Ура за Споделена зеленчукова градина 1 в София, Горичка и отдадените на градското земеделие!

69342869_10156595945523325_8636031827447906304_o

Хубави неща се случват! Темата за градско земеделие ми е много на сърце и няма как с радост да споделя и за новата Споделена зеленчукова градина в София, дело на усилията на Горичка, Диана Димитрова и много други хора. Поканих Диана да разкаже в подробности. Надявам се да вдъхновим още хора да се замислят и задействат в тази посока!

Как се роди идеята за Споделена зеленчукова градина в София?

Споделена зеленчукова градина 1, която бешеизградена тази пролет, е първата градина създадена в рамките на Инициативата за развитие на градското земеделие в София. Тази инициатива беше стартирана през октомври 2017 от Горичка и вече две години обединява ентусиазма и енергията на хора и организации с желание в София да има цяла мрежа от споделени зеленчукови градини.

Иначе първата споделена градина в София е Градина заДружба, стартирана през 2015 година, която се намира в покрайнините на кв. Дружба.

Създадената от нас Споделена зеленчукова градина 1 е демонстрационна градина. В нея прилагаме много практики за устойчиво земеделие и за борба с климатичната криза, като се стремим да даваме добрия пример и да образоваме хората около нас. Например, използваме само ествествени средства за растителна защита и за подхранване на почвата, поливаме с дъждовна вода, събираме отпадъците си разделно, компостираме, използваме, каквото може многократно. А скоро ни предстои и да инсталираме соларна система, с която ще си произвеждаме чиста електроенергия за нуждите на градината.

Какъв бе процесът от идея до нейната реализация?

Идеята за тази конретна градина се роди в рамките на Инициативата за развитие на градското земеделие.

След 9 месеца търсене на терени, участвахме в търг на Пазари Изток и наехме терена. Теренът представляваше запуснато място, използвано за нерегламентиран паркинг. За да го превърнем в красива споделена градина намерихме партньори, които ни помогнаха с финансиране за необходимата инфраструктура – Метро България, Mr. Bricolage, Хармоника, Дентална клиника Masterdent и Френското посолство. На всички тях благодарим от сърце!

Първата стъпка за физическото създаване на градината беше да изгребем наличите на терена строителни отпадъци и замърсени почви и да ги заменим с чиста почва. Докарахме 240 куб.м. чиста почва, която предварително бяхме опробвали, за да сме сигурни, че не е замърсена. След това направихме ограда, докарахме два големи резервоара за събиране на дъждовна вода, изорахме и разделихме терена на 20 малки парцелчета – всяко с площ около 8 кв.м.

Всички тези дейности бяха направени с активното участие на участниците в градината. Много хора отделиха по няколко уикенда подред, за да можем да направим градината. Това беше прекрасна възможност да се опознаем и да се научим да разчитаме един на друг.

69800282_10156595945208325_1238386573498646528_o
Сега, когато вече се берат първите домати от Споделената градина какво е усещането?

Усещането е прекрасно :о) Огромно е удоволствието да си откъснеш домат или краставичка, които сам си произвел. И ако ние възрастните много се радваме, то за децата, щастието е неизмеримо. Защото са имали възможност да участват в засяването, поливането и грижите за растенията и да наблюдават от близо чудесата на природата.

Как може този проект да се мултиплицира и на други места в София и из страната?

Няма да крия – създаването на нашата градина беше много трудно. Ние стартирахме на един много малък терен, със замърсена почва и без никаква инфраструктура. Без подкрепата от страна на Маги Малеева и без координирането на целия процес от страна на Горичка, едва ли тази конкретна градина щеше да види бял свят. Предизвикателствата бяха прекалено много. Но с общи усилия ги преодоляхме :о)

За да има много подобни споделени градини в София е необходимо общината да поеме по-активна роля като предостави подходящи терени с изградена инфраструктура на граждани и граждански организации срещу минимално заплащане. Такава е практиката във всички големи европейски градове.

69066763_10156595944783325_8274555444102430720_n
В момента работим заедно с общинското предприятие Софпроект за създаване на карта с потенциално подходящите общински терени. Работим и по идентифициране на необходимите нормативни промени, които да подкрепят развитието на градското земеделие.

