За гледане: Зоотрополис

zootropolis-review-1455377101-1108x587

Зоотрополис. Ако имате един детски филм за гледане, в който различието и приемането на другия са основна тема – е, нека е този. И ако мислите, че е детски – никак не е.

Зайчето иска да стане полицай. Къде се е чуло и видяло – дребно, женско, не ядящо месо същество, идващо от малко селце да е полицай?! Да, ама то е инат и намира начин. Е, разбира се – то е главният герой на филма!

Лисицата пък е заклет мошеник на дребно. Но покрай зайчето израства и дори помага за разкриване на редица доооста по-значими обществени измами.

Овцата е кметица. И умело се възползва от принципа „Разделяй и владей“. Но тук няма да издавам повече.

А Флаш и сцената от горния кадър са истинска филмова класика!

Забавен, пъстър, многопластов, да с препратки към политиката, към фобиите от всякакво естество, към бюрокрацията, към религиите, с намигване към обществото ни като цяло. Смях и забава. И много силни послания.

Много як. И просто задължителен.

zootropolis-film-big

Милена Радева: Да! Програмиране за деца – забавно и лесно като игра!

17629621_1496082123797919_7035097212022944432_n

Милена Радева е смел приятел, който никак не се бои да започне нещо ново, в напълно нова област. Така виждайки нужда и възможност тя се захваща с кодене за деца. Да, да, вероятно за мнозина това е голяма екстраваганца, която отдалечава децата ни от ….мммм много неща. Но аз смятам, че е фантастично децата да учат да програмират, да развиват умения, в добра среда, с нови техники и поглед към бъдещето. Затова и се радвам на инициативността на Милена да се занимава с

За програмирането от вчера и днес…
Моята първа среща с програмирането и компютрите беше преди доста време… в периода 1980-1985 г. /това си е в миналия век… /:-)… Тогава бях почти дете… е, тинейджърка де…
Първите персонални компютри, с които се запознах са вече музейни експонати… Ако не сте чували за Правец 8 и Правец 16, Google и Wiki ще Ви разкажат:-)… Първите си програми написах на Basic и забележете на хартия!
Да не забравя да спомена и за ЕИЦ /електронно-изчислителните центрове/, там се учих на Fortran и огромната машина разчиташе програмата ми посредством перфокарти:-) /и това е в музеиите/…
Алгоритмите/ блок-схемите обаче са актуални и днес! Е, сега по-модерно се наричат road maps. Но независимо от името са фундамент в кодирането /поне аз така мисля/…
Не станах програмист, но технологиите и компютрите са част от ежедневието ми, както в професионален, така и в личен план…

Преоткриване след 30 години…
След едно позакъсняло майчинство, след сблъсък с архаичната образователна система и в търсене на модерни платформи за нови знания за децата /които сега тръгват на учище, отговарящо на нуждите на съвремието/ от екрана започнаха да ми „намигат“ примамливи предложения за една нова грамотност. Така заведох любопитното си хлапе в Robopartans и малко след това в Coder Dojo България.
YES! Хареса му! На мен също. Тук технологиите за деца са разрешени! Нещо повече – насърчават тяхното любопитство и откривателство! Тук се добиват знaния за професиите на настоящето и бъдещето…

Да! Програмиране за деца – забавно и лесно като игра!
Преоткрих програмирането чрез децата и Scratch – блокчета, които се редят като пъзел и получаваш изненадващо забавни рeзултати… По този начин малчуганите могат да си сглобят анимация, игра, история, при това на много крехка възраст: 7-10 години… Забавяляват се и учат, дори не съзнават, че пишат код… Това постави началото на Програмиране за деца, забавно и лесно като игра!
Рабдотилници, в които добиваме знания по забавен начин.

