – по-смирена и споделена! Очаква ни повече време с любимите ни хора и нека се постараем то да е пълноценно. Освен с игри, филми и подаръци…

Защо да не изненадаме децата с работилничка за коледни сладки?
* Защо да не зарадваме добрата домакиня с интересни нови продукти?
* Защо да не подарим полезен подарък с кауза на нашите приятели?
* Защо да не оценим българското производство с мисъл за здравето ни?

Именно тези въпроси ни вълнуваха, докато се чудехме как нашата фамилия да зарадва любителите на здравословната храна. Ето защо комбинирахме в подаръчна кутия бадемов тахан, лешников тахан и пчелен мед. Двете таханчета се оказаха любими на нашите последователи след кратка анкета във FB страницата ни @ ТАХАН и МЕД от Атанас и фамилия. А пчелният мед от Южен Сакар е идеално вкусово и кулинарно допълнение.

Подаръчната кутия „Коледна изненада“ идва красиво декорирана с коледна картичка на преференциална цена от 30лв. в сайта www.tahanimed.bg

Ако имахте магическа пръчица какво бихте променили веднага тук, за да има по-добра бизнес среда?

Смятам, че липсват адекватни възможности за финансиране на малки предприемачески бизнес идеи, които биха могли да се развиват устойчиво.

Успешния път на малките производители е те да се обединяват и заедно да вървят напред. Вярвам, че местния бизнес на Харманли се стреми именно към това и лоялността ни едни към други ще бъде увенчана с успех. През тази необичайна 2020 година сме благодарни, че все повече хора избират българското.

Желаем на всички читатели споделени и весели коледни празници и нека новата 2021г. ни донесе благоденствие и здраве!

Подарете на София, Атанас и фамилия по един лайк или си поръчайте от чудните им продукти!

Поръчки може и от фб, но по-лесно от сайта им – Тахан и мед – Атанас и фамилия.

Познаваме се със София и брат й Павел от Ринкърс, където им бях ментор, а те бяха Победители в Академия за местни предприемачи 3.0 (2020), Голямата награда.

Това не е платена публикация, а приятелски пост с голяма усмивка и вяра в доброто.

Учителите по време на извънредното положение

54518993_364597304265820_6838600216073994240_o

Здравко Минчев е преподавател по английски език в държавно и в частно училище. Вярва в светлото бъдеще на образованието, но е категоричен, че то е възможно само, ако всички учители работят заедно за това. Бил е наш харизматичен лектор в „Училище за бъдеще“.

Ето какво споделя за ежедневието си в последните два месеца.

„Да обясня какво работя в момента като учител:
1.Софтуер: Zoom, Teams, Google Classroom, Quizlet, Wordwall, Kahoot, Paint, MS Word, MSExcel, Voice Recorder, Google Forms, Office365Forms, Shkolo.bg, Learningapps, Liveworksheets,
електронни учебници на Анубис, на Klett, на Longman, на Просвета, на Рива,
онлайн и офлайн речници,
информационни платформи,
GoogleDrive, OneDrive.
Естествено – YouTube и Ucha.se.

Със сигурност пропускам нещо.
Ползвам всичко това не защото не съм се организирал, а именно и тъкмо защото СЪМ се организирал добре и защото искам на учениците ми да не им липсва реалната среда.
Като казвам „работя“, имам предвид „създавам съдържание“, „произвеждам продукт“ (не просто свалям снимки и документи). Създавам нови интерактивни уроци с публичен достъп ( в друга ситуация вероятно бих могъл да работя само това и да вземам отделна цяла заплата).

2.Ежедневно (понякога часове наред) консултирам родители и колеги по телефон и чат за работа с всичко гореизброено.

3.Проверявам домашни: гледам клипчета, преглеждам онлайн тестове, снимки на писмени задачи, връщам коментари, пиша оценки, готвя нови уроци почти всяка вечер до полунощ, често сутрин почвам (довършвам снощната) работа от 5:00, защото не мога да оставя някого неоценен. Е, пропускам, защото 24 часа не са 30 часа.

