По-малко пластмаса. За повече живот.

entry_id_132682_idx_0_asset_id_1757

Да, наистина. Глобалното затопляне няма да спре ако намалим рязко пластмасата. За подобна мярка вече е късно. Но ще имаме шанс още малко да поживеем на тази планета, ако рязко намалим пластмасата. И ние, и много животински видове, които днес умират от нашите боклуци из океани, морета, реки, планини и поля.

Да, никак, никак не е трудно да се намали пластмасата в ежедневието ни. Нишите баби доста успешно са живяли и без пластмасови кутии за еднократна употреба, чаши за еднократна употреба, вилици и лъжици за еднокранта употреба, сламки, пликове, бутилки за еднократна употреба. И не, не става дума да се връщаме назад и/или да отричаме прогреса. А да сме наистина разумни същества, каквато ни е като цяло претенцията да сме.

Бързите лесни и никак не нарушаващи комфорта ми лични хакове – споделям с надежда някой да се вдъхнови и последва:

Торбички за многократна употреба. Платнени, забавни, практични – винаги имам по една-две в чантата си, за да не се налага да взимам пликчета от магазина.

Винаги когато може – без пликчета. Банички, ябълки, всякаква стока продавачките бързат да напъхат в найлонови торбички, пликчета и пликченца. А не е нужно. Опитвам винаги, когато купувам подобно нещо още в аванс да кажа „И моля без пликче!“. Често ме гледат странно, но от това не се притеснявам. Понякога добавям „По-добре е да щадим природата.“ и виждам разбиране.

Не на кафето в пластмасови чаши. Все по-често са хартиени, което е някаква утеха. Най-добре е човек да си носи своя чаша (стъклена, порцеланова), но знам, че това е вече упражнение за напреднали.

Не на малките бутилки вода и безалкохолни. И това е трудно. Самата аз понякога се поддавам (не си купувам, но на срещи пия от дадено малко шише вода). И все пак все повече хора си носят стъклени шишета за вода и това е радващо!

Пластмасови лъжички и вилички, сламки. За училище често даваме на децата млекца за закуска. Към тях върви лъжичка. Напоследък намерихме и купуваме дървени лъжички. Отива за тях дървесина, но тя поне няма да чака да се разгради още 100 години напред.

За всичко останало, защото искаме – не искаме – пластмасата си влиза в живота ни – изхвърлям разделно! Търся жълтият контейнер на Екопак и в него слагам смело. Знам, че така моят отпечатък ще се рециклира и няма да стигне до природата, за да й попречи да съществува.

Александър Паркис пръв е открил пластмасата през 1860 г., но масовото й производство започва едва през последните няколко десетилетия. Днес световното производство на пластмаса надхвърля 80 милиона тона годишно.Годишно в Бълария се образуват приблизително 12 000 000 тона битови и промишлени отпадаци, като около 7% от тях са отпадаци от пластмаси или 840 000 тона. Личната ми надежда е скоро да започне това количество да спада. И все по-голям процент да се рециклира. Но за целта е нужна воля и на обикновените хора и на бизнеса и на държавите като цяло.

Пластмасите се рециклират лесно. Тъй като биват различни по състав, те задължително се сортират преди да се рециклират в нови продукти. Могат да се рециклират и смесени пластмаси, но те не са така ценни както сортираните, защото физичните свойства на рециклираната пластмаса, като здравина, ще бъдат различни за всяка партида.

recycling pic

Събраната, предадена, рециклирана пластмаса може да има много и различни приложения. Горната картинка показва част от тях. Отделно се пести енергия, не се замърсяват океаните и моретата, животните не се душат и тровят от нашите ежедневни отпадъци. Накратко – може и има смисъл!

Още за пластмасата – на сайта на Екопак.

#UseLessPlastic

less-plastic

Часът на Земята vs Вечността на Земята.

