тук (в България) нищо не е като хората

и аз съм го казвала, признавам си – „Българска работа“ и от сорта, но понякога направо се вбесявам като го чуя (прочета) – бааа, а къде е като хората?

къде няма ненормални, некорумпирани държавници? – човешко е, властта ояжда, бъркаш ли в меда не може да не се оближеш; къде няма „други“ причини да се случват нещата?

да, със сигурност в София не е чисто, но съм виждала такива свинщини и по улиците (централни и не само), в метрото и на Париж, и на Виена и къде ли не

да, със сигурност тук вършим нещата в последния момент, понякога през пръсти, но всеки, който е работил поне по един чужд проект знае, че и навън е така
да, у нас понякога нещата се случват по незнайни за обикновените хора причини, по „други“ от очакваните или публични правила, но повярвайте – това е така навсякъде

навсякъде има и добри и недобри хора, навсякъде интелигентните са само определен (малък) процент от всички (и слава богу!), навсякъде има и талантливи и просто обикновени хора, и мързеливи и работохолици, и клошари и джебчии;

е, има неща, които са си по-специфични за България, но по този същия начин всяко друго място под Слънцето си има своя специфика

да считаме, че тук не сме като хората (и другата теза, че целия свестен български народ вече се е изнесъл и тук е останал боклука, но за това – друг път) – еееее… то бива бива ама така не става – това е нещо като „национален комплекс“, не че и други нации / народи го нямат, но … надявам се все по-радко да го чувам

дано не звучи като – нашата кочинка, най-хубавата кочинка на света; и в сартъровски стил, дори сега тече подобна кампания на някоя банка за моя успех; това е моята страна, живея тук, това е съзнателен избор, работя тук и не смятам, че правя нещата, живота, страната си не като хората!

и извън горното: източните мъдрости винаги са ме съблазнявали. Днес попаднах на това: „Желаещият да живее има три цели: познание, любов и богатство.“ Съблазнително е началото: „желаещият да живее“; <цялото тук>

ежедневие и линкове

днес бе напрегнат ден, в който освен активната подготовка за утрешния целодневен семинар, на който ще имам няколко лекции бе пълен с работни срещи и завърши с първото ми виждане с новия ми курс в НБУ

малко за НБУ тази вечер – имаше доста коли наоколо, т.е. паркирах не близо /все още ми е обидно, че на нещатните преподаватели не им се полага паркинг, макар във времето, когато аз ходя последният да е празен/; из коридорите имаше малко, но ведри студенти; на моята лекция се явиха едва 5 + 1 гост :); на въпроса „някой от вас да има блог?“ /един от въпросите, които им задавах, за да науча повече за тях/ всички закимаха отрицателно, а на следващия „а знаете ли какво е блог?“ единственият младеж каза „нещо като форум“ :), а на „а някой да е публикувал каквото и да е съдържание някъде онлайн“ – отново мълчание /май ги поуплаших с тези въпроси, ама нали са студенти, т.е. млади и активни хора, мисля си че следва да поразбират от тези неща и без да им се налага/ – ще падне забава!

и защото още много задачи ме чакат, а два линка ми се ще да не забравя, ето:

Еленко – нов пост за злоупотребата с личната информация

Елена Геловска, Дневник – за децата, българските, днес

p.s. търся расистки текст (на български, например за цигани), онлайн, ако някой има пресен линк, моля да сподели

на улицата

в квартала има изоставена къщурка, каквито има почти във всеки квартал; днес там имаше едно циганско момиче, красиво, около 20 годишно, с оранжева жилетка и буйни черни коси, хванати леко на опашка; имаше чанта, подпряна на изкорубения прозорец; беше се сдобила току що с плик и лепило и смъркаше, дишаше, което я правеше щастлива, радваше си се сама на себе си и си говореше; после, след малко, започна да пее, да вика нещо; хората, които минаваха по улицата се озъртаха плахо и ускоряваха крачка, а тя продължаваше да вика; беше привечер

в непосредствено съседство до порутената къщичка има двуетажна къща, беше поликлиника преди, после я реституираха, а от около две години я населяват някакви хора, изповядващи някаква религия, секта, стегнаха, оправиха къщата, дори наскоро са сложили масивна и красива ограда; все млади хора има там, влизат, излизат; но сега не реагираха на песните и виковете на момичето в съседство;

отминавам горните две сцени и влизам в трета – срещам един от кварталните как да го нарека пианици, присъствия; разхожда кучето си; пийнал е прилично, а слънцето едва сега залязва; има обилна черна сплъстена коса и също толкова красноречива брада; обикновено от сутринта е в кафенето, където не пие кафе, а градусни напитки и … чете, все носи по някакви книги, различни, романи, разкази и чете; иначе е бояджия, когато е в състояние да го прави; радва се на срещата ни на уницата днес, а аз се радвам да си пообщувам с него; той иска да има с кого да си говори, самотен е;

за да внеса нотка оптимизъм в тази кратка трагедия в три части (нещо все на негативни постове избивам напоследък, къде ми се загуби smiling-а?!) ще кажа, че из улицата, по-надолу, се носеше детска глъч, ритаха топка, гонеха се и се забавляваха децата от квартала, за радост на всички останали

а времето бе прекрасно, не като за 21 февруари, а като за 5-ти май, едно такова леко и ефирно, отнасящо всякакви черни мисли към розовите облаци на залеза (много патетично прозвуча, толкова за днес, че се увлякох!)

