Пластмасовата чашка от кафето ти днес ще надживее внуците на твоите внуци. По-добре я рециклирай!

IMG_5719

Наскоро бях за трети път на сепариращите площадки за отпадъци на Екопак около София. И нищо, че вече съм го виждала – отново се потресох от планините отпадъчни опаковки, с които сме се заринали.

Знам, че много хора са все още силно скептични към разделното изхвърляне. В един камион се събирали и пластмаса и хартия – това е основният мит. Възможно е, макар специално на Екопак камионите да си минават цвят по цвят в различни дни и на сайта им да има стриктен график по дни и локации. Но компаниите, които се занимават с тази дейност са 5, така че е възможно. Но също е факт, че депата за сортиране и след това капацитетът за обработка на отпадъците от опаковки в страната е доста голям и може още. Екопак заявяват, че събират 60% от отпадъците от опаковки в районите, където действат те. И въпреки това едва около 5% от общия боклук се рециклира. Имаме още много какво да искаме – и повече цветове кофи и повече други видове отпадъци да бъдат събирани разделно и рециклирани (например дрехи, мебели, които за момента само тук-там може човек да предаде).

На снимките човекът подава на лентата съдържимото от жълтите кофи в район Красно село. Горе няколко души сортират пластмасата на няколко основни вида, защото се преработват различно. Явно е, че на линията има не е само пластмаса, нищо, че контейнерът е жълт. Разделени по типове пластмаса се балират и извозват за преработка. Каквото остане отива за изгаряне.

От началото на годината Китай, който до този момент е преработвал голяма част от пластмасата на Европа спира да приема нашите пластмаси. Та в момента преработката на пластмасата, която самите ние използваме и захвърляме, в Европа е доста голямо предизвикателство. Има опция да си се заринем с пластмаса в идните 2-3 години, докато изградим достатъчно мощности да си преработваме отпадъка. За горене и дума не може да става. За традиционно изхвърляне на бунището – също.

Пластмасата се разгражда за най-малко 180-200 години. Това значи, че децата на децата на нашите деца вероятно още ще намират чашка от вчерашното кафе, захвърлена в парка или бутилка от безалкохолно, оставена небрежно на плажа днес.

Личното ми мнение е, че е по-добре успоредно с разделното изхвърляне по възможност рязко да намалим употребата на пластмаса, особено нещата за еднократна употреба – пликчета, бутилки, торбички, а неща от сорта на пластмасови вилици, лъжици, ножчета, чинийки и сламки за еднократна употреба смятам, че е добре напълно да се спрат от производство и продажба.

Изключително много се радвам, че темата за нулев отпадък и за кръгова икономика все повече е на дневен ред и все по-вече хора не само мислят и говорят, но и действат в тази посока.

Ако още не си започнал да изхвърляш разделно и си стигнал до края на този текст, силно те каня да започнеш да го правиш. Защото оставяме едно голямо бунище, много подобно на това на снимката, на тези след нас. А това е доста безотговорно.

Знам, че ще се справим. Трябва само повече да сме на това мнение. Радвам се, че броят на съмишлениците нараства.

IMG_5715

 

Писах още:
Предизвиквам те да изхвърляш разделно поне една седмица

Моят начин да изхвърлям разделно

Тонове опаковки за рециклиране

24 книги, които всяка библиотека трябва да има

Library Location

По повод 24 май и Седмицата на библиотеките, на база всички мои срещи и разговори с библиотекари из цялата страна (прекрасни хора, силно отдадени на професията си) реших, че ще е полезно да съставя списък с книги, които смятам за стойностни, важни, маркери за съвремието ни, писани и издавани в последните години, които е добре (силно препоръчително) да присъстват за обществен достъп във всяка библиотека (или поне във възможно повече).

Списъкът включва само книги на чуждоезични автори. За българските автори и книги вероятно следва да се направи друг, макар (според скромното ми мнение) част от авторите ни и издателите им да правят доста усилия, за да са познати на четящи и библиотеките.

Списъкът е базиран на прочетено и споделено от видни четящи хора, както и от мен самата. Няма претенция за уникалност или изчерпателност. Включила съм основно автори от днешния ден, не познатите на всички класици, които и без това са достатъчно популярни. Списъкът не е класация, има препоръчителен характер.

Ако вие искате да дарите книга на библиотеката във вашия град или квартал, но не знаете какво точно да им купите – ето това са заглавия, които дори да имат в повече бройки няма да им навреди. Защото ако имат само 1-2 бройки тези книги не могат да се дават за домашно ползване, т.е. библиотеките имат нужда от няколко бройки, за да може повече хора да четат. Подарете им!

