Ура за учителките от Ихтиман – интеграция на различни деца в училище

118672867_10157815358478111_8842212415269663226_n

През юли водих обучение на група свежи, готини и мислещи, действени учителки от Ихтиман. Работихме по темата за мултикултурността и комуникациите, приобщаването, разбирането, общуването с различни деца и техните родители в училище и извън.

С тези мили хора съставихме списък с идеи, които мислим, че може да са полезни и на други хора при работата си с различни, нови, интересни хора, които следва да се приобщят, подслонят, подкрепят. Това е своеобразна пътна карта, която силно вярваме може да е от полза.

IMG_1172

Работили сме с идеята, че приобщаваме деца, семейство мигранти, но може да се отнесе към всяка друга група хора.

Пътна карта

Идеи за приобщаване и подкрепа на нови деца в класа

Работа с класа

Видео урок за различните деца и дискусия, беседа след него.

Парти – посрещане на новото дете + подаръци, от децата за него.

Самото дете, с подкрепата на учителя, да разкаже за своята култура, традиции, интересни неща.

Ателие – храната при различните култури.

От класа да се избере / доброволец – ментор за новото дете – в училище и извън.

Като подготовка – класът да прочете заедно и да си припомни ключови моменти от „Пипи Дългото Чорапче“, други филми и книги за деца далеч от дома, без родители, спрямо ситуацията.

Работа с училището

Среща с учители, родители и ученици с покана за лични предложения от всички за по-доброто посрещане на новото дете.

Лидерите (неформални) да подпомогнат интеграцията на семейството в общността.

Лагер за децата, заедно с новото дете, на палатки, за да си помагат и в трудностите да се сплотят.

Презентация за миграцията и преживяванията на мигрантите пред родители и учители.

Парти с напитки за деца и родители при посрещане на семейството.

Още идеи

Работа със самото дете / семейството, подготовка за училище.

Да се има предвид езиковата бариера, начин за превод. Игрите помагат за това.

Екипна работа с различни култури, споделяне.

Грижата и помощта да са не само за детето, а за цялото семейство.

––

По тези идеи работиха:

Йорданка Герина

Румяна Илова

Албена Стоименова

Нели Стоянова

Лидия Ценева

Мария Зубева

Стела Цветанова

Десислава Гъдева

Елизабет Бегунова

Надежда Василева

Десислава Фетфаджиева

Още настолни игри за забавно и пълноценно време заедно

IMG_6440

За всички, които все още са в началото на пътя си към настолните игри – тази публикация е за вас, ако вече започвате да се зарибявате, ако сега децата ви порастват и вече търсите начини да имате забавно и пълноценно време заедно – споделям опита на нашето семейство и близък приятелски кръг в игрите.

Това е втора публикация по темата – писах вече и за другите ни любими настолни игри.

Каркасон

Една от първите игри, по които се зарибихме. Заедно с Диксит. Много лесни правила (докато се играе базовата игра, с екстеншъните и времето за игра и правилата стават повече). Играе се забавно и за деца (дори за 5 годишни е ОК, но с възрастни), и за семейства, и за големи приятелски групи. Няма езикова бариера, предвид, че няма нищо за четене и писане, освен самите правила, които са семпли и бързо усвоими. Играта е с точки, но може да се играе и без смятане, с което забавата е споделена и екипна.

Скрабъл

Скрабъл – идеална игра за децата, когато учат букви и писане. Може на български, може и за английски или други езици. Супер забавна и само с възрастни. Препоръчително е да се играе с речник под ръка. Смятането на точките е доста лесно. Играта може да се играе и от 2-ма и от повече играчи.

Ticket to ride

Тази игра открихме сравнително скоро (Светле, Калоянски – мерси!) и много се зарибихме – поне няколко месеца беше най-предпочитаната игра. Имаме Америка, но играхме и Европа, където дестинациите са малко по-накъсани. Правилата не са много сложни, но следва да се познават. Нужно си е време за игра. Не е подходяща за много малки деца (около 9-10 години е ок), но е супер само за големи също.

Експлоадиращите котки

Exploding kittens е друга мега любима и ефектна игра, с относително семпли правила, забавни карти и неочаквани обрати. Беше хит преди няколко години най-вече сред програмистите. Вече е преведена и на български и я има навсякъде. За по-големи групи хора са нужни два сета. Много подходяща за разиграване, когато компанията още не е играла много заедно.

Smile

Smile е симпатична и забавна игра, която е с относително семпли правила и е подходяща и за малки и за големи. За децата е добре, защото има смятане и мислене. Увлекателна. Играе се бързо и лесно.

Писах и за Линия, Кодови имена, Диксит, Black Stories

Май остават още няколко да опиша. Пиша този пост без претенции за изчерпателност, само за ориентация на всички приятели, които ме питат и се консултират каква игра да вземат за начало, за напреднали, за деца или за големи. Ако изпускам нещо важно – допълвайте.

Благодарност на приятелите, с които играем редовно и се забавляваме!


