Книгата Блоговете умряха! Да живеят блоговете!

IMG_8989

Блоговете умряха! Да живеят блоговете! е новата ми книга 🙂

Тя е резултат от няколко години труд и е производна на моята докторска дисертация, която защитих в НБУ през януари тази година. Изглежда като детска, но всъщност си е доста сериозно проучване и анализиране на блоговете и ролята и мястото им (и личните и корпоративните) в епохата на социалните мрежи.

Да започнем с благодарностите:

Проф. Деси Бошнакова – мой научен ръководител и издател, която подканяше, помагаше и има голям пръст в цялото нещо по различни начини;

Доц. Вася Атанасова – за неуморната и прецизна работа на Вася, мой много добър приятел и съмишленик, в този случай като редактор на книгата вече разказахме двете в интервю тук;

Димитър Цонев прие поканата ми и написа свежия и доста замислящ увод, не си го спестявайте 🙂

Петя Киркова работи доста по оформлението на текста от наливен до хубаво структурирано книжно тяло;

Мира Пъдевска направи чудната корица и илюстрациите в края на книгата – има Наръчник за създаване на блогове, който Мира украси със свежи илюстрации в много мой стил.

За книгата и за дисертацията преди това взех интервюта (2018-2021) от много блогъри и хора, които се занимават със създаването на блогове, както и използвах не малко интервюта които мои студенти или аз сме правили през годините с видни български блогъри, публикувани в другия ми блог. Така в книгата присъстват имената на Боян Юруков, Йовко Ламбрев, Григор Гачев, Константин Павлов Комитата, Владо Каладан Петков, Еленко Еленков, Богомил Шопов, Горица Белогушева, Георги Грънчаров, Петя Пандулева, Ана Динкова, Марио Пешев, Василена Вълчанова, Силвина Фурнаджиева, Димитър Цонев, Илия Темелков, Хели Велинова, Росица Николова, Поли Козарова, Кристиян Григоров, Мая Цанева, Петър Нефтелимов и много други.

Няколко корпоративни блога, които от години, а и до днес се списват както трябва и са модел за следване са на фокус като добри примери и практики в книгата и сред тях са блоговете на УниKредит Булбанк, СуперХостинг, Нетпик и други.

Издавам, че има и малки части за българските влогъри и за българските подкасти, които, в сравнение с блоговете, са все още в по-ранен етап на развитие, но са естествено тяхно продължение.

В книгата са и резултатите от проучванията на блоговете, които направих през изминалите 1-2 години.

Самата книга (преработка, адаптация за книга на дисертацията, която си е по-сериозният труд) писах от март до октомври, като изказвам благодарност на уютната и гостоприемна Читалня на Библиотеката в Нов Български Университет, където на спокойствие и в тишина можах да работя. Писах и у дома, разбира се, както и по време на морето и пътуванията. Дължа също благодарност към екипа на Ей Би Си Дизайн, както и към моето семейство.

Благодаря на Гори, която през октомври 2006-та ми каза „Няма ли да си стартираш блог?!“ и така през ноември 2006-та съм написала първата си публикация тук „блогвам, следователно съществувам„. Тогава много хора не знаеха що е то блог, думите блог публикация или блогване бяха чисто нови и като цяло бяхме шепа блогъри, които се познавахме поименно и силно се радвахме на всяка наша среща, окуражавахме се, линквахме се на воля и си помагахме. Бяхме ентусиасти, много активни, с желание нещата да се случват, да се променят и знаехме силата на блоговете в това. Не съм описала някои ключови битки в книгата, но ще остане за следващо издание с победите на блогърите и промяната на обществото от това. Някои важни блогъри в годините станаха предприемачи, други станаха движещи фигури в големи бизнеси, трети се заеха с политика – и позарязаха блоговете си. Но това е в реда на нещата. После, с преподаването си в НБУ имах възможност и давах (както и още правя) на студенти като курсови задачи да стартират блогове, от което „се родиха“ не един и двама от настоящите мега-звезди инфлуенсъри. И блоговете днес (почти) нямат общо с онези от славните първи години. Но са трансформирали ролята си и може да са много по-малко, но тежат значително повече. Подробности -в книгата 🙂

И, както пише Цонев в увода, не, книгата няма за цел да ви зариби да си направите блог, но със сигурност може да очаквате желание да стартирате свой или на фирмата си такъв, след като я прочетете 🙂 И мисля, че няма да съжалявате, ако го направите (блога си).