  1. Sapiens и/или Homo Deus на Ювал Харари – фундаментални, двете силно допълващи се, няма как да сложа една под друга, слагам в едно. Да, за разлика от останалите заглавия в списъка това не е художествена литература, но ми се струва достатъчно важна, за да присъства тук.
  2. Собствена стая на Вирджиния Улф
  3. Изкупление на Иън Макюън
  4. Тесният път към далечния север на Ричард Фланаган
  5. Сол при солта на Рута Сепетис
  6. Живот след живот на Кейт Аткинсън
  7. Левиатан на Пол Остър
  8. Черните кучета на Иън Макюън
  9. Windows of the world на Фредерик Бегбеде
  10. Кафка на плажа на Харуки Мураками
  11. Човек на име Уве на Фредрик Бакман
  12. Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна на Юнас Юнасон
  13. 1Q84 на Харуки Мураками
  14. Законът за детето на Иън Макюън
  15. Баща на мъртвите на Балаж Дьоре
  16. Има крокодили в морето на Фабио Джеда
  17. Ру на Тим Кхуи
  18. Асамтой на Етгар Керет
  19. Майсторът на фиде на Ма Дзиен
  20. Сияние на жена на Ромен Гари
  21. Атлас изправи рамене на Айн Ранд
  22. Името ми е Червен Орхан Памук
  23. Никога не ме оставяй на Кадзуо Ишигуро
  24. Американският любовник на Роуз Тримейн

Бих се радвала и други книжни блогъри да се ключат със свои подобни списъци.

Знам, че с тази публикация ще предизвикам много полемики и няколко поне приятеля автори, издатели, преводачи силно ще се засегнат, разсърдят или дори разгневят. Това е целта ми. Да има дебат. Да има говорене. Да има действие.

И да не забравите да дарите някоя от тези книги на библиотеката наоколо. Може и да попрочетете тези от списъка, които не сте чели. А библиотекарите – искайте да имате тези заглавия за отдаване в библиотеките си.

 

Комуникация на благотворителността. Евелина Христова

image2

Комуникация на благотворителността е новата книга на Евелина Христова, която прочетох с голямо желание и интерес. Не, не защото Ева ми е чудна колега от НБУ, не защото корицата на книгата е привлекателна, нито защото на корицата пише „Доброто съществува и има нужда да бъде подкрепяно„, макар силно да вярвам в това.

Прочетох книгата на един дъх, защото темата е повече от актуална, защото Ева е подходила много сериозно и е направила задълбочени проучвания, каквито нямаме до момента много правени, защото вярвам, че и бизнесът и хората тук имаме нужда да правим повече доброволчество и повече благотворителност, а последните без комуникация няма как да минат успешно.

Системно, подредено, аргументирано е подходила Евелина към работата си. Това прави и самият текст достъпен, а основните послания – ясни и еднозначни.

Силно препоръчвам книгата на всички колеги, които се занимават с комуникации, с маркетинг, с CSR, както и на собствениците на бизнеси, мениджърите, които взимат решения по тези теми в своите фирми, както и на студенти, разбира се и на хората от НПО сектора, които са силно замесени, когато се говори за благотворителност.

image1

Да, доброто съществува и има нужда да бъде подкрепяно!

Браво Ева и благодаря!

Конкурс: Иновативни идеи за по-малко пластмаса в офиси и компании

32253603_2048653218483041_6434120038885621760_o

#СкъсайСПластмасата! Това гласи тазгодишното послание на Световния ден на околната среда, 5 юни.

По традиция Българската мрежа и компаниите членове отбелязват деня с редица колективни дейности.
Тази година основната ни инициатива е конкурс, в който служителите на компаниите ще предложат своите иновативни идеи и практики, насочени към намаляване употребата на пластмаса в офисната среда.

Компетентно жури в състав Тодор Бургуджиев, директор на ЕКОПАК България АД, Justine Toms, активист и блогър по темата за отпадъците и Огнян Траянов, управител на ТехноЛогика и председател на Мрежата, ще отличат трите най-интересни идеи.

Победителите ще бъдат наградени на официална церемония на 5 юни с любезното домакинство на Национален музей „Земята и хората“ – София

Ура за Симона! И за лесното ориентиране на младите накъде да се отправят професионално

IMG_20140922_162617

Симона Басмаджиева е чаровна млада дама с вече голям опит в областта на човешките ресурси. И защото темата е все по-актуална, лично ме вълнува, плюс това едно от първите работни места на Симона бе при нас е ABC Design & Communication – тя дойде на стаж едно лято, още като ученичка – реших, че ще е полезно да си поговорим с вече понатрупалата опит Симона и да споделя и с вас. С радост споделям.

