училище по щастие

12

сигурно защото пролетта прощъпули и из блоговете се намърда някак естествено темата за щастието. основно ме спря Пипи от Вила Вилекула, която попита кой ни учи да бъдем щастливи

ясно е, че имаме тук в нашите ширини страх от това да сме щастливи или да споделяме публично, че сме щастливи. страх да не го загубим това щастие.

но учим ли се и можем ли въобще да бъдем щастливи? семейството – твърде заето, училището – мъчилище, работата – тормоз. все силни клишета от нашето ежедневие, които допълнени с разни битовизми като ужасният градски транспорт, небивалата мръсотия, зейналите дупки по улиците, тъпите политици и т.н. и т.н. теоретично напълно игнорира възможността дори за мъничко щастие в цялата тази грозота.

сигурно всичко трябва да започне в семейството. приказката за лека нощ, игра с децата, вместо телевизия, разходка в парка, хванати за ръце или спонтанен пикник в гората, или в по-американски стил – поне 5 целувки на ден, поне 5 пъти на ден кажи обичам те на някого, когото наистина обичаш, free hugs, обади се на майка ти дори и без повод, а защо не и подари цвете на съседката ей така, направи кекс и изнеси на децата от площадката

може би трябва да продължи и в училище – науката като магия, книгите като вълшебство, задачите като яка игра, а междучасията – за житейска мъдрост, споделена от приятели-учители с приятели-ученици

не е толкова трудно, а?

ако сме по-щастливи (дори и без да си го признаваме):

  • ще сме по-усмихнати;
  • ще сме по-действени, по-решителни и по-продуктивни
  • ще сме по-творчески
  • а вероятно и по-добри

май си заслужава да се пробваме поне?

мда, наскоро писах и за нещастните ни държавни служители и как виждаш света – зависи само от теб и по-преди – успехът в наше време

задължително прочети и съвет за повече усмивки

нека този пост е за малкият Мартин, който се роди днес, с пожелание да расте усмихнат и щастлив сред щастливи хора!

страх от България?!

харесвам доста от нещата, които пишат и казват в българската редакция на DW, но днес никак не съм съгласна с написаното от Георги Папакочев и най-вече от изводите, т.е. твърде тенденциозните изводи на психологът Харалан Александров

„Да се върнеш в България може да се окаже много по-самоубийствено, отколкото да седиш в някое мазе в Триполи и да се надяваш да не те удари някоя ракета”, казва психологът Харалан Александров

ужасът от завръщането ще е голям, естествено, за хора, заминали преди години, изгубили каквито и да е връзки и приятелства тук. но, хей, я се замислете само за България ли се отнася това?! нима няма да се случи същото където и да си другаде по света? много от емигрантите ни са готови да зарежат тук апартаменти, работа, семейство, за да живеят в мизерия с години другаде, но от гордост не се връщат. от гордост, да не бъдат осмени. и да, отчуждението е явление на нашето време, но не мисля, че важи само за България, дори при нас е в много по-малка степен от другаде, както е известно

обидно. още по-тъжно е, че тези дни и Дневник надуха подобна гайда … но Еленко достатъчно говори по темата „Българи, изчезвайте“

хей, ясно е че идват избори, но твърде рано започна грубата сопа

как виждаш света – зависи само от теб

1

как виждаме работата си, града си, хората около нас – това зависи основно от нас, не от друго

София е красива в очите на едни и ужасна в очите на други

България е красива в очите на едни и немислимо недобро място за живеене в очите на други

някои откриват романтика и красота в дъждовния ден, други се депресират от него и изпадат в меланхолия, трети намират оправдание в дъжда, за да намразят още повече света и себе си

как виждаш света – зависи само от теб. имай куража да го разбереш и промениш нещо, ако не ти харесва. но не мрънкай. действай.

илюстрация: Али „Къщи с любов“

Сет Годин: инициативата не ти се дава, взимаш си я

днес в блога си Сет Годин пише нещо много важно „инициативата не ти се дава, взимаш си я“

ако решиш да започваш нещо – вземи инициативата ти. не чакай да дойде отгоре. просто го започни. и нали знаеш, и най-дългият път започва с първата крачка

прочети още: китайски мъдрости за предприемачи и жените са много добри в бизнеса

китайски мъдрости и правила за предприемачи на старта

ясно е, че в началото е най-трудно. тогава трудно се взимат съвети от другите. мисля си, че именно тук е мястото на китайските мъдрости. препоръчвам.

Дадат ли ти залък, отплати се с цяла крина. /китайска поговорка/

Една вечер сладки приказки с умен човек струват колкото десет години над книгите. /китайска поговорка/

Провалиш ли се сам, сам се изправяй. /китайска поговорка/

Ако искаш да светиш на другите, трябва сам да гориш. /китайска поговорка/

Който побеждава другите е силен. Победилият себе си е могъщ.
Лао Дзъ


Знаещият другите е умен, знаещият себе си е просветлен.
Лао Дзъ

още китайски мъдрости – аз и другите, китайски мъдрости – уроци по лидерство, китайски мъдрости – приоритетите и доброто ръководство и животът е необикновено хубав

здрави бебета и кърмене

утре е Благовещение и по традиция организираме събитие за популяризиране на фолиевата киселина и повече (поне 300) повече здрави бебета – утре сутрин в 11 ч в двора на Майчин Дом София ще пуснем 300 балона с пожелания, които събирахме онлайн в подледните седмици

майките, живеещи наоколо и съпричастни с идеята за повече здрави бебета – заповядайте!

събота и неделя пък Бу събира всички поддръжници на кърменето на Първа международна конференция за кърменето! хайде мамчета и бъдещи такива, вярвам ще е полезно за всички ни!

