Женски истории: менструация и неравноправие. Непал.

bl2

Историята, която споделям тук ми разказа Санджу. Тя е на 20 и е родена и живее в Катманду – 5 милионен град, столица на Непал. Основната част от хората в Непал са хиндуси. И на повечето жени и млади момичета в Непал се случва това.

Темата за женствеността, менструацията, бременност, женско здраве е тема табу в това общество. Дори майките рядко говорят за това с дъщерите си.

Санджу споделя, че когато жените са в менструация трябва да живеят в ъгъла или в обора, мястото за животните в къщата. Нямат право да излизат от дома си, да влизат в храмове, да поднасят храна. Тя няма с кого да говори за това. Бунтува се и редовно нарушава тези правила, с което си навлича гнева на роднини и родители, които й се карат и наказват.

Отскоро конституцията позволява на хората в Непал да променят, ако желаят, своята религия, но това е силно социално неприемливо и почти никой не го прави. Санджу също не може, макар да иска, да смени религията си.

Сексът преди брак е силно нежелан и социално неприемлив също.

Здравното образование липсва. Отскоро имат и използват дамски превръзки – все още са лукс.

bg5

Жените не се хранят заедно с мъжете, а по-скоро слугуват, изчакват мъжете да се нахранят и ядат сами след това. Те масово не работят – не ходят на работа, т.е. основно работят къщна работа, отглеждат децата. Животът им никак не е лесен.

bl3

Жените от снимите са от улиците на Катманду. Всички снимки са направени с позволение.

Ура за Бупи, който знае, че образованието е сила и прави промяната в Непал възможна

IMG_6705

Това е Бупи – Bhuprendra Ghimire. Той е на 45, баща на две дъщери и основател на https://www.volunteersinitiativenepal.org

Започва своята организация си през 2005 година. И от тогава насам помага да се построят, подобрят, модернизират стотици училища из цял Непал. Във VIN – Volunteers Initiatives Nepal приема ежегодно много доброволци, които помагат в това. След земетресението за два месеца построява с екипа си 200 къщи и над 3000 тоалетни за хората, нуждаещи се от дом (тоалетните тук са новост и има много голямо поле за работа в тази посока по принцип).

В последните години Бупи построява нов, модерен учебен център в своето населено място, където освен да се учат млади хора, се провеждат и лекции и семинари по предприемачество, социални дейности, езици. Дава името на този център на имената на своите родители. Те не са били грамотни хора, но са знаели колко е важно образованието и са настоявали 6-те им деца да ходят на училище всеки ден, макар училището да е било на около час път от дома и трудно достъпно (високо в планината). Учениците в клас и днес са по 100-120 деца.

Дейностите на организацията VIN са изцяло в областта на насърчаване на женското предприемачество, здравеопазването, образованието. Работят с доброволци от цял свят и годишно имат около 70 души доброволци.

IMG_6704

Благодаря на Костадинка и Давид, че ме запознаха с този прекрасен човек.

А на Бупи и VIN желая още много успехи в мисията им!

Ура за Константин, който два месеца ще доброволства в Непал

IMG_6774

Нека ви представя Константин Димов. Той е на 25 и е от Ямбол. Завършва в НБУ финанси. За да се издържа, докато учи работи – вече 5 години, като готвач, две от тях навън и три в София.

Днес се видяхме в храм с будистки монаси в околностите на Катманду, Непал. Тук е за два месеца, през които ще доброволства като учител по английски език на децата в манастира.

В манастира живеят около 200 ученика на възраст между 9 и 25 години, които се готвят за монаси. Всички техни учители са от Тибет. Има и между 1 и 3 доброволеца, които помагат за английския. Момчетата учат тибетски, непалски и английски, както и разбира се общообразователните дисциплини и задълбочено изучават будизма. Стават в 5.30, правят медитация, закусват и започват да учат. Част от тях са сираци. Част от тях са изпратени от семействата си. Виждат семейството си само един път в годината. Голяма част от тях ще станат монаси – за тях няма да има семейство.

IMG_6770

Константин е прекрасен. Решил, че иска да направи нещо по-смислено, потърсил в Интернет възможности да доброволства, кандидатствал, одобрили го и ето го в Катманду. Скромен, усмихнат, осъзнат – прекрасен.

Попитах го какви са плановете му за след завръщането му. Иска да се прибере в Ямбол и да опита да направи свой бизнес, нещо малко и смислено там.