Как HR-a и Симона се намерихте?
Както много от хубавите неща в живота, и това беше съвсем случайно. Още от 16 годишна стажувам и работя в компании, а на 18 от някъде чух, че има компания, в която се звъни по телефона, и плащат на час , кандидатствах и ме назначиха – оказа се, че разговорите по телефона са свързани с търсене на информация за имената и контаките на професионалисти на определени позиии, които в последствие таргетираме и опитваме да „откраднем“. Тази услуга по директен подбор на кадри тогава все още беше толкова нова, че почти никой в България не беше кой знае какъв експерт в тази дейност. За мен това се оказа възможност да се изявявам, да се профилирам и да придбия ценни умения в тепърва навлизащ бизнес.

Кое е най-предизвикателното в тази професия днес?
Всички говорим за липса на кадри, за недостатъчна профилираност на младите специалисти, за огромните и понякога нелогични разлики във възнагражденията и т.н. подобни специфики на пазара на труда днес. И все пак вярвам, че когато влагаш упоритост, желание и креативност в работата си, резултатите идват, дори и малко закъснели. Мисля, че за колегите ми в тази професия най-предизвикателно е да не се отказват, дори и когато клиентът е труден, не знае какво иска, не харесва никой от представените кандидати или има нереалистични очаквания или разбирания за пазара и т.н. От опита ми дотук мога само да обобщя, че както и в личния живот така и в корпоративния свят, винаги се намира правилния човек за задачата, стига да не спираме докато го намерим.

Вече 10-тина години се занимаваш с това – има ли динамика и какво се промени междувременно?
Започнах с тази дейност още преди времето на Linkedin у нас, и други подобни платформи – търсехме информация по телефона, през препоръки и директни контакти – и до днес за мен това са успешните източници на добри кандидати. Е, и Linkedin помага.
В днешно време вече да се съвржеш директно с някого относно нова професионална възможност не събжда почуда и съмнение, а е по-скоро очаквано и нормално явление. Това помага в комуникацията и изграждането на дългосрочни контакти, а и в разбирането за ролята на консултанта от всички в процеса.
Друга разлика е, че днес вече и у нас има твърде много агенции и специалисти по подбор, което противно на очакванията, понякога понижава нивото на услугата, вместо непременно да създава здравословна конкуренция.

Научава ли се българския среден и малък бизнес да цени ролята на HR консултанта?
Сис сигурност! Срещам все повече местни компании, които дори и с малък екип или малък мащаб или среден мащаб на бизнеса, вече са осъзнали важността на ролята на вътрешен или външен екперт по Човешки Ресурси, и търсят помощ и професионален съвет за взимането на важни решения по отношение на екипа и развитието на хората, а не целят да „се справят сами“, както могат.

Кое е най-интересното за теб в тази работа?
Винаги съм била окрилена от мисията си да помагам на хора и организации да намират правилни партньорства и назначения. В ролята си на консултант през годините съм помогнала на много професионалисти с неформална обратна връзка или насоки и съвети, изграждайки дългосрочни и стойностни контакти. Чувството на удовлетворение е незаменимо, когато резултатите са не само от гледна точка на бизнеса, а си и помогнал на някого, допринесъл си за позитвна промяна в нечии живот, дал си знания, насоки, подкрепа. Разбира се, удовлетворение носи и щастливият клиент, който идва при теб отново и отново през годините за различни проекти, както удовлетворяваща е и срещата с професионалист, когото си назначил преди 5 или 7 години и все още е щастлив на съответното място…или се е развил до следващото още по-добро такова.

Освен другото, с удоволствие споделям опит и знания с мои колеги и служители, както и на лекции и семинари, които често провеждам в учебни заведения и университети, с цел да помогна на връзката между бизнеса и образованието. Ползвам целия си опит, знания и ентусиазъм да допринасям за тази кауза.

Какво съветваш младите хора, които още не знаят как и накъде да продължат?
Съветвам ги да намерят някого с когото да обсъдят въпроса, било то близък роднина, активно работещ, в бизнеса; по-зрял приятел, колега, ученически съветник или кариерен консултант; един доверен и опитен съветник, би следвало да отключи отговори, които да насочат съответния млад човек каква работа най-много ще им подхожда. Успешният подход е да си задават редица въпроси например какво биха искали да правят, какви задачи искат да изпълняват, в каква среда си се представят, като кой свой познат си се представят, в каква роля досега се се чувствали най-добре, с какви хора искат да работят, какви техничеси умения имат, обичат ли да комуникират с други хора и т.н. Малко по малко се формира представата за желаната работа и търсенето и разпознаването й стават по-лесни!

