Ура за Мари-Леа и рисунките й. Всеки може да промени средата. Само да иска.

2

Мари-Леа е френска студентка, която бе на обучение в София. И докато така и така бе тук реши и нарисува една от стените в Химикотехнологичен и металургичен университет в София!

Мари-Леа Хупин е на 20 години и учи инженерна механика в Université Technologique de Compiègne, северна Франция. От 5 години в свободното си време се занимава и с улично изкуство. Страстта й са рисунките, а и танцуването. В София танцува с Петя (за която ще ви разкажа скоро и която ми сподели тази история.

Стената, която Мари-Леа реши да нарисува е в ХМУ София  @uctmsofia в instagram

3

Рисунката е по мотиви на Малкия принц на Екзюпери. Нарисувала е самолета в 3D със специален софтуер, след което го е пренесла на стената. Първо получава разрешение от университета, след като дава предложение, след което представя проекти. Общо 25 часа работа й отнема, с маска на лицето, за да осъществи рисунката на стената.

Радва се, че колегите и преподавателите й приемат идеята, подкрепят я и след това се радват, разбира се, на резултата. Видно е и от снимките.

6

От всички тях и от престоя си в София Мари-Леа отнася много свежи спомени и приятелства обратно във Фанция.
Специалните й благодарности са за ръководителя на курса й Димитър Дончев и на преподавателката й от френска страна – Валери Мабил. Също е благодарна за възможността да посещава курсове в университета на френски и английски език. Партньорството между университетите е по програмата на Европейската комисия Erasmus+

4

Ето и страницата на Мари-Леа във фейсбук – https://www.facebook.com/alinate.art/ – може да дадете по един лайк 🙂

Браво на Мари-Леа! Благодаря и на Петя, която ми разказа за нея и осъществи връзката ни.

А на всички ни пожелавам повече мечти, повече проактивност – да променяме средата около нас. И най-вече – здраве!

Ура за възможностите за образование отвъд учебника и Училище Френе в Бургас!

4txclx7mi9_p101069400_07_27_10still010

Много е хубаво, че на все повече места из България има смислени алтернативи на държавното училище и все повече родители имат избор за децата си! Едно от тези места е училище Френе в Бургас и за него ми се иска да разкажа днес.

Френе използват похвати от съвременни образователни методи: проекто-базирано обучение, учене чрез преживяване, междупредметни връзки (мултидисциплинарност), Монтесори педагогика, сугестопедия, демократично образование, самонасочено учене.

Ето и ценностите им:

„Ние развиваме свободно училище, което предлага образователни услуги за деца и възрастни в подкрепяща и спокойна среда. Посредством внасяне на иновативни практики и постигане на синергия между най-добрите от актуалните методи на обучение, Училище “Френе” работи за реформа в българското образование на местно и национално ниво.“

Поздравявам екипа на Френе за смелостта, подхода и усилията! И всички родители, които избират мъдро за децата си!

Интервюто с Николета – основател и ръководител във Френе – тук.

Ура за Ирина и PixiPhotobooks

85164417_553204098617498_8341991099279081472_n

Ирина бе студентка в SoftUni Digital миналата година и сред над 1000 студента нямаше как да остане незабелязана, такъв човек е – с чаровна усмивка, любознателност и чар. После пак й бях учител, защото дойде в обучения по предприемачество на фондация Бикоуз. След това участва в конкурс на Rinkers и ето, че спечели и вече, след около година подготовка, упорит, къртовски труд, вече стартира своята бизнес идея и PixiPhotoBooks е онлайн! Измина дълъг път Ирина, но пък проектът й е красив и носи радост. Затова и я поканих и с радост ви я представям!

Защо Pixi и защо Photo Books?

Пикси е емоционален проект. Чрез него ще се осмелявам да напомням за най-съкровените човешки моменти! И това са моментите, които ни правят истински щастливи!

Като малка исках да стана художник, съзнанието ми запечатва картини – така и всеки кадър разказва история!

В нашето дигитално съвремие, с напредването на смарт фотографията, снимките са се превърнали в ежедневен начин на комуникация. Има някои от тях, обаче, които заслужават да бъдат съхранени за по-дълго, отпечатани и споделяни отново и отново!   А иначе потъват в телефона или в клауда и дори не знам дали ще ги имам и когато остарея! Но, когато стане дума за печат, нещата стават сложни!

