днес UNDP проведе среща на тема Корпоративната социална отговорност в българския контектс, Боряна Димитрова от Алфа Рисърч изнесе данни от проучване по темата, малко по-официално го описах в корпоративния ни блог

сега личната гледна точка към темата и към днешното събитие 🙂

Боряна сподели интересна теза, нещо, върху което и аз напоследък разсъждавам усилено – индулгенция или реална помощ е подпомагането (финансиране, даване на подаръци, обяди и т.н.) на децата в институциите (разбирай децата в домовете, изоставени, болни и т.н.); докога ще съществува този феномен; движим се по инерция с тези дарения; не правим нищо да изкореним причината; лично аз не знам как е възможно все още това – да има толкова много деца в домове … все пак не сме 87-ма, нито 97-ма, а 2007-ма!
Бате Енчо пък изтъкна друг факт – всички сме се втурнали да помагаме на децата в домовете, а за нормалните деца, които също имат нужди, искат да се развиват в изкуството (в спорта вече се намира кой да ги въвежда), например – държавата и фирмите нехаят

Хари, който беше модератор на събирането, хубаво го каза, че всички тези дарения на домове са всъщност действия от неосъзнат, скрит срам, срам, който всички ние изпитваме от съществуването им, на домовете, както и срам от много други неща …

моето спорелено там мнение бе, че при няколкото ни проекта (най-драстичен е примера със силно социално значим проект като 300 бебета повече – насочен към популяризиране на проблема Spina Bifida, в следствие на което може да има поне още 700 живи и здрави родени бебета) държавните институции меко казано си спят на ушите, а медиите, с малки изключения не са заинтересовани да реагират
ето и част от основните изводи на доклада: „От ограничени по обхват, хаотични по насоченост и разпокъсани по форма, дарителството и социално отговорните практики започват, макар и бавно да се превръщат в „по-видима“, структурирана и привличаща вниманието на бизнеса и обществената сфера дейност. Основните предпоставки за това са позитивното икономическо развитие, продължаващото навлизане на големи чужди компании с професионален мениджмънт и управление на корпоративния имидж, укрепване капацитета на неправителствения сектор, който е в състояние да оказва по-актива подкрепа на бизнеса.“

полезна беше за мен срещата – видях се и поговорихме с Енчо и други интересни хора, с които ще работим още по-интересни и социално полезни (надявам се) неща 🙂