Пролетния базар на книгата 2022 в София

Общ изглед - книгите сред розите

Общ изглед – книгите сред розите

Пролетния базар на книгата в София 2022 отмина и си позволявам да споделя някои мисли. Много от редовните изложители и посетители споделяха активно и приканваха хората да посетят базара. Публикациите в социалките бяха ежедневни и усещането и онлайн и на място бе за празник. Допълнителен разкош добавяха нацъфтелите в парка пред НДК рози и други цветя, фонтаните и усмихнатото време.

И да, чу се мрънкане за времето – валя дъжд и грееше много слънце на моменти – типичното софийско пролетно време. Но в крайна сметка книгите бяха сред хората и толкова хора около всички щандове не бях виждала. А просторът на парка и възможността спокойно да се разхождащ между книгите, вместо да си в (доста неуютната за целта) сградата на НДК си е голям плюс, според мен.

Щандът на ЕРГО и Мартин Христов

Щандът на ЕРГО и Мартин Христов

Виждах много усмихнати хора – хора, които без бързане си се ровеха из книгите, говориха си с издатели, автори, питаха, гледаха, купуваха още и още книги.

Да, видях и хора, които се насочваха само към кътчетата с книги за 5 лева, например и жадно ровеха там. Но бяха на базара, търсеха, купуваха. Няма защо да им се сърдим.

Видях и много млади хора и деца. Много. Лично аз поговорих, докато бях на щанда на ЕРГО да представям романа си на „среща с автограф“ с няколко групички млади хора, видимо 8-12 клас, които идваха, гледаха, слушаха, питаха, нарамили раници пълни с книги. Впечатляващо.

Щандът на ICU, снимка Невена Дишлиева-Кръстева

Щандът на ICU, снимка Невена Дишлиева-Кръстева

Видях и много автори и издатели, преводачи, илюстратори, редактори – усмихнати, търпеливи, срещащи с усмивка всеки нов посетител на щанда си, в разговори с хората, помежду си. Хубаво усещане, празнично.

Силвия Чолева и Владислав Христов, щанда на издателство ДА

Силвия Чолева и Владислав Христов, щанда на издателство ДА

Подразни ме мрънкане от малко, но ясно дочути на място или повторени не еднократно коментари в социалните мрежи от някои издатели и някои автори (малко, но ги имаше), че на базара, а и по принцип в България имало повече автори от читатели и че много хора само си купували книги, защото е модерно, а не ги четяли. Никак не споделям това мнение и ще пиша допълнително по темата защо е хубаво, а не лошо да имаме толкова пишещи и издаващи хора. И че реално който си чете – чете, а който купува книги, а не ги чете пак подпомага книгоиздаването и съществуването на всички тези издатели.

Децата четат на Пролетния базар на книгата 2022 в София

Децата четат на Пролетния базар на книгата 2022 в София

Не споменах за детската програма по време на Пролетния базар на книгата 2022 в София. Знам, че имаше и бе доста наситена. Моите деца поотраснаха и не се задържаха този път на нея. Но обиколиха няколко пъти всички шатри и двойно надскочиха определения бюджет за книги. Закупените книги веднага зачетоха с любопитство.

 

Clair de Lune - романът и арменски сладки по време на моята Среща с автограф

Clair de Lune – романът и арменски сладки по време на моята Среща с автограф

Благодарна съм на всички, знайни и незнайни хора, които минаха и си купиха романа ми от щанда на ЕРГО или дойдоха специално по време на моето представяне и успяхме да си поговорим, да разкажа, да се прегърнем и да споделим арменските сладки.

Благодарна съм и на всички, които четат (често за една нощ) романа ми и после пишат с впечатления и мили думи за Clair de Lune / На лунна светлина. Предстоят ми срещи с читателите в Пловдив на 9 юни в Капана от 18.00, във Варна в градината на Карин дом на 15 юни от 18.30 и във Велико Търново на 2 юли от 11 ч. Ще се радвам да ви видя.

И последно за базара – Браво на организаторите на Пролетния базар на книгата 2022 в София и на всички издатели, изложители, автори, преводачи, илюстратори и посетители, които направиха възможен този празник на книгите!