Pixi Photobooks са лесни фото книги, които стават онлайн за 5 минути – за хората, които нямат време да изрязват, да лепят ръчно фото албуми. Можеш да ги подредиш и от мобилния си телефон, а ние ги отпечатваме и ги доставяме директно до твоята врата!

Можеш да достъпиш снимки директно от мобилния си телефон, само да ги селектираш и те да се подредят автоматично.

Така ще имаш повече време да прекарваш със семейството и да създаваш хубави моменти!

Ирина като предприемач – на какво се учиш?

Непрекъснато се уча, но на дневен ред се опитвам да се осмелявам повече, да си вярвам, да мечтая смело – предизвиквам се! (Повтарям си, че всеки проблем има решение и че моята преценка е правилната.) Бягам от перфекционизма – защо не! Оказа се, че понякога дребен компромис със себе си може да ме освободи и даже да ме ощастливи! Търся лекота. Търся съмишленици. Въпреки приказката, че и сам воинът е воин, по пътя откривам как не съм сама, и това е най-хубавото!

Кои са най-големите предизвикателства до момента?

Техническата част по изграждането на платформата в началото ме изкара „извън релси“. Скочих без да имам опит в някои неща.., но нали никога не си напълно подготвен… С времето, с подкрепата на хора и с пренагласа се убедих, че нищо не е толкова сложно, колкото на мен ми изглежда!  Действам си стъпка по стъпка…кротко и упорито.

Все още понякога срещам скептицизма при среща с жена предприемач, но скоро след това наблюдавам как първоначалното впечатление се обръща.

Иначе най-голямото предизвикателство е да продължавам да вярвам, че ще има хора, които ще припознаят идеята!

Кой може да поръчва фото книги от Pixi и за кои моменти са подходящи?

Фото книгите са начин да оставиш „писана“ история, независимо дали е от кратък миг, като усмивка в парка, или от специален момент, като сватбения обет, например! Пожелавам ги най-вече на родителите с малки деца, защото връщането към тях предизвиква уникални емоции! Аз лично, за 15 години, не можех да отпечатам любимите снимки с моите деца. Знам колко изтощително може да бъде родителското ежедневие, а колко много сладки сълзи ще им донесат след време, така, както моята баба вечно чака снимки.. да си ги сложи на видно място!

А и някой ден децата ще са им благодарни за детските си снимки!

Възможността за добавянето на текст дава възможност да оставиш всякакво послание: смешен коментар, пожелание, цитат! За по-креативните има много допълнителни възможности за колажи, декорации, рамки, стикери, може да се твори с фантазия!

Надявам се крайният продукт да накара някого да се почувства обичан – това е прекрасен личен подарък с отношение, за любим човек, или за самия теб!

Какво си пожелаваш ти самата?

Иска ми се, чрез този проект, да срещам повече позитивни хора, търсят се поводи за повече усмивки, за да има смисъл в това, което правя. Малките моменти често правят големите спомени, вярвам, че връщането към тях може да ни вдигне..!

Хора сме и вярвам, че технологиите не трябва да ни затормозяват.

Pixi Photobooks е дигитален проект с желанието технологиите да ни помагат и с надеждата да останем ч о в е ч н и!

 

Присъединете се към нашите щастливи клиенти на pixiphotobooks.com!


Успех, Ирина!
Каня всички да дадете по един лайк поне, а защо не и да си поръчате албум 🙂

Женски истории: менструация и неравноправие. Непал.

bl2

Историята, която споделям тук ми разказа Санджу. Тя е на 20 и е родена и живее в Катманду – 5 милионен град, столица на Непал. Основната част от хората в Непал са хиндуси. И на повечето жени и млади момичета в Непал се случва това.

Темата за женствеността, менструацията, бременност, женско здраве е тема табу в това общество. Дори майките рядко говорят за това с дъщерите си.

Санджу споделя, че когато жените са в менструация трябва да живеят в ъгъла или в обора, мястото за животните в къщата. Нямат право да излизат от дома си, да влизат в храмове, да поднасят храна. Тя няма с кого да говори за това. Бунтува се и редовно нарушава тези правила, с което си навлича гнева на роднини и родители, които й се карат и наказват.

Отскоро конституцията позволява на хората в Непал да променят, ако желаят, своята религия, но това е силно социално неприемливо и почти никой не го прави. Санджу също не може, макар да иска, да смени религията си.