4.Получавам по 40-60 домашни на ден. Телефонът и компютърът не ми излизат от ръцете дори когато съм на разходка в парка. Без телефон съм само докато карам колело. Днес надвечер в Острова се усетих в един момент, че съм отворил едновременно четири приложения (GoogleClassroom, VideoPlayer, Shkolo, Dictionary), докато проверявах домашните на три класа от три различни дати.

5.Извън това личният ми живот също тече – жена, дете, закуска, боклук, прахосмукачка, магазин, домашни любимци…

6.За разнообразие карам и онлайн курс по квантова механика в KhanAcademy.

От всичко това родителите и учениците виждат само „Добро утро, изпълнете тази задача утре до 17:00 часа“ и „Пратете пак, защото не се вижда добре“, както и „Браво, работиш без грешка!“.

Сега си представете как някой минава покрай мен в парка, вижда ме с телефонче в ръцете и си вика: „Ей, тия даскали с тая криза си живеят живота! И даже заплати вземат!“.

Представете си и как някаква колежка снощи в една група ми вика: „Моята работа е да си преподавам уроците, не да знам как да блокирам нашественици в Zoom“.

Ммммбожкеее!…

Сега чао, защото отивам да науча още нещо за електромагнитната индукция.“

Градско земеделие и споделени градини – история от Словакия

Публикувам тук разказ от първо лице на моята приятелка Райна Цветкова, която напоследък живее и работи в Словакия. Много радва тази история!

„За пореден път съм впечатлена от това колко са резервирани, но пък съвестни и обединяващи се около добри каузи, словаците. Ходих да се видя с една колежка. Тя живее в Петражалка (Софийския квартал Люлин).

Няколко семейства са си кандидатствали към общината да си направят малка градина отстрани на блока. Всеки има по 2 кв. м и си сади каквото иска. И никой не им го краде, ограждения няма.

95715317_929530310840231_5479812716992397312_n

Направили са дори хотел за пчели. Имат и градинка за цветя.

95795019_275211753511638_3202389940168032256_n

На изпроводняк, като всеки горд градинар, ми набра малко подправки!“

95833894_668973617270864_6665013374729846784_n

Много чудна история! Ако знаете за такива и от нашите градове, а и от други места по света – драснете моля, в коментар!

95644716_259562152082583_5174493305920028672_n

Благодаря ти, Райна, за споделянето! И в нейния блог – тук.

Пожелавам ни повече подобни места и хора!


Писах още за:
споделената зеленчукова градина на Горичка в София

и споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение

Тази тема е важна за мен и използвам да припомня:

Градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

Зеленчукова градина в София. началото.

Ура зя Петя! Харесва ми да заразявам хората с енергия, да се движат и спортуват

4 (1)

Петя Геджева е от тези вдъхновяващи млади хора, които дават голяма надежда и знам, че с каквото се захване – ще се справи! Защото освен чаровна, тя е и работлива, старателна, търсеща!

Петя е студент в СУ – учи ПР. От около година е част от екипа ни  в ABC Design and Communication. А отделно – тя е треньор по Дансело! Говори френски и английски. Не спира да иска да се развива. Тя ме свърза с Мари-Леа, за която ви разказах наскоро. Да, ясно е, че причините да искам да ви представя Петя не са една и две. Ето и интервюто конкретно за нея като треньор 🙂

Как се случи така, че стана треньор?
Тренирах Зумба две годни, а след това Дансело още една в Пловдив, където учех. Много се забавлявах, харесваше ми емоцията от класовете, сприятелих се с треньорите и им се възхищавах колко много енергия раздаваха на хората.
След това реших аз самата да започна да преподавам групови класове. Отидох на обучение за инструктор, а след преминатия тест получих и лиценза си. Започнах да водя във Велинград, моя роден град, и ефектът беше поразителен – хората се събираха още от първите класове, танцувахме, разрастнахме се, станахме едно малко семейство. Харесва ми да заразявам хората с енергия, да ги стимулирам да се движат и спортуват. А най-любимо ми е когато виждам позитивен резултат у тях.
След това се наложи да се преместя в София и нямах възможност да водя класовете си там. Ето защо намерих алтернатива и в столицата.