Герника. Войната. Пикасо.

Guernica (3820712635).jpg

Герника – вероятно една от най-разпознаваемите картини на великия Пикасо. Знаех историята на създаването й. Но наскоро, от подкаста на Duolingo на испански език, научих и подробности около заточението на картината и волята на автора й да се върне в родната си Испания едва когато тя е наистина демократична държава.

Времената са такива, че много хора предпочитат да мълчат, да не заемат позиция по случващото се в Украйна.Изумително е как хора на изкуството у нас, прехвалени музиканти, актьори, спортисти, предприемачи, които иначе доста обичат да се изказват за какво ли не – сега повечето от тях мълчат. Дори не само мълчат, а продължават да споделят лежерния си лайфслайл със снимки от Малдивите, луксозни хотели и обилна храна.

Иска ми се повече хора да научат за това как Пикасо създава и постъпва с Герника. И да заемат страна. Страната на мира и демокрацията. Незаемането на страна е съучастие с насилието.

Платното представлява виждането на Пикасо за бомбардировката от 26 април 1937 година на мирното баско селище Герника, което германските съюзници на Франко в Гражданската война сриват със земята. 70% от сградите на Герника са разрушени, 1600 души са загиналите, а над 800 са ранените. Да, това плашещо много прилича на случващото се в Украйна през 2022 – Мариопул, Буча …!

Пикасо използва черна, бяла и сива маслена боя, за да покаже ужаса на войната. Хората са разпокъсани. Болката е непоносима.

Пикасо завършва картината през юни 1937 година и тя е отнесена в Париж, където авторът е в изгнание. Две години по-късно Франко установява своята диктатура, което кара Пикасо да завещае волята си и пред адвокат – Герника да не се върне в Испания докато не се установи истинска демокрация.

През 1939 година Герника обикаля на няколко места в Европа, а след това потегля към Америка, като събраните средства от показването й са за испанските бежанци. Изложена в MoMA тя става сензация. Плановете са след САЩ Герника да се върне във Франция, но започва Втората световна война и тя остава в Ню Йорк.

Цели 44 години Герника не е в своята родна Испания, а в музея MoMA в Ню Йорк. Чака търпеливо.

Пикасо умира през април 1973 година във Франция, все още в изгнание. През 1975 година умира Франко. Демкорацията постепенно се завръща в Испания, съставена е нова конституция, провеждат се избори. Минава време докато адвокатите на Пикасо признаят, че в Испания наистина цари демокрация и разрешат преместването на Герника. Преговорите с испанското правителство започват през 1979 година.

8 септември 1981 година е последният ден, в който посетителите на MoMA могат да видят Герника. На следващия ден картината е внимателно демонтирана, пренесена със самолет и върната в родната й Испания. В родината й вече цари демокрация.

Герника е първата историческа картина, рисувана от хора, които правят собствената си история и осъзнават това. Една картина – огледало на света на ужасите и варварщината, от които хората трябва да се избавят“ пише Пиер Дакс. Висока е 3,5 метра и е дълга 7,8 метра (349 × 776 cm). Тя показва страданието на хора и животни, разрушени сгради без да показва непосредствената причина за това. Но от картината лъхат хаосът и насилието на войната и тя се превръща в символ на мира и антивоенните движения.

Пълната история на Герника е в Уикипедия и на български, все още без подробностите за изгнанието на картината.

Мисля си коя ли ще е новата Герника и защо хората не се научаваме от грешките … и докога ще позволяваме звярът в нас да надделява.

Ако знаете испански и английски може да чуете историята на Герника и пренасянето й обратно в Испания в подкаста на Duolingo тук.

Какви възможности дава Европейският съюз на младите хора #БуденЛиСи

Чефо, Флора и Стан

Синът на едни приятели замина да учи в Германия, дъщерята на други – в Холандия, а на трети – в Ирландия, детето на четвърти – в Италия. Избират между университети из цяла Европа и изборът наистина е голям – без значение от специалност. Знаят езици, имат амбиции, пътуват, нашите млади хора, учат. Родителите им са спокойни. И всичко това е възможно, защото сме част от голямото семейство на Европейския съюз.

С една дума – ехаааа!

