Брюно Портие: Преходът бардо

10407925_10152878605553988_1612200846524443200_n

Преходът бардо е книга за смъртта. Но не страшната, трагичната, каквато я третираме в нашата културна среда, а смъртта като отделяне, сбогуване, намиране на покой, светлина и път.

Смъртта като мир.

Темата е тежка, но текстът освобождава и помага.

по-малко стрес, повече страст

1486718_1502830056637344_2955407122981773330_n

много ми е трудно да приема, че има хора, които работят единствено за пари. хора, които не изпитват радост от труда. хора, които подлагат себе си, а и хората около себе си, от там цялото общество на неимоверен стрес.

ние сме свободни да избираме. в цялото мрънкане, в цялото оплакване колко сме зле, колко зле са нещата, всеки от нас има избор. винаги, през цялото време. избор между хиляди възможности.

стресът прави хората кисели, непоносими, мрънкащи, мрачни, затворени, агресивни, начумерени, безразлични, арогантни до цинични, пресметливи, избухливи …

разумни и свободни хора сме, за да правим избор. да избираме къде да работим, с кого да работим, какво да работим. да знаем къде са ни силните страни, кое ни носи радост, кое ни ядосва, натъжава, фрустрира. ако познаваме по-добре себе си ще знаем по-добре как да направим своите избори. ако обичаме себе си, ще ценим повече свободата си и ще уважаваме изборите си. с нова няма да си позволяваме стрес, а ще търсим нещата, които ще правим с повече страст.

хайде, пожелавам ви го.

по-малко стрес,
повече страст

Децата в дигиталната епоха и децата предприемачи #digitalkidz

Говорейки за децата и Интернет ми се ще първо да запитам – Какво му е страшното на Интернета? С какво е по-страшен от всички други места (реалното vs виртуалното е само в нашите глави)?

Не бива да наслагваме собствените си страхове в главите на децата си.

Не бива да ги пускаме онлайн, без да сме около тях – все едно да ги пуснем директно сами на улицата да се учат да карат колело.

Не бива да забравяме, че забраненият плод е най-вкусен.

Ако подходим към регулиране времето им онлайн, когато те са в 4, 6, 8 клас – закъснели сме.

Ако ние самите стоим на компютрите или пред телевизора по цял ден – как да им го забраним на тях?!

Въвличането в различни задачи, ежедневни, различни е добро решение.

И все пак е добре да има правила.

И все пак е добре всеки на направи своите грешки, за да се поучи от тях.

Бабите и дядовците следва да бъдат вкарани в играта – не само заради помощта, но децата имат нужда и от тяхната гледна точка, опит, за да се формират като мислещи хора.

Ето така накратко. Повече – в презентациите ми от #digitalkidz 1 ноември 2014:
Как да възпитаваме деца-предприемачи
Как да (не) държим децата далеч от електронните устройства

 

Не за прайда, а за правото да си свободен

Наистина не успявам да уловя нуждата от суматоха, вражда, нетолерантност, агресия, истерия около провеждането на прайда (днес в София и по принцип).

Две основни неща са нужни на човек, като въздуха и слънцето за всяко живо същество – нуждата да е свободен и нуждата да е щастлив.

От изконната необходимост човек да е свободен да е себе си и да прави своите избори, всеки ден, във всяко отношение и да намира своя, вероятно не винаги лесен път към щастието – никой няма право да скага окови от каквото и да е естество върху другия, другите.

Хората следва да са свободни в избора си кого да обичат, с кого да са щастливи, кой им дава нежност в този и без това толкова враждебен свят. В този смисъл и семейството (за което писах наскоро) може да е във всякакви комбинации, стига да е с грижа, любов и доверие.

И никакви аргументи не могат да ме убедят в обратното.

животът на Пи

Life_Pi_13517714496965

животът на Пи – един красив филм, който бих гледала много пъти. същевременно – много мъдър и много тъжен филм.

за вярата, без значение от конкретната религия. за избора, който всеки един от нас прави. за това дали ще живеем със спомен от кошмар или с красива приказка, в която сме герои.

доста актуални размисли за днешния ден. гледай го.

австриецът Алекс, който живее във Велико Търново

познавам доста хора, родени във Велико Търново, които са избрали да живеят в София, в Лондон или другаде по света

запознах се и с Алекс, който е около 50 годишен, има четири деца, бил е учител, после готвач, а от няколко години живее и работи във Велико Търново. Алекс е висок, благ и позитивен. работи в туризма и това му доставя удоволствие. хваща се на бас, че за 15 лева може да нахрани 10 души и го прави – усвоил е тези умения от дядо си, който е бил готвач по времето на Втората световна война. Алекс купува зелка, малко наденица и приготвя цяла тенджера вкусна гозба.

ето така с Алекс, който наистина много харесва България.

блог дайджест 13ян

няколко поста от днес с тези важни и според мен, а и напълно споделям гледната точка на авторите им, затова споделям:

Алекс Ненов говори за Стиндрома на десерта за това как човек трябва да следва мечтите си, вместо да мрънка и да стои в зоната на комфорта, разбирай топла държавна службица до пенсия – „Интернет е средството да почерпим идеи, знания и смелост от хората по цял свят, които правят същото като нас, а скромната инвестиция за интернет представяне на новия  бизнес, независимо какъв е той,  може да го развие по-бързо отколкото сте предполагали.“

Йордан Матеев пише вероятно скандалния за някои, но много важен и смислен пост Бебета в депресия – „Вижда ли ви се справедливо да плащате данъци, които отиват като привилегии за раждането и отглеждането на деца, които ще разчитат на социални помощи когато пораснат, или ще ви крадат, или ще напуснат България завинаги когато станат пълнолетни, защото например в Германия, Великобритания и САЩ могат да се реализират по-добре. Семейното планиране е въпрос на личен избор и правителството, политикът, чиновникът и съседът нямат работа там.
Държавата обаче има какво да направи, ако иска по-щастливи хора в България, които да запазят нацията. Тя трябва да се реформира като освободи икономиката от присъствието си и остави хората да осъществяват мечтите си.“

Юлиан Попов за референдума със съвсем справедливи въпроси, та ако все още се колебаете Да или Не да знаете – НЕ е правилният избор – “

  • Кой изнася? България не изнася електричество, защото България не е фирма. Някой в България изнася.
  • Кой ще го купува това електричество, и ще го купува ли след 15 или 20 години?
  • На каква цена?
  • Дори и някой да печели от износ сега, има ли каквото и да било основание да предполагаме, че той ще печели от сходна цена в бъдеще?“

толкова за днес. очаквам с любопитство още постове по важни теми. и не вярвам в приказките, че блоговете отмирали. напротив, вече набраха сила.