Случаят Кюри или чуден български детски филм по кината

128

Случаят Кюри – новият български детски игрален филм ми е много любим! Не, никак не е „типичният български филм“. Цветен, забавен, закачлив, с великолепна музика, свеж сценярий, прекрасни млади актьори! И режисьор Андрей Хадживасилев, който забърква тази голяма магия на киното без компромиси с качеството!

Тони ще става учен. Провежда сериозен научен експеримент с мишката Мария Кюри.

Рая ще става балерина и усилено репетира с приятелките си Лебедово езеро.

С голяма усмивка, много намигания и детска чистота филмът омагьосва и малки и големи.

За жалост големите кина не приемат лесно български филми, но още седмица из по-малките софийски кина (Дом на киното, Влайкова, G8) и в няколко града може да гледате Случаят Кюри. Не пропускайте!

Четвъртък от 11 в Дом на киното ще има и среща с екипа след проженцията. Заслужава си.

Сайтът на филма е тук http://thecuriecase.com/

А във фб може да намерите актуалната програма по градове, кина и часове

index

Ура за Андрей Хадживасилев и детския игрален филм Случаят Кюри

andy1

Андрей Хадживасилев е млад български филмов режисьор, който прави своя дебют с детския филм Случаят Кюри. Защото това е смело, защото е за пример и е вдъхновяващо – радвам се, че Андрей прие да поговорим по темата в това интервю.

Как реши да правиш детски филм?
Още като студент по кино, в едно от първите си интервюта по телевизията на въпрос какъв филм бих искал да реализирам ако не съм лимитиран от нищо, бях отговорил детски. Обичам децата и работата с тях и 10 години по-късно след този въпрос явно събрах нужния опит и кураж, за да направя детски игрален филм.

Как успяха децата да се превърнат в герои и актьори и справиха ли се?
Децата са най-добрите актьори, особено във възрастта им до 10г. Те са напълно освободени, не се притесняват от нищо (най-вече как изглеждат пред камера) и изпълняват ролята си максимално автентично ако им е харесала. А най-важното е, че целият екип се забавлява и по време на снимки не е никога скучно.

Кои бяха най-големите предизвикателства за теб в работата с тях?
За да се получи един детски филм хубав е нужно да се изберат правилните деца. Освен да са артистични и да отговарят на типажността за ролята си, трябва да има хубава химия помежду им.

И като цяло за филма – кой бе най-сложният момент и как го преодоля?
Филмовата продукция си е сложна работа като цяло, но най-притеснен бях за балетните сцени на Лебедово езеро. Деца на палци, танцуващи балетна постановка, трудна за зрели балерини си е предизвикателство за всички. Макар, че имам голям опит в музикалните форми, класиката изисква прецизност и съвършенство. Имах много репетиции и консултации с балетния ни хореограф Илина Агова. Също гледах доста балет в интернет. Надявам се да съм се справил добре!

Какво пожелаваш на зрителите?
Пожелавам им да гледат повече българско кино. „Случаят Кюри“ тръгва от 12 май на „Софийския фестивал на науката“ и от 18 май в кината… има какво да се види!

andy3

Посетете сайта на Случаят Кюри или дайте един фб лайк 🙂
И още едно интервю за това как се прави детски филм в Kafene.bg

Поздравления за целия екип на Случаят Кюри!
Успех, Андрей!

5 съвременни български детски писателки, чиито книги си заслужава да имате

 

IMG_1329

В женския месец реших, че е добре да (си) припомня и споделя със света възторга си от тези наши съвременни големи създатели на книги за деца (защото далеч не са само писателки) и да кажа, че искрено се радвам, че ги има тези момичета, че творят и споделят и правят с написаното си този свят една идея по-приемлив някак.

Юлия Спиридонова Юлка – родната ни Дж.К. Роулинг! Историите на Тина, Кронос, Любими Попътечо, Жабчето – и за малки, и за големи, и за още по-големи момичета и момчета. Любима и на малки и на големи. Смела писателка е Юлка. И с размах. А колко прави, за да четат повече децата … и колко вяра има в тях!

Весела Фламбурари – неуморното Весе, което разказва историите на Мина – любими на всички! Но и още и още, а от любов към детската литература от български автори наскоро скочи в дълбокото с издателството си Ателие за българска детска литература „Горната земя“

Петя Кокудева – Петя е вълшебница на думите! Възхищаваме нейния изключително земен, неконвенционален и добър, изпълнен с радост и намиране на красивото поглед към думите, децата и хората въобще, към света.