Писах още

за истинския мъж 

космос в кутия

най-яките детски аномации на еко тематика

 

#ЩедърВторник 2019 – няколко каузи, които си заслужава да подкрепим

donate

Днес е „черен петък“ и защото не ми е интересно да се занимавам с него – свръхконсуматорството води света в доста грешна, дори пагубна посока, се занимавам с доста по-свежото – „щедър вторник„, който винаги е вторникът след лудостта на последния петък на ноември и е ден за щедрост и подкрепа на различни каузи.

Каузи много. Тези, които аз подкрепям най-често са свързани със зелени теми и природа, равенство и права, култура и съвременни български творци (ArtCast ако още не слушате – време е). И разбира се – деца.

Моите приятели от bcause са направили супер симпатичен списък с много добри, проверени, смислени, искрени училища от цялата страна, които събират пари за свои инициативи, подобрения и ще се радвам да поразгледаме заедно и изберем да подкрепим някои:

В ОУ ‘Антон Страшимиров’, с. Бохот искаме да учим в обновена среда!

Спортът е начин на живот в СУ ‘Димитър Благоев’- Свищов

Модерно е да си грамотен в СУ ‘Иван Вазов’ – Вършец

Лаборатория за рециклиране в Земеделската гимназия, Силистра

Екологично отопление за ОУ ‘Васил Левски’, с. Славяново

Мисия ‘Модерна библиотека’ в ОУ ‘Св. св. Кирил и Методий’, с.Правда

Някои имат нужда от 10 000 лв, други само от 1000. Някои вече имат подкрепа. Други – все още никаква.

Лично аз ще даря на тези три кампании средства, а за училищата във Вършец, Правда и в Славяново ще изпратя и книги.

Пълен списък на училищни проекти, които чакат подкрепа – на сайта на bcause.

Капка по капка – вир става. Вярвам в това!

Хайде.

Ура за Даката Боянов и учителството в Кения: децата там са щастливи и изключително благодарни за това, което имат

селфи след края на часа по математика в 21:00 вечерта с учениците от 9 класна

селфи след края на часа по математика в 21:00 вечерта с учениците от 9 клас

Даката е любим учител в Увекинд в София. Но, вече е любим учител и за много деца от Кения. Това лято той гостува там и споделя сърцераздирателни снимки и истории от истинския живот в този доста беден регион на планетата. Накратко си говорим за това в интервюто, специално за вас.

Разкажи ни за своето гостуване в Кения това лято? Какво те отведе там?   

Основната причина беше желанието ми да помагам на хората. По призивание съм учител и винаги изпитвам удоволствие, когато помагам на децата, споделяйки знания и опит. Тъй като лятото съм ваканция от училище, реших да потърся място, където ще бъда полезен. Африка от години ми е на сърце, а и никога не бях ходил там и реших да направя нещо различно. Заедно с един от най-добрите ми приятели, който също желаеше да отидем започнахме да разпитваме хора, организации и сдружения за различни училища в различни държави на континента. Успяхме да се свържем с директор на частно училище, намиращо се в околностите на гр. Накуру,  Кения. Проведохме доста разговори с него и съпругата му, Трогна ме историята му и посвещението му към децата. Свързахме се и с хора, които са били там и ги познават и това ни даде допълнително спокойствие и увереност да го направим. Впоследствие и друг мой приятел реши да се присъедени към нас, така че станахме 3-ма.

20190712_080809

учениците и учителите, когато се казват важни съобщения за деня

Колко продължи и какво прави там?

Учебната година ми приключи на 28 юни (петък) и на 30-ти същият месец вече летях на там. Желанието ми беше да остана възможно най-дълго, но момчето с което пътувах можеха да го пустнат от работата му максимум за 5 седмици и затова на 5-ти август се прибрахме. На 1-ви август обаче дойде Диан (другият ми приятел) и той в момента е там за същият период от време. Училището е предимно за деца, които са сираци или родителите им не могат да осигурят храна и образование. Децата живеят и учат там по време на учебната им година (юли месец е учебен за учениците в Кения). Включих се с това което мога най-добре – да преподавам математика. Първата една седмица се запознавах с учебния процес, местните учители и система на обучение и от втората започнах да преподавам на 9,10 и 12 клас.

 раздаваме ориз на семейства, живеещи на сметището

раздаваме ориз на семейства, живеещи на сметището

Най-големите предизвикателства за хората от тези бедни региони в ежедневието им?

Шокиращо е, че макар цените да са същите като тези в България, около 1/3 от населението живее с под 1 долар на ден (под 2 лв.). В района, в който се намира училището няма ток и вода. За самата сграда е закупен генератор, който работи само рано сутрин и късно вечер за да може да има осветление в стаите. За къпане и пране се използва събраната, чрез покривите дъждовна вода. За пиене – идваше цистерна, която пълни веднъж седмично големи резервоари. За много деца от улицата обаче, дори чистата вода е лукс. Храната в училище е една и съща абсолютно всеки ден – закуска с угали (смляна царевица), за обяд и вечеря – царевица с боб (понякога и ориз). Децата бяха много благодарни дори за това, защото преди да отидат в училище, много от тях са гладували дни на ред и са яли от отпадъците на сметището.

С какво се завърна?

