Три пъти Ура за ПРОТЕСТА!

garnizov-366

Браво! На всички пробудени! Всички, които тези 14 месеца не заспахме, не се уморихме, не се отказахме!
Браво на Юлия Берберян-Малеева, която неотменно вечер след вечер водеше шествието! Браво на Протестна мрежа и щурите глави там, които непримиримо бдяха и не позволиха хиляди извращения да се случат задкулисно! Браво Лъчо, Жоро, Тони Цонева, Асен, Боби, Иво, Миряна, Михаела, Мартин, Ивет, Ники, Алекс, Жана, Ивайло, Тони, Юлия, Иван, Йордан, Кирил, Людмила, Райна, Вася, Сашо, Ники, Борил, Анет, Ванка, Боби, Яска, Яшу, Мишо, Емо, Дарин, Мария, Люба, Веси, Милена, Киро, Боби, Ани, Росен, Лео, Галя, Митко, Пепи, Яна, Събина, Крис, Мишо, Ивчо, Пенко, Рени, Руми, Деси, Марто, Мими, Лили, Поли, Здравко, Мая, Аля, Марта, Гиби, Боби, Васко, Калин, Дани, Димо всички, всички, всички! Браво Ранобудни студенти! Браво ДАНСwithme World! Браво хора!!!

14 месеца с най-арогантното, алчно, мазно, анти-българско управление на България!
14 месеца на неуморен протест, който за да уцелее и успее намери невероятни форми и превъплъщения.
14 месеца на промяна ако не на цялото общество, то поне на една не малка събудена част от него. Необратима промяна.

14 месеца, след които сме по-сплотени, по-силни, въпреки че се опитваха да ни разделят през цялото време.
14 месеца, в които показахме, че моделът #КОЙ вече не може да продължи да съществува безнаказано.
14 месеца, в които въпреки медийните лайномети и манипулации хората се научиха да различават кой кой е.

Браво България! Най-големият урок по демокрация в посткомунистическа България бе тежък, но го минахме! Дано се поучим от него!

И още няколко мнения:
Дарин Стойков
Началото на края. Денят, след който нищо няма да е същото. Нощта, след която всичко ще зависи отново от нас, от всички нас. Запрятайте ръкавите, навивайте крачолите, имаме работа. Ще празнуваме после

Мирела Заричинова
Разбира се, протестите имаха значение за тази оставка. Разбира се, че е важно, че бяхме там, че писахме и снимахме, че не бяхме безразлични, че задавахме въпроси и се противопоставяхме. Че се запознахме. Че ги изнервихме, изолирахме ги от света, разклатихме плановете им и направихме отношенията помежду им нестабилни и чупливи.
Разбира се, че е едно да правиш шашмите си тихомълком, съвсем друго – на цената на подобно унижение, на фона на гласовете на някогашните ти приятели, крещящи срещу теб под прозореца.
Може да не живеем в перфектната демокрация, но от нас зависи да си я градим и поддържаме. Това няма да стане с омаловажаване на личния ни принос. Гражданската енергия беше фактор за фиаското на това правителство.

Георги Грънчаров
Оставка. Преди една година сигурно бих се зарадвал страшно много. Сега, след толкова помия, след толкова нелепости, на които станахме свидетели, не съм оптимист, въпреки оставката. Най-кошмарното правителство в посткомунистическа България си отиде. Дано не дойде някое, което да ни покаже, че има още някъде…

Борислав Сандов
Контролираното подаване на оставка не може да обезличи гражданския натиск, който над 400 дни неуморно и неизменно беше на площада, в медиите и в мрежата, изобличавайки престъпните деяния на зависимата от мафиотското задкулисие нелепа власт. Поредната победа на неуморимите, безкористни активни граждани трябва да ни дава увереност, че живеем в една променена към по-добро България.

Снимката е на Васил Гарнизов

ДЕОС в първо лице: Пенко. Мечтая за нормална държава.

1509791_844976318862846_1509311420_n

Пенко Пенков е от дейните хора, които отдавна се борят ежедневно за промяна в България. Занимава се с образование, икономика. Активно протестиращ. Познаваме се от ДЕОС – либералната партия на България. Ведър, оптимист, борбен, ето какво споделя Пенко за ДЕОС и за България.