Много се радваме, че развитието на градското земеделие влезе като една от стратегическите цели във Визия за София 2050. Ще работим и занапред тази стратегическа рамка да се детайлизира, за да има скоро цяла мрежа от споделени градини в целия ни град.


Какви са хората, които се включват с подкрепа и участие в споделената градина?

Участниците в градината са хора с много различни професии. Сред нас има студетнти, IT специалисти, юристи, архитекти, финансисти, експерти по околна среда, учители, инженери…. Това, което ни обединява е желанието да произвеждаме част от храната си, да се учим един от друг и от природата, да бъдем част от общност.

А организациите, които подкрепиха създаването на градината го направиха, защото вярват, че градското земеделие има има място в София и че такива споделени пространства носят много ползи за града ни.

69396456_10156595945698325_3924496920424218624_o


Ползите за хората, за общността, за обществото и града от подобен проект?

Ползите от една споделена зеленчукова градина са много.

За участниците в нея това е възможност да си произведат чиста храна, която могат да споделят със семейството и приятелите, да се свържат отново с корените си, да придобият нови знания и умения, да възпитат у децата си уважение към земята, храната и природата, да бъдат част от една позитивна общност от активни хора…Градското земеделие е и една прекрасна възможност за заетите градски хора да позабавят темпото, да се разтоварят от стреса в големия град, докато прекарат активно време на открито.

На ниво квартал, споделената зеленчукова градина може да бъде място, в което хората се запознават и общуват – нещо много важно за големия град, в който хората не се познават и много хората се чувстват изолирани и самотни. Споделените градини са и своеобразни зелени и вкусни оазиси сред бетоновата джунгла, в която живеем. Те са възможност запуснати градски пространства да се станат отново зелени, оживени и продуктивни.

За града и обществото като цяло споделените зеленчукови градини са възможност за включване и интегриране на маргинализирани групи от хора. Споделените градини са начин за локално производство на чиста и вкусна храна, без използване на пестициди, без изкуствени торове, без дълги вериги на доставка, асоциирани с огромен въглероден отпечатък. В контекста на разгръщата се климатична криза, споделените зеленчукови градини са едно от средствата, с които големите градове да се адаптират към настъпващите промени и да си осигурят поне част от необходимата им храна. Зеленчуковите градини са начин за увеличаване на озеленяването в града, което от своя страна има позитивно въздействие върху чистотата на въздуха, върху градския микроклимат, върху намаляване на наводненията при проливни дъждове. Те са и един много ценен инструмент за възпитаване на важни ценности у подрастращите, нещо което е от критична важност за бъдещето на планетата ни.


Какво си пожелаваш и какво пожелаваш на всички, желаещи да се занимават с градско земеделие?

Пожелавам си с общи усилия да успеем да убедим Столична община да подкрепя по-активно и по-сериозно развитието на градското земеделие в София. Пожелавам си създадената от нас нова споделена градина да има възможност да съществува още много дълги години. Пожелавам си и още по-успешна реколта догодина от парцела, който обработваме със семейството ми :о)

А за тези, които желаят да се занимават с градско земеделие – пожелавам им от сърце хубаво време, по-малко болести по растенията и разбира се много търпение и хъс. Защото подобно на децата, да отглеждаш растения изисква известни усилия и търпения, но пък накрая удовлетворението е огромно :о)


Снимките са от Първия празник на градския домат, който се проведе през август 2019 🙂

Може да дадете по един лайк за Горичка и да следите още техни готини инициативи тук.

Тази тема е важна за мен и използвам да припомня:

Споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение

Градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

Зеленчукова градина в София. началото.

Глобалните цели за устойчиво развитие. Да, да – касаят всеки от нас

WLL_bul

Това са официално приетите Глобални цели за устойчиво развитие. Да, вероятно повечето хора си мислят – какво ме засягат? нали това е работата на институциите? защо имам да се занимавам и аз?

Климатичните промени, защитата на биоразнообразието, мира, равенството – всички 17 теми касаят всеки от нас и всеки може да направи много (или поне малко) по всяка от темите. И следва да го направи. Сега.