Издателството е ROI Communication и книгата може да се поръча директно от сайта им.

Отново благодаря на всички замесени!

 

Ура за Вася Атанасова и работата й по книгата Блоговете умряха. Да живеят блоговете!

 

 

Screenshot 2021-11-19 at 12.17.31

Невероятната Вася Атанасова, приятел във всяка сложна ситуация, готова да помага, да се бори, да обяснява търпеливо, да изкопае цяла купчина корекции, да се усмихне и да каже пак „давай, давай!“ прие да е редактор на докторската ми дисертация и на книгата, която излезе от нея – Блоговете умряха. Да живеят блоговете!

Макар основната работа на Вася да е доцент в БАН и да се занимава със сложни науки по цял ден, в свободното си време да е сред най-дейните уикипедианци в България, тя отдели нощи и укенди да се занимава с този мой текст, да предлага, коментира, подчертава, задрасква, намисля подобрения и съм й тооооолкова благодарна за работата ни заедно и по този проект.

Е, около два месеца си разменяхме файлове и хартии, защото бяхме на различни места, но се чувахме често, понякога бързахме, понякога нямаше как да бързаме и все пак – успяхме!

С радост поговорихме с Вася за самата редакция и споделям с огромна благодарност.

Измъчи ли те много редакторската работа по книгата „Блоговете умряха! Да живеят блоговете!“?

Признавам си, имаше трудности. От една страна, книгата е базирана върху дисертационния ти труд в НБУ, а това е друг стил на писане, аудиторията е различна. За всички, които не знаят какво е дисертация: научният стил е по-сух, твърденията трябва да са по-предпазливи, а и в дисертацията постоянно трябва да се доказваш – че литературният ти обзор е изчерпателен, че целите на труда са постижими – и постигнати, че си указал коректно всички чужди приноси, че ти самият имаш оригинален принос към областта. Докторската степен е както първата научна, така е и последната образователна степен: ти все още си студент и трябва да си „знаеш мястото“. Дори и когато се казваш Жюстин Томс и си майстор в областта си, от когото всички наоколо са се учили, пак от дисертационния ти труд трябва да лъха чирашка скромност и свенливост. 🙂

В този смисъл, книгата доста се различава от дисертационния труд и това беше и една от целите на редакторската ми работа: между позоваванията на други автори, сред цитатите на интервюираните за книгата блогъри, трябваше да се чуе автентичният глас на Жюстин – като опитен уеб практик, като ментор, като хроникьор още от зората на българския уеб.

Тук дойде и вторият голям проблем, който трябваше разрешим. Текстът на книгата е обемен, бил е писан в рамките на сравнително дълъг интервал от време, и затова и доста аспекти трябваше да се актуализират. Част от изследванията беше важно да се повторят с днешна дата, изводите да се синхронизират, както и да се направят на още по-широка основа от изследвани блогове. Отделно се наложи да се проверят факти, имена, дати, цитати, линкове. Някои дискутирани блогове и онлайн източници на информация от първата чернова на текста се оказаха вече свалени и неподдържани от месеци, други – от години. А все пак книгата си поставя амбициозната цел да направи моментна снимка на състоянието на блоговете към края на 2021 година. Всичкото това пренаписване измъчи повече теб, отколкото мен. Мисля обаче, че си струваше усилието. 🙂

 

Кое беше най-забавното в целия процес?

Всички онези пъти, когато, връщайки файл с редакции, те питах „Сигурно вече ме мразиш?“ 🙂 Повечето пъти въпросът беше на шега, но имаше и 1-2 пъти, когато хранех известни подозрения.

Отделно от най-забавното, най-приятното в целия процес беше работата по Наръчника. Най-вихрената и интензивна част от книгата. Един излишен ред няма в Наръчника, всяка дума тежи на мястото си. Чиста полза, чисто удоволствие.

 

Колко редакции са „достатъчно“ редакции по един текст?