24301343_1541457969224635_4973309805835658790_n

Часът на Земята е днес. Няма какво да си говорим – лицемерно е да го отбелязваме като гасим осветлението си за час. В същото време да си живеем на планета, която сме затрупали с отпадъци. Съвсем скоро ще сме в ситуацията от филмчето Уол-и, създадено само преди 10 години с цел да ни постресне. Ама лесно не се стряскаме.

Малките стъпки, които може всеки да предприеме още днес са ясни:

  1. По-малко употреба на пластмаса (особено тази за еднократна употреба) в ежедневието (за това скоро ще има отделен дълъг пост). Най-дразнещи са сламките, чашките за кафе и вода, лъжички и вилички, бутилчици.
  2. Задължително максимално по възможност разделно изхвърляне на отпадъци от опаковки в трицветните кофи (аз винаги нося моите до кофи на Екопак, знам, че там ще бъдат наистина рециклирани!) – хартия, пластмаса, метал, стъкло – буркани, кенчета, пликове, картонени кутии, кофички от кисели млека, бутилки.
  3. Повече пеша, с велосипед, с градски транспорт и по-малко с автомобил. Може. И е по-полезно. Ама наистина.
  4. По-малко безсмислено или от леност оставяне на осветление да свети, вода да се лее без истинска нужда от това.
  5. Драстично намаляване на малките опаковки (например минерална вода в еднократна опаковка) и повече насипно купуване на продукти.

От малките стъпки има полза само ако много, ама наистина много хора се включат и достатъчно съзнателно ги спазват не само днес, в Часът на Земята, не само в Денят на Земята, а всеки ден. Всеки ден. Всеки ден.

Ekopak_last last-1

Всичко това може да се направи с лекота от всеки без да се отрази никак на стила му на живот.

Лесно, без никакво затруднение, чисто и с голяма доза удовлетворение.

Само малко желание …

IMG_5156

Следващите стъпки са по-осезаеми и вероятно по-малко хора биха ги предприели. Те включват компостиране (и пак ви казвам – компостирайте), опити за седмица-месец-година с нулеви отпадъци, преминаване на изцяло стъклени бутилки и чаша в чантата, за да не се използват никога еднократнии още и още.

Хайде! Не само в Часът на Земята. А всеки ден.


Писах още: Митове за рециклирането, Планини от отпадъци произвеждаме всеки ден

Ура за Благичка! Споделена кухня и живот с нулеви отпадъци – възможни!

18489695_959435914159217_4998049615140178750_o (1)

Една мноооого великолепна млада дама прави нещо много силно и с поглед към утре – Блажка Димитрова, с която се запознахме на Панаира на идеите на 9 Academy! Представям ви я тук и знам, че ме кара да се усмихвам, да вярвам в утрешния ден и в силата на добрите идеи!

Как, кога се случи blagichka.com?
Всичко започна през 2013 година в училище, докато бях учител. Срещах доста трудности в изграждането на връзка с моите ученици, докато не започнах да нося сладки и соленки, които стратегически поставях на бюрото си, а те идваха, водени от желанието си да опитат, и така започнаха да прекарват повече време с мен, а аз успявах да ги опозная. С тях често говорехме за всички възможности, които. Имахме и часове по предприемачество, където се стремях да им покажа, че нещата са възможни. В началото бяха негативно настроени. Примерите, които виждаха около себе си, бяха създали у тях нагласата, че нищо не е възможно и че в България не могат да постигнат никакви успехи и развитие. Час след час, урок след урок, сладка след сладка, тази тяхна нагласа започна да се променя. Докато в един момент, те не бяха тези, които ми иказваха: „Госпожо, направете си страница във facebook! Започнете бизнес, толкова вкусно готвите!“.

И така, на 1 юли 2014 година най-накрая се реших да направя страницата, а на 15 май 2016 направихме официалното откриване на кухнята на Благичка и отново моите ученици бяха с мен, въпреки че тогава вече не преподавах.

Процесът не беше лесен. Отне ми много време, обикаляне на институции и много ремонти. Мотивацията ми бе огромна, на моменти намаляваше, но вярвах, че съм в правилната посока. Кухнята на Благичка бе мястото, в което съчетавах любовта към вкусната и истинска храна и желанието ми да продължавам да работя в подкрепа на младите хора около мен. Затова в кухнята наемаме предимно младежи в неравностойно положение и ги подкрепяме по пътя към следващите им цели.