Изумително е как продължаваме да изхвърляме кенчета и бутилки в общия боклук, вместо в специалните контейнери за рециклиране. Не говоря за хората без информация по темата или в малките населени места без разделно сметосъбиране. За останалите, които въпреки всичко все още не изхвърлят разделно и правят личния си отпечатък доста значим. (Планини от боклуци за рециклиране и митове, свързани с тях)

Ясно е, че климатичните проблеми преминават в климатична криза. Да, това касае големите компании, правителствата, но има и неща, които всеки от нас може (и е добре да) направи. Сега.

Любима тема за мен е и градското земеделие – може да се причисли към цели 2, 11, 12, 15 поне.

Подробно за целите – в Уикипедия.

С това продължавам серията публикации по темата за климатичната криза и нашата готовност за промените, които настъпват. Защото смятам, че наистина е важно. А някак говоренето по тази тема е недостатъчно, счита се за маргинално. Нямаме готовност, а можем и следва да имаме.

Пластмасовата чашка от кафето ти днес ще надживее внуците на твоите внуци. По-добре я рециклирай!

IMG_5719

Наскоро бях за трети път на сепариращите площадки за отпадъци на Екопак около София. И нищо, че вече съм го виждала – отново се потресох от планините отпадъчни опаковки, с които сме се заринали.

Знам, че много хора са все още силно скептични към разделното изхвърляне. В един камион се събирали и пластмаса и хартия – това е основният мит. Възможно е, макар специално на Екопак камионите да си минават цвят по цвят в различни дни и на сайта им да има стриктен график по дни и локации. Но компаниите, които се занимават с тази дейност са 5, така че е възможно. Но също е факт, че депата за сортиране и след това капацитетът за обработка на отпадъците от опаковки в страната е доста голям и може още. Екопак заявяват, че събират 60% от отпадъците от опаковки в районите, където действат те. И въпреки това едва около 5% от общия боклук се рециклира. Имаме още много какво да искаме – и повече цветове кофи и повече други видове отпадъци да бъдат събирани разделно и рециклирани (например дрехи, мебели, които за момента само тук-там може човек да предаде).

На снимките човекът подава на лентата съдържимото от жълтите кофи в район Красно село. Горе няколко души сортират пластмасата на няколко основни вида, защото се преработват различно. Явно е, че на линията има не е само пластмаса, нищо, че контейнерът е жълт. Разделени по типове пластмаса се балират и извозват за преработка. Каквото остане отива за изгаряне.

От началото на годината Китай, който до този момент е преработвал голяма част от пластмасата на Европа спира да приема нашите пластмаси. Та в момента преработката на пластмасата, която самите ние използваме и захвърляме, в Европа е доста голямо предизвикателство. Има опция да си се заринем с пластмаса в идните 2-3 години, докато изградим достатъчно мощности да си преработваме отпадъка. За горене и дума не може да става. За традиционно изхвърляне на бунището – също.

Пластмасата се разгражда за най-малко 180-200 години. Това значи, че децата на децата на нашите деца вероятно още ще намират чашка от вчерашното кафе, захвърлена в парка или бутилка от безалкохолно, оставена небрежно на плажа днес.

Личното ми мнение е, че е по-добре успоредно с разделното изхвърляне по възможност рязко да намалим употребата на пластмаса, особено нещата за еднократна употреба – пликчета, бутилки, торбички, а неща от сорта на пластмасови вилици, лъжици, ножчета, чинийки и сламки за еднократна употреба смятам, че е добре напълно да се спрат от производство и продажба.

Изключително много се радвам, че темата за нулев отпадък и за кръгова икономика все повече е на дневен ред и все по-вече хора не само мислят и говорят, но и действат в тази посока.

Ако още не си започнал да изхвърляш разделно и си стигнал до края на този текст, силно те каня да започнеш да го правиш. Защото оставяме едно голямо бунище, много подобно на това на снимката, на тези след нас. А това е доста безотговорно.

Знам, че ще се справим. Трябва само повече да сме на това мнение. Радвам се, че броят на съмишлениците нараства.