Също така, съветвам младите хора да посещават кариерни събитя, да се запознават с компании и мениджъри, да пращат св-то си на различни места и да не пропускат никой разговор или интервю, защото във всяка подобна дискуся се генерират полезни идеи и насоки, добива се увереност и яснота за възможностите, които пазарът предлага. Вярвам, че всеки контакт е полезен! В този смисъл и аз винаги съм на линия за въпроси и разговори s.basmadjieva@gmail.com

IMG_0093

Ура за Благичка! Споделена кухня и живот с нулеви отпадъци – възможни!

18489695_959435914159217_4998049615140178750_o (1)

Една мноооого великолепна млада дама прави нещо много силно и с поглед към утре – Блажка Димитрова, с която се запознахме на Панаира на идеите на 9 Academy! Представям ви я тук и знам, че ме кара да се усмихвам, да вярвам в утрешния ден и в силата на добрите идеи!

Как, кога се случи blagichka.com?
Всичко започна през 2013 година в училище, докато бях учител. Срещах доста трудности в изграждането на връзка с моите ученици, докато не започнах да нося сладки и соленки, които стратегически поставях на бюрото си, а те идваха, водени от желанието си да опитат, и така започнаха да прекарват повече време с мен, а аз успявах да ги опозная. С тях често говорехме за всички възможности, които. Имахме и часове по предприемачество, където се стремях да им покажа, че нещата са възможни. В началото бяха негативно настроени. Примерите, които виждаха около себе си, бяха създали у тях нагласата, че нищо не е възможно и че в България не могат да постигнат никакви успехи и развитие. Час след час, урок след урок, сладка след сладка, тази тяхна нагласа започна да се променя. Докато в един момент, те не бяха тези, които ми иказваха: „Госпожо, направете си страница във facebook! Започнете бизнес, толкова вкусно готвите!“.

И така, на 1 юли 2014 година най-накрая се реших да направя страницата, а на 15 май 2016 направихме официалното откриване на кухнята на Благичка и отново моите ученици бяха с мен, въпреки че тогава вече не преподавах.

Процесът не беше лесен. Отне ми много време, обикаляне на институции и много ремонти. Мотивацията ми бе огромна, на моменти намаляваше, но вярвах, че съм в правилната посока. Кухнята на Благичка бе мястото, в което съчетавах любовта към вкусната и истинска храна и желанието ми да продължавам да работя в подкрепа на младите хора около мен. Затова в кухнята наемаме предимно младежи в неравностойно положение и ги подкрепяме по пътя към следващите им цели.

Коя е основната ти мотивация при работа по този проект?
От една страна, кухнята на Благичка се явява перфектното работно място за мен. Аз обожавам да готвя! Когато съм в кухнята, съм в свой собствен свят, изпълнен със сладост и много креативност, който ми дава възможността да правя нещото, в което съм много добра. От друга страна, да срещам прекрасните младежи, които срещам, и да мога да им дам възможността да работят заедно с мен в този вкусен свят, ме вдъхновява и ме кара да се чувствам щастлива и изпълнена. Затова и клиентите на кухнята на Благичка ни харесват и избират – защото получават вкусна храна и знаят, че парите, които дават за нея, отиват и за заплати на всеки един от тези младежи.

Разкажи за въвличането ти към движението за нулеви отпадъци?
През целия си съзнателен живот се опитвам да пестя ресурсите около себе си, защото знам, че така помагам и на себе си и на средата и света, в които живея. Преди около година и половина започнах да следвам една друга философия – “Reducetarian” – която цели цялостно намаляване на потреблението ни в ежедневието. Започнах съвсем умишлено да намалявам не само какво ям като количество, но и с какви придобивки се прибирам у дома след пазаруване. Имаше значителна промяна. Когато разбрах за нулевия отпадък и всичко, което се включва в него, разбрах, че това е, което искам за себе, за кухнята и за семейството и малката ми дъщеря. Идеята да не генерирам никакви отпадъци ме вдъхнови. Веднага започнах да чета подорбно по тема, включих се в редица групи и започнах да оптимизирам дома си и цялостното ни функциониране. Разбира се, далеч съм от нулевия отпадък, все още изхвърлям не малко неща, но промяната бе огромна. Ако преди 6 месеца изхвърлях по 1 торба с боклук всеки ден, днес вече изхвърлям една такава торба на всеки 3 – 4 дни.