Сексът преди брак е силно нежелан и социално неприемлив също.

Здравното образование липсва. Отскоро имат и използват дамски превръзки – все още са лукс.

bg5

Жените не се хранят заедно с мъжете, а по-скоро слугуват, изчакват мъжете да се нахранят и ядат сами след това. Те масово не работят – не ходят на работа, т.е. основно работят къщна работа, отглеждат децата. Животът им никак не е лесен.

bl3

Жените от снимите са от улиците на Катманду. Всички снимки са направени с позволение.

Ура за Константин, който два месеца ще доброволства в Непал

IMG_6774

Нека ви представя Константин Димов. Той е на 25 и е от Ямбол. Завършва в НБУ финанси. За да се издържа, докато учи работи – вече 5 години, като готвач, две от тях навън и три в София.

Днес се видяхме в храм с будистки монаси в околностите на Катманду, Непал. Тук е за два месеца, през които ще доброволства като учител по английски език на децата в манастира.

В манастира живеят около 200 ученика на възраст между 9 и 25 години, които се готвят за монаси. Всички техни учители са от Тибет. Има и между 1 и 3 доброволеца, които помагат за английския. Момчетата учат тибетски, непалски и английски, както и разбира се общообразователните дисциплини и задълбочено изучават будизма. Стават в 5.30, правят медитация, закусват и започват да учат. Част от тях са сираци. Част от тях са изпратени от семействата си. Виждат семейството си само един път в годината. Голяма част от тях ще станат монаси – за тях няма да има семейство.

IMG_6770

Константин е прекрасен. Решил, че иска да направи нещо по-смислено, потърсил в Интернет възможности да доброволства, кандидатствал, одобрили го и ето го в Катманду. Скромен, усмихнат, осъзнат – прекрасен.

Попитах го какви са плановете му за след завръщането му. Иска да се прибере в Ямбол и да опита да направи свой бизнес, нещо малко и смислено там.

IMG_6753

Искрено му желая успех и в преподаването и след това с предприемачеството в Ямбол. И съм щастлива, че се запознахме и ми разказа историята си, а и даде разрешение да я споделя с вас.


Разказах и за Даката и неговото учителстване в Африка – тук.

5 неща, които ни пожелавам за 2020

IMG_6237

В музея на илюзиите в София

О, светли дни в началото на новата година и новото 20! Време за планове, обещания, годишни равносметки и пожелания. Реших, насърчена от Петя, да събера какво си пожелавам колективно за всички ни, живеещи в моя град, в моята България и с това да отправя мисли в посока дано се сбъдне.

По-малко мрънкане.

Мнооого е досадно мрънкането. Оплакването понякога е ок, но когато е постоянно, плюс не последвано от действие става наистина досадно.

Мрънкането има различни измерения. А пасивната агресия също се шири навред и минава между капките на нашата търпимост. Дори неврността, пришпореността, припряността са си измерения на същото. Спасението е във второто ми пожелание – повече време в мир.

А, да – осъзнавам, че това самото си е вид мрънкане от мрънкащи 🙂

Повече време в мир.

След мрънкането много досадно за мен е да има наоколо ми нервни хора. Така ми се иска хората да са повече в мир със себе си, така ще са в мир и със света. Никаква телевизия, по-малко време онлайн, без излишно безумно скролване из sm. Да, фб на корем, дори когато си сред хора, на маса с приятели и неразделянето с телефона ми се струват неприемливи, да го кажа меко (за дигиталните диети като добро начало съм писала също).

Повече разходки сред природата, който има нужда и осъзнатост – медитация, за останалите и музика, четене или слушане на хубава книга, спорт, движение могат да помогнат. Задължително време с приятели (без клюкарстване и одумване на другите), време със семейството (в любов и уважение), време със себе си.

Нулев отпадък.

Знам, че е трудно, много трудно. Нулев отпадък е много трудно днес, но е мисъл, която може да ни води в консуматорския ни свят и да помага. Скоро ще бъдем принудени да го приемем, затова ако от сега си го изградим като идеология ще е чудесно. Редуциране на непотребните, излишни покупки. Рециклиране на всичко, което може – вече има места за предаване освен на хартия, метал, пластмаса и стъкло и на текстил, стари дрехи, обувки и чанти – нека всичко ненужно мине нататък.

Компостиране – ясно е, че ми е слабост. Хайде, който отдавна е мислил – време е да се започне. Писала съм по темата.

