училище по щастие

12

сигурно защото пролетта прощъпули и из блоговете се намърда някак естествено темата за щастието. основно ме спря Пипи от Вила Вилекула, която попита кой ни учи да бъдем щастливи

ясно е, че имаме тук в нашите ширини страх от това да сме щастливи или да споделяме публично, че сме щастливи. страх да не го загубим това щастие.

но учим ли се и можем ли въобще да бъдем щастливи? семейството – твърде заето, училището – мъчилище, работата – тормоз. все силни клишета от нашето ежедневие, които допълнени с разни битовизми като ужасният градски транспорт, небивалата мръсотия, зейналите дупки по улиците, тъпите политици и т.н. и т.н. теоретично напълно игнорира възможността дори за мъничко щастие в цялата тази грозота.

сигурно всичко трябва да започне в семейството. приказката за лека нощ, игра с децата, вместо телевизия, разходка в парка, хванати за ръце или спонтанен пикник в гората, или в по-американски стил – поне 5 целувки на ден, поне 5 пъти на ден кажи обичам те на някого, когото наистина обичаш, free hugs, обади се на майка ти дори и без повод, а защо не и подари цвете на съседката ей така, направи кекс и изнеси на децата от площадката

може би трябва да продължи и в училище – науката като магия, книгите като вълшебство, задачите като яка игра, а междучасията – за житейска мъдрост, споделена от приятели-учители с приятели-ученици

не е толкова трудно, а?

ако сме по-щастливи (дори и без да си го признаваме):

  • ще сме по-усмихнати;
  • ще сме по-действени, по-решителни и по-продуктивни
  • ще сме по-творчески
  • а вероятно и по-добри

май си заслужава да се пробваме поне?

мда, наскоро писах и за нещастните ни държавни служители и как виждаш света – зависи само от теб и по-преди – успехът в наше време

задължително прочети и съвет за повече усмивки

нека този пост е за малкият Мартин, който се роди днес, с пожелание да расте усмихнат и щастлив сред щастливи хора!

нескромно. в Дневник за корпоративните блогове

днес в Дневник разказвам за корпоративните блогове

описвам защо и как фирмите да имат блог, позволила съм си да дам и няколко съвета, както и накратко съм написала и защо, според мен, родните фирми не списват блог (все още)

за който иска линкът е това