Какво те доведе в ДЕОС?
На всички избори в последните 20 години подкрепям новосъздадени политически субекти с идеята, че ще се случи нещо ново. Оказва се , че 20 години съм гршал! Защо ли? Защото всички тези субекти се създават от стари политици, а целта е да участват в разграбването ……ВПЕЧАТЛИХ СЕ ОТ ПРОТЕСТА НА 14.06. и реших че тук са хората който носят наистина новото, което търся ! През октомври се срещнахме с Миряна и се убедих отново…..когато съм убеден в нещо се отдавам напълно на стремежа за реализацията …И ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ПО ТОЗИ НАЧИН

За каква България мечтаеш?
Мечтая за нормална държава, където в училищата учат щастливи деца, завършилите висшето си образование имат поне две алтернативи за реализация, в болниците основния проблем е здравето на хората , а не заплати и финансиране, съдебната система има огромно обществено доверие, а институциите работят в интерес на хората т.е. от едно гише се извършат всички административни услуги. Искам да живея в държава, където хората с удоволствие отиват на работа и щастливи се прибират в къщи!

Защо хората не вярват в собствените си сили и в промяната? И как може да се промени това?
Цели 25 години службите на ДС внушаваха на хората, че от тях нищо не зависи ! Трудно се излиза от това внушение! ЗА ДА НАКАРАМЕ ХОРАТА ДА ПОВЯРВАТ са необходими действия – правим ли нещо освен да агитираме с послания близки до познатите…..ЗАЩО НЕ СЪЗДАДОХМЕ ЕДИН БИЗНЕС ИНКУБАТОР И ДА ПОМАГАМЕ НА МЛАДИ ХОРА ЗА СТАРТИРАНЕ В БИЗНЕСА, подобни инициативи може да инициираме за здравна помощ, за правна помощ, за психологическа помощ….А НИЕ НЯМАМЕ ВРЕМЕ ДА СЕ СРЕЩАМЕ И ОБСЪЖДАМЕ ВАЖНИТЕ ЗА ДЕОС НЕЩА …..!!

Какво казваш на тези, които се колебаят да дойдат или не в ДЕОС?
С ХОРАТА ГОВОРЯ ОТКРОВЕНО! Завършил съм и психология и се стремя да провокирам откровение в хората…….мисля, че в повечето случаи успявам. НЕ УСПЯВАМ ДА ОБЯСНЯ НА ХОРАТА ЗАЩО СЕ БАВИМ! Бавните темпове, с които работим се приемат като слабост, а не като сигурност и ЗАЕДНО ТРЯБВА ДА СЕ СПРАВИМ С ТОВА!

На снимката сме с Пенко и Мишо на първата пресконференция на ДЕОС, която решихме да проведем във Велико Търново.
Ето какво написа Пенко за всички, които се чудят да идват или не в ДЕОС.

Още хора от ДЕОС и техните мисли за промяната на България: Емо, Дарин, Димо, Руми, Гари, Иван

Хайде, не се колебай, идвай в ДЕОС, имаме нужда от теб 🙂 www.deos.bg

Присъедини се към ДЕОС

Политиката, казваш, е мръсна работа. Всъщност си прав, доста мръсни хора се опитаха да омерзят хората и да ги дистанцират от обществения и политическия живот. Знаем, меритокрацията отдавна е напуснала политическите сараи. Парадоксално е, че колкото повече си повтаряме “няма смисъл” толкова повече наистина няма смисъл. Винаги сме казвали, че промяната ще се случи само след като и ние се променим.

Нямам време, казваш, не е за мен тая работа. Всъщност, ние не искаме времето ти, само усилията ти. Нямаме партийни клубове и не правим пленумни сбирки, на които да дремеш на последния ред. Решаваме нещата бързо и ефективно, най-често онлайн. Колкото повече хора сме, толкова по-малко време ще отделяш за участието си в политическия живот.

Никога не съм се виждал като партиен член, казваш, това не съм аз. Да, знаем – партия е мръсна дума и не искаш да си мърсиш биографията с това. Затова и решихме да започнем начисто и отначало. Не те викаме на партиен събор на планински връх. Няма и членски книжки, държим да отбележим.

Аз сам нищо не мога да направя, казваш. Не е вярно – ДЕОС е особен проект, защото при нас няма значение колко са ЗА дадено решение. По-важното е да няма против. Социокрация се нарича, много е забавно да участваш в смислени онлайн-дискусии.

Сега вече виждаш ли смисъл в това, което правим? Искаш ли да си част от нас? Става много лесно. Съгласно Закона за политическите партии, трябва да получим твоето волеизявление за членство или като попълниш декларация (по-долу) или като попълниш регистрационната форма тук.