На „Блоговете…“ направихме две основни редакции, а някои части претърпяха и три. И то след като дисертационния труд, на който книгата се базира, също го бяхме гледали под лупа. Всеки път четеш с нови очи, всеки път правиш нови връзки и виждаш различни неща. Надявам се, освен мен, тази книга да има и други читатели, които са я чели по 2-3 пъти. 🙂

Но една книга е като брашнен чувал: колкото и да я тупаш, неминуемо ще изпаднат нови грешки. Малко се боя, че още с първия поглед на прясно отпечатаната книга, ще видя някоя… 🙂 Затова бързам да заявя и на теб, и на читателите: всички поправени грешки в книгата се дължат на теб, всички недовидени се дължат на мен. 🙂

 

Има ли правила в езика ни, които е време да се осъвременят?

Не съм лингвист и не е моя работа да изказвам мнение по въпроса, макар че намирам за нелогично да има правила, които във всеки пореден правописен речник се въртят като ветропоказател.

Много правила, които затрудняват масово хората, например правилото за пълния член, всъщност са много лесни за схващане и запомняне, но проблемът е, че в училище не се обясняват интуитивно и разбираемо и едва ли не е по-лесно да бъдат премахнати вместо да бъдат научени. Може би трябва да се осъвременят методите на преподаване: малко компютърна лингвистика още в училищния курс на обучение може да направи часовете по език по-интересни за днешните деца и ще им помогне да разберат по-добре връзките в езика и да си обяснят логиката и необходимостта от някои правила, които може би сега остават скрити за тях.


Е, самата Вася Атанасова също има блог, който макар да не списва редовно напоследък, е интересен и си струва да надзърнете – http://spiritia.net/

Вася, БЛАГОДАРЯ ти за всичко!

На всички ви пожелавам по един толкова верен приятел, който се втурва да помага във всяка ситуация.

Книгата ще е скоро готова. Издава я ROI Communication и я очаквам с нетърпение.

Ура за учителките от Ихтиман – интеграция на различни деца в училище

118672867_10157815358478111_8842212415269663226_n

През юли водих обучение на група свежи, готини и мислещи, действени учителки от Ихтиман. Работихме по темата за мултикултурността и комуникациите, приобщаването, разбирането, общуването с различни деца и техните родители в училище и извън.

С тези мили хора съставихме списък с идеи, които мислим, че може да са полезни и на други хора при работата си с различни, нови, интересни хора, които следва да се приобщят, подслонят, подкрепят. Това е своеобразна пътна карта, която силно вярваме може да е от полза.

IMG_1172

Работили сме с идеята, че приобщаваме деца, семейство мигранти, но може да се отнесе към всяка друга група хора.

Пътна карта

Идеи за приобщаване и подкрепа на нови деца в класа

Работа с класа

Видео урок за различните деца и дискусия, беседа след него.

Парти – посрещане на новото дете + подаръци, от децата за него.

Самото дете, с подкрепата на учителя, да разкаже за своята култура, традиции, интересни неща.

Ателие – храната при различните култури.

От класа да се избере / доброволец – ментор за новото дете – в училище и извън.

Като подготовка – класът да прочете заедно и да си припомни ключови моменти от „Пипи Дългото Чорапче“, други филми и книги за деца далеч от дома, без родители, спрямо ситуацията.

Работа с училището

Среща с учители, родители и ученици с покана за лични предложения от всички за по-доброто посрещане на новото дете.

Лидерите (неформални) да подпомогнат интеграцията на семейството в общността.

Лагер за децата, заедно с новото дете, на палатки, за да си помагат и в трудностите да се сплотят.

Презентация за миграцията и преживяванията на мигрантите пред родители и учители.

Парти с напитки за деца и родители при посрещане на семейството.

Още идеи

Работа със самото дете / семейството, подготовка за училище.

Да се има предвид езиковата бариера, начин за превод. Игрите помагат за това.

Екипна работа с различни култури, споделяне.

Грижата и помощта да са не само за детето, а за цялото семейство.

––

По тези идеи работиха:

Йорданка Герина

Румяна Илова

Албена Стоименова

Нели Стоянова

Лидия Ценева

Мария Зубева

Стела Цветанова

Десислава Гъдева

Елизабет Бегунова

Надежда Василева

Десислава Фетфаджиева

Коледни идеи за подаръци: Цветята на Камен

128999622_2773594259568283_8921010245000291586_o

В идните дни ежедневно ще ви срещам с хора с мил, локален, добър, смислен бизнес, които познавам и съм виждала и използвала продуктите и услугите им и затова ги препоръчвам. Много е хубаво да ги подкрепим, мисля си.