Помня времето, когато бях самата аз пред избора къде да уча. Той бе мнооого по-малък, а възможността да пътувам и уча в чужбина – почти никаква. Все още не бяхме членове на ЕС, а и като нация едва едва се научавахме, че няма вече бариери и желязната завеса е паднала.

Освен възможността да учат из всички европейски университети, с относително еднакви и поносими финансови условия, младите хора днес имат още много други възможности – да ползват здравни услуги из държавите в ЕС, да пътуват със студентски билети, както и редица други благини.

Ето защо е яко, че и учениците ни научават за правата си и получават гражданско образование в 11 и 12 клас в училище. Вярвам, че #ДаСиГражданинЕСуперЯко , особено ако знаеш как твоето мнение и действия могат да променят посоката към едно по-добро бъдеще.
На снимката са Флора, Стан и Чефо, чрез чиито онлайн канали информацията за гражданското образование достига тази година до още много млади хора у нас, като част от информационната кампания #БуденЛиСи в подкрепа на гражданското образование в България.

Гражданското образование в България и #БуденЛиСи

image002

Преди няколко месеца научих, че в последните две години българските ученици от 11 и 12 клас изучават предмета Гражданско образование. И няма да крия – бях приятно изненадана.

Вярвам в силното гражданско общество и ключовата му роля за демокрацията. Също вярвам, че:

Силно гражданско общество = 🙋 Активно гражданско общество = 💡 Информирано гражданско общество
Общество, което е информирано за правата си, за задълженията си, както и за възможностите, които му се полагат. За всички нас и за всеки поотделно.
Не се раждаме информирани. Учим се да бъдем такива.
Ето защо, във времена, в които информацията ни залива по много и отвсякъде, повече от всякога се нуждаем от гражданско образование – отрано и в подходяща форма. Радвам се, че вече има такова и у нас, в България!
Защото #ДаСиГражданинЕСуперЯко наистина е яко, ако знаеш как твоето мнение и действия могат да променят посоката към едно по-добро бъдеще.
🎧 Повече за информационната кампания #БуденЛиСи в подкрепа на гражданското образование в България 🇧🇬 може да чуете в специалния епизод посветен на темата в любимия ми подкаст – Ден. Също предлагам да чуете интервюто с Флора, едно от лицата на кампанията – гостуването й в подкаста Свръхчовекът с Георги Ненов.
Ще пиша още в идните дни по темата за гражданското образование 🙂

 

 

Ура за Емил Ценов, BGTwitter и събраните пари за 8 стипендии за деца!

Емил Ценов

Емил Ценов

Емил Ценов живее в Австрия, където работи и преподава в областта на маркетинга. Емо е един от много активните в Twitter на български @GeneralMelchett и преди месец инициира нещо много любопитно, което събра много туитър внимание. Е, по-долу ви срещам с Емо и си говорим за BgTwitter и как се събраха 8 годишни стипендии за талантливи деца в нужда.

Колко души се отзоваха, включиха и каква е общата събрана до момента сума?
Набирането на сумата се осъществи в периода от 10 до 19 декември 2021. Включиха се 238 души, а събраната сума е 19 200 лева. Тя ще ни позволи да раздадем 8 годишни стипендии по 2400 лева всяка. Трябва да отбележа, че се включиха не само хора от Туитър, но и такива, които бяха разбрали за стипендията по други канали. Благодаря на всички, които подкрепиха проекта и ни дадоха мотивация да го реализираме.

Какво следва оттук нататък?
Вече събрахме координатите на дарителите от Туитър, смятаме да проведем видеосреща в началото на януари. На нея ще финализираме механизмите за кандидатстване, по които остават да се уточнят някои детайли. Очакванията са да отворим стипендиите за кандидатстване от началото на февруари и да приключим процеса до края на пролетната ваканция.

Ако някой сега научава за инициативата – би ли могъл да се включи?
Процесът на набиране на средства за тази година вече е приключил, но всеки би могъл да разпространява идеята по всички възможни канали за комуникация, когато кандидатстването бъде отворено в следващите месеци. Искаме да стигнем до възможно най-много семейства и да
помогнем на талантливи деца да се развиват.

