Да крием проблемите не е начин да ги решим. Мнението на Наско Стаменов, което напълно споделям

94102166_10213172591429506_4412977604131291136_n

Цитирам мнението на Наско Стаменов (с негово позволение) по повод поредна истерия из социалните мрежи по темата от снимка от учебник (горе).

„Много рядко занимавам приятелите си във фейсбук с мнения по теми, но тези дни ми попадна споделената снимка.

И се ужасих, но не от снимката, а от реакцията на родители и учители. Видели, че в текста се споменават наркотици и хайде да изгорим учебника!

Хора, да крием проблеми не е начин да ги решим. Ако наркотиците, сексуалното здраве, домашното насилие са теми табу, то те ще останат като проблеми. Децата ще се сблъскат с тях, ще научат за тях, няма избор дали ще узнаят или не, има избор къде ще узнаят. Докато замитаме проблемите под килима и не ги дискутираме с децата, докато не общуваме с тях те просто ще ги научат от приятели, познати или от първа ръка. Всяка скрита тема е подпочвена река, която постепенно еродира основите на обществото. Който иска тези теми да са табу, който иска с децата да не се говори и който си затваря очите е съучастник!

Ура за Онтоидея или Философско консултиране в условия на извънредна ситуация

Горе, отляво-надясно са: Веселин Дафов, Даниел Александров, Инес Райчева Долу, отляво-надясно са: Камен Киров, Цветелина Калъчева, Цена Стоева

Горе, отляво-надясно са: Веселин Дафов, Даниел Александров, Инес Райчева Долу, отляво-надясно са: Камен Киров, Цветелина Калъчева, Цена Стоева

Фолософско консултиране – нещо, което за мнозина вероятно звучи забавно, смешно, абсурдно или непонятно, но нещо, в което лично аз вярвам. Както и в хората на снимката. Това са колегите-философи Веселин Дафов, Даниел Александров, Инес Райчева, Камен Киров, Цветелина Калъчева и Цена Стоева. В условията на социална изолация, обърканост на всеки от нас поради обърканост в света тези прекрасни хора предлагат безплатни философски консултации и занимания Философия с деца.

Интервюто е с двама от тях – Даниел и Камен.

Разкажете как всеки от вас се захвана, свърза с философията?
Камен: С философията се „захванахме взаимно“ може би от по-рано, но академично – от 2009 г., когато все още бях студент в УНСС, но започнах да посещавам различни лекции в Софийския университет. Две години по-късно вече учех в СУ, воден от желанието да правя нещата и света около себе си по-добри, по-смислени и по-стойностни.
Даниел: В това да обичам философията ме посвети някогашната ми учителка по философия от гимназията, Мирела Костадинова. Благодарение на нея се ориентирах с какво искам да се занимавам и кандидатствах в СУ „Св. Климент Охридски“. Това беше преди 8 години. Като бакалавър се запознах отблизо с практическите и приложните начини за правене на философия. Специализацията „Философия с деца“ се провеждаше вече от много години, но през летния семестър на 2015 г. се състоя първият университетски курс в България по „Философско консултиране“ с водещ проф. Веселин Дафов. Помня, че за участниците в него това беше отваряне на един изцяло нов хоризонт, поглеждане по нов начин на това, което не просто учим, а както за някои от нас се оказа – на което сме се посветили. В последствие се присъединих към екипа на „ОнтоИдея“, което ми даде възможността да работя и да се развивам именно като философ. За нас теорията и практиката винаги е била тясно свързана – не просто да мислим за философията, а да бъдем и да създаваме ситуации, в които да философстваме, заедно с други. В този смисъл и академично в момента съм докторант, а темата на дисертацията ми е за разумността, която е способна и се грижи за това да консултира.

Какво е Философско консултиране и за кого може да е полезно?
Даниел: Представяме „Философското консултиране“ като услуга и то има достойнство именно в това – че сме открили и създали начин да влизаме в пазарни отношения и да предлагаме това, което знаем и можем като философи. То може да е както индивидуално или групово, така и консултиране на фирми и организации.