Затова и споделям с вас 🙂

Това е Камен и Цветята на Камен. Прекрасен е този човек и в своите две оранжерии в югоизточната част на страната. Цветята ни през пролетта и лятото в градината ни радваха много и бяха именно от неговите.

Какво сте подготвили за Коледните празници за Вашите клиенти?
Тъй като цветята, които произвеждам, не са подходящи за продажба в периода на Коледните празници, подготвих подаръчни ваучери с различни стойности. Този, който получи такъв подарък, ще може да си избере и поръча цветя, на които ще се радва от пролетта до късно лято.
Ваучерите са илюстрирани със симпатично джудже от екипа на Дядо Коледа. Няколко джуджета вече тръгнаха да разнасят своите пълни с цветя колички.

Какво те мотивира и вдъхновява да си предприемач?
Желанието да се занимавам с това, което обичам – цветята. Освен това, желанието да помогна на моя роден край да остане жив, красив и привлекателен.
До скоро нямах никакъв опит в организирането на фирма, в развитието на собствена бизнес дейност. Попаднах в Академията за местни предприемачи на Фондация „Бикоуз“ и Център „Ринкър“ и научих много. Най-важното, което разбрах, е че мога и искам да го направя.

129725243_10217505947470436_4723433253944442209_n

Ако имаше магическа пръчица какво би променил веднага тук, за да има по-добра бизнес среда?
Бих върнал хората в българското село, в българската провинция. Ако има хора – ще има и бизнес среда, ще има развитие. Ще можем да правим нещата заедно – на живо, а не само онлайн. Ще можем да променяме средата, условията и политиките.

За да има добра бизнес среда е важно повече хора да се ориентират към собствен бизнес. Това на този етап се случва трудно, поради липсата на политика за насърчаване на малкия и среден бизнес или въобще стартиращият такъв, бюрокрацията, отсъствието на компетентни и вежливи служители в държавните структури, с които предстои да комуникираш отказват стотици хора с предприемачески дух да се заемат. Това от своя страна поражда така популярното на Балканите хитруване или работа в сивия сектор, което понякога е пагубно за изрядните предприемачи и при всички случаи в ущърб на икономиката.

Интервю с Камен тук

Лайк за Камен и цветята му във фб – не изисква нищо повече от един клик 🙂

 

Това не е платена публикация, а приятелски пост с голяма усмивка и вяра в доброто.

Учителите по време на извънредното положение

54518993_364597304265820_6838600216073994240_o

Здравко Минчев е преподавател по английски език в държавно и в частно училище. Вярва в светлото бъдеще на образованието, но е категоричен, че то е възможно само, ако всички учители работят заедно за това. Бил е наш харизматичен лектор в „Училище за бъдеще“.

Ето какво споделя за ежедневието си в последните два месеца.

„Да обясня какво работя в момента като учител:
1.Софтуер: Zoom, Teams, Google Classroom, Quizlet, Wordwall, Kahoot, Paint, MS Word, MSExcel, Voice Recorder, Google Forms, Office365Forms, Shkolo.bg, Learningapps, Liveworksheets,
електронни учебници на Анубис, на Klett, на Longman, на Просвета, на Рива,
онлайн и офлайн речници,
информационни платформи,
GoogleDrive, OneDrive.
Естествено – YouTube и Ucha.se.

Със сигурност пропускам нещо.
Ползвам всичко това не защото не съм се организирал, а именно и тъкмо защото СЪМ се организирал добре и защото искам на учениците ми да не им липсва реалната среда.
Като казвам „работя“, имам предвид „създавам съдържание“, „произвеждам продукт“ (не просто свалям снимки и документи). Създавам нови интерактивни уроци с публичен достъп ( в друга ситуация вероятно бих могъл да работя само това и да вземам отделна цяла заплата).

2.Ежедневно (понякога часове наред) консултирам родители и колеги по телефон и чат за работа с всичко гореизброено.

3.Проверявам домашни: гледам клипчета, преглеждам онлайн тестове, снимки на писмени задачи, връщам коментари, пиша оценки, готвя нови уроци почти всяка вечер до полунощ, често сутрин почвам (довършвам снощната) работа от 5:00, защото не мога да оставя някого неоценен. Е, пропускам, защото 24 часа не са 30 часа.