Какво ли?
Как се направи анимирана поздравителна картичка със звук и персонално съобщение;
Как се рисува обект с основни геометрични форми и как се движи;
Как се измислия игра и как се реализира;
А всъщност …. съставяме алгоритми, пишем код 🙂

Къде?
Провеждаме занятия в малки групи /6-8 участника/ в споделени работни IT пространства, където децата усещат реалната работна атмосфера, в един офис на бъдещето.

Кога?
През уикендите; през ваканциите, в делнични дни… или когато Ви е удобно…

Милена е още по-смела и предлага:
Имате зала, служители с деца, които се чудят какво да ги правят в извън учебно време – ще дойдем при Вас
Образователна ваканция /за родители без отпуск и баби, които да ги поемат/
Индивидуални занимяния за много любпзнателн и сръчни деца…
и още много пъти по толкова хрумвания…
Споделянето на знания е истинско щастие в …
Попитайте на телефон: 0888 705 985

Ето едно видео от работата на децата в група с Милена.

Дайте по един лайк на CodingKids.eu тук

Гаяне Минасян за свободното училище и човечността

-окт-2015-e1478425865414-206x300И преди съм писала за Гая (цитат за лидерството), защото за мен тя е една от най-вдъхновяващите личности, които познавам лично. Гаяне Минасян е активист за промяна в образованието, страстен защитник на свободното образование и борец за свобода като цяло.

Как обясняваш накратко идеята за свободно училище?

Свободните училища следват програма и имат организация, която е независима от държавните регулации. Те са подчинени на ценностите и образователната философия на общността, която ги е основала – родители и учители. Затова и са много разнообразни. Във всички демократични страни в Западна Европа има такива училища. Възможността за основаване на такива институции произтича от конституционното и човешко право на родителите да избират образованието, което да дадат на своите деца. Един пример за такава страна е Дания, където близо 20% от децата учат в свободни училища. Първият закон, гарантиращ свободата за основаване на такъв тип училища там датира от 1850 г. Държавата финансира 75% от разходите на тези институции, без да упражнява контрол над дейността им отвъд изискването тя да е публична, да се преподава датски език и да се възпитават у децата демократични ценности. Качеството на предлаганите от тези училища услуги се контролира от родителите. През февруари 2016 г. НМР проведе Национална среща за свободно развитие на образованието с участието на датски гости, които представиха тази образователна система.

А има ли готови за това родители, по твоите наблюдения?

Родителите винаги активно търсят и са готови за нещо по-добро за своите деца. Въпросът е да установят дали демократичният или свободният подход към образованието подхожда на техните убеждения. В едно свободно общество е нормално не всички да харесват едно и също; родителите винаги ще имат различни разбирания за това кое е по-добре за техните деца. От тези, които са убедени в предимствата на свободното образование, зависи да печелят и информират хората, които споделят подобни ценности. Начинът да го правят е чрез личния си пример и с работата си по популяризиране на достиженията и опита в тази област.

Кой/ кои са твоите учители и вдъхновители за това?

Първият учител, чиито уроци дълго време стояха скътани, но непрочетени в мен, бе детето, което аз самата бях. Когато се родиха моите деца и още повече когато дойде време да тръгнат на училище, аз се изправих пред дилемата дали да загърбя изцяло тези уроци, или да ги извадя наяве и да се поуча от тях. Дали да се справя с претенциите, които образователната система предявяваше към моите деца без моето съгласие (след като бе оставила отпечатъка си върху живота на детето, което аз самата бях, без да пита за съгласието ми)? Или да й позволя да превземе времето и съзнанието и формира живота и на моите деца. Осъзнах, че ако позволя второто, ще се откажа от вярата в собствената си човечност; а оттам ще предам и красотата, уникалността, ценността и неприкосновеността на всяко човешко същество. Осъзнах, че ако не се изправя срещу тъмната страна на тази система, която лишава децата от радостта от живота и от могъществото на техните таланти в името на тяхното „образование“, аз не съм достойна за човечността, която ми е била поверена – както в мое лице, така и в лицето на децата ми.