Бъдещето на Стипендия BGTWITTER?
Гледам на сегашната инициатива по-скоро като на пилотен проект. В случай, че се окаже успешен и има подкрепата на много хора от общността, евентуално ще регистрираме фондация. Беше предложена и идея да не се ограничаваме само с подкрепа на деца, а да помислим и за такава на възрастни хора. На мен лично това много ми допада. Надявам се, че ще можем да надградим инициативата и да я развием.

Ами браво на Емо! Браво на тези 238 души, събрали само за 9 дена 19 200 лв! Очаквам продължението с нетърпение. И ще пиша пак, за да ви държа в течение.

Ако всичко това ви е любопитно – посетете сайта и научете още https://www.bgtwitter.com/

Ако още нямате акаунт в туитър – няма нужда да ви казвам какво да направите 🙂

Сайтът на Емо е тук https://tsenovbooks.com/ и скоро ще пиша за книгите му.

 

 

Коледни подаръци – препоръки декември 2021

img_1142

Споделям за коледните подаръци, които избрах да направя за своите близки и приятели. Може да ви хареса някоя от идеите 🙂

от Маруда – пликове и други мили дребни красиви неща, изработени ръчно с много любов

от МОКА – кенчета със свеж дизайн, полезни и за планина, но все повече и за у дома, за градска среда дори са тренди

от Екотур – подаръчни кутии с фермерски продукти с кауза

от Кашон Хармоника – хубави храни

от Подари си смисъл – бутилки и термоси за вода Dopper

от Книжарницата зад ъгъла – книги, няма как без книги

от Pixi фотокниги – фотокниги и календари

от Цветята на Камен – цветя в бъдеще време 🙂

от Дамата с шестте шапки

Но най-много подаръци ще дам – моята нова книга (естествено) и билети за 30-ти декември за Една българка – моноспектакъла на Снежина Петрова в театър Азарян (НДК).

Познавам хората зад всяко от тези места, вярвам им и знам, че работят неуморно и с любов. Затова и решавам, че е нужно да ги подкрепя.

Колкото пари отидат за подаръци, толкова ще отидат и за благотворителност – това е важен друг подарък. Избрала съм няколко каузи от TimeHeroes, от bCause Платформата и задължително за Розовата къща и за новия бг twitter проект – bgtwitter стипендия (за това ще пиша отделно скоро).

Хайде, и весели празници! С по-малко подаръци и повече споделеност и време заедно!

Бутилка за многократна употреба. Малки стъпки за устойчиво бъдеще.

IMG_8326

В поредицата ми за малките стъпки за устойчиво бъдеще, в които силно вярвам, продължавам с нещо много лесно изпълнимо и свързано не само със здравето на планетата, но и здравето на човека – бутилки за вода за многократна употреба!

За разлика от електромобилите, за които споделих в предишната публикация и които възбудиха доста коментари, това да се разхождаш с бутилка вода вместо да купуваш по няколко пластмасови води на ден е дооооста лесно и дори удобно. Плюс това ежедневно спестява на и така силно задъханата ни планета няколко еднократно употребени само пластмасови бутилки, които дори да отидат за рециклиране – са излишен разход, съгласете се.

IMG_8324

Пластмасовите бутилки за еднократна употреба са доста не полезни и за вас, особено ако ги използвате потворно или ако са постояли на слънце в колата или на прозореца, терасата – пластмасата за еднократна употреба отделя във водата, която ще изпиете, вещества, които са доказано канцерогенни и с това – вредни за организма.

Има едно много хубаво движение zero waste – жувот с нулев отпадък. Знам, то за много хора звучи крайно и далеч непостижимо. Но дори да не успеем да живеем с нулев отпадък, то поне от бутилките за еднократна употреба можем да се освободим. Напълно.

Знам, много се вълнуват хората (и с право) от Капачки за бъдеще. Да, ако не използвате бутилки за еднократна употреба няма да има да предавате пликове с капачки. Но вярвам ще се доста по-удовлетворени и ще оставяте по-малък отпечатък на планетата. А за помощ за каузата – винаги има и други начини. 🙂

IMG_8328

В последните дни пътувах из България и а свиеш от главния път (те вече са що-годе почистени) – и бам – пластмасови бутилки и отпадъци из реки, дерета, поляни, гори. Нужно е да прекратим това. И няма да стане (само с) действия отгоре надолу, забрани и глоби. Ще станат реално тогава, когато осъзнаем колко много зависи от всеки от нас – от теб и от мен.