4.Получавам по 40-60 домашни на ден. Телефонът и компютърът не ми излизат от ръцете дори когато съм на разходка в парка. Без телефон съм само докато карам колело. Днес надвечер в Острова се усетих в един момент, че съм отворил едновременно четири приложения (GoogleClassroom, VideoPlayer, Shkolo, Dictionary), докато проверявах домашните на три класа от три различни дати.

5.Извън това личният ми живот също тече – жена, дете, закуска, боклук, прахосмукачка, магазин, домашни любимци…

6.За разнообразие карам и онлайн курс по квантова механика в KhanAcademy.

От всичко това родителите и учениците виждат само „Добро утро, изпълнете тази задача утре до 17:00 часа“ и „Пратете пак, защото не се вижда добре“, както и „Браво, работиш без грешка!“.

Сега си представете как някой минава покрай мен в парка, вижда ме с телефонче в ръцете и си вика: „Ей, тия даскали с тая криза си живеят живота! И даже заплати вземат!“.

Представете си и как някаква колежка снощи в една група ми вика: „Моята работа е да си преподавам уроците, не да знам как да блокирам нашественици в Zoom“.

Ммммбожкеее!…

Сега чао, защото отивам да науча още нещо за електромагнитната индукция.“

АртКаст – подкастът за култура и изкуство

 

арт каст - екран плейър

арт каст – екран плейър

Много назад във времето имах около 4 години свое радио предаване – Виртуален час по RFI. Тогава Мартин Митов бе така добър да ме покани, Людмил да ме приеме в семейството на това уютно френско радио. Преди около година си спомних колко щастлива ме правеше да водя този формат и си намислих, че искам да ми се случи нещо подобно отново.

Така от началото на 2019 с Гори, Хели, Силвина, а по-късно и Мая правим блога и подкаста Създателите – дигиталните оптимисти на България. За този проект, който ми е мил и важен – друг път.

А през юни 2019 с Ирина и Енея стартирахме ArtCast – подкаст за култура и изкуство. И йеее – оттогава всяка седмица имам гост и си говорим за сцени, филми, книги, поезия, проза, музика, рисуване, картини, създаване, креативност, креативни пространства, процеси, хора.

 

Най-любими (дано няма сърдити) епизоди са ми

Маги Петрович в АртКаст

Маги Петрович в АртКаст

Мммда, епизодите до момента са близо 30 и мисля, че всички са интересни и достойни да им се „даде едно ухо“ 🙂

Има и два епизода на английски с гостуващи автори – с Джамал Уариаши за романа му „Глад“ и съвсем скоро ще е готов този с Ким Тхуи за любимия ми роман „Ру“.

Ким Тхуи в студиото на АртКаст, дек 2019

Ким Тхуи в студиото на АртКаст

Едно от много вдъхновяващите за мен събития за 2019 бе срещата ми с Ирина, с която ме запозна Енея. Благодарна съм и на двете. И на Ирина и Ружин за Прокастърс желая успешна 2020!

Подкастът може да се слуша от Spotify АртКаст – може да послушаш и да ни последваш.

Подкастът може да се слуша и в Youtube тук АртКаст

Ето го Арт Каст тук – дайте моля по един фб лайк.

Хайде, АртКаст чака с много готини епизоди за слушане 🙂

Голям праз или за какво говорих на TEDxStaraZagora

IMG_4003

Второто ми участие като лектор в TEDx събитие бе миналата събота на TEDxStaraZagora (първото бе TEDxNBU и бе на тема книги и четене) и говорих на тема Голям праз.

Основата на лекцията ми бе постът ми от преди време 7 урока за бизнеса, които научих от моята градска градина, като допълних 7 урока от градината за семейството, бизнеса и обществото.

  • Грижа
  • Постоянство
  • Сезони
  • Цикличност
  • Мяра
  • Изобилие
  • Разнообразие

И върху разнообразието бе акцентът.

Еднообразието като: птицефрема, огромни площи с моно-култури в земеделието, армията на лошите във всеки филм (Междузвездни войни, The Wall), мечтата на всеки диктатор

vs

Разнообразието във всичките му форми и цветове. За това колко е хубаво да сме различни и да сме заобиколени от различни хора. За разнообразието в семейството, при отглеждането на деца, при създаването и ръководенето на бизнес, в обществото като цяло. За всички велики личности, които са екстравагантни, ексцентрични, много различни, но са дали много за това, което сме като общество и цивилизация днес.

