и аз съм го казвала, признавам си – „Българска работа“ и от сорта, но понякога направо се вбесявам като го чуя (прочета) – бааа, а къде е като хората?
къде няма ненормални, некорумпирани държавници? – човешко е, властта ояжда, бъркаш ли в меда не може да не се оближеш; къде няма „други“ причини да се случват нещата?
да, със сигурност в София не е чисто, но съм виждала такива свинщини и по улиците (централни и не само), в метрото и на Париж, и на Виена и къде ли не
да, със сигурност тук вършим нещата в последния момент, понякога през пръсти, но всеки, който е работил поне по един чужд проект знае, че и навън е така
да, у нас понякога нещата се случват по незнайни за обикновените хора причини, по „други“ от очакваните или публични правила, но повярвайте – това е така навсякъде
навсякъде има и добри и недобри хора, навсякъде интелигентните са само определен (малък) процент от всички (и слава богу!), навсякъде има и талантливи и просто обикновени хора, и мързеливи и работохолици, и клошари и джебчии;
е, има неща, които са си по-специфични за България, но по този същия начин всяко друго място под Слънцето си има своя специфика
да считаме, че тук не сме като хората (и другата теза, че целия свестен български народ вече се е изнесъл и тук е останал боклука, но за това – друг път) – еееее… то бива бива ама така не става – това е нещо като „национален комплекс“, не че и други нации / народи го нямат, но … надявам се все по-радко да го чувам
дано не звучи като – нашата кочинка, най-хубавата кочинка на света; и в сартъровски стил, дори сега тече подобна кампания на някоя банка за моя успех; това е моята страна, живея тук, това е съзнателен избор, работя тук и не смятам, че правя нещата, живота, страната си не като хората!
и извън горното: източните мъдрости винаги са ме съблазнявали. Днес попаднах на това: „Желаещият да живее има три цели: познание, любов и богатство.“ Съблазнително е началото: „желаещият да живее“; <цялото тук>
Follow
И аз трябваше да поживея една година в чужбина, за да разбера, че повечето от нещата, които ние считаме за чисто наши кусури ги има навсякъде по света, даже в много по-големи размери. Но има само едно място където си роден, където си свързан с дълбоки корени и за което си струва да се бориш – в нашия случай – България.
Места, където това е зле, а онова добре, има много и навсякъде. Неприятното е, че малко хора полагат усилия да са с по-отворен хоризонт и наистина да виждат многообразието от успешни и неуспешни действия и начините, по които се стига до тях. И така всъщност се включват в хора на неуспешността, защото само на нея имат сили да са съпричастни.
Но нещата и хората се променят и мисля, че се опитваме да трупаме критична маса на рефлексия.
Нека и аз споделя една мъдрост, повече западна, отколкото източна: „Ние сме онова, което правим непрекъснато. Затова съвършенството не е действие, а навик.“ Оригиналът е на старогръцки и в превода сигурно има условности, но и така ми харесва 🙂
Благодаря за коментарите! 🙂
Като продължих разсъжденията си по темата стигнах до извода, че най-вероятно хората, които казват „Българска му работа“ (с негативен привкус) явно не са пътували достатъчно навън и имат представа за останалите места само от филмите, където, знаем, всичко е лъскаво и хубаво.
В петък на обяд имах приятен разговор с приятни млади хора, разсъждавахме и споделяхме по тема алкохолизъм и като че у нас не е такъв огромен проблем, може би е с мащабите на този в Германия, докато например в Полша или Русия придобива съвсем други измерения (но това е друга тема 🙂
Аз съм още млад, но съм пътувал в чужбина достатъчно за възрастта си. Бил съм в Полша, Германия, Испания, Франция, Македония, Украйна, Румъния, Турция и др… все разнообразни страни и като култура, и като религия. Еми да ама само в България ми се е случвало (и продължава да ми се случва) в магазин ако направя забележка по повод как ме обслужват да ми кажат „Еми купете си го от другаде като не ви харесва…“. Еми и други работи има ама няма да задълбавам 🙂