Пенко Пенков – част от ДЕОС

 

www.deos.bg

ДЕОС в първо лице: Мишо-Ернесто. Да се оправим зависи от всеки от нас.

IMG_5427

Михаил-Ернесто Михайлов е предприемач, баща на три деца и едно, което ще се роди всеки момент. Кулинар. Мечтател. Запален е и по мисленето на бъдещето, науката, технологиите. Да, и както много от хората в ДЕОС – блогър 🙂 Активно протестиращ от 14 юни 2013-та, част от Протестна мрежа.
Мишо е един от основателите на ДЕОС.

Как стигна до ДЕОС?
Идеята за политическо представителство на Протеста и негов друг инструмент за влияние върху процесите у нас бе в главата ми от средата на лятото. Окончателно потвърждение за избора ми получих по време на визитата на Протестна мрежа в Брюксел, където буквално на всички срещи ни казваха – „Направете си политическо представителство – стартирайте партия“

Образованието е основен приоритет за ДЕОС. Как го виждаш лично ти след 5 години?
Образованието се променя. Искаме или не. Променя се, защото постепенно осъзнаваме колко е важно децата да се водят от любопитството си. Променя се, защото вече знаем, че обучението не е затворено в рамките на обучителните институции, а процес, който ни съпътства през целия ни живот. Променя се и защото идват нови технологии, които позволяват многообразие на формите. Днес можем да изкараме университетски курс от в къщи заедно с 100000 колеги. Има училища, в които „затварят студентите заедно и им дават задачи, компютри и достъп до Интернет“ – резултатът – за седмици постигат чудеса. След 5 години образованието е многообразно, децата и възрастните имат достъп до всевъзможни форми на знания. В организираните групови форми на образование учителите са персонални ментора – обучители, насърчават децата и им показват света, стимулирайки любопитството им. Обучителите учат и откриват света заедно с децата. Компютърните и персонални мобилни системи разбират естествения ни език, могат да отговарят на много от нашите въпроси, и повече нямаме нужда от учебници, които да ни дават знания. След 5 години любопитството е пътеводител в страната на знанията и уменията, а играта и общуването с другите деца и възрастни изгражда отворени и уверени личности.

Има ли шанс за България и кога „ще се оправим“?
Разбира се, че България има шанс. А кога ще се оправим? Когато достатъчно българи запрете ръкави и работим за бъдещето си, когато кажем не на далаверите, и предпочетем спазването на правилата и законите пред персоналните сделки и облаги. Да се оправим зависи от всеки от нас, държавата не е господарката ръка, която раздава благата, а слуга на нас, гражданите. Вярвам, че последната година възпита едно активно гражданство, една нова култура на нетърпимост към задкулисни ето, за прозрачност, толерантност и ясни правила. Началото е поставено. Успехът не е спринт, а маратон.

Кого каниш да дойде в ДЕОС? Какво казваш на тези, които още се колебаят?
Едно от нещата, които можем да избираме в живота са приятелите. Мога да се похваля с добри приятели. Те са естествения първи избор кого са поканя. Ала говоря. На всички срещи, по каквито и са се поводи. А на простия въпрос „какво правиш“ отговарям „партия“. Обикновено това води до смислен разговор.
А хора, които се колебаят оставям на спокойствие. Всеки има право на избор. Политика и партии в България са мръсни думи и нежеланието за обвързване с партия е преобладаващо. Така, че изказвам увереността си, че България ще се оправи само когато заедно започнем да работим за това.

Още готини ДЕОС лица: Мишо, Явор, Дарин, Димо, Иван

Ела в ДЕОС и ти! www.deos.bg

Не за прайда, а за правото да си свободен

Наистина не успявам да уловя нуждата от суматоха, вражда, нетолерантност, агресия, истерия около провеждането на прайда (днес в София и по принцип).

Две основни неща са нужни на човек, като въздуха и слънцето за всяко живо същество – нуждата да е свободен и нуждата да е щастлив.

От изконната необходимост човек да е свободен да е себе си и да прави своите избори, всеки ден, във всяко отношение и да намира своя, вероятно не винаги лесен път към щастието – никой няма право да скага окови от каквото и да е естество върху другия, другите.

Хората следва да са свободни в избора си кого да обичат, с кого да са щастливи, кой им дава нежност в този и без това толкова враждебен свят. В този смисъл и семейството (за което писах наскоро) може да е във всякакви комбинации, стига да е с грижа, любов и доверие.

