Стъклените опаковки – перфектни за рециклиране, не ги захвърляй безразборно

IMG_5010

Стъклените опаковки – перфектни за рециклиране и истинско съкровище, което най-често използваме само за малко (пием бира и хоп – празна бутилка, хапваме киселите краставички и хоп – празен буркан). Ако захвърлим сред природата (брррр това е снимка от тази неделя в планината) – това го считам за брутално порно в храма – ще стои там три човешки живота напред, зиме и лете и лете и зиме и няма мърдане. Гнусно, нечовешко.

IMG_5186

Посетих новата инсталация за сепариране на стъкло край София на Екопак и съм силно впечатлена (снимката горе). Машината отделя всичко ненужно (етикети, метални пластини), разделя стъкления амбалаж и по цвят и така е готов за рециклиране, т.е. да се превърне отново в бутилка или буркан. Планини от стъклени бутилки и натрошено стъкло произвеждаме всеки ден всички ние. Добрата новина е, че могат и се рециклират. Ако ги изхвърляме в зеления контейнер.

Може. Заедно можем. Остава да поискаме.

Писах още:
Планини от отпадъци произвеждаме всеки ден ние
Тонове опаковки за рециклиране
Тонове бутилки за рециклиране
Само малко желание …

Захвърлено богатство – отпадъците от опаковки

IMG_5156

Всеки ден всеки от нас небрежно и лежерно отнася кога в металните кофи, кога просто захвърля (не, не ти, но няма как да не се съгласиш, доста хора небрежно изхвърлят) на улицата бутилки от минерална вода, кенче от бира, опаковка от чипс или всякакъв друг отпадък от опаковки, които реално биха могли да бъдат рециклирани.

В последните много години човечеството изконсумира за около половин година това, което планетата може да ни осигури за цяла. С около две планети назад сме вече. В океаните има цели острови от пластмаса. Дърветата си ги сечем (ние в България и с лекота изнасяме за съседни държави безценната суровина) и използваме тонове хартия, вместо да я рециклираме. Дори стъклото – бутилки, буркани, което има опция да се рециклира безкрай много пъти изхвърляме в общия кюп отпадъци.

Абе ще каже човек, че нямаме мисъл в главата си и че цялата тази еволюция и интелигентност, за която претендираме, в моменти на ежедневна рутина позабравяме. А да, имаме оправдания – „ама те не ги преработват наистина“, „ама нямам наблизо разноцветни контейнери за разделно събиране“, „абе това не е моя работа, нали си плащам данъците на държавата“ и т.н. т.н.

Ето колко красиви и чисти, готови за преработка могат да бъдат събраните за няколко дена у нас отпадъци от опаковки. Събираме ги в една обща по-голяма чанта и после ги отнасяме за разделно изхвърляне в трицветните кофи в квартала. Намирам го за лесно, ненатоварващо и крайно необходимо действие. Боли ме, когато виждам чуден ресурс, който може да се използва още и още, вместо да замърси и без това позадръстената от боклук природа, да се изхвърля в общия кюп.

Много хора, отивайки на Запад, започват да изхвърлят разделно. Защото там има сериозни глоби ако не го правиш. По закон и тук има глоби. Но никой не прави контрол. За мен контролът от страна на държавата е нещо вторично и дори неприятно. Струва ми се всеки има мисъл, съвест и достатъчно възможности да вземе решение сам за себе си и да полага усилия да живеем по-чисто и разумно.

Ще се радвам, ако и ти го правиш. Защото само заедно можем да се измъкнем от боклучавото блато, което в момента сме подготвили за децата ни. Нали.

Писах още:
Планини от отпадъци произвеждаме всеки ден ние
Тонове опаковки за рециклиране
Тонове бутилки за рециклиране
Само малко желание …

p.s. Осъзнавам, че рискувам да стана досадна с периодично повдигане на темата тук, в блога ми и из социалните мрежи. Но ще го правя докато не видя наоколо си реално повече хора да започнат да събират и изхвърлят разделно. Така смятам за правилно.

Човек може много. „Пенкелер“ е отживяла дума

IMG_5152

Не рядко пъти чувам „Е стига де, и от това ли разбираш“ или „Ама и с това ли се занимаваш“. Леко с подигравателен тон, укорителен, съмняващ се, обиден. Чувам да се говори така и за други хора. И намирам това за доста демоде мислене. Лимитиращо и говорещо само за тесния хоризонт на изказващия се.