Маги Благоева – мнооого мъдрост и силен порив към свобода от всичко написано от Маги … магия е!

Мая Бочева – за който още не знае Кой светна луната и не е виждал чудните книжки с прекрасни илюстрации на Мая – хайдеее! Вече са цяла поредица!

Ако нямате в библиотеката си поне по една книга от всяка от тях … е време да поправите тази голяма несправедливост сега! И да ги подкрепите, за да създават още!

И като бонус: Виржиния Улф. Собствена стая. Откровено книгата-библия на развитието на темата за равните права и мястото, отстояването на жените в обществото. Великолепно ново издание с твърди корици на Колибри. Чудна! Важна! Основополагаща!

И не, това не е осмомартенски пост 🙂

Децата в дигиталния свят – Докладът на УНИЦЕФ

unicef

Докладът Състояние на децата по света през 2017 г.: Децата в дигиталния свят (резюме бг; пълен доклад англ.) представя първия подробен поглед на УНИЦЕФ за различните начини, по които цифровата технология влияе върху живота на децата и техните житейски шансове, като идентифицира опасностите, както и възможностите.

За мен бе чест да модерирам мащабна дискусия по темата, организирана от УНИЦЕФ България и ДАЗД в София през декември 2017 година. Дискусията събра на едно място деца, институции, учители, медии, граждански организации и бизнеса, за да обсъдят начините, по които дигиталната среда променя живота на децата, рисковете и възможните решения и действия, които всички заинтересовани страни да предприемат на национално ниво за защита на децата от сексуално насилие онлайн.

Българските деца ползват интернет по-рано и го използват по-често от всякога: 

– Процентът на деца, които използват интернет всеки ден е нараснал до около 93%.

– 87% от децата използват социални мрежи, което е значително увеличение с оглед данните за 54% през 2010 г.

– Броят на най-малките потребители (9-11 г.) се е увеличил повече от два пъти и сега три четвърти имат поне един профил в социална мрежа (най-често Facebook).

– През 2010 г. възрастта на влезлите в интернет е 10 години, докато през 2016 г. една четвърт от всички деца стават потребители на интернет, когато са едва на 7 години.

– 1/3 от българските деца са общували онлайн с човек, когото не са срещали на живо. Около 1/5 от тези деца са се срещали с непознато лице след онлайн взаимодействие.

– Всяко 10 дете е получавало съобщения, съдържащи сексуално съдържание.  Процентът на деца, прибягвали до секстинг (изпращане и получаване на текстово или визуално съдържание със сексуален характер) остава притеснително висок. Този риск е засегнал около 10% от българските деца и е най-значителен при тийнейджърите (около 20%).

– Повече от половината деца не споделят с родителите, когато нещо ги е притеснило в интернет. Вместо това повече от 75% от българските деца са получили съвет за интернет безопасността от свои връстници.

Докладът Състояние на децата по света през 2017 г.: Децата в дигиталния свят са тук – резюме бг; пълен доклад англ.


Този пост е от поредицата постове в рамките на месеца, посветен на безопасното сърфиране на децата ни в Интернет – февруари 2018 (15-то издание по цял свят).
Както всяка година от последните 10 като доброволец ще обиколя училища, за да запозная ученици 1-4 клас с правилата. Имам добрата новина, че и тази година имаме спонсор за нов тираж 1000 броя от книжката Сърфирам безопасноОвергаз дариха средства, както и клуб Роботика и Образователен център „Да Винчи“ – благодаря им! Ако училища в страната искат – бих могла да изпратя книжки за целия клас, моля на мейл пишете.

10 правила, съставени от деца, за тяхното безопасно сърфиране

Kids using tablet and smartphone header

Вече над 10 години ежегодно през февруари по целия свят се отбелязва Денят за безопасен Интернет. С радост за поредна година и в Увекинд организирахме часове по безопасен Интернет с учениците от 1 до 6 клас.
При по-малките гледахме филма Сърфирам безопасно, направихме дискусии и децата получиха книжка с правилата за безопасно използване на онлайн пространството. При по-големите (4, 5, 6 клас) проведохме по-задълбочени
дебати и заедно изведохме основните правила за безопасно сърфиране, както и проучихме по-задълбочено какви капани крие виртуалното общуване и какви възможности за учене и развитие предлага.

Учениците разбраха и приеха, че социалните мрежи, колкото и да са привлекателни, не са подходящо място за лица под 14 години. И научиха още: правилата за поведение при кибер тормоз, защо някои игри не бива да се играят от деца, какво крият сайтовете с пиратски филми и защо пиратството не е добро за никого. Разбраха също, че Вайбър не е място за деца и сигурността им е по-важна от това да си чатят онлайн.