Да, всичко това е възможно.

Повече активизъм и доброволчество.

Каузи и нужни от помощ – много. Всеки, намерил своята е вече пълноценен човек в 2020. За останалите – силно пожелателно. Малки крачки от всеки от нас могат да доведат до по-голяма промяна. Светът няма да се промени в добра посока, ако оставим хора с егоистични и недобри намерения да го водят. Не, това не се отнася само за политиката. А за живота като цяло.

Каузи бол – почистване около блока или спретване на хубава градинка за радост на всички, а към нея и пейка за общуване, писане, допринасяне, превеждане за Wikipedia на български, подпомагане на приюти за кучета или доброволстване в кухнята за бездомни, садене на дървета, събиране на пластмаса и фасове от плажа … много са. В някои държави (в северозападната част на Европа) доброволчеството е доста развито, тук сме на последни позиции … Да, доброволчеството е обратното на мрънкането – виждаш, че нещо не е ОК и полагаш усилия да го поправиш, без да виниш другите и да чакаш съседите, кметът или държавата, щото те, може никак да не им е до това, дето ти виждаш, че не е ОК.

Та пожелавам ни да сме по-активни.

По-малко излишества.

Радикално разчистване на старите дрехи и даряването им на различни домове, нуждаещи се, приюти, контейнерите за текстил е добра първа стъпка. Пазаруването по списък с преосмисляне (спрямо движението към нулев отпадък) и добро планиране също е добра стъпка. За себе си обещавам стабилно да продължа да работя в тази посока и през 2020.

А в допълнение – който действа вече в някое от тези направления – имаме задача да споделяме с хората около нас – за успехите и неуспехите, които постигаме. Не да агитираме, лайкваме във фб, а да разказваме и да даваме пример с делата си.

Добра година за всички ни!

p.s. По-малко да мразим и повече да обичаме. Себе си, света и живота.


Тази публикация е провокирана от публикацията на Петя PetPanda – 5 неща, които да спрем през 2020.

Любими настолни игри с деца, цялото семейство и приятели

boardgames

Както доста приятели знаят – ние, у дома, сме любители на настолните / бордовите игри и сме големи фенове на някои от тях. Защото често приятели се обръщат към мен с въпрос за препоръка за игри – реших да опиша любимите тук с по няколко реда за по-лесна референция 🙂

Тези игри са идеални за семейни събирания, приятелски игри, дори за запознанства – т.е. да се играят с непознати (особено Диксит). Времето за игра е между 15 до 60 минути. Изисква се добро настроение, усмивки и (особено ако има по-малки деца или хора, които по принцип не играят / не са играли) лека доза търпение.

Диксит / Dixit

Безспорен фаворит и най-подходящ за силно смесени групи хора, непознати и познати, стари приятели, групи и с по-малки деца, доказано работи и за адвокати, счетоводители, лекари, програмисти и хора с всякакви професии. Доказано работи и в групи с хора от различни националности и култури. Забавен. С лесни правила. Може да се играе и без точки, ако точкуването ви притеснява.

Има най-различни колекции, които могат и да се смесват. Няма нужда да се купува задължително основна игра – голяма кутия – в нея има по-лесен начин за отброяване на точки само. Играта е с карти и сетове, които се допълват и правят възможно да се играе по-дълго и от повече хора. Минимален брой играчи за забавна игра е 4.

Кодови имена / Code names

Кодови имена е чудесна игра, която много харесваме. Наскоро открихме кооперативната й версия (в зелената кутия), която намираме за още по-забавна и увлекателна. Да, изисква мислене, комбинативност, въображение. Правилата не са много сложни. Може да служи и за обогатяване на речника и научаване на нови думи за подрастващите.

Линия

Уууу любима игра, изцяло логическа, лесна за игра – семпли правила, но изискваща мислене. Може да се играе и от 2-ма и от повече играчи.

Black stories

Симетро започнаха да издават цялата поредица Black stories с истории, които са истински, абсурдни, забавни, като целта е да се разгадават по време на самата игра. Смях и настроение, въпреки че са „black“. Играта е доста популярна сред тийн хора 🙂

Тук следва да дам кредит на приятели, които са ни зарибявали или с които играем и играем по много – Вася, Спасимир, Райна, Ганди, Сашо, Манчето и Цецо иии много други знайни и незнайни – благодарности!