Някъде в соц-а си мислех преди, но всъщност от първата индустриална революция, а дори и от преди това сякаш специализацията на човек, тясната специализация се е ценяла още и още и е била издигана в култ. Специализацията явно е тясно свързана с отнемане на всякакви други способности, интереси и възможности на човека, за да задобрее в основната си област.

Да де, в соц-а имаше понятие „всестранно развития индивид“ и това бе върхът на сладоледа и само в истинското социалистическо общество можеха да съществуват такива индивиди. Да бе да.

Днес обаче, да се мисли едностранчиво за човека е крайно неприемливо и обидно. Да му се слага един етикет. С което се изключва всичко друго, което той е. (Елиф Шафак говори много добре за това в този си TED talk)

Например един човек да е дамгосан с етикет „гей“ и да не знаем нищо друго за всички негови качества, умения, способности, емоции, сили. Защото за него се казва само „гей“, „гей“, „гей“. Същото се случва и с „учен“. Или пък „инвалид“. Или пък „многодетна майка“. (примерите за думи не са случайни и могат да продължат още и още)

От нас зависи дали ще си сложим само един етикет. Дали ще позволим да ни сложат само един етикет. Дали другите ще виждат само едно нещо в нас. Или ще ни виждат в цялото ни многообразие. Цветни. Многоцветни. Каквито всъщност сме всички ние, хората.

Познавам прекрасен бизнесмен-предприемач с голям бизнес с повече от 500 служителя, който е лекар-психиатър по образование.

Познавам чудна дама социален предприемач, преподавател, вдъхновител, която е юрист по образование.

Познавам строителен инженер по образование, който професионално е програмист от топ ниво.

Познавам Анжела, която е с ДЦП, но е актриса, написала е книга и днес танцува на сцената на театъра в НБУ (на снимката).

Познавам минен инженер, голям капацитет в областта си, който отглежда пчели и вади мед, а отделно от това пише фейлетони и комични истории.

Познавам майка на три деца, която е радио журналист, а в свободното си време доброволства по много каузи.

Познавам смела жена, която освен международно известен математик в БАН е един от най-ключовите хора в българоезичната енциклопедия.

Познавам театрален режисьор, който решава за лятото да е барман, защото иска да има и тази опитност, и се справя чудесно и с това, разбира се.

Познавам толкова необикновени и разнолики хора, за всеки от които мога да кажа, че са успешни не в една и две области. (Вероятно и ти се досещаш за още примери, нали? Ако е така, чувствай се свободно да споделиш в коментар)

Смятам, че хората го можем. Винаги сме имали сили и капацитет много по-големи от това, което показваме в честия случай. Но днешното време е още по-предизвикателно и ни прави още по-разкриващи възможностите си.

Благодарна съм, че съм в това време.
И ви каня всеки да намери още свои скрити сили.
И да ги развие и покаже на света.

Планини от отпадъци. Произвеждаме. Ежедневно. Всички. Ние.

IMG_5001

Планини от отпадъци. Произвеждаме. Ежедневно. Всички. Ние.

Планини от отпадъци – хартии и пластмаси заварихме при посещението си на сепариращата площадка на Екопак в края на София.

Част от сепарацията изисква ръчна работа. Тук се вижда младеж, който придърпва отпадъците от опаковки към поточна линия. Горе, по линията няколко души ги разделят по тип и сортират. После се балират и отвеждат към преработка в различни места.

Производството на хартия е отговорно за около 43% от всички отсечени дървета. Рециклирането на 1 тон вестникарска хартия спестява около 1 тон дървесен пулп, а рециклирането на 1 тон принтер или факс хартия спасява малко повече от 2 тона.

Дърветата, които се отглеждат специално за използването им като целулоза, представляват 16% от световното производство.

Около 35% от твърдите общински отпадъци (преди рециклиране) са хартия и хартиени продукти.

Рециклирането на 1 тон вестникарска хартия увеличава обема на сметището с 3 куб.м. Освен рециклирани хартиените отпадъци могат да бъдат и изгаряни. При този процес от тях се отделя метан, който е опасен парников газ.

За разлика от другите рециклируеми материали, хартията не може да се рециклира отново и отново. Рано или късно, влакната стават твърде слаби или къси, за да бъдат използвани. Ето защо, при производството на нови хартиени продукти новите дървесни влакна се смесват с рециклирана хартия. Повечето кашони са смес от 50% нови и 50% рециклирани влакна.