При философското консултиране човек получава професионална помощ за това как да се справи с конкретна ситуация, в която изпитва противоречие или затруднение да предприема действия, как да се отнесе към и да осмисли възможно най-разумно даден въпрос или проблем или как да се грижи за смисъла в живота си и да обмисля отношенията си с другите. Разбира се, човек и сам е способен да взема решения, да мисли и да действа, според ситуацията си. При философското консултиране обаче съветването е едновременно и мислене заедно, и грижа за човешката разумност върху дадена тема, която е както конкретна, така и отнесена към човешкия живот изобщо – че заедно с философа-консултант човек открива и създава начини за справяне с даден проблем, от които биха могли да се възползват и други. В този смисъл съветът не толкова се дава, колкото се изработва с грижа, подкрепа и пълно зачитане на личността.

По този начин философското консултиране може да е полезно както за хора, които искат да си изяснят философската страна на проблема, с който опитват да се справят, така и за тези, които искат да получат помощ в справянето с трудни ситуации, за които търсят нови решения.

Как се случва Философско консултиране в условия на извънредна ситуация?
Даниел: В сегашното положение в Българи и по света екипът ни взе решение да предостави безплатно и безвъзмездно услугите си онлайн. Готови сме да консултираме всеки нуждаещ се, независимо с какъв въпрос се обръща към нас. Предвид социалното положение, такива въпроси могат да бъдат свързани със зачестилите случаи на социална изолация (различна от физическата такава), застрашеното социално единство и сплотеност на обществото, изпадания в противоречие и невъзможност за предприемане на разумни действия.

А заниманията по Философия с деца?
Камен: Образованието, като сфера, е част от пътя към едно по-добро бъдеще. Занимавах се с дейности в Университета, които считах за полезни за студентската общност, а „Философията с деца“ ме привлече именно с ценността за развиване на самостоятелно мислене. И именно развиването на мисленето, а не заучаването. Изследването, а не преподаването. Чуденето и търсенето. Това си е магия.
Даниел: В същото време се впуснахме и в провеждане на онлайн занятия по „Философия с деца“. По принцип работим на територията на гр. София, но в случая поканени са всички – малки и големи деца в предучилищна и училищна възраст (заедно с родителите им) – да мислят, изследват и споделят чудните за тях теми заедно с други деца. „Философия с деца“ е дейност, която „ОнтоИдея“ развива и предлага от над 10 години, а самият аз практикувам от 4-5. В занятията се стараем да създадем и да си грижим за една изследователска общност от деца, която подкрепяме по пътя на мисленето – в това сами да изработват и споделят смисъл и идеи, да мислим заедно върху това, което ги учудва най-много.

Засега онлайн занятията за мен не представляват по-трудно предизвикателство, отколкото провеждането им на живо. Откривам децата готови да предлагат и изследват теми в същото добро и любопитно настроение, въпреки извънредното положение. И ако при тях не си личи тревогата, то е защото наистина вярват, че възрастните ще се справят. Както сподели едно 6-годишно дете наскоро: „Учените са тези, които са много учили, но и не само – те експериментират. Те ще създадат ваксина за вируса. И нямам търпение!“

Къде да ви открият хората, които проявят интерес?
Камен: Хората могат да ни открият на публично обявените координати – на сайта ни, страницата, имейла на ОнтоИдея. Аз лично съм в гр. Добрич и могат да ме открият в училище (или в момента – в Zoom и Hangouts), във Фейсбук или на имейла ми. Всеки от нас е ангажиран с една или друга (или няколко) от дейностите, които предлагаме в „ОнтоИдея“, и води занятия или провежда консултации и клубове на различни места.
Даниел: Всеки може да се свърже с нас, както и да открие повече информация, на нашите Фейсбук страници:
ОнтоИдея: https://www.facebook.com/OntoIdeaBG
Философия с деца: https://www.facebook.com/ChildrenWithPhilosophy

Пожеланието ви към всички, които ще прочетат това интервю?
Камен: Пожеланието ми към всеки е за нестихващо любопитство и движение – да не приемаме нищо за дадено и ясно, а да продължаваме да търсим, да се очароваме, да се изненадваме и да творим, да се обновяваме и обогатяваме постоянно!
Даниел: Пожелавам на всеки един човек по света да не губи надежда и да не спира да търси начини как да се справя с противоречията в живота си. Този, който прави ситуацията своя и се развива, може да се вглежда и допринася към това, което ни обединява, а не разделя.