Коя е основната ти мотивация при работа по този проект?
От една страна, кухнята на Благичка се явява перфектното работно място за мен. Аз обожавам да готвя! Когато съм в кухнята, съм в свой собствен свят, изпълнен със сладост и много креативност, който ми дава възможността да правя нещото, в което съм много добра. От друга страна, да срещам прекрасните младежи, които срещам, и да мога да им дам възможността да работят заедно с мен в този вкусен свят, ме вдъхновява и ме кара да се чувствам щастлива и изпълнена. Затова и клиентите на кухнята на Благичка ни харесват и избират – защото получават вкусна храна и знаят, че парите, които дават за нея, отиват и за заплати на всеки един от тези младежи.

Разкажи за въвличането ти към движението за нулеви отпадъци?
През целия си съзнателен живот се опитвам да пестя ресурсите около себе си, защото знам, че така помагам и на себе си и на средата и света, в които живея. Преди около година и половина започнах да следвам една друга философия – “Reducetarian” – която цели цялостно намаляване на потреблението ни в ежедневието. Започнах съвсем умишлено да намалявам не само какво ям като количество, но и с какви придобивки се прибирам у дома след пазаруване. Имаше значителна промяна. Когато разбрах за нулевия отпадък и всичко, което се включва в него, разбрах, че това е, което искам за себе, за кухнята и за семейството и малката ми дъщеря. Идеята да не генерирам никакви отпадъци ме вдъхнови. Веднага започнах да чета подорбно по тема, включих се в редица групи и започнах да оптимизирам дома си и цялостното ни функциониране. Разбира се, далеч съм от нулевия отпадък, все още изхвърлям не малко неща, но промяната бе огромна. Ако преди 6 месеца изхвърлях по 1 торба с боклук всеки ден, днес вече изхвърлям една такава торба на всеки 3 – 4 дни.

Най-голямата ми цел в момента е да превърна кухнята на Благичка в заведение с нулев отпадък. Амбициозна, но вярвам постижима е тази цел и не минава ден без да направя някоя мъничка стъпка към това. На този етап, най-основното, което правим е да избираме продукти с никаква или много малка рециклируема опаковка. Също така следваме няколко правила за оптимизиране потреблението на електричество и вода. Има още много стъпки да направим и това е вълнуващо.

Успяваш ли да запалиш някой около себе си за тази кауза? – Разказвам на все повече хора за това. Наскоро започнах и свой блог по тази тема https://blagichka.com/Zero-waste . Искам да споделя за всичко хубаво, което се случва, когато се стремим към нулев отпадък. Надявам се така да вдъхновя повече хора, които

Подскажи как се справяш с изкушенията на консуматорското ни общество и какво правиш, за да намалиш драстично отпечатъка си?
Най-първото, което направих, когато започнах да следвам философията за нулевия отпадък, бе много лесно – взех си няколко различни платнени торби за различните видове продукти, които купувам – имам си платнена торба за зеленчуците, за плодовете, малки торбички за ядките, ориза, лещата и боба. Когато пазарувам меса, си нося едни големи стъклени буркани с хубави капачки и моля да ми сложат месото в тези буркани. Първи път хората зад щанда бяха малко изненадани, но сега ми се радват и всеки път ме хвалят, задето се грижа за природата.

У дома сложих три кофи и събираме разделно отпадъците – това е едно от най-предизвикателните неща за семейството ми. Доста от боклуците не стават за рециклиране поради различни причини, а и често у дома се объркват сега това става ли за тази кофа или не. Но се учим и ставаме все по-добри.

Друг трик, който ми спестява и доста пари, е наличието на една голяма хартиена бележка в портфейла ми, поставена между парите. На нея пише: „Наистина ли имаш нужда от това?“ Така често на каса се отказвам от някои покупки и съм щастлива!
От известно време започнах да шия и да рисувам с текстилни бои. Освежавам дрехите си и ги превръщам като нови. Определено се оказа добро решение и намалих пазаруването на дрехи.