Срок за разпадане на различни неща:
Хранителни отпадъци – около месец
Вестници – от 1 месец до цял сезон
Картон – 3-4 месеца
Хартия за копир – 2 години
Стари обувки – 10 години
Тухли и бетон – 100 години
Фолио и станиол – 100 години
Автомобилни гуми – между 120 и 140 години
Пластмаса и пластмасови бутилки – най-малко 180-200 години
Алуминиеви кенове – 500 години
Стъкло – 1000 години

Ще изхвърляме разделно, нали
IMG_4995

Писах още: Тонове опаковки за рециклиране, Тонове бутилки за рециклиране

IMG_5008

Благодаря на Екопак за възможността да посетя отново сепарираща площадка и да си припомня колко много още можем да спасим от планетата си.

Покана за участие: Уики обича Земята

img_8571

Уикипедия България има нужда от подкрепата ти!

Особено ако снимаш, обикаляш из природата и познаваш растенията. С изумление намирам огромния списък ендемични видове, за които няма снимка в Уикипедия – ето тук е, може да надзърнеш. Уверена съм има хора у нас – любители планинари, с фотоапарати и достатъчно знания, които са и с широки разбирания и сърца и са готови да споделят знанието и дигиталните си собствености със света. Защото знанието е силно, когато е споделено.

Хайде.

За гледане: Зоотрополис

zootropolis-review-1455377101-1108x587

Зоотрополис. Ако имате един детски филм за гледане, в който различието и приемането на другия са основна тема – е, нека е този. И ако мислите, че е детски – никак не е.

Зайчето иска да стане полицай. Къде се е чуло и видяло – дребно, женско, не ядящо месо същество, идващо от малко селце да е полицай?! Да, ама то е инат и намира начин. Е, разбира се – то е главният герой на филма!

Лисицата пък е заклет мошеник на дребно. Но покрай зайчето израства и дори помага за разкриване на редица доооста по-значими обществени измами.

Овцата е кметица. И умело се възползва от принципа „Разделяй и владей“. Но тук няма да издавам повече.

А Флаш и сцената от горния кадър са истинска филмова класика!

Забавен, пъстър, многопластов, да с препратки към политиката, към фобиите от всякакво естество, към бюрокрацията, към религиите, с намигване към обществото ни като цяло. Смях и забава. И много силни послания.

Много як. И просто задължителен.

zootropolis-film-big

Покана за участие: Уики обича Земята България 2017

1200px-Wikipedia-logo-v2-en.svgЗа трета поредна година се провежда конкурсът Уики обича Земята България 2017 и всеки, който желае може да снима или изрови от вече готовите си снимки и да сподели снимка на природни забележителности от България и да участва.

Както всяка година уикипедианците са подготвили дълъг списък с местата, които са включени в инициативата и той е тук.

Ако разполагаш със снимки от тези места особено ще е чудесно да ги споделиш, за да има за ползване от всички информация за тях:

  • Тисата, обл Благоевград
  • Дупката, обл Пазарджик
  • Горна Топчия, обл Ямбол
  • Еленова гора, обл Стара Загора
  • Мантарица, обл Пазарджик
  • Бяла крава, обл Велико Търново
  • Казаните, обл Смолян
  • Букака, обл Шумен
  • Бели Лом, обл Разград и Русе
  • Кутелка, обл Сливен
  • Орлицата, обл Сливен
  • Соколата, обл Благоевград
  • Чамджа, обл Пловдив
  • Изгорялото гюне, обл Пловдив
  • Габра, обл Кюстендил
  • Казъл черпа, обл Кърджали
  • Адрачлъка, обл Сливен
  • Боровец, обл Кърджали
  • Чамлъка, обл Кърджали
  • Шабаница, обл Смолян
  • Вълчи проход, обл Варна

Снимките следва да са с енциклопедична, информационна стойност. Снимки с хора, с лица по тях по-скоро не са подходящи. Както и снимки с воден знак на тях.

Всеки може да участва с колкото желае снимки. Няма изискване кога да са правени снимките. Единственото важно е да са авторски – твои. И да си съгласен да ги споделиш с отворен лиценз.

Личното ми мнение е, че не е нужен конкурс, както и награди, за да се допринася за Уикипедия. Но ако самото допринасяне не е достатъчно за теб като основание – ето го – ще има и награди! Срокът е до края на юни.

Знанието трябва да е свободно. Само така е споделено и живее пълноценно.

Хайде.