Кого и какво трениращ? Къде и кога? (в нормални дни, сега е ясно, че не)
Водя няколко типа класове. Единият е Burn fitness workout – кракта функционална тренировка за цяло тяло, на музика. Много симпатичен клас- тренираш, потиш се и не усещаш колко бързо минават 30 минутки.
Водя и Dancelo dance fitness- комбинация от фитнес и танц под съпровода на най-различни ритми- меренге, R&B, bachata, латино… забавна и ефективна тренировка.
Класовете ми се посещават предимно от дами, но имам и господа, които се чувстват доста комфортно в женска компания. Харесва ми, че си помагат взаимно, показват си упражненията, репетират ги. Да видиш, че хората живо се интересуват от това, което искаш да им покажеш, е най-ценният подарък за един инструктор.
Мястото на провеждането им е в Атлетик фитнес , Студентски град, а периодичността е през един ден – понеделник, сряда и петък вечерта. Удобно е, а и една вечерна тренировка винаги тонизира!

Какво ти носи това занимание?
Контактът с хора е безценен учител. Особено когато споделяте обща страст. Харесва ми да ги стимулирам, да получавам и да давам енергия. Това е доста голямо психическо разтоварване за мен, особено след тежък ден. Предполагам и хората се чувстват по същия начин.

От каква мотивация имат нужда хората, според теб, за да тренират?
Разбира се, че най-основният стимул хората да посещават класовете, е да отслабнат или да се стегнат. Но има и нещо повече – груповите класове внасят добро настроение и преповдигат тонуса. Ето защо мисля, че мотивацията се крие и в чувството, живнината и приятния гъдел, който усещаме след тренировка. Да си горд от себе си и от това, което си постигнал.

Най-забавни ситуации или мили за теб, свързани с тренировките?
Повреме на един от класовете ми спря токът на целия фитнес. Музиката, светлината, всичко изгасна изведнъж. Повечето хора биха излезли моментално от залата, но не и ние- пуснахме си музика от телефона, няколко фенерчета и продължихме. Само внимавахме да не настъпим някого случайно.

Какво си пожелаваш?
Да има здраве!

А един от начините човек да бъде здрав, е като не спира да се движи. Особено в тези епидемични времена е хубаво да държим на благосъстоянието си. Усмивки за всички!

5 (1)

 

 

Ура за Ангелина Ангелова и Кукер! Бизнесът ми потръгна, когато станах щедра.

89429489_137752187607206_4775234636437520384_n

Познавам Ангелина от НБУ. Бе моя студентка и със сигурност нямаше как да остане незабелязана сред голямата си група колеги, защото бе сред активните, с адекватни и креативни включвания по всяка задача.

Занимавала се е с женски футбол, пътувала и живяла къде ли не, днес учи в НБУ и … прави бизнес!

Ангелина, заедно с брат си, разработва нов бранд Кукер и различни видове чай, които успешно продават из Европа. Усмихната, прекрасна – нямаше как да не поканя това смело и прекрасно момиче за това интервю 🙂

Къде си / сте с бизнеса ти днес?

Най-общо казано сме в международното търговско пространство. Преди месец пуснахме четири нови продукта под нашата марка Кукер, които вече се продават в Англия, Германия и предстои до няколко дни да се появят във Франция, Италия и Испания.

В по-дълъг отговор ще кажа, че се занимаваме с билки и био продукти, които предлагаме на международния пазар през платформите на Амазон. Занимавам се с това от близо 5г. След няколко години грешни управленски решения, аз и брат ми, с който работя вече, успяхме да оптимизираме бизнеса дотолкова, че да е стабилен и прогресивен. Ще използвам възможността силно да се разгранича от всеизвестните „дропшипъри“, защото в последно време, когато някой чуе Амазон в България, това е първата асоциация.

Не, никога не съм била дропшипър и не усещам никаква подбуда да бъда. Нашият бизнес е данъчно, счетоводно, маркетингово оптимизиран в рамките на този етап от развитието си. Планираме постоянен растеж, но с предпазливи и добре обмислени управленски решения.