Щом веднъж взех това решение, започнах да откривам подкрепа от изключителни автори, творци, учители и деца. Преведох книгите на мнозина, които ми върнаха увереността, потвърдиха уроците от моето детство и обогатиха мирогледа ми. Най-голям извор на вдъхновение и стимул да продължавам е обратната връзка от родители и учители, които вярват в човека и търсят пътища да са полезни за разкриването на неговия потенциал; хора, които осъзнават, че това може да стане само с отношение на дълбок респект, деликатност и удивление пред непознатата му същност.

Магията на кукления театър: Неродена мома

img_0532

В любимият ни театър – Ателие 313 в Красна поляна продължават да се случват вълшебства за малки и големи! Днес с радост се запознахме с Херодена Мома – една великолепна драматизация по българската народна приказка, дело на Арте Вива и ДКТ Стара Загора.

Искрените ни комплименти са за драматизацията на Симона Нанова, сценографията на Десислава Петкова, куклите на Емилия Ковачева (с костюми, възстановени от исторически български национални костюми), под режисурата на Христина Арсенова. Неродена Мома е моноспектакъл на Симона Нанова, съчетаващ народната приказка, с магическо разказване, превъзходни кукли, сцена, музика и танц.

Радвам се да науча, че постановката е получила награди:
. За сценична идея и реализация на 14-тия Международен фестивал „Вълшебната завеса“ 2013, Търговище
. Награда за съхранение традициите на българската народна приказка на 21-вия Международния фестивал „Двама са малко, трима са много“, Пловдив 2014

Благодаря Симона Нанова! Благодаря Ателие 313!

Дори да нямате малки деца – позволявайте се, въвличайте се, ходете от време на време на куклен театър. Той е магия, която прави живота ни по-красив.

img_0529

Писах още за Мокра приказка, Златка Златното момиче, Ателие 313

Игри с деца: кубчета, конструктори и развитие

img_0405

Детското развитие е тема, която живо ме вълнува. Не само защото имам три деца, но и мнооого назад във времето, преди да се появи онлайн маркетинга на пътя ми и да се вземем от пръв поглед, се занимавах с изследване на децата, детското мислене, въображение и развитието им. Имах прекрасни вдъхновители до себе си – Фели Стоянова, Искра Баева, Вероника Вълканова. Този пост посвещавам на тях с много любов.

Разбира се, че на децата днес електронните устройства са доста по-лесни, интуитивни и привлекателни. С часове са способни да са пред дисплеите. За нас, родителите, това често е удобно, лесно. Начин да намерим малко тишина или време за свои дела и мисли у дома, в колата, дори в заведения. Не, колкото и да намирам за важно децата да са в крак с технологиите, не одобрявам безумно многото време, което ги оставяме на тази дигитална детегледачка. Особено не харесвам по време на хранене вместо живото общуване на детето да се пуска филмче, за да се „прилъже“ да яде. Но, това е друга тема.

Често ме питат какво правя аз, за да се спасяваме от устройствата. Истината е, че има начини. Като се намислят нови и нови забавни неща, игри, места без устройства. Без да е нужно последният факт да се подчертае.

Ето например как кутия #MEGABLOKS от серията #FirstSteps ангажира около три часа от вниманието на Лео този уикенд. Само я отворихме заедно и попитах какво избира да построи и магията започна да действа. Кубче след кубче, цвят след цвят се редяха различни фигури, които влизаха в сюжети, диалози, битки, пяха и подскачаха из детската сктая дълго.

Много вярвам в креативността, защото тя ни прави различни. Креативност не е само това да си художник или актьор. Креативност се изисква в много професии – от лекар, адвокат при намирането на сложни решения, до архитект, строител, инженер. Ще пиша за това в следващ пост – книгата на Луис Басат Креативността ме двъхнови много. Но знам, че е добре да полагаме усилия да възпитаваме децата си в креативност и да им помагаме да я откриват и развиват в себе си. А конструктивните игри още от малки са доста атрактивен начин да го постигаме.