#ВървиНародеВъзродени

#ВървиНародеВдъхновени

IMG_4728

24 май 2017. Пешеходната пътека пред Софийския Университет осъмна така пременена.

Наистина е вдъхновяващо. И великолепно, че се случва. Тук и сега.

Още! Още!

И благодаря на който го е намислил и който го е реализирал!

Ура за Марина Стефанова и CSR Advice Box

Interview_Justine

Марина Стефанова е от борците за по-устойчиво и по-зелено бъдеще. Занимава се от много време с популяризиране на „корпоративна социална отговорност“ сред бизнеса в България. Да, преди няколко години заедно написахме първата (и като че почти единствена на български език) книга за КСО (CSR на английски).

Та Марина смело продължава да работи по темата и да споделя натрупания в годините опит. Така се роди, започна проекта CSR Advice Box. Тук си говорим за него:

Защо CSR темата е важна за теб, Марина? Кое ти дава сили да работиш така активно по темата?
Корпоративната социална отговорност като част от стратегическия мениджмънт е не само моя професия, но и моя философия на живот. Аз искам да живея в среда, в която ценности като честност, отговорност, трудолюбие, съпричастност, взаимопомощ и партньорство изграждат правилата на съжителство и бизнес.
Вярвам, че всеки професионалист носи отговорност да си върши работата добре и да участва в развитието на своята професия и общност. Това е моята отговорност – към колегите, към компаниите, към децата си. Натрупала съм достатъчно опит и знание и не мога да не го споделям. Не съм от хората, които отлагат днешната работа за утре.

Какво още не прави бизнеса, за да е светът по-добро място?
Темата за отговорността на компаниите е особено актуална. Днес хората са не само потребители. Те са едновременно граждани, медии, клиенти. В тази среда бизнесът, който иска да бъде успешен за дълго време, повече не може да си “заравя главата” за темите, които вълнуват обществото. Този процес е чувствителен и изисква специфични познания, които повечето от заетите с управление на процеса „корпоративна социална отговорност” нямат. Затова те взимат „сигурни“ решения, които преповтарят поведението им. Понякога с години. А реално „живият“ бизнес може да предложи умни, устойчиви и печеливши решения за повечето социални или екологични предизвикателства на днешния ден. Стига да разпознае в тях пазарни възможности, а не да ги възприема като „разходи“.

Големият бизнес по-голяма отговорност ли носи от малкия?
Аз бих казала, че очакванията към големия бизнес са по-големи. Отговорността е спрямо отпечатъка. Всеки носи отговорност за ефектите от своята работа и тя не се измерва в обороти, заети лица, дълготрайни активи. Подобна отговорност лесно се вписва в законите и се превръща в съответствие и законосъобразност. Това големите го умеят по-добре – както да го спазват, така и да го заобикалят по елегантен начин. Но, ако не е въплътено в културата на служителите, това е измислена отговорност, неосъзната, насила.
Аз вярвам в силата на Давид да променя света към по-добро. Малките екипи са по-сплотени, по-смели и гъвкави. Те могат бързо да внедрят всяко иновативно решение. Те имат отговорността да впрегнат своите креативни сили и да се възползват от предимствата си, за да може повече хора да живеят по-добре, сега и за по-дълго време. Това нищожен брой големи компании го умеят.

Колко стъпки си планирала да изминеш към CSR и кои са най-трудните от тях?
В дарителската кампания #CSReverywhere, чрез която споделям как всеки може в ежедневието и работата си да бъде по-отговорен, реших да измина първите 100 000 стъки към устойчивото развитие. За мен не е изненада, че няма нищо сложно в това да си осъзнат за въздействието си върху другите хора, върху пазара и околната среда. Всеки го може. Тук и сега.
Дълбоко в себе си ми е трудно се съглася с поведението на хората, които знаят какъв е „техния отпечатък“, но не се променят. Това са интелигентни хора, които в името на статуквото правят компромиси. И ми е трудно да обясня, че за действията ти „сега“ няма „утре“. Но те постъпват с всичко по този начин. Не само с отговорността.

Имаш ли надежда, че посланието ти ще бъде чуто, ще намери публиките си?
Не мога да извървя стъпките на всички хора. Това е техен личен и свещен избор. Да живеят така, както живеят. Но не мога и да спра да ги изчакам, само за да бъдем заедно. Затова вървя онези 100 000 стъпки, подаваща ръка и споделяща своя опит с всички, които търсят да научат повече; да направят нещо по-смислено и устойчиво; да бъдат по-полезни на себе си и на другите. Знам, че и тях ги има. Срещам ги постоянно – на живо и онлайн. Ще се намерим, само трябва да се заявим без да правим компромис с нашето настояще и бъдещето на децата си.