IMG_5715

 

Писах още:
Предизвиквам те да изхвърляш разделно поне една седмица

Моят начин да изхвърлям разделно

Тонове опаковки за рециклиране

Експериментално компостиране на терасата с цитруси

Началото на компоста от цитрусови обелки и кори – зима 2018
компост

Компостът в началото на лято 2018
IMG_6006

От няколко години компостираме у нас (писах за компоста тук). И споделих и какво да компостираме. Защото използваме компоста за зеленчуковата градина не изхвърляме в него цитруси, както и други силно третирани (според нас) кори и обелки на плодове.

Експериментално тази зима решихме да опитаме и за цветна градина, не за зеленчуци, да направим компост от цитруси. Сковахме голям сандък и го сложихме на терасата. В него намериха своето място обелки от банани, лимони, портокали, киви, авокадо, подарени купешки цветя, пръст от купени в саксия цветя (т.е. такава със съмнителен произход). По класическите правила добавяхме пръст, клони, изсъхнали цветя за разнообразие, още малко пръст и компостът се получи! Вероятно не по учебник, но идеален на практика.

Някои смятат, че компостирането е миризливо и не става за тераса. Нашият никак дори не миришеше. А днес ухае чудно от всички цветя, които се намериха посадени в него.

Така спестихме транспортиране и изхвърляне в общия кюп на доста кила и обем отпадък, който отделно в общия боклук нямаше да види полезност. А у нас се превърна в хубава основа за терасна градина.

За финал (едно си баба знае – едно си бае) – почвата е едно от най-големите ни богатства и трябва да я пазим и да се грижим за нея. Любо Ноков великолепно разказа за това на TED
И за зеленчуковите композиции, подходящи за компост писах тук.

По-малко пластмаса. За повече живот.

entry_id_132682_idx_0_asset_id_1757

Да, наистина. Глобалното затопляне няма да спре ако намалим рязко пластмасата. За подобна мярка вече е късно. Но ще имаме шанс още малко да поживеем на тази планета, ако рязко намалим пластмасата. И ние, и много животински видове, които днес умират от нашите боклуци из океани, морета, реки, планини и поля.

Да, никак, никак не е трудно да се намали пластмасата в ежедневието ни. Нишите баби доста успешно са живяли и без пластмасови кутии за еднократна употреба, чаши за еднократна употреба, вилици и лъжици за еднокранта употреба, сламки, пликове, бутилки за еднократна употреба. И не, не става дума да се връщаме назад и/или да отричаме прогреса. А да сме наистина разумни същества, каквато ни е като цяло претенцията да сме.

Бързите лесни и никак не нарушаващи комфорта ми лични хакове – споделям с надежда някой да се вдъхнови и последва:

Торбички за многократна употреба. Платнени, забавни, практични – винаги имам по една-две в чантата си, за да не се налага да взимам пликчета от магазина.

Винаги когато може – без пликчета. Банички, ябълки, всякаква стока продавачките бързат да напъхат в найлонови торбички, пликчета и пликченца. А не е нужно. Опитвам винаги, когато купувам подобно нещо още в аванс да кажа „И моля без пликче!“. Често ме гледат странно, но от това не се притеснявам. Понякога добавям „По-добре е да щадим природата.“ и виждам разбиране.

Не на кафето в пластмасови чаши. Все по-често са хартиени, което е някаква утеха. Най-добре е човек да си носи своя чаша (стъклена, порцеланова), но знам, че това е вече упражнение за напреднали.

Не на малките бутилки вода и безалкохолни. И това е трудно. Самата аз понякога се поддавам (не си купувам, но на срещи пия от дадено малко шише вода). И все пак все повече хора си носят стъклени шишета за вода и това е радващо!

Пластмасови лъжички и вилички, сламки. За училище често даваме на децата млекца за закуска. Към тях върви лъжичка. Напоследък намерихме и купуваме дървени лъжички. Отива за тях дървесина, но тя поне няма да чака да се разгради още 100 години напред.

За всичко останало, защото искаме – не искаме – пластмасата си влиза в живота ни – изхвърлям разделно! Търся жълтият контейнер на Екопак и в него слагам смело. Знам, че така моят отпечатък ще се рециклира и няма да стигне до природата, за да й попречи да съществува.