Ето така, в неделния ден, малко споделени размисли за креативността, създаването, децата и тяхното развитие.

Малката морска сирена в Театър София – вълшебен танц на емоции

dsc_8487

Изумителни костюми, сценография, грим и прически! Великолепна игра, музика, танци! Вълшебството на Андерсеновата приказка в нов, прекрасен сценичен прочит на сцената на Театър София, с режисьор Василена Радева, сценограф Свила Величкова, композитор Петя Недева и хореограф Марина Попова.

dsc_8246

Още със самото влизане в залата с Али и двете се споглеждаме изумени – сцената ни изненадва с присъствието на дама във висока червена рокля, с висока червена шапка, неподвижно застнала в любопитна поза. С отворени усти сме и до края на представлението. Вълните по сцената, оригиналните решения (знаем, че в театър София винаги ни очаква нещо ново и чудно като костюми и сцена), преливането от сцена в сцена, цветовете. Очите ни се насълзяват, защото приказката завършва тъжно. И все пак сме усмихнати! Аплодисменти! Аплодисменти! Аплодисменти!

Магията на театъра се случва само когато всички въвлечени в създаването й са напълно отдадени. А в Малката морска сирена магията е голяма!

dsc_5256

Искрени комплименти и за целия актьорски състав! Успех на премиерата утре!

За всички малки и големи любители на театъра – два пъти през декември и два пъти през януари, театър София. Сигурна съм, че ще сте очаровани! И малки, и големи.

Писах още за магията на театъра: Роня дъщерята на разбойника, Питър Пан, любимото ми Ателие 313

Три пъти Ура! за Хриси и Серендипити

14590277_10154038069807712_6336899845377132428_n

Продължавам поредицата интервюта със смели, смислени и действени хора, които реално правят промяна в обществото ни, дори и с малки стъпки. Но големи за всички тях. И важни за всички нас.

След Тони и Отсреща и Пролет и Деси от Trouble Bakers днес е ред на един истински будител – Христина Машкова от Серендипити! Хриси е всеотдайна и любяща майка, но и социален предприемач, който вярва, че промяната идва с промяна в образованието. И работи за това. Неуморно. Благодаря ти, Хриси!

Ето и интервюто:

Какво е Серендипити за теб и екипа ти?
Серендипити е важно за нас, защото виждаме смисъл, виждаме мисия. За нас това е е едно различно и силно подкрепящо място за деца и родители. Помагайки на децата да се чувстват добре, да растат свободни и щастливи, вярваме, че допринасяме за едни по-щастливи пораснали възрастни, които няма да чакат нещо да се промени, а самите те ще случват промяна и ще вдъхновяват другите.

Образованието – как виждаш бъдещето му?
За мое щастие постепенно строгата черупка на образованието дори в България започва да се пропуква. Започват да се виждат смислени алтернативи, които стават все по-многобройни. Стартират нови училища, образователни кооперативи, варианти за самостоятелна форма на обучение, говори се за изпит и приравняване на степен от образованието, а не на всяка година. Все повече се споменават и прилагат сугестопедията, принципите на демократичното образование, Валдорф, Монтесори, проектно учене, което е чудесно. Въпросът е как този тип образование и тези методи да не бъдат елитарни, а общодостъпни. Много ми се иска и масовото държавно училище да стане поне малко по-човечно и зачитащо ученика, детето, като личност, като човек с чувства и достойнство.

Какво пожелаваш за децата си?
Да останат себе си и да намерят своето нещо в живота, което би ги правило истински щастливи.

