Сянката на щуреца. Юлия Спиридонова

IMG_0256

Сянката на щуреца на Юлия Спиридонова Юлка го очаквах много, защото харесвам всички предишни романи на Юлка и бях любопитна и за историята и за подхода й в новия й роман. Знаех, че ще е много хубав тийн роман, но след като го прочетох разбрах, че не е само тийн роман, а много повече.

Романът мисля е идеален за млади хора на възраст 12+ и също е много хубав за техните родители. Чете се на един дъх и е наистина много, много смислен.

Историята е в днешния ден, няколко тийнейджъра се забъркват, разбира се, в приключение. Не липсват смартфони, социални мрежи, битки за лайкове. Всичко на фона на серия атентати из големи европейски столици. Дали не е ред и на София? Дали има как деца да предотвратят атентат? Дали възрастните въобще им обръщат внимание – и като родители, и като учители, и като власти, и като общество.

Текстът е разделен в къси глави, равномерни и това прави четенето още по-лесно и приятно.

Корицата е … ехаааа! Няма как да не е – дело е на Капка Кънева. И е наистина прекрасно, силно допълнение на този великолепен роман.

Юлка, благодаря ти!

Надявам се всички познавате творчеството на Юлия Спиридонова и взимате книгите й за децата си. Ако сте пропуснали – силно препоръчвам: за по-малките Къде си, слънце, Страната на сънищата – всички истории, Приключенията на Джиго, Графиня Батори: Как се става разбивачка на сърца, за по-големите – Кронос, тоя нещастник, Макс: всичко на макс!, Тина и половина.

Гражданското образование в България и #БуденЛиСи

image002

Преди няколко месеца научих, че в последните две години българските ученици от 11 и 12 клас изучават предмета Гражданско образование. И няма да крия – бях приятно изненадана.

Вярвам в силното гражданско общество и ключовата му роля за демокрацията. Също вярвам, че:

Силно гражданско общество = 🙋 Активно гражданско общество = 💡 Информирано гражданско общество
Общество, което е информирано за правата си, за задълженията си, както и за възможностите, които му се полагат. За всички нас и за всеки поотделно.
Не се раждаме информирани. Учим се да бъдем такива.
Ето защо, във времена, в които информацията ни залива по много и отвсякъде, повече от всякога се нуждаем от гражданско образование – отрано и в подходяща форма. Радвам се, че вече има такова и у нас, в България!
Защото #ДаСиГражданинЕСуперЯко наистина е яко, ако знаеш как твоето мнение и действия могат да променят посоката към едно по-добро бъдеще.
🎧 Повече за информационната кампания #БуденЛиСи в подкрепа на гражданското образование в България 🇧🇬 може да чуете в специалния епизод посветен на темата в любимия ми подкаст – Ден. Също предлагам да чуете интервюто с Флора, едно от лицата на кампанията – гостуването й в подкаста Свръхчовекът с Георги Ненов.
Ще пиша още в идните дни по темата за гражданското образование 🙂

 

 

Токата в До мажор. Антони Либера

IMG_0346

Разказите в „Токата в До мажор“ на Антони Либера ме отнесоха в една романтична атмосфера, леко носталгична, леко наивна сякаш (особено като я сравнявам с днешния напрегнат ден) и ми подействаха като успокоително. Заведоха ме на различни места из Европа, които не познавам, но почувствах свои. Срещнаха ме със странни добряги в забавни ситуации.

Много достолепно и класически, разказите на Либера са в търсене на красивото и хармонията. Надпреварващи се ноти и дни, разказани с усещане за завършеност и спокойствие. Не е нужно да сте любители на музиката, за да ви харесат.

Наистина чудесен контрапункт на напрежението, което витае из въздуха в последните седмици. Силно препоръчвам.

Чудесен превод от полски на Лина Василева.

Великолепна корица  на Омана Кацарска.

Браво на ИК Ерго!

 

Спасителят в ръжта. Джеръм Селиндър.

catchercovers

От около година редовно посещавам Читателския клуб на НБУ и съм благодарна за възможността да чуя мненията на учени литературоведи, страстни любители на книгите, преводачи, експерти и обикновени (като мен) читатели. Е, така се случи за трети път в живота си да прочета „Спасителят в ръжта“ на Джером Селинджър. Много ми харесва и английското заглавие „The Catcher in the Rye„. Четох го веднъж в тийн годините си (когато ми се струва е нужно да се чете), после като студентка и сега – отново. И го открих отново, видях го в други детайли.

Романът излиза през 1951 година и е истински ранен предвестник за цялата буря на бунта на младите, който протича 60-те и 70-те години на миналия век. Изумително е как излиза на български език (познавайки контекста) през 1965-та. Да, има цензурирани моменти. Тук е мястото да спомена, че има два превода на български език. Старият е на Надя Сотирова от 1965 година, а сега – на Светлана Комогорова – Комата от 2017-та година. За мен първият превод остава по-мой, по-смирен. Но пък в новото издание имаме пълната, нецензурирана версия.

История за силата на младостта, за съзряването, но и за любовта и за спасението (не в библейския или религиозен смисъл, както вероятно подвежда заглавието).

История, която ми се иска всички млади хора днес и утре да четат. И вярвам ще развълнува всеки.

Все си представям малки дечица да си играят на някаква игра в една голяма ръжена нива… А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта.“

Добавям три корици на английски език, защото са хубави.

И ви каня да прочетете „Спасителят в ръжта“.

Статията в Уикипедия на български е доста подробна, но за не челите, а искащи да прочетат романа – по-добре не я гледайте.

Събиранията на Читателския клуб на НБУ са всяка последна сряда от месеца. Подробности има на сайта на клуба https://chitatelski-klub.nbu.bg/