Александър Паркис пръв е открил пластмасата през 1860 г., но масовото й производство започва едва през последните няколко десетилетия. Днес световното производство на пластмаса надхвърля 80 милиона тона годишно.Годишно в Бълария се образуват приблизително 12 000 000 тона битови и промишлени отпадаци, като около 7% от тях са отпадаци от пластмаси или 840 000 тона. Личната ми надежда е скоро да започне това количество да спада. И все по-голям процент да се рециклира. Но за целта е нужна воля и на обикновените хора и на бизнеса и на държавите като цяло.

Пластмасите се рециклират лесно. Тъй като биват различни по състав, те задължително се сортират преди да се рециклират в нови продукти. Могат да се рециклират и смесени пластмаси, но те не са така ценни както сортираните, защото физичните свойства на рециклираната пластмаса, като здравина, ще бъдат различни за всяка партида.

recycling pic

Събраната, предадена, рециклирана пластмаса може да има много и различни приложения. Горната картинка показва част от тях. Отделно се пести енергия, не се замърсяват океаните и моретата, животните не се душат и тровят от нашите ежедневни отпадъци. Накратко – може и има смисъл!

Още за пластмасата – на сайта на Екопак.

#UseLessPlastic

less-plastic

Часът на Земята vs Вечността на Земята.

24301343_1541457969224635_4973309805835658790_n

Часът на Земята е днес. Няма какво да си говорим – лицемерно е да го отбелязваме като гасим осветлението си за час. В същото време да си живеем на планета, която сме затрупали с отпадъци. Съвсем скоро ще сме в ситуацията от филмчето Уол-и, създадено само преди 10 години с цел да ни постресне. Ама лесно не се стряскаме.

Малките стъпки, които може всеки да предприеме още днес са ясни:

  1. По-малко употреба на пластмаса (особено тази за еднократна употреба) в ежедневието (за това скоро ще има отделен дълъг пост). Най-дразнещи са сламките, чашките за кафе и вода, лъжички и вилички, бутилчици.
  2. Задължително максимално по възможност разделно изхвърляне на отпадъци от опаковки в трицветните кофи (аз винаги нося моите до кофи на Екопак, знам, че там ще бъдат наистина рециклирани!) – хартия, пластмаса, метал, стъкло – буркани, кенчета, пликове, картонени кутии, кофички от кисели млека, бутилки.
  3. Повече пеша, с велосипед, с градски транспорт и по-малко с автомобил. Може. И е по-полезно. Ама наистина.
  4. По-малко безсмислено или от леност оставяне на осветление да свети, вода да се лее без истинска нужда от това.
  5. Драстично намаляване на малките опаковки (например минерална вода в еднократна опаковка) и повече насипно купуване на продукти.

От малките стъпки има полза само ако много, ама наистина много хора се включат и достатъчно съзнателно ги спазват не само днес, в Часът на Земята, не само в Денят на Земята, а всеки ден. Всеки ден. Всеки ден.

Ekopak_last last-1

Всичко това може да се направи с лекота от всеки без да се отрази никак на стила му на живот.

Лесно, без никакво затруднение, чисто и с голяма доза удовлетворение.

Само малко желание …

IMG_5156

Следващите стъпки са по-осезаеми и вероятно по-малко хора биха ги предприели. Те включват компостиране (и пак ви казвам – компостирайте), опити за седмица-месец-година с нулеви отпадъци, преминаване на изцяло стъклени бутилки и чаша в чантата, за да не се използват никога еднократнии още и още.

Хайде! Не само в Часът на Земята. А всеки ден.


Писах още: Митове за рециклирането, Планини от отпадъци произвеждаме всеки ден

Ура за Благичка! Споделена кухня и живот с нулеви отпадъци – възможни!

18489695_959435914159217_4998049615140178750_o (1)

Една мноооого великолепна млада дама прави нещо много силно и с поглед към утре – Блажка Димитрова, с която се запознахме на Панаира на идеите на 9 Academy! Представям ви я тук и знам, че ме кара да се усмихвам, да вярвам в утрешния ден и в силата на добрите идеи!