Ура за Маргарита и Музея на хумора и сатирата. Хуморът никога не е бил толкова глобален, преводим и вирален.

Маргарита Доровска, директор на музей Дом на хумора и сатирата, Габрово, 2019 / Margarita Dorovska, director of the Museum of Humor and Satire, Gabrovo, 2019

Маргарита Доровска, директор на музей Дом на хумора и сатирата, Габрово, 2019 / Margarita Dorovska, director of the Museum of Humor and Satire, Gabrovo, 2019 фотография: Росина Пенчева

Маргарита Доровска е директор на музея Дом на хумора и сатирата в Габрово. Наскоро музеят имаше рожден ден – 48 години и го отбеляза, поради ситуацията – онлайн! Отделно и онлайн и офлайн на това място (особено в последните години) се случват наистина много силни, интересни и нетрадиционни за страната ни събития. В ArtCast имахме интервю с Маргарита за инициативите Нонумент (това е уау проект!), Бианалето, което провеждат традиционно и много други изложби и събития. Възхищавам се на Марги за увереността, задълбочения и модерен подход, който прилага към управлението на Дома на хумора, всичките й усилия да модернизира и популяризира работата му. Мисля, че е човек за пример.

Е, ясно е, много са мотивите ми да поканя Маргарита за това интервю. Но, няма как да скрия, една от тях е, че в това специфично време хуморът онлайн е спасение за много от нас, а тя намира начин да помага и в тази посока 🙂

Как работят / могат да работят музеите и галериите във времена като тези?

Онлайн и в диалог в добрия случай. В света на изкуството КОВИД направи глобална технологична трансформация, която надменно протакахме с години. Някои реагираха мигновено и бяха по-подготвени. Отваря се огромна съкровищница от изображения и разкази за тях. Обаче това пасивно двуизмерно, линеарно възприемане на изкуство ще стане изморително в един момент. Някои музеи успяват да въвлекат публиката, да влязат в диалог, да ангажират по креативен начин. Така се появявят чудесни инициативи като тази на Музеят Гети в Лос Анжелис, който покани публиката си да пресъздаде любими платна с материали, които могат да намерят вкъщи.

У нас случаят е по-различен за съжаление. България няма активна политика за развитие на музеите, те са в ничията земя между общини и държава. В последните седмици чухме много за театрите, за свободните артисти. Някой политик да се е ангажирал с темата за музеите и галериите? Ситуацията с българските музеи и галерии е драматична и ни е по-лесно да не говорим за нея. Кой български музей извади качествено онлайн съдържание? Колекциите не са дигитализирани, няма нито опит, нито съзнание, че трябва да се публикува в интернет. Последно миналата година спорих с колеги музейни директори, които твърдяха, че или не им е нужно изобщо, или не им е приоритет. Това безвремие в момент, в който не правим нови изложби, е идеално да се започне най-накрая работа по дигитализация, но пък нямаме средства. А те дори не са някаква непосилна сума!

В Музея на хумора и сатирата започнахме да публикуваме изложби онлайн още преди да затворим за публика – в момента, в който бяха обявени първите случаи на коронавирус и то именно в Габрово и почти никой не стъпи в Музея цяла седмица. Публикуваме изложбите си във фейсбук страницата на Музея и поддържаме супер активна фейсбук група, която събира най-пресните шеги и дигитални колажи и набра огромна популярност. Всеки с чувство за хумор е добре дошъл да се присъедини там. Тази година ни беше за старт на дигитализацията и създаване на нов сайт – сега поради липсата на приходи това остава неясно, търсим варианти. Фейсбук и инстаграм са чудесна възможност, но е абсурдно да нямаш собствено място, където структурирано да управляваш онлайн съдържанието си.

Доколко хуморът днес е наше спасение?

Хуморът ни свързва във време, в което сме изолирани. Шегите са, за да се споделят, препращаме ги, отговаряме на шегата с шега. Това е начин да общуваме. Отделно, способността да се надсмеем над ситуацията ни дава усещане за контрол над битието ни. Сега, когато толкова малко сякаш зависи от нас, това си е подвиг. Смеем се, защото ако не го правим, би трябвало да плачем.