14570819_1431964976830944_7239172475148486465_o

Дори да нямате деца или темата да е далечна за вас вярвам, че Хриси ще намери с какво да ви примами да посетите Серендипити. На първо време дайте по един лайк във фб 🙂

Злати Михайлова в Мисия Мама

IMG_2438

През март 2016-та излезе от печат книжката, която написахме с Богдана Трифонова Мисия Мама.
Освен нашите споделени моменти от майчинството съм щастлива, че уплътнихме тезите си, че родителството, отговорното родителство е и забавно и усмихнато с интервютата на много популярни майки. Ще публикувам в поредица любимите си откъси от моите приятелки-майки, които ме вдъхновяват и чиите интервюта са в книгата. Целите интервюта и цялата книга са налични по книжарниците.

Ето и велоколепната Златина Михайлова – майка на четирима и активист за промяна.

За какво трябва да си готов, когато тръгваш на…“Мисия Мама“?

Мисия Мама, според мен е хубаво да е осъзнат проект. Това е коренна промяна. Няма никакво значение дали детето ще е спокойно, бурно, ще спи или ще будува, абсолютен факт е, че то се ражда и завинаги, необратимо променя живота на майката. Освен че бебето се ражда, жената се трансформира в майка. Още едно раждане. Цялата тази новост, изисква хем себеотдаване, понякога не на 100, ами на 200%. Но и изисква и дълбока и искрена грижа за себе си. Ето някои полезни неща за раницата на туриста:

Готовност да промениш плановете си, или изобщо да се откажеш тях – те вече никога не зависят само от един човек (от теб). Маршрута често се променя.

Приемане на невероятната дарба на майката да изхранва детето само от себе си, т.е. приемане на великата сила на майката. Може всеки ден да се открива нова сила

Невероятно разширяване на сърцето – толкова много любов ще се събира в него, и този процес само се разширява, не се свива

Признаване, че майката, жената, съпругата, дъщерята, и всичко други роли, които жената съвместява, имат нужда от подкрепа и помощ. Да, жената е много уязвима тогава, и това е ок.

Спокойствието, че има толкова много, ама толкова много неща, които не знаеш – коя температура е ок; как се лекуват сополи; дали да се слагат ваксини; колко страшни са антибиотиците; кое е по-добре за детето – да го гушкам, или не; има ли смисъл да се говори с бебето; как се слага памперс; как се режат бебешки нокти и т.н.

Тоталната вяра в собствената интуиция и в себе си – това е едно от най-големите израствания в живота, и на майката, и на бащата. Вярата, която ти дава увереността, че каквото и да пише по блоговете, каквото и да ти казва майка ти, сърцето ти е най-верния източник на правилното решение и точния избор

Честността – да се изправиш пред собствените си ограничения и редом с това, истински потребности. Да избереш каква да си цяла и истинска, без да спазваш рецептата и препоръката на някой друг, а само собствената си преценка.

Способността да се радваш и въодушевяваш от микроскопичното, от детайла, от мига – някак си, спокойствието, на което ни учат децата е медитативно и омагьосващо.

Цялото интервю със Злати и още много – в книгата Мисия Мама :)
И още:
И Юлия Спиридонова – Юлка в Мисия Мама.

Марина Стефанова в Мисия Мама

IMG_2438

През март 2016-та излезе от печат книжката, която написахме с Богдана Трифонова Мисия Мама.
Освен нашите споделени моменти от майчинството съм щастлива, че уплътнихме тезите си, че родителството, отговорното родителство е и забавно и усмихнато с интервютата на много популярни майки. Ще публикувам в поредица любимите си откъси от моите приятелки-майки, които ме вдъхновяват и чиите интервюта са в книгата. Целите интервюта и цялата книга са налични по книжарниците.

Ето и чудната Марина Стефанова – социален предприемач, майка и неспирен борец за промяна.