Как, кога се случи blagichka.com?
Всичко започна през 2013 година в училище, докато бях учител. Срещах доста трудности в изграждането на връзка с моите ученици, докато не започнах да нося сладки и соленки, които стратегически поставях на бюрото си, а те идваха, водени от желанието си да опитат, и така започнаха да прекарват повече време с мен, а аз успявах да ги опозная. С тях често говорехме за всички възможности, които. Имахме и часове по предприемачество, където се стремях да им покажа, че нещата са възможни. В началото бяха негативно настроени. Примерите, които виждаха около себе си, бяха създали у тях нагласата, че нищо не е възможно и че в България не могат да постигнат никакви успехи и развитие. Час след час, урок след урок, сладка след сладка, тази тяхна нагласа започна да се променя. Докато в един момент, те не бяха тези, които ми иказваха: „Госпожо, направете си страница във facebook! Започнете бизнес, толкова вкусно готвите!“.

И така, на 1 юли 2014 година най-накрая се реших да направя страницата, а на 15 май 2016 направихме официалното откриване на кухнята на Благичка и отново моите ученици бяха с мен, въпреки че тогава вече не преподавах.

Процесът не беше лесен. Отне ми много време, обикаляне на институции и много ремонти. Мотивацията ми бе огромна, на моменти намаляваше, но вярвах, че съм в правилната посока. Кухнята на Благичка бе мястото, в което съчетавах любовта към вкусната и истинска храна и желанието ми да продължавам да работя в подкрепа на младите хора около мен. Затова в кухнята наемаме предимно младежи в неравностойно положение и ги подкрепяме по пътя към следващите им цели.

Коя е основната ти мотивация при работа по този проект?
От една страна, кухнята на Благичка се явява перфектното работно място за мен. Аз обожавам да готвя! Когато съм в кухнята, съм в свой собствен свят, изпълнен със сладост и много креативност, който ми дава възможността да правя нещото, в което съм много добра. От друга страна, да срещам прекрасните младежи, които срещам, и да мога да им дам възможността да работят заедно с мен в този вкусен свят, ме вдъхновява и ме кара да се чувствам щастлива и изпълнена. Затова и клиентите на кухнята на Благичка ни харесват и избират – защото получават вкусна храна и знаят, че парите, които дават за нея, отиват и за заплати на всеки един от тези младежи.

Разкажи за въвличането ти към движението за нулеви отпадъци?
През целия си съзнателен живот се опитвам да пестя ресурсите около себе си, защото знам, че така помагам и на себе си и на средата и света, в които живея. Преди около година и половина започнах да следвам една друга философия – “Reducetarian” – която цели цялостно намаляване на потреблението ни в ежедневието. Започнах съвсем умишлено да намалявам не само какво ям като количество, но и с какви придобивки се прибирам у дома след пазаруване. Имаше значителна промяна. Когато разбрах за нулевия отпадък и всичко, което се включва в него, разбрах, че това е, което искам за себе, за кухнята и за семейството и малката ми дъщеря. Идеята да не генерирам никакви отпадъци ме вдъхнови. Веднага започнах да чета подорбно по тема, включих се в редица групи и започнах да оптимизирам дома си и цялостното ни функциониране. Разбира се, далеч съм от нулевия отпадък, все още изхвърлям не малко неща, но промяната бе огромна. Ако преди 6 месеца изхвърлях по 1 торба с боклук всеки ден, днес вече изхвърлям една такава торба на всеки 3 – 4 дни.

Най-голямата ми цел в момента е да превърна кухнята на Благичка в заведение с нулев отпадък. Амбициозна, но вярвам постижима е тази цел и не минава ден без да направя някоя мъничка стъпка към това. На този етап, най-основното, което правим е да избираме продукти с никаква или много малка рециклируема опаковка. Също така следваме няколко правила за оптимизиране потреблението на електричество и вода. Има още много стъпки да направим и това е вълнуващо.