Отидох за да уча децата, а се оказа че ученикът бях аз. Много от тези деца, въпреки преживяните тежки истории бяха щастливи и изключително благодарни на Бог, за това което имат (покрив и храна). Времето изкарано с тях и учителите им беше удоволствие за мен. Техните сълзи при тръгването ми и молбите им, ме карат да се връщам всяко възможно лято там. Така че догодина плановете ми за лятото са да съм отново в Кения. Спестих си морета, сафарита и всякакви удоволствия, за да мога да купя подаръчета на децата там. Усмивките и благодарността им, ме прави щастлив.

След бране на боб заедно с учениците

След бране на боб заедно с учениците

Много тъжни снимки, с великолепни деца. Кое остана най-много с теб в сърцето ти?

Обичам всичките деца и когато чувах техните истории, не можех да заспя лесно през нощта. Мислех какво мога да направя за тях и как мога да им помогна повече. Теди например е ученик в 12 клас. При раждането му са настъпили усложнения и лекарите са поставили избор пред майка му кого да спасят – нея или детето й. Тя избира живота на сина си. Баща му е пътувал от друг град, за да отиде в болницата. Докато управлява колата му съобщават по телефона, че съпругата му е починала. Афектиран, губи управлението над автомобила и катастрофира. В деня на раждането си, Теди остава без двамата си родители. Има невероятни баба и дядо, които се грижат за него докато навърши 7 години. Те обаче имат повече от 30 внуци (там всяко по-бедно семейство има по 6-7 деца) и не могат да продължат да се грижат за него. Свързват се със Сами и Мили (директорът и съпругата му) и те записват Теди да учи и живее там. Други истории на част от децата и снимки с дейностите ни там, може да откриете в групата ни във фейсбук „Мисия Кения“.

Какво можем да направим, за да получат шанс тези деца? С какво може всеки от нас да помогне за по-доброто им образование, храна, живот?

Преди да си тръгнем се опитахме да закупим с лични средства и средства дадени ни от приятели храна и дрехи за децата. Основната нужда обаче си остава възможността повече такива деца да получат образование, храна и закрила в училище. Имаше деца, които ме молиха ако можем да вземем техни братчета или сестричета, които живеят на улицата при тях. Разходите за едно дете са 72 лв на месец (което включва храна, дрехи, учебници, легло, ток, вода, заплати на учители и т.н.). В момента планираме създаване на фондация за събиране на средства за нуждите на тези деца, за да може всеки да дарява. Когато е готова, ще напишем в групата „Мисия Кения“ банкова сметка. Със събрани средства от приятели, вече платихме едногодишната грижа за 5 деца. С помощта на работниците в училището, децата ни записаха благодарствени клипчета, които ще качим в групата.

заедно с учениците от Rain Edge High school, в гр. Накуру, Кения

заедно с учениците от Rain Edge High school, в гр. Накуру, Кения

Ура за Вито и Детски център за авиационни и космически науки Младият авиатор

20190328_121347

Нека ви запозная с Вито, който е само на 17, но е един многообещаващ млад предприемач, който се е захванал със сериозна задача, амбициозна, но както го е подхванал – сбъдва я! Затова и си поговорихме.

Как се случи, че авиацията и интересът към небесата навлязоха в живота на Вито?
Привет на всички читатели! Интересът ми към авиацията се прояви още когато бях малък. Аз живея на такова място, над което прелитат самолетите, които изпълняват заход за кацане към летище София. Заставах на прозореца и ги наблюдавах с голям интерес, докато се чудих: „Какво ги кара да летят?“, „Как се вдигат във въздуха като са толкова тежки?“ и други въпроси, на които нямах отговор тогава.

Kъде и какво учиш сега?
Когато бях 7 клас разбрах, че в Професионална гимназия по транспорт „Макгахан“ в София има новооткрита специалност Ремонт на летателни апарати; Професия: авиационен техник. Грабна ме веднага! Кандидатствах без да мисля много и ме приеха. Бях изключително радостен, а сега съм щастлив, защото уча това, което искам. Обучението ми за авиационен техник е интересно, много разнообразно и натоварено. Все пак, ако искаш да бъдеш добър авиационен специалист, трябва да положиш много усилия и постоянно да си наясно как се развива авиацията в световен мащаб.
Уча постоянно и чрез извънкласни дейности.

И как възникна идеята за обучения по авиация за деца?
Като обучаващ се за бъдещ авиационен кадър, се случва да попадна на тинейджъри и деца, които ми задават същите въпроси, които съм си задавал и аз като малък.
Забелязах, че децата, които имат интереси към авиацията нямат място, където да получават ясни отговори на техните авиовъпроси и да учат повече за авиацията. Това ме накара да създам Детски център за авиационни и космически науки „Младият авиатор“ – място, където всяко дете между 5 и 12 клас може да получи основни авиационни познания и да се запознае с авиационните професии, благодарение на нашите богати на разнообразие курсове, които в момента разработваме.
Тук искам да изразя искрените си благодарности на „Ринкер“ център към Фондация Бикоуз и менторите към тях, които ми помогнаха да преодолея страха към стартирането на бизнес и да валидирам идеята си!