Най-добрият съвет, който помниш от твоите родители?
Всъщност, няма най-добър съвет. Дори не са ме съветвали в класическия смисъл на думата (Чакай да ти кажа, дъще, как стоят нещата в живота“). Онова, което съм получила от моите родители, не може да се опише като единичен жест. Но ако трябва да изреждам, бих започнала така: усещането за дом и уют се постига трудно и трябва да се грижиш за него, защото е дар; корените ти са стабилни, разтвори крилете си и полети; ние сме тук, ВИНАГИ и за ВСИЧКО можеш да разчиташ на нас; твоите нужди/желания/мечти са и наши, не защото изпълняваш нашите, а защото сме ЕДНО; обичаме те, защото си ти и ТИ си достатъчна; единствено чрез труда си ще получиш удовлетворение от това, което постигаш; няма невъзможни неща, всичко е възможно, ако това е, за което мечтаеш … Благодаря ви, мамо и татко!

Как се справяш с нещата в обществото и другите родители, които те смущават и са различни от вашите семейни ценности?
Аз никога не сравнявам децата си с другите деца; родителите им с нас като родители. Нашето семейство е уникално, каквито са и всички останали семейства. Всеки има право на свои приоритети и ценности, стига те да не са в конфликт и вреда за останалите.
Но някои неща не мога да понеса и ясно се разграничавам от: нарушаване на физическата и емоционалната цялост на децата, уронване на авторитета на учителите; умишлено разрушаване на достойнството на други хора/същества в риск; безсмислено унищожаване на резултатите на нечий труд; замърсяване на градската и околната среда. За тях говорим надълго и широко, опитвайки се да обясня необясними неща като жестокост, алчност, завист.

Какво пожелаваш на бъдещите майки, четящи тази книга?
Да не се притесняват дали ще се справят. Ще се справят.
Да не питат кое е първо – кариерата или децата. Децата.
Да не спират да търсят любовта, въпреки някои разочарования. Любовта на живота Ви съществува.
Да участват в Кръговрата, защото това винаги ще си остане най-голямото постижение на жените – да създават Живот.
Цялото интервю с Марина и още много – в книгата Мисия Мама 🙂
И още:
И Юлия Спиридонова – Юлка в Мисия Мама.

Книгите за тийн излизат от Зоната на Здрача

booksНа 21 април 2016 в Американския център на Столична библиотека проведохме кръгла маса, посветена на книгите за тийнейджъри. Присъстваха и четящи тийнейджъри, и библиотекари, учители, издатели, автори, преводачи, заинтересовани от темата хора. Получи се чудесна дискусия и сложихме началото на нещо силно и смислено.

Ето част от важните и мъдри мисли, споделени по темата:

Вал Стоева от Детски книги
Нека даваме свобода и избор на децата си какво да четат.

Мариана Мелнишка, преводач
Повече места за четене, публичност на четенето и да по-често да говорим за книгите пред децата – в това е бъдещето на книгата.

Велизара Добрева от Егмонт
Знае ли нашето общество за негативните последици от малкото четене на книги и готово ли е да ги понесе?
Четенето е рутина, която се планира както ходенето на семейна почивка. Родителите трябва да планират четенето.“

Милена Ташева от Софтпрес
Родителите трябва да бъдат ограмотени и да им се забрани да казват на децата какво да четат.

Дамян Дамянов, художник-илюстратор
Изискванията към книгите сега са много по-високи, благодарение на глобалното село, в което живеем. Дори тийнейджъри, които казват, че не четат, те попиват от интернет визуални образи. Днешните читатели са много взискателни към оформлението и кориците на книгите.

Михаил Митев, 10 кл., ЧК „Между редовете“, Враца
Първата книга, която ме запали по българската литература беше „18% сиво“ на Захари Карабашлиев.

Виктория Тодорова, 10 кл. 32 ОСУ, София
Четенето много ми помогна да добия самочувствие и увереност в себе си, да не бъда толкова срамежлива.

Юлия Спиридонова – Юлка: „Радвам се и благодаря на издателствата, че има толкова голямо море от тийн книги в различни жанрове. Болката за тийн литературата е, че в тази многотия книгите не стигат до повече тийн читатели. Веригата се къса – често пъти родителите карат децата си да учат, но не им дават да четат книги.

Темата е с продължение.