писах за 300 бебета повече наскоро и за кърменето – да кърмиш детето си е върховно благо

в администрацията хората са нещастни

4

достатъчно е човек да прекара 10-тина минути в коя да е общинска или данъчна служба, за да разбере, че хората, работещи там са нещастни. поне в столичните май е така. още от входа разбираш къде е тоалетната и намекът за местоположението й е толкова силен, че не те изоставя и до дъното на етажа. коридорите са пълни с мебели от различни епохи, изкорубени плюшени дивани, сковани набързо пейки, метални шкафове наблъскани с документи, натрупани отгоре с кашони, бълващи формуляри, декларации, образци … из същите тези коридори се разхождат сърдити хора, служители във въпросната служба, влизат от една врата в друга, намусени, троснати, нещастни.

влизаш в стаята и ти се карат, защото едва се подават измежду камарите с документи. всички тези служители са добри. но са кисели, защото нямат въздух в своя ден, заврени са в миши дупки, едва се разминават, едва дишат, камо ли да са любезни. и все пак, дори и малцина от тях успяват да съхранят любезността, с която са ги закърмили през първите им седем години и дори намират сили да се усмихнат. за сметка на това мнозинството ръмжи, вместо да говори и е склонно да те разкара осемнайсет пъти за една дреболия, замо за да докаже, че е повече от теб. защото иначе няма как да си вдъхне оптимизъм в това задушаващо сиво ежедневие на мизерия и еднообразие.

не виня хората. системата е такава. но ми е жал за хората. и те душа носят.

жените са много добри в бизнеса

1

две млади дами – Нора Минкова (на снимката) и Анелия Видинова основаха днес Клуб за млади предприемачи в НБУ

имах честта да съм първият им гост и поговорих в компанията на множество млади дами и неколцина господа на тема жени и бизнес, днес тук, предизвикателства и възможности

основното: жените са толкова ОК да правят бизнес колкото са и мъжете, нито грам по-малко

защо са малко жените в бизнеса?

  • защото нямат достатъчно самочувствие и увереност, че ще се справят;
  • защото им е вменено, че мястото им е у дома;
  • защото нямат ни най-малка подкрепа от обществото.

основен проблем на стартиращия бизнес у нас (не от жени, а по принцип):

  • нисък хоризонт,
  • липса на кауза,
  • липса на достатъчна подготовка (предприемачи се възпитават от деца, на 25 е късно …)

и все пак, млади дами, ако искате да започнете нещо свое:

още малко детайли за предприемачите:

  • няма срамно да кърмите бебето си в офиса, и страшно няма
  • пригответе се да дишате и живеете с работата си далеч отвъд традиционните 8 часа на денонощие
  • пригответе се за големи успехи, но и за дни без пукнат грош, особено в началото
  • ако всичко това не ви отказва, а само ви нахъсва – действайте

от мен, млади хора, успех!

ето и линк към презентацията ми от днес /цък/

още за предприемачество писах: новите предприемачи на България; как да създаваме предприемачи и майките предприемачи

на брега

на брега е книга на Невил Шут, вероятно не много известна, но е от онези, които силно останаха в мен, от прочетените в детството. подари ми я някой от приятелите във Варна за мой рожден ден, вероятно 12-ти или около там

ако не си я чел, мисля, че си заслужава. но случващото се тези дни ме върна много в историята на Невил Шут. история на едно австралийско семейство, последното семейство, в последните дни на човечеството. след ядрен конфликт животът на планетата ни изчезва, а на брега последните оцелели с достойнство слагат край на живота си. много тъжна книга, много разтърсваща

книгата е писана в ранните 80, когато ни разхождаха от училище из подземните убежища на София и ни плашеха какво ще стане ако има ядрена война. после дойде Чернобил. изумителното е, че толкова години по-късно, предполагаемо помъдрялото човечество не е взело своя урок. и се случват неща, които дори и писателите не биха могли да вплетат в една история.

истерията завладява всички останали. а японците достойно се стягат и започват да си оправят пътища, пометени селища и предприятия. животът продължава.

три яки неща, които ни дава училището

миналата седмица в София се състоя конференция „Диалог за бъдещето“ – хора, ангажирани родители, учители, свързани лица мислят по посока крайно необходимата реформа в образователната система

днес пък Лидия ме провокира с един откровен пост, който ме върна назад във времето и затвърди – училището основно ни даваше (и дава) факти, не мислене.

това ок. реформа също е необходима. но искам да припомня неща, които ни даваше, а мисля все още дава училището:

приятели – добри приятелства, които често остават за цял живот (мисля, че това е основното, което липсва на децата, които остават да се обучават у дома и не ходят на училище)

учител-магьосник – все се намира поне един, при по-голям късмет дори двама, които всички деца обожават и слушат, човек, който повлиява много всяко дете поотделно, авторитет, уважаван, обичан, който остава в мислите ти до старини, може да се причисли и в първата група на приятелите (и това им липсва май на децата, които си остават у дома)

приключения – междучасията, часовете и подхвърлените бележки, колективното бягане от час, ходенето на купони, лагерите, първите влюбвания, рок-бандата на класа и ритането на топка след часовете, попълването на лексикони, размяната на топчета, гурмити, колички, карти, книги, забранени списания, идеи и още и още (и това най-вече им липсва на децата, които си учат у дома с мама)

ок, знам, че всяко от тези готини неща си има достойна опозиция – гадните от класа, които те осмиват, злият учител, който те навиква и прави на две стотинки, неприятните моменти, защото и такива има, но ако имаше само добри страни, то щеше да има нещо сбъркано в училището, пък и никак нямаше помага порастването. просто вероятно е късмет или пък постижимо с усилията на повече зрели хора да го направим една идея повече в полза на готините неща там, а?