Три пъти Ура! за Ивет Лолова – Рицар на книгата с Kafene.bg

13238965_10201844597434295_3092205889793655442_n

Ивет Лолова – една от най-колоритните и същевременно скромни, любопитни, ведри, усмихнати личности, които познавам! Работим заедно от дълги години и няма да крия – Ивет е от хората, които искрено ме вдъхновяват и мотивират. Един от важните моменти в общуването ни е размяната на книги и държа на мнението й, следвам препоръките й из царството на буквите.

Та, за изненада и голяма радост, това, което Ивет прави със сайта ни Kafene.bg и за книгите като цяло не е останало незабелязано и този месец май АБК избраха Ивет и й връчиха звание „Рицар на книгата“!

Реших, че е важно да поговорим тук, в блога, с Ивет за книгите и за наградите. Макар и с голямо закъснение – споделям с усмивка и благодарност!

Честита награда! След като вече си „Рицар на книгата“, би ли споделила какво е за теб това признание?

Благодаря, чувството е много приятно. След това идва осъзнаването за отговорността да продължиш да бъдеш „Рицар на книгата”. Хубавото е, че като всеки рицар и аз имам оръженосци, които ми помагат – целият екип на Kafene.bg – наградата е също и за него.
Кои са най-важните литературни събития, които отрази в kafene.bg през изминалата година?
Много са, следим гостуванията на чужди писатели и поети и премиерите и литературни форуми. Ще спомена някои: първият кино-литературен фестивал „CineLibri”, Софийският литературен фестивал, София Поетики, Хайку конференцията 2015, Коледния базар на книгата в НДК и др. „Абонирани сме” за литературния клуб „Перото” в НДК и следим програмата му. Гордеем се и с любомото ни дете – инициативата „Поетично кафене”, която се провежда от самото създаване на Kafene.bg, както и с литературния ни конкурс за къс разказ „Смелостта е начало на победата”. С удоволствие участваме като медийни партьнори и във „Донеси книга – вземи книга” – иницатива на Кафе-клуб „Влайкова”.

Наблюдава ли се възраждане на интереса на българина към четенето?
Смятам, че книгата никога не е изпадала в немилост. Това са само митове. Винаги е имало хора, които не четат. Увеличаването на броя на литерурните събития в големите и в по-малките градове със сигурност допринася за популяризирането на четенето.

Все повече млади хора се занимават с изкуство. Как медиите им подават ръка, за да ги подпомогнат?
Не знам дали медиите са длъжници на младите хора, които се занимават с литература и писане. Наистина ще бъде полезно за младежите да бъдат поканени за участие в повече формати за тяхната възраст – конкурси, състезания, четения – така че да бъдат забелязани. Нека младите автори сами да направят така, че да привлекат медийното внимание – с интересна и ярка инициатива или с доброволчество. Медиите търсят сензация – дайте им я. Освен това – за да те забележат е нужно много работа и усъвършенстване.

Според теб кои са най-добрите съвременни книги в родната и световната литература?
Няма да изреждам имена, защото литературният вкус е много субективен. Ще кажа два ориентира – седмичните/месечни класации на българските издателства и витрините на книжарниците – хитовите книги са там. Помагат и литературните фейсбук групи. Но ще намериш чудесни четива и извън класациите за топ книги. Много харесвам думите на Милена Ташева – PR специалист на издателство „Софтпрес”: „Бъдете смели в литературните избори. Прочетете поне една книга през 2016, към която никога не бихте посегнали – може да се изненадате от себе си.”

Разкажи за „Поетично кафене“, на което Kafene.bg e организатор.
„Поетично кафене” започна през 2007 г. и продължава и сега. Събираме се в началото веднъж месечно, а сега по-рядко – няколко пъти в годината – и четем свои стихове по предварително зададена тема. С годините се събра група от автори, които го следят и се включват най-често. Други идват по-рядко, но пък се срещаме онлайн. Целта й е да даде сцена на поети или хора, които дори не искат да се нарекат така, които да излязат пред публика и да прочетат свои стихове. Най-младият ни участник беше на 11 години, а най-възрастният – на 70 години. След рециталите обичаме да си говорим за литература, всеки е поканен да сподели свои впечатления за празник или актуална новина. Приятно е и много зареждащо да споделиш час-час и половина с хора като теб, които обичат поезията.

Kafene.bg е партньор на много събития. Запланирано ли е нещо в близко бъдеще?
Разработваме проект, който ще насърчава четенето на книги сред тийнейджърите от 8-12 клас, който се роди след провелата се тази пролет кръгла маса „Книгите за тийнейждъри излизат от зоната на здрача”. За него разчитаме на четящите младежи да увлекат по-малко четящите си връстници, на издателства, библиотекари и учители да измислим нови начини за привлечем тийнейджърското внимание към книгите.

Тъй като вече си рицар, няма как да не попитам: има ли рицарство в наши дни и в както се състои то?
Има много рицари, макар че не носят железни доспехи и нямат награди. Ако се съберат, стават цяла армия. Това са съвременните будители – като еколозите, които повече от десетилетие алармират за реалната и все по-наближаваща екологична катастрофа на земята; радетелите за антиконсуматорското поведение; и всички хора на изкуството и кулутурата, които разширяват хоризонтите ни, припомнят ни забравени ценности и ни правят по-добри хора. Вярвам и в социалната промяна – и в образованието, и в културата, и в здравеопазването, и в икономиката, която ще се осъществи рано или късно в България и то не заради труда на омагьосаните от власт и пари политици в Народното събрание, а заради усилието на здравомислещите, които следят изкъсо техните грешки и ги изговарят на висок глас. Бутаме стената бавно и накрая тя ще падне.

Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
Позволете на книгите да променят живота ви към по-добро.

Ивет, благодаря ти за всичко!

Анна и Алената глутница

IMG_7690

Анна и Алената глутница е роман за живота на едно младо момиче в късния соц. С любовите, стремежите, но и с горчивите истини, които носеше това тежко време.

Харесва ми стила на Мила Искренова. В кратки фрагменти описва отделни случки, които събрани в едно говорят реалистично, прямо и до кръв отрезвяващо за 70-те и 80-те в София. Сънищата, философските забежки и размисли идват идеално, за да внесат малко надежда и ред в иначе отчайващо страшния разказ, в който „връзки“, „баровци“, разврат, сметки доминира злокобно и изтласква всичко човешко в ъгъла, в невидимото. И всичко това уж в името на човека.

Като че приключи по-бързо, отколкото ми се искаше. И не ми даде много оптимизъм в края, но такава е действителността – не розова. Една-две глави бяха сякаш от друго място. Плюс голямата болка на Мила Искренова тежеше – за мен достатъчно, но не знам за някои млади хора, може да им е в повече. Речникът в края на книгата е доста полезен и е добре да върви към всяка книга за соц-а.

Анна и Алената глутница ти я препоръчвам. Не само защото е за соц-а, от който още носим раните си. А защото е човешка.

Към хубавият текст и една великолепна корица от Ивз Андонова. Браво на ИК Скалино!

„… Когато в живота ти се появи недостоен човек, той се опитва с всички сили да привнесе липсите си върху твоята личност – да сложи отпечатъка от собствената си мръсотия и нищожество. Това са най-опасните хора – скрити зад мили погледи и усмивки, те коват ковчег за характера, който не влиза в „нормите“ им. Нещастни, вкопчени в материята хора, които не знаят, че те самите са отчаяно мъртви.“