Най-голямата ми цел в момента е да превърна кухнята на Благичка в заведение с нулев отпадък. Амбициозна, но вярвам постижима е тази цел и не минава ден без да направя някоя мъничка стъпка към това. На този етап, най-основното, което правим е да избираме продукти с никаква или много малка рециклируема опаковка. Също така следваме няколко правила за оптимизиране потреблението на електричество и вода. Има още много стъпки да направим и това е вълнуващо.

Успяваш ли да запалиш някой около себе си за тази кауза? – Разказвам на все повече хора за това. Наскоро започнах и свой блог по тази тема https://blagichka.com/Zero-waste . Искам да споделя за всичко хубаво, което се случва, когато се стремим към нулев отпадък. Надявам се така да вдъхновя повече хора, които

Подскажи как се справяш с изкушенията на консуматорското ни общество и какво правиш, за да намалиш драстично отпечатъка си?
Най-първото, което направих, когато започнах да следвам философията за нулевия отпадък, бе много лесно – взех си няколко различни платнени торби за различните видове продукти, които купувам – имам си платнена торба за зеленчуците, за плодовете, малки торбички за ядките, ориза, лещата и боба. Когато пазарувам меса, си нося едни големи стъклени буркани с хубави капачки и моля да ми сложат месото в тези буркани. Първи път хората зад щанда бяха малко изненадани, но сега ми се радват и всеки път ме хвалят, задето се грижа за природата.

У дома сложих три кофи и събираме разделно отпадъците – това е едно от най-предизвикателните неща за семейството ми. Доста от боклуците не стават за рециклиране поради различни причини, а и често у дома се объркват сега това става ли за тази кофа или не. Но се учим и ставаме все по-добри.

Друг трик, който ми спестява и доста пари, е наличието на една голяма хартиена бележка в портфейла ми, поставена между парите. На нея пише: „Наистина ли имаш нужда от това?“ Така често на каса се отказвам от някои покупки и съм щастлива!
От известно време започнах да шия и да рисувам с текстилни бои. Освежавам дрехите си и ги превръщам като нови. Определено се оказа добро решение и намалих пазаруването на дрехи.

Разделно ли изхвърляш?
Да, но е трудно. Важно е да си добре информиран кое е правилното при изхвърлянето на боклука. Например, не е ок да сложиш кутията от мазната ти пица в синята кофа (за хартия и картон), въпреки че е картонена.

Какво си пожелаваш, знам, че имаш (поне) няколко прекрасни проекта в главата си?
В следващите години ще се отдам само на проекта си за създаване на заведение за хранене, забавление и учене с нулев отпадък. Искам да вложа цялата си енергия и знания в това. Пътят, който съм поела, е този, който вярвам за правилен. В тази цел виждам не само бъдещ професионален успех, но и личен такъв. Искам малката ми дъщеря да израсне, виждайки такъв пример. Искам след години, когато разказва за мен да казва гордо „Мама е създала Благичка – заведението, което не генерира отпадъци!“ Не е малко като за един живот 😀

 

Децата в дигиталния свят – Докладът на УНИЦЕФ

unicef

Докладът Състояние на децата по света през 2017 г.: Децата в дигиталния свят (резюме бг; пълен доклад англ.) представя първия подробен поглед на УНИЦЕФ за различните начини, по които цифровата технология влияе върху живота на децата и техните житейски шансове, като идентифицира опасностите, както и възможностите.

За мен бе чест да модерирам мащабна дискусия по темата, организирана от УНИЦЕФ България и ДАЗД в София през декември 2017 година. Дискусията събра на едно място деца, институции, учители, медии, граждански организации и бизнеса, за да обсъдят начините, по които дигиталната среда променя живота на децата, рисковете и възможните решения и действия, които всички заинтересовани страни да предприемат на национално ниво за защита на децата от сексуално насилие онлайн.

Българските деца ползват интернет по-рано и го използват по-често от всякога: 

– Процентът на деца, които използват интернет всеки ден е нараснал до около 93%.

– 87% от децата използват социални мрежи, което е значително увеличение с оглед данните за 54% през 2010 г.

– Броят на най-малките потребители (9-11 г.) се е увеличил повече от два пъти и сега три четвърти имат поне един профил в социална мрежа (най-често Facebook).

– През 2010 г. възрастта на влезлите в интернет е 10 години, докато през 2016 г. една четвърт от всички деца стават потребители на интернет, когато са едва на 7 години.

– 1/3 от българските деца са общували онлайн с човек, когото не са срещали на живо. Около 1/5 от тези деца са се срещали с непознато лице след онлайн взаимодействие.