Ето и Правилата за безопасно сърфиране в Интернет, които самите ученици съставиха:
1. Не давай каквато и да е лична информация в Интернет – имена, снимки, адрес, локация, училище. Не качвай клипове или снимки, в които си се снимал.

2. Не контактувай с непознати, отказвай чат и блокирай непознати хора.

3. Не тегли безразборно апликейшъни за мобилния телефон, винаги искай разрешение от родителите и проследявай дали има възрастови препоръки.

4. Ако някой те тормози или заплашва онлайн – реагирай! Веднага направи скрийншот и сподели с възрастни (родители, учители).

5. Не качвай снимки (свои и на приятели) из Интернет, особено без тяхно знание.

6. Без локация! В настройките на телефона е добре геолоцирането да бъде изключено и човек да не посочва къде се намира, за къде пътува и т.н.

7. Камерата – изключена! Добре е на камерата на дигиталното устройство да се сложи лепенка.

8. Без сайтове за възрастни. Добре е учениците да не посещават странни, незаконни сайтове, такива с пиратско съдържание, с игри за възрастни. Ако посещават нови сайтове е добре да са с родителите си.

9. Родителски контрол = сигурност. Винаги, когато има предупреждение за родителски контрол да се питат
родителите и то да се иска задължително.

10. Заключени профили. Добре е профилите на всички ученици до 14 години да бъдат заключени и да са достъпни само за познати. Добре е родителите да одобряват когато ученикът добавя нови контакти и да се уверяват, че това са познати и приятелски настроени хора.


С този пост стартирам поредица постове в рамките на поредстоящия месец, посветен на безопасното сърфиране на децата ни в Интернет.
Както всяка година от последните 10 като доброволец ще обиколя училища, за да запозная ученици 1-4 клас с правилата. Имам добрата новина, че и тази година имаме спонсор за нов тираж 1000 броя от книжката Сърфирам безопасноОвергаз дариха средства, както и клуб Роботика и Образователен център „Да Винчи“ – благодаря им! Ако училища в страната искат – бих могла да изпратя книжки за целия клас, моля на мейл пишете.

Ура за Мая и Туй-онуй! А знаете ли кой светна луната?

Maya-Bocheva

Мая Бочева е създателят на тази чуууудна история, дори вече много истории за деца, прекрасно илюстрирани, които тръгнаха от игра за мобилни устройства, а вече са серия книжки, коя от коя по-красиви и прекрасни и още и още! Издателството се казва Tat Creative, а Мая е чаровната вълшебница, която забърква тези приказни магии!

За Кой светна луната вече съм писала. С голям кеф. Но с Мая интервю не бяхме правили и се радвам, че прие поканата ми и ето ни в разговор за историите, децата, времето семейно заедно и още и още 🙂

Как Туй-онуй промени Мая?
От толкова години се занимавам със създаването на този проект, че мога спокойно да кажа, че заедно израстнахме. За хората, които не знат какво представлява – това е мултимедиен проект, което означава, че оживява в различни медии. В звеното му са книги с приказки в които има игри. Същевременно първата печатна книга: „Кой светна луната?“ се появи и на таблети и телефони, а част от игрите в книгите се изиграват от сайта. Т.е. съдържа в себе си много и различен вид творчество всяко от което обожавам да правя, а именно – от сценария и текста, през илюстрацията, та до режисурата, анимацията и игрите.
Тъй като това не е лесен проект и създаването му изисква години труд, много сериозно финансиране в комплект с железни нерви и силна вяра, каквито аз не притежавам особено много, то смея да кажа, че „Туй-Онуй“ ме накара да повярвам в невъзможното.

who_lit_the_moon_starla

Кои бяха най-големите предизвикателства до момента и къде се криеха решенията им?
Когато нещо е ново и не знаш как се постига, защото точно такова не е правено – то предизвикателствата стават не малко. Ще си помислите, че най-трудното е намирането на финанси, но точно това ми се случи сравнително лесно, защото попаднах на правилният човек – Петър Митев от Hause Group, който финансира проекта. Но от там нататък аз трябваше да създам мобилна приказка, която беше равностойна на не малък анимационен филм, който обаче не се гледа, а се играе, а играча може да движи всички герои, да натиска върху всичко в играта и то да реагира, да има всеъвзможни игри каквито до сега не са се правили в подобна апликаия, особено на български език. Това костваше години работа, търсене на подходящите хора за реализация и всевъзможни малки или големи спънки. Първата фирма, която пое програмирането на играта не се справи, после ни отне време докато намерим друга. След това имаше смяна на персонал, на програмисти, координатори – постояно нещо се променяше и изникваха „кризисни моменти“, но преминахме през всичко и то смея да твърдя – доста успешно, като за пионери в тази област.