болници и професионалисти

имах вчера пребиваване в болница – именно Майчин дом

леле каква мизерия – потрес

сцена 1: най-отдолу, в мазето е гардеробната, в дъното – за да се стигне се минава през целия дълъг коридор, от двете му страни – зелени метални шкафчета, с катинари, различни, с надписи някои, от време на време разпечатани стрелки на лист А4 „Гардероб“; там стои една жена, типична, възпълничка, сигурно млада, в стаичката има черно-бяло телевизорче (отдавна не бях виждала такова), легло, зад завеса – закачални за дрехите, и най-важното – бюро, да, тя стои зад бюро, пепелник, семки; през отдавна немития малък прозорец дневната светлина едвам се промъква; тя пише бележка отегчено, взима и връща дрехи; доволно открива, че някой й е пъхнал в джоба на престилката мандарина и това я кара да възкликне на глас и да се усмихне; работи тя тук, в това мизерно мазе на болницата, т.е. стои 8 часа на ден

сцена 2: стая, болнична стая, стая, в която лежат бременни жени, за трима души, с голям прозорец и мивка; дограмата е стара, направо си нахлува студ; подът, макар да се предполага че е мит поне два пъти на ден – не изглежда именно така; има кошче за боклук; чаршафите са сравнително нови – на едри цветя; жената, която чисти се нарича санитарка; има ръкавици за еднократна употреба; едра е, сигурно е млада, с червило и грим, червена дълга коса – напомня за красавица от сериал; мие пода вяло, прехвърля боклука от кошчето в плик, после затваря вратата

сцена 3: тоалетната на етажа – отблъскваща от пръв поглед, оказва се че вратата не се затваря и добре че е така – няма крушка; в банята кранчето не може да се затегне до край и непрестанно капе обилно (долу в мазето има стая, на която пише ВиК и човекът вътре си има също черно бял телевизор и легълце, от което го гледа); всички тоалетни тук са в подобно окаяно състояние

и все пак: на фона на тази мизерия хората, да кажем голяма част от тях, хората, които работят на това място, са си професионалисти, разбират си от професията и надявам се и да не им се плаща (извън тезгяха) си я вършат както трябва, и слава богу!

и все пак – да не му се налага на човек

небивалици държавни и частни

няколко безумни небивалици само в последните дни:

– таксиджии вилнеят из София, смъкват си коланите и данъците, както и гащите на подайдупльовци (при цялото ми уважени към Държавата като институция!)

– целият (слава богу не 100%) български народ до безумие като мантра повтаря „не сте сами“ – мамаааа …

електронните магазини са пред сваляне на кепенцата

– снощи из цяла София светеше Коледна (!) украса – елхата в градинката при Кристал, „спонсорираните“ светещи гирлянди по Патриарха и другаде (може да е във връзка с горните две безумия, не знам, но ми звучи много нелогично за почти средата на февруари и пролетта, която е навън)

– преди представлението „Честна Мускетарска“ на камерна сцена в Младежкия сигнала за изключване на мобилните телефони безумно нелепо бе допълнен от „Актьорите от Младежки театър използват козметика Avon“ (!) … което бе прието с бурен смях от всички присъстващи, естествено; иначе постановката ми допадна, а и Валери Петров бе там – вълнуващо

аз ли нещо … или светът около мен съвсем …

p.s. по btv даваха репортаж как „всички световни медии“ отразили „грандиозния молебен“ … милите световни медии, може да са помислили че и таксиджиите изразяват съпричастност, а и бабите, които и те протестират там наоколо, около Александър Невски; имаше една приказка, че всеки народ заслужавал съдбата си (пиша го с прискърбие) – мисля си го активно напоследък, мисля го всеки път след избори (след победата на червените, след последните – с безумния % за Атака …)

искам си електронните магазини!

искам си електронните магазини! не искам хора, които и хабер си нямат от Интернет и едва ли са пазарували онлайн да решават как аз ще пазарувам и да ми правят пречки!