Всеки може да подкрепи Марина:
лайк във фб като минимум
дари за каузата
или сподели информацията за CSR Advice Box 🙂

Благодаря! Успех Марина!

Бедечка, Бедечко и желанието на младите хора в Стара Загора да спасят парка си

12961703_1056037171101812_6111703470271384070_n

#SaveBedechka е инициатива за спасяване парка Бедечка в Стара Загора.

Парк „Бедечка“ се рaзпростира на близо 400 декара зелена площ около единствената в града река. В парка има хиляди картотекирани ценни дървета, храсти, свободни пространства и алеи. Лесопарковата площ прелива естествено към влажните зони около река Бедечка. В парка е и уникалното дърво – 600-годишният чинар. Заради съмнително възстановяване на земеделски имоти в зелените площи, се стигна до план за застрояване. Казусът е знаков за страната.

Група млади хора започват серия инициативи за опазването на околната среда. Една от тях е детската образователна игра, която в момента вече се разработва. Петко Петков от екипа споделя: „Аз лично бих я определил като скандална. Има много различни паралели м/у реалният и виртуалният свят. В играта има добавена реалност върху истински дървета, които избрахме в парк Бедечка. На тях ще има табелки с QR които ще сочат към wikipedia, но в играта ще може да се „прожектира“ анимиран герой върху тях. Имаме много голяма арт група и те се заеха с героите. Всеки герой има свой характер и са в лек конфликт по между си, като ще се случва в реално време и ще преразказва случващото се в реалният свят, но по смешен начин.“

Ето и предисторията, написана от Никола Райков.. Та така: В една вълшебна гора, до една вълшебна река, живеха малки и странни същества. Бяха зелени, също като тревата и листата, където играеха на криеница по цяяял ден. А вечер се изктерваха в къщички на клоните или пък се криеха в хралупите на дърветата. Те си нямаха имена, но си имаха бодлички. И с тези бодлички улавяха, сякаш антени, всичко наоколо – говора на дърветата, песните на птичките и ромоленето на вълшебната река. Реката, от която те гребяха вода със своите малки, смешни кофички. И после даваха на дърветата, а те пийнеха ли от нея, мигом оживяваха! Даваха на птичките, а те топнеха ли човки – мигом запяваха! А когато паднеше здрач, малките странни същества отиваха до своите малки странни легла и също отпиваха от вълшебната вода. И мигом заспиваха… без кошмари и страхове.
Но един ден се случи беда. Далеч, далеч, чак на север, големият министър на гоблините-моблини издал тайна заповед да се отрови водата на реката с магия. И тъй се случило, че водата на вид останала сякаш същата, но нейната жива сила била изчерпана и изпита, сякаш изпразнена. Малките странни същества не можели да разберат какво се случва. Водата, която давали на живите дървета ги карала да заспиват. Водата, която пиели те самите докарвала кошмари, всявала раздор, омраза и черна ненавист. Случила се огромна беда – и нарекли реката Бедечка, а малките същества Бедечковци. И така те получили своето име.
Векове сън сковал гората, минали зими и лета, изтърколили се много луни. Бедечковците забравили да използват своите странни бодлички, за да чуват всичко. Вместо това започнали да ги използват, за да се бодат един друг. И това продължило твърде дълго. Толкова дълго, че един ден големият министър на гоблините-моблини издал тайна заповед, за изсичането на дърветата и незабавно прогонване на Бедечковците от реката.
И тогава се случило нещо!
Чула майката Земя тъжната песен на реката и заплакала. Една сълза се отронила от лявото й око, капнала във водите на реката и се превърнала в красива водна лилия. После втора сълза се търкулнала от дясното й око, капнала и се превърнала във втора водна лилия. Запели птичките, разбягали се катеричките и таралежите, а водата покрай цветята внезапно се разбудила и оживила. Съвсем скоро и самите Бедечковци усетили, че водата, която гребат оттам със своите малки, смешни кофички е някак по различна, сякаш чудодейна. Вечер някои от кошмарите се разбягвали, а страховете се плашели сами от себе си.

Нещо се случвало. Промяната била започнала, а Старият Чинар се бе събудил…

Подкрепете проекта, като посетите сайта на #SaveBedechka – http://www.bedechka.org/ и ги последвайте във Фб тук.