Какви тенденции проследяваш в хумора покрай тази напрегната в целия свят обстановка? Какво ново излезе?

Хуморът никога не е бил толкова глобален, преводим и вирален. Той като цяло е базиран на културни специфики, а сега за пръв път всички ние, по цял свят, сме в абсолютно еднаква ситуация. Като добавим към това и повечето свободно време, факта, че сме много повече онлайн от преди, имаме перфектните условия за виралност. Имаме миймове, които се заиграват с коронавируса и това как живеем под карантината, но имаме и един интересен жанр на креативност, породена от скуката, която не адресира пандемията и самоизолацията като тема, а просто е неин продукт. Такива са хрумката с кентавъра, пресъздаденият с желирани мечета концерт на Адел, тоалетните чинии като унесени в мислите си пушачи или масичката за пикник на катерици.

Как ние днес, всички, сътворяваме хумор? Доколко Интернет насърчава и влияе на тези процеси?

С видео, изображение, с текст или дори просто като коментар на чужда публикация – имаме цялата палитра от възможности и не са нужни огромни екипи, човек може сам да направи мийм. Хуморът е станал много по-визуален. Интернет дава много суров материал от изображения, които могат да се ползват и служи като среда за разпространение. Мигновената реакция в емотикони и коментари пък е много стимулираща. Не е като да публикуваш смешна история или карикатура във вестника и да чакаш читателски писма до редакцията или някой да ти каже на улицата, колко много му е харесала. Отделно, имаш шанс за изява без да си професионален автор на хумор – карикатурист или комик. Интернет дава възможност на всеки да е автор или поне куратор на съдържание. Ако има някакъв негатив, това е, че бързината на възприемане в интернет убива по-дългите форми. Те си остават за театъра или за музея – когато можем да се върнем там.

Има нещо, за което трябва да внимаваме, обаче. Хуморът използва клишета и респективно много лесно се възползва от различията. КОВИД стана повод за силен антиазиатски расизъм и хуморът участва в утвърждаването на такива нагласи. У нас в момента се вихрят отново с бясна сила ужасно гнусни шеги спрямо ромите и хигиенните мерки срещу вируса. Социалните медии са чудесен развъдник на такива настроения включително, защото поддържат паралелни реалности. Има фесйбук групи, от които може да ти настръхне косата.

Маргарита Доровска, директор на музей Дом на хумора и сатирата, Габрово / Margarita Dorovska, director of the Museum of Humor and Satire, Gabrovo, В изложбата за деца "Град Градина" с автор Невена Екимова; фотография: Росина Пенчева

Маргарита Доровска, директор на музей Дом на хумора и сатирата, Габрово / Margarita Dorovska, director of the Museum of Humor and Satire, Gabrovo В изложбата за деца „Град Градина“ с автор Невена Екимова; фотография: Росина Пенчева

За теб самата кое е най-любопитното в този аспект?

Динамиката на процеса е интересна и тенденциите в хумора. Първо, лесните сюжети се изчерпиха,а няма нищо по-досадно от стар виц. Започват да се появяват по-остроумни и находчиви шеги и вниманието ще е към автори с наистина изведено чувство за хумор. Второ, на много места пикът на заразата предстои. Когато случващото се спре да е отдалечена статистика, хуморът няма да изчезне, но за някои може да стане нетърпим. Очаквам, че ще започне да се появява по-емпатичен хумор и хумор, който ни позволява да избягаме от реалността в по-добри, имагинерни светове, както това се случва във филми като Джоджо Заека или Животът е прекрасен.

Ако искаш сподели някои от любимите ти миймове или смешки от последните дни?

Бих препоръчала албумите със селекции от хумор по време на самоизолация в страницата на Музея на хумора и сатирата. Засега са том първи и том втори, но следете страницата, ще продължим с нови.

Пожеланието ти към всички автори на смях в днешния ден?

Креативността ни държи заети и това не е малко, а когато дава добро настроение на останалите това вече е социално благо. Можете да излезете от кризата с повече приятели, съмишленици или с ново гадже. Дерзайте!