Можем!

Хайде да го направим.

Писах вече за другата малка стъпка – разделното изхвърляне на отпадъците и рециклирането и за електрическите автомобили.

Електрически автомобил. Малки стъпки за устойчиво бъдеще.

imiev

От две години семейната ни градска кола е електрическа – i miev, ето това малко, смешно, сладко, муцунесто возило. Не съм писала до момента за това, но в поредицата малки стъпки нямаше как да не включа тази. ОК, чувам ви, не е толкова малка тази стъпка 🙂 но е от тези, които можем да направим.

Първо искам да кажа, че е супер да караш електромобил. По-долу ще опиша плюсовете.

И важно – все още в София хората не са свикнали на такива коли и ежедневно я зяпат, разпитват, гледат невярващо „ама на 100% електрическа?!“ и нещо важно – не са се научили, че са безшумни тези коли и се стряскат, като не ги чуват.

И така, основните готини неща на електромобилите:

  1. тихи са. представете си София само с електрически транспорт – ще е тоооолкова по-тиха! супер кеф е да се кара тиха кола.
  2. не изпускат вредни газове. когато минавам покрай майки с колички, бягащи хора или просто хора, не се притеснявам, че ми дишат гнусния пушек от ауспуха, който мърси целия въздух на града. големите градове ще са много по-приятни за живеене, когато са на 100% електрически и заради това!
  3. изгодно е. дори с новите цени на електричеството е по-изгодно, отколкото да сте на бензин, дизел или газ.
  4. електрическите автомобили са с 25% като брой части, сравнено с обикновените, т.е. вероятността нещо да изисква ремонт е драматично по-малка.
  5. ами как да кажа – фенси-шменси си е да си без синя и зелена зона в града, защото електромобилите (не хибридите, само 100%-овите) не пускаме смс за зона 🙂
  6. точно тази е малка, мега пъргава и гъвкава, набира ускорение мнооого бързо, паркира се супер лесно и почти винаги си намира място.
  7. не че е толкова важно – но при електромобилите не се дължи и данък.

Но най-якото е – мисълта да живееш с една идея по-малък отпечатък върху природата – чувството е добро.

Минусите ги има, съгласна съм – най-вече за момента зареждането, което в рамките на София е що-годе решено (особено готино в някои супермаркети е безплатно), но из страната все още не. Но мисля е въпрос на време. Второто, което дори хора с възможности изтъкват, е цената, но мисля, че тя е все по-приемлива, особено на фона на плюсовете и също във времето ще става по-добре. Ясно е, че държавата за момента не насърчава, както се случва на места в Европа, но дори това е въпрос на време.

Мартин Заимов ме запали по електромобилите преди много години, за което му благодаря.

Писах вече за другата малка стъпка – разделното изхвърляне на отпадъците и рециклирането.

Рециклиране. Малки стъпки за устойчиво бъдеще.

IMG_8133

Снимката е от оборката в рамките на 5-6 минути днес, 17 октомври, от квартала, където живея (уж от „по-добрите“ квартали в София).

Усетих се тези дни, че отдавна не съм си споделяла по зелената тема, която ежедневно е в главата ми и реших да напиша серия постове тук за малките стъпки, които прилагам в последните доста години, със семейството ми. И много от моите приятели вече го правят. И още много хора виждам, че все повече се вълнуват. Та нека споделя в тази поредица и разкажа за всяко от малките неща, които не затормозяват ежедневието ни, но пък може би поне малко помагат хората да имат бъдеще на тази планета, защото за момента друга си нямаме.

От време на време правя оборки около мястото, на което живеем. Изумявам се, че в 2021 има хора, които с лекота си мятат на улицата, в храстите кенчето, бутилката, други неща … без да се замислят. Ами – минавам мило след тях и почиствам, защото иначе поне няколко години природата ще се бори да ги погълне, а напълно ще успее след 50-100 години поне. А все пак това е моята улица, моят квартал, моят град, моята България и моята планета, не искам да ги гледам мръсни.