Много хора смятат, че духовното развитие няма място в бизнеса. Всъщност, едва когато започнах да израствам духовно, започна да ми върви.

88442061_202639057633486_4021700577317617664_n

Предприемаческият дух – кое му помага и кое го спира, според теб?

Имахме въпрос в една лекциите: „Човек става или се ражда предприемач?“ Преди си мислех, че всеки може да стане предприемач, ако има достатъчно опит и знания. И след това преживях два фалита и отнякъде дойде силата да се изправя и да продължа. И тогава разбрах, че не е само до опит и знания.

Има една невероятна CGI сцена от Спайдърмен, която се казва „Раждането на Пясъчния човек“ (The Birth of Sandman). Кадърът показва движението на хиляди песъчинки, от които се издига фигура на човек, неоформен се опитва да стане, чупи се и пада. След това отново започва да придобива по-добра форма, започва да оглежда себе си, да се опознава, да разбира новата си форма. Вижда медальона на любимото си същество и се протяга да го вземе, но новата му форма не позволява това, още не е готов. Протяга се отново, този път с формирани ръка и пръсти, и успява да вземе медальона, поглежда го и бавно, и трудно се изправя. Вече стои на два крака. Силата, която го изправя, е любовта, която носи в себе си. Той вече върви напред, в нова форма, с ново знание, усетил силата на волята си. Ето това за мен изобразява пътя на предприемача.

Предприемаческият дух за мен идва от вътрешната ти истинска любов към онова, което само ти виждаш. Как разбираш, че това е твоето призвание? От усещането, че източникът на енергия в теб е неизчерпаем, това усещане дава плътност на действията ти и правилна посока. И тази енергия се проявява навсякъде, не само в бизнеса, тя излиза пред света под формата на идеи и находчивост, улавяне на мига и предприемане на действия.

За мен предприемачеството е много повече от бизнес, то е начин на живот и разбиране за живота в цялост. Нищо не му помага, нито го спира, защото то просто е, вътре в мен, абсолютната даденост, любовта. Както художника изпитва нужда да изживява рисунките си, танцьорът движенията си, певецът мелодията си, нищо не може да спре тези пориви, защото те излизат без да питат. Да, ходиш на уроци по рисуване, танци, пеене, но това само шлифова диаманта, истинската стойност просто е в него. Реката тече, да, има устие, което я формира, камъни и скали, които насочват движението й, но тя извира и тече, без да има сила, която да спре водата. Така е според мен и с предприемаческия дух, така го усещам аз.

В България преживях много повече трудности откъм работа с хора, измами, административни спънки, липса на съмишленици, партньорски грешки, счупване на звено бизнес веригата, но въпреки всичко като Sandman продължаваш напред и нагоре. Защото изворът си ти.


Удовлетворението в работата ти от къде идва?

От осъзнаването на вътрешната ми сила. От осъзнатите избори, които се шлифовах да правя. От осъзнатото насочване на енергията и правилното разбиране на ситуациите. Не всяка идея е писано да се реализира, затова човек трябва да се научи да е достатъчно осъзнат и гъвкав, и умее да пуска и да насочва усилията си другаде. Това за мен бе много трудно в началото, тъй като егото ми се вкопчваше във всяка нова идея, създаваше си илюзии, че тази идея ще я пребъде и понякога целеустремено вървях в грешната посока. Но за нас хората идват първо изпитите, след това уроците, така и аз сега разбирам, че в живота няма грешки. Или успяваш, или се учиш.

Удовлетворена съм от избора си на продукти. И от това, че те помагат на хората.

Удовлетворена съм от изборите си последната година и половина в цялост, защото ме направиха много по-спокойна. Удовлетворена съм, че се научих да деля и да давам – времето си, идеите си, парите си, бизнеса си.



Най-важните три неща, които би казала на всяко момиче, което сега си мисли да стартира бизнес, а все още не е уверено, че ще се справи?