1_who_lit_the_moon

Как луната светна и кой я светна? Как децата приемат играта и книжките?
Кой светна луната – е отговор до който всеки сам е добре да стигне 🙂
За моя голяма радост – децата приемат играта повече от добре! Захласват се и не искат да я оставят. Изненадващото за мен е, че дори момчета на по 9-10 години се заиграват и им е интересна, въпреки, че според мен горната възрастова граница е 8 г. По-приятната изненада е, че точно толкова харесват и печатните издания на книгите. Постоянно получавам трогателни писма от родителите на децата, как това им е любимата поредица и не минава ден без да прочетат някоя от книгите. Това е най-голямото удовлетворение и мотивация да продължа напред!

kartinkata_na_cveti

(картинка от Цвети-фен на „Туй-Онуй“, която е нарисувало Любка:))

Как печатните книжки допълват играта и какво е продължението на историята?
Всъщност моята идея беше играта да допълва печатните книги, но така се случи, че второто печатно издание на „Кой светна луната?“ излезе доста след излизането на играта. Моята цел е децата, които не се заглеждат много по книгите, но стоят доста на компютрите и таблетите – да обърнат внимание и на книгите именно покрай дигиталната версия. Защото във всеки свой вариант тя е книга и разказва приказка.
Всяка книга е отделна история и до този момент са излезли две приказки на книги. Сега на пазара излиза трета книга от поредицата Туй-Онуй – това е: „Колко е часът? – Наръчник за Времето“. Това е моята предколедна изненада за феновете на „Туй-Онуй“ в която ще разберат Кое е Времето, какво обича и какво не обича То, ще видим как буквално Времето тече или как лети. Същевременно ще смятаме и ще решаваме задачки, за да разберем колко парчета има в тората за рождения ден на една минутка. Ще пазаруваме и ще готвим вкусна пица, която е любимата на Времето, а той е голям лакомник и си похапва секунди, минути и часове, а ние после се чудим: къде ли изчезнаха? Ще се учим на цифрите на часовника и ще се запознаем със стрелките. В книгата и на сайта има много условия за игри в които да тренираме наученото за това да познаваме часовника и да пресмятаме минутите и часовете.

korica_kolko_e_chasut

Мястото на времето заедно, времето с устройства и времето за книжки – рецептата на Мая за съвременния родител?
Дали е печатна или дигитална – книгата си е книга. Останалото са носители и инструменти за ползване. Не са нищо повече от различен тип средства една информация да достигне до нас. Всяка една медия има своите плюсове и ако може да се каже – своите „минуси“. Все едно да сравняваме киното и литературата. Едното борави с едни изразни средства, с картини и музика примерно, а другото повече с думите. В таблета може да се побере много повече информация. Аз мисля, че едно от най-добрите решения за тоновете учебници, които се произвеждат всяка година, както и проблема с тежките раници в училище – може да се разреши именно с един малък таблет, който не тежи, но носи много повече информация и има много повече интеракция, където детето може не само да чете, но и да е активен участник в урока. Всъщност нашите усилия, като родители трябва да се насочат именно към правилното използване на съвременната технология, а не към забраните и ограниченията. Освен това всичко е в баланса. Както не е добре едно дете да стои заровено само в книгите, така не е добре да стои само на таблета/телефона. Светът е шарен и разнообразен, освен това е триизмерен и е добре да живеем повече в „нашата реалност“ все пак. Когато денят на детето е ангажиран и с други дейности и когато го научим да полага усилия, за да получи по-голямо удовлетворение от каквото и да било, то играта на таблета няма да е единственото забавно нещо.

IMG_1329

(Лео чете страстно новата книжка от порецидата)

Какво си пожелаваш?
Една любима думичка на Джон Кехоу – Prosperity или така благозвучната – Благоденствие. Хармонията в живота за мен е Благоденствието, т.е. баланса и доброто съществеуване във всеки един аспект на живота – семейство, работа и т.н. Също така мисля, че е свързано и с постигане на един вътрешен мир и разбиране за света, защото иначе хората сме склонни до безкрай да гоним успехи или желания и никога да не сме доволни.