Разделно ли изхвърляш?
Да, но е трудно. Важно е да си добре информиран кое е правилното при изхвърлянето на боклука. Например, не е ок да сложиш кутията от мазната ти пица в синята кофа (за хартия и картон), въпреки че е картонена.

Какво си пожелаваш, знам, че имаш (поне) няколко прекрасни проекта в главата си?
В следващите години ще се отдам само на проекта си за създаване на заведение за хранене, забавление и учене с нулев отпадък. Искам да вложа цялата си енергия и знания в това. Пътят, който съм поела, е този, който вярвам за правилен. В тази цел виждам не само бъдещ професионален успех, но и личен такъв. Искам малката ми дъщеря да израсне, виждайки такъв пример. Искам след години, когато разказва за мен да казва гордо „Мама е създала Благичка – заведението, което не генерира отпадъци!“ Не е малко като за един живот 😀

 

Най-яките подаръци

IMG_3340

Най-яките подаръци са тези, които остават с теб за дълго и не можеш лесно да ги забравиш. Според мен това са най-вече емоциите. И в размисъл по темата сядам да пиша този пост, за да си напомням.

Времето заедно – великолепен, луксозен, не лесно достъпен подарък за най-близки приятели и ценители – на първо място. Уикендите, вечерите през седмицата, без бързане, с много споделяне, липса на неловки моменти, искреност и близост в изобилие. Този подарък не е само за по празниците. И някак е хубаво да си го позволяваме по-често.

Книгите – вечната класика – на второ. Ооо колко хубави книги получих по празниците от моите приятели! Най-забележителното и приятно в случая е, че те ме познават добре и знаят с кои автори и заглавия ще ме зарадват! И аз често подарявам книги. Освен ако не са електронни (около 50% от обема който чета е в електронен вариант, на английски – възхвала на електронните четци), предпочитам да ги купувам в книжарница. Да имам време, да си избирам дълго. Е, най-често купувам заглавия, които предварително съм набелязала. Бързам да се разплатя на касата безконтактно (тук, вече съм казвала, използвам моята VISA карта) и да изтичам на спокойствие да си чета.

Интересни, неочаквани, алтернативни, адреналинови емоции с добър знак – на трето. Това може да е много индивидуално, според вкуса на адресата. Но например екипна игра в ескейп стая (ясно е, че съм фен) или пък  пътуване, билет за театър или концерт.

Хапване и пийване – еее без това не може. И е чудно за избор за подарък също. Особено за хора като мен, а май почти не познавям някой, който ще се разсърди на шоколад или бутилка хубаво питие. Онлайн поръчки и плащане с VISA са повече от удобни решения в случая. Все емоции са в крайна сметка!181

Е, вече е ясно – това обичам да получавам, както и да подарявам. Ако някой случайно се чуди 🙂

Писах още и за коледното пазаруване без напрежение – тук.

Коледно пазаруване без напрежение

IMG_2658

От края на ноември настава паниката и магазини, улици, хора се претоварват с динамика, щуране нагоре-надолу, избори, вайкане, списъци, подаръци, забравени подаръци, желани подаръци, безсмислени подаръци, малко по-смислени подаръци за деца, семейство, приятели, колеги, клиенти … и така всяка година.

Признавам си – предпочитам да избегна горното, като си оставя коледното настроение да идва с музика, меденки и горещ шоколад, вместо с бутане и нерви. Затова и планирам и купувам подаръците доста по-рано. За фирмените – още в края на лятото. За останалите – преди края на ноември. Предпочитам да подарявам билети за театър или концерт, хубави неща за хапване, бутилки вино, хубав чай, книги, игри.

Правя списък и се движа по него. За да не забравя някого. После срещу всяко име намислям и записвам подаръка. И после – пазарувам. Предпочитам да мина сутрин, за да няма много хора. Също обичам да има опция за картово и безконтактно плащане, например с картата ми Visa, за да е по-бързо. На тази част отделям по-малко време. Повече време отива за опаковане и картички.

