За ваканциите – искрено и лично.

Ваканциите са важна част от образованието, образователната ни система и времето на децата ни, а с това и семейното. И, за мен, е време да бъдат преосмислени. Тук чувам целия неводолен глъч на учители, директори, училищна администрация, загрижени родители, ученици.

И все пак.

Ваканцията от средно 15 юни до 15 септември е три месеца! Уау! Тя е направена с оглед лятната работа на полето, каквато е имало мноого отдавна и не е преосмисляна от вероятно минимум 30-40 години. В допълнение детският труд днес е напълно изключен (формално има опция, използва се от 0,05% от учениците възможността да поработят лятото). В допълнение родителите имат по 15 дена отпуск. И такаааа

Едно време нямаше Интернет. Телевизията започваше в 17 ч с новини и беше скучна. Нямаше летящи коли и пласьори. Играехме на улицата до здрач. Без сантимент по соца, само към онова безгрижно детство.

Днес децата най-често са „паркирани“ при бабите. В някоя панелка, а при по-голям късмет (за жалост все по-рядко) – на село. За три (!!!) месеца. И също толкова често пред компютъра нон стоп. Или в скука.

Да, време е да преосмислим ваканциите. А?