Книгата Моите приятели на Фредрик Бакман очаквано мноооого ми хареса. Както всичко, което съм чела от този автор. Но на тази книга плаках на почти всяка страница.

Майсторски разказана история за съвсем обикновени хора. Трима приятели, както се вижда и от корицата. Браво на Дамян Дамянов за корицата!

Няма да споделям сюжета, да разказвам за героите и тяхната човечност, необичайност и обичайност. Давам няколко цитата за доказателство, но и си ги записвам за спомен:

„Възрастните все си мислят, че могат да предпазят децата, както им попречат да ходят на опасни места, но всеки тийнейджър знае, че това е безсмислено, защото най-опасното място на света е вътре в нас. Крехките сърца могат да се счупят, независимо дали се намират в някоя тъмна уличка, или в дворец.“

„Струваше им се, че лятото на кея преди двайсет и пет години ще продължи завинаги, защото с лятото винаги е така, когато си почти на петнайсет.“

„Въображението е единственото, което ни спира да не мислим постоянно за смъртта. А когато не мислим? О, това са най-хубавите ни мигове.“

„За да сме напълно честни, в днешно време на планетата има страшно много известни хора, толкова много, че почти няма някой, който да не е известен.“

„Светът е доста изобретателен, може да пречупва децата по най-различни начини.“

„Когато се смееха заедно всички те си принадлежаха едни на други.“

Преводът е на Любомир Гиздов.

Книгата Моите приятели си купих от любимата Книжарница зад ъгъла.

Препоръчвам ви да я прочетете. Идеална за уикенд време или лятно безвремие.

Ако не сте чели нещо от Бакман и ви е любопитно – намирам, че съм писала за Човек на име Уве, Ние срещу всички, Нещата, които синът ми трябва да знае за света.