Част от темите бяха за мигрантите, за градското земеделие, за нуждата на всеки човек от заземяване, от връзка с природата, близост до храната като произход, за климатичната криза, за диктурата и демокрацията … знам, много пластове се насложиха.

Презентацията ми е онлайн тук за по-любопитните.

Благодарности на Люба за търпението при избора на жълтата рокля, на Томи, че ми изслуша мислите докато си конструирах презентацията, на Венко за поканата, на Далиел и Любо и Маги за пътя, за всички други вдъхновяващи лектори на сцената (без скандалната, за която още не мога да приема …). Мерси и на Яшо, че е такъв щур да ходи по протести с праз (и тоалетна хартия) и да ми дава възможност да „стъпя“ на това пост-фактум, когато говоря за промяна и за търсенето на най-добрата версия на себе си.

 

Планини за рециклиране – уреди от дома и офиса

IMG_1462

В един слънчев априлски ден с група блогъри и подкастъри посетихме площадката за третиране на електроника от дома и офиса на Екологика. Даниел Костов (с оранжевата каска на снимките) се занимава с тази доста специфична задача да преосмисли съществуването на излезли от употреба компютри, телефони, монитори, хладилници, перални, печки, какво ли още не и да оползотвори каквото може от тях. Това под формата на разделяне по видове, сепариране, откарване към заводи за преработка на хартия, пластмаса (различните й много видове), метали … Една никак не лека работа.

 

IMG_1458

Планини, планини от компютри, кутии, копирни машини, телевизори, лаптопи, монитори, какво ли още не чака своя ред да бъде ръчно сортирано, каквото може на макс разглобено. Пластмасата и платките в голямата си част се отранспортират за Австрия, където има голям завод за преработка на тези отпадъци. Най-значимите платки отиват към следващ завод в Дания, където всички ценно се разделя и подготвя за повторна употреба.

IMG_1464

Толкова много електроника. Не ми се иска да мисля колко отива в общия смет и целия този ресурс не вижда продължение. А може. Малки са стъпките, които всеки да предприеме и старите кафе машини, тостери, мобилни телефони, принтери, кабели да продължат, да се рециклират и да спестим ресурс.

IMG_1447

На снимката е Райна. Тя живее в Ихтиман и работи на тази сепарираща площадка. Разглобява устройства. Всичко се разделя за по-нататъчна обработка и заминава в различни посоки към заводи, които имат съответните мощности.

IMG_1457

Даниел подготвя голям кашон, който ще постави пресата за компресиране. Пресата е много мощна и от 1 камион картони прави една бала. Зад Даниел – планина стара техника, която ще бъде разглобена и депортиата за преработка.

57284349_575141526310954_6796108906318790656_n

Вероятно става ясно, че макар да не ми е първото посещение на подобно място съм силно впечатлена. Ще ми се да вярвам, че ще си изрием някак този целия боклук, с който сме наводнили планетата, домовете, градовете, улиците, планините, моретата си. Ще ми се да вярвам, че ще имаме сили да предаваме за рециклиране всичко, което не работи, а няма да го захвърляме на бунището. Ще ми се да вярвам, че ще сме по-разумни в изборите си кога какво да купим и консуматорството си на ежедневна база.

Благодарна съм, че съществуват хора като Даниел, които полагат усилия и превръщат в бизнес, разбирай работа за много хора, това боклука да продължава живота си чрез рециклиране.

Ако имате за изхвърляне техника – чуйте се с Екологика за това. Още сега. В блога им има още доста за четене на тема рециклиране.

Ура за Вито и Детски център за авиационни и космически науки Младият авиатор

20190328_121347

Нека ви запозная с Вито, който е само на 17, но е един многообещаващ млад предприемач, който се е захванал със сериозна задача, амбициозна, но както го е подхванал – сбъдва я! Затова и си поговорихме.