Успех и от мен, Мая и Туй Онуй!

Съкровище, пищови и южни морета

IMG_20171101_100140-1-752x440

Признавам си, за Съкровище, пищови и южни морета. Ваканции за Надя и Мартин ми разказа Весела Фламбурари отдавна – и за невероятната история, и за чудничкия млад писател Калоян Захариев и за прекрасните илюстрации на Петко Хаджийски. Пък и това е официално първата книга на новото Ателие за българска детска литература Upper earth books – пристрастна съм!

И нищо, че историята е детска – на мен ми бе супер приятно да се разходя надлъж и на шир с Надя и Мартин, да треперя из пещери, да научавам детайли от световната история, които никога не съм знаела и като цяло – да се забавлявам! Да, има не малко вплетени факти – географски, исторически, но романът си е силно приключенски и тези подробности само му придават плътност и достоверност.

Случките, а и главните герои с тях, препускат от едно приключение в друго, от беля в забава, от страшни до победоносни сцени. Свежите илюстрации смело допълват пълнотата на текста.

„- Искам да видя рифа – Надин гледаше съсредоточено през илюминатора.

– Виж в Уикипедия – ухили се Мартин.

– Ти виждал ли си го, че се заяждаш?

– Нещо повече – гмуркал съм се там!“

Книгата е идеална за подарък на любопитни четящи (а и не толкова четящи – наистина е увлекателна) деца на възраст 9 – 12 години.

Истина е, няма ваканция, но има голямо приключение, което май ще продължи в следваща книга.

Още за този приключенски роман – в Kafene.bg. Скоро там и интервю с автора! 🙂

Ура за Мая и безопасните детски площадки! Когато търсиш отговори, ги намираш!

mt (1)
Мая Цанева е съосновател на Гражданската инициатива за безопасни детски площадки, която включва над 900 граждани. Мая е журналист на свободна практика и блогър. Заради важността на темата, отдадеността на Мая и защото е за общото благо – направихме това интервю.

Как и кога се зароди идеята за инициативата ви за безопасност на детските площадки?
Идеята за Гражданската инициатива за безопасни детски площадки се роди преди около година и половина. Тогава разбрах колко е трудно да получиш в срок адекватна информация за ремонта на детска площадка. Не съм първата с този проблем, но като човек, който се занимава с комуникации, съзрях възможност заедно със съмишленици да подобрим взаимодействието между гражданите и общинските, държавни институции, и най-вече да научим хората какви права и задължения имат, как могат да се грижат за площадките за игра. Всъщност се заех с предизвикателството заради градинката, където синът ми играе, но се учудих искрено, че само с един пост успях да събера достатъчно съмишленици, които искат и търсят начин за промяна. Тогава се събрахме със Стилияна, Деница, Таня, Цвети. Сега към ядрото на организацията се присъединиха и Доротея, Владимира, Юрий.

Лесно ли се намират съмишленици за тази кауза и какво постигнахте до момента?
И да, и не. Факт е, че бързо се събрахме достатъчно хора, за да стартираме. В същото време има голяма „спяща“ маса недоволни, които трудно се задействат или очакват друг да го направи. Редно е да кажа, че има и много обезверени граждани, които са се отказали. Но за година и половина успяхме да активизираме достатъчно будни хора и доброволци, които да пращат редовно сигнали, да търсят отговори настоятелно, да се грижат сами за площадките за игра. Гордеем се с доброволчеството в полза на площадките за игра, което задействахме.
Общинските власти ни познават добре като „майките“ и рядко срещаме отказ или нежелание за среща. В нашата общност има над 900 граждани, подкрепят ни сродни организации, медии.
По наша инициатива Столична община разработи подробна интерактивна карта на детските площадки, която за момента се ползва предимно от специалисти. Организираме доброволчески акции по почистване и обновяване на местата за игра с помощта на общината и дарители, създадохме и разпространяваме информационни материали. Компании ни търсят за развиване на корпоративна социална отговорност. От два месеца провеждаме обществени обсъждания за приоритетите на районите за изграждане и поддържане на площадките през 2018 г. Предстои скоро да се регистрираме официално и като неправителствена организация.