IMG_6753

Искрено му желая успех и в преподаването и след това с предприемачеството в Ямбол. И съм щастлива, че се запознахме и ми разказа историята си, а и даде разрешение да я споделя с вас.


Разказах и за Даката и неговото учителстване в Африка – тук.

Ура за Ася и Здрави заедно!

_DSC7263-Edit 1 (1)

Запознахме се с Ася Райкова на едно обучение в Гарбово за предприемачи. Разбрах, че е борбена, енергична, всеотдайна и усмихната, минала е път за себе си, който иска да сподели и с други жени. И ето, затова я поканих на този разговор в блога ми.

Как стартира Здрави заедно и каква е посоката ти днес и за 2020?
„Здрави заедно“ стартира през 2012 година на остров Тенерифе. Започнахме като дистанционна програма за по-добра физическа форма чрез изграждане на здравословни навици в храненето и движението. През 2013 продължих на живо в град Несебър, а от 2017 година комбинирам дистанционната работа със събития на живо.
Съвременната жена се нуждае от повече увереност и енергия, отколкото от постигане на отлична форма. Затова и посоката на „Здрави заедно“ днес е подкрепа за българските жени да изграждат начин на живот, който ги зарежда с енергия. Помагам им да се чувстват добре в тялото си и да се харесват.

Вече си майка – какво промени у теб майчинството и какво се промени по отношение на работата ти по Здрави заедно?
Станах по-търпелива, разбираща и присъстваща в настоящето. Научих се да ценя енергията си и да се грижа за себе си, така че да се грижа по-добре за другите. Започнах да си поставям приоритети и да не действам на всяка цена.
По отношение на „Здрави заедно“, майчинството ми помогна да разбирам по-добре жените, с които работя, както и да подхождам още по-индивидуално. Старая се да слушам повече, отколкото да говоря, и да посрещам нуждите на всяка една със съпричастност и загриженост.

Грижим ли се за телата си достатъчно и кои са трите най-често срещани грешки, които допускаме в тази си грижа?
Рядко срещам жени, които истински се грижат за себе си. Често си мислим, че го правим, но отдолу стои желание за бърза промяна и за манипулация на тялото.

Трите грешки:
1. Сляпо следваме масовото и популярното, без значение дали е добре за нас в дългосрочен план. Така прескачаме от едно нещо на друго, храним се и се движим по начини, които не ни харесват. Грижата за себе си не е нещо, което трябва да се принуждаваме да правим, а нещо, на което да се наслаждаваме.

2. Опитваме се да променим прекалено много, прекалено скоро. Промяната изглежда като война, за която нямаме сили в и без това пренапрегнатото ежедневие. Предпочитам да ползвам мирни, естествени подходи – с уважение към това, което сме сега и с удоволоствие и наслада от новите навици, които градим.

3. Разчитаме на някой отвън да ни каже какво да правим. Това е нежелание да поемем отговорност за своята промяна. Най-често го правим, защото сме изтощени и не искаме да мислим, или защото се страхуваме да грешим. Проблемът е, че няма как друг да знае кое е най-грижовното нещо за мен в този момент. Разбира се напътствията, подкрепата и споделянето с учители, специалисти и треньори е важно – но единственият начин да се променим устойчиво е когато това се случва отвътре навън.

OIT_2494

Спорт, фитнес, диети – има ли формула, която препоръчваш?
Да : )

Уверено – да опознаем тялото и да разпознаваме нуждите му от хранене, движение и почивка. Това дава свобода и увереност, че във всеки момент правим най-доброто за себе си.

Умерено – да се научим да отговаряме на нуждите си (храна, движение, почивка) адекватно, без да изпадаме в изтощаващи крайности. Това помага да се освободим от самокритиката и да сме добре там, където сме.

Енергично – да се грижим преди всичко за добра енергия през целия ден. Енергията е показател за физическо и психическо здраве. Помага ни да останем в добър емоционален баланс, с висока работоспособност и да се чувстваме по-удовлетворени от живoта.

Ако сме породили любопитство у някои дами – как могат да те намерят и какво им предлагаш?

Страницата ми е zdravizaedno.com. Във Фейсбук ще ме намерите като Asia Raykova, а в Инстаграм като asiaraykova.
Можете да се запишете за бюлетина „Здрави заедно“, в който – освен полезна информация – публикувам подробности за предстоящите курсове и събития на живо с мен. Също така съм на разположение за безплатна 30-минутна консултация с всяка жена, която желае да обсъдим нейния индивидуален случай.