Как се случи, че авиацията и интересът към небесата навлязоха в живота на Вито?
Привет на всички читатели! Интересът ми към авиацията се прояви още когато бях малък. Аз живея на такова място, над което прелитат самолетите, които изпълняват заход за кацане към летище София. Заставах на прозореца и ги наблюдавах с голям интерес, докато се чудих: „Какво ги кара да летят?“, „Как се вдигат във въздуха като са толкова тежки?“ и други въпроси, на които нямах отговор тогава.

Kъде и какво учиш сега?
Когато бях 7 клас разбрах, че в Професионална гимназия по транспорт „Макгахан“ в София има новооткрита специалност Ремонт на летателни апарати; Професия: авиационен техник. Грабна ме веднага! Кандидатствах без да мисля много и ме приеха. Бях изключително радостен, а сега съм щастлив, защото уча това, което искам. Обучението ми за авиационен техник е интересно, много разнообразно и натоварено. Все пак, ако искаш да бъдеш добър авиационен специалист, трябва да положиш много усилия и постоянно да си наясно как се развива авиацията в световен мащаб.
Уча постоянно и чрез извънкласни дейности.

И как възникна идеята за обучения по авиация за деца?
Като обучаващ се за бъдещ авиационен кадър, се случва да попадна на тинейджъри и деца, които ми задават същите въпроси, които съм си задавал и аз като малък.
Забелязах, че децата, които имат интереси към авиацията нямат място, където да получават ясни отговори на техните авиовъпроси и да учат повече за авиацията. Това ме накара да създам Детски център за авиационни и космически науки „Младият авиатор“ – място, където всяко дете между 5 и 12 клас може да получи основни авиационни познания и да се запознае с авиационните професии, благодарение на нашите богати на разнообразие курсове, които в момента разработваме.
Тук искам да изразя искрените си благодарности на „Ринкер“ център към Фондация Бикоуз и менторите към тях, които ми помогнаха да преодолея страха към стартирането на бизнес и да валидирам идеята си!

Защо е важно да развиваме интереса на децата към авиацията и космонавтиката?
Това е важно, защото има риск интересите на децата да изчезнат, ако те не боравят с тях и не ги развиват. И според мен, това се отнася във всяко едно отношение, стига интересите на детето да са благоприятни. Има и друго: световните лидери в индустрията прогнозират удвояване на авиационния флот в следващите 20 години и нужда от 600 000 обучени професионалисти в следващите 10 години. Това прави професиите в авиацията още по-перспективни и шансът за развитие още по-голям.
Разбира се, нашата цел е не само да поддържаме интересите на децата, но и да ги развиваме.

Кого каниш на тези обучения, къде и кога?
Добре дошли са деца между 5 и 12 клас, като за различните възрастови групи има различни курсове. Просто трябва родителите или самите деца да следят страниците ни в социалните мрежи, за да са информирани за предстоящите курсове и събития. На този етап услугите ни са платени, но се стараем да оптимизираме максимално цената, за да може да е дстъпно възможно повече хора.
Правим готин пролетен старт с нашият първи курс за осн.ав.познания за деца от 5 до 7 клас през априлската ваканция, който ще даде ракетен старт на участниците в него. Последния ден от курса ще бъде в модерната база на Sofia Flight Training, с които отскоро си партнираме.
А след това готвим школа за деца-пилоти, които ще се обучават да летят на първия български авиосимулатор „Фотоника“, с които също сме в тясно партньорство.

Какво си пожелаваш като млад предприемач в областта на авиацията?
Пожелавам си да съм здрав най-вече, но и да имам сила, с която да преодолявам трудностите. Засега нямам проблем с това, защото имам мотивация и цели, а те са ключови за един предприемач.

На всички млади хора, които още не са предприели да се захванат с нещо свое какво казваш и пожелаваш?

На тях ще пожелая да са щастливи. Няма значение с какво се захващаш, ако то те прави щастлив – това е твоето нещо. Ще им пожелая и нещо много важно – да бъдат себе си и да вярват в себе си! Всеки старт е труден! Никой не се е родил научен! Ще има грешки, ще има неуспехи, ще има и разочарования, но именно това са моментите, в които трябва да проявим характер и да се учим. Не трябва да губят и мотивация и вярата в идеите си. Пожелавам им успех и дисциплина!