Защо е важно да развиваме интереса на децата към авиацията и космонавтиката?
Това е важно, защото има риск интересите на децата да изчезнат, ако те не боравят с тях и не ги развиват. И според мен, това се отнася във всяко едно отношение, стига интересите на детето да са благоприятни. Има и друго: световните лидери в индустрията прогнозират удвояване на авиационния флот в следващите 20 години и нужда от 600 000 обучени професионалисти в следващите 10 години. Това прави професиите в авиацията още по-перспективни и шансът за развитие още по-голям.
Разбира се, нашата цел е не само да поддържаме интересите на децата, но и да ги развиваме.

Кого каниш на тези обучения, къде и кога?
Добре дошли са деца между 5 и 12 клас, като за различните възрастови групи има различни курсове. Просто трябва родителите или самите деца да следят страниците ни в социалните мрежи, за да са информирани за предстоящите курсове и събития. На този етап услугите ни са платени, но се стараем да оптимизираме максимално цената, за да може да е дстъпно възможно повече хора.
Правим готин пролетен старт с нашият първи курс за осн.ав.познания за деца от 5 до 7 клас през априлската ваканция, който ще даде ракетен старт на участниците в него. Последния ден от курса ще бъде в модерната база на Sofia Flight Training, с които отскоро си партнираме.
А след това готвим школа за деца-пилоти, които ще се обучават да летят на първия български авиосимулатор „Фотоника“, с които също сме в тясно партньорство.

Какво си пожелаваш като млад предприемач в областта на авиацията?
Пожелавам си да съм здрав най-вече, но и да имам сила, с която да преодолявам трудностите. Засега нямам проблем с това, защото имам мотивация и цели, а те са ключови за един предприемач.

На всички млади хора, които още не са предприели да се захванат с нещо свое какво казваш и пожелаваш?

На тях ще пожелая да са щастливи. Няма значение с какво се захващаш, ако то те прави щастлив – това е твоето нещо. Ще им пожелая и нещо много важно – да бъдат себе си и да вярват в себе си! Всеки старт е труден! Никой не се е родил научен! Ще има грешки, ще има неуспехи, ще има и разочарования, но именно това са моментите, в които трябва да проявим характер и да се учим. Не трябва да губят и мотивация и вярата в идеите си. Пожелавам им успех и дисциплина!

Може да подкрепите Вито като харесата страницата му във фб, за да следите как се развива https://www.facebook.com/Young.Aviator.Bulgaria/

И да запишете детето си за априлската ваканция 2019 (в идните дни е) на обучението за ученици 5-8 клас тук https://www.facebook.com/events/2351599038460151/?ti=cl

Успех от мен, Вито! Успех!

Ура за Светла и Забавна Математика

DSC_5342

Светла, както я познавам аз, е фея от най-чист вид – омайна, лека, усмихната, действена, променяща, правеща. От хората, които ми дават вяра в човешкото.

Светлана Горанова е собственик и съосновател на образователен център  „Център по забавна математика„с авторска методика за деца от 4 до 8 годишна възраст. Това е официалната й визитка. Зад нея се „крие“ смело момиче-предприемач, учила далеч, завърнала се, обичаща математиката, искаща да работи с математика и с деца, иноватор и създател, вече 7 години действаща.

Защото е вдъхновение, защото е пример, защото е наистина човек, поканих я да си поговорим 🙂

Разкажи как дойде идеята за Забавна Математика?
Докато бях в Германия за магистратура по математика всичките ми работни ангажименти успоредно с ученето бяха свързани с преподаване на математика– на деца, кандидат-студенти, студенти на английски и немски. Имах възможността да работя като математик към изложба по хазартни игри в двореца на Карлсруе, а моята цел бе да обяснявам на деца и възрастни вероятностите да загубят и спечелят на покер, бридж и други игри. Това беше първия ми досег до забавната страна на математиката, заобиколена от големи шарени зарове, дъската на Брет, логически задачи и много любопитни деца и родители.
Година по-късно след като се отказах от на пръв път амбициозната задача да работя в бизнес консултанството, реших, че това, с което ми се занимава е математика, но не каква да е, а „Забавна“. Така се зароди пламъка, а след това и всичко останало последва.

Кои бяха първите крачки?
След това „случайно“ се наложи да напиша и бизнес план, след като влиятелен човек на едно събиране на завърнали се от чужбина млади българи ме попита дали имам такъв. След това именно този бизнес план ми помогна да замина по програма Еразъм за млади предприемачи в Триесте, Италия. Прекарах 6 месеца в невероятния научен музей Immaginario Scientifico, където видях отвътре как се управлява образователна институция, повярвах си и след завръщането в България открих своя бизнес партньор и стартирахме с курсовете по забавна математика. А първата ни локация е Център за естествено раждане – така се получи и разжането на Забавна математика.

Вече 7 години по-късно къде се намира проекта?
Имаме силен вдъхновен екип, който е обхванал 5 района в София и предлага целогодишни курсове по забавна математика. За тези години създадохме уникална авторска методика за деца от 4 до 8 годишна възраст в 4 модула: Забавна аритметика, Забавна геометрия, Логига, Математика в природата и изкуствата. Успяхме да регистрираме марка Забавна математика и да завършим методиката, така че тя да може да пътува по други места и дори държави. От миналата година по нея се преподава в образователен център Проспера в Кишинев, Молдова на руски и румънски. От същата година работим и по два мащабни европейски проекта, единият от които – “Maths in Motion” е свързан с разработване на материали по танцувална математика в партньорство с 6 Европейски държави – Дания, Холандия, Финландия, Гърция, Италия, Румъния. А другият проект е свързан с Европейската нощ на учените – проект REFRESH.