Картичките рисуваме у дома. Различна, персонална за всеки. Може да не са перфектни, но са доста лични. И веднага придават друг привкус и на подаръка и на жеста.

Така при нас. Без напрежение. При вас как е?

Хайде, отивам да пека меденки 🙂

 

IMG_2677

Тийн и лични финанси

Понасъбрах някаква опитност по темата за тийн и личните финанси и решавам да споделя. Като цяло ми се струва, че повечето родители предпочитат да отложат разговорите за парите за по-късен етап, а често и да не ги проведат въобще. Честно казано от моето детство-юношество нямам спомен да съм имала подобни теми с моите родители и съм се „спасявала“ сама. Та сега доста четох, мислих, обсъждахме у дома. И ето как постъпихме.

С получаването на лична карта (на 14 години, по закон) възникна темата за карта – лична тийн карта за вече големия човек. Бюджетът му до този момент не бе фиксиран и не бе голям. Със сериозните разговори за пари, нужди, възможности дойде и необходимостта от фиксиране на месечен бюджет. Фиксирахме го. В него по уговорка влизат всички младежки разходи от лично естество – като закуски и хапвания около училище, с приятели, книги и кино, плащане на спотифай и други дигитални услуги, игри, джаджи по лично решение.

Направих сериозно проучване кои банки у нас при какви условия откриват Visa карти за юноши в тази възраст. Трябваше да е кредитна, а не дебитна, за да може да се извършват и плащания онлайн към чужбина. За там Visa е добър избор. За банки, които работят с тийн изборът не бе голям и условията са доста идентични. За нас бе важно да има добро онлайн банкиране, за да проследяваме и ние родителите и младежът плащанията и текущите движения по сметката. Самото изкарване на карта отне само няколко дена. Младежът бе повече от доволен да има карта със своето име на нея! И собствена, лична месечна сума!

Бяхме смели. Скочихме с двата крака. Изкарахме картата и започнахме да я зареждаме с договорената сума в началото на всеки месец. И това са всички джобни за месеца. Планиране, харчене – остават грижа на картоносителя. В повече бюджет няма.

Според мен това учи на много неща – дисциплина (ох, така сложна в тази възраст), отговорност (оооще по-сложна), мърдост (евентуално) при взимане на решения, извеждане на приоритети, спестовност (евентуално), планиране и още, и още.

Първите месеци парите бяха изразходвани в рамките на 1/3 от периода, т.е. за по 10-тина дни. Във времето нещата се балансираха и вече разходването на бюджета е доста по-равномерно, а дори и понякога има спестовност.

Хубаво, че родителското тяло имаме що-годе идея за какво отиват парите, с нотификациите за всеки разход в рамките на няколко минути след плащането. Странно е, когато плащанията се случват през нощта или в учебно време. Но се научихме да не се шашкме – обикновето това са автоматичните месечни плащания.

Ето така при нас. При вас как е? Ще се радвам да науча 🙂

IMG_2525

Пътувания, пътувания, пътувания

IMG_2220

Пътуванията ми. Обичам ги. В България и в чужбина. Със семейството и по работа. Падат ми се по много. Пловдив, Брюксел, Бургас, Стокхолм … Понякога не знам къде се събуждам.

Научила съм се да взимам само най-важното. И да го събирам в раница. Дори за официални срещи има как да се организират четири дни дрехи, лаптоп и нужното в един ръчен багаж. За по-бързо, удобно и лесно. Защото обичам да не чакам за багаж, да се чекирам онлайн и да имам време за други неща 🙂

Обикновено при пътуване си нося две книги – една електронна (с много книги на нея) и една хартиена. Обичам докато чакам да чета и си поставям за цел с всяко пътуване по бизнес за 2-3-4 дена да изчитам поне по една книга. Носейки две имам разнообразие и възможност да решавам в движение коя да предпочета.