На първо място да разбира механизма на Вселената – първо трябва да дадеш и след това ще получиш в изобилие. Щедростта е основният компонент на живота. Тук не говоря само за пари, говоря за цялостно възприятие в съзнанието на всеки човек към всичко – отношения, идеи. Ако ние хората се вглеждахме по-дълбоко в природата, щяхме да видим, че всичко в което сме и което сме, работи по този начин – посаждаме семена (било то финансови, любовни, предприемачески, гневни, завистливи и т.н.) и след това „жънем“ плодовете им.

Бизнесът ми потръгна, когато станах щедра.

Вторият съвет към всяко момиче, решило да стартира бизнес, е да има доверие себе си и събитията. Всичко се случва така, както ние сме го направили да се случва. И тук не говоря за „псевдо-гуру“ философиите – „Ти можеш всичко, казвай си го всяка сутрин и ще успееш“. Не, тук говоря за пълната отговорност и осъзнаване на действия ни. Ако нещо не върви в бизнеса, поглеждаме първо себе си – какви бяха намеренията ми, подходих ли със страх и неувереност към ситуацията, излъгах ли някого. Всичко в живота ни е в резултат на решения, които сме взели и природата на живота (както в природата) е да реагира на вибрациите, които излъчваме.

Това чувство за доверие и лична отговорност премахва всяко колебание и открива чувството за увереност в самите нас.

На трето място като съвет ще сложа липса на привързаност и умение да пускаме ситуациите. При нас момичетата има вродено майчино чувство, което много лесно може да се прояви и в бизнеса. Грижата, любовта, времето и цялата отдаденост, която даваме на идеите си и бизнеса си, ни привързва към него, и тогава спираме да бъдем добри „родители“. Тогава смятаме, че знаем по-добре посоката и се вкопчваме в него. Това важи както за идеите, управленските решения, така и за бизнеса като цяло. Всеки бизнес си има технологично време, за което да стартира, да порасне и след това да се слее или измени, в зависимост от това дали ще фалира, дали ще получи инвестиции, дали ще бъде продаден.

Важно е, като предприемачи, да умеем да усещаме и разбираме кога привързаностите ни започват да пречат и вредят.


Пожеланието ти за новите продукти и към теб самата?

Пожелавам си спокоен сън.

Това обхваща всичко.


Успех, от мен!

А вие може да проверите и да дадете по един лайк във фб 🙂

Бъдете здрави! Всичко ще бъде наред.

Ура за Мари-Леа и рисунките й. Всеки може да промени средата. Само да иска.

2

Мари-Леа е френска студентка, която бе на обучение в София. И докато така и така бе тук реши и нарисува една от стените в Химикотехнологичен и металургичен университет в София!

Мари-Леа Хупин е на 20 години и учи инженерна механика в Université Technologique de Compiègne, северна Франция. От 5 години в свободното си време се занимава и с улично изкуство. Страстта й са рисунките, а и танцуването. В София танцува с Петя (за която ще ви разкажа скоро и която ми сподели тази история.

Стената, която Мари-Леа реши да нарисува е в ХМУ София  @uctmsofia в instagram

3

Рисунката е по мотиви на Малкия принц на Екзюпери. Нарисувала е самолета в 3D със специален софтуер, след което го е пренесла на стената. Първо получава разрешение от университета, след като дава предложение, след което представя проекти. Общо 25 часа работа й отнема, с маска на лицето, за да осъществи рисунката на стената.

Радва се, че колегите и преподавателите й приемат идеята, подкрепят я и след това се радват, разбира се, на резултата. Видно е и от снимките.

6

От всички тях и от престоя си в София Мари-Леа отнася много свежи спомени и приятелства обратно във Фанция.
Специалните й благодарности са за ръководителя на курса й Димитър Дончев и на преподавателката й от френска страна – Валери Мабил. Също е благодарна за възможността да посещава курсове в университета на френски и английски език. Партньорството между университетите е по програмата на Европейската комисия Erasmus+

4

Ето и страницата на Мари-Леа във фейсбук – https://www.facebook.com/alinate.art/ – може да дадете по един лайк 🙂

Браво на Мари-Леа! Благодаря и на Петя, която ми разказа за нея и осъществи връзката ни.

А на всички ни пожелавам повече мечти, повече проактивност – да променяме средата около нас. И най-вече – здраве!