– Всяко 10 дете е получавало съобщения, съдържащи сексуално съдържание.  Процентът на деца, прибягвали до секстинг (изпращане и получаване на текстово или визуално съдържание със сексуален характер) остава притеснително висок. Този риск е засегнал около 10% от българските деца и е най-значителен при тийнейджърите (около 20%).

– Повече от половината деца не споделят с родителите, когато нещо ги е притеснило в интернет. Вместо това повече от 75% от българските деца са получили съвет за интернет безопасността от свои връстници.

Докладът Състояние на децата по света през 2017 г.: Децата в дигиталния свят са тук – резюме бг; пълен доклад англ.


Този пост е от поредицата постове в рамките на месеца, посветен на безопасното сърфиране на децата ни в Интернет – февруари 2018 (15-то издание по цял свят).
Както всяка година от последните 10 като доброволец ще обиколя училища, за да запозная ученици 1-4 клас с правилата. Имам добрата новина, че и тази година имаме спонсор за нов тираж 1000 броя от книжката Сърфирам безопасноОвергаз дариха средства, както и клуб Роботика и Образователен център „Да Винчи“ – благодаря им! Ако училища в страната искат – бих могла да изпратя книжки за целия клас, моля на мейл пишете.

10 правила, съставени от деца, за тяхното безопасно сърфиране

Kids using tablet and smartphone header

Вече над 10 години ежегодно през февруари по целия свят се отбелязва Денят за безопасен Интернет. С радост за поредна година и в Увекинд организирахме часове по безопасен Интернет с учениците от 1 до 6 клас.
При по-малките гледахме филма Сърфирам безопасно, направихме дискусии и децата получиха книжка с правилата за безопасно използване на онлайн пространството. При по-големите (4, 5, 6 клас) проведохме по-задълбочени
дебати и заедно изведохме основните правила за безопасно сърфиране, както и проучихме по-задълбочено какви капани крие виртуалното общуване и какви възможности за учене и развитие предлага.

Учениците разбраха и приеха, че социалните мрежи, колкото и да са привлекателни, не са подходящо място за лица под 14 години. И научиха още: правилата за поведение при кибер тормоз, защо някои игри не бива да се играят от деца, какво крият сайтовете с пиратски филми и защо пиратството не е добро за никого. Разбраха също, че Вайбър не е място за деца и сигурността им е по-важна от това да си чатят онлайн.

Ето и Правилата за безопасно сърфиране в Интернет, които самите ученици съставиха:
1. Не давай каквато и да е лична информация в Интернет – имена, снимки, адрес, локация, училище. Не качвай клипове или снимки, в които си се снимал.

2. Не контактувай с непознати, отказвай чат и блокирай непознати хора.

3. Не тегли безразборно апликейшъни за мобилния телефон, винаги искай разрешение от родителите и проследявай дали има възрастови препоръки.

4. Ако някой те тормози или заплашва онлайн – реагирай! Веднага направи скрийншот и сподели с възрастни (родители, учители).

5. Не качвай снимки (свои и на приятели) из Интернет, особено без тяхно знание.

6. Без локация! В настройките на телефона е добре геолоцирането да бъде изключено и човек да не посочва къде се намира, за къде пътува и т.н.

7. Камерата – изключена! Добре е на камерата на дигиталното устройство да се сложи лепенка.

8. Без сайтове за възрастни. Добре е учениците да не посещават странни, незаконни сайтове, такива с пиратско съдържание, с игри за възрастни. Ако посещават нови сайтове е добре да са с родителите си.

9. Родителски контрол = сигурност. Винаги, когато има предупреждение за родителски контрол да се питат
родителите и то да се иска задължително.

10. Заключени профили. Добре е профилите на всички ученици до 14 години да бъдат заключени и да са достъпни само за познати. Добре е родителите да одобряват когато ученикът добавя нови контакти и да се уверяват, че това са познати и приятелски настроени хора.


С този пост стартирам поредица постове в рамките на поредстоящия месец, посветен на безопасното сърфиране на децата ни в Интернет.
Както всяка година от последните 10 като доброволец ще обиколя училища, за да запозная ученици 1-4 клас с правилата. Имам добрата новина, че и тази година имаме спонсор за нов тираж 1000 броя от книжката Сърфирам безопасноОвергаз дариха средства, както и клуб Роботика и Образователен център „Да Винчи“ – благодаря им! Ако училища в страната искат – бих могла да изпратя книжки за целия клас, моля на мейл пишете.

Brave and creative – Hristo Rusev. So, what is needed to be a good photo journalist

14368853_1458468280836846_632357821087609786_n

Hristo Rusev is young Bulgarian photo journalist and a friend of mine. He is just 23 and already has his shots published in National Geographic, The Guardian, Associated press! Here is a short interview with him on his work.