Научила съм, че в чужбина най-удобно е при пристигане на летището да знам предварително автобус или метро да взема до града. Цялата информация е онлайн и дори цените могат да се проверят. На доста места вече ако купиш и платиш с карта от автомат билета си е по-евтин, отколкото ако го купиш в самото превозно средство. Въпрос на добра ориентация е и няколко клика. Картата е с мен задължително. Имам Visa от две банки (за това ще разкажа в допълнителен пост защо се наложи да са две). Истината е, че на много места не може вече да плащаш в брой – не приемат. Колкото по на север в Европа отиваш, толкова по-важен елемент става картовото плащане. С безконтактна карта става и по-бързо. А и по-сигурно – картата стои само в твоите ръце, не я даваш на никого.

Снимката по-горе е от последното ми пътуване до Брюксел предната седмица. Бяхме на конференция в Европейската комисия. Радвам се, че момичетата, с които бяхме заедно приеха да минем разстоянието от хотела до Комисията пеша. Духаше леко, но бе топло и тези 3 километра ни се сториха като добра възможност да се поразходим. Така и улових в кадър това птиче – в полет, волно из покривите на големия град.

Пътуването вече не е лукс. Лукс е времето. Ако човек може да го планира и оптимизира – идеално.

Пътуванията ми. Обичам ги.

 

IMG_2526

 

Ура за Мая и безопасните детски площадки! Когато търсиш отговори, ги намираш!

mt (1)
Мая Цанева е съосновател на Гражданската инициатива за безопасни детски площадки, която включва над 900 граждани. Мая е журналист на свободна практика и блогър. Заради важността на темата, отдадеността на Мая и защото е за общото благо – направихме това интервю.

Как и кога се зароди идеята за инициативата ви за безопасност на детските площадки?
Идеята за Гражданската инициатива за безопасни детски площадки се роди преди около година и половина. Тогава разбрах колко е трудно да получиш в срок адекватна информация за ремонта на детска площадка. Не съм първата с този проблем, но като човек, който се занимава с комуникации, съзрях възможност заедно със съмишленици да подобрим взаимодействието между гражданите и общинските, държавни институции, и най-вече да научим хората какви права и задължения имат, как могат да се грижат за площадките за игра. Всъщност се заех с предизвикателството заради градинката, където синът ми играе, но се учудих искрено, че само с един пост успях да събера достатъчно съмишленици, които искат и търсят начин за промяна. Тогава се събрахме със Стилияна, Деница, Таня, Цвети. Сега към ядрото на организацията се присъединиха и Доротея, Владимира, Юрий.

Лесно ли се намират съмишленици за тази кауза и какво постигнахте до момента?
И да, и не. Факт е, че бързо се събрахме достатъчно хора, за да стартираме. В същото време има голяма „спяща“ маса недоволни, които трудно се задействат или очакват друг да го направи. Редно е да кажа, че има и много обезверени граждани, които са се отказали. Но за година и половина успяхме да активизираме достатъчно будни хора и доброволци, които да пращат редовно сигнали, да търсят отговори настоятелно, да се грижат сами за площадките за игра. Гордеем се с доброволчеството в полза на площадките за игра, което задействахме.
Общинските власти ни познават добре като „майките“ и рядко срещаме отказ или нежелание за среща. В нашата общност има над 900 граждани, подкрепят ни сродни организации, медии.
По наша инициатива Столична община разработи подробна интерактивна карта на детските площадки, която за момента се ползва предимно от специалисти. Организираме доброволчески акции по почистване и обновяване на местата за игра с помощта на общината и дарители, създадохме и разпространяваме информационни материали. Компании ни търсят за развиване на корпоративна социална отговорност. От два месеца провеждаме обществени обсъждания за приоритетите на районите за изграждане и поддържане на площадките през 2018 г. Предстои скоро да се регистрираме официално и като неправителствена организация.