Какво научи по пътя? Какво ти носи ежедневно работата по Забавна математика?
Повечето уроци са свързани с интеракцията с хората, с които работя. Научих се да управлявам живота си по-добре, така че това да влияе по-добре и на отношенията в компанията. Научих се да ставам рано, да планирам, да съм по-организирана, да гласувам доверие, да виждам кое е важното, да търся професионални съвети навън, както и това да виждам какво още имам да развия в компанията и да се стремя към по-доброто.
Ежедневно изпитвам благодарност за това, което вече е изградено и устрем към това, което искам да постигнем като екип. Вдъхновяват ме хората, с които работя. И хората, които като мен създават и взаимно можем да се подкрепяме и да си партнираме в толкова много вълшебни неща.

Къде и как човек може да научи повече и кой е поканен?
На сайта zabavnamatematika.com можете да видите какво предлагаме.
Родители на деца от 4 до 8 годишна възраст са поканени. Обичаме да казваме, че ние влюбваме децата в математиката. Откриваме техните таланти, за които родители не са и подозирали. Оттам се отваря един голям и шарен свят за децата.

Какво ти предстои?
Започнахме да работим по система за обучение за учители за да предадем своя опит.
Това ще се случва както по други населени места, така и в чужбина.
Отделно предстоят и занимания по Танци и математика съвсем скоро.
Отворени сме за партньорства с домове за сираци.

Ако някой, който иска да стартира свой собствен проект (бизнес) , чете сега, как би го насърчила? Какъв съвет би му дала?
Най-напред браво! Имате своя идея, малко хора могат да се похвалят с това! (потупване по рамото).
Мечтайте, но бъдете конкретни. И правете крачки всеки ден, не мислете твърде много.
Желая ви голям успех!

Историята на Зара и Иво, които са родили Дани и Вальо в сърцето си

paskalevi_01

Още едина мила история от Мария Касимова-Моасе!

Това е една история, в която двама души, които се обичат и имат много обща любов за раздаване, намират точно тези други двама души в целия свят, които имат най-силна нужда от нея. През април 2017 година моите двама герои официално стават кандидати за осиновители и се подготвят с години да очакват помечтаното малко момиченце. Съвсем случайно в един дъждовен ден Зара съзира паднали до улична канавка двойка малки куклички тролчета. “Бяха новички такива, чистички, момиченце и момченце“, припомня си тя, „и реших да ги заведа у дома.” Вкъщи ги изкъпала, разходила ги из стаите и някак спонтанно казала на Иво: “Ето ги нашите дечица!”.
Няколко дни по-късно получила обаждане от агенцията по осиновяване с предложение да посетят братче и сестриче, настанени в две приемни семейства. Разбира се, на другия ден отпътували за селото, където в две съседни къщи живеели децата…Така през август 2017-та Зара и Иво станали мама и тати на Даниела и Валентин… До ден днешен те поддържат връзка с приемните семейства. И смятат, че децата са имали истински късмет с хората, които са се грижили за тях преди.

Децата, като старите хора, имат способността да изричат на глас някакви сякаш вселенски прозрения. Един ден Зара и Иво гледат с децата си записа от някогашната си сватба. Дани ужасно се впечатлява от ритуала с ритането на менчето с вода и тълкуването на цъфналите пъпчици, излетели от него. Според диджея те предвещавали две деца – по-голямо момиченце и по-малко момченце – които, забележете, ще дойдат при тях по едно и също време. “Мамо, тати!“, възкликва очарована Дани, „ама вие сте ни повикали още на вашата сватба! Аз сега разбрах – вие сте ни родили във вашето сърце!”…
***
Дани е малко, слабичко и пъргаво момиченце с удобно къс бретон, ококорени очички и усмивка, която от само себе си ти дърпа крайчетата на устата в нова усмивка. Влетява в стаята, в която чакам да се срещна с родителите й, и се впуска да обяснява на един впечатляващо академичен за шестте си години български език какво точно прави майка й в момента. В петте минути, докато пред мен се визуализира стройната четиричленна единица, наречена семейство Паскалеви, опитвам да разбера малко повече за майката Лъчезара и бащата Иво от малката им дъщеря Даниела.
“Моля те, Дани”, казвам, “разкажи ми нещо хубаво за мама и татко!”. “Амииии…“, върти очички тя, „те непрекъснато се целуват!”. “Ооо, така ли?! Ами това е толкова хубаво!”, възкликвам аз. “Дааааа, целуват се! Даже се целуват по устата”, допълва моята нова приятелка. “Хората, които се целуват без повод, се обичат”, решавам да обобщя аз. „Пък тези, които се целуват по устата ей така, без причина, направо се обичат ужасно много!”
На Дани й трябва половин секунда да преработи тази информация, да я съотнесе със своето семейство и да ми заяви: “И аз целувам мама по устата!”
След което, сякаш да ми докаже, че масовото целуване в тяхното семейство е факт, се мята на врата на татко си Иво. Зад него се появява и Зара, заедно с едногодишния Валентин. Само след три минути Зари и Иво са организирали безопасно скачане на възглавници, масово семейно гъделичкане, търкаляне по пода и високо хвърляне на топки с пляскане. Междувременно Дани и брат й Вальо са подложени на мятане и подхвърляне, съпроводено с неконтролируем детски смях и викове “Айде пак!” В следващия половин час Иво ще влиза последователно в различни роли, сред които например тренажор по детско безтегловно летене, конче за яздене, вратар, клоун, добродушен звяр и спокоен отговаряч на най-различни детски въпроси. В това време Зара три пъти неусетно е успяла да свали всяка неудобна или мокра от игри дрешка, да раздава вода и бисквитки, да парира десетина опасности от приклещване на детски пръстчета или одиране на нос и едновременно с това да е част от игрите.