Успяваш ли да запалиш някой около себе си за тази кауза? – Разказвам на все повече хора за това. Наскоро започнах и свой блог по тази тема https://blagichka.com/Zero-waste . Искам да споделя за всичко хубаво, което се случва, когато се стремим към нулев отпадък. Надявам се така да вдъхновя повече хора, които

Подскажи как се справяш с изкушенията на консуматорското ни общество и какво правиш, за да намалиш драстично отпечатъка си?
Най-първото, което направих, когато започнах да следвам философията за нулевия отпадък, бе много лесно – взех си няколко различни платнени торби за различните видове продукти, които купувам – имам си платнена торба за зеленчуците, за плодовете, малки торбички за ядките, ориза, лещата и боба. Когато пазарувам меса, си нося едни големи стъклени буркани с хубави капачки и моля да ми сложат месото в тези буркани. Първи път хората зад щанда бяха малко изненадани, но сега ми се радват и всеки път ме хвалят, задето се грижа за природата.

У дома сложих три кофи и събираме разделно отпадъците – това е едно от най-предизвикателните неща за семейството ми. Доста от боклуците не стават за рециклиране поради различни причини, а и често у дома се объркват сега това става ли за тази кофа или не. Но се учим и ставаме все по-добри.

Друг трик, който ми спестява и доста пари, е наличието на една голяма хартиена бележка в портфейла ми, поставена между парите. На нея пише: „Наистина ли имаш нужда от това?“ Така често на каса се отказвам от някои покупки и съм щастлива!
От известно време започнах да шия и да рисувам с текстилни бои. Освежавам дрехите си и ги превръщам като нови. Определено се оказа добро решение и намалих пазаруването на дрехи.

Разделно ли изхвърляш?
Да, но е трудно. Важно е да си добре информиран кое е правилното при изхвърлянето на боклука. Например, не е ок да сложиш кутията от мазната ти пица в синята кофа (за хартия и картон), въпреки че е картонена.

Какво си пожелаваш, знам, че имаш (поне) няколко прекрасни проекта в главата си?
В следващите години ще се отдам само на проекта си за създаване на заведение за хранене, забавление и учене с нулев отпадък. Искам да вложа цялата си енергия и знания в това. Пътят, който съм поела, е този, който вярвам за правилен. В тази цел виждам не само бъдещ професионален успех, но и личен такъв. Искам малката ми дъщеря да израсне, виждайки такъв пример. Искам след години, когато разказва за мен да казва гордо „Мама е създала Благичка – заведението, което не генерира отпадъци!“ Не е малко като за един живот 😀

 

Най-яките подаръци

IMG_3340

Най-яките подаръци са тези, които остават с теб за дълго и не можеш лесно да ги забравиш. Според мен това са най-вече емоциите. И в размисъл по темата сядам да пиша този пост, за да си напомням.

Времето заедно – великолепен, луксозен, не лесно достъпен подарък за най-близки приятели и ценители – на първо място. Уикендите, вечерите през седмицата, без бързане, с много споделяне, липса на неловки моменти, искреност и близост в изобилие. Този подарък не е само за по празниците. И някак е хубаво да си го позволяваме по-често.

Книгите – вечната класика – на второ. Ооо колко хубави книги получих по празниците от моите приятели! Най-забележителното и приятно в случая е, че те ме познават добре и знаят с кои автори и заглавия ще ме зарадват! И аз често подарявам книги. Освен ако не са електронни (около 50% от обема който чета е в електронен вариант, на английски – възхвала на електронните четци), предпочитам да ги купувам в книжарница. Да имам време, да си избирам дълго. Е, най-често купувам заглавия, които предварително съм набелязала. Бързам да се разплатя на касата безконтактно (тук, вече съм казвала, използвам моята VISA карта) и да изтичам на спокойствие да си чета.

Интересни, неочаквани, алтернативни, адреналинови емоции с добър знак – на трето. Това може да е много индивидуално, според вкуса на адресата. Но например екипна игра в ескейп стая (ясно е, че съм фен) или пък  пътуване, билет за театър или концерт.

Хапване и пийване – еее без това не може. И е чудно за избор за подарък също. Особено за хора като мен, а май почти не познавям някой, който ще се разсърди на шоколад или бутилка хубаво питие. Онлайн поръчки и плащане с VISA са повече от удобни решения в случая. Все емоции са в крайна сметка!181

Е, вече е ясно – това обичам да получавам, както и да подарявам. Ако някой случайно се чуди 🙂

Писах още и за коледното пазаруване без напрежение – тук.