Също у дома доста стриктно от много години изхвърляме разделно. Да, чувам, знам мантрата – „ама те ги изхвърлят заедно“, „какъв е смисълът“. Ами смисъл има. Била съм на площадките за сепариране и рециклиране и знам, че това работи. Да, тук в България работи! Стига да има кой да изхвърля разделно.

Добрата новина е, че в София все повече хора изхвърлят разделно. Дори, по скромното ми мнение, контейнерите се пълнят бързо и е нужно Столична община да си преосмисли локации и договори с компаниите, които рециклират и да увеличат капацитета си. Особено за пластмаса. Браво на София, че го прави! Дано скоро и други градове!

Стъклените опаковки са перфектни за рециклиране.

Рециклира се и електроника – разказах за това тук.

Писах също как чистих двора на близкото училище.

И за трите големи мита при рециклирането писах.

Хората от Ценна пластмаса София правят все по-големи крачки. Може всеки да се присъедини към тях.

Бизнесите – също, като поне слагат кошчета и изхвърлят разделно. Чувам за още инициативи, за които ще разкажа скоро.

Хора, можем!

 

Ура за Алекс Марков и Моята България, видяна от високо

IMG_8041

Срещам ви днес с един от много усмихнатите и интересни хора, които познавам – Алекс Марков. В последните месеци Алекс обикаля постоянно България и я снима. Видеата публикува онлайн и това е една вдъхновяваща и много зареждаща продукция. Тук си говорим именно за сайта и проекта https://www.alexmarkov.eu/

Как дойде идеята за проекта Моята България?
Всъщност всичко започна през 2017-а година когато събрах смелост да си купя първият дрон. Беше по-скоро от любов към летенето, но с времето ме запали да снимам филми за красотата която ни заобикаля. В началото беше трудно, нямах опит, не можех да обработвам филмите, но с времето се понаучих. И натрупах над 1000 клипа в Ютюб канала ми https://www.youtube.com/user/ThePesho00/videos
Дълго време никой не гледаше „творбите“ (те първите не бяха и много за гледане 😉 ), но с времето започнаха да се събират хора който моите произведения ги забавляваха или поне ги гледаха 😉

Започвам да отговарям най-накрая на въпроса ти при това – това бяха два съвсем различни проекта – „Моята България“ е клип с избрани кадри от страната който дойде на базата на първите ми опити за компилации в стил най-доброто (изключително неуспешни 😉 )

Втората линия е картата – един съвсем различен проект идеята за който дойде от Ванката (Иван Георгиев) – идея която в началото отхвърля като твърде много труд на вятъра 😉 Но един ден, от скука пробвах да направя интерактивна карта с помощта на Гугъл карта – успях и започна къртовският труд по наливането на заснети места в картата, вкарване на заснетите клипове и снимки… отне доста време. Сега е доста по-лесно просто след всяко качено клипче, го добавям и в картата в съществуващо или ново място.
Следващата стъпка беше направата на сайта https://www.alexmarkov.eu/ използвах отдавна регистриран домейн и на две на три вкарах картата за да е по лесно да се споделя и ползва от хората, доста по-късно добавих и клипа „Моята България“  като събирателен образ, екстракт 😉

Имаш ли любими от тези кътчета на България или любими кадри?
Голяма част от любимите ми кадри са в клипа „Моята България“ но далеч не всички естествено. Има места който толкова много ми харесват, че ги посещавам десетки пъти – Беклемето например почти не пропускам да мина от там и да нямам път, но рядко го снимам, едно заради времето на връх планината и второ защото съм го снимал, снимал … 😉 Витоша естествено, защото ми е под носа и защото е приказно красива и огромно богатство за столицата!
Provadia rock monastery Shashkunite.mp4_snapshot_04.17.445

Познаваме ли България?
Аз открих за себе си, че съм се заблуждавал, че я познавал. Такава красота и разнообразие трудно се намират на такава сравнително малка територия!


Искрено се радвам на делото на Алекс и му желая от сърце успех!

Разгледайте задължително сайта и видеата му.