Има ли чуваемост и разбиране в институциите по темите за безопасността на децата на площадките или по-скоро има административно прехвърляне на отговорност? И в крайна сметка под чия опека са градинките и съоръженията за деца в междублоковите пространства?
Когато търсиш отговори, ги намираш. Инициативата стартира с търсене на дълго отлагани отговори и ги получихме. С раздвижването на гражданското общество по темата за градската среда, детските площадки се превърнаха в „горещ картоф“ за всички. Ние се оказахме в подходящото време да мотивираме и активизираме повече хора да питат за състоянието и безопасността на местата за игра. Като цяло Столична община ни чува, слуша и се опитва заедно с нас да промени ситуацията. Разбира се, има районни управи, които са пасивни, но има и проактивни.
Ние настояваме за единна общинска структура, която да се занимава с изграждането и поддържането на детските площадки. Сега за тях се грижат районите, дирекция „Зелена система“, някои градинки са общински, други- строени по евро проекти… Това възпрепятства взаимодействието с гражданите, които искат бързи отговори “на едно гише“. Разбира се, има Контактен център, както и няколко платформи за подаване на сигнали, но като цяло информацията и отговорите не са „на едно гише“.
В края на 2018 г. изтича срокът, до когато България трябва да приведе площадките в състояние по строги правила за безопасност. Но бюджетите за изграждане и поддържане на местата за игра и на междублоковите пространства са малки и общините наистина трудно избират коя да е първата в списъка за ремонти. Ние не искаме всички площадки да са еднакви, нито желаем старите площадки да изчезнат. Ако са безопасни за възрастта на децата, по-важно е да ги има, за да могат хлапетата да играят навън.
Но най-важното е да се развие диалог и взаимодействие между гражданите и институциите, за да може планирането, изграждането и поддържането на площадките да е наша обща отговорност. Има златни възможности, които чакат да бъдат оползотворени.

Какво планирате – как ще продължи тази битка?
Надяваме се да успеем да подготвим и представим промени в нормативната база на общинско и национално ниво на темата. Също така да привлечем съмишленици и от други градове, да ги вдъхновим и подкрепим. Ще продължим с доброволческите акции, за да превърнем площадките от общински в „наши“. Вярваме, че отговорността за това къде играят децата ни е споделена.

Какво си пожелаваш?
Мечтая да ме запомнят като Мая от Гражданската инициатива за безопасни детски площадки. Дотогава съм „Майката на детската площадка“.

За подробности: https://www.facebook.com/safeplayground.sofia/

Ура за Mila Lila – за нашите деца! Ура и за Венера и Йосиф!

Bring Mila Lila Cards to life

Венера и Йосиф смело скачат в проекта Mila Lila и създават нещо ново, забавно, интересно и полезно за малки деца и в помощ на техните родители – майки и татковци. Подробностите са в интервюто с Венерката. А начините да подкрепим проекта – в края. Хайде 🙂

Как Венера от големия корпоративен свят се озова в обувките на предприемач и стартира Mila Lila? 
Да ти кажа честно никога не съм се възприемала, че съм “Венера от корпоративния свят”, защото нито работата през последните 5 години в Телерик, нито преди това 9-те години в Нетейдж си бяха работа в корпоративен свят. И двете фирми бяха огромна част от мен именно защото там начина на мислене беше, как да направим заедно от нищо – нещо. Без политики, интриги, недомлъвки и оправдания, каквито в моите представи съществуват в корпоративния свят. И правихме неща, които се помнеха най-вече заради думичката “заедно”.

Така се получи и с проекта Mila Lila. В началото на годината, след промените в Progress (фирмата, която купи Телерик) се озовах свободен електрон и бях твърдо решена, че именно сега на 37, с две деца, близо 20 години работен опит ми е идеалното време да се опитам да направя нещо, в което аз да съм основния инициатор. И понеже съм си уеб човек се бях улисала в едни грандиозни идеи за WebVR. Само, че сам човек нищо не може да направи, особено без правилните технически познания. Писах в нашата си Фейсбук група на бившите и настоящи Телерикъри, че си търся партньор в грандиозните планове и Йосиф (Йосифов) – един от най-кадърните програмисти в компанията, който работеше по едни от най-комплексните решения, взе че ми писа. Бях чувала за него фантастични неща, но никога не бяхме работили заедно. Не можеш да си представиш колко щастлива бях, че толкова умен и кадърен човек се замисля да работи с мен. Видяхме се, разказахме си кой какво го вълнува и той реши да напусне Progress, за да се опитаме да сътворим нещо заедно. За нула време разучи технологията, която стои зад WebVR, което много бързо ни помогна да си дадем сметка, че пазар за това ще има, ама след години. И двамата се оказахме с такава ценностна система, че не искахме да сме поредния стартъп, който ще харчи инвеститорски пари, за нещо, което може и да стане ама не е сигурно дали, кога и как.