За другите ни любими игри – Каркасон, Катан, Скрабъл, Селестия, Експлоадиращите котки – в следваща публикация скоро 🙂

Писах също по-рано за:

А вие играете ли?
Кои са любимите ви бордови игри?

АртКаст – подкастът за култура и изкуство

 

арт каст - екран плейър

арт каст – екран плейър

Много назад във времето имах около 4 години свое радио предаване – Виртуален час по RFI. Тогава Мартин Митов бе така добър да ме покани, Людмил да ме приеме в семейството на това уютно френско радио. Преди около година си спомних колко щастлива ме правеше да водя този формат и си намислих, че искам да ми се случи нещо подобно отново.

Така от началото на 2019 с Гори, Хели, Силвина, а по-късно и Мая правим блога и подкаста Създателите – дигиталните оптимисти на България. За този проект, който ми е мил и важен – друг път.

А през юни 2019 с Ирина и Енея стартирахме ArtCast – подкаст за култура и изкуство. И йеее – оттогава всяка седмица имам гост и си говорим за сцени, филми, книги, поезия, проза, музика, рисуване, картини, създаване, креативност, креативни пространства, процеси, хора.

 

Най-любими (дано няма сърдити) епизоди са ми

Маги Петрович в АртКаст

Маги Петрович в АртКаст

Мммда, епизодите до момента са близо 30 и мисля, че всички са интересни и достойни да им се „даде едно ухо“ 🙂

Има и два епизода на английски с гостуващи автори – с Джамал Уариаши за романа му „Глад“ и съвсем скоро ще е готов този с Ким Тхуи за любимия ми роман „Ру“.

Ким Тхуи в студиото на АртКаст, дек 2019

Ким Тхуи в студиото на АртКаст

Едно от много вдъхновяващите за мен събития за 2019 бе срещата ми с Ирина, с която ме запозна Енея. Благодарна съм и на двете. И на Ирина и Ружин за Прокастърс желая успешна 2020!

Подкастът може да се слуша от Spotify АртКаст – може да послушаш и да ни последваш.

Подкастът може да се слуша и в Youtube тук АртКаст

Ето го Арт Каст тук – дайте моля по един фб лайк.

Хайде, АртКаст чака с много готини епизоди за слушане 🙂

#ЩедърВторник 2019 – няколко каузи, които си заслужава да подкрепим

donate

Днес е „черен петък“ и защото не ми е интересно да се занимавам с него – свръхконсуматорството води света в доста грешна, дори пагубна посока, се занимавам с доста по-свежото – „щедър вторник„, който винаги е вторникът след лудостта на последния петък на ноември и е ден за щедрост и подкрепа на различни каузи.

Каузи много. Тези, които аз подкрепям най-често са свързани със зелени теми и природа, равенство и права, култура и съвременни български творци (ArtCast ако още не слушате – време е). И разбира се – деца.

Моите приятели от bcause са направили супер симпатичен списък с много добри, проверени, смислени, искрени училища от цялата страна, които събират пари за свои инициативи, подобрения и ще се радвам да поразгледаме заедно и изберем да подкрепим някои:

В ОУ ‘Антон Страшимиров’, с. Бохот искаме да учим в обновена среда!

Спортът е начин на живот в СУ ‘Димитър Благоев’- Свищов

Модерно е да си грамотен в СУ ‘Иван Вазов’ – Вършец

Лаборатория за рециклиране в Земеделската гимназия, Силистра

Екологично отопление за ОУ ‘Васил Левски’, с. Славяново

Мисия ‘Модерна библиотека’ в ОУ ‘Св. св. Кирил и Методий’, с.Правда

Някои имат нужда от 10 000 лв, други само от 1000. Някои вече имат подкрепа. Други – все още никаква.

Лично аз ще даря на тези три кампании средства, а за училищата във Вършец, Правда и в Славяново ще изпратя и книги.

Пълен списък на училищни проекти, които чакат подкрепа – на сайта на bcause.

Капка по капка – вир става. Вярвам в това!

Хайде.

Ура за Sofia Game Night 2019

65670808_729939197421347_8601415357409787904_o

Sofia Game Night ще се случи за втори път в София, два пъти по-мощно от миналата година, с 44-45 събития на много локации из целия град.

Пиша го, защото се радвам, че подобни мега яки неща се случват в нашия град, измислени тук и добиващи все по-сериозни размери и популярност проекти съществуват!

Браво Хели и екип!