Има ли чуваемост и разбиране в институциите по темите за безопасността на децата на площадките или по-скоро има административно прехвърляне на отговорност? И в крайна сметка под чия опека са градинките и съоръженията за деца в междублоковите пространства?
Когато търсиш отговори, ги намираш. Инициативата стартира с търсене на дълго отлагани отговори и ги получихме. С раздвижването на гражданското общество по темата за градската среда, детските площадки се превърнаха в „горещ картоф“ за всички. Ние се оказахме в подходящото време да мотивираме и активизираме повече хора да питат за състоянието и безопасността на местата за игра. Като цяло Столична община ни чува, слуша и се опитва заедно с нас да промени ситуацията. Разбира се, има районни управи, които са пасивни, но има и проактивни.
Ние настояваме за единна общинска структура, която да се занимава с изграждането и поддържането на детските площадки. Сега за тях се грижат районите, дирекция „Зелена система“, някои градинки са общински, други- строени по евро проекти… Това възпрепятства взаимодействието с гражданите, които искат бързи отговори “на едно гише“. Разбира се, има Контактен център, както и няколко платформи за подаване на сигнали, но като цяло информацията и отговорите не са „на едно гише“.
В края на 2018 г. изтича срокът, до когато България трябва да приведе площадките в състояние по строги правила за безопасност. Но бюджетите за изграждане и поддържане на местата за игра и на междублоковите пространства са малки и общините наистина трудно избират коя да е първата в списъка за ремонти. Ние не искаме всички площадки да са еднакви, нито желаем старите площадки да изчезнат. Ако са безопасни за възрастта на децата, по-важно е да ги има, за да могат хлапетата да играят навън.
Но най-важното е да се развие диалог и взаимодействие между гражданите и институциите, за да може планирането, изграждането и поддържането на площадките да е наша обща отговорност. Има златни възможности, които чакат да бъдат оползотворени.

Какво планирате – как ще продължи тази битка?
Надяваме се да успеем да подготвим и представим промени в нормативната база на общинско и национално ниво на темата. Също така да привлечем съмишленици и от други градове, да ги вдъхновим и подкрепим. Ще продължим с доброволческите акции, за да превърнем площадките от общински в „наши“. Вярваме, че отговорността за това къде играят децата ни е споделена.

Какво си пожелаваш?
Мечтая да ме запомнят като Мая от Гражданската инициатива за безопасни детски площадки. Дотогава съм „Майката на детската площадка“.

За подробности: https://www.facebook.com/safeplayground.sofia/

Маратонът на София 3 км – подготовка и участие. От първо лице.

IMG_1161

Имам един специален приятел и колега – Петър. Преди години Пешо е участвал в маратона в Ню Йорк и с това той е герой за мен. Да, много хора участват в маратони и всички те са герои. Но Пешо е специален – има силно намалено зрение и за него участието на маратон е още по-голяма работа. Та, Пешо бе този, който отново тази година сръчка моето желание за по-здравословен живот и по-редовни упражнения и ме подтикна към реализирането на един от плановете ми – да съм редовен участник в Маратона на София. Та с него се регистрирахме двамата за най-малката дистанция тази година – 3 км.

Ще кажете – какво са 3 километра – нищо не са! И ще сте прави. Но за начало 3 не е лошо. Тук ми се иска да разкажа за подготовката ми, да споделя опит. И да си обявя публично, че догодина с Пешо ще се подготвим за 10 километра!

Как мина подготовката за Маратона на София 2017?

Започнах късно. По принцип от няколко години тренирам, къде редовно, къде не толкова. Основно със свободни тежести тренировки с моя мил треньор Марто. Ноооо лятото винаги се отпускам, трудно намирам време в графика си и това не е добре. С времето се научих да ценя и да се радвам на лекото напрежение в мускулите през деня след добра тренировка сутрин. И да – тренировките преди работа ме тонизират и усмихват.

Тичане му е майката. Та, две седмици преди Маратона, когато попълнихме с Пешо формуляра на сайта на Маратона и вече връщане назад нямаше, започнах всяка сутрин на тичам. Първите дни едва пробягвах по 200-300 метра, после почивка с бързо ходене, после пак. Поетапно увеличих километрите на 1, после на 2 и в последните дни – по 3. Дишането пооправих. Ходенето за почивка между километрите тичане – също. Тичах на пътечка във фитнес залата и в нашия квартал. Ако нямах достатъчно километри за деня – добавях с доста ходене вечер. За 3 километра се чувствах подготвена в навечерието на Маратона.