Хубавото е, че не драматизирахме много много по повода ами се фокусирахме по-скоро да помислим, какво можем да направим тук и сега, което ще донесе стойност на хората веднага. Изсипахме един списък с всякакви идеи, които всеки от нас си е мислил и ги оценихме по това до колко са важни за нас, до колко ще ни е забавно да работим и колко бързо можем да доставим стойност. И от 40+ идеи се оказа, че тези които ни развълнуваха най-много са свързани с деца и най-вече с развитието им. Искахме да им дадем нещо, което ще ги кара да играят офлайн, а ако ще ползват дивайси, то това, ще е само, за да черпят идеи и вдъхновение. Опитът ни като родители пък и всички теории, които бяхме прочели казваше, че децата учат най-много, когато сътворяват сами нещо с ръчичките си.

И така се роди идеята за Mila Lila. Комплект от 12 картонени карти с идеи, как децата сами да си правят играчки, да си измислят игри и да сътворяват истории. И да го правят с подръчни материали от къщи, а не да затваряме въображението им като им пращаме готови комплекти. Естествено понеже и двамата сме дигитални хора, не можахме да измислим как да се ограничим само в офлайн носителя (картонени карти) и затова решихме да направим мобилно приложение, което да надгражда информацията от картите, като предоставя видео инструкции, възможност на децата да споделят творенията си с другите и да се вдъхновят от това, което другите са показали. И най-вече – всичко това да се случва в сигурна обстановка, а не в YouTube или други социални мрежи, където нямаш контрол какво могат да видят.

Какво направихте и какво предстои?
Запознахме се с всички съвременни педагогически методологии, които целят да развият, така наречените социално-емоционални умения. Това са уменията, които според Световния Икономически Форум, са необходими на хората в бъдещето, за да могат да работят в недефинирана среда и с професии, които никой не може да прецени кои ще са, само всички знаят, че няма да са настоящите. Решихме да комбинираме похватите, които те проповядват с някои от базовите прицнипи на Design Thinking методологията, която ползвахме в Телерик, за да стимулираме иновацията и креативното мислене в екипите. За всичко това, разбира се се консултирахме с Женя Милушева (детски психолог) и Юлиан Найденов (арт педагог), които познавахме покрай детския център на Телерик.

И така седнахме и оформихме списък с идеи за занимания, които децата могат да правят с материали от къщи. Всяка по-голяма идея решихме да е фокус на една карта, в която да обясняваме как децата да направят конкретната задача (например Таралеж от брашно и балсам за коса). Към тази фокус идея, заложихме допълнителни предизвикателства, зад които именно стоят всичките методологии, за които споменах. Целта е да научим децата, как хем да направят нещо, което ще им остане, хем да продължат да игрят с него като надграждат играта с допълнителни истории и споделят преживяното със своите близки и приятели. Така ги учим на нестандартен поглед върху предметите, които ни заобикалят, на работа в екип, на старание и търпение. На това да се чувстват свободни да пробват, да грешат и да пробват пак.

Отделно Йосиф направи мобилно приложение, с което да можеш да си сканираш QR кода на картата и да видиш видео с инструкции, как се прави основния обект на картата. Можеш да си качиш снимка или видео на твоето творение, или да разгледаш какво другите са направили от тази карта. Елена Йосифова (жената на Йосиф) пък ни помогна с изчистването на текстовете и заснемането на видео инструкциите.

Намерихме се и с Евгения Николова (Евга) – страхотен детски илюстратор и един от основателите на издателство “Рибка”, която облече идеята ни в супер яка визуална идентичност и сътвори дизайна на първите две карти от комплекта.

Всичките ни приятели и познати, на които показахме продукта супер много му се зарадваха. Децата, с които тествахме искрено се забавляваха и бяха супер горди от творенията си.

Все пак, преди да продължим да работим по останалите 10 карти от комплекта, решихме да пуснем Indiegogo кампания, за да проверим до колко хората реално биха дали пари за такова нещо. Пуснахме кампанията преди седмица и сега сме на етап да я популяризираме в и извън България, за да можем да излезнем извън кръга на приятелите си, които така или иначе ни подкрепят.

Предстои да видим резултатите от кампанията и да решим дали продължаваме с проекта и ако да – в какви параметри.