Може да подкрепите Вито като харесата страницата му във фб, за да следите как се развива https://www.facebook.com/Young.Aviator.Bulgaria/

И да запишете детето си за априлската ваканция 2019 (в идните дни е) на обучението за ученици 5-8 клас тук https://www.facebook.com/events/2351599038460151/?ti=cl

Успех от мен, Вито! Успех!

Ура за Руми и Цени от 7 ключа!

7Keys

Две смели момичета са Руми и Цени, а начинанието им е красиво, уютно и обещаващо – наскоро отвори врати тяхната сугестопедична къща „7 ключа“ в центъра на София (съвсем близо до операта). И защото са творци и педагози и някакви невероятни, реших, че си заслужава да ви запозная и да поговорим споделено:

Как дойде идеята за приключението „7 ключа“?
Обичаме това, което правим и искаме да го правим все по-добре. Ние сме пеподаватели по английски език, филолози, сертифицирани сугестопеди с богат опит в преподаването. Логично и естествено продължение на нашата дейност бе решението да създадем собствен център. Сугестопедична къща „7 ключа“ е най-добрата възможност да развием разбирането си за това какво е обучение, как трябва да протича и най-важното – каква стойност има за хората. А сугестопедията ни дава пътя и инструментите да постигаме желания резултат. Учене с желание, без да се насилваме и натоварваме, постигане на удивителни резултати ден след ден. Да, всичко това е възможно и ние го виждаме в практиката си. Курсистите изненадват сами себе си с уменията, които се разкриват. Подобряват самооценката си и откриват неподозирани таланти. Вдъхновението, което се ражда в сугестопедичния процес, разкрива наистина необятен потенциал.
Според нас няма такова нещо като „езиците не ми се отдават“. Просто хората учат по-различен начин и когато това се разбере и приеме, всичко си идва на мястото. С нужната компетентност и деликатна подкрепа от преподавател изучаваният език се проговаря лесно, без езикова бариера и страх от грешка. Паметта е стимулирана така, че запаметяването е трайно и бързо. Например в стандартен сугестопедичен курс се усвояват повече от 2000 лексикални единици. А липсата на домашна работа само доказва, че пътят на учене е различен. https://sevenkeys.bg/suggestopedia/

Набира ли достатъчно популярност сугестопедията и какво вие привнасяте в своите обучения?
Всичко се развива на цикли. Като че ли сега се намираме в низходяща част на синусоидата след големия „бум“ на възраждане на метода в България /преди около седем години/. Това се отнася до обучението по чужди езици на възрастни. При обучението на деца популярността на метода е бавен възход, според нас. Има още много да се прави, много работа имаме.
Какво привнасяме? Креативност, душа и сърце… Подкрепяме нашите курсисти през целия период на обучение, не само в учебната зала, а докато стигнат до желаното ниво и самучувствие при говоренето на език. За целата създаваме различни авторски порограми, които носят и силна практическа полза. Например такива са програмите ни по Бизнес английски. Разработихме модули, в които каним гост лектори от практиката. В сътрудничество с тях учебният материал се превръща в практическо упражнения на реални ситуации от бизнес ежедневието. Наученото можем да приложим веднага, още днес. Благодарение на сугестопедичния подход, усвояването на лексика, терминология и фрази е бързо, лесно и трайно. „Презентация“, „Бизнес преговори“, „Подготовка за интервю“ са част от темите, които сме разработили. https://sevenkeys.bg/kursove/biznes-angliiski/

Кой е поканен да ви посети и кой може да се възползва от услугите ви – разкажете по-подробно за тях.
Всеки, който иска да инвестира в собственото си развитие, иска да надгражда и да учи нови езици е добре дошъл. Също така всеки, който има какво да сподели във връзка с израстването ни като хора – във вид на беседа, семинар, курс може да се свърже с нас. Даваме пространство за изява на хора с идеи и умения, които са в синхрон с нашите ценности. В клуб 7 ключа и приятели вече имаме и първите участници https://sevenkeys.bg/events/

Какво си пожелавате?
Пълна къща с хора с блясък в очите, вдъхновение, изобилие. Здраве и късмет😊

Повече за Румяна Йохнева https://sevenkeys.bg/za-nas/ekip/rummy-yohneva/
Повече за Ценомира Димитрова https://sevenkeys.bg/za-nas/ekip/tzenomira-dimitrova/
Галерия https://sevenkeys.bg/galeria/

 

sofiavoucher-site-02