И никакви аргументи не могат да ме убедят в обратното.

За ваканциите – искрено и лично.

Ваканциите са важна част от образованието, образователната ни система и времето на децата ни, а с това и семейното. И, за мен, е време да бъдат преосмислени. Тук чувам целия неводолен глъч на учители, директори, училищна администрация, загрижени родители, ученици.

И все пак.

Ваканцията от средно 15 юни до 15 септември е три месеца! Уау! Тя е направена с оглед лятната работа на полето, каквато е имало мноого отдавна и не е преосмисляна от вероятно минимум 30-40 години. В допълнение детският труд днес е напълно изключен (формално има опция, използва се от 0,05% от учениците възможността да поработят лятото). В допълнение родителите имат по 15 дена отпуск. И такаааа

Едно време нямаше Интернет. Телевизията започваше в 17 ч с новини и беше скучна. Нямаше летящи коли и пласьори. Играехме на улицата до здрач. Без сантимент по соца, само към онова безгрижно детство.

Днес децата най-често са „паркирани“ при бабите. В някоя панелка, а при по-голям късмет (за жалост все по-рядко) – на село. За три (!!!) месеца. И също толкова често пред компютъра нон стоп. Или в скука.

Да, време е да преосмислим ваканциите. А?

ДЕОС в първо лице: Мишо. Да стоим отстрани, да гледаме и да цъкаме възмутено, не води до резултати.

Mihail

Михаил Въжаров, по-известен в онлайн средите и като Muiiio е креативен, забавен, интелигентен, скромен, уверен, усмихнат, блогър, туитърджия – май това казва достатъчно 🙂 И е част от новия либерален проект ДЕОС.

Какво те доведе в ДЕОС?

Миналата година се случиха протестите. Изненадах се от тази концентрация на хора, които споделят много от моите разбирания и надежди. Зарадвах се! Наистина, преди това бях стигнал до някакво безучастно отчаяние.

Години наред твърдях, че никога няма да членувам в политическа формация. Докато не видях, че хората, с които заедно си върнахме надеждата, се събират в истинска организация и имат обща цел! Прецених, че това е непосредствена възможност да бъда проактивен и да помогна за постигането на тази цел. Досега не бях правил повече от това да гласувам (и да мрънкам наляво-надясно из социалните мрежи), но вярвам, че членството ми в ДЕОС ще ми позволи да бъда промяната, която искам да видя в света.

Какви хора срещаш в ДЕОС и на кои казваш, че ДЕОС е място за тях?

В ДЕОС срещам хора, които са схванали, че да стоим отстрани, да гледаме и да цъкаме възмутено, не води до резултати. Обикновени хора, които, обаче, са разбрали цената на интертността и вече не желаят да я плащат. Някои са го осъзнали по-отдавна, други сме пресни-пресни, но именно това е нещото, което ни обединява.

Самата организация се нуждае от хора, които вече са стигнали до извода, че от нас зависи накъде се движи корабчето ни. Онези, които вярват, че можем да сме част екипажа, от който зависи как платната ще хванат вятъра и в каква посока ще се задвижим; че не сме товар в трюма. На тях казвам, че тук им е мястото. А другите? Насила хубост не става.

А българите в чужбина, според теб, имат ли мотив да подкрепят ДЕОС?

Българите в чужбина са най-големият инвеститор на България. Те са и най-голямата инвестиция на България извън нейните собствени граници. Интересът е взаимен, а връзката е здрава и двупосочна. Но тук отново важи условието, че трябва вече да са стигнали до извода за екипажа.

Има ли според теб начин България да се промени бързо или?

Мисля, че България може да се промени правилно. Бързите промени водят до катаклизми. Трудно се управляват, трудно се овладяват, а в крайна сметка именно стабилното управление е онова, което ни е необходимо.

Ако имаше супер сила какво би променил първо тук?

Това е най-лесният въпрос! И е свързан с предния. Бих изтрил непоклатимата вяра на хората бързите решения (solutions). Цепенето напреко. Пререждането за ляв завой. Замитането на боклука под килима. Далаверите и подкупите.

За съжаление, единствената ми суперсила за момента е да преодолявам собствения си мързел. Малка е, но я препоръчвам.

Още ДЕОСци в първо лице: Ивайло, Явор, Румяна, Иван, Дарин

Ела в и ти ДЕОС – www.deos.bg