Photo journalism – how did Hristo end up with it?
Hristo Rusev: I do photography for more than 9 years. In the beginning I did not like taking pictures of people, because I didn’t know how to frame the image, but for 5 years already photojournalistic is not only a passion for me, but a way of life. A way I represent the world through my lens. I like to show the truth and problems to our society. Yeah, it’s hard, but it’s worth the final result. It’s always hard to face other people pain, their problems, it’s hard to walk in their shoes and experience their sufferings, but it’s always worth it. When at the end you see these people smiled, and when they give you a hug you feel the cause to be a photojournalist. I love my profession and for me a day without taking a single picture is lost.

What is the most rewarding thing about photo journalism for yourself?
Hristo Rusev: The biggest reward a photojournalist could gain is justice. The moment you succeeded to change someone’s life or even you’ve made someone smile after publishing a certain material.
I believe, that we could change the world and make it better and we contribute for the solution of some problems. It`s worth it to give it a try.

Do you know your next destination and who is the next president you’ll photograph?
Hristo Rusev: I still do not know my next destination, but I hope to be exciting and unforgettable journey, with many new people to meet and, of course taken moments and stories, presented by my camera. I don`t have any plans for traveling until the end of the year, but in our field events happen every day and I won’t be surprised if after few days I am in Paris, Bangkok or why not Rio de Janeiro or Pretoria. I love challenges and I’m always ready to travel and take pictures of today’s occasions. The next president? Why not Donald Trump? When I look at the President’s collection I’ve gathered, may be one of my future projects will be with documentary photographs of powerful president around the world, and personal interviews with them, of course.

What is the most important element for your work?
Hristo Rusev: The most important element? The most important element in my job is patience, I think. You must be patient, because you never know, when something very important will happen. Many colleagues, who are more experienced prefer to leave earlier, and exactly at that moment something important occurs. For me, you need to be patient, to be stubborn, to be able to work in any conditions or even without a sleep, but before everything you must be a human.

To Hristo Rusev’s blog.

Insights from Estonian citizen movements 2017

first protest dec 16

Liisa Sömersalu is a young scientist from Estonia. She is a PhD student at Södertörn University in Stockholm where she is doing a research on Estonian citizen movements. I am curious to know more about this topic and about the change itself. That’s why I invited Liisa to make this interview. And decided to share it with you. It’s inspiring!

Please give me nice examples of Estonian ecological and human rights / other movements?

This year has been an active year for Estonian citizen movements with several protest and other events happening. Three main movements that got a lot of media attention were a forest movement (Eesti Metsa Abiks – Helping Estonia’s Forests); movement ‘Avalikult Rail Baticust’ (Publicly about Rail Baltic – a huge railway project that should go through the three Baltic states) and movement for animal rights that advocated the banning of fur farms and circuses with wild animals as well as an emerging of a new organization called Nähtamatud Loomad (Invisible animals) that campaigns for humane treatment of farm animals. One extraordinary case was a month-long sit-in protest where people were camping around a willow tree to prevent it to be cut down. The tree was cut down in the end but it became sort of a symbol of poor communication between the state and the citizens.
A feminist blog and Facebook group has also influenced public discussions lately but I am not sure if I could call that a movement.
Above examples are those that are actual now. There are different movements that usually start as a reaction to a specific problem and then cool down to reactivate later if needed. For example, we had a protest movement against the construction of one big road in Tallinn, a movement ‘Friendly Estonia’ to show a humane side of Estonia in the refugee crisis, and an initiative to promote a law about gender neutral civil partnership. The latter has become an issue again with local elections when the conservative party made a proposal to cancel the law.

What tools they use to promote their causes?

It depends on their resources and on the cause. Controversial issues have more difficult time to promote their causes than something we all can agree on (like picking trash).
The biggest challenge for the activists is to get their causes covered by mass media. At the same time, it is crucial to do so since it is still there where the public opinions are formed. With some more difficult issues, there are propaganda wars held in the mainstream media where businessmen and politicians say one thing and civil society actors something else.

Main tool for promoting causes seems to be social media and mostly Facebook. However, getting a coverage on mass media boosts the visibility significantly. Since Estonia is very small, compared to Bulgaria it is probably easier to get in contact with journalists through personal contacts or sometimes are issues even picked up from activists’ social media pages by journalists themselves. The big question for movements and civil society organizations is how to reach the undecided majority since on Facebook you mostly communicate to people who already agree with you. To reach the wider public you need to use all the channels possible and Internet might not be enough.

And where in the mix is the place of Internet?