Пожеланието ти за всички читатели на моя блог?
Бъдете смели и поемете отговорност за своята промяна – отвътре навън. Живейте умерено и се грижете за себе си, за да имате енергия за хората и нещата, които обичате.

Ура за Дими! Предизвикателство е да опиташ да формираш култура или вкус у хората

83904896_2551760688421787_3068874035594002432_n

Запознахме се с Дими около Академията за местни предприемачи на Rinker. Историята й е толкова любопитна и нетрадиционна, тя е смела да започне нещо ново без значение от възрастта, само защото силно вярва, че това, което прави е добро. Нямаше как да не ви запозная с Дими и нейните ръчно правени, сертифицирани, не вредни за човека сапуни. Ето, в това интервю:

Как се роди идеята ти да правиш био ръчни сапуни?
Преди около 4 години, на 50 рожден ден си дадох някаква равносметка … , мислех си, че природата край нас ни е дала всичко което ни е необходимо за да си решим някакъв здравословен или козметичен проблем. каквото било- било… трябва си по- осъзнато отношение към мен, децата, бъдещите поколения. Прочетох си съдържанието на козметиката, която ползвам и честно казано се ужасих. И влязох в сесия по химия, четене, учене, бъркане, проби…
Харесва ми да правя нещо с ръцете си и да чакам резултата – разни билкови настойки, отвари, извлеци, мехлеми…и някак си стигнах до сапуна. Всъщност реших да го превърна в бинес, след като съпруга ми каза, че супер… косата му не е била толкова мека от както е бил малък, мъжа на дъщеря ми я прати по тъмни доби да вземе сапун, че му свършил и няма да се къпе с купен сапун в никакъв случай, на сина ми изчезна едно много упорито кожно раздразнение….
Не се страхувам да започвам нов бизнес или да променям сферата на дейност, стига да ми е интересно и да виждам, че има потенциал от пазарна гледна точка, с бонус – естетическа наслада и здравни ползи за клиентите ни .

Магия ли е това? Имаш ли своите тайни?
Нашето не е промишлено, серийно производство. Когато формулирам рецепти гледам да съм в отлично настроение и физическа форма (установих, че това се предава на продукта). Продуктът, който искам да създам, го виждам как искам да изгежда, какви съставки и аромати да има или да няма, какво да е действието му и се започва…………. щипка от това… лъжичка от нещо друго…. малко… за цвят, за мекота… за … аромат…. и се получава крайния резултат.
Много увличащо е…, като се започне- няма спиране. И искаш, и още и още нещо да опиташ… Гордея се със себе си, че успях да се спирам, като мина здравословната граница на любопитството ми.
В известен смисъл си е магия. Във всяка партида влага човек собствената си енергия, емоции, любов. Усеща се дори визуално в крайния продукт. Те затова са толкова различни всички партиди.
Тайните ми не са в съставките (защото козметичния Регламент ни задължава да се обявят на етикета), по-скоро имам тайни в технологичния процес и в …щрак – щипката вълшебство, която добавяме към продукта 🙂

Кои са най-големите предизвикателства за предприемач като теб специално в този бизнес и по принцип?
Първо – годините ми. Бизнес риска в моя случай не е толкова във финансово изражение (защото инвестицията не е милиони), предизвикателство е да правиш нещо, което го няма да се произвежда в България (като например сапуните ни за бръснене).
Предизвикателство е пазара, нагласите, очакванията на потребителите.
Предизвикателство е да опиташ да формираш някаква култура или вкус – повечето хора са свикнали да миришат първо козметиката, а не си дават сметка че истински натуралната (чиста, без парфюми) няма силно изразен аромат.

83154424_2541255726000980_6911843886805549056_n

За всеки, който сега решава да опита нещо свое какво би казала?
Миналага година 2019 през пролетта точно предприех конкретни действия по реализацията на идеята ми (след една мъничка забележка от семейството – че съм си избрала доста скъпо хоби). Издирих в нета оценител на козметични продукти (все пак човек трябва да се довери на професионалсти). Звъннах на първия, който ми „хвана око” и казах, че имам една мечта …. обясних си мечтата и зачаках отговора на специалистите. След няколко часа ми се обадиха с отговора – Госпожо, ние и вие заедно ще сбъднем мечтата ви!
Вече стях се познаваме лично и всеки път им казвам, че сбъдват мечти.
От дете майка ми, светла й памет винаги ми повтаряше Екзюпери – „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му”.
Та на всеки, който иска да почне нещо свое, бих казала да мечтае и да работи много за сбъдването на мечтите си. Понякога може и да не се получи от първия път, но всеки опит ще доведе до поне една стъпка на горе и ще се приближи към мечтата си.