Всъщност, Лъчезара и Иво са от двойките, които съдбата нежно, но настоятелно е тикала един към друг. И двамата са от Стара Загора, на една възраст. Според Иво, който е уникален физиономист, първата им среща била в шести клас на морски пионерски лагер от социалистически тип в Равда. Малко след това семействата им заживяват блок до блок в града, а няколко години по-късно и двамата са в една и съща езикова гимназия – той в английска паралелка, а тя – във френска. Съвпаденията продължават. В началото на деветдесетте фамилията на Иво се мести в София, а четири-пет години след това той с изненада установява, че със Зара работят като сервитьори в едно и също заведение. През цялото това време тя няма никакъв спомен за него, но той си знае, че това e “Лъчезара от Стара Загора” и тихо се наслаждава на съдбовните знаци. Иво заминава за Щатите, където живее и работи известно време. През 2003-та се връща, за да си поднови визата, но тъй като се налага да я чака по-дълго, остава в България, където освен с работа, запълва времето си с малки удоволствия. Като ходенето на латино танци например. Точно на една такава латино среща кани на танц момиче в залата. Нали няма да се изненадате, като ви кажа, че момичето се оказва Зара?
Така още в онзи момент, под кръшните звуци на латино музиката, става ясно, че тези двама млади хора имат обща житейска работа за вършене. И една мисия, която ще осъзнаят четиринадесет години по-късно, но която днес ще изпълва почти целия им свят – децата им Даниела и Валентин.
Преди да се появят те обаче, Зара и Иво имат богата обща история. Прекарват година и половина в Щатите, след което се разделят завинаги с представата си за американската мечта и се прибират да осъществят българската си такава. Съвсем в реда на нещата идва и предложението за брак, което Иво прави чрез… авторска поезия…

Докато гледам тези двама пълни с енергия добри човеци на по четиридесет и три години, се опитвам да си представя цената на тяхната семейна заедност. Иво казва, че дължат хармонията в отношенията си най-вече на личната работа на всеки един от тях над себе си. Никога не са възприемали връзката си като даденост и от опит са научили, че ключът за семейното щастие е в постигането на личното такова. Затова и взаимно се подкрепят в мечтите и лудостите и не слагат един другиму спирачки. Приемат децата си за партньори, от които има какво да учат. И не търсят щастието – живеят в него.
В живота има срещи, в които губиш представа за времето. Тази със семейство Паскалеви е от тях. Докато чевръсто облича якето на малкия Вали, Зара ми споделя, че с всеки изминал ден повече и повече обиква Иво. Минута по-късно пък, докато качва на конче сина си, Иво тайно ми казва: “Като си видя какво сме минали с моята Лъчезара, и й казвам: “Зарче, много те обичам! И ти благодаря, че си до мен!”.

Приемам тези независими едно от друго признания на моите нови приятели като знак на съдбата. Този път обаче знак за мен. Затова и първото нещо, което правя, когато половин час по-късно Зара, заедно с двете си деца, ме стоварва пред дома ми, е да се обадя на мъжа си. И да му кажа ей така, без причина, колко много и все повече го обичам. Вярно е, че щастието е заразно…

Историята на семейството на Зара и Иво е част от кампанията на „Верея“ За повече здрави семейства.

Ще имате шанс и вие да бъдете щастливи в този свят, ако успеете да намерите щастието в себе си

IMG_3320Вие, разбира се, (сигурно…) не подкрепяте насилието над жени и деца. Но се плашите от думите, с които европейските държави, нашето културно семейство, са се разбрали да направят нещо по въпроса. Думите ви отнемат нещо. Думите са социални, а не биологични.

Ратификацията може да се приеме или не. Но ето лошата новина. Всичко, от което се страхувате, се случва и ще се случи. Онези, над които смятате, че имате неотменима психологическа и физическа власт, ще си тръгнат. Онези, които не искате да ви парадират, ще стават по-смели и по-открити. Онези, които смятате, че са изроди, не защото са навредили някому, а защото се опитват да намерят себе си, ще успяват да водят достоен и пълноценен живот. Децата ви ще научават за човешката свобода, монообразие, странности и достойство със или без образованието, което им предписвате. Хора от един и същи пол ще могат да се обичат, да правят семейства и да бъдат родители. Човечеството ще продължи да търси начини да преосмисля какво е справедливо. Ще се лута, ще прави крачки встрани и назад, но когато успява да се вгледа в себе си, ще вижда, че най-важното е и най-всеобщото – самата човешкост и човечност.