22282026_498358190527533_742200631924318353_n

Кое бе най-предизвикателното до момента?
Най предизвикателното до момента беше, че и двамата с Йосиф през 100% от времето сме постоянно извън зоните си на комфорт. Никой от нас никога не си е представял, че ще прави нещо за деца, ще се занимава с принт, правене на видеа, дистрибуция и пр. Всичко за нас е ново, трудно и същевременно изключително зареждащо и удовлетворяващо. А най-голямата награда са гордите щастливи усмивки на децата, след като са правили лабирнитите и таралежите от картите.

Mila-Lila – каква е реакцията на майките до момента?
Бих си позволола да те поправя, защото родителите са и майките и бащите. И най-готиното е, че всяка от двете групи намери нещо ценно за себе си в Mila Lila. Майките се зарадваха на това, че не се изисква кой знае каква подготовка, за да се случат нещата. Бащите пък се зарадваха за готовите идеи, защото те самите много искат да играят с децата си, но понягоа се затрудняват да измислят с какво точно.

Учителите, на които показахме картите пък се зарадваха на това, че могат да учат децата от най-малка възраст как да комбинират офлайн играта с взаимодействие с мобилно устройство и то по смислен и сигурен за децата начин.

Бъдещите ви планове?
Много бихме искали Mila Lila да надскочи кръга на преките ни приятели и повече родители да се забавляват с децата си в къщи. Ако успеем да достигнем целевия си бюджет в Indiegogo ще довършим картите и ще ги пуснем в по-голям тираж, за да може да се разпространяват и по книжарници и магазини за играчки. Ако пък успеем да го надхвърлим, сме намислили чудни забавления, с които да надградим информацията от картите, като например виртуална карта с “рождените места на таралежите”. Така можем да покажем на децата визуално, как в този момент, в който те си стоят в къщи в България с мама и тати, някой в Мадагаскар прави същото. Така ще ги научим, че когато хората са обединени от общ интерес, светът няма граници. Ако пък съвсем се развият нещата, ще мислим да направим добавена реалност (AR) върху всяка карта. Целта е да покажем на децата бъдещето на технологиите и това, че могат да покажат нещо, което изглежда съвсем като истинско върху масата в хола, или да го разходят по килима. Искаме да им покажем, че вече няма толкова голяма разлика между реалния и виртуалния свят, че екраните могат да са много повече от това да показват филмчета, а могат да са прозорец към реалността тук и сега.

Всичко това звучи толкова хубаво! Хайде да подкрепим Венера и Йосиф за Mila Lila!

Най-голям шанс за успех / Most Likely to Succeed

https---cdn.evbuc.com-images-31056781-215859513-1-original

Най-голям шанс за успех документален филм (2015), който обобщава в 90 минути всичко най-важно за съвременното образование, кога и как се заражда, къде, защо и как се пропуква, но и дава алтернатива, защото такава има. Филмът е за Америка, но важи изцяло и за България и за всяко друго място, на което традиционното образование доминира.

Образованието, такова, каквото е днес, се настанява в обществото ни по време на Индустриалната революция, преди около 150 години, когато в заводите е имало нужда да има еднакво грамотни хора. За първи път знанието се разделя на дисциплини и те се изучават отделно – за по-бързо, ефикасно усвояване и извеждане на хора по калъп, които няма значение дали в Мемфис или Детройт са – ще работят на поточни линии и изискванията към тях са почти еднакви.

Днес това образование, което налива факти в главите на децата никак не ни върши работа. Утре всичко механично ще се върши от роботи и компютри. Подготвяме ли децата си за утрешния ден изцяло залагайки на системата, установена преди 150 години? Не!!!

Във филма са заснети мислите и на Сър Кен Робинсън, както и на Салман Кан и други големи визионери в образованието на промяната от днешния ден. Едно от свободните училища е в центъра на филма – High Tech High.

Сигурна съм, че хората, вълнуващи се от прогресивно, свободно, съвременно образование вече са гледали филма.

Ще ми се повече учители, родители, хора от МОН, политици да го изгледат. За гледане от всеки, които се вълнува от темата Промяна.

Щастлива съм, че първи примери за подобни училища има вече в България. Знам, че в бъдеще, макар и не в близко бъдеще, това ще е единствения вид училища.

Благодаря на организаторите на конференцията iMontessori за срещата с този филм днес и за повдигането на темата така на висок глас и в българското общество.

Още за филма тук на официалния му сайт.

download (1)

 

 

 

 

 

За свободното образование у нас вече съм си говорила с Николета с Френе Център Бургас, с Гая и с Хриси от Серендипити. Куражлийки са! Има и още! Успех на всички първопроходници!

 

Задължително за гледане е и Tomorrow – за промяната, която вече е в ход, не само в образованието.