Пожеланието ти за 2020?
За нас (екипа) си пожелавам: освен здраве разбира се, да видим произведенията си на най- търсените щандове за натурални продукти. Да успеем да нотифицираме и другите ни формулирани нови продукти и да ги предложим на пазара.
Да не се разпиляваме толкова в експерименти (които носят огромно удоволствие), а да се фокусираме в правенето на бизнес. Повече дисциплина не е навредила никому.
За всички нас: по-осъзнато ползване на природните ресурси, да не са (сме слагам в това число и себе си) агресивни и безотговорни консуматори. Да се грижим повече за собственото си здраве, с ползването на доказано натурални подукти и храна.


Ето ги във фб – за лайк и повече.

Ето и сайта им с всички продукти и красоти – ДжиВая – натурална козметика.

Браво Дими! С теб съм! Успех!

Ура за Кремена и семинара за хора, които пишат

71683610_10220003109013095_1347926042186088448_o

Кремена Димитрова е вълшебница, замесена с много и различни творчески занимания от това да организира кино фестивали, театрални и филмови задачи, книги, автори и все такива прекрасни неща. През февруари ще води креативно обучение за пишещи хора и за него си говорим тук 🙂

Кремена и семинар за хора, които пишат – една голяма творческа любов го е родила това, нали?
Нищо по-малко от любов! Най-хубаво е, когато искаш и имаш какво да дадеш, а ако то е плод на търсения и натрупвания, то нещата започват да приличат не на флирт, а на сериозни намерения.
Дръзнах да направя този семинар, въпреки, че в момента има свръх предлагане на всякакви курсове и творчески работилници, защото открих ниша, която стои незапълнена. А именно – информация, знание и опит да се работи с редактор, с издател, с пиар, с маркетинг-специалист.
Мнозина, които пишат не умеят да презентират своите текстове (и себе си) и те потъват в дълбоките и бездънни редакторски чекмеджета.
Има и такива, които пък още не са готови за издаване, а и не бива, те пък трябва да разберат , че има писане и писане. Едното е продукт, а другото – терапия. Понякога границата не трябва да бъде минавана.

Какво ще се случи на семинара?
Ще се забавляваме! Да, наистина! Мисля срещите ни да минават под формата на приятелски разговори, в които ще си споделяме и ще се учим един от друг. Моята работа е на агент-провокатор и на вдъхновител.
Когато натрупаме доверие, ще започнем и същинското учене, то има стройна програма в 12 стъпки, които гарантират, ако не друго, то поне достатъчно категорично ориентиране в дебрите на творчеството и книгоиздавнето.

Какво очакваш да научиш ти самата?
О, чудесен въпрос! Искам да науча какво вълнува пишещите като теми, като изказ, като стил. Какво ги кара да споделят написаното, и дали аз мога бъда акушер на техните рожби.

Основните бариери, които имат пишещите у нас, според теб?
Те нямат бариери при писане, по-скоро имат бариери при работа с редактор, което е неизбежно. В техните представи редакторът е сатрап, който идва да осакати гениалните им творби.
Явно не са срещанли правилният редактор.
Другат огромна грешка при пишещите е да признаят пред себе си, че пишат за удоволствие и самоизява, а не за публикуване. Социалните мрежи дадохда фалшиво самочувствие, че всеки който пише яко статуси, става за писател.

Къде е творчески средата ни, литературната, у нас днес?
Тя е като едно зверче от пластелин – моделира се според модата и тенденциите . И в зависимост от това какво се случва в обществото ни. Тя е като огледало.

Теб самата кое те вдъхновява и прави винаги толкова лъчезарна и засмяна?
Хаха. Така ли ме виждаш? Ето, че и аз съм огледало, значи ще съм добър учител! Ти се отансяш към мен така и аз така ти отвъщам.
Мен ме вдъхновяват миговете на емпатия, споделеност, поетичното отношение към живота и света, детското любопитство, пълнотата на преживяванията и случванията и хората, които се развиват интегрално, без да си поставят граници и да влизат в клишета и очаквания.
🙂

–-

От мен успех на Кремена и пишещите! Следващият път ми се ще и аз да се присъединя 🙂