Храна. Вода. Сън. За да са добри тренировките и ефектът от тях най-важен е балансът храна-вода-сън. Намалих храната. Става по естествен начин. По-лекото тяло се справя с километрите по-добре. С водата по принцип нямам добри навици. Което, знам си, не е добре. Бях на хубава лекция за пиенето на вода и за фитолизин наскоро и това допълнително ме мотивира да приемам повече, за да се чувствам по-добре. Често усещането за глад е всъщност не добре разпознато усещане за жажда. Бъбреците също страдат. Напоследък активно работя по тази тема. Около Маратона бях постигнала добър баланс. За съня също работя – около Маратона успявах с добър сън и ранно лягане (преди 11) и около 8 часа на нощ. Съчетано с доброто движение и по-леката храна – получаваше ми се.

Добрите навици в ежедневието. Митко от BB-Team все повтаря, че добрите навици са тези, които сме успели да направим ежедневие. Почти две седмици по-късно все още се справям добре с движението (почти всяка сутрин – тренировка). По балансираното хранене, прием на вода и сън все още имам какво да намирам като дисциплина. Но едно е ясно – живот и здраве с Пешо сме убедени, че догодина сме на 10 километра четвърт маратон и се готвим!

p.s. Благодарност на екипа на Маратона на София за наистина перфектната организация за толкова мащабно събитие! Браво и на всички участвали – за мен бе радостно да видя толкова приятели!

Лято 2017 с ниски нива на дигитално потребление

IMG_5780Експериментът провеждам за трета година – силна дигитална диета за лятото. Първият път бе цял август без устройства. Последваха разни формати на намалено консумиране на Интернет и телефони. За това лято периодът бе по-дълъг, но формата бе по-мек.

Какво избрах и направих.
Три месеца без социални канали на телефона. Това драстично намалява безсмисленото висене с безкрайно скролване надолу, надолу до безкрай. Има лек дискомфорт, особено в началото. И дълги периоди без споделяне на снимки в instagram – оцелява се! Без messinger, whats up или skype – може!

Последваха в края на август и 12 дена без мобилен телефон. Никакъв. Никакво говорене. Тук първите два-три дни дискомфортът е още по-голям. А неразбирането от страна на околните – също. Тук вече чух „Защо го правиш?!“ много пъти. Имаше неистови опити хората да се свържат с мен. Те само ме насърчаваха да удължа периода без телефон. Началната ми идея бе за седмица, после минах на 10 дена и в крайна сметка финиширах с 12.

Трудностите без дигитални и мобилни устройства.
Човек свикнал телефонът да е винаги в него и да може да звънне във всеки един момент не може да си представи как е възможно. И трудностите са основно в главата ни. Реално няма трудност да си без устройство.
Едното неудобство бе поради факта, че обичам да снимам доста. Е, това бе период да не много снимки, а в 12-те дена без телефон – естествено няма и една снимка.
Второто е пускането на SMS в зоните за паркиране, налага се да се използва талонче.
Третото е, че нямам часовник и без телефон оставам съвсем извън времето, но и това с повече организация и дисциплина се преодолява.

Ползите.
Ползите са повече от ясни. Повече време за мислене, за четене, за движение. Повече спокойствие.
И ясна увереност, че краят на света, който ежедневно ни залива отвсякъде, се отлага.
Офлайн е яко. Балансът онлайн / офлайн е много важен, за да си себе си и истински и на двете места.
Пожелавам го на всеки.

p.s. 
Изпуснала съм няколко покани за събития, партита, рождени дни. Признавам, леко ме е яд. В допълнение някои хора са се понацупили, че не им отговарям с дни. Е, ще се преживее.

Ето и за предходната майска дигитална диета тук.
И за първите ми 7 дена без мобилен телефон.
И за август без устройства тук.