толкова е крехка електронната търговия у нас, с толкоз зор съществува, прохожда от години и все още е на една 6% от ползващите интернет у нас (по данни на Маркет тест за 2006-та) – е, как е възможно това да се случи … някой да дойде и фрас с дебелата секира (дебелия маркер) – бам, нямааа

от години пазарувам книги само по Интернет, средно месечно веднъж по няколко, от books.bg най-вече

пазарувала съм и съм била винаги доволна и от Slon.bg911.bg, www.get.bg, Parfum.bg, Данет, от други виртуални книжарници, магазини, преди имаше и eTrade.bg и BGStore …

не съм била мамена, недоволна, не съм получила нито веднъж некачествена или не поръчаната от мен стока; не съм чувала и за други да са недоволни
според мен подобни законови мерки с това плащане 7 дена след доставка са безумни и убийствени

искам си електронните магазини!!!

Отново за БГ Сайт

Без да имам желание да изпадам в още по-задълбочени спорове относно Конкурса, който така или иначе вече няма да съществува, след поста ми вчера и обширния коментар от страна на г-н Димитров си позволявам да цитирам мнения от поста на г-н Евгени Динев, който ако не ме лъже паметта бе три поредни години член на журито на БГ Сайт:

„резултатите едва ли щяха да са други, ако времето за оценяване беше по-голямо, както и ако се плащаше хонорар на журито. Лошо направения сайт си личи веднага, такива още на подсъзнателно ниво ги затварям с CTRL+W, а добре направените БГ сайтове се броят на пръсти. Тази година личното ми оценяване се припокри на 100% с общата оценка на журито, което приятно ме изненада.“ – целият текст тук

симпатично ми е мнението на Евгени и за БУА (Българска Уеб Асоциация), която днес имаше УС, т.е. Управителен съвет, който усмишлено прескочих:

„С БУА и без БУА развитието на Уеб и Интернет ще си върви. Как точно ги популяризират сред обществото не ми е ясно, но щом го могат, нека си действат.“

Отворено писмо по повод БГ Сайт 2006

публикувам тук писмо, отговор на официално писмо към мен от г-н Тодор Христов по повод постовете на г-н Димитров, член на журито на БГ Сайт 2006, в личния му блог

Уважаеми Тодор,

Благодаря за писмото и за ангажираното отношение към темат БГ Сайт, както и за участията Ви през годините.

Като инициатор на Конкурса, от началото му през 1999 г. и като негов ръководител и в Българска Уеб Асоциация, която провеждаше конкурса в последните три години се наемам да отговоря на Вас и косвено на г-н Димитров. Ще си позволя да публикувам отговора публично, с което да научат и други, които си задават сходни въпроси.

На първо място бих искала да отбележа, че отношението и тона на г-н Димитров не отговарят на това, което лично аз бих очаквала от член на това жури (или на което и да е професионално жури) и не му правят чест (например, цитирам “Мор да тръшне тирана!”). С тези два свои поста той не само руши собствения си авторитет (ако има такъв), но и тези на БГ Сайт, граден 8 години, Българска уеб асоциация и всички други ангажирани страни (в т.ч. останалите членове на журито, парнтьори и т.н.).

Конкретно по коментарите:

1. Г-н Димитров признава, че е знаел че “всяка година постъпват голяма бройка сайтове за оценяване”.

2. Изречението “Аз подписвам декларация без детайли.” не отговаря на истината – всеки член на журито е получил предварително, заедно с декларацията, която подписва, комплект документи – Технологията на конкурса, където ясно са регламентирани начините и сроковете на оценяване – предварително! Г-н Димитров би следвало да се е запознал с тези детайли преди да приеме участие в журито и да подпише декларацията!

3. Твърдението “Имало е практика да се разпределят сайтовете между всички членове на журито (15 човека), за да се свърши работата все пак.” е вярно, но както сочи Технологията за 2006 г., която освен на всеки член на журито и всеки участник следва да е прочел (публикувана е на сайта) – това правило бе отменено в последните две издания на конкурса, с оглед оценяването на всеки сайт от повече хора, респективно – постигане на по-обективни оценки за всеки от участниците.

4. Относно безвъзмездното оценяване – отново и по Технология и по Декларация, която журито подписва – оценяването е безвъзмездно. Овъзмездяването е с престижа, който конкурса носи на всеки един от журиращите, както и от удовлетворението, че с работата си тези експерти и професионалисти допринасят за развитието на уеб у нас. Безвъзмездно е оценяването във всички подобни конкурси и с оглед на това, че журито не следва да е комерсиално.

5. Въпросът с критериите за оценка е многократно дискутиран. Отговорът, даден от PWC е ясен. Разчита се на професионализма и експертността на журиращия. Ако той наистина е експерт и професионалист също така няма да има нужда от много време за да се убеди в качествата и достойнствата на един сайт. Затова и оценяването е на два етапа – за да може да се отсеят най-добрите първо, а след това на останалите по-малко за оценяване да се отдаде необходимото време и между тях да се изберат победители – класическа схема при много конкурси.