Добрата новина е, че всичко ще бъде наред. Отвъд неуместните ви намеси в чуждото щастие, нищо, което смятате за наистина ценно, няма да изчезне, да пострада, да бъде забравено. Важните неща ще бъдат важни и без вашата омраза и всъщност няма нужда да се страхувате за тях. Ще имате шанс и вие да бъдете щастливи в този свят, ако успеете да намерите щастието в себе си, а не в чуждото страдание.


Текстът е на Юнуз М. Юнуз, публикуван оригинално във фб на 28 януари 2018. Публикуван е тук с разрешение на автора.

Снимка: моя, случаен кадър НБУ, януари 2018.

Децата в дигиталния свят – Докладът на УНИЦЕФ

unicef

Докладът Състояние на децата по света през 2017 г.: Децата в дигиталния свят (резюме бг; пълен доклад англ.) представя първия подробен поглед на УНИЦЕФ за различните начини, по които цифровата технология влияе върху живота на децата и техните житейски шансове, като идентифицира опасностите, както и възможностите.

За мен бе чест да модерирам мащабна дискусия по темата, организирана от УНИЦЕФ България и ДАЗД в София през декември 2017 година. Дискусията събра на едно място деца, институции, учители, медии, граждански организации и бизнеса, за да обсъдят начините, по които дигиталната среда променя живота на децата, рисковете и възможните решения и действия, които всички заинтересовани страни да предприемат на национално ниво за защита на децата от сексуално насилие онлайн.

Българските деца ползват интернет по-рано и го използват по-често от всякога: 

– Процентът на деца, които използват интернет всеки ден е нараснал до около 93%.

– 87% от децата използват социални мрежи, което е значително увеличение с оглед данните за 54% през 2010 г.

– Броят на най-малките потребители (9-11 г.) се е увеличил повече от два пъти и сега три четвърти имат поне един профил в социална мрежа (най-често Facebook).

– През 2010 г. възрастта на влезлите в интернет е 10 години, докато през 2016 г. една четвърт от всички деца стават потребители на интернет, когато са едва на 7 години.

– 1/3 от българските деца са общували онлайн с човек, когото не са срещали на живо. Около 1/5 от тези деца са се срещали с непознато лице след онлайн взаимодействие.

– Всяко 10 дете е получавало съобщения, съдържащи сексуално съдържание.  Процентът на деца, прибягвали до секстинг (изпращане и получаване на текстово или визуално съдържание със сексуален характер) остава притеснително висок. Този риск е засегнал около 10% от българските деца и е най-значителен при тийнейджърите (около 20%).

– Повече от половината деца не споделят с родителите, когато нещо ги е притеснило в интернет. Вместо това повече от 75% от българските деца са получили съвет за интернет безопасността от свои връстници.

Докладът Състояние на децата по света през 2017 г.: Децата в дигиталния свят са тук – резюме бг; пълен доклад англ.


Този пост е от поредицата постове в рамките на месеца, посветен на безопасното сърфиране на децата ни в Интернет – февруари 2018 (15-то издание по цял свят).
Както всяка година от последните 10 като доброволец ще обиколя училища, за да запозная ученици 1-4 клас с правилата. Имам добрата новина, че и тази година имаме спонсор за нов тираж 1000 броя от книжката Сърфирам безопасноОвергаз дариха средства, както и клуб Роботика и Образователен център „Да Винчи“ – благодаря им! Ако училища в страната искат – бих могла да изпратя книжки за целия клас, моля на мейл пишете.

Ура за Мая и Туй-онуй! А знаете ли кой светна луната?

Maya-Bocheva

Мая Бочева е създателят на тази чуууудна история, дори вече много истории за деца, прекрасно илюстрирани, които тръгнаха от игра за мобилни устройства, а вече са серия книжки, коя от коя по-красиви и прекрасни и още и още! Издателството се казва Tat Creative, а Мая е чаровната вълшебница, която забърква тези приказни магии!

За Кой светна луната вече съм писала. С голям кеф. Но с Мая интервю не бяхме правили и се радвам, че прие поканата ми и ето ни в разговор за историите, децата, времето семейно заедно и още и още 🙂

Как Туй-онуй промени Мая?
От толкова години се занимавам със създаването на този проект, че мога спокойно да кажа, че заедно израстнахме. За хората, които не знат какво представлява – това е мултимедиен проект, което означава, че оживява в различни медии. В звеното му са книги с приказки в които има игри. Същевременно първата печатна книга: „Кой светна луната?“ се появи и на таблети и телефони, а част от игрите в книгите се изиграват от сайта. Т.е. съдържа в себе си много и различен вид творчество всяко от което обожавам да правя, а именно – от сценария и текста, през илюстрацията, та до режисурата, анимацията и игрите.
Тъй като това не е лесен проект и създаването му изисква години труд, много сериозно финансиране в комплект с железни нерви и силна вяра, каквито аз не притежавам особено много, то смея да кажа, че „Туй-Онуй“ ме накара да повярвам в невъзможното.