Коледно пазаруване без напрежение

IMG_2658

От края на ноември настава паниката и магазини, улици, хора се претоварват с динамика, щуране нагоре-надолу, избори, вайкане, списъци, подаръци, забравени подаръци, желани подаръци, безсмислени подаръци, малко по-смислени подаръци за деца, семейство, приятели, колеги, клиенти … и така всяка година.

Признавам си – предпочитам да избегна горното, като си оставя коледното настроение да идва с музика, меденки и горещ шоколад, вместо с бутане и нерви. Затова и планирам и купувам подаръците доста по-рано. За фирмените – още в края на лятото. За останалите – преди края на ноември. Предпочитам да подарявам билети за театър или концерт, хубави неща за хапване, бутилки вино, хубав чай, книги, игри.

Правя списък и се движа по него. За да не забравя някого. После срещу всяко име намислям и записвам подаръка. И после – пазарувам. Предпочитам да мина сутрин, за да няма много хора. Също обичам да има опция за картово и безконтактно плащане, например с картата ми Visa, за да е по-бързо. На тази част отделям по-малко време. Повече време отива за опаковане и картички.

Картичките рисуваме у дома. Различна, персонална за всеки. Може да не са перфектни, но са доста лични. И веднага придават друг привкус и на подаръка и на жеста.

Така при нас. Без напрежение. При вас как е?

Хайде, отивам да пека меденки 🙂

 

IMG_2677

Тийн и лични финанси

Понасъбрах някаква опитност по темата за тийн и личните финанси и решавам да споделя. Като цяло ми се струва, че повечето родители предпочитат да отложат разговорите за парите за по-късен етап, а често и да не ги проведат въобще. Честно казано от моето детство-юношество нямам спомен да съм имала подобни теми с моите родители и съм се „спасявала“ сама. Та сега доста четох, мислих, обсъждахме у дома. И ето как постъпихме.

С получаването на лична карта (на 14 години, по закон) възникна темата за карта – лична тийн карта за вече големия човек. Бюджетът му до този момент не бе фиксиран и не бе голям. Със сериозните разговори за пари, нужди, възможности дойде и необходимостта от фиксиране на месечен бюджет. Фиксирахме го. В него по уговорка влизат всички младежки разходи от лично естество – като закуски и хапвания около училище, с приятели, книги и кино, плащане на спотифай и други дигитални услуги, игри, джаджи по лично решение.

Направих сериозно проучване кои банки у нас при какви условия откриват Visa карти за юноши в тази възраст. Трябваше да е кредитна, а не дебитна, за да може да се извършват и плащания онлайн към чужбина. За там Visa е добър избор. За банки, които работят с тийн изборът не бе голям и условията са доста идентични. За нас бе важно да има добро онлайн банкиране, за да проследяваме и ние родителите и младежът плащанията и текущите движения по сметката. Самото изкарване на карта отне само няколко дена. Младежът бе повече от доволен да има карта със своето име на нея! И собствена, лична месечна сума!

Бяхме смели. Скочихме с двата крака. Изкарахме картата и започнахме да я зареждаме с договорената сума в началото на всеки месец. И това са всички джобни за месеца. Планиране, харчене – остават грижа на картоносителя. В повече бюджет няма.

Според мен това учи на много неща – дисциплина (ох, така сложна в тази възраст), отговорност (оооще по-сложна), мърдост (евентуално) при взимане на решения, извеждане на приоритети, спестовност (евентуално), планиране и още, и още.

Първите месеци парите бяха изразходвани в рамките на 1/3 от периода, т.е. за по 10-тина дни. Във времето нещата се балансираха и вече разходването на бюджета е доста по-равномерно, а дори и понякога има спестовност.

Хубаво, че родителското тяло имаме що-годе идея за какво отиват парите, с нотификациите за всеки разход в рамките на няколко минути след плащането. Странно е, когато плащанията се случват през нощта или в учебно време. Но се научихме да не се шашкме – обикновето това са автоматичните месечни плащания.

Ето така при нас. При вас как е? Ще се радвам да науча 🙂

IMG_2525