Internet has a central role in most of the communication in the contemporary society: it incorporates the main functions like for example sending e-mails, calling (+instant messaging), finding and sharing information and communicating with state institutions. And of course we have social media, which works well for both internal and external communication for civil society actors.
These days, it seems that one needs to argue that face-to-face communication is still very important and Internet is not replacing the contact in real life.

According to my interview persons, Facebook is the main social media channel they use for their organizations and causes. It takes quite a lot of effort to keep those pages running and everybody has their own strategies to keep them updated and moderated (if necessary). Regardless, it is an important tool. According to one of the forest activists, their Facebook group keeps their movement alive. She made a Facebook account just for the occasion at the same time disliking the platform strongly.

Very often Estonia is given as an example for digitalisation – do you think this helps the civil society and the movements?

Yes and no. My interviewees found that the most useful function is to sign documents digitally and that online services provided by the state ease the bureaucracy. More complicated systems were not considered very user friendly for NGOs (court systems for example). Most of the services are however directed towards businesses and towards communication with state institutions and not so much for developing e-democracy (except for e-voting and all parliament discussions being available online). There were few tools where people could propose law changes but them being top-down initiatives, they have not lasted. Now we have a new platform developed in co-operation with civil society and time will tell if it will work. More information here: https://rahvaalgatus.ee/about.

As an Estonian, it is also a bit difficult to evaluate how digitalization has affected civil society since using digital services has become something very natural for us. Mapping Digital Media project reports that Estonians are active in using digital services for making their everyday life more convenient but willingness to take part in online public discussions is still low. For such a change, there should be change in the values and that takes a bit longer time. The report states also that using Facebook for single issues is becoming more common. Indeed, there are several causes that have started as an initiative on Facebook and turned into something bigger (the forest movement being one of the latest examples).

I have noticed another positive occurrence which is Internet based social entrepreneurship. One example is CitizenOS, a platform for participatory decisions for teams and communities. Aforementioned Rahvaalgatus petition site is also built on that. I will add few more links below.

What else interesting from your research you would like to share with the Bulgarians, working on our civil society?

One interesting thing that has come up is the question of emotionality. On one side, it is about language use: how one organization or movement should communicate their message to the wider public. Formal organizations have less freedoms in how they talk about issues at the same time needing to find a way to engage public in their campaigns. Informal groups have more freedom to speak their mind and point fingers but only up to a point so that they would still be considered legitimate.
The lastly mentioned is especially true for environmental actors. There is a paradox apparent: environmental issues are deeply emotional and oftentimes some drastic expressions are needed to attract the attention and raise awareness about the problem. At the same time, such emotionality is dismissed by politicians and sometimes by wider public when they ridicule environmentalists as tree-huggers and hippies. There needs to be a good balance: being feisty and demanding change but at the same time base those demands on hard facts, scientific studies and visual proof.
The second thing that attracted my interest was the personal struggles and strategies of using social media and Facebook. On one side, in some cases the function of the Facebook changes: using it as a tool activist work the borderlines between the private and public are becoming blurrier. Some of my interview persons said that they have stopped or reduced posting personal things on their Facebook timeline. Those working in the formal organizations had a better control over separating work and personal use (for example by not posting work related issues on their walls) whereas informal groups and single activists used their personal network more for their causes.
On the other hand, the way Facebook and social media in general is built up creates problems on its own. There is a constant flow of information which is hard to systematize and things happen very fast. Being a responsible for a Facebook group or page can be quite stressful as one feels the responsibility to check it all the time: either not to miss some information or having to write posts and answer messages to preserve the good rating of the page, at the same time keeping discussions civil and troll free. This raises a question if the effort that goes in the up keeping of social media profiles gives a corresponding positive effect for the organization/movement or just takes away resources from other more important matters?
Finally, I would like to suggest Bulgarian activists and civil society actors be mindful about their digital media use and avoid burnout. Social media and Internet are great tools for civil society but only if one uses them wisely.

References:
Loit, U., & Siibak, A. (2013). Mapping digital media: Estonia. A report by the open society foundations. Open Society Founations. Available: www.mappingdigitalmedia.org
(Here you can also find a report about Bulgaria)

Some links that might be of interest:
Let’s Do It! Campaign and how they did it (quite different from Bulgarian campaign)
https://www.youtube.com/watch?v=A5GryIDl0qY
CitizenOS – a participative online decision-making platform (could be useful for Bulgarians too!)
https://citizenos.com/
Helpific – connects people with special needs who need help with everyday activities to people who want to help them. I find it very worthy initiative.
https://helpific.com/en/
Garage 48 – startup hackathon. Often have social themes like circular economy. And the above platform was created there.
http://garage48.org/