Витоша. Витоша е най-голямото богатство на София. знам, знам, че се повтарям, но не всички, които живеят в София го знаят и затова.

във всеки сезон Витоша е

• истински силнодействащ антидепресант
• най-удачната профилактика против грип
• най-доброто лечение при лека хрема
• извор на споделена радост
• място за уединение или за разходка с приятели
• средство да си в добра форма
• пазител на доброто

писах също: моята София, август на Витоша, моловете vs планината

семестърът отминава толкова неусетно, от тема в тема, дискусии, брейнсторминги, групови задачи и хоп, дошло време за изпит

тази година май най-малко писах за студентите – един пъстър курс ми се беше паднал, едни любопитни, свежи, креативни и относително последователни млади хора, чудни!

семестърът показа

• че ученето е забавление
• че през собствен опит научаваш най-много
• че екипната работа има много силни страни и помага
• че сухите факти идват от Гугъл, но добрите идеи са в ума и сърцето ти

преподаването е благодат. не знам дали преподавателят дава повече на студентите си или студентите на преподавателя. но е чудо. и съм благодарна. а когато видя благодарност и радост и в техниче очи чудото е още по-истинско.

успех, хора! не губете ентусиазма си!

–

писах и за инициативата на Боби, един от тези уникални хора, които ако ги има в даден курс правят нещата още по-чудесни – млад в България

новата книга на Александър Секулов ми хареса. стегната, динамична, в същото време дълбока и мъдра. и днешна. случва се бързо. чете се на един дъх.

двама мъже и една жена, класика. летните бунтове в Гърция. всичко направо, без заврънтулки. теми, размисли, пластове но не те боли главата.

„лукс е да знаеш какво нямаш.
лукс е да знаеш какво да ти липсва“

„консумацията на образи доведе до вакуум в смисъла на живеене“

„твърде дълго живеем в мир и смисълът на съществуването ни се губи, особено на нас европейците“

още за Господ слиза в Атина тук

вероятно много родители, в своята отдаденост, любов и грижа, днес искат и четат книги за отглеждането на своите деца.

за модерното или по-скоро да го наречем нормалното отглеждане на децата е добре да се четат модерни, хайде да ги наречем съвременни автори.

задължителен е Йеспер Юл. от няколко месеца и на български.

основното ново, което надявам се всички знаем е, че децата са истински, завършени хора от самото си раждане. умеят да общуват, да реагират, да проявяват съпричастност.

ето само малко:

• важно е и децата и родителите да поставят свои граници;
• няма нищо лошо родителите да са на различно мнение;
• здравословната алтернатива на борбата за надмощие е откритият, искрен диалог който зачита желанията, мечтите и потребностите и на децата, и на родителите;
• не искаме да отглеждаме деца, които „слушат“, нали?
• още много – в книгата. задължително четиво за всеки родител днес.

още за твоето компетентно дете – тук

говорейки си за най-легендарните първи и далеч преди всички останали при мен са Джон, Пол, Джордж и Ринго. Бийтълс завинаги.

поредното чудно изкушение, дело на издателство Точица е книгата на Шел Силвърстийн Щедрото дърво. великолепен превод на проф. Александър Шурбанов. изящно издание.

една история на човека, който винаги иска и дървото, което винаги дава. и това го прави щастливо.

една история за живота, в който никога нямаме покой. за доброто. за търпението. и за любовта, разбира се.

една книга за деца и за всички останали. пожелавам ти я.

–

p.s. има надежда за света, в който живеем, за нашата България, щом има хора като Зори и Марин от Точица.

Българчето от Аляска е новият сборник разкази на Деян Енев

разкази за София. по-малко каквато е днес, повече каквато беше преди години. с уютните й улички, с малките дюкянчета, с наивните й жители, понякога семпли, но ведри, мъдри, често уморени, но хора, но човечни. София на тъгата, спомените и любовите. София на младостта, разгледана бавно в къси разкази като черно-бели избелели снимки

„когато си на двадесет и две … веселието обитава непрекъснато сърцето ти, … всичко ти е интересно и във всичко намираш смисъл … светът е твой … момичетата усещат, когато сърцето ти е дом на радостта и бързат да влязат вътре …

това време никога няма да се върне, но на двадесет и две ти не го знаеш. и това е най-хубавото на тази възраст“

още за книгата – тук

скоро и интервю с Деян Енев

предприемачеството е нещо сложно. за разлика от обикновения бизнес, в който стартираш нещо, за да си вадиш хляба, за да печелиш пари, ставаш предприемач с нова идея, с желанието да промениш нещо радикално и с това да направиш света по-добър.

с това предприемачеството е отговорност. отговорност към света.

отговорност е и към всички въвлечени. към хората, които наемаш и които започват да вярват в твоята идея. отговорност към партньори, които те подкрепят и също вярват в това, което създаваш. отговорност към утре-то, колкото и абстрактно или банално да звучи това.

цялата тази отговорност е твоя. ако не си готов за нея, не започвай.

–

писах още: не се цели ниско, не се цели високо
основните грешки на предприемачите
предприемачество и предизвикателства