Ура за Ирина и PixiPhotobooks

85164417_553204098617498_8341991099279081472_n

Ирина бе студентка в SoftUni Digital миналата година и сред над 1000 студента нямаше как да остане незабелязана, такъв човек е – с чаровна усмивка, любознателност и чар. После пак й бях учител, защото дойде в обучения по предприемачество на фондация Бикоуз. След това участва в конкурс на Rinkers и ето, че спечели и вече, след около година подготовка, упорит, къртовски труд, вече стартира своята бизнес идея и PixiPhotoBooks е онлайн! Измина дълъг път Ирина, но пък проектът й е красив и носи радост. Затова и я поканих и с радост ви я представям!

Защо Pixi и защо Photo Books?

Пикси е емоционален проект. Чрез него ще се осмелявам да напомням за най-съкровените човешки моменти! И това са моментите, които ни правят истински щастливи!

Като малка исках да стана художник, съзнанието ми запечатва картини – така и всеки кадър разказва история!

В нашето дигитално съвремие, с напредването на смарт фотографията, снимките са се превърнали в ежедневен начин на комуникация. Има някои от тях, обаче, които заслужават да бъдат съхранени за по-дълго, отпечатани и споделяни отново и отново!   А иначе потъват в телефона или в клауда и дори не знам дали ще ги имам и когато остарея! Но, когато стане дума за печат, нещата стават сложни!

Pixi Photobooks са лесни фото книги, които стават онлайн за 5 минути – за хората, които нямат време да изрязват, да лепят ръчно фото албуми. Можеш да ги подредиш и от мобилния си телефон, а ние ги отпечатваме и ги доставяме директно до твоята врата!

Можеш да достъпиш снимки директно от мобилния си телефон, само да ги селектираш и те да се подредят автоматично.

Така ще имаш повече време да прекарваш със семейството и да създаваш хубави моменти!

Ирина като предприемач – на какво се учиш?

Непрекъснато се уча, но на дневен ред се опитвам да се осмелявам повече, да си вярвам, да мечтая смело – предизвиквам се! (Повтарям си, че всеки проблем има решение и че моята преценка е правилната.) Бягам от перфекционизма – защо не! Оказа се, че понякога дребен компромис със себе си може да ме освободи и даже да ме ощастливи! Търся лекота. Търся съмишленици. Въпреки приказката, че и сам воинът е воин, по пътя откривам как не съм сама, и това е най-хубавото!

Кои са най-големите предизвикателства до момента?

Техническата част по изграждането на платформата в началото ме изкара „извън релси“. Скочих без да имам опит в някои неща.., но нали никога не си напълно подготвен… С времето, с подкрепата на хора и с пренагласа се убедих, че нищо не е толкова сложно, колкото на мен ми изглежда!  Действам си стъпка по стъпка…кротко и упорито.

Все още понякога срещам скептицизма при среща с жена предприемач, но скоро след това наблюдавам как първоначалното впечатление се обръща.

Иначе най-голямото предизвикателство е да продължавам да вярвам, че ще има хора, които ще припознаят идеята!

Кой може да поръчва фото книги от Pixi и за кои моменти са подходящи?

Фото книгите са начин да оставиш „писана“ история, независимо дали е от кратък миг, като усмивка в парка, или от специален момент, като сватбения обет, например! Пожелавам ги най-вече на родителите с малки деца, защото връщането към тях предизвиква уникални емоции! Аз лично, за 15 години, не можех да отпечатам любимите снимки с моите деца. Знам колко изтощително може да бъде родителското ежедневие, а колко много сладки сълзи ще им донесат след време, така, както моята баба вечно чака снимки.. да си ги сложи на видно място!

А и някой ден децата ще са им благодарни за детските си снимки!

Възможността за добавянето на текст дава възможност да оставиш всякакво послание: смешен коментар, пожелание, цитат! За по-креативните има много допълнителни възможности за колажи, декорации, рамки, стикери, може да се твори с фантазия!

Надявам се крайният продукт да накара някого да се почувства обичан – това е прекрасен личен подарък с отношение, за любим човек, или за самия теб!

Какво си пожелаваш ти самата?