6. Относно сроковете – всички сайтове, които са регистрирани и допуснати до участие са онлайн веднага, т.е. не чак след края на регистрацията. Голяма част от журиращите, които са позитивно, конструктивно настроени и отдадени на идеята БГ Сайт започват с преглеждането на сайтовете предварително. Дори това да не е случая – отново подчертавам, че всеки журиращ бе запознат предварително с условията и датите и е могъл да прецени за себе си дали ще успее да изпълни качествено и в срок поетият ангажимент. Съответно е имал възможност да се откаже, ако преценва, че това журиране не е по силите му, вместо да претупва работата и за свое оправдание – да бълва негативните си мисли срещу конкурса.

7. По отношение на приходите и разходите по БГ Сайт, сметките за това къде са отишли тези “12 000 лева” – има официален отчет, който е наличен в Българска уеб асоциация. Разходите при организацията на подобно мащабно събитие са значителни и със сигурност печалбата не е финансова. Жалко, че хора, като въпросния член на журито, не осъзнават каква е ползата от подобно трудоемко, както самия г-н Димитров отбелазва, начинание.

8. Отново за сроковете – тъй като, повтарям, организацията на подобно събитие, с такъв мащаб и покритие, изисква координацията на много страни, много хора, промяна в датите на оценяване наистина би била твърде трудна и би нарушила ритмичността в провеждането му. Затова и сроковете не бяха променени. И отново, наистина, всеки от журито знаеше и за броя на сайтовете (приблизително) и за времето – като дати и срокове и е следвало да прецени за себе си участието си.

В заключение на това дълго обяснение бих искала да изкажа за пореден път благодарността си към всички останали членове на журито на БГ Сайт 2006, които съвестно изпълниха поетите ангажименти, отдадоха необходимите часове и дни труд от своето ценно време и излъчиха победителите, с което допринесоха за популяризирането на уеб у нас, за изграждането на професионални стандарти, за развитието на уеб общността и утвърждаване на всички ценности, които БГ Сайт е издигал по време на своето осем годишно съществуване. Благодарност и към всички членове на журито през предходните години.

Бих искала да използвам случая и официално да кажа, че БГ Сайт вече няма да се провежда. Ако питате защо – защото се уморих да давам по хилади пъти подобни обяснения, а нямаше някой по-силен от мен самата, който да поеме щафетата и да види смисъла в провеждането на конкурса.

С уважение,
Жюстин Томс

дали си заслужава да се говори за това :(

попаднах на някакъв аматьорски сайт, претендиращ да е на фирма, която създава сайтове – нищо интересно до тук, а защо се спирам на тях? ами защото чета какво предлага тази въпросна фирма и текстовете ми изглеждат познати – аз съм ги писала

очевидни аматьори, в „за контакт“ е посочен само GSM и мейл адрес в … abv!

гледам сорса – meta name=„generator“ content=„Web Page Maker V2“

дали си заслужава да се говори за това?! дали да сложа линка, но с това ще им направя повече услуга – не

и като сме на тема copy / paste – днес в Труд е имало текст от нашия сайт Az-jenata.com – мнението ми за тях по принцип е ясно; Викторе, как му беше името на нашия приятел в НСБОП да се оплача?

за просячетата през 80-те и днес

далееч далеч във времето, през 83-84 пътувахме с моето семейство с влак до Чехословакия – незабравимо пътешествие!
на отиване установихме че по Румънските гари има групички деца, които стоят и просят – подхръвлихме им от взетите за из път лакомства и те бяха много доволни от това
на връщане се бяхме запасили с повече лакомства, правихме им ги на пакети и тръгнеше ли влака, в края на всяка гара, докато още набира скорост, но се движи бавничко, покрай него тичаха с протегнати ръчички и много надежда малки и по-големи (гладни) деца и викаха, искаха и ние им подхвърляхме подготвените пакетчета и бяхме удовлетворени

сега си спомням за това време със смесени чувства – с носталгия по детството, но и с жал към тези деца, а и към децата, които ежедневно наобикалят колата ми по светофарите днес да просят – с протегната ръка; след като преди години едно такова хлапе ми хвърли в лицето няколкото жълти стотинки, с които на момента разполагах и имах неблагоразумието да му дам – избягвам да давам стотинки, а и не отиват за детето; смених тактиката – запасена съм с бонбони, вафли, бисквити или други лакомства, които им давам – и те са доволни, изненадани, в първия миг, защото отварям прозореца, а не давам пари, но се ухилват до уши видят ли дори и само един бонбон;

снимах го едно такова дете, което от години стои на нашия светофар, и то остана много доволно и каза, че си чака снимката

ето така … а аз чакам времето, когато на тези деца няма да им се налага да просят; не зависи (само) от държавата, зависи от хората, т.е. от нас