who_lit_the_moon_starla

Кои бяха най-големите предизвикателства до момента и къде се криеха решенията им?
Когато нещо е ново и не знаш как се постига, защото точно такова не е правено – то предизвикателствата стават не малко. Ще си помислите, че най-трудното е намирането на финанси, но точно това ми се случи сравнително лесно, защото попаднах на правилният човек – Петър Митев от Hause Group, който финансира проекта. Но от там нататък аз трябваше да създам мобилна приказка, която беше равностойна на не малък анимационен филм, който обаче не се гледа, а се играе, а играча може да движи всички герои, да натиска върху всичко в играта и то да реагира, да има всеъвзможни игри каквито до сега не са се правили в подобна апликаия, особено на български език. Това костваше години работа, търсене на подходящите хора за реализация и всевъзможни малки или големи спънки. Първата фирма, която пое програмирането на играта не се справи, после ни отне време докато намерим друга. След това имаше смяна на персонал, на програмисти, координатори – постояно нещо се променяше и изникваха „кризисни моменти“, но преминахме през всичко и то смея да твърдя – доста успешно, като за пионери в тази област.

1_who_lit_the_moon

Как луната светна и кой я светна? Как децата приемат играта и книжките?
Кой светна луната – е отговор до който всеки сам е добре да стигне 🙂
За моя голяма радост – децата приемат играта повече от добре! Захласват се и не искат да я оставят. Изненадващото за мен е, че дори момчета на по 9-10 години се заиграват и им е интересна, въпреки, че според мен горната възрастова граница е 8 г. По-приятната изненада е, че точно толкова харесват и печатните издания на книгите. Постоянно получавам трогателни писма от родителите на децата, как това им е любимата поредица и не минава ден без да прочетат някоя от книгите. Това е най-голямото удовлетворение и мотивация да продължа напред!

kartinkata_na_cveti

(картинка от Цвети-фен на „Туй-Онуй“, която е нарисувало Любка:))

Как печатните книжки допълват играта и какво е продължението на историята?
Всъщност моята идея беше играта да допълва печатните книги, но така се случи, че второто печатно издание на „Кой светна луната?“ излезе доста след излизането на играта. Моята цел е децата, които не се заглеждат много по книгите, но стоят доста на компютрите и таблетите – да обърнат внимание и на книгите именно покрай дигиталната версия. Защото във всеки свой вариант тя е книга и разказва приказка.
Всяка книга е отделна история и до този момент са излезли две приказки на книги. Сега на пазара излиза трета книга от поредицата Туй-Онуй – това е: „Колко е часът? – Наръчник за Времето“. Това е моята предколедна изненада за феновете на „Туй-Онуй“ в която ще разберат Кое е Времето, какво обича и какво не обича То, ще видим как буквално Времето тече или как лети. Същевременно ще смятаме и ще решаваме задачки, за да разберем колко парчета има в тората за рождения ден на една минутка. Ще пазаруваме и ще готвим вкусна пица, която е любимата на Времето, а той е голям лакомник и си похапва секунди, минути и часове, а ние после се чудим: къде ли изчезнаха? Ще се учим на цифрите на часовника и ще се запознаем със стрелките. В книгата и на сайта има много условия за игри в които да тренираме наученото за това да познаваме часовника и да пресмятаме минутите и часовете.

korica_kolko_e_chasut

Мястото на времето заедно, времето с устройства и времето за книжки – рецептата на Мая за съвременния родител?
Дали е печатна или дигитална – книгата си е книга. Останалото са носители и инструменти за ползване. Не са нищо повече от различен тип средства една информация да достигне до нас. Всяка една медия има своите плюсове и ако може да се каже – своите „минуси“. Все едно да сравняваме киното и литературата. Едното борави с едни изразни средства, с картини и музика примерно, а другото повече с думите. В таблета може да се побере много повече информация. Аз мисля, че едно от най-добрите решения за тоновете учебници, които се произвеждат всяка година, както и проблема с тежките раници в училище – може да се разреши именно с един малък таблет, който не тежи, но носи много повече информация и има много повече интеракция, където детето може не само да чете, но и да е активен участник в урока. Всъщност нашите усилия, като родители трябва да се насочат именно към правилното използване на съвременната технология, а не към забраните и ограниченията. Освен това всичко е в баланса. Както не е добре едно дете да стои заровено само в книгите, така не е добре да стои само на таблета/телефона. Светът е шарен и разнообразен, освен това е триизмерен и е добре да живеем повече в „нашата реалност“ все пак. Когато денят на детето е ангажиран и с други дейности и когато го научим да полага усилия, за да получи по-голямо удовлетворение от каквото и да било, то играта на таблета няма да е единственото забавно нещо.

IMG_1329

(Лео чете страстно новата книжка от порецидата)

Какво си пожелаваш?
Една любима думичка на Джон Кехоу – Prosperity или така благозвучната – Благоденствие. Хармонията в живота за мен е Благоденствието, т.е. баланса и доброто съществеуване във всеки един аспект на живота – семейство, работа и т.н. Също така мисля, че е свързано и с постигане на един вътрешен мир и разбиране за света, защото иначе хората сме склонни до безкрай да гоним успехи или желания и никога да не сме доволни.

Успех и от мен, Мая и Туй Онуй!