Иска ми се, чрез този проект, да срещам повече позитивни хора, търсят се поводи за повече усмивки, за да има смисъл в това, което правя. Малките моменти често правят големите спомени, вярвам, че връщането към тях може да ни вдигне..!

Хора сме и вярвам, че технологиите не трябва да ни затормозяват.

Pixi Photobooks е дигитален проект с желанието технологиите да ни помагат и с надеждата да останем ч о в е ч н и!

 

Присъединете се към нашите щастливи клиенти на pixiphotobooks.com!


Успех, Ирина!
Каня всички да дадете по един лайк поне, а защо не и да си поръчате албум 🙂

Ура за Цвети-Слава и Brimkie!

received_124145595681481

Срещнах Цвети-Слава на награждаването на жени-предприемачи на B4B Hub. Тя е шармантна, прекрасна, усмихната и предприемчива. Стартира свое социално начинание, за което ми се искаше и ето – споделям и с вас чудната й история 🙂

Как започна всичко с твоето социално предприятие?

Всичко започна след няколко вдъхновяващи проекта „Еразъм“, благодарение на които успях да се запозная със социални предприемачи от чужбина, които споделиха опита си. Видях отражението на социалните предприятия върху обществото и икономиката, дадох си сметка, че това е нещо в пъти по-ползотворно от еднократни действия, насочени към подкрепа на уязвимите групи, това е наистина приобщаващо и има полза за всички от доставчикът на суровини до крайния потребител. При прибирането си в България след няколко месеца черпене на опит знаех, че искам да развия нещо свое, което да ме подтиква да израствам всеки ден и се зачудих какъв може да е моят продукт, трябваше ми нещо полезно, красиво и ново, но и изпълнимо в България. Така се стигна до ръчноплетени изделия от рециклиран памук. Когато идеята се оформи като Бизнес план, което стана първо доста набързо, колкото да добия представа в каква посока да мисля, имах възможност да започна дейност в чужбина, но виждайки нуждата от нещо такова тук, предпочетох да остана. Именно социалната отговорност на бизнеса беше водеща при създаването на „Бримки“ и ще остане такава.

Какво плетете и кои са за теб любимите ти неща, които произвеждате?

Плетем предимно детски играчки и панери, но и подложки за чаши, чанти и ключодържатели. Стараем се да отговаряме на търсенето и експериментираме, за което страшно ми помагат дамите, които се занимават със самата изработка- опита им в занаята им дава друг поглед, имат страхотен усет и всеки продукт е изпипан. Често се случва да преправяме нещо докато не стигнем момента, в който ни харесва и сме уверени да го предложим на клиентите си. Плетем и доста неща по поръчка, в цвят избран от клиентите, а при желание- персонализираме с бродерия. Всичките ни продукти са хипоалергични, перат се в пералня и са страхотни за гушкане и мачкане, без опасност нещо да бъде погълнато или опасно по друг начин, затова много се радвам и се старая да оправдая доверието на родителите, които избират „Бримки“ да изработи първата играчка на детето им. Може би любими са ми различните пингвинчета, които плетем в бонбонени цветове, някои от тях имат малки шапчици и шалове и са наистина очарователни. Много мила ми е и една кукла-Зайка в сиво с розова рокличка и обувки, които се свалят, защото съм виждала супер въодушевени реакции на момиченца, когато я видят.

През декември започнахме да правим и сапуни, които също са без алергени и са на глицеринова основа, като идеята им е, че позволяват включването на повече дами в работата, тъй като не изисква толкова време и търпение за направа, колкото плетенето. При сапуните е много креативен процес, имаме сапунени бонбони и мъфини, сапунени звездички. Последния ни експеримент със глицеринова основа, аромат на карамел и мляно кафе за ексфолиант, се превърна в мъфинче, украсено с парченца сушен банан и кокос и е същински сладкиш, който почиства нежно кожата без да я изсушава, а кафето е доказан ексфолиант. Имаме и сапунени пеперуди с овесени ядки, джинджифилови сапуни с парченца сушен джинджифил и био джинджифил на прах.

Многократните тампони за почистване на лице са алтернатива на еднократните такива, от които имаме ежедневна потребност. Много лесни са за употреба, перат се в пералня, хипоалергични са и много нежно почистват кожата, като плетката създава едно приятно усещане за лека ексфолиация и масаж. Предимствата им са в това, че за цената от два лева на тампон потребителя получава неограничен брой употреби и вместо почиствайки козметиката си да създаваме още боклук, използваме преработени текстилни отпадъци, вместо специално отгледан и обработен памук на голяма фирма, подкрепа получават дами, които ги правят чрез един традиционен занаят и социалното им включване.

FB_IMG_1582724050207

Основните предизвикателства в ежедневието ти на предприемач?

Основно предизвикателство за мен е времето, защото освен „Бримки“ имам постоянна работа с 12-часови дневни смени, за която ставам в три сутринта и се прибирам в десет вечерта и завършвам гимназия в самостоятелна форма, като ми предстоят матури и финално обмисляне на опциите за университет. С „Бримки“ съм доста в движение, защото плетенето е надомна работа и вземам материалите, доставям ги и се уточняваме с плетачките, след това вземам готовите продукти, връщам обратна връзка, ходя по базари и събития. Старая се да има постоянно онлайн присъствие, да държа клиентите в течение за поръчките им, да съм насреща при въпроси и ситуации при производствения процес и да търся нови възможности. Опитвам се да съчетавам работата, бизнеса и ученето и с хобито ми да чета и да се занимавам с езици, да пътувам и всички нормални битовизми, достатъчно движение и разходки на чист въздух и слънце. За щастие все по-рядко ми се налага да се справям и с негативното отношение и недоверието, което понякога се поражда от възрастта ми, но това също се появява от време на време.

Как може да помогне някой, който иска, вдъхновен от това интервю? И къде да ви открием?

Единственото по-добро от едно мече, е едно мече с кауза, така че всеки, които иска да ни помогне може да ни подкрепи като закупи продукт на „Бримки“. Това може да стане през Фейсбук страницата ни Brimkie, уеб сайта ни или на място в гр. София ул. Юрий Венелин 20 или в салон „Хера“ гр.Враца (срещу Здравната Каса). Последването в социалните мрежи и препоръките на приятели също много ни помагат да намерим топъл дом на любимите ми пингвинчета и дадем работа на дами в неравностойно положение.

–-

Дайте по един лайк тук https://www.facebook.com/brimkie/ 🙂

А от мен – Успех, момичета!

 

Ура за Константин, който два месеца ще доброволства в Непал

IMG_6774

Нека ви представя Константин Димов. Той е на 25 и е от Ямбол. Завършва в НБУ финанси. За да се издържа, докато учи работи – вече 5 години, като готвач, две от тях навън и три в София.

Днес се видяхме в храм с будистки монаси в околностите на Катманду, Непал. Тук е за два месеца, през които ще доброволства като учител по английски език на децата в манастира.

В манастира живеят около 200 ученика на възраст между 9 и 25 години, които се готвят за монаси. Всички техни учители са от Тибет. Има и между 1 и 3 доброволеца, които помагат за английския. Момчетата учат тибетски, непалски и английски, както и разбира се общообразователните дисциплини и задълбочено изучават будизма. Стават в 5.30, правят медитация, закусват и започват да учат. Част от тях са сираци. Част от тях са изпратени от семействата си. Виждат семейството си само един път в годината. Голяма част от тях ще станат монаси – за тях няма да има семейство.

IMG_6770

Константин е прекрасен. Решил, че иска да направи нещо по-смислено, потърсил в Интернет възможности да доброволства, кандидатствал, одобрили го и ето го в Катманду. Скромен, усмихнат, осъзнат – прекрасен.

Попитах го какви са плановете му за след завръщането му. Иска да се прибере в Ямбол и да опита да направи свой бизнес, нещо малко и смислено там.

IMG_6753

Искрено му желая успех и в преподаването и след това с предприемачеството в Ямбол. И съм щастлива, че се запознахме и ми разказа историята си, а и даде разрешение да я споделя с вас.


Разказах и за